Патриша Грасо
Хубава като пеперуда (12)

11

Семейството му остана в Дебре Хаус пет безкрайно дълги седмици.

С бодра крачка, подсказваща облекчението й от отпътуването на етърва й и двамата й девери, Блайт се отправи към кея, където Роджър стоеше с братята си. Мъгливото утро бе сменено от слънчево пладне, а безоблачното небе обещаваше ясна звездна нощ. Времето на блестящите есенни багри вече отминаваше и октомврийският вятър брулеше листата от клоните на нейните приятели дърветата.

Въздухът бе изпълнен със свежото ухание на Самуин, а цялото същество на Блайт напяваше песента на нейните предци. Самуин щеше да настъпи по залез-слънце, когато за нея и майка й щеше да се вдигне завесата между видимия и невидимия свят.

Благодарение на богинята семейството на мъжа й щеше да се да върне в двора преди началото на празника. Присъствието им се бе оказало почти непоносимо за нея. След пет седмици съжителство търпението на Блайт дотолкова се бе изчерпало, че тя наредила на готвача да забави обяда, та да не й се наложи още веднъж да се храни заедно с тях.

Тримата братя стояха на кея, за който бяха завързани две от лодките на Роджър, и очакваха Сибила. По реката по-лесно се стигаше до замъка Уиндзор, отколкото по суша. Едната от лодките бе натоварена с багажа и конете, докато покритата ладия трябваше бързо и удобно да ги откара нагоре срещу течението.

Блайт подаде на Седрик кошницата с приготвения по нейно нареждане обяд.

— Хубав ден за пътуване — с лъчезарна усмивка рече тя.

— Обиждате ме, милейди — каза Джефри и й целуна ръка. — Можехте поне да се престорите на натъжена от заминаването ми.

— Сигурна съм, че съвсем скоро ще се видим отново — отвърна Блайт и се изчерви от факта, че бе толкова лесно човек да прозре мислите й. Тя погледна намръщения си съпруг, а след това Седрик. — Надявам се, не сте забравили арсенала си от шпаги. Какво бихте правили без тях?

— Нищо не съм забравил — отвърна деверът й. — Винаги, когато се упражнявам, ще си мисля за вас.

— Колко мило от ваша страна — сухо отвърна Блайт. — Ето, госпожа Сибила идва.

Пръв в лодката се качи Седрик и се обърна, за да помогне на жена си. Джефри се качи след тях и лодкарят вече се канеше да отдели лодката от кея, когато до тях долетя вика на тичащата по моравата Миранда:

— Чакайте! Донесох един прощален подарък за леля Сибила.

Роджър взе пакета от ръцете на дъщеря си и го подаде на Седрик, който, от своя страна, го предаде на жена си.

— Отвори го сега, лельо — извика Миранда.

Сибила развърза красивата розова панделка и отвори капака на кутията. В следващия миг от устата й се изтръгна ужасяващ писък.

От кутията изскочи една жаба и замаяна остана за миг в скута на младата жена. След нов смразяващ кръвта писък на Сибила жабата скочи във водата.

Тримата братя се засмяха, а Блайт се закиска и намигна на заварената си дъщеря.

— Ах, ти, малко дяволче — изписка Сибила — Заслужаваш един добър пердах.

— Това беше изненадата ми за празника на Вси светии — обясни Миранда.

— Блайт я е накарала — оплака се Сибила. — Тя влияе лошо на детето.

Роджър не отвърна нищо, а даде знак на лодкаря да потегли и лодката се отдели от кея. След малко се обърна към дъщеря си и каза:

— Добра идея, съкровище.

Тримата се запътиха обратно към къщата. Роджър се върна в кабинета си, за да поработи още малко преди вечеря. Блайт взе Миранда със себе си, за да решат как да се маскират за полунощ.

— Пазят ли се детските дрешки на господаря? — попита Блайт иконома, когото срещнаха във вестибюла.

Ботъмс я погледна слисано.

