Патриша Грасо
Хубава като пеперуда (19)

18

Къде бе изчезнал Роджър?

Блайт седеше пред камината в голямата зала в дома на дядо си и бродираше една синя пелена. Мислите й се въртяха около напразните опити на мъжа й да я открие. Едва тази сутрин баба Чеси й бе разказала, че Роджър напуснал двора още същия ден, в който пристигнал. Оттогава бяха изминали две седмици, а нейният орел все още летеше наоколо.

Не можеше просто така да опакова нещата си и да се върне в Дебре Хаус. Не и сега. Не и след толкова много дни. По време на молитвата й в нощта на Силвестър едно видение й бе открило, че новата година щяла да внесе в живота й хармония и покой. Какво повече можеше да желае една жена?

Любов. Тя копнееше за любовта на мъжа си.

В този момент Блайт чу радостния вик на Миранда:

— Тате!

Блайт скочи от креслото и се обърна. Сякаш повикан от мислите й, Роджър стоеше като страховита статуя на вратата на залата.

Безпокойството, че са я забравили, се смени с гняв заради мудността на мъжа й. „Трябваше му доста време“ — помисли си Блайт. Изглежда, мъжът й не бързаше особено да я прибере обратно в дома си.

Готова за битка, Блайт направи няколко крачки към него. Тогава забеляза запуснатия му вид.

— Болен ли си? — попита тя.

Роджър не отвърна. Младата жена трепна за миг, когато той протегна ръце към нея.

Роджър я улови над лактите и я дръпна към себе си. Блайт отметна глава назад, за да го погледне, но той притисна устни към нейните в настойчива целувка, от която й се зави свят.

— Би трябвало да те зашлевя заради този номер — страстно прошепна Роджър.

Блайт с усилие потисна напиращия смях.

— Децата и прислугата ни гледат — с мъка изрече тя.

Роджър я пусна, погледна бавачката и камериерката и нареди:

— Заведете децата горе и опаковайте нещата им.

След това се обърна към прислужниците на херцога и изфуча:

— Изчезвайте най-сетне от тук!

Прислужниците едва не си изпотрошиха краката в стремежа час по-скоро да напуснат залата, в която само след секунди бяха останали единствено граф и графиня Идън.

— Търся те две безкрайни седмици — каза Роджър и я погледна с пронизващите си сини очи. — Ако беше останала, щеше да разбереш, че се върнах още същата вечер, защото се надявах да посрещна новата година с теб. За нещастие ти беше заминала, отвличайки дъщеря ми и нероденото ми дете. А сега побързай да си събереш нещата!

Блайт скри болката и гнева си зад маска на безразличие. Да, съпругът й най-сетне бе дошъл, за да я отведе, но не защото тя му липсваше, а заради Миранда и Аристотел.

— Защо да се връщам някъде, където съм нежелана? — отвърна Блайт.

— Изглеждам ли ти като човек, който не желае присъствието ти в дома си? — попита Роджър с усмивка на съжаление.

Той наистина изглеждаше малко запуснат, но това не означаваше нищо. В момента държанието му бе по-важно за нея, а думите му красноречиво даваха израз на чувствата му. По-скоро на липсата на чувства — поправи се тя.

В къщата си — бе казал той. Не в нашата къща.

— Но ти не ме обичаш — рече Блайт, преди да успее да се овладее.

— Любовта няма нищо общо с брака — отвърна Роджър.

Това бе достатъчно. Блайт му обърна гръб и скръсти ръце на гърдите си. Ако бе казал: „Не съм наясно с чувствата си“ или „Трудно ми е да говоря за най-интимните, си чувства“, би проявила повече съчувствие. Но сега…

— Не те излъгах, когато казах, че съм сложил точка на любовните си афери — спокойно обясни Роджър. Да не би да очакваше да я види как подскача от радост? — Блайт — измъчено прошепна Роджър и застана толкова близо до нея, че тя усети топлината на тялото му. — С изключение на родителите ти и брат ми няма човек на този свят, който, по една или друга причина, да не ме е мамил. Върни се с мен вкъщи. Моля.

Блайт знаеше какво бе коствало това признание на нейния горд орел. Гневът й се изпари толкова бързо, колкото и се бе появил.

Тя се обърна бавно и му се усмихна.

— Добре — отвърна тихо и постави длан в неговата. — Защо ти трябваше толкова време, за да ме откриеш?

