Сандра Браун
Дръзко предложение (3)

Трета глава

Ако внезапно бе разперил криле, не би я шокирал повече. За един дълъг миг тя не можа нито да проговори, нито да се помръдне. Почувства, че лицето й е застинало в много глупаво изражение.

— Какво? — задъха се тя.

— Чухте ме съвсем правилно.

— Но не мога да повярвам на това, което чух.

— Ще ви прелъстя.

— Вие, разбира се, не говорите сериозно.

— Аз винаги говоря сериозно — отвърна той. И тогава, сякаш за да опровергае собствените си думи, той, се разсмя с дълбок, мъжествен смях — приятен звук, който не можеше да не й достави удоволствие, независимо че все още беше зашеметена от неговата дързост. — Изглеждате учудена. Защо? Мисля, че ние, двамата, ще бъдем подходящи любовници. Възрастта ни е подходяща — аз съм само с десет години по-възрастен от вас. Мога да си позволя да ви давам всичко, което бихте поискали, като в същото време няма да бъдете финансово зависима. И двамата сме добре образовани и достатъчно интелигентни. Моята външност, доколкото ми е известно, никога не е отвращавала жените, а както вече ви казах, смятам, че вие сте много красива. Ние сме идеалната двойка.

Побесняла, Хейли се изправи рязко. Не можеше да повярва, че който и да било мъж някога ще я обиди по този начин.

— Надявам се, че това беше само шега, мистър Скот — избухна тя.

— Уверявам ви, че не е. Аз възнамерявам да стана ваш любовник. При това скоро.

— Не давам пукната пара за вашите намерения, освен ако не ме засягат професионално. Осъзнавам, че бях груба към вас миналия ден и ви се извинявам. Но считам, че наказанието, което сте ми избрали, говори за лош вкус. Вашето предложение не прави чест на нито един от двама ни. Сексуалният тормоз е най-висша форма на обида към една работеща жена. Не проявявам никакъв интерес към каквато и да било връзка с вас. Ако едно простичко „не“ не ви е достатъчно, то бихте могли да сложите всичките си работни места в една кошница и да вървите по дяволите, мистър Скот.

Тя се завъртя на токчетата си и закрачи към вратата.

— Хейли — каза той така властно, че младата жена се обърна, въпреки желанието си колкото може по-скоро да се отдалечи от него. — Погледнете ме!

Тъй като не искаше да си помисли, че се е уплашила, тя се извърна с лице към него, а от всяка пора на лицето й се излъчваше високомерно презрение.

— Сексуален тормоз? Не мислех, че ще го приемете така, но след като сте останали с такова погрешно впечатление, ще ви разясня направо. Вие няма да бъдете тормозена, а убеждавана.

— Игра на думи. Става въпрос за едно и също.

Той се усмихна.

— Не съвсем. Поне когато аз убеждавам. Когато се съберем, вие ще ме желаете толкова силно, колкото и аз вас.

— Само не се престаравайте!

— Няма да е необходимо. Вие вече ме харесвате.

— О! — изсъска тя през стиснати зъби. — Вие сте… Аз съм… Аз никога…

— Вие никога не сте си и помисляли, че това е сексуален тормоз. Сексуален тормоз съществува тогава, когато работодателят използва работата срещу някой служител или служителка. А вашата работа е сигурна. Дори и да не работехте при мен и да се бяхме срещнали при съвършено други обстоятелства, пак щях да бъда така твърдо решен да ви имам.

— Но непочтените ви мисли не страдат от това, че аз случайно ви дължа подчинение, нали?

— Вие сте ценен служител. Не бих рискувал да ви изгубя само заради внезапно избухнала страст. Ако бях от този тип хора, сигурно вече щях да ви притисна със заплахи за уволнение. И нямаше да губя половин час, за да разговарям с вас. Вчера ме ръководеше единствено паниката. Ако някой друг гост се беше държал така при подобна ситуация, аз бих желал моят директор, занимаващ се с взаимоотношенията с гостите, да постъпи точно така, както постъпихте вие. Вашето единствено желание беше да помогнете на изпаднал в затруднение гост — в случая Фейт. Направихте точно това, което трябваше.