— Трябва ни маскировка за довечера — обясни тя.

— Дрехите на господаря са прибрани в сандъци, които се намират в задната част на гардеробната му.

— Благодаря — каза Блайт.

— Благодаря — повтори като ехо Миранда.

— Чакай тук — нареди Блайт, когато се качиха в спалнята й. — Аз ще потърся нещо подходящо.

Блайт влезе в спалнята на мъжа си, където не бе стъпвала след ужасната сцена от първата им брачна нощ. Стаята бе обзаведена скромно. Изглежда, Роджър имаше по-важни дела от това, да пилее парите си и да тъне в охолство.

Блайт се запъти право към една затворена врата в другия край на помещението. Когато я отвори, отвътре я лъхна познатото й ухание на лаврово дърво. Блайт нежно погали няколко от дрехите на мъжа си, след което си проправи път към задната част на помещението, където откри струпани поне една дузина сандъци.

Младата жена отвори първия и извади няколко чифта бричове за езда, които бяха прекалено големи за Миранда и които Роджър вероятно бе носил като младеж. Вторият сандък съдържаше по-малки дрехи и това я наведе на мисълта, че дрехите бяха подредени в сандъците по големина.

Тя извади от най-долния сандък чифт момчешки бричове, които с помощта на колан щяха да станат на Миранда. Сега имаше нужда също от тъмна риза, топла връхна дреха и шапка. С лекота намери всичко, освен шапката, за която трябваше доста да порови из сандъка.

Блайт върна сандъците така, както ги бе заварила. Тъй като не желаеше да напусне стаята на мъжа си толкова скоро, тя остана за миг неподвижно, стиснала дрехите в ръце. Изведнъж й направи впечатление, че шапката бе необичайно твърда. Младата жена бръкна вътре и извади някаква подвързана в кожа тетрадка. Тя се приближи към прозореца, вгледа се в нея за момент и накрая събра смелост да я отвори. В ръцете си държеше дневник на майката на Роджър.

Прииска й се да го прочете. Така можеше да узнае повече за детството на мъжа си. Роджър навярно отдавна бе забравил за съществуването на този дневник и нямаше да забележи, ако тя го задържеше няколко дена.

Блайт се върна в спалнята си и постави дневника в най-горното чекмедже на писалището си, след което намигна на Миранда.

Момичето бе толкова развълнувано, че подскачаше насам-натам из стаята. Скоро се преобрази в малко момче.

Блайт облече черна пола с големи джобове и бяла ленена блуза, а отгоре наметна черен вълнен шал.

— На Самуин се носят черни дрехи, за да не могат духовете да ни последват вкъщи — обясни тя.

— Ами корковите тапи? — попита Миранда, която, изглежда, изгаряше от нетърпение да начерни лицето си.

— Ще изрисуваме лицата си след вечеря.

— Мамо Блайт, ще ми подарите ли двамата с татко братчета и сестричета, както в Деврьо Хаус? — неочаквано попита Миранда.

— Ако зависеше от мен, с удоволствие, но в тези неща баща ти има решаващата дума — рече Блайт.

— Тогава ще го помоля.

— Ако искаш да придумаш един мъж за нещо, ти трябва стратегия.

— Какво е стратегия?

— Стратегията е план, който човек трябва да следва, ако иска да постигне нещо.

— Кажи какво трябва да направя.

— Баба ми Чеси казва, че първото условие е да пърхаш с мигли ето така… — рече Блайт, показвайки какво имаше предвид. — След това да се нацупиш така… — отново показа тя. — Мъжът ще ти направи подарък, но ти трябва да откажеш да го приемеш, като при това се усмихваш срамежливо и невинно. Мъжете обичат срамежливите и невинни момичета. Той ще ти направи втори и трети подарък, но ти не бива да ги приемаш.

— Защо? — попита Миранда. — Аз никога не отказвам подаръци.

