Сандра Браун
Дръзко предложение (4)

Четвърта глава

Ресторантът, избран от Фейт, напълно отговаряше на очакванията на Тайлър — беше шумен и претъпкан. Бакшишът от пет долара изчезна в ръцете на управителя, който съкрати чакането им и ги поведе към едно сепаре близо до прозорците с изглед към оживената улица, далеч от жужащия шум на задното помещение. Веднага след като си поръча, Фейт отиде да провери залата за електронни игри и се върна с информацията, че те са най-интересните в целия свят.

Салатата имаше прекалено много сос и марулята беше доста поувехнала, но лазанята беше великолепна. Бутилката „Шанти“, която Тайлър беше настоял да си разделят, беше ледена, възбуждаща и опасна, тъй като Хейли вече бе обзета от някакво въодушевление. Колкото и да не й се искаше да признае, Тайлър Скот въздействаше на сетивата й.

Не можеше да го обвини за маниерите и начина, по който водеше разговора. Той беше смайващо красив, което веднага беше забелязано от всички дами в заведението, както мрачно отбеляза Хейли. Беше свалил сакото и жилетката си поради горещината и стройната му фигура изглеждаше по-силна от всякога. Навитите до лактите му ръкави на ризата разкриваха мускулести ръце, покрити с гъсти косъмчета. Платът на ризата се опъваше върху силните гърди и само леко загатваше за мускулите, които се криеха под него.

Фейт заговори с уста, пълна с лазаня:

— Бих желала да съм красива като теб, Хейли. Не мислиш ли, че е много красива, татко?

Хейли си спести срещата с преценяващите сиви очи, като отпи от виното си. Изкашля се в салфетката и задъхано си пое въздух. Когато вдигна просълзените си очи към него, срещна погледа му, в който танцуваха развеселени пламъчета.

— Много е красива!

Хейли попи сълзите в очите си.

— Не, Фейт, не съм красива. Сестра ми Елън е красавицата в моето семейство.

— Не, ти си толкова красива! Аз никога няма да стана такава, защото татко ме кара да нося тези глупави очила. Казва, че съм прекалено малка за контактни лещи — момичето хвърли към баща си обвинителен поглед. — А ти как мислиш, Хейли?

Младата жена се престори, че оглежда Фейт, въпреки че нямаше намерение да оспорва решението на баща й.

— Мога да ти кажа какво направиха моите родители. Разрешиха ми да си сложа контактни лещи, когато ми махнаха скобите. Нещо като подарък.

Фейт се взираше към нея през омразните очила с широко отворените си очи.

— Ти си носила скоби?

— Не ги свалях от зъбите си цели три години — разсмя се Хейли.

— И очила също?

— Докато си сложих лещите. И сега понякога ги нося, когато чувствам очите си уморени.

— Но се обзалагам, че не си изглеждала така глупаво с тях, както аз.

— Въобще не изглеждаш глупаво. Мисля, че очилата ти стоят много шик. Знаеш ли колко знаменитости са носили очила? Джейн Фонда, Робърт Редфорд, Уорън Бийти…

— Ха! — изкикоти се Фейт и се зае да изпразни чинията си, докато премисляше думите на Хейли.

Жената погледна към Тайлър. Изражението му беше нежно и полуусмихнато. Вдигна чашата си и с поглед я подкани да направи същото. От устните му се отрони безмълвно „благодаря“ докато двете чаши се докосваха. Хейли не можеше да откъсне поглед от неговия, нито да помръдне ръката си, върху която усещаше горещия допир на неговата.

От вълнение гърлото й се сви. Гореща вълна се надигна по врата и заля ушите й. Палецът му продължаваше да гали нейния, тя усети през ръката си нещо като електрическа искра и потръпна от удоволствие.

— Сега мога ли да отида да поиграя?

