Сандра Браун
Безпощадно (1)

Пролог

Някои биха казали, че щом е решил да се самоубива, не би могъл да избере по-подходящ ден.

Едва ли на някого му се живееше точно в този неделен следобед, когато сякаш всичко бе изпаднало в летаргия. Въздухът бе задушен и горещ като овесената каша на закуска. Изсмукваше енергията на всяко живо същество, било то растение или животно.

Безмилостното слънце разсейваше облаците като пара. Когато излезеше навън, човек се чувстваше, сякаш пристъпва към някоя от доменните пещи в леярната на Хойл. В семейния рибарски лагер Баю Боскет^[1], наречен така заради малкия остров с кипариси сред ленивите води на реката, на припек лежеше препариран двуметров алигатор. Очите му отразяваха ярката светлина от нажеженото небе. Знамето на щата Луизиана висеше отпуснато и неподвижно на пилона си.

Цикадите бяха твърде унили, за да засвирят музиката си, наподобяваща скрибуцане, и само от време на време някое дръзко насекомо нарушаваше сънливата атмосфера с плах опит. Рибите оставаха скрити под водата, чиято повърхност бе покрита с водна леща. Спотайваха се в сенчестите мрачни дълбини и не показваха други признаци на живот, освен периодично потрепване с хриле. Един воден мокасин^[2] лежеше на брега — заплашително, но неподвижно.

Блатото бе естествен птичарник, но днес, изглежда, всички пернати дремеха в гнездата си, с изключение на един ястреб. Бе кацнал на върха на дърво, поразено от гръм преди десетилетия. Стихиите бяха оголили клоните му, които сега се белееха като оглозгани кости.

Крилатият ловец се загледа в колибата долу. Може би проследи движенията на мишката, промъкваща се между перилата на парапета, който крепеше рибарския кей. По-вероятно някакъв вроден инстинкт го предупреди за приближаваща опасност.

Изстрелът не отекна така силно, както би могло да се очаква. Сгъстеният въздух заглушаваше звуковите вълни като гъши пух за възглавници. Не последва почти никаква реакция край реката. Знамето не трепна. Алигаторът не помръдна. Със съвсем тихо цопване водният мокасин се плъзна в залива — не уплашен, а по-скоро ядосан, че някой бе нарушил следобедната му дрямка.

Ястребът полетя и закръжи с въздушните течения, реейки се, в търсене на по-апетитна плячка от малката мишка, която се шмугваше между перилата.

Мъртвецът в колибата не привлече вниманието на птицата дори за миг.