— След като е бил отблъснат три пъти, мъжът ще се почувства ужасно — обясни Блайт. — После ще ти предложи онова, което наистина искаш, и този път можеш да приемеш с думите, че не би искала да нараняваш чувствата му.

— Това винаги ли действа?

— Така поне се кълне баба Чеси — отвърна Блайт. — Тя е експерт по мъжете, знаеш ли?

— Не, не знаех.

Блайт се усмихна и попита:

— Да слизаме ли за обяд?

След малко двете вече седяха на почетната маса и очакваха обяда.

— Кое е това момче? — попита Роджър, когато няколко минути по-късно се присъедини към тях.

Миранда се закиска.

— Аз съм твоята дъщеря, татко.

Прислужниците донесоха обяда, който се състоеше от печено пиле с ядки от пиния, лучена супа, хляб, масло и ябълково вино.

— За вас, милорд — обяви Ботъмс и постави пред Роджър една покрита чиния.

Роджър вдигна капака и изпод него излетяха два бели гълъба. За миг той замръзна слисан.

— Това е изненадата ми за Вси светии, татко.

Роджър погледна над главата на момичето към жена си.

— Птиците ще напълнят с акита цялата къща.

Ботъмс постави покрита чиния и пред Миранда, която се отдръпна уплашено. Икономът вдигна капака, под който имаше малка кутийка.

— Никога не бих те изплашила, съкровище — увери заварената си дъщеря Блайт и постави ръка на раменете й. — Това е подарък.

Миранда я погледна недоверчиво.

— Какво има вътре?

— Отвори го и ще видиш.

— Свети Суидин — имитирайки доведената си майка извика Миранда, докато отваряше кутията.

Вътре имаше златна верижка с инкрустиран със скъпоценни камъни медальон. Средният камък бе черен оникс, заобиколен от смарагд, авантурин, рубин, аметист и четири сапфира.

— Този медальон ще те закриля — обясни Блайт, извади синджирчето от кутията и го сложи на врата на момичето. — Синджирчето е символ на вечността. Черният камък е оникс и закриля притежателя си от нещастия. Виж, тук е гравиран Херкулес. Древните римляни носели този символ винаги когато влизали в битка.

— Кой е Херкулес? — попита Миранда.

— Най-силният мъж на света — Блайт погледна мъжа си и попита: — Спомняш ли си за Херкулес?

Роджър направи кисела гримаса.

— Да, и за това как изчистил Авгиевите обори^[1].

— Смарагдът символизира севера — обясни на заварената си дъщеря Блайт. — Авантуринът — изтока, рубинът — юга. Така си защитена от всички страни.

— А какво означават сините? — попита Миранда.

— Блайт, не намираш ли, че този подарък е неподходящ за едно петгодишно дете? — намеси се Роджър.

— Не, не намирам — Блайт се обърна отново към Миранда и продължи: — Сините камъни са звездни сапфири, във всеки от които живее по един ангел закрилник.

— Ангел?

— Точно така. Освен това синьото чудесно подхожда на красивите ти очи.

Миранда обви ръце около врата на Блайт и извика:

— Обичам те, мамо Блайт.

— И аз те обичам, съкровище.

Миранда се обърна към баща си, като пърхаше с мигли.

— Тате, може ли да получа едно малко братче или сестриче?

Роджър я погледна слисано.

— Не.

— Защо не?

— Току-що ти купих две понита — отвърна Роджър.

Миранда се нацупи провокативно и Блайт не можа да не се усмихне.

— Какво ти е на устните?

— Нищо — нажалено отвърна Миранда.

— Може би една кукла? — предложи Роджър.

— Не, благодаря — отвърна момичето и поклати глава с пресилено тъжно изражение. Обърна се към Блайт и вдигна един пръст, за да покаже, че това е било първото предложение.

— За Нова година бих могъл да ти купя кученце — опита се да я подкупи Роджър.

Миранда вдигна втори пръст и погледна баща си с тъжни очи.

