Розмари Роджърс
Стив (7)

7.

Вирджиния Морган се завърна от своето спонтанно и твърде неприятно пътуване до Испания и както очакваше, бе посрещната хладно, и с неодобрение от мащехата си.

Джини изглеждаше бледа и уморена и дори не си бе направила труда да свали дългото си кадифено палто, но Соня бе прекалено ядосана, за да забележи това.

— Значи най-сетне се върна? А къде е красивият ти матадор? Очаквах да го довлечеш, вкопчен за полата ти.

Соня бе изключително раздразнена и отначало доведената й дъщеря не отвърна нищо. Вместо това тя свали модната си шапка, отегчено я хвърли на стола и остана с палтото, сякаш още трепереше от студения въздух навън.

— Той реши да остане в Мадрид. И няма, защо да ме гледаш така, Соня! Нямаше нищо лошо в това, че той предложи услугите си да ме съпроводи до Испания. Беше дори безупречен джентълмен, с изключение на един-единствен път, когато се наложи да го поставя на мястото му! — погледът на Джини се плъзна от бюрото към прозореца, пред който седеше Соня, занимаваща се с кореспонденцията си. — Има ли новини за мен? Пристигна ли нещо, докато ме нямаше?

— Твоите изискани кавалери идваха почти всеки ден, за да се осведомяват, кога ще се върнеш — запъна се Соня, странно напрегната. — Разбира се най-вече граф Д’Арланжан, той бе много загрижен! А също и младият английски херцог, с когото всеки ден излизаше на езда, помниш ли? Разбира се, има и писмо от съпруга ти. Пристигна един ден след твоето заминаване. Най-отгоре на масата е. Защо не седнеш да го прочетеш?

Джини си възвърна самообладанието, повдигна едната си вежда и се приближи към бюрото, опитвайки да скрие нетърпението си. Соня криеше нещо! И защо писмото на Стив бе толкова дебело? По дяволите Стив… и Соня с нейните превзети, самомнителни действия! Сядайки, Джини небрежно рече:

— Откога наричаш Стив мой съпруг и при това с подобен тон? Честно казано Соня, ти си почти толкова неприятна, колкото и той. Само една страница… — докато разкъсваше плика, тонът й се промени. Тя съвсем забрави, че Соня я наблюдава и ядосано прехапа устни. — Със същия успех можеше изобщо да не пише!

— Навярно е имал много работа — но Джини попиваше невъзможните драсканици на Стив и не долови иронията в гласа на Соня.

Не пишеше нищо друго, освен че постепенно започвал да се отегчава от Ню Йорк и възнамерявал скоро да се върне в Калифорния. Не споменаваше, че му липсва, че би желал тя да се върне. Напротив, вежливо бе добавил, че се надявал Джини да се забавлява добре и, че без колебание можела да се обърне към банката, ако имала нужда от повече средства.

Защо писмата му винаги бяха толкова кратки, делови и толкова хладни? Възможно ли бе изобщо да не му липсва? Дали не се радваше, че я е отстранил? През последните месеци бе дала свобода на фантазията си. Бе очаквала, че той ще я последва и почти насила ще я върне у дома. Бе й липсвал и дори подобно на някоя глупачка бе плакала за него. Мисълта за него засенчи всичко, въпреки че през цялото време се бе преструвала, че безумно се забавлява. Дори в Русия… а от него пристигаха единствено тези нищо не казващи, сухи писма, при това нередовно. И пари. Дали всичко не бе, с цел да я задържи по-дълго далеч от дома?

— Е, какво пише той? Или е тайна?

Защо гласът на Соня бе толкова… толкова странен? Почти самодоволен?

— Разбира се, че не е тайна, напротив, вътре няма абсолютно нищо, което да не може да прочете и последния прислужник! Стив пише само, че възнамерявал скоро да се върне в Калифорния.

— Ах, така ли? — вече не можеше да не забележи злъчния тон в иначе толкова милия и спокоен глас на Соня. — Тогава вероятно по-късно е променил намеренията си. Получих няколко писма от баща ти с по-късна дата, според които съпругът ти вече бил на път за Тексас.