От гласа на Фейт Хейли подскочи. Беше забравила за присъствието на всички наоколо, освен това на мъжа, чийто поглед не се откъсваше от нея. Може би би могла да устои на сивите му очи, но всеки негов допир я правеше безпомощна.

— Мога ли да бъда извинена и мога ли да отида да играя — поправи я Тайлър, като с усилие отклони поглед от Хейли и остави чашата си на масата.

Фейт въздъхна нетърпеливо:

— Мога ли да бъда извинена и да отида да играя? Моля?

— Можеш. Ето ти два долара. Развали ги на дребни и внимавай как ще ги изхарчиш — усмихна се Тайлър.

— Благодаря ти, татко. Ще гледам да се оправя с тях — обеща момичето, грабна парите, отпи последна глътка от колата си и се отдалечи от масата.

Хейли бе използвала това време, за да възстанови самообладанието си. Какво не беше наред с нея? Беше лудост да се вълнува заради мъж като Тайлър Скот. Той получаваше всичко, каквото поискаше, и го използваше, свикнал да се добира до него по свой собствен начин. Техниката му беше съвършена. Знаеше съвсем точно как да въздейства върху чувствата на една жена. Без съмнение често се бе възползвал от чара си, но на Хейли й липсваше всякакъв опит за това как да му се противопостави.

Придаде си безразличен израз, седна сковано на стола, облиза устни и приглади косите си. От опит знаеше, че ако му подаде дори един пръст, той ще хване…

— Кафе?

— Да, моля — кратко отвърна тя.

Докато чакаха да им сервират кафето, тя се взираше в натовареното движение по улицата, но в действителност не виждаше нищо. Той не се опита да я въвлече в някакъв разговор, но тя чувстваше как очите му я докосват навсякъде и виждат всичко. Отново я обзе глупавото желание да се покрие с ръце.

— Сметана?

— Да, моля.

— Кажи колко — започна да налива сметана в чашата й, докато тя не му даде знак да спре.

— Благодаря.

— Няма защо — отвърна й с подигравателна любезност.

Тя отпиваше от кафето си и отбягваше да срещне погледа му. Той разсеяно разбъркваше своето.

— Не трябва да се държиш така, знаеш ли?

— Как? — приготви се да се защитава тя.

— Толкова си напрегната, предпазлива и притеснена. Аз няма да разкъсам дрехите ти и да те изнасиля на масата. Или поне не първия път.

— Мистър Скот…

— Добре, добре. Съжалявам. Толкова си докачлива. Не можеш ли да се шегуваш?

— Просто не смятам, че това е забавно.

— В такъв случай ще се опитам да измисля нещо, което ще те развесели.

Тя сведе поглед засрамено. Внезапно се почувства много млада и много глупава.

— Обикновено имам чувство за хумор, но вие ме карате да чувствам необходимост да се защитавам и заради това… заради това, което се случи днес следобед, и…

— И?

— И заради всичко онова, което ми казахте.

Тъй като той не отговори, тя предпазливо вдигна очи. Тайлър я наблюдаваше мълчаливо.

— Когато искам нещо и съм решен да го имам, тръгвам към него с пълна пара. Извини ме, Хейли. Аз те желая. И ти го знаеш. Но малко понасилих нещата и не успях да схвана колко съм бил нетърпелив и колко груб може би ти изглеждам. Опитвам се да позабавя темпото и да ти дам възможност да си отдъхнеш.

В този момент и последната преградна стена падна. Мекият блясък в очите му, нежният му тон я обезоръжиха така, както не би могла да го направи дори най-грубата сила.

— Разкажи ми за себе си — тихо каза той. — За живота ти, преди да ме срещнеш. Спомена, че имаш сестра. Тя тук ли живее?

— Не, в Нешвил. Работи в една звукозаписна компания.

— И какво прави?

— Административна работа.

— И тя ли е напреднала в кариерата си колкото теб?

Хейли се засмя леко.

— Не искам да бъда нетактична, но трябва да кажа, че не е. Но тя има с какво да компенсира липсата на разум. Много е красива.