— Благодаря ти, че мислиш за мен, татко, но бих искала едно братче или сестриче. Едва тогава ще бъда доволна.

Роджър погледна Блайт. Тя прочете въпроса в погледа му, поклати глава и сви рамене.

 

 

Сумрак обгръщаше света, когато Роджър, Блайт и Миранда се отправиха към Деврьо Хаус за празненството по случай Вси светии. Блайт вдиша дълбоко свежия октомврийски въздух и усети да я завладява радостно очакване.

Нощта сякаш бе създадена за вълшебства, а въздухът бе зареден с могъща енергия. Тъмните багри на залеза видимо пълзяха от изток на запад.

Блайт едва удържаше заварената си дъщеря, която бе привлечена от светлините от факли и огньове и смеховете в градината на Деврьо Хаус.

Когато ги видяха, празнуващите се насочиха към тях.

— Кое е това малко, покрито със сажди момче? — попита за поздрав лейди Кийли.

Момчето се закиска.

— Аз съм Миранда.

— Никога не бих предположил — извика граф Ричард с престорено изумление.

Едно малко момиченце се приближи и подаде на Миранда елхово клонче. То погледна графа и се оплака:

— Татко, не искам повече да бъда момиче.

Блайт се закиска, а Роджър се засмя гръмогласно. Малкото момиче бе четиригодишният Адам.

— Адам, бъди така добър да доставиш удоволствие на майка си — обърна се към сина си графът. — Сестрите ти нямат нищо против да се правят на момчета.

Блайт се огледа. Подобно на Миранда, сестрите й бяха преоблечени като момчета и танцуваха, хванати за ръце, около празничния огън.

— Хайде, ела — обърна се към Миранда Адам. — Да вървим да танцуваме.

Миранда погледна Блайт, която кимна в знак на съгласие, и двете деца хукнаха по посока на огъня.

— Пропуснахте надпреварата с ябълки, но тепърва ще печем кестени и ще си разказваме истории.

— Печени кестени — извика Блайт и плесна с ръце като малко момиченце. — Изгарям от нетърпение.

Роджър се усмихна на детинската й реакция.

— Имаш ли нещо против да се оттеглим в кабинета ми — обърна се към него Ричард. — Имам някои първоначални информации относно най-новото ни търговско начинание.

Роджър кимна и последва графа към къщата, но тъстът му неочаквано спря.

— Притежаваш една четвърт от акциите — извика по посока на Блайт графът. — Можеш да дойдеш с нас.

— Мамо Блайт, танцувай с нас — извика Миранда.

— Празнувай с нас — подкани я и Адам.

Блайт се поколеба. Тя погледна децата, след това баща си и мъжа си, а после отново към децата.

— Ако предпочиташ да останеш, по-късно ще ти разкажа всичко — предложи Роджър.

— Благодаря, милорд — каза Блайт и се усмихна лъчезарно.

Двамата мъже изчезнаха в къщата.

— Защо татко винаги изчезва, когато дойде време да се пекат кестените? — попита майка си Блайт.

— Баща ти е скептик и е толкова чувствителен към невидимото, колкото някой пън — рече лейди Кийли. — Струва ми се, че и Роджър е направен от същото дърво.

Блайт кимна.

— Хайде, мамо, да празнуваме.

— Преди това бих искала да поговорим — каза графинята и я улови подръка, за да я задържи.

— Разбира се.

— Тази вечер, когато се свържа с баба ти Меган, ще я попитам кой или какво е черното слънце — каза лейди Кийли.

— Но аз ще бъда при теб.

— Може да се окаже трудно да се измъкнеш от Дебре Хаус — каза майка й.

— Поставих стълба под прозореца на спалнята си — обясни Блайт. — Роджър няма да разбере, че съм излизала.

— Ти си моята първородна дъщеря, нектарът на любовта ми към баща ти — каза лейди Кийли и постави длани на бузите на дъщеря си. — Каквото и да се случи тази нощ, не забравяй, че Роджър никога не би ти причинил болка.