Тя моментално беше обезоръжена от комплимента.

— Благодаря ви — отвърна сковано.

— Но — натърти той, като се отдръпна от бюрото и тръгна към нея — вашите чудесни професионални качества нямат нищо общо с това.

Стоеше само на няколко сантиметра от нея, принуждавайки я да вдигне глава, за да го погледне. Инстинктът й за самосъхранение крещеше да избяга, но страстта в очите му я зовеше да остане. Устните му почти докоснаха нейните, когато се наведе над нея и й прошепна:

— Искам те в живота и в леглото си, Хейли.

Беше очаквала, че устните му са твърди, алчни, дори брутални. Нищо подобно. Устните, които уловиха нейните, бяха меки и умоляващи. Той ги движеше върху нейните внимателно, сякаш се страхуваше, че тя ще се разпадне, преди да е успял да й се насити.

Хейли нито отговори на целувката му, нито се отдръпна. Шокът я беше вцепенил. Ала с всеки удар на сърцето си усещаше как контролът й отслабва. Устните й се разтвориха, когато езикът му се плъзна по тях. Сякаш отдалеч дочу тиха въздишка и дори не осъзна, че я бе отронила тя, докато ръцете й се обвиваха около кръста му, търсейки опора.

Олюля се леко и той я притисна към себе си с нежност, която въпреки това беше безмилостна. Ръцете му я обгърнаха като стоманени обръчи… не, като кадифени панделки. Във всеки случай беше безсилна да избяга.

Тя нямаше намерение да разтвори устните си под нежното настойчиво движение на неговите, но стори точно това. После почувства езика му в устата си, докато той притискаше устни към нейните в целувка, която я изпълни с удоволствие.

Знаеше, че трябва да спре. Беше лудост да стои тук и да се целува с този мъж и това съвсем не й беше присъщо. И все пак, едва снощи, в момент на самота и потиснатост, бе мечтала да направи нещо спонтанно, ако не за друго, то поне за да опита. Защо да не се отдаде на тази фантазия? Би могла да я прекрати всеки момент. Това беше само една невинна целувка. Нищо повече.

Опитно и внимателно Тайлър вкусваше, изучаваше и се наслаждаваше на устните й. От тях той изтръгваше тайни, за чието съществуване тя никога не беше подозирала. Хейли се притисна към него, инстинктивно отвръщайки на натиска на езика му върху своя.

Дълбок стон, изпълнен с желание, се изтръгна от гърдите, притиснати плътно към нейните. Изпълни я безсрамно удовлетворение: разумната благонадеждна Хейли Аштън бе успяла да предизвика такова вълнение у този енергичен мъж.

Най-после, останал без дъх, той вдигна глава и плъзна поглед по чертите на лицето й. С уверено движение разгърна реверите на блейзъра й. Очите му изгаряха гърдите й. Сякаш в отговор на някаква безмълвна команда, зърната им се втвърдиха и изпъкнаха ясно под плата на блузата й.

Той се усмихна нежно. Силните мургави пръсти внимателно отметнаха една къдрица от пламналата и буза.

— Когато ме опознаеш по-добре, Хейли, аз ще разкрия всяка сладка тайна по тялото ти. И ти ще изгаряш от желание да ги споделиш с мен. Обещавам ти. Ще те опозная цялата.

Нежно произнесените думи разпръснаха омаята, която я бе обзела. Тя се отдръпна от него така решително, че той залитна няколко стъпки назад, преди да успее да запази равновесие.

— Няма да узнаете за мен нищо повече от това, което вече знаете, мистър Скот — изрече тя с нисък, твърд глас. Никога през живота си не бе изпитвала такъв гняв към друг човек. — Няма да позволя лошите ви маниери и отвратителното ви поведение да ме принудят да напусна хубавата си работа. Имам намерение да продължа и занапред да работя в увеселителния парк, както досега. Ако неразумно се опитате да ме уволните или да ме докоснете отново, ще заведа дело за сексуален тормоз до Върховния съд в страната. Не можете да ме уплашите, така че си спестете усилията и си потърсете друга, по-подходяща жертва.