— Точно така каза и преди малко: „Елън е красавицата в семейството ми.“. Но аз поставям под въпрос тези думи. Ами родителите ти?

— Починаха. Израснах в Кноксвил. И двамата ми родители се разболяха малко след като завърших колежа и започнах работа в една телефонна компания. Живеех с тях, за да мога да ги гледам. Починаха само за един месец. Продадох къщата, намерих си работа в увеселителния парк и ето ме сега тук. Нищо вълнуващо.

— Но мен ме вълнува.

Блуждаещият й поглед се върна към лицето му при тези сериозно и нежно произнесени думи. Блясъкът, който забеляза в сивите дълбини, само ги потвърждаваше.

— Но за да ти докажа, че не съм злодеят, за когото ме мислиш, аз ще ти разкажа за себе си повече, отколкото би искала да узнаеш.

Той допи кафето си, махна на сервитьора да напълни отново чашите, хвърли поглед през рамо, за да се увери, че Фейт още играе на електронните игри, и продължи:

— В младостта си се ползвах с доста привилегии — елитно училище, Харвард. От мен се очакваше да сключа подходящ брак и аз направих точно това. Трудно би могло да се прецени кой кого направи по-нещастен. Между Моника и мен никога не е имало нещо повече от привързаност и взаимна поносимост. След година и половина се разведохме. Фейт беше единственото хубаво нещо в брака ни. Тъй като по онова време рядко се водеха спорове при кого да остане детето, то отиде да живее при Моника. Аз се заех да разширявам и без това огромното предприятие на баща ми. Когато Моника загина, ние двамата с Фейт, които се познавахме единствено от кратките седмични срещи, се озовахме заедно. И все още търсим път един към друг — той въздъхна тежко. — Така че вече знаеш всичко за живота и любовта на Тайлър Скот.

Хейли не можеше да изпитва съчувствие към човек, възползвал се през целия си живот от всички удобства, които биха могли да бъдат купени с пари, но въпреки това не бе успял да намери щастието си. Тя зададе първия въпрос, който й дойде наум:

— Как изглеждаше Моника?

— Физически? Руса, красива.

Тя потисна надигащата се в нея ревност и продължи да пита:

— А беше ли добра майка?

— Не бих могъл да я критикувам, тъй като вземах много малко участие в отглеждането на Фейт. Беше точно толкова добра майка, колкото може да бъде една жена, играеща тенис и бридж и водеща активен светски живот. Мисля, че Фейт беше преценила поведението на майка си и беше неудовлетворена. Съмнявам се, че Моника някога е осъзнала комплексите за малоценност на дъщеря ни или пък че се е опитвала да й вдъхне увереност, както направи ти тази вечер, за което ти благодаря.

— Знам какво е да се чувстваш непривлекателна.

— От собствен опит ли говориш?

— Да. В сравнение с мен по време на пубертета, Фейт притежава грацията на примабалерина. Очила, скоби, червена коса, висока и мършава.

Тайлър облегна лакти на масата, наведе се към нея и й прошепна поверително:

— Мис Аштън, наскоро случвало ли ви се е да се поглеждате в огледалото?

Въпросът и настойчивият тон, с който бе зададен, я объркаха. Преди да схване значението му, Фейт се върна от масата и възкликна:

— Играх на „Космически нашественици“ и на „Подводниците“. А сега ще дойдете ли да поиграете и вие? Моооля!

— Как бихме могли да откажем на такава покана? Хейли, ти играеш ли?

— Хайде, води ни — каза Хейли, като стана грациозно от стола, след което Фейт веднага я улови за ръката и я повлече към задното помещение.

През следващия половин час Тайлър напълни автоматите с монети от по 25 цента. Възрастните бяха разочаровани от това, че Фейт беше по-добра от тях във всяка игра, но всички се забавляваха, викаха и се смееха. Когато група момчета станаха прекалено груби и се изказаха хапливо за ушите на Фейт, Тайлър ги изгони навън и се опита да утеши дъщеря си с обещанието да й купи сладолед.