— Не разбирам — объркано рече Блайт.

— Не е и необходимо — отвърна лейди Кийли и се усмихна тайнствено. — Просто не забравяй това, което ти казах.

— Мамо, да не би да се безпокоиш за сигурността ми? Нали не мислиш, че Роджър е сторил нещо на Дарнел?

— Нищо подобно — отвърна майка й. — Довери му се безрезервно. Той много те обича, но все още не го знае.

— Аз му вярвам — каза Блайт. — Дори реших да сложа край на търговската война помежду ни.

Лейди Кийли се засмя.

— Дъще, толкова приличаш на баща си.

— Хайде, мамо — рече Блайт и я улови за ръка. — Да празнуваме с децата.

 

 

Един час след полунощ, малко преди настъпването на най-тъмните мигове от нощта на Самуин, Блайт седеше на ръба на леглото си и се ослушваше. Дебре Хаус бе замряла.

Блайт изглеждаше спокойна, но сърцето й биеше като лудо, обзето от радостно очакване. Съвсем скоро двете с майка й щяха да очертаят магическия кръг и тънкото було, разделящо видимия свят от невидимия, щеше да се вдигне за тях.

Тогава Меган Глендоуър щеше да ги заговори от другата страна на хоризонта. Блайт щеше да узнае какво означаваше черното слънце от пророчеството и как можеше да опази себе си и семейството си.

Блайт не се боеше от мъртвите. За друидите смъртта бе тясно свързана с раждането. Животът бе един нескончаем кръговрат от раждане, растеж, смърт и отново раждане. Очакването правеше вълнението й почти непоносимо и караше кръвта да пулсира във вените й.

Беше време да напусне Дебре Хаус. В този момент майка й навярно вече събираше необходимите за магическия кръг камъни.

След като се бяха завърнали вкъщи от празника в Деврьо Хаус, тя бе облякла прозрачната си копринена нощница, в случай че по някаква непредвидена причина мъжът й реши да я посети в стаята й. Сега обаче, когато безценните мигове отлитаха, тя реши да не облича отново полата и блузата си, а само се загърна в черната си вълнена наметка. Остана боса, тъй като не искаше да вдигат излишен шум.

Блайт се приближи до вратата, която свързваше стаята й с тази на Роджър и долепи ухо до нея. Не долови никакъв подозрителен шум. Роджър никога нямаше да узнае, че бе излизала.

Безшумно прекоси стаята и се приближи до прозореца. Отвори единия от капаците, но замръзна от ужас, когато другият изскърца, сякаш протестираше.

Напрягайки слух, младата жена остана неподвижна няколко мига, но не долови никакъв шум. Тя се загърна по-плътно в наметката, качи се на прозореца и потърси с крак стълбата.

След като я откри, безшумно започна да слиза, докато не усети земята под краката си.

Блайт благодари безмълвно на богинята и си пое дълбоко дъх, за да се успокои. Ако бе паднала, щяха да открият бягството й, а от това се боеше повече, отколкото от някой счупен крак.

Неочаквано усети да я сграбчват две силни ръце. Когато понечи да извика, нечия длан запуши устата й.

— Малка глупачка — каза един груб глас току до ухото й, гласът на мъжа й.

Роджър я извърна с лице към себе си, за да я накара да го погледне.

Блайт вдигна очи и си помисли смутено, че никога не си бе давала сметка колко висок бе мъжът й.

— Какво правиш тук? — попита той.

— Чакам те, разбира се.

— Откъде знаеш, че…

— Баща ти спомена, че ще трябва да внимава за лейди Кийли, докато се молела по случай Самуин — обясни Роджър. — Когато се връщахме тази вечер, забелязах стълбата.

Блайт престана да се съпротивлява.

— И ти ли искаше да ме защитиш?

— По-скоро да ти попреча да сториш някоя глупост.

— Тази вечер трябва да се моля заедно с майка си — рече тя и му обърна гръб.