Токът на обувката й остави отпечатък върху килима, когато се извърна и затръшна вратата. Нанси я погледна изненадано.

— Толкова ли зле мина? — притеснено попита тя.

Хейли преглътна думите, които би искала да изрече по адрес на мистър Тайлър Скот, и отговори ведро:

— Съвсем не. Двамата с мистър Скот се разбрахме чудесно.

И напусна офиса, преди Нанси да успее да й зададе още някой въпрос.

Докато стигне до кабинета си, краката й вече я боляха от бързината, с която се носеше по горещия асфалт. При всяка крачка проклинаше Тайлър Скот като най-арогантния, най-суетния и най-вбесяващия мъж, когото е срещала през живота си.

Предположението му, че тя няма да може да му устои, беше невероятно. Да не би да си мислеше, че тя е една от онези слаби жени, жадуващи да бъдат докосвани от мъж? Дали не й се беше присмивал, докато, четейки служебното й досие, бе узнал възрастта и семейното й положение? Дали мислено не бе я наричал суетна стара мома? Дали не си беше мислил, че тя е достатъчно самотна и така отчаяно копнее за мъжко внимание, че би се оставила на негово разположение, без да се противопостави?

Нареди на асистентката си да продължава да движи нещата, докато прекосяваше офиса, за да влезе в малката стая за почивка, направена специално за нейно удобство. Отражението й в огледалото я разтревожи. Дали Шърлин бе забелязала разрошената й коса, влажните устни и пламналите й страни?

Винаги изглеждаше безупречно облечена. Дали всички не бяха забелязали размазаното червило около устните й? За щастие блейзърът скриваше измачканата й блуза, излязла от колана на полата.

Бързо наплиска лицето си с вода и поправи грима си. Среса косата си и я прибра в стегнат кок. Поосвежена, реши да изхвърли случилото се от съзнанието си поне до края на деня.

Което съвсем не се оказа лесно. Шърлин веднага бе забелязала объркването на шефката си.

— Хейли, кажи ми добре ли си? Вече три пъти ти задавам един и същи въпрос. Имам чувството, че изобщо не ме слушаш.

— Да, добре съм. Просто имам главоболие.

— В такъв случай какво да му кажа?

— На кого?

— На директора на гимназията в Кноксвил — обясни Шърлин. — Пита за партито по случай закриването на футболния сезон.

— А, да. Кога свършва сезонът?

— На тридесети октомври.

— Тогава защо изобщо ме занимаваш с това? Знаеш, че ние закриваме сезона на първи октомври.

— Ами прости си помислих…

— Никакви изключения, Шърлин.

— Добре, ще му кажа.

По учудения тон на момичето Хейли разбра, че го бе използвала нечестно, изливайки върху него лошото си настроение.

— Съжалявам, Шърлин. Ако ми дадеш номера му, ще му се обадя лично. Извинявай, че се държах така. Имах тежък ден.

— Няма нищо. Може би е от влагата.

Ала в случая с Хейли влагата нямаше нищо общо. Всичко се дължеше на чифт сиви очи, засенчени от тъмни ресници, които продължаваха да й пречат да работи и да я смущават. Дължеше са на живия спомен за настойчивите устни, нежно зовящи за отклик. И на високото силно тяло, притиснато към нейното, което й разкриваше тайните на мъжката физика по особено вълнуващ начин.

Тя не познаваше много мъже и досега не се бе обвързвала сериозно с някого. А сега този мъж си пробиваше път в живота й с гръм и трясък, имайки намерение да я използва така, както бяха правили всички. Но какво у нея караше хората да си мислят, че могат да я използват? Прекалено благонадеждна ли беше? Прекалено покорна? Или може би най-точната дума беше малодушна?

През целия си живот беше използвана. От родителите си, като добър пример за Елън. От самата Елън, за да я измъква от неприятностите. От приятелите си, на които не можеше да откаже никаква услуга, дори ако беше за нейна сметка. Беше извървяла доста труден път, докато научи, че хората са алчни и ненаситни и в човешката природа е залегнал стремежът да се извлича полза от всеки, който проявява слабост.

