Сандра Браун
Дръзко предложение (8)

Осма глава

— Аз няма да дойда, Тайлър.

— Ще дойдем да те вземем в осем. Ако дотогава не си станала от леглото, ще дойда да те измъкна оттам лично.

— Аз няма да дойда, Тайлър.

— Звучиш ми като развалена грамофонна плоча.

И това беше истина. Цяла седмица беше повтаряла тези думи и цяла седмица той ги бе отхвърлял. Откакто бе споменал за пътуването до езерото Фонтана в Северна Каролина, тя му повтаряше, че няма да тръгне с тях. Измисляше причина след причина, но той ги оборваше с лекотата, с която вършеше всичко през последните дни.

Седмицата преди закриването на увеселителния парк за сезона беше изтощителна за всички служители. И сякаш за да увеличи невъобразимия хаос, Тайлър присъстваше наоколо неизменно. Появяваше се най-неочаквано на съвсем необичайни места и правеше всички нервни и напрегнати. Но все пак изглеждаше доволен от работата. Една вечер, по време на вечеря, той довери на Хейли, че двамата с Фейт са били най-редовни посетители.

— Преди инцидента със злополучната пчела към мен се отнасяха като към най-обикновен гост. Тъй като всичко изглеждаше наред, аз не се намесвах в работата на Сандърс — в очите му блеснаха дяволити пламъчета. — В края на краищата никога не е излишно шефът да оповести съществуването си.

Хейли беше непрекъснато заета с извършването на различни проучвания и с обработката на резултатите. Отзивите бяха много ласкави, тъй като по това време на годината опашките бяха понамалели и всеки гост имаше възможност да си отдъхне в парка.

През зимата тя щеше да проучи внимателно всички анкети и да докладва за резултатите от тях на Хърмън Сандърс. От този официален доклад всички отдели щяха да анализират дейността си и да обсъдят допуснатите слабости.

Беше благодарна, че работата й отнема голяма част от времето, защото в противен случай непрекъснато щеше да мисли за чувствата, които изпитваше към Тайлър Скот.

Той се обаждаше по няколко пъти на ден по телефона и тя с тревога осъзна, че очаква с нетърпение тези разговори. Непрекъснато надничаше в офиса й под един или друг предлог. Хейли се надяваше, че колегите й няма да забележат проявяваното към нея внимание, но, изглежда, то не можеше да остане скрито. Непрекъснато бе атакувана от множество въпроси.

— По какъв начин мистър Скот смята да разшири парка?

— Какво смята да прави мистър Скот със земята, която закупи наскоро?

Тя знаеше отговорите на всички въпроси, което още веднъж доказваше до каква степен житейските им пътища се бяха сближили. Той често я използваше, за да даде гласност на някоя своя идея. Нейното мнение се ценеше високо. Тайлър непрекъснато я караше да предлага нови и нови неща и внимателно ги обмисляше.

Всяка вечер тя вечеряше с него и с Фейт. Това вече й бе станало нещо като навик. Една вечер, след особено напрегнат ден, тримата отидоха да поплуват в басейна на Гленстоун. На следващата си приготвиха хамбургери на скарата на Хейли. През друга вечер останаха късно след затварянето на парка и той насила я накара да изпробва някои от най-популярните атракции за първи път.

За голямо нейно облекчение Тайлър бе преустановил сексуалното преследване от първите дни. Но дали това наистина беше облекчение? Всеки път, когато погледът й срещнеше неговия, тя долавяше пламъка на неговото желание и не можеше да не му отвърне.

Но той се отнасяше към нея като към добра приятелка. Докосваше я често и съвсем открито, но винаги много любезно и без познатата й чувственост. Тя упорито отричаше да признае разочарованието, което изпитваше всяка вечер, когато той съвсем по братски я целуваше за лека нощ.

Само един-единствен път по време на тази седмица той й даде да разбере, че нестихналото му желание клокочи съвсем близо до повърхността.

Сутринта той й се бе обадил, за да й съобщи, че би желал да я види.

— Побързай, преди да са отворили парка. Искам да споделя с теб една своя идея.

Тя се бе втурнала през двора и за броени минути бе до една от най-популярните атракции, където й бе определил срещата. Представляваше пещера, в която от множество оградени с вода дупки се показваха различни животни, които плашеха и развличаха гостите. През целия сезон се радваше на огромна посещаемост, тъй като осигуряваше спасение от жегите. Беше особено популярна сред тийнейджърите, защото тъмнината подпомагаше романтичните им срещи.