— Тексас? — Джини не знаеше, защо повтори тази дума, може би, за да спечели време. Имаше нещо в погледа на Соня, някаква стоманена нотка в гласа й, които я караха да бъде нащрек. Тя остана мълчалива и подозрителна, докато Соня не продължи сърдито:

— Мисля, че ще е най-добре сама да прочетеш писмата на баща си. Ще се убедиш, че той не е дори наполовина толкова сдържан, колкото изглежда е Стив. Подредила съм ги по дати, а вътре има някои изрезки от вестници. И, за Бога, свали това палто! Става ми горещо само като те гледам!

— Предпочитам да остана с него, благодаря. След Испания в Париж ми се струва малко студено.

Джини бе отговорила съвсем механично, вече протягайки ръка към натрупаните едно върху друго писма и сгънати изрезки от вестници.

— В такъв случай ще поръчам горещ чай или би предпочела шери? Не се смущавай от мен, няма да те прекъсвам.

Всъщност, щом започна да чете, Джини напълно забрави присъствието на Соня. Чувстваше как й става все по-студено, а понякога буквите и цели думи така се сливаха, че тя трябваше да се взира, за да успее да ги разчете.

Писмото на баща й звучеше гневно, а и той въобще не бе подбирал изразите си. Как бе могъл да повярва на всичко, което жълтите вестници пишеха за нея? На цялата тази помия, разпространявана от злъчните стари клюкарки?

Джини за миг вдигна поглед, за да изрече на глас мислите си, но Соня се намръщи.

— Клюки? Какво смяташ, ще си помислят хората, когато разберат, че си прекарала една седмица в имението на някакъв твой обожател — само вие двамата? Или цяла седмица сама в Лондон? Но щом ненавиждаш клюките, тогава вниманието, което вестниците в последно време отделят на съпруга ти, не би трябвало да ти направи никакво впечатление.

С неволно рязко движение Джини остави строгото писмо на баща си настрани и започна да разлиства един от вестниците.

Хвалебствия за нюйоркския дебют на някаква оперна певица, която се кичеше с титлата принцеса… дълъг списък от изискани гости, взели участие в някакъв прием, даден от предприемача Бъртрам Фийлдс.

А след това, докато бърчеше нос, прочитайки името на един вестник, погледът й попадна на заглавието:

„Уикенд в имението на Джей Гулд започва с истинска огнестрелна битка“

Това минаваше всички граници! Избухливият темперамент на Стив му бе изиграл лоша шега. Но там имаше и някои други изрезки. Дори една-две доста неясни фотографии.

„Ди Паоли със своя неизменен кавалер на конни надбягвания… както можеше да се предположи, прекрасната госпожица Ди Паоли се появи на празненството на Вандербилд в компанията на най-младия милионер, Стив Морган“

„Кой ли нов, богат обожател постоянно затрупва оперната принцеса с бижута, правещи красотата й още по-ослепителна? Госпожица Ди Паоли пренебрегва ястията на нашия красив град заради вечеря на свещи с някой си господин С.М. Дали това не е любов?“

— Това са подли, мръсни клюки… всичките! — Джини захвърли настрани изрезките от вестници, които се разпиляха по пода. — Учудвам се, че баща ми си е направил труда да изпраща тази… тази помия! Някаква италианска певица… навярно някоя дебела стара крава със скрибуцащ глас! Стив никога не би…

— Навярно си пропуснала описанието на външността й и затова си толкова прибързана в оценките си! И как смееш да обвиняваш баща си, че се занимава с клюки? — Соня бе повишила глас и с усилие сдържаше гнева си. — По-добре прочети последните две писма, Джини. Навярно от тях ще разбереш, защо съпругът ти толкова открито преследва чужда жена… кръщава кораб, на нейно име, дава вечеря на борда му, поканвайки всички знатни личности на Ню Йорк, и й подарява огромен смарагд, гордо носен от нея пред погледите на всички!

Джини скочи, опря ръце на кръста, а от зелените й очи хвърчаха искри.