Ала зрелостта, разбитите илюзии и сърдечните болежки й бяха дали добър урок. Беше си извоювала независимост и я бранеше ожесточено. Повече нямаше да бъде изтривалка пред ничия врата. Не и пред тази на Тайлър Скот. Пред ничия!

 

 

В осем часа Хейли проверяваше списъците на гостите, които бяха посетили парка през деня. Щом чу името си, тя вдигна глава и погледна през стъклената преграда, отделяща офиса й, и забеляза Фейт Скот, която заобикаляше фонтана. Момичето беше останало без дъх и засмяното му лице се обливаше в пот, когато рязко спря от другата страна на стъклото и извика:

— Не е ли чудесно, Хейли?

Хейли дръпна прозореца, за да могат да разговарят, без да се надвикват. Разсмя се на задоволството, изписано върху лицето на Фейт.

— Кое да е чудесно?

— Татко ми каза, че ще вечеряш с нас.

И наистина Тайлър Скот изглеждаше много доволен от себе си, докато крачеше около езерцето, обграждащо фонтана. Сакото му бе преметнато небрежно през рамо, закачено на показалеца на ръката му. Широките му крачки бързо го доведоха до прозореца, където обви ръка около раменете на дъщеря си.

— Здравей.

Прииска й се да се разкрещи. Подигравателната му усмивка я раздразни много повече от всичките му обещания за прелъстяване. Точно имаше намерение да избухне и да му каже, че не е на негово разположение по всяко време, когато случайно улови очаквателното изражение на Фейт. Тайлър използваше детето си за осъществяването на собствените си пъклени планове. Ала Фейт беше съвсем невинна и Хейли не искаше разочарованието на момичето да тежи на нейната съвест.

— Как е ужиленото? — обърна се тя към момичето, без да обръща внимание на бащата.

— Нищо ми няма. Татко купи онова лекарство, което му каза, от аптеката и тази сутрин вече не усещам нищо. Ти си много умна.

— Просто се радвам, че надхитрих пчелата.

Фейт се засмя.

— Готова ли си да тръгваме?

Хейли погледна Тайлър за първи път и му се усмихна сладко. Със задоволство забеляза, че нейната приветливост го изненадва.

— Идвам след минута.

Отиде до офиса, за да вземе блейзъра и чантата си. На излизане даде последните си нареждания на Шърлин, която щеше да бъде дежурна до затварянето на парка в десет часа. Излезе през задната врата, като за последен път се огледа в огледалото. Упрекна се, че държи толкова на вида си — нямаше намерение да впечатлява никого, особено Тайлър Скот.

Фейт чакаше нетърпеливо. Тайлър беше облегнал крака си върху една от пейките в парка, сякаш изобщо не можеше да допусне мисълта, че тя би могла да откаже.

— Колата ми е…

— Ще те изпратим до нея и ще те следваме до дома ти. Дори ще те изчакаме, ако решиш да се преоблечеш, нали, Фейт?

— Аха. Искам да видя къде живееш, Хейли.

По дяволите! Отново я беше изиграл, като бе намесил и Фейт. Беше си наумила да го следва с колата си до мястото, което бе избрал за вечерята, за да не му даде възможност да разбере къде живее. Разбира се, той просто трябваше да разгърне досието й, за да намери адреса. Но все пак я дразнеше, че бе спечелил нова точка с такава лекота.

— Живея в една двуетажна къща в планината, Фейт — каза Хейли, изключвайки Тайлър от разговора. — Давам под наем единия етаж на туристи. През зимата пристигат много скиори, които търсят стаи.

— Това е доста опасно, нали? — попита Тайлър и естествено пое ръката й, докато вървяха към служебния паркинг. — Да пускаш непознати в дома си.

— Обикновено много внимателно подбирам хората.

— Но за жена, която живее сама, смятам, че…

— Никога не съм казвала, че живея сама.

Той спря толкова рязко, че пръстите му се впиха в лакътя й.

— Но е така, нали?

