Розмари Роджърс
Стив (26)

26.

След онзи следобед Джини не бе правила нищо друго, освен постоянно да си задава въпроси. Стив я бе завързал, безмълвно я бе любил, а след като й отне гордостта, бе откраднал и смарагдените обеци. Защо? За какво бе тази безсмислена кражба, освен ако — при тази мисъл тя стискаше устни в дива ярост, не желаеше да докаже някому, че е бил в спалнята й. Яростта я бе накарала да обяви награда за залавянето му… за залавянето му жив.

— Онова, което върши, не бива да остане ненаказано! Все ми е едно какво ще кажете ти, господин Бишоп или който и да било друг. До гуша ми дойде от тази потайност и ми омръзна да чакам, вечно да чакам… без да зная какво. Може би някое малко изнасилване от собствения ми съпруг? Ако можеше да се измъкне от тази Ласите! О, не! Не, Реналдо! Време е всичко да си отиде по местата. Искам Стив да разбере, че не може просто така мимоходом да ме използва!

Да, щеше да му покаже, че може да бъде също толкова коварна и хладно пресметлива колкото него.

Но седмиците минаваха, влачеха се една след друга, а не се чуваше нищо ново. Тони Ласите бе заминала за Шривпорт, за да се види със свои роднини. Заедно със Стив? Този въпрос болезнено прободе сърцето й, пълно с неистов гняв към Стив. А Миси, наранена и разстроена от това колко отмъстителна може да бъде новата й приятелка, вече не й се доверяваше, въпреки че приказното й приятелство с Реналдо се бе запазило.

Джини се чувстваше все по-самотна и по-самотна. Реналдо почти всеки ден ходеше до ранчото на Картърови, като всеки път учтиво й предлагаше да го съпроводи, но Джини само сърдито клатеше глава.

— Не, върви сам. Присъствието ми само ще накара всички да се държат неестествено, знаеш, че е така. Вече не ми вярват.

Реналдо не можеше да отрече. Винаги, когато я наблюдаваше, кафявите му очи придобиваха загрижен израз. Бе започнал тактично да намеква, че навярно не би било зле тя да се върне в Мексико или да посети баща си и Соня в Калифорния.

— Би могла да вземеш и децата. Дядо ми също ще се съгласи, че е време да се запознаят и с родителите на майка си.

— О! — Джини се разсмя с висок, почти истеричен смях. — Мислиш ли, че Соня ще ми прости, ако приятелите й разберат, че е станала баба?

Реналдо замислено я погледна, мръщейки чело, след което остро рече:

— Докога смяташ да криеш, че си станала майка? За Бога, Джини, тези деца са твои и на Стив. Нямаш право да ги криеш, като че ли… като че ли се срамуваш от тях. Прости ми откровеността, но дължиш нещо на тези клети дребосъчета — майчина обич!

Тя го гледаше с ококорени очи, неспособна да продума.

— Значи ме мислиш за егоистична? Но те ми липсват, Реналдо, наистина! Има моменти, в които не мога да мисля за нищо друго, освен за тях и копнея да ги видя отново и да се измъкна от цялата тази отвратителна неразбория. Вече не зная как да постъпя! Но аз трябва да открия Стив… той трябва да научи, каквото и да направи след това. Разбираш ли? Не мога да продължавам да живея с тази несигурност, с този страх!

Тя се изправи и сложи длан върху неговата.

— Реналдо, сигурна съм, че ме разбираш. За да бъда истинска майка на децата си, трябва да зная на какво съм стъпила, по някакъв начин да сложа край на този невъобразим хаос. Вече не съм сигурна дори имам ли съпруг или не.

 

 

Когато седмица по-късно научи, че Тони Ласите се е върнала в Барок, Джини скръцна със зъби. Сега Реналдо бе единствената й връзка с хората, които тя сърдито бе започнала да нарича „противниковия лагер“.

Реналдо знаеше от Миси, която пък го бе чула от брат си Мат, че Тони се е върнала сама и то не в най-добро настроение. Миси не бе на себе си, тъй като Мат дори бе прекарал една нощ в дома на „онази жена“.

— Тази работа не ми харесва — замислено рече Реналдо, чийто инстинкт го предупреждаваше за задаващи се нещастия. Дори Миси бе бледа и потисната. Каква част от настроението й се дължеше на притеснения за Стив, когото тя все още наричаше Маноло?

Реналдо бе зает със собствените си проблеми. И не най-маловажният от тях бе любовта му към Миси, която в крайна сметка се видя принуден да признае пред себе си.