— Знам, защо ми разказваш всичко това… искаш да ме уплашиш… Ах, този мръсник! Опитва се да ме накара да ревнувам, това е!

— Вирджиния! Бих желала в мое присъствие да си мериш приказките! А ако смяташ, че Стив цели само да те дразни, защо да отива толкова далече, като практически отвлича тази госпожица Ди Паоли? — долавяйки трескавите пламъчета в очите на Джини, горящи като въглени върху бялото й лице, Соня умишлено и добре пресметнато добави: — Навярно се надява, че ще решиш да поискаш развод? Една от тези репортерки намеква нещо подобно. Тя цитира твоята съперница, която казала, че един джентълмен предоставя на съпругата си да реши дали да се разведе.

Още в същия миг Соня се запита дали не е отишла прекалено далече, защото Джини неочаквано рухна върху стола. Ноздрите й потръпваха, сякаш се задушаваше.

— Това не е истина! Той не я обича! Стив не е способен да обича никоя жена…

— Не оправдавам държанието му. Изобщо! Но Уилям изглежда е на мнение, че…

— Каква ирония! — Джини горчиво се изсмя. — Представи си, именно баща ми сега защитава Стив! И всички упреци са насочени по мой адрес, само защото случайно съм се родила жена!

— Твоето държание също не бе безупречно — остро рече Соня. — А честта на една жена…

— О, Боже! Спести ми поне това!

— Добре. Няма да кажа нищо повече — гласът на Соня звучеше доста хладно, тя не можеше повече да скрие гнева и раздразнението си. Докато отпиваше от чая си, чашката и чинийката й дрънчаха. — Разбира се, трябва да направиш онова, което ти харесва, както винаги си постъпвала! Но що се отнася до мен, вече съм си запазила билет за връщане. Единствената причина още да съм тук е, че исках да говоря с теб. Нямаше те цели два месеца и сериозно започнах да се питам дали изобщо възнамеряваш да се върнеш в Париж.

Джини отново се изправи, сякаш не можеше да остане седнала. А когато младата жена се наведе над писалището, вкопчила пръсти в него, Соня се запита дали доведената й дъщеря е разбрала дори и една-единствена дума. Бе станало невъзможно да се говори с Джини.

Младата жена се взираше в една дълга статия, лежаща върху най-горното от писмата — прехласнато описание на някаква репортерка за великолепното празненство, състояло се на борда на „Лейди Франческа“ по случай заминаването на платнохода. Значи бе истина! Имаше чувството, че са й нанесли смъртоносен удар и замръзна на място… Не можеше да престане да чете. Погледът й блуждаеше по ситно изписаните, размазани думи. Вярно е… вярно е! Тя продължаваше да чете наум, докато въображението й рисуваше картини, правещи всичко още по-болезнено. Стив, прегърнал тази жена, се усмихване към Джини. „Един джентълмен предоставя на съпругата си да реши дали да се разведе…“ Смарагдът блестеше като огромно око, когато италианката поставеше длан върху ръката му със собственически жест — толкова ли сигурна бе вече тя, тази Ди Паоли, или както там се казваше? А той… той й предоставяше цял кораб, при това с такъв небрежен жест, сякаш ставаше дума за някоя малка яхта и плаваше заедно с нея по целия път до Тексас. Толкова открито да парадира с евтината си афера… но наистина ли бе само любовна авантюра? А, ако все пак Стив бе способен да се влюби в някоя жена?

— Джини! — гласът на Соня звучеше леко раздразнен. — Чу ли изобщо какво ти говоря? Попитах те какво смяташ да правиш?

Джини се обърна толкова рязко, че палтото й се закачи на ръба на масата и мекият плат се скъса. В този момент, когато силуетът й се очерта на фона на прозореца…

На Соня изведнъж й просветна. Тя възкликна, а Джини неволно вирна опърничавата си брадичка. Тя вече не се опитваше да се загърне в палтото си.

— Да! Очите не те лъжат, за съжаление, съм бременна.

Соня бе пребледняла като платно. Отваряше уста, но не можеше да произнесе нито дума.

