Розмари Роджърс
Стив (2)

2.

Господин Бъртрам Фийлдс, финансист и предприемач, бе наел цели три етажа от хотел „Астория“. Там той даде соаре в чест на Ди Паоли, чийто американски дебют с „Травиата“ пожъна невиждан успех. По това време Франческа Ди Паоли бе централна тема на разговорите във висшето общество на Ню Йорк. Тя бе не само истинска принцеса, но при това и красива. Умееше не само да пее, но притежаваше и актьорски талант.

Жените наистина се възхищаваха на перфектните й изпълнения, но мразеха опасната прелъстителна сила, която откриваха зад хладната и уравновесена външност на тази нова любимка на висшето общество. Мъжете… абсолютно всички мъже бяха полудели по нея. Нямаше нито един, който да не си фантазира какво би било да прекара една нощ с нея. Дори критиците не можеха да й намерят някакъв недостатък. Тя жънеше триумфи, поредната „богиня“.

В увенчания със стъклен купол последен етаж на хотела имаше бална зала, откъдето човек можеше да гледа звездите докато танцува. Това бе любимото място на Франческа. Само елитът и най-богатите имаха достъп тук горе. Тя стоеше, облакътена на мраморния парапет в единия от ъглите на прекрасната бална зала, между господин Фийлдс и своя импресарио, и чаровно приемаше комплиментите на изисканите гости, които й биваха представяни. Мъже, пристигнали тук без съпругите си, се стремяха към честта да я поканят. Дори най-богатите правеха всичко, за да изтанцуват с нея, макар и половин валс… дори само няколко минути.

— Може би — обичаше да казва тя усмихната, посочвайки с лека гримаса и безпомощно свиване на рамене към опашката от гости, чакащи да й бъдат представени. Никога не губеше присъствие на духа. Усмивката й бе едновременно чаровна и лъчезарна. Само импресариото й усещаше, колко се отегчава и това го изнервяше. Когато бе във фазата между двама любовника или имаше някой, който й бе омръзнал, Франческа винаги се отегчаваше и изпитваше глад. При това можеше и да го покаже, ако пожелаеше.

Бе представена на президента на Съединените щати и съпругата му, както и на някои подбрани сенатори и членове на парламента. А също и някои от онези милионери, които й губеха времето с брътвежи за железници, петролни кладенци и златни мини. Мъже, притежаващи стотици хиляди хектари земя, които въпреки това говореха с копнеж за Европа. Някой от тях мечтаеха да я заслепят с богатството си… да я купят, било то за една нощ или дори само за няколко часа. Защото междувременно бе станало публична тайна, че тя не се ограничава само с един любовник, бил той крал или магнат. Говореше се, че веднъж казала на някакъв знатен любовник, че имала още много да учи.

— За музиката, която е моя живот… за самия живот. За любовта… имам нужда от много учители и всеки трябва да ме обогати с нещо ново. Всичко останало стои след кариерата ми.

— Франческа, скъпа моя… мога ли да ви представя господин Гулд? Господин Джей Гулд. „Сякаш имаше и друг господин Гулд!“ — бе чувала за него… кой не бе?

Франческа протегна ръка към набития мъж, почти прошепвайки името си с лъчезарна усмивка. Той говореше с онзи пресилен английски акцент, също като другия мъж, когото наричаха капитана. Защо всички тези богати американци се държаха толкова превзето? Колко блудкави и скучни бяха! Всички тези книги за Америка, които грижливо бе изучила, преди да дойде тук… чиста загуба на време! Бе очаквала, че американците са мъжествени, подобни на огромната си, полудива страна. Мъже, притежаващи същото могъщо излъчване като земята. Вместо това бе заварила само дузина самомнителни лицемери, имитиращи французите и англичаните, които сякаш се срамуваха от това, че са американци.

— Пфу! — тихо просъска към Луиджи тя. — Това не са никакви мъже! Къде останаха всички онези диви приключения, за които ми разказвахте, опитвайки се да ме убедите да дойда тук? Не виждам нищо друго, освен нагиздени, лустросани маймуни! Мисля, че вече започвам да презирам тези американци!

Гневните й, неуморни очи шареха из цялото помещение, без да се спрат върху някого, докато Франческа, леко навела глава, си даваше вид, че слуша какво й разказва господин Фийлдс.

Някога прочут любител на женските прелести, сега той бе достатъчно възрастен и мъдър, да приеме оттеглянето си с достойнство и дори философски. Бъртрам Фийлдс бе запазил известно влечение към покровителстваната от него госпожица Ди Паоли и сега неочаквано се засмя под мустак.

— … Не чухте нито дума от това, което ви говоря, нали? Да поръчам ли шампанско, за да се поразвеселите?

— Какво? Бъртрам… — обсипаните й с пръстени ръце стиснаха рамото му непринудено и с известна настойчивост. Мъжът долови в очите й неочакван блясък. — Кой е той? Кажете ми бързо!

— Той? — Фийлдс хвърли поглед в посоката, в която гледаше тя, след което тихо се засмя и се направи, че не е разбрал за кого става дума.

