Розмари Роджърс
Стив (27)

27.

Беше неизбежно някои слухове да не достигнат и до Джини.

Достатъчно лошо бе, че се наложи да приеме Тони Ласите с нейните „предупреждения“ и лукави намеци. Отгоре на всичко след завръщането си от Далас, съдията Беноа изглеждаше странно променен. Държанието му, отначало ласкателно и фамилиарно, скоро бе станало натрапчиво. Отначало той го криеше зад обвиняващия израз на обида.

— Не знаех, че съпругът ви възнамерява да задържи ранчото. Нито, че се е върнал от Европа или Южна Америка, не помня. Казахте, че бил приятел на Джей Гулд?

Тя не бе споменавала нищо подобно и трябваше да положи неимоверни усилия, за да запази привидно спокойствие, въпреки че сърцето й се бе качило в гърлото, когато го чу да споменава името на Стив.

— Господин Беноа, не виждам причина да се отрича факта, че всеки от нас със съпруга ми следва свой собствен път. Той обича да пътува, докато аз предпочитам спокойствието и усамотението.

Но какво всъщност имаше предвид той?

— Естествено, разбирам ви — успокояващо рече Ник Беноа и тя забеляза, че объркването, което се бе опитала да скрие, не бе убягнало от малките му, жабешки очички. Този човек бе хитър — спомни си предупреждението на Бишоп.

— Когато имах честта да се срещна в Далас с принцеса Ди Паоли я заварих доста „разстроена“. А съпругът ви, само не го приемайте като упрек към вас самата, изглежда допринесе за това, една моя сделка да се провали на самия финал. Не съм сигурен, но името му бе споменато няколко пъти. И знаейки, че той е в железопътния бизнес, аз естествено се питам, дали господин Гулд не възнамерява да прокара железопътна линия толкова далеч на юг. Простете, че споменавам за това. Мисля, че все още е тайна!

— Щом е така, откъде мога да знам нещо по въпроса — прекалено троснато рече Джини. Веднага след това направи опит да се овладее. — Стив е… изключително стихиен човек, господин Беноа. Дори аз не зная плановете му.

— Изненадан съм, че не се доверява на жена с вашата интелигентност — мазно рече Беноа, неодобрително свивайки рамене. — Разбира се, всичко това ме интересува, само защото в Барок съм си у дома. Ще се радвам, ако мога да бъда полезен с нещо. Аз много ви се възхищавам, знаете ли?

Малко след като съдията си бе тръгнал, се появи Пърсис Белмон, изгаряща да разкрие слуховете, които бе научила.

— Не зная дали трябва да ти го кажа, защото наистина не бих искала да те разстройвам. Родни казва да си държа езика зад зъбите.

— Ако Стив се е забъркал в някоя пикантна историйка, няма да се учудя особено, повярвай ми! — рече Джини с изтръпнали устни. — С времето трябваше да свикна с подобни неща.

— Ах, бедно дете! — гласът на Пърсис звучеше шокирано и гневно. Войнстващата пуританка в нея нададе глас: — Как издържаш? Тази гъска, която се кичи с бижутата, подарени й от нейните обожатели… понякога наистина презирам мъжете за това, че толкова лесно се оставят да им завъртят главата!

Най-сетне всичко излезе наяве. Неочакваното желание на Франческа да се оттегли, появата на Стив на прощалния й концерт и слуховете, че били заминали заедно за Сан Антонио. Тя отново бе „клетата Джини“, мамената съпруга. Боже! Струваше й се, че няма да издържи повече. Кога си бе възвърнал паметта? И какво имаше предвид Тони с нейните предупреждения?

Чашата преля, когато Реналдо се върна от града. Изглеждаше угрижен и объркан и носеше кратка телеграма от Шривпорт, Луизиана, адресирана до Реналдо, а не до нея:

„Веднага обратно в Мексико. Вземи Джини. Заместникът ми идва скоро и ще се погрижи за всичко.“

— Неговият заместник ли? Какво има предвид? Каква ли ужасна игра играе този път? Може би иска да доведе онази жена тук и затова се опитва да разчисти пътя! Няма да се оставя да ми заповядва! Все още съм негова жена. Не може да ме отстрани толкова лесно!

Неволно си спомни за последния следобед с него. Беше си Стив, но едновременно някакъв непознат. Спомни си как разкъса широката й нощница, толкова познатите ласки, които я бяха накрали да му се отдаде, да забрави всяка съпротива и гняв, да забрави всичко, освен желанието, което единствен той можеше да пробуди в тялото й. Устните му върху шията й, върху гърдите… Защо… защо? Какво искаше да докаже?

— Няма да замина! — избухна тя, докато Реналдо угрижено клатеше глава. — Чуваш ли? Можеш да се връщаш, ако искаш, но сам. Стив ще трябва да се срещне с мен… ще го принудя!