— О, за Бога! Мислиш ли, че и сама не бях разстроена, когато научих? — въпреки привидно самоувереното си държание Джини бе започнала да кърши ръце: — През всичките тези години… знаеш ли колко доктори съм обиколила, за да разбера дали съм безплодна или не? А след това трябваше да се случи… в най-неподходящия момент!

— О, Джини!

— О, Джини — това ли е всичко? Всъщност очаквах словесен порой за това, че накрая всеки грешник получава заслужено възмездие! Никога нямаше да узнаеш, ако аз… ако имах достатъчно кураж. Не прекарах цялото това време в Испания… всъщност ходих в Швейцария, тъй като научих, че там имало някакъв прочут лекар, който… Но не можах да го направя! То… то вече мърдаше, въпреки че сторих всичко възможно — тесни корсети, дива езда, дори танците, които ти така не одобряваш! Всичко се оказа безполезно, както сама виждаш. А освен това вече не съм в онзи стадий, когато лесно може да се скрие… ще стана кръгла като топка… и на всичко отгоре това! Какво да направя?

— Само ако ми бе казала! Да ми беше намекнала! О, небеса!

Соня скочи, извън себе си от вълнение. Импулсивно изпита желание да се спусне към Джини и да я вземе в прегръдките си, но разумът я възпря, налагайки й да запази спокойствие.

— Защо мислиш се преместих в самостоятелно жилище? Не исках да узнаеш! Никога не ми е прилошавало, мислех си само, че навярно ям прекалено много… чак до заминаването ми за Русия! Граф Черников ми откри каква е работата.

— Какво да правим? — този път въпросът идваше от Соня. Тя мръщеше чело, а в порцеланово сините й очи бушуваше хаос от чувства. Виждайки, че Джини я е зяпнала, сякаш изпаднала в нещо като транс след дивия изблик, Соня направи още един опит. — Джини, моля те, не ме разбирай погрешно! Но трябва да има начин… щом никой не знае… казала ли си… — тя прехапа устни, но не виждаше начин да зададе въпроса си така, че да изглежда по-безобиден, затова бързо добави: — Казала ли си на бащата на детето, което носиш? Може би… може би, ако се разведеш с мъжа си…

Джини избухна в истеричен смях, който веднага премина в поток от сълзи. Тя отново се бе вкопчила в ръба на писалището и накъсаните й от хълцането думи бяха толкова задъхани и неясни, че Соня едва успяваше да ги разбере.

— Бащата! Мислиш ли, че аз… о, мили Боже! И ти ли? Щом дори ти мислиш така, можеш ли тогава да си представиш, че Стив ще повярва, че детето е негово? А може би вече му е безразлично?

Джини се презираше заради истеричния си пристъп, но не можеше да стори нищо. Отначало това дълго, изтощително пътуване, отчаянието и съжалението, измъчващи я из целия път. През месеците, когато все още можеше да скрие състоянието си, се опитваше да дава вид, че е щастлива и безгрижна, докато от цяло сърце се надяваше на някой „инцидент“, който щеше да я избави от всички грижи. А след това… след това бе решила да се върне, в случай че Стив сам не я повикаше обратно.

Никоя от надеждите й не се бе сбъднала и сега се чувстваше като в капан, а отгоре на всичко бе нежелана от съпруга си.

След известно време силите й се изчерпаха и хълцането заглъхна. Соня бе залостила вратата и сега пристъпи към нея. Тя разтърси раменете на Джини, съвсем безуспешно, мърморейки, че било безсмислено да се разстройват и че щели да измислят нещо.