— Никога не бих помислил, че си само през няколко врати от Дебре Хаус — призна Роджър, обви ръка около кръста й и я привлече към себе си. — Изпратих хората си в Есекс и Шропшир.

— Сър, трябва да се научите да не пренебрегвате очевидното — каза Блайт и му се усмихна закачливо.

Той поднесе дланта й към устните си, целуна я и рече:

— Кълна се, че научих този урок.

Час по-късно вече бяха в двора на Дебре Хаус. Докато Роджър й помагаше да слезе от седлото, Блайт надникна в сините му очи и с мъка успя да потисне напиращия смях, с който се бореше, откакто бяха напуснали дома на баба й и дядо й. Наистина бе твърде жестоко от страна на роднините й да излязат, за да им помахат, докато минаваха покрай Деврьо Хаус на път за вкъщи. Блайт никога не бе виждала мъжа си толкова смутен.

— Добър ден — поздрави прислужниците Блайт, когато влезе в къщата.

— Добре дошла у дома, милейди — усмихнато отвърна Хардуик. — Ще сервирам лека закуска.

Отсъствието на иконома изненада Блайт, която през последните две седмици в Талбот Хаус бе живяла доста изолирано. Тя погледна угрижено прислужника и попита:

— Да не би Ботъмс да е болен?

— Ботъмс живее в Деврьо Хаус — обясни Хардуик. — Господарят го уволни.

— Трябва да отидеш в Деврьо Хаус и да го доведеш — каза Блайт, обръщайки се към мъжа си.

Роджър й отправи поглед, който ясно даваше да се разбере, че нямаше намерение да ходи никъде. След това се отправи към залата и я остави във вестибюла сама с Хардуик.

Блайт го последва и каза:

— Трябва да се извиниш пред Ботъмс за грубото си държание.

— Няма да го направя — за да подчертае думите си, Роджър седна в креслото пред камината.

Блайт изрази неодобрението си с повдигане на вежди, но отказа да го погледне. Тя се обърна към камериера на мъжа си и нареди:

— Иди в Деврьо Хаус и кажи на Ботъмс, че сър Роджър би искал да говори с него.

— Да, милейди — Хардуик побърза да излезе, преди графът да е успял да го спре.

— Мамо Блайт, идваш ли с мен в градината? — попита Миранда.

— Скъпа, Брандън ще дойде с теб — отвърна Блайт и направи знак на момчето да изведе Миранда. — В момента съм заета с това, да поправям грешките на баща ти.

При тези думи любимият й се намръщи. Все така, без да го погледне, Блайт проследи с поглед децата. За щастие прислужниците проявиха достатъчно тактичност да оставят графа и графинята сами.

Блайт се приближи към почетната маса, наля ябълково вино в две чаши и се върна при камината. Подаде едната чаша на Роджър и седна в свободното кресло.

— Защо беше в толкова добро настроение в нощта, когато ме напусна? — неочаквано попита Роджър.

— Не съм те напускала — защити се Блайт. — Просто ти дадох свободата, от която, както по всичко личеше, се нуждаеше. Между другото, как разбра, че съм била в добро настроение?

— Небето беше ясно.

Блайт се усмихна. Навярно мъжът й не бе чак такъв скептик, за какъвто го мислеше.

— През онази нощ надникнах в бъдещето и разбрах, че ще дойдеш, за да ме прибереш — обясни тя. — Изобщо не предполагах, че ще се наложи да чакам две седмици.

— Надникнала си в бъдещето? — повтори Роджър и се усмихна учудено. — Не те разбирам.

— Когато човек иска да надникне в бъдещето, е най-добре да седне на някое кръстовище върху биволска кожа — сподели Блайт.

Усмивката на Роджър се стопи.

— И ти направи това?

Блайт кимна.

— Да, седнах върху една биволска кожа на Чаринг Крос и видях как идваш, за да ме отведеш — тя се вгледа в пламъците на камината и прехапа долната си устна. После добави: — Едно нещо ме безпокои. Ти не дойде да ме вземеш в дома на дядо ми, а на обрасла с трева скала над някаква река.

— Правилно ли разбрах — рече Роджър, който все още не можеше да повярва. — Прекарала си нощта на Силвестър, седнала върху биволска кожа на Чаринг Крос?

Само слепец не би забелязал неодобрението му. Тя кимна с нежелание и се подготви за най-лошото.

Роджър скочи от мястото си и неволно събори чашата си на пода. Кристалната чаша се пръсна на стотици малки парченца.

— Ще го почистя — рече Блайт и стана, за да отвлече вниманието му.