Тайлър я очакваше пред входа и бъбреше с младото момиче, което я поддържаше.

— Добро утро, мис Аштън — подвикна той, когато я забеляза.

— Добро утро, мистър Скот. За какво пожелахте да ме видите?

— Имам идея, за която ми е необходимо мнението ви. Казах на Линда да не пуска никого вътре, докато я обсъждаме.

Той отвори вратата, запали джобното си фенерче и въведе Хейли вътре.

— Знаеш ли накъде вървиш и какво правиш? — запита го тя, докато го следваше в тъмнината.

— Разбира се. Вчера разгледах всичко. Просто следвай пътеката. А, да, и се оглеждай за паяци.

— Паяци ли? — леко извика Хейли.

Той се засмя и стисна ръката й.

— Шегувам се. Момчетата, които работят тук, се движат в тъмнината съвсем свободно. Но все пак си пази главата. Някои от гредите са сложени доста ниско. А сред служителите се говори, че това е най-неподходящото място да си изпиеш кафето.

— Пак се занасяш. Защо някой би поискал да дойде тук, освен ако му се наложи?

— Ами, за да наблюдава влюбените. Ще се изненадаш, ако разбереш какво могат да правят хората на място като това. Атракцията продължава седем минути. За това време могат да се свършат доста неща.

Хейли се засмя, независимо от решението си да остане сериозна.

— Не вярвам на нито една твоя дума. Кой ти го каза?

— Е, всъщност никой не ми го е казвал. Поне не лично. Но без да искам, подслушах разговора на две момчета в гардеробната. Затова вчера дойдох и сам се убедих.

Той се спря и се обърна към нея. Фенерчето стоеше в отпуснатата му ръка и светлината се разсейваше някъде встрани.

— Е нека да се опитам да отгатна страхотната ти идея — шеговито започна тя. — Имаш намерение да продаваш билети на възрастните хора, за да могат да наблюдават как се любят младежите.

Той щракна с пръсти.

— Тази е дори по-добра от моята. Но в действителност измислих нещо, което би разхладило хората, вместо да ги сгрява.

— Тук и без това е достатъчно студено.

— Е да, но искам да стане още по-студено.

— И как?

— Миналата Коледа посетих един търговски център в Далас. И там всеки час по пет минути валеше сняг!

— Сняг ли? Искаш да кажеш…

— Точно така. Без значение какъв сезон е навън, отгоре се сипят едри бели снежинки. Те имаха машина, която ги правеше и ги разпръскваше наоколо. Точно това е и моята идея. Ще обновя това място. Ще изхвърлям всичко, което стои тук от години, и ще поставя една такава машина. Нашите малки гости ще могат да си правят снежни човеци, да се пързалят и така нататък…

— Ще сложиш машина, която ще сипе сняг, докато хората се разхождат тук?

— Ти си винаги на три крачки пред мен — каза той. — Какво мислиш?

— Великолепно!

— Наистина ли? Нали не ми го казваш само защото знаеш, че точно това искам да чуя?

— Не. Струва ми се, че това е нещо доста по-различно. Хората ще говорят за него и всички ще искат да дойдат, за да го видят. Ти си гений, мистър Скот!

— Това си е самата истина, но се опитвам да си остана все така скромен. А и от мен се очаква да продължа фамилната традиция. Баща ми беше много проницателен бизнесмен.

— Беше? Той починал ли е?

— Не, жив и здрав е. Казах „беше“, защото отдавна е в пенсия. На тридесетия ми рожден ден ми прехвърли всичко. Двамата с мама живеят в Атланта.

— И ти също се оказа доста ловък в бизнеса, нали?

Той не отговори веднага и на нея й се стори, че вижда как свива рамене в тъмнината.

— На няколко пъти рискувах и спечелих — от тона му стана ясно, че не желае да говори за финансовия си успех и тя не настоя — мама и татко ще те харесат. Бих желал скоро да се запознаеш с тях. Казвал ли съм ти, че всеки път, когато видя краката ти, се възбуждам?

Тя се препъна в тъмнината.

— Но ти не можеш да ги видиш.

— Мога. Насочил съм светлината към тях.

— По-добре би било да гледаш къде вървиш — още не беше изрекла думите, когато чу глух удар в дърво. Тайлър изруга високо и изпусна фенерчето, което се търкулна в кръг и се спря до краката му.

— О, Тайлър — прошепна тя и закри уста с ръка. — Какво стана?