Смехотворно! Мъж на неговата възраст и едно дете — жена, което още нямаше седемнадесет, незряло, несигурно в собствените си чувства… трябва да бе полудял! Не можеше да не си зададе въпроса, как би реагирала Миси, когато узнаеше, че я е мамил. Момичето бе напълно искрено и откровено. Без съмнение щеше да му обърне гръб разочарована. О, Боже! Защо се бе съгласил да съпроводи Джини и да вземе участие в един толкова безумен план? В бъдещето виждаше само нещастия. За всички.

За Джини бе истински шок, когато един следобед, само два дена след завръщането си в Барок, Тони дойде да я посети.

Тони, към която изпитваше такава омраза, при това споделена. Защо? Искаше й се Реналдо да е до нея, защото имаше смътното усещане, че жената е дошла, за да й донесе неприятни новини.

Тони започна неочаквано любезно.

— Колко хубаво е всичко тук! Направили сте чудеса от тази стара, полуразрушена къща. Аз лично не бих предпочела да се усамотя тук, особено ако имах възможността да пътувам, където и когато си пожелая!

Кехлибарените очи, които странно блещукаха, не се откъсваха от лицето на Джини. Тони се изсмя и навлажни с език пълните си устни.

— Но на вас, изглежда, наистина ви допада тук, права ли съм? Надявам се само всичко да си остане толкова мирно и спокойно, каквото е сега. Затова и дойдох, въпреки че и без това ви дължах едно посещение, нали? Хенри ми предаде, че точно преди да замина за Шривпорт сте ме търсили. Какво отегчително място! — тя въздъхна и се протегна като котка, а под спуснатите й сребристи мигли Джини долови същия странен блясък.

— Нима? — въпросително възкликна Джини, но нарочно, без да проявява особен интерес. Неочаквано Тони се наведе напред в стола си, подобно на някоя готова за скок вълчица, а устните й все още се смееха.

— Не издържах повече там и затова реших да замина за Далас. Исках да видя оперната певица, по която толкова е хлътнал деверът ми. Истинско разочарование! Допускам, че наистина има приличен глас, а и е доста хубавичка, но с една толкова сладникава хубост! Жена, която скоро ще напълнее. Не разбирам какво толкова би могъл да намери в нея един мъж, освен ако не е модерно да имаш за любовница оперна певица! — първото леко бодване. Когато Джини едва забележимо сви рамене, Тони продължи пресилено любезно: — Но мъжете са толкова глупави. Мисля, че гледат на подобни жени като на дивеч. Принцеса или не, намирам, че една жена, която търси публичност, всъщност иска да покаже, че всеки би могъл да я има… срещу определена сума, или греша?

Този път бодването бе доста по-болезнено — какво знаеше Тони Ласите и каква бе истинската причина за посещението й?

— Не разбирам, защо една жена, която е талантлива и надарена, трябва да пропилява заложбите си — отвърна Джини и зелените й очи срещнаха тези на Тони. Сега булото от изкуствена, пресилена вежливост се свлече.

Тони повдигна едно от белите си рамена.

— Тогава, изглежда, мненията ни се разминават. За мен е въпрос на вкус — на добър вкус. Оперна певица или танцьорка на фламенко — каква разлика? Имам предвид, за един мъж.

— Изглежда имате опит с мъжете! — очите на Джини невинно се разшириха, наслаждавайки се на израза, появил се за миг върху лицето на Тони. Джини се възползва от моментното си предимство и продължи възможно най-непринудено: — И като стана дума за мъже, дължа ви извинение за наградата, която обявих за залавянето на вашия надзирател. Разбира се, ако бе възможно най-напред бих обсъдила този въпрос с вас, нали в крайна сметка сме съседи. Но братовчед ми, както и полковник Белмон ме посъветваха да не отлагам осъществяването на намеренията си, защото всяка проява на слабост и всяко отлагане щели да послужат като насърчение за нови подобни безчинства.

— Между другото, точно затова и дойдох при вас — за да се извиня. Какво ужасно преживяване за вас! Разбира се, аз имах някои възможности да го обуздая… затова и имам чувството, че трябва да бъдете предупредена. В противен случай Ники, моят девер, никога няма да ми прости. Той толкова много държи на вас.

— Да бъда предупредена? — Джини трябваше да направи върховно усилие, за да не зашлеви младата жена в лицето. Дали Стив й бе разказал за посещението си при Джини? Накъде биеше сега?

— Да, предупредена. Боя се, че сега вече зная какъв опасен, жесток човек е той! Имаше наглостта да ме последва в Далас, знаете ли… нямам представа какво е очаквал, освен ако не е искал да изкопчи пари. Но се е оказал достатъчно лекомислен да убие помощник-шерифа на Далас по време на спречкване за някакво момиче в един бар, а след това…

Джини с усилие запази безразличното изражение на лицето си. Значи Стив наистина бе последвал тази жена?