— Хейли, ходила ли си в Сладоледения салон на влюбените във Вилидж? — запита той. — Там има страхотен сладолед с праскови. Той ми е любимият.

— Разбира се, че съм ходила. Но си имам навик. Не мога да заменя с нищо стъргания шоколад.

Те се закачаха весело, докато се движеха по тротоара, все още оживен от много туристи. Магазините за сувенири и антиквариатите бяха препълнени от купувачи. Деца и възрастни си похапваха бонбони, фъстъци и пиеха лимонада. За уморените пред един от най-големите сувенирни магазини бяха изнесени люлеещи се столове, на които клиентите можеха да поседнат и да се насладят на гледката и врявата.

Като архитектура Вилидж наподобяваше баварски град. Магазините бяха старинни и доста по-различни от останалите и в тях се продаваше всичко — от уотърфордски порцелан и сушен копър до уникални коледни подаръци.

По това време на вечерта сладкарницата беше доста препълнена, а и беше необходимо доста време, за да се направи избор от разнообразното меню. Тайлър, Хейли и Фейт бяха принудени да се наредят на опашката. Обикновено Хейли изпитваше задоволство от сладоледения салон, чиито стени бяха облепени с червени тапети и по тях висяха множество реклами на „Кока-Кола“, ала тази вечер беше в агония, която беше едновременно ужасяваща и прекрасна.

Откакто бяха напуснали ресторанта, Тайлър бе държал собственически ръката си на врата й. Докосването му беше леко, пръстите му я галеха нежно и тя не се съмняваше, че той бе усетил топлината, която се разливаше из тялото й.

Сега, докато стояха на опашката и той обсъждаше предимствата на обикновения ванилов сладолед с Фейт, ръката му се бе плъзнала по голата кожа на гърба й. Показалецът му разсеяно се движеше от единия край на украсеното с дантела деколте до другия. Усетила вече познатата слабост в коленете си, тя потърси опора в силното му високо тяло.

Пръстите му се обвиха около шията й, палецът повдигна главата й и той се наведе над нея.

— А ти какво мислиш?

Тя изобщо не можеше да мисли. Всичките й мисли се въртяха около него — около това колко мъжествен изглеждаше, колко би желала да може да зарови пръсти в косата му, как веждите му се смръщваха и колко й се искаше да ги успокои с длан. Издълженият му нос и красиво извитата уста напомняха за гръцка скулптура.

Когато го погледна, тя изобщо не си даваше сметка колко уязвима и женствена изглежда. Вентилаторите на тавана се движеха лениво и развяваха къдриците, паднали върху бузите и челото й. Гърлото й беше свито, пулсът й биеше ускорено. Зелените й очи бяха изпълнени с непреднамерена прелъстителна молба.

Без да чуе въпроса му, тя каза:

— Аз ще се придържам към моя настърган шоколад.

Очите му се сведоха към разтворените й устни.

— Мога ли да го опитам?

Но нямаше предвид шоколада и двамата бяха наясно с това. Разговорът, без да се брои цялата ситуация, се изплъзваше от контрол. Хейли знаеше, че плува във водовъртеж от желание и щеше да потъне в него, ако не успееше да се спаси сега. Отдръпна се от придържащата я ръка.

— Ще ми разрешите ли да го опитам?

Фейт сметна това, че Хейли бе поправила баща й, точно както по-рано той беше поправил нея, за много забавно и се разсмя.

— Фейт, момичето ми, време е да се прибираш, за да спиш — каза Тайлър, докато ги придружаваше към паркирания линкълн. Фейт седна на задната седалка, без никой да й бе казал, приемайки за естествено, че Хейли трябва да е отпред.