— Налетях на една от онези греди, за които те предупреждавах. По дяволите! Ужасно боли!

— Дай да погледна — Хейли се повдигна на пръсти и внимателно отстрани дланта му от челото. — Толкова съжалявам. Но мисля, че всичко ще се оправи. Започнало е да се подува, което е добър знак. Опасно е, когато няма оток.

— Няма значение — отвърна той, придърпа я към себе си и потърси устните й.

— Тайлър, ами главата ти?

— Ужасно ме боли. Целуни ме, за да отклониш вниманието ми от болката.

Целуваше я така жадно, че за момент тя бе съвсем замаяна, за да откликне. Езикът му се плъзна в устата й, давайки й повече, отколкото можеше да понесе. Ръцете му, както на ваятел, нагаждаха отмалялото й тяло към извивките на своето. Ханшът му се притискаше към нея с отчаяна страст.

Дали заради разговора за интимните срещи, които се осъществяваха на това място, дали заради тъмнината, която ги обгръщаше, или заради неговия допир, който тъй дълго й беше липсвал, но нещо в нея я подтикваше да откликне на провокиращите му движения.

— Господи, Хейли! — той с усилие успя да се овладее и плъзна устни по ухото й. — Ти си най-сладката лекарка. Но само замених едната болка с друга. И тази, втората, ще ме убие.

— Съжалявам — шепнешком отвърна тя. Опитваше се да говори сериозно, но зад думите й прозираше усмивка.

— Аха. Обзалагам се, че съжаляваш. Струва ми се, че изпитваш някакво перверзно удоволствие да ме тормозиш по този начин — нежно захапа меката част на ухото й. — Твоето време наближава, мис Аштън. Скоро ще копнееш да се любиш с мен, а аз ще те накарам да стенеш от удоволствие.

Засрамена, тъй като дълбоко в себе си усещаше, че той е прав, тя се наведе да вдигне фенерчето. Неочаквано тунелът се изпълни със светлина.

— О! — втренчи подозрително присвити зелени очи в ръката, която стоеше върху копчето. — Ти през цялото време си знаел откъде се включва осветлението. Защо не го пусна още когато влязохме?

Той се усмихна широко:

— А ти как мислиш? Има какво да се научи от по-младото поколение.

— О! — повтори тя и се извърна. Светлината й помогна да стигне лесно до задната врата. Тайлър тръгна след нея с доволен вид.

Точно до изхода той измърмори тихо, за да го чуе само тя:

— Времето ти е ограничено, Хейли. Ще те вкарам в леглото си, преди да се върнем от езерото Фонтана.

— Няма да дойда, Тайлър — отвърна тя, но той само се разсмя.

— Ще дойдеш! — каза й три дни по-късно, облегнат на бюрото й. — Наех хора да изчистят бунгалото и да заредят хладилника за пристигането ни. Ще дойдеш.

— Днес затваряме парка, но има още много работа.

— Трябва ли да те уволня, за да те измъкна от това място?

— Няма да посмееш.

— Права си. Но така или иначе утре заминаваш с мен и Фейт. Затова настоявам тази вечер да се прибереш по-рано, да си приготвиш багажа и да се наспиш добре. Ще дойдем да те вземем в осем сутринта — целуна я леко, уверен, че тя няма да може да откаже.

И естествено така стана.

Докато си подреждаше нещата, непрекъснато се кореше и се убеждаваше, че няма да замине. Той й беше обещал да доведе до успешен край плана си за прелъстяването й. Защо тогава тръгваше с него? Отговорът се въртеше в съзнанието й и накрая бе принудена да признае — защото искаше да бъде прелъстена.

Една такава връзка криеше множество рискове. Но досега нито един мъж не бе заслужил да ги поеме. Докато не се беше появил Тайлър. Тя бе запленена от него още от мига, в който го видя за първи път. Той я беше променил. Тя вече не беше такава, каквато бе, преди да се запознае с него. Животът й се беше променил. И независимо от залога искаше да изживее магията, която той внесе в дните й.

Какви радости бе изживявала, преди да се появи той? Въпреки че се беше съпротивлявала, дълбоко в себе си бе приветствала вълнението, с което той оживи иначе скучното й еднообразно съществуване.

От една страна, негодуваше против арогантното му поведение, но, от друга то й допадаше. Чувството за отговорност и компетентността бяха чудесни качества, но доста досадни. Той й показа, че и уязвимостта има своите достойнства. Признаваше пред себе си, че й харесва начинът, по който устните и ръцете му пробуждаха нейната женственост в най-чистата й форма. Тя искаше да бъде жена за Тайлър Скот.