Яростното му изражение я разтревожи. Веждите му се бяха присвили над очите в сурова гримаса. Устните му бяха стиснати в тънка линия. Новооткритата й независимост не бе изместила предпазливостта й. Тя не се осмели да отговори с шега.

— Да, така е — каза спокойно. След това допълни тихо, така че да я чуе само той: — Но това, с кого живея, изобщо не е ваша работа.

— Ще го направя моя работа. Аз съм властен, егоистичен любовник, Хейли. Нямам намерение да те деля с никого.

Тя отвори уста, за да го постави на място и по двете точки, но в този момент до тях достигна гласът на Фейт:

— Коя е твоята кола, Хейли?

Разтърси глава, за да я проясни. Нещата се случваха толкова бързо, че тя губеше контрол над тях. Искаше й се да му каже, че думите му са смешни, но бе лишена от тази възможност.

— Ами… ей там. Синият джип.

— Джип! Чудесно! — извика Фейт и се затича към колата. — Може ли да пътувам с теб, Хейли. Може ли, татко? Моля те!

— Мисля, че трябва да питаш нея, а не мен.

Фейт извърна към Хейли умолителен поглед, на който трудно можеше да се устои.

— Разбира се, че може, но трябва да те предупредя, че всеки, който се вози в колата ми, трябва да използва предпазния колан.

— Няма проблеми. И татко ме кара да го слагам — Хейли отключи вратата на момичето, след това заобиколи джипа и направи същото със своята. Тайлър сложи ръка на рамото й и каза:

— Паркирал съм там, отзад. Изчакайте ме до вратата. Аз ще карам след вас.

Това не беше заповед. Беше любезна команда, която й подсказваше, че не трябва дори да си помисли, че може да напусне паркинга, без той да я следва.

За да смекчи думите си, Тайлър погали рамото й и в следващия момент устните му се сведоха към нейните за една бърза, изненадваща целувка. Страните й пламнаха и тя веднага се зарадва, че Фейт беше вече в колата и не бе станала свидетел на случилото се. Да го обвини, за него би означавало да привлече вниманието й към тях.

Хейли се извърна и отвори вратата. Един поглед назад я увери, че Тайлър беше поел към своята кола.

— Ще оставим прозорците отворени, за да излезе горещият въздух, а после ще включим климатичната инсталация. Обикновено джиповете нямат климатици, но аз съм доста разглезена — Хейли се усмихна на момичето, което я наблюдаваше с обожание.

— Смятам, че е страхотен, но защо си си купила джип? — запита Фейт с типично детско любопитство.

Хейли се засмя.

— Ще разбереш по пътя към къщи.

 

 

Гетлинбург беше малък туристически град, който беше решил да запази старинния си дух; улиците му бяха тесни и задръстени от движението. Тя избегна Паркуей, който водеше направо към центъра, и се насочи по пътя, успореден на бързата река Пиджън Ривър. Зави надясно по един път, който се изкачваше нагоре в планината. Джипът се движеше по криволичещия път с лекота. Хейли недоволно забеляза, че големият мощен линкълн, който едва не ги беше ударил на излизане от паркинга, правеше същото.

Двуетажната й къща буквално беше кацнала на склона на планината. Фейт изскочи от джипа още в момента, в който Хейли спря на тясната алея.

— Внимавай — предупреди я тя, следвайки момичето с по-бавна крачка. Дори не си направи труда да погледне дали Тайлър идва след тях. Съвсем правилно бе предположила, че точно това прави.

— Ще внимавам. Хей, тук е супер! Ти на кой етаж живееш?

— На горния.

— А в долния има ли някой?

— В момента не.

Постройката беше изградена от дървени трупи и стъкло. Покривът беше силно наклонен. Издадените напред трупи образуваха предната тераса, която сякаш висеше във въздуха, без видима опора. Тя осигуряваше великолепна гледка към Гетлинбург, сгушен някъде далеч долу в низината.

Хейли отключи входната врата и Фейт веднага се втурна вътре, а тя се наведе да вдигне оставения на стълбите вечерен вестник.