— Ще те откарам до Гленстоун. Там ще помолиш Хари да те отведе до стаята ти, а аз ще закарам Хейли до дома й.

— Мога ли… Ще ми разрешиш ли най-после малко да поплувам?

— Не, освен ако не съм наоколо, за да те наблюдавам. Впрочем басейнът затваря в десет. Но можем да отидем утре, ако си заспала, когато се прибера.

— Става — примири се Фейт. Когато Хейли се обърна да я погледне, тя прикриваше една дълга прозявка. Тайлър беше забелязал това в огледалото за обратно виждане и двамата се усмихнаха.

Управителят на хотела обеща да придружи момичето до апартамента на мистър Скот. Фейт изпрати на Хейли въздушна целувка, докато двамата минаваха пред огромното стъкло на фасадната страна на хотела. Хейли й отвърна.

— Не искаше да признае, че й се спи до последно — отбеляза Тайлър, докато включваше двигателя и се насочваше към улицата.

— Това е съвсем типично за децата.

— Всичко ли знаеш за децата, Хейли?

— Не. Наблюденията ми се базират единствено на собственото ми детство.

— Трябва да призная, че нищо не ми се струва по-трудно от ролята на родител. Това ме обърква.

— В какъв смисъл? — бавно запита тя.

Никога не би му казала, че дъщеря му не е уверена в неговата обич. Мъж, притежаващ гордостта на Тайлър Скот, не би понесъл подобно изявление. Най-добре беше да го остави да говори и неусетно да го насочи към области, в които му липсваше всякакъв опит и разбиране.

Той се засмя на въпроса й.

— Във всички възможни. Не мисля, че съм разбирал цялата сложност на женското мислене, докато не ми се наложи да се оправям с единадесетгодишно момиченце.

— Фейт упорито се опитва да се помири със себе си. Момичетата на нейната възраст не се харесват особено. Иска да бъде жена, но самата идея за това я ужасява. Тялото й се променя много по-бързо, отколкото психиката.

— И затова, когато я ужили пчела по гърдите, от прекален срам не посмя да каже на баща си.

Хейли се усмихна нежно:

— Да. Тя е крайно чувствителна и показва само малка част от онова, което я вълнува. Но повече от всичко друго тя желае да се гордеете с нея.

Той извърна глава към младата жена:

— Но аз се гордея с нея.

Хейли понечи да го запита дали беше казвал това на дъщеря си, но реши, че не е нейна работа да се бърка. Вместо това каза:

— Тя е чудесно момиче и по всичко личи, че ще стане красива млада жена.

Той отново се засмя:

— И тя те намира за красива. Откакто й помогна вчера, непрекъснато чувам само: „Хейли това…“, „Хейли онова…“

— Аз също слушам само за вас — разсмя тя на свой ред.

— О, не! — изстена той. — Казала ли ти е за някой от лошите ми навици?

— Например?

— Например за грубия език, с който си служа на игрището за голф.

— Колко пъти сте играли голф с Фейт?

Тайлър спря колата на алеята пред дома й и й се усмихна.

— Разбирам накъде биеш. Фейт не знае за този ми отвратителен навик. Може би ще успея да скрия и останалите от нея.

— Кои останали?

— Не, не. Винаги разкривам лошите си навици един по един.

Тихият им смях изпълни колата, но беше веднага прекъснат от ярка светкавица, последвана от силен гръм. Почти в същия миг върху покрива затропаха дъждовни капки.

— Оу! — възкликна Тайлър. — Значи това означаваха горещината и влагата.

— Предполагам — измърмори Хейли.

Внезапно атмосферата в колата се наелектризира като бурята отвън. Въздухът стана прекалено тежък за дишане. Моментните светкавици само подсилваха тъмнината, както всеки лек шум в колата се подсилваше от тишината, следваща всеки гръм.

Сърцето на Хейли биеше ускорено от близостта на мъжа, седящ само на една педя разстояние от нея. Инстинктивно долавяше, че той се чувства по същия начин. Усещането ставаше все по-силно и ги обвиваше плътно като одеяло.