— Само да не бях писала на баща ти, че ще се върна след по-малко от месец! Развалих и договора за наем, но допускам…

— Не бива да оставаш само защото… само защото съм попаднала в безизходно положение — рече Джини в момент на проблясък на предишната енергия. — А освен това, не забравяй какви клюки и сплетни ще тръгнат по мой адрес. Преди малко спомена, че и без това вече хубавичко ме одумват! Така и така бях решила сама да се справя със ситуацията — тя отпи глътка шери от чашата, предвидливо напълнена от Соня и изкриви лице, когато течността изгори разраненото й гърло. — Казах на Пиер… няма нужда да ме гледаш така. Трябваше да разкрия пред някого и Пиер… винаги сме били много близки. Той ме разбира по свой си, мъжки начин! Ще замина с него, а леля Селин ще ни съпроводи. Те имат малък замък на село, достатъчно далеч от Париж, та приятелите да изгубят желание да ме посещават. Там ще родя… а след това ще реша какво да правя.

Възможно ли бе след подобен порой от сълзи Джини отново да стане толкова… толкова хладнокръвно пресметлива? Соня с отчаяние си мислеше, че никога няма да я разбере. Питаше се какво би могла да каже на Уилям и дали изобщо трябва да му се доверява.

Джини я погледна, а зелените й очи, макар и все още влажни от сълзите, бяха като твърди камъни.

— Ами… ами след това? Все още си омъжена жена и детето ти ще трябва да получи нечие име, но… какво възнамеряваш да кажеш на Стив? Или най-сетне ще решиш да се разведеш?

— Да се разведа? — гласът на Джини се бе извисил почти до фалцет, след което очите й се присвиха, придавайки й вид на разгневена котка. — Никога… защо трябва толкова да улеснявам господин Стив Морган? Проклета да съм, ако се разведа с него… по-добре да горя в пъкъла, отколкото да го оставя на тази жена! Детето, което нося, е негово и той има отговорности към него. Защо да го оставя да се измъкне сух?

Сега, когато първоначалният шок и унижение бяха отминали, гневът й вдъхваше сила и решителност. Само като помислеше, че едва не бе обезумяла от грижи и безпокойство и почти бе намразила собственото си дете, само защото тази бременност щеше да застане между нея и Стив! А в същото време той въртеше любов с друга жена пред погледите на всички!

Отначало се бе опитала да събуди ревността му, знаейки, че той съвсем подробно ще научи за забавленията на Джини и многобройните й кавалери. Дори и когато полугола позираше пред онзи скулптор, го бе сторила, мислейки за Стив и гневната му реакция. Ах, защо бе пропиляла всичкото това време в глупави преструвки?

„Трябваше да си намеря толкова любовници, колкото ми приписват! — трескаво мислеше Джини. — Може би все пак ще го направя!“

Но тя бе вече почти в осмия месец и оглеждайки се гола в огледалото, намираше корема си за отчайващо голям и отблъскващ… да, отблъскващ!

— Джини, скъпа… — гласът на Соня бе изненадващо дружелюбен. — Аз… съжалявам, ако смяташ, че не проявявам съчувствие. Но не разбираш ли колко глупаво си постъпила? Щом си искала да откриеш пред някого случилото си, трябвало е веднага да пишеш на Стив!

— Нищо не разбираш — нещастно рече Джини. — Всъщност изобщо не ми се идваше в Европа. Някога в изблик на гняв бях казала нещо и той ми бе обещал да ме изпрати тук. Тогава… не зная как точно стана, но бяхме започнали да общуваме помежду си като вежливи непознати! Само ако Стив ми бе казал, че не иска да замина… поне една думичка… но каква полза сега, когато всичко вече е свършило?

— Значи наистина го обичаш? — малко учудено попита Соня.

— Разбира се, че го обичам! Когато не прави или не казва нещо, което ме вбесява! И няма да го оставя на онази италианска уличница!

Соня бе прекалено загрижена и раздразнена, за да изрази съмненията си, когато видя колко решителна и гневна бе станала Джини. По-добре гняв, отколкото отчаяние, особено в нейното състояние. Но тя не можеше да не се запита, как ли ще завърши всичко това. През тялото й премина тръпка на ужас.

Щеше да е ужасно трудно да обясни на Уилям… как ли щеше да реагира Стив? Само Джини да не бе толкова твърдоглава… толкова глупава! Сега тя бе тук, във Франция, бременна в осмия месец, докато съпругът й се мотаеше из Тексас с някаква италианска принцеса!