Роджър протегна ръка и просто я дръпна към себе си. Блайт изгуби равновесие и полетя към него, а наметката се свлече от раменете й.

— Ти си почти гола — прошепна той.

— Спокойно, човече — с мек глас рече Блайт и постави длани на бузите му. — Трябва да помоля богинята за съвет как да те защитя от черното слънце.

— Правиш го заради мен? — изненадано попита Роджър. — Защо?

— Защото те обичам — отвърна Блайт с глас, който бе по-нежен от всяка милувка. — Обичам те от началото на времената.

Това обяснение в любов шокира Роджър повече, отколкото проявите на недискретност от страна на покойната му съпруга. Единствените жени, които някога го бяха уверявали в нещо подобно, бяха лъгали, водени от користни интереси. Единствената жена, която някога го бе обичала истински, бе майка му.

А сега тази млада жена — почти девойка — твърдеше, че го обича. Каква изгода можеше да има от това? Баща й бе най-богатият човек в Англия, а самата тя — преуспяваща делова жена. И все пак жена му бе рискувала живота си, слизайки посред нощ по една паянтова стълба, за да се моли за него. Никой досега не се бе молил за него.

Роджър почти бе решил да я пусне да си отиде, когато младата жена потрепери от нощния хлад. Той плъзна поглед по тялото й и в очите му пламна неприкрито желание. Пулсът му се учести, докато гледаше алабастрената кожа на гърдите й, които се очертаваха под смехотворно тънката нощница.

Блайт се бе превърнала в неустоимо красива жена. И тази жена бе негова. Той копнееше да се слее с нея, да притежава тялото и душата й.

С въздишка на примирение той я взе на ръце и я понесе към къщата. Блайт обви ръце около врата му. Не се опита да протестира, а се взираше в него като в транс.

Роджър я отнесе в стаята си и затвори с крак вратата. След това се приближи към леглото, но я постави да стъпи на пода до него.

Направи крачка назад и рече:

— А сега, ако искаш, върви в стаята си.

— Аз съм твоя жена — отвърна Блайт. Тя пристъпи към него, обви ръце около врата му и притисна тялото си към неговото. — Желая те — прошепна, а дъхът й изгори врата му. — Желая те толкова силно, колкото и ти мен.

Преди той да успее да я прегърне, Блайт отстъпи крачка назад и в продължение на един ужасно дълъг миг Роджър си мислеше, че ще избяга.

Блайт обаче вдигна ръце и свали презрамките на нощницата от раменете си. Копринената нощница се свлече на пода. Сега Блайт стоеше пред него гола — една горда красавица, единствено негова.

В очите на Роджър се четеше обожание. Той бавно плъзна поглед от необикновено красивото й лице към гърдите с розови зърна към тънката талия и пищни хълбоци, за да спре накрая върху изящните й ходила.

Роджър съблече ризата си презглава и я захвърли на пода до копринената нощница, ботушите и панталоните, също, и той също остана гол.

За нещастие жена му отказваше да погледне по-надолу от гърдите му. В този момент Роджър си спомни, че пищната жена, прелъстила го така изкусно, бе девствена. Знаеше, че трябваше да бъде много внимателен и сдържан, за да не я уплаши и все пак я желаеше толкова силно, че това му се струваше толкова непосилна задача, колкото да улови с голи ръце някоя красива малка пеперуда.

— Бих искал да усетя погледа ти върху тялото си — дрезгаво рече Роджър и се приближи. Той протегна ръка, за да погали поруменялата й буза, а след това пръстите му се плъзнаха по изящната шия към гърдите й. Когато прокара палец по едното от зърната й, я чу да се задъхва.

— Страхуваш ли се, малка пеперудке? — попита той.

— Да.

Искреността й го накара да се усмихне.

— Но го искаш, нали?

— Да.

Той протегна ръка и попита:

— Милейди, ще легнете ли в леглото с мен?