— Благодаря ви за приятната вечер — забързано каза Хейли и хвана дръжката на вратата.

Ръката му се стрелна по велурената тапицерия на седалката и бързо улови китката й.

— Винаги изпращам дамата до вратата на къщата й, мис Аштън. Особено по време на буря. Стой така.

Той излезе през своята врата и застана до нейната, преди тя да осмисли обстановката и да се подготви за отбрана. Водена от уверената му ръка, тя подаде глава под дъжда, излезе от колата и изтича към защитата на навеса.

— Ключът ми… — ровеше из съдържанието на чантата си, напразно опитвайки се да го намери. Когато най-после непохватните й пръсти се увиха около него, тя се обърна към Тайлър:

— Лека нощ!

Ала се бе надявала прекалено много, очаквайки да успее да се измъкне бързо. Преди да пъхне ключа в ключалката, Тайлър вече бе притиснал гърба й към стената, отрязвайки пътя й за бягство, като положи двете си ръце отстрани на главата й.

Тя се бе задъхала от бягането и близостта му, но си наложи да придаде твърдост на гласа си:

— Мистър Скот, това вече ни се случи днес и на мен започва да ми омръзва. Тогава ви казах, а и сега ще повторя…

— Замълчи!

И без да спори повече, той покри устните й със своите. Дори малкото задръжки, които бе имал в офиса си и през целия ден, сега вече не съществуваха. У него не беше останало нито съмнение, нито колебание, нито търпение.

Устата му се разтвори и за нея бе невъзможно да остане пасивна. Всяка клетка от тялото й сякаш оживяваше. Заля я странно, непознато вълнение, когато ръцете му обвиха раменете й и тя успя да вдъхне аромата на тялото му. Галещите длани се плъзнаха нагоре, обхванаха лицето й и нежната им настойчивост я накара да остане неподвижна.

— Не се опитвай да спреш нищо, Хейли — прошепна той.

Чувствайки, че е неспособна да продума, но изпълнена с копнеж да участва в играта, тя разтвори устни и пое топлината на неговите.

Допирът на езика му възпламени всичко у нея. Той навлизаше дълбоко в устата й, докато накрая тя стисна устни около него, предаде се и го остави да спечели.

Тайлър изстена и откъсна устни само за да ги плъзне към ухото й. Косите й се спуснаха по раменете, когато опитните му пръсти ги освободиха от придържащите ги гребени.

— Хейли, Хейли! — настойчиво шептеше. — Ти все още си мислиш, че си непривлекателната мършава тийнейджърка, нали? Не виждаш ли колко привлекателна жена си?

— Тайлър… Мистър Скот…

— Тайлър.

— Тайлър, моля те… Не искам да правиш това.

— О, да! Искаш.

Да, тя искаше. Устните му обсипваха с целувки шията й. Обзета от моментна слабост, тя обви ръце около врата му, търсейки опора. Поддавайки се на порива, който я бе обхванал още първия път, когато го беше видяла, Хейли зарови пръсти в гъстите коси, посипани със сребро около слепоочията му.

Не можеше да си припомни в кой точно момент той бе смъкнал презрамките на роклята й, но никога нямаше за забрави мига, когато пръстите му се плъзнаха по кожата на гърдите й.

— Знаех си, че точно това ще бъде усещането. Нежен сатен! Ако фантазиите се осъществяваха, досега вече щях да съм те любил стотици пъти, Хейли. Щях да съм те любил по всеки начин, по който един мъж може да люби една жена, и да съм открил още много други.

Любовните думи, които й шептеше, й звучаха странно, когато се опитваше да ги отнесе към себе си. Ами ако те бяха просто онова, което всяка жена би желала да чуе? Ако ги беше научил от прекалена употреба? Какво, ако утре бъдат забравени и останали без значение? Но в момента й се струваха малко налудничави, но много, много вълнуващи. Бяха ли те наистина отправени към нея? Към същата Хейли Аштън, която беше известна като добра приятелка, компетентна колежка, но никога любовница?