 

 

Мат едва успяваше да осъзнае щастието си. Той — любовник на Тони Ласите! Тони го желаеше, винаги го бе желала, както сама му призна шепнешком. Само че той схващаше бавно и бе толкова плах… нали си го знаеше отдавна? Що се отнася до Маноло, тя се бояла от него. Никога нямало да забрави ужаса от хладнокръвното убийство на Били Бой и кървавия скалп.

— Каза, че ще убие и мен, ако не правя каквото ми каже. О, Мат! Какво можех да сторя? Той ме насили, тук, върху това легло, а аз бях прекалено изплашена, за да направя нещо. Нямах никого, към когото да се обърна — дори и теб! А ти бе толкова смел, когато повали заради мен онзи каубой, който ме бе обидил… престорих се на ядосана само за да те изпитам. Мислех, че си разбрал…

Сега разбираше всичко. Знаеше, че Тони бе неговата… неговата жена, жената, за която винаги бе мечтал. Обичаше я и би направил всичко за нея. Защо иначе жена като Тони, която можеше да има всеки друг мъж, щеше да му се отдаде с такъв плам? Един ден щяха да се оженят и тогава баща му щеше да разбере какво е имало помежду им.

Под твърдата черупка, която я пазеше от света, Тони бе нежна и безпомощна. Тя имаше нужда от истински мъж, който да се грижи за нея. А освен нежна и страстна, тя бе и умна. Искаше бъдеще за тях двамата и за децата, които щяха да им се родят един ден.

Една сутрин, когато Миси му се подиграваше, той я зашлеви през устата и момичето разплакано избяга при баща им, който все още не можеше да разбере най-големия си син. Братята му пък бяха лишени от всякакво честолюбие. От този ден той заживя в голямата къща на Ласите, при Тони, която нежно му каза, че това всъщност е и негов дом, защото някога е принадлежал на майка му, а той бе първородният син на една истинска Ласите. Тони се надявала да не й се сърди, задето някога се бе омъжила за Том. Тогава била толкова млада, идвала направо от манастира и семейството й я принудило да приеме тази женитба…

Тя го омагьосваше и Мат я желаеше във всеки един момент от деня. Копнееше по красивото й, бяло тяло, което се извиваше под неговото и по думите й, прошепнати докато я любеше, които почти му отнемаха разсъдъка. Тони… Тони! Щеше да пожертва живота си за нея. Всичко… само да не престава да го обича!

Когато след това Тони започна да говори за Джини и как Ник Беноа я бил опознал по-отблизо, Мат слушаше намръщен и се съгласяваше. Въпреки парите на мъжа си и скъпите дрехи, тази Джини Морган бе една най-обикновена уличница. Не го ли бе забелязал и сам през онази нощ, когато на празненството танцува пред погледите на всички мексиканци и Маноло, който знаеше как да се държи с подобни жени? А след като му бе позволила да я целуне и, по думите на Тони, бе преспала с него, обяви тази награда, изтъквайки като причина кражбата на добитък…

— Мат, тя е лоша! Тя се забавлява за наша сметка, въпреки че лицемерничи… забеляза ли как се увърташе около Миси, за да я зареже после?

— Какво искаш да кажеш, скъпа?

— Че за нея няма място в Барок. Сигурно и сам разбираш? Както и за този така наречен братовчед, който се мъкне след малката ти сестра. Нямам му вяра. Ник казва, че съпругът й щял да се опита да купи тук колкото може повече земя, за да построи железница, знаеш какво означава това? Ще се напълни с чужденци, северняци, които ще вземат всичко в свои ръце. В крайна сметка ще бъдем принудени да продаваме. О, Мат! Нали няма да го допуснеш?

Когато го молеше с такъв сломен глас, Мат бе способен да се изправи сам срещу цяла армия.

— Тони, скъпа моя! Чуй, ще се погрижа това да не се случи. Ще се грижа за теб. Отсега нататък не трябва да се чувстваш самотна. Само ми кажи какво трябва да сторя…

Тя му каза, с влажни, блестящи очи и Мат се стъписа.

— Да я отвлека? Да я завлека сред блатата? Но, скъпа… Боже мой, цялата армия ще почне да я търси, при това най-напред сред блатата!

— Не каза ли, че ще сториш всичко за мен? Но ако не ме обичаш достатъчно, Мат Картър…

— Тони, знаеш колко много те обичам. Проклятие, не го ли доказах? Не чаках ли достатъчно дълго, за да те имам? Това е само…

— Ти се боиш! — обвини го тя и Мат я стисна толкова силно в обятията си, че младата жена изпищя.

— Не, по дяволите. Не се боя! Не е това, което си мислиш. Но наоколо ще заприлича на разровен мравуняк, не разбираш ли? И…

— Не и ако помислят, че е работа на Маноло… отмъщение! Помисли! Ще обвинят него, а ние ще изпратим искане за откуп с неговия подпис, за по-сигурно. Ще поискаме достатъчно пари, за да станем богати, Мат! И ще предупредим съпруга й да стои настрана от Барок. А дори и да не го е грижа за нея, ще плати, поне заради хорското мнение! О, Мат! Мат, скъпи, това е единственото спасение за всички нас. Ако наистина ме обичаш…

— По дяволите, Тони, разбира се, че те обичам. Повече от всякога! Повече дори и от семейството си. Не скъсах ли с тях заради теб?