Блайт му се усмихна лъчезарно и без колебание сложи дланта си в неговата. Той я притисна за миг към себе си и се отдаде на завладяващото усещане от допира с невероятно меката й кожа. След това я вдигна на ръце и я постави на леглото.

Погледна я за миг и легна до нея. Без да й остави време за размисъл, я взе в обятията си, а устните му се притиснаха към нейните в дълга опияняваща целувка, която сякаш нямаше да свърши никога.

— Все още ли се боиш?

— Да — прошепна тя.

Роджър я целуна закачливо по върха на носа.

— Кои усещания ти доставят най-голяма наслада, малка пеперудке? — попита той.

Тя се замисли за миг, преди да отвърне:

— Нежен бриз, галещ гърба ми, слънцето, което стопля раменете ми, клоните на върбата, гъделичкащи лицето ми, и утринната роса под нозете ми.

— Да се любиш, е също толкова и дори още по-хубаво — каза той. — Вярваш ли ми?

— Винаги съм ти вярвала, ореле мой.

Роджър я целуна отново и този път Блайт отвърна на целувката му. Езикът му погали устните й, които боязливо се отвориха и го пуснаха да вкуси от невероятната сладост на устата й.

След това Роджър откъсна устни от нейните и покри с нежни като полъх от крилцата на пеперуда, целувки клепачите, слепоочията, челото и шията й. Последва нова страстна целувка, докато пръстите му галеха тялото й от шията през гърдите, чак до тайнствения триъгълник между бедрата й.

— Росата е тук, между бедрата ти — прошепна той.

Блайт простена и се притисна към дланта, която галеше влажната й девственост.

Роджър взе между устните си едното от розовите й зърна и го засмука нежно. Усетил тялото й да потреперва от надигащото се желание, той засмука по-силно и проникна с пръст в нея.

— Разтвори бедра за мен — прошепна той.

Замаяна от желание, Блайт се подчини на неговото. Роджър коленичи между бедрата й и докосна с мъжествеността си влажната перла, която бе скрита там.

— За миг ще те заболи — каза той. — Прости ми.

След това с мощен тласък проникна в нея. Блайт извика от болка, но той притисна устни към нейните и продължи да ги обсипва с целувки, докато първоначалният шок не премина. Дълго остана неподвижен, за да й даде възможност да свикне с усещането.

Тогава започна да се движи, карайки я да стори същото.

Когато невинността отстъпи място на инстинкта, Блайт обви крака около таза на Роджър. Тя възприе ритъма на движенията му и започна да движи таза си, примамвайки го все по-дълбоко в тялото си. Тя стенеше от наслада и посрещаше с движение на таза си всеки негов мощен тласък.

— Възнеси се с мен, малка пеперудке — прошепна на ухото Роджър.

Изведнъж Блайт усети в тялото й да избухват хиляди слънца, които я понесоха към рая. Едва по-късно, почувствал пълното й отдаване, Роджър стигна до края. Той простена, потрепери и изля семето си в нея.

Двамата дълго останаха да лежат съвършено неподвижно, а учестеното им дишане бе единственият шум в помещението. След известно време Роджър се изтърколи от нея, привлече я към себе си и я целуна по косата.

След това надникна в огромните виолетови очи, които го наблюдаваха, без да мигнат, и рече:

— Затвори очи и заспивай.

Блайт го послуша.

Той я обичаше. Това удивително прозрение го връхлетя като лавина и едва не го извади от равновесие.

Роджър наблюдаваше пленителното лице на жена си. Въпреки че вече не можеше да става дума за анулиране на брака им, Блайт не биваше да узнава за силата на чувствата му. Ако й признаеше любовта си, това без съмнение щеше да му донесе единствено нещастия. По един или друг начин тя непременно щеше да се възползва от това, както бе сторила Дарнел. Не можеше да рискува да бъде наранен още веднъж.

Каквото и да му костваше, той щеше да заключи вратата на спалнята си за нея, щеше да я прогони от леглото и от сърцето си.