Устните му се откъснаха от вдлъбнатината върху рамото й, за да се върнат върху устата й в жадна целувка.

Ръцете му обхванаха дланите й и ги придвижиха надолу към кръста му. Освободена от всякаква стеснителност, тя се притисна към него, изпълнена с копнеж да усети всеки мускул, очертаващ се под тънкия плат на ризата. Дъждът, намокрил лицето му, бе засилил аромата на афтършейва му и той, заедно с миризмата на силното тяло, я опияняваше.

— Хейли?

— Хммм?

Отново вдигна едната й ръка. Извръщайки се, долепи устни до топлата й длан.

— Тайлър! — задъха се тя, усетила езика му върху пламналата кожа.

— Хейли, нека не спираме да се докосваме!

Тя не успя да осъзнае значението на думите, преди той да сложи ръцете й между копчетата на ризата върху топлата си, покрита с гъсти косми гръд. Усещането за този допир върху пръстите й прогони и последната трезва мисъл. Не усети кога бе разкопчал и без това смъкнатото надолу боди и нежно бе започнал да гали гърдите й, преди да бе станало прекалено късно.

Протестът, който се оформи в съзнанието й, се изпари моментално и се отрони от устните й като дълбока въздишка, на която ръцете му веднага откликнаха. Презрамките, смъкнати от раменете й, се спуснаха още надолу и финия, предпазващ я плат бе отметнат от нетърпеливите му пръсти.

Хейли се озова в топлата защита на ръцете му.

Той се наслаждаваше на стройните нежни форми на тялото й, преди да притисне палци към втвърдените зърна, очаквайки реакцията й. И не остана разочарован.

— О, не! — обзета от желание, за което никога не бе предполагала, че съществува извън фантазиите, тя скри глава между рамото и гърдите му.

— Хейли, мила, погледни ме.

— Не! — отвърна тя, знаейки, че ако го погледне в този момент, ще бъде изгубена. Той би могъл… Той вече я бе прелъстил.

— Погледни ме, моля те!

Тя вдигна очи, изпълнени със сълзи и с някакво чувство, което не би могла да назове, и го погледна.

— Никога не ми казвай, че не си красива. Чуваш ли?

Хейли успя само да кимне, защото той продължаваше да я гали така интимно, както никой друг не го бе правил досега.

— Целуни ме — каза той.

Без да се колебае, тя притисна устни към неговите. Езикът му бързо се стрелна в устата й, а дланите му отново обхванаха гърдите й.

— Боже мой! — изстена Тайлър и се отдръпна от нея. С нежност, с каквато обикновено човек се отнася към дете, той вдигна обратно презрамките и закопча роклята й. — Ако не си тръгна веднага, няма да мога да спазя обещанието си да не насилвам нещата. Но ти си толкова сладка! Лека нощ, любов моя! — и като я целуна нежно още веднъж, изчезна в дъжда.

Хейли влезе вътре и се приготви да си ляга като в някакъв сън. Той не бе имал намерение да я използва. Харесваше я заради самата нея, а не заради онова, което би могла да направи за него в сексуален или в какъвто и да било друг план. Ако бе имал намерение да се възползва от нея, не би си тръгнал тази вечер.

Той бе обещал да я прелъсти, но това щеше да бъде преднамерено прелъстяване, изпълнено с чувственост, нежност и дори… с любов! Любов? Мисълта я накара да потръпне. Беше я нарекъл „любов моя“, но дали това означаваше за него нещо? От собствен горчив опит знаеше, че хората често използват подобни ласкателства, когато искат да постигнат нещо.

Но Тайлър, същият Тайлър, който я беше целувал с толкова нежност и страст, не можеше да е толкова жесток.