Той я караше да се чувства желана и привлекателна, за каквато никога не се бе смятала. Беше я изкачил до емоционалния връх, чието съществуване никога не беше подозирала. Искаше да се озове в леглото му и да изживее осъществяването на всички прелъстите леки обещания, които й бе дал.

Точно преди да заспи, я обзе моментно колебание. Дали постъпваше правилно? И ако е така, какво щеше да се случи? През целия си живот бе правила само онова, което се бе очаквало от нея, с единственото желание да не разочарова никого. Докъде щеше да я доведе нейното благоразумие?

Родителите й бяха починали със сълзи на очи, защото Елън не беше до тях. Сестра й я „обичаше“ единствено когато имаше нужда от нея. Човек можеше да заслужи много златни медали за добро поведение, преди да осъзнае, че те нямат цена. За първи път през живота си Хейли Аштън щеше да направи това, което искаше, било то правилно или не, и по дяволите последствията.

 

 

— Никога не съм ходила на пикник край реката — каза Хейли и отхапа от хрупкавото пържено пиле. Бяха спрели да купят обяда си от един ресторант, преди да напуснат Гетлинбург.

— Сега сме като истински пионери — отбеляза Тайлър и се подпря на лакти. Край тях течаха пенливите води на Литъл Пиджън Ривър. Бяха се движили по магистралата, която пресичаше Голямата планина, и се бяха насочили към главния път на Северна Каролина. Когато огладняха и започнаха да се оглеждат за подходящо за пикник място, Тайлър бе насочил колата към едно от живописните кътчета, които се виждаха от пътя.

Вместо да седнат на земята, той бе предложил да изядат обяда си на най-високата равна скала, която се виждаше край брега. Отхвърляйки всичките им възражения за евентуални опасности, ги поведе към нея. Както обикновено, правеше това, което поискаше. И както обикновено, беше прав. Гледката беше възхитителна.

— А аз никога преди не съм ходила на пикник — измърмори Фейт, твърде заета с едно пилешко бутче.

Хейли и Тайлър я погледнаха объркано.

— Разбира се, че си ходила, Фейт — меко възрази Тайлър.

— Ъъъ… Не мисля. Освен ако е било толкова отдавна, че да не си го спомням. Мама никога не ме е водила. Тя не обичаше да се храни дори на двора, защото се страхуваше от буболечки. Веднъж целият клас отиде на еднодневна екскурзия, но аз бях болна от шарка и не можах да отида. Не, мисля, че това наистина е първият ми пикник — изглеждаше напълно безразлична към скучното си детство, което беше още по-затрогващо.

— Е, със сигурност няма да бъде последният — успокои я Тайлър и дръпна опашката й. — Отсега нататък ще правим толкова пикници, колкото поискаш.

— Ще може ли Хейли да идва на тях?

Тайлър обърна засмени очи към жената и се престори, че размишлява съсредоточено.

— Не знам — каза бавно и поглади брадата си. — Смяташ ли, че трябва да я питаме?

Усетила играта, Фейт се разсмя.

— Ако не го направим, има опасност да я обидим.

— Да, май си права — придърпа Хейли между разтворените си колене и облегна гърба й на гърдите си. Устните му погалиха ухото й. Подобна интимност в присъствието на Фейт я шокира, но неочаквано й се стори напълно приемлива и съвсем уместна.

— О, татко, толкова си груб! — порица го Фейт.

— Смяташ, че това е грубост? Гледай тогава! — наклони главата на Хейли назад и с комична страст покри устните й със своите.

Фейт се заливаше от смях.

— Точно така се целуват по телевизията.

Тайлър се смееше с дъщеря си, а Хейли леко се усмихваше, облегната на него.

— И какво си гледала по телевизията, малка госпожице? — запита той и веднага се обърна към Хейли: — Отсега нататък няма да имаме телевизор.

Ние? Звучеше толкова уверено. Притисна се по-плътно към него.

— Никога няма да позволя на някого да ме целува по този начин — отсече Фейт. — Не че някой ще пожелае, но никога не бих позволила.

— Разбира се, че ще позволиш, а аз бих желал да застрелям първия смелчага, който се осмели да го направи.

— Защо?

— Защо? Защото ти си моето момиченце, затова.

— Е, едва ли някое момче ще пожелае да ме целуне, така че няма защо да се притесняваш.