— По-късно те ще те разберат, Мат. Не виждаш ли, че всичките нещастия започнаха, откакто се появи тя! Тази жена е зла Мат. Опасна лъжкиня… тя лицемерничи пред всички. Навярно мъжът й я е изпратил, за да опипа почвата. Мат…

— Ще помисля за това — отвърна той на един дъх, за да я успокои.

Но когато Тони му предложи вино… и любов, по своя си начин… в нейната спалня, Мат вече бе зарязал размислите. Никога повече нямаше да я изостави, щеше да направи всичко, за да я задържи.

Тони се усмихваше в мрака с влажната си, доволна усмивка и, отгатнала мислите му, се питаше доколко бе успяла да го подчини на волята си. Големият, глупав Мат Картър! С каква лекота винаги го бе въртяла на пръста си! Но той щеше да й бъде от полза, а освен това бе толкова лесно да го управлява. Тя изпробва въздействието на пръстите и устните си върху тялото му, докато той не нададе силен стон. Да, Мат щеше да стори всичко, което му кажеше. Щеше да постави Ник пред свършен факт и да поеме всичко в свои ръце. Нямаше да позволи на никого да я провали.

 

 

Реналдо, разбира се, не знаеше нищо за пъклените планове на Тони и въпреки че Джини все още се инатеше, той вече подготвяше заминаването им. Най-трудното бе да обясни това на Миси, която изглеждаше отчаяна.

— Ох, но аз мислех… мислех, че ще останете, поне още известно време. В Мексико ли се връщате? Как изглежда вашата страна?

Реналдо неволно изруга на испански, а когато видя сълзите в очите й, я взе в обятията си и силно я притисна към себе си.

— Боже! Какво непоправимо магаре съм аз! Мелиса… Миси, аз изобщо не искам да заминавам, разбираш ли? Но аз съм прекалено стар за теб и прекалено отегчителен! Аз…

— Мисля, че ругаете — с тих глас рече Миси. — А това не е вежливо, тъй като не мога съвсем да разбера онова, което казвате. Освен това не сте стар и изобщо не сте отегчителен… а аз ще бъда много нещастна, когато си заминете… не искам да си заминавате! — тя се разхълца и притисна лице към рамото му. Реналдо, наричан от собствената си майка женомразец, повдигна брадичката на момичето с неумели, треперещи пръсти и го целуна.

Целувката му бе нежна и внимателна, сякаш целуваше нещо чупливо, което можеше да се пръсне на парченца. Целуна я с преливащо от любов сърце. Миси, която все още не разбираше нищо и едва сега започваше да подозира, потрепери от главата до петите.

Колко детински и глупаво бе разсъждавала, за да не разбере… Първата й целувка не значеше нищо и Маноло по свойствения си груб начин се бе опитал да я накара да го проумее. Не искаше никакви пирати, които да я отвличат, искаше това. Бе го чакала цял живот и накрая едва не се бе отказала. Нежна и любяща, а не насилствена целувка. Целувка, която даваше всичко, обещаваше всичко и чакаше… нея!

Реналдо трепереше не по-малко от Миси. Момичето усети това. Когато въздъхна и притвори очи, обвивайки с ръце широките му рамене, тя започна да се превръща в жена.

„Реналдо… Реналдо… — повтаряше наум името му.“ А Реналдо бе безнадеждно влюбен. Трябваше веднага да поиска ръката на Миси от баща й. Реналдо бе испанец, а при испанците тези неща се правеха така. А също, както й призна, сам той бе доста старомоден. Миси нямаше нищо против — това само би я издигнало в очите на другите, което й допадаше.

— Ако знаех, че ще се стигне толкова далеч — остро рече Джо Картър на мъжа, който стоеше пред него като истукан. — И аз бих постъпил така, но бащата на моята Мелиса не бе човек, разбиращ от дума и понеже много се обичахме, трябваше да избягаме зад граница, за да се оженим. Обичате моето малко момиченце, прав ли съм? Нали не е нещо временно?

— Не, определено не. Обичам я и бих искал да стане моя жена. Мога да се грижа за нея.

— Убеден съм. Но от това няма нужда, ако я обичате истински. Не бих искал да се разделям с нея, но по-добре така, отколкото да я гледам тъжна, както щеше да стане, ако бяхте заминал, без да кажете нещо!

— О, татко! — възкликна Миси, а гласът й преливаше от обич и щастие. Цялото й лице пламтеше. За Джо Картър бе достатъчно да види как се гледат двамата влюбени, за да се отърси и от последните останали съмнения.