— Ах… това е американският сенатор Уилям С. Брандо. Някога живял във Вирджиния, сега той е един от нашите уважаеми калифорнийски сенатори. Добре изглежда, нали? А ако не ме лъже паметта, дамата до него е съпругата на неговия приятел сенатор Хартман, който тази вечер за съжаление е неразположен.

Огнените очи на Франческа бляскаха опасно.

— Добре знаете, че нямам предвид възрастния господин! Личи му, че е сенатор, нямаше нужда да ви питам. Имам предвид другия… мъжът до него, облечен като джентълмен, но с лице на сицилиански разбойник. Високият, синеок мъж с белег на лицето.

— Ах, така значи — гласът на Фийлдс придоби умишлено непринуден тон, но веждите му се събраха над носа, което го правеше да прилича на фавн. Той хвърли още един поглед към новодошлите, които все още стояха до вратата, разговаряйки с познати. Очевидно не бързаха да бъдат представени на почетната гостенка.

Тъмнокосият мъж, съпровождащ сенатора, бе около петнайсетина сантиметра по-висок от самия сенатор. Сега той сведе глава, за да чуе какво му шепне хубавкото, но малко скучно русо момиче до него. То доста безпомощно стискаше с две ръце ръката му. На едната си китка носеше перлена гривна с тъмни сапфири.

— Ах, така значи. Това ли е всичко, което имате да ми кажете? Е? Да не би да е някой неканен гост, някой, когото не познавате? Затова ли се колебаете?

Франческа му бе подметнала последните думи на един доста вулгарен италиански, който използваше винаги, когато бе ядосана. След това обаче почти без усилие премина на перфектния си, очарователен английски, за да поздрави един нов гост.

— Много благодаря, господине! За мен бе удоволствие да пея пред толкова веща публика…

Когато господинът целуна ръка на дамата, поколеба се за миг, но в крайна сметка се отдалечи, Бъртрам Фийлдс видя заплашителния поглед на Франческа и невъзмутимо рече:

— Допускам, че имате предвид мъжа до сенатора, който прилича на пират? Името му е Стив Морган — нашият най-млад калифорнийски милионер. Освен това зет на сенатора.

— Той е женен? Не прилича на такъв. Допускам, че става дума за онова русокосо дете, което така безпомощно се е вкопчило в него, сякаш се бои, че ще й се изплъзне?

— Русото момиче, за което говорите, е дъщерята на сенатор Хартман. Доколкото знам, съпругата на Морган обикаля заедно с мащехата си из Европа.

— Колко интересно! — меко, почти мъркайки рече Франческа. Дългите мигли засенчваха очите й. — Наистина не изглежда като женен мъж! По-скоро като бандит! — след това умишлено придаде на гласа си презрителна нотка: — Предполагам, че е също такъв самохвалко и нахалник като останалите. И той ли е спечелил парите си от железници и златни мини? Или е имал късмета да се ожени за някоя грозна сенаторска дъщеря?

Сега Фийлдс изхихика високо.

— Стрелите ви пропускат целта, Франческа! Дъщерята на сенатора е всичко друго, освен грозна. А господин Морган е спечелил парите си със собствени усилия, въпреки че произхожда от една от най-богатите мексикански фамилии. Има хора, които биха се съгласили с вас, че е… как го казахте? Ах, да, бандит. Но аз наистина мисля…

— Ще ми го разкажете по-късно, скъпи приятелю! — гласът на Франческа бе станал тих и измамно мек. — Защото мисля, че нашите късни гости най-сетне ще се решат да ни поздравят.

Принцеса Ди Паоли дари сенатора от Калифорния с най-подкупващата си и лъчезарна усмивка. Но когато погледна Стив в тъмните, изненадващо сини очи, а мъжът с иронична усмивка наведе глава към ръката й, Франческа се показа неочаквано хладна. Какъв арогантен тип! Той я бе изгледал нахално, сякаш бе някоя уличница, която му се предлагаше.

Надявайки се да го предизвика, Франческа го заговори на италиански, показвайки с явно изкуствена усмивка перленобелите си зъби. Заслужаваше да бъде поставен на мястото му!

— А вие, господине, нека отгатна, сте или златотърсач, или дървосекач… все още безпомощен в салон като този, подобно на толкова много от вашите недодялани сънародници!

Франческа не можеше да не забележи, че докато се усмихваше, около очите му се образуваха малки бръчици, а белегът изпъваше върху пиратското му лице, осветено от снежнобели зъби.

— Хапливият ви хумор може да бъде засенчен единствено от великолепието на гласа ви, госпожице! И от вашата красота… особено подчертавана от тези блестящи черни очи.

— Ласкаете ме, господине — непресторено рече на английски тя и му се усмихна. — Моля ви, извинете ме, понякога имам лошия навик, без да усетя, да проговарям на майчиния си език. Изненадана съм, че говорите италиански, господине. И то така свободно!

Франческа надраска името си на програмата, боязливо подадена й от госпожица Хартман. През цялото време със смесица от гняв и предизвикателство гледаше покрай момичето към Стив Морган, който се оттегли с лек поклон и някакво вежливо извинение.