— Седни!

Блайт се подчини.

— Не мога да повярвам колко глупаво си постъпила — поде Роджър.

— Бях взела Брандън, за да ме пази — понечи да се защити Блайт.

Смехът на Роджър я смути още повече. Изражението му й подсказваше, че той нито одобряваше постъпката й, нито имаше голямо доверие в защитника й. Беше се надявала да го предразположи за момента, когато щеше да се появи бившият им иконом. Сега със страх очакваше онова, което можеше да се случи.

Роджър нервно закрачи пред камината. На няколко пъти спираше и отваряше уста, сякаш се канеше да каже нещо, но се отказваше, и отново започваше да крачи напред-назад.

— Каква щастлива гледка — каза един провлачен глас.

Роджър се обърна и впери поглед в бившия си иконом. Блайт стана и се усмихна за поздрав на Ботъмс. В продължение на няколко мига никой не продумваше.

— Искали сте да говорите с мен, милорд? — попита Ботъмс.

Роджър мълчеше. Блайт каза вместо него:

— Негова светлост би искал да ви вземе отново на работа.

— Съжалявам, милейди — отвърна мъжът, — но вече си намерих друга работа.

— Господин графът е отчаян и много съжалява, че е станал причина за случилото се недоразумение — продължи Блайт, която отказваше да приеме отказа на Ботъмс. — Вярно ли е, милорд?

— Да, съжалявам — отвърна Роджър през зъби.

Ботъмс погледна бившия си господар и дълго мълча, преди да отговори.

— Не изглежда така, сякаш съжалява.

— Не подлагайте на изпитание щастието си — предупреди го Роджър.

Ботъмс повдигна вежди и се обърна, за да излезе, но Блайт му препречи пътя, докосвайки ръката му.

— Двамата със сър Роджър имаме нужда от вас в Дебре Хаус — каза Блайт. — Вижте го само как изглежда. Без вас е заприличал на сянка. Имаме нужда от него, нали, Роджър?

— Бих се радвал да се върне на служба при мен — сковано рече Роджър.

Ботъмс се поколеба, сякаш не знаеше дали да си тръгне, или да остане.

— Ще удвоим старото ви възнаграждение — обеща Блайт.

— Дадено.

— Да не си се побъркала? — попита Роджър.

— Аз ще покрия разликата — отвърна тя.

— Това не променя нищо — рече Роджър. Той погледна новия си стар иконом и промърмори: — Чисто изнудване.

Блайт умоляващо погледна мъжа си.

— Съберете нещата си — предаде се Роджър — и се върнете вкъщи.

— Няма да е необходимо — с доволна усмивка го информира Ботъмс. — Чантата ми е във вестибюла.

Един ужасно дълъг миг Роджър изглеждаше така, сякаш щеше да избухне. След това се усмихна широко на Ботъмс:

— Значи сте готов отново да поемете задълженията си? — Ботъмс кимна. — Добре — Роджър погледна първо иконома, после парченцата кристал по пода. — Започнете с това — нареди той и излезе от залата. След няколко крачки спря и добави: — Блайт, бих искал да говоря с теб на четири очи. Горе. Веднага.

Блайт премести поглед от гърба на мъжа си към ухиления иконом, който се бе навел, за да събере стъклата.

Тя поклати глава, напусна залата и се отправи към кухнята, за да отложи мъмренето, което й предстоеше да понесе. Хвърли поглед към градината, за да се увери, че Миранда и Брандън са добре, след което бавно се запъти към стаята на мъжа си.

Блайт събра смелост и почука на вратата. Никакъв отговор. Почука отново, този път по-силно. Отново никакъв отговор. Младата жена въздъхна с облекчение. Още като дете бе мразила поученията на баща си, но да бъде подложена на подобно нещо на тази възраст, бе непоносимо.

Блайт реши да се скрие в стаята си, докато отмине бурята. Тя затвори вратата след себе си и долепи ухо до нея, за да се ослуша.

Но вместо от коридора, чу шум някъде непосредствено зад себе си. Тя трепна и се обърна. Облечен в черния си копринен халат, мъжът й стоеше пред огледалото и се бръснеше.

— Залости вратата и седни — спокойно нареди Роджър.

— Къде е Дейзи?

— Отпратих я.

Блайт залости вратата и седна пред камината.

— На твое място не бих говорила — посъветва го тя. — Иначе ще ти влезе сапун в устата.

Роджър я погледна развеселен. Той продължи да се бръсне, без да отвърне.