— Трябваше да отида, за да удостоверя самоличността му. Ужасно неприятно положение. Всички тези грозни заплахи, които изрече… особено по ваш адрес! Незнайно защо, не е очаквал, че ще повдигнете обвинение срещу него. Но вие ще бъдете предпазлива, нали? Вече изпратих съобщение на полковник Белмон, но вечно ще се упреквам, ако ви се случи нещо. На ваше място не бих излизала сама.

Но Стив нямаше да й причини болка, не и повече от тази, която вече й бе донесъл.

— По-скоро ще умра, отколкото да повярвам на тази жена и да се уплаша от предупрежденията й — избухна Джини пред Реналдо. — О, държахме се като две дърлещи се селянки — нямаше да си горд с мен, ако ме бе видял. Но аз така я мразя, че с радост бих се нахвърлила върху й с нож! Трябва да чуеш намеците и коварните й предположения. Как е могъл да се захване с подобна жена? Реналдо, къде мислиш, е той сега?

Реналдо нямаше отговор на този въпрос. Така че тя си спомни, че би могла да замине, че бе свободна да избира какво да прави. Сега, когато изглежда дори Бишоп бе забравил за нейното съществуване.

 

 

Но въпреки желанието си Стив Морган не я бе забравил. Странно, но точно Франческа бе тази, която постоянно му напомняше, че има съпруга.

Извади късмет. Възстановяваше се бързо, въпреки счупените ребра. Трябваше да мине още доста време, докато лицето му придобиеше предишния си вид, но какво значение имаше това, по дяволите. Най-важното бе, че още е жив. Изглежда и за Франческа външният му вид не бе от особено значение.

Лежаха в леглото след късната закуска. Следобедното слънце рисуваше по килима фини фигурки. Стив би поспал още малко, но Франческа бе в игриво настроение и го гъделичкаше с косите си или галеше с пръст извърнатото му лице.

— Знаеш ли, наистина мисля, че така ми харесваш повече. Не, сериозно, не се шегувам. Преди беше хубав, знаеше го нали? И сега изглеждаш добре, но… как да се изразя? Някак по-суров. Дори счупеният нос ти отива.

— Но, Франческа! Може би трябва всеки месец поне по веднъж да се оставям да ме пребиват, за да не губиш интерес към мен?

— Ще го направиш ли наистина заради мен? Стефано, какво би направил за мен?

Той я погледна с полуотвореното си око.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?

— Не се преструвай, че спиш — няма да те оставя. Колко дълго мислиш ще останеш този път? Кога отново ще заминеш заради своите „сделки“?

Сега той отвори и другото си око и замислено я погледна. Започна да навива около пръста си една от тъмните й къдрици.

— Имаш красива коса, Ческа. Мека като коприна.

— А ти се опитваш да смениш темата! Защо не поговорим сериозно?

— За какво? Край теб на един мъж му е трудно да се съсредоточи върху някоя сериозна тема.

Тя престана да се притиска към него.

— Е, знаеш, че искам теб. А ти, какво искаш ти, Стефано? Какво смяташ да правиш с жена си? Ще се върнеш ли при нея?

Той не отговори, а само прелъстително прокара пръсти по гърба й — надолу, а след това обратно нагоре. Тя въздъхна, а тялото й потрепери.

— Ти си дявол, Стефано! Негодник, който е способен да бие жена си и никога няма да разбере какво значи вярност. Боже мой, какъв окаян живот бихме водили, ако се… ако се влюбехме един в друг! Какво те кара да поемеш такива ужасни рискове? Достатъчно си богат, за да можеш да правиш каквото си пожелаеш. Няма нужда да живееш като бандит!

— Допускам, че прекалено лесно съм забогатял — за миг гласът му прозвуча меланхолично. — А потребността от дразнители очевидно ми е в кръвта. При това добре зная, че един ден няма да успея да се измъкна невредим.

— Добра перспектива за жената, която ще трябва да живее с тази мисъл! Имаш ли изобщо сърце?

— Не. Но имам слабост към тъмнокоси примадони. Самата ти си един вид приключение, Ческа. Освен това мисля, че се разбираме толкова добре, защото и двамата сме хора, свикнали да вземат… и когато става дума за това да получим желаното, и двамата бихме могли да бъдем доста безскрупулни.

— Но какво е онова, което искаш ти? Не мен, поне не завинаги, зная. Защото, както сам каза, прекалено много си приличаме. Аз имам своята музика, един ден ще стана най-добрата оперна певица и целият свят ще бъде в краката ми. Целият ми живот е насочен към това. Но ти… каква е твоята цел?