— Много момчета ще пожелаят. Ти си най-красивото момиче на света.

Тя вдигна рязко глава и се загледа в баща си.

— Наистина ли мислиш така?

— Разбира се! Най-красивото, което съм виждал някога. Винаги съм мислил така; още от момента, в който те купих от болницата.

— Отникъде не си ме купувал, татко. Знам откъде идват бебетата — момиченцето говореше с пренебрежителен тон, но Хейли долавяше, че то сияе от комплиментите на баща си.

Искаше й се да се обърне и да го прегърне. През последните няколко седмици Фейт се беше променила до неузнаваемост. Подозираше, че и тя има дял в това израстване, но заслугата беше на Тайлър. Той разговаряше с дъщеря си вече не като с дете, а като с възрастен човек. И резултатът от вниманието му беше очевиден. Фейт се разтваряше като цвете, прекалено дълго очаквало пролетта.

— Защо не разчистиш остатъците от пикника? — обърна се той към нея. — Така можеш да си изкараш един-два долара.

— Дадено — с готовност се съгласи Фейт. Докато тя се зае с поставената задача, Хейли се облегна на рамото на Тайлър и го погледна в лицето. Главата му бе толкова наведена към нея, че усети топлия му дъх по лицето си. Можеше да различи всяко косъмче от ресниците му. Тъмните зеници отразиха нейното желание. Поддавайки се на мълчаливата молба, той долепи устни до нейните.

Тази целувка нямаше за цел да развесели никого. Беше съвсем егоистична и споделена само от тях двамата. Тя не преливаше от страст. Нито единият от тях нямаше ексхибиционистични наклонности, нито пък смяташе за редно да дава израз на страстта си пред Фейт.

Но беше целувка, изпълнена с копнеж, с неутолимо желание за взаимно разбирателство. Върхът на езика му леко докосна нейния и дълбоко в нея като искра избухна задоволство и се разля по тялото й. Онова, което изглежда най-целомъдрено, често се оказва необуздано в същността си.

Той вдигна глава и Хейли забеляза в очите му да гори страст, равна на желанието, което изпитваше тя. Помогна й да се изправи. Зашеметена от близостта, споделена само преди миг, Хейли залитна. Той я прегърна през раменете. Разбираше и споделяше тази й слабост. За няколко мига двамата останаха притиснати един към друг.

Когато най-после се отдръпнаха, забелязаха, че Фейт ги наблюдава внимателно. Устните й бяха разтегнати в широка усмивка, разкриваща металните скоби. В сивите й очи, същите като на баща й, танцуваше някакво новооткрито щастие.

 

 

Пристигнаха до езерото Фонтана късно същия следобед, след като по време на целия път се бяха наслаждавали на гледката. Обраслите с гъсти гори планини, обвити в сиво-синя мъгла, бяха обагрени с всички нюанси на есента.

Фейт непрекъснато се оплакваше, че не може да вижда добре, докато накрая баща й й позволи да се премести отпред при тях. И стана така, че всички бяха доволни от собственото си положение: Фейт — защото можеше да наблюдава по-добре през широкото предно стъкло, а Тайлър и Хейли — защото трябваше да седят плътно притиснати един към друг.

Дясната ръка на Тайлър очевидно участваше доста активно в шофирането, защото почти не стоеше неподвижна. В един момент Хейли осъзна, че при всяко движение в ограниченото пространство тя докосва лявата й гръд. Извърна се към него и го погледна обвинително, но той само се разсмя. С намигване я поздрави, че най-после бе успяла да долови хитростта му. Справедливостта бе възстановена, когато, за да го накаже, тя постави ръка високо на бедрото му.

Бунгалото се оказа къща, доста по-голяма от околните, с три спални, три бани и оборудвана с всичко необходимо за пребиваването им. Всекидневната имаше изглед към езерото, а спалните гледаха към планината. Мебелите бяха функционални и подбрани с много вкус.

След като си взеха душ и се преоблякоха, тримата отидоха да вечерят в един малък ресторант. Когато се върнаха в къщата, Фейт се развихри при съобщението на телевизионната говорителка, че вечерта ще дават „най-страшния филм, който е правен някога“.

— Не бихме могли да го пропуснем, нали? — подразни я Тайлър.

Момичето облече нощницата си и се изтегна на пода пред телевизора. Скоро вниманието й бе погълнато от изпълнението на любимите й рок звезди.