Блайт впери поглед в гърба му. С широките си рамене и тесен ханш Роджър изглеждаше изключително мъжествено в черния си халат. Погледът й спря на небрежно захвърлените на пода дрехи и обувки. Блайт усети, че се изчервява при мисълта, че под тънкия халат мъжът й бе гол.

— Предлагам Миранда и Брандън да учат заедно с брат ми и сестрите ми в Деврьо Хаус — каза Блайт, за да скрие нервността си. — Така ще имаме време да потърсим някой добър частен учител.

— Предложението ти ми звучи логично — отвърна Роджър. — Което е учудващо, като се има предвид, че идва от теб.

— Защо се бръснеш в стаята ми — попита Блайт, за да отклони разговора от темата за нелогичното й мислене.

Роджър посегна към една ленена кърпа и изтри останалия по лицето му сапун. След това бавно се обърна и й се усмихна.

— Стаята ти ми харесва.

Дружелюбността и спокойствието му я изненадаха. Очакваше ужасен скандал, задето го бе обезпокоила, а той й се усмихваше. Отгоре на всичко имаше и дързостта да нарича нелогична нея.

— Как са лейди Рода и лейди Сара? — попита Блайт.

Усмивката на Роджър стана още по-широка, докато бавно се приближаваше към нея.

— Повече не съм ги виждал — той спря пред нея. — Попитай дядо си, ако не ми вярваш.

— За какво искаше да говорим? — попита Блайт, за да смени темата за липсата на доверие от нейна страна.

Роджър коленичи. Той взе дланта й и я постави върху гладко избръснатата си буза. След това прошепна дрезгаво:

— Как е на пипане?

Блайт плъзна поглед от сините му очи към дланта, която държеше нейната.

— Роджър, ти носиш пръстена, който ти подарих — възкликна тя.

— Точно така — каза той и сведе поглед, сякаш искаше да размисли върху нещо. — Нека седнем на леглото. Там е по-удобно.

По-удобно за какво? Да ми чете конско? — помисли си Блайт.

Роджър стана и протегна ръка. Блайт не можа да устои. Тя седна на ръба на леглото, избягвайки погледа на мъжа си.

— Никога повече не ме злепоставяй, както преди малко с Ботъмс — спокойно каза той.

— Направих го заради вас, милорд — отвърна Блайт и го погледна в очите. — Никога нямаше да си простиш, ако го бе оставил да си отиде.

— Вярно е, но не обичам да бъда поставян натясно пред прислужниците — каза той. — За в бъдеще те моля да се въздържаш да ме критикуваш публично. Ако имаш някакви упреци към мен, моля да ми ги отправяш на четири очи. Така, както правя аз в момента.

— Обещавам — каза тя, окуражена от спокойния му тон.

— И не напускай Дебре Хаус без мое знание.

Блайт кимна.

— Още нещо?

— Да — каза Роджър и повдигна вежди в перфектна имитация на любимата й гримаса. — Да не седиш на Чаринг Крос върху биволска кожа.

Блайт му се усмихна лъчезарно. При следващите му думи обаче сърцето й се сви.

— Защо ме напусна?

Защото не ме обичаш — помисли си Блайт.

— Чувствам се нежелана — отвърна тя. — Бих искала да имам истински брак, милорд.

— И какъв според теб трябва да е той?

— Съпрузите трябва да се обичат, уважават и приемат — каза Блайт. След това припряно добави: — Роджър, обичам те по-силно, отколкото мога да изразя с думи.

— Зная — каза Роджър. Той я прегърна през кръста и я придърпа към себе си. — Каза ми го през един летен ден в градината на баща си. Беше тринадесетият ти рожден ден, а аз още нося на бузата си спомена от уважението ти.

Сърцето на Блайт се сви, но гордостта й я накара да се усмихне. Тогава чу тих звън от съседната стая.

Хайде, Роджър, дари Блайт със сърцето и любовта си — напяваше звънчето. — Хайде, Блайт, приеми заключеното сърце на мъжа си.

Съпругът й можеше да спи с всяка от многобройните разпасани жени в двора на Тюдорите, но въпреки това се бе завърнал още същия ден. И макар вече да бе излекуван от старите си рани, орелът й все още се боеше да се издигне заедно с нея. Той имаше нужда от време. Независимо дали съзнаваше това, или не, Роджър Дебре беше влюбен.

— Мога да ти предложа почитта и уважението, което искаш — каза той, а по лицето му се четеше несигурност.