Пръстите му престанаха да я милват и той отвърна почти изненадан:

— Само ако знаех! Никога не съм мислил за това. По дяволите, Франческа, стига си ровила.

За да види реакцията му, тя нарочно каза:

— След няколко дена напускам Далас. Първо заминавам за Сан Антонио, после до Ню Орлиънс и обратно към Ню Йорк. А след това най-вероятно ще се върна в Европа, преди там да са ме забравили! Ако нямаш какво да правиш, би могъл да дойдеш с мен.

— И да се присъединя към свитата от твои обожатели? Не, кукло. Въпреки че трябва да призная, че ме очароваш. Но подобно на теб и аз не съм свикнал с юзди.

Още докато изричаше тези думи, той си спомни необикновено живо, че някога бе казал същото на Джини. А след това тя се бе проявила като много прилежна негова ученичка! Прекалено усърдна да научи и приложи на дело онова, което никой мъж преди него не й бе казвал.

По отношение на Франческа не бе способен на ревност. Тя, подобно на Консепсион, бе също толкова неморална, колкото и той. Но Джини, с нейните дяволски зелени, издължени очи и отзивчиво тяло — тя бе единствената жена, успяла да предизвика у него такава ревност, че да го накара да забрави всичко останало, включително разума и предпазливостта. Трябваше да стори онова, с което веднъж или дваж я бе заплашвал, но никога не направи — да я напердаши, за да й покаже кой владее положението. Търпение — по дяволите! Имаше жени, които вземаха за проява на слабост, когато някой мъж се владее, а Джини спадаше към тях. Как бе посмяла да го направи рогоносец? Отвратителна, подигравателна дума на всеки език. Винаги когато мислеше за откровената й изневяра, той изпитваше желание да я удуши с голи ръце. Това също бе нещо, което отдавна трябваше да е сторил…

Стив Морган гледаше съвсем ирационално на собствените си изневери и сам не се заблуждаваше в това. Щом се бе оказал толкова глупав, че да се ожени, защо поне не бе избрал жена, която ще разбере и приеме, че един мъж има право на своите собствени пътища. А не някоя, която на всичко отвръщаше със същото. Върхът на безочието бяха тези пари, които даваше като награда за залавянето му! Това, че трябваше да бъде заловен жив, не променяше нищо.

Един друг факт, който той постоянно се опитваше да изтика на заден план, докато Франческа не му го напомнеше, бе неспособността му да прогони Джини от мислите си. Дали все още бе в Барок? Какво чакаше — главата му? Трябваше да се разведе и веднъж завинаги да я зачеркне от живота си. Но бе ли наистина в състояние да го стори?

— Мисля, че си влюбен в жена си, но се срамуваш да го признаеш — без следа от тактичност рече Франческа. — Ако не беше така, отдавна щях да съм те отнела от нея. И щом не искаш да дойдеш с мен, защо не се върнеш при нея и не сложиш нещата в ред?

Франческа бе тази, която му напомни и за Ник Беноа. Доста сломен, съдията бе отпътувал обратно за Барок при Тони с нейните блестящи кехлибарени очи и влажни, ненаситни устни. Внезапно му хрумна мисълта за смехотворния план, който някога мимоходом бе подхвърлил на Тони. Спомни си и за славата на Ник Беноа по отношение на жените.

„След това ще я предоставим на Ник, индианецо. Не мислиш ли, че това би било работа за него? Не ти ли се иска да получиш част от онова, което тя може да предложи?“

А доколкото познаваше Тони… особено сега, когато Стив се бе погрижил грандиозните планове на Ник да се провалят…

 

 

Когато Франческа отпътува за Сан Антонио, се сбогуваха, не без съжаление и от двете страни. Единствено Констанца бе доволна. Бърт Фийлдс също издаде въздишка на облекчение. Слава Богу, този път скандалът ги бе отминал! Поне така се надяваше. Напоследък Франческа бе започнала прекалено много да се разсейва.

Стив Морган, който по нищо вече не приличаше на опърпания, клет скитник, според слуховете увиснал на въжето, напусна Далас ден след принцеса Ди Паоли. Преди това бе разпратил до различни получатели дълги и тайнствени телеграми, подписани с името „Стив Морган“.

От Далас замина за Шривпорт, обяснявайки, че е там по работа, на път за Ню Орлиънс, а в действителност си отпочина и спокойно пое към Барок. С времето злите езици си намериха други теми вместо постоянно да се питат, защо ексцентричният, опасен на вид господин Морган обикаля плантациите за захарна тръстика в Луизиана, докато съпругата му живее на по-малко от триста мили в Тексас, а доскорошната му любовница превзема Сан Антонио с новата опера „Кармен“.