Хейли затвори вратата на стаята си, която бе боядисана в жълто и златисто. Свали полата и блузата, които бе облякла за вечерята, и ги прибра в гардероба. Останала само по бельо, нахлузи дълъг сатенен халат. Той беше екстравагантен подарък за рождения й ден от Елън, който досега не бе имала възможност да облече. Богато набраният тъмнозелен сатен подчертаваше цвета на косата й и подхождаше на зелените й очи. Дискретен цип го закопчаваше от шията до коленете, а ръкавите се спускаха свободно до лактите.

Точно ровеше из куфарите, за да намери пантофите си, когато някой дискретно почука на вратата.

— Кой е? — бързо запита, останала без дъх, и втри в кожата си малко парфюм.

— Един гол дивак, който има намерение да задоволи страстта си.

Хейли се разсмя и отвори вратата.

— Лъжец. Изобщо не си гол.

— Дай ми само пет секунди — отвърна той и я бутна обратно в стаята.

— Ти си луд.

— Тепърва още ще полудявам — измърмори той, опитвайки се да я целуне. — Ти ме подлудяваш.

Усилието му накрая се увенча с успех и започна да я целува жадно. Езикът му се плъзна в устата й, инстинктивно намери най-чувствителното място и предизвика пълен хаос в мислите й.

— Тайлър…

— Желанието ми стана нетърпимо, Хейли. Имам нужда от теб.

Отблъсквайки го леко, тя изхлипа:

— Не можем — сведе поглед към босите си крака и продължи дрезгаво: — Аз не мога.

— Знам.

Бе очаквала, че той ще ругае, ще моли, ще вика, но не и че ще отстъпи. Тихо изреченото съгласие я изуми.

— Ти… ти разбираш?

— Фейт.

Чертите й се смекчиха от вълнение. Той бе започнал да долавя как се чувства тя. Кимна и докосна с пръсти лицето му, показвайки колко високо цени проявеното разбиране.

— Ние сме големи хора, Хейли. Знаем за какво става въпрос. Но тя не знае. Не мога да й чета лекции за морала, ако…

— Разбирам, Тайлър. Наистина. И се надявах и ти да го разбереш.

Показалецът му докосна долната й устна.

— Ти разбираш всичко — говореше толкова тихо, че думите почти не се различаваха, но тя го чу. — Но имаш ли представа какво означава за един мъж да желае една жена така, както те желая аз? Караш ме да се отдавам на невероятни еротични фантазии, Хейли. Това ми причинява болка.

— И на мен.

Думите й го накараха да застине. Взираше се в лицето й с невярващ поглед, докато пръстите й си играеха с ципа на халата, плъзгайки го нагоре-надолу из богато набрания плат. Звукът отекна в стаята няколко пъти. Тайлър не помръдна и сякаш дори не дишаше.

Когато халатът се разтвори, тя протегна ръка, улови неговата и допря дланта му до устните си. Осъзнавайки, че може никога отново да не събере смелост да го направи, я плъзна надолу към гърдите си и я притисна до нежната плът. Пръстите й галеха обратната страна на ръката му, кокалчетата, върховете на неговите.

— Хейли — прошепна той с натежал от вълнение глас. Очите му се откъснаха от нейните и се спуснаха към онова, което сякаш оживяваше в ръката му. Пръстите им се сплетоха и той с благоговение наблюдаваше как малките розови зърна се втвърдяват. Погледна лицето й още веднъж, преди да се наведе и да погали с устни онова, което ръцете му вече бяха приготвили.

Езикът чертаеше около зърното малки чувствени кръгове. Влажните устни се затвориха около него, засмукаха го нежно. Тя прошепна името му и плъзна длан под ризата, за да погали гърдите му.

Тайлър бе обзет от непреодолимо желание, което можеше да потисне само с върховни усилия на волята. Ръцете му я обгърнаха здраво. Твърдата топла буза се плъзна към нежната извивка на гърдите й.

— Ще бъде толкова хубаво, Хейли — каза с дрезгав шепот. — Толкова хубаво!

Целунаха се отново, усмихнаха се един на друг и неохотно се разделиха. Започнаха да оправят дрехите си и дочуха гласа на Фейт, която ги викаше от всекидневната:

— Татко, Хейли, филмът започва!

След втората реклама Фейт се сви до баща си на дивана, криейки глава в рамото му при всяка страшна сцена. Едната му ръка здраво обгръщаше раменете на Хейли и всеки път, когато я погледнеше, очите му повтаряха обещанието, което й бе дал.