— Добро начало — Блайт обви ръце около врата му и прошепна подканящо: — Целуни ме.

— Искам да те почета с тялото си — страстно рече Роджър и притисна устни към нейните.

Като безмълвен отговор Блайт се притисна към него и отвърна на интимната му целувка. След това двамата паднаха на леглото.

Роджър я целуна още веднъж, отдръпна се и погали с пръст бузата й. За секунди бе съблякъл роклята й и своя халат.

Сега Блайт носеше само диамантения си кръст, а черната й коса падаше на вълни по раменете й. Приличаше на езическа богиня, оживяла по чудодеен начин.

Блайт протегна ръка и погали мускулестата му гръд. Погледът й спря върху възбудената му мъжественост. След миг пръстите на младата жена последваха погледа й.

Роджър простена, но овладя желанието си и я погали по гърдите, чиито тъмни зърна говореха за растящото в утробата й дете. Той я целуна по корема. Езикът му бавно се плъзна надолу до тъмния триъгълник между бедрата й и след миг вече си играеше с пулсиращото сърце на нейната женственост.

Блайт се отдаде на прекрасното усещане, а дишането й ставаше все по-шумно и учестено. Тя извика, усетила пулсираща наслада да взривява тялото й.

— Отвори очи — страстно прошепна Роджър и легна между бедрата й.

След това бавно проникна в нея. За миг остана неподвижен, за да се отдръпне после отново да проникне в нея, докато не усети как тялото й потрепери от разгарящото се желание. Тогава проникна още по-дълбоко.

Блайт му се отдаде напълно — с тялото и душата си. Тя приемаше любимия си такъв, какъвто бе — един чудесен, но смъртен човек. Приемаше онова, което можеше да й даде, и му даваше всичко, което имаше.

Двамата достигнаха върха заедно и се строполиха с вик. Дълго лежаха безмълвни. Накрая Роджър се изтърколи на една страна и я взе в обятията си.

— Слънчева светлина — прошепна той и я целуна по косата.

 

 

Два часа по-късно граф и графиня Идън блажено дремеха под завивките, когато едно тихо почукване смути покоя им. Блайт отвори очи в същия миг, в който това стори и мъжът й.

— Мамо Блайт?

— Не отговаряй — прошепна той.

— Ще дойде през твоята стая — прошепна в отговор Блайт.

Роджър се ухили съзаклятнически.

— Залостих вратата на спалнята си, преди да дойда тук.

Блайт прихна. Изглежда, мъжът й предварително бе планирал всичко.

— Мамо Блайт, там ли си? — извика Миранда.

— Да, съкровище.

— Ела да си играем.

— Аз… в момента съм заета — извика Блайт. — Ще си поиграем по-късно.

Роджър не можа да сдържи смеха си.

— И татко ли е при теб? — извика Миранда.

— Да, помагам му в сметките — отвърна Блайт.

— О! — след дълго мълчание заварената й дъщеря извика отново: — Мога ли да занеса ябълки на Перикъл и Аспазия.

— Кажи на готвача, че съм позволила — отвърна Блайт. — Нека Брандън те съпроводи до конюшните.

— Благодаря.

Роджър и Блайт се прегърнаха, но чуха друг един глас да казва:

— Трябваше да им поискаш повече — високо рече Брандън. — Пропусна една златна възможност.

— Какво е това?

— Неповторимата възможност да получиш всичко, което поискаш — обясни момчето. — Родителите ти щяха да се съгласят на всичко.

— Защо?

— Защото защо завършва на О.

— Разбирам.

Бум! Бум! Бум!

Блайт намигна на мъжа си и извика:

— Кой е?

— Миранда. Мамо Блайт, ще ми купиш ли маймунка?

— Попитай баща си — отвърна Блайт, която едва сдържаше смеха си.

— Тате?

— Никакви маймуни!

— Ела — чуха гласа на Брандън. — И не забравяй, използвай златната възможност на момента. Изпуснеш ли я, край.

Гласовете на децата заглъхнаха по коридора.

— Мисля, че Брандън дава лош пример на Миранда — рече Блайт.

Роджър я натисна обратно върху възглавниците и се наведе над нея. Опрял нос до нейния, той каза:

— Не по-лош от твоя — той веднага смекчи с целувка ефекта от думите си. Езикът му нежно погали устните й. — Къде бяхме спрели?

— Тук? — попита Блайт и прокара език по устните му. — Не, не там — поправи се и плъзна ръка към слабините му. — Мисля, че тук.