Разбойническият блясък, доловим само допреди минута в очите му, бе изчезнал и отстъпил място на пълно безразличие.

Франческа го видя още няколко пъти из препълнената зала. Той се преструваше на примерен и чаровен кавалер, без да обръща внимание на лепкавите пръсти на госпожица Хартман. Не покани на танц нито една друга дама, освен майката на Сали Хартман. И сякаш за да подчертае още веднъж безразличието си, си тръгна съвсем рано.

— Какъв варварин! И защо трябва да понасям тези непохватни, груби американци, питам ви, защо?

Франческа не бе на себе си от гняв и кръстосваше стаята, докато камериерката й, която познаваше тези избухвания, с каменно изражение на лицето продължаваше да сгъва дрехите и да ги подрежда в един ъгъл на стаята. Бъртрам Фийлдс се бе облегнал на камината със скръстени ръце и смръщени вежди. Импресариото й, Луиджи Ризо, срещу когото бе насочен словесния порой, се гушеше в креслото си, сякаш всеки момент очакваше да бъде замерен с нещо от Франческа, което нерядко се случваше.

Принцесата спря и сложи ръце на кръста си като някоя сицилианска перачка. Погледите й пронизваха клетия Ризо.

— Този мъж! Защо е бил поканен на моя прием? Видяхте ли как ме гледа? Колко грубо и нагло? Да бях мъж, бих го цапардосала!

— Но, принцесо…

— Не се и опитвайте! Около мен няма истински мъже! А той, този мургав бандит… нито веднъж не ме покани на танц, така че да ми достави удоволствието да му откажа. Кажете — що за мъж е това? Първо ме измерва от главата до петите, а после лицемерничи. Да не би защото тъст му бе там? Или се бои от съпругата си? Или от жените изобщо? Може би за това си е избрал за дама онова глуповато момиченце!

Когато два дена по-късно Франческа Ди Паоли излезе на сцената, удоволствието й от бурните овации бе помрачено, защото в една от ложите видя човека, който бе като трън в окото й — сам с някаква впечатляваща руса красавица.

В антракта след първото действие Франческа запокити на пода всички вази с цветя в гримьорната си, докато търпеливата камериерка смирено кършеше ръце.

Принцесата излезе на сцената и изигра една покорна, примирена Виолета. Импресариото й и господин Фийлдс облекчено клатеха глава, докато Констанца с безизразно лице почисти стаята.

След представлението Франческа отново се развилня.

— Така! Сега ми кажете едно! Значи този бандит обича хладния, северен тип жени, който не представлява заплаха за неговата мъжественост? Допускам, че съпругата му също е такава? Бледа, с безцветна коса и тяло от лед?

Бъртрам Фийлдс, който се бе научил да разбира всички изблици на някогашната си любовница, си бе направил труда да научи това-онова за Стив Морган.

— Съпругата му, според всичко, което чух, изглежда като унгарска циганка. Първият й съпруг бил някакъв руски принц, загинал по загадъчен начин в открито море. А що се отнася до този Стив Морган, на ваше място бих бил внимавал, принцесо. Говори се, че не е много по-различен от бандитите, с които го сравнихте. Преди неочаквано да се появи на финансовата сцена, той е бил най-обикновен авантюрист. По време на кървавата мексиканска революция воювал на страната на Хуарес, който свали император Максимилиан. Носят се слухове, че преди това бил престъпник, за чието залавяне, жив или мъртъв, била обявена награда. Забравете го. Има толкова други мъже… а вие обичате опитомените и тези, които ви обожават, не съм ли прав?

— Точно какъвто бяхте вие? — гневно му се тросна тя, което го накара безпомощно да свие рамене.

— Кратката връзка между нас отдавна е минало, прекрасна. А в момента за мен сте просто едно значително капиталовложение. Какво се е случило, кариерата не ви ли е вече присърце? — след това добави с по-строг глас: — Трябва да се задоволите с типа мъже, които ще се радват да могат да бъдат ваши кавалери, ежедневно да ви пращат бижута и цветя, и които са достатъчно търпеливи да изчакат края на представлението ви. Забравете този Стив Морган. Така и така той скоро напуска Калифорния.

Сменила рязко настроението си, Франческа престана да рови сърдито из чинията си, вдигна фината кристална чаша и тайнствено се усмихна с присвити очи.

— Така ли мислите? Но първо ще се срещна с него. После ще видим! — очите й бяха озарени от странен блясък, който Бъртрам Фийлдс много добре познаваше. Все още усмихната, тя отметна глава назад, за да пресуши и последните капки вино, преди отново да се облегне на масата. — Знаете, че държа всичко да става така, както аз желая, Бъртрам. И щом за вас съм такова доходоносно капиталовложение, ще направите всичко, за да ме видите щастлива, не съм ли права? Вие сте толкова мил човек! Значи ще приемем поканата на изключително богатия господин Гулд и ще прекараме уикенда в имението му с онова невъзможно име. Надявам се, калифорнийският сенатор Уилям Брандо също ще бъде сред поканените. Естествено и неговият зет!