— Прекрасно! — гласът беше нисък, интимен и развълнуван.

Хейли се стегна и се извърна, за да се изправи с лице към Тайлър. Той не се наслаждаваше на гледката, нито разглеждаше къщата. Беше се загледал в нея.

— Благодаря — отвърна му с едва прикрит гняв.

— Много си ми ядосана, нали?

— Отвратена е по-подходящата дума.

— Защо?

— Защото никога не съм предполагала, че дори мъж като вас е способен да използва собствената си дъщеря като примамка.

Обидата постигна точно това, на което се бе надявала. Тя заличи наглото тържествуващо изражение върху мургавото лице и моментално го замени с гняв. Преди да има възможност да се защити или да я атакува на свой ред, Фейт извика настойчиво от вратата:

— Вие двамата няма ли да влезете?

— Веднага! — откликна Хейли с престорена веселост. — Чувствайте се като у дома си, мистър Скот. В хладилника има студени напитки за вас и Фейт.

— Аз предпочитам да дойда с теб — каза момичето. То вече бе надникнало в спалнята и веднага бе решило, че всичко изглежда много интересно.

— Добре. Така ще можеш да избереш какво да облека.

— Наистина ли?

Докато Хейли стигна до стаята, Фейт вече се ровеше из съдържанието на гардероба й.

— Ето това — каза тя и измъкна една плажна рокля, на която още висеше етикет.

— О, не знам — поколеба се Хейли. Беше купила дрехата съвсем импулсивно още в началото на лятото, но още не я бе обличала. Не бе имала подходящ случай, а и роклята разкриваше прекалено много от тялото й, за да се чувства удобно. Елън я бе молила да й я подари, но Хейли бе отказала. Но защо — не можеше да си обясни. По някаква причина си мислеше, че самото наличие на такава дреха в гардероба й ще й помогне да преживее нещо вълнуващо в иначе скучния си монотонен живот.

— Много е красива — убеждаваше я Фейт.

Думата „шик“ беше много по-подходящо определение. Полата от дантела на дупки се диплеше богато до средата на прасеца. Горната част прилепваше плътно към тялото и тъй като се крепеше само с две тънки презрамки, не позволяваше носенето на сутиен.

— Ами…

— Хайде, Хейли, моля те, облечи я!

Страхувайки се да не нарани чувствата на Фейт, тя се предаде. Глупаво беше да не я облече изобщо. Сезонът вече беше към края си и ако не го направи сега, сигурно вече нямаше да има подобна възможност. Следващото лято вероятно нямаше да бъде на мода. Въпреки че беше толкова разголена и не позволяваше изобилие от бельо, тя нямаше за цел да впечатли мистър Скот, убеждаваше се Хейли. Ако той все пак изтълкува погрешно мотивите й, тя веднага щеше да му покаже колко много греши.

Докато Фейт не преставаше да бъбри, Хейли се преоблече в банята до спалнята си. Роклята прилепваше по нея като втора кожа и подчертаваше стройната й фигура. Отметна назад косите си и ги прикрепи с декоративни гребени.

Любопитството надделя над добрите маниери на детето и то предпазливо почука на вратата.

— Може ли да вляза?

— Разбира се — отвърна Хейли, заета с грима си. Очевидно Фейт изгаряше от желание да обсъди с някоя жена собствения си външен вид и отчаяно чувстваше липсата на майка си, с която би могла да поговори за тези неща.

Хейли я помоли да й помогне в избора на подходящи за роклята сандали. След като се напръска с „Шанел“, напарфюмира и нея. Лицето на Фейт пламна от възторг и Хейли си помисли колко трогателно беше това, че един толкова дребен жест може да означава толкова много за нея.

В едно нещо беше сигурна — момичето обожаваше баща си. „Татко каза…“, „Татко мисли…“, „Татко е…“ бяха изразите, с които започваше почти всяко изречение. За Хейли беше очевидно, че Фейт благоговее пред него. Желанието й да получи неговото одобрение беше затрогващо.

Когато се приготви, двете влязоха във всекидневната, където на оскъдната светлина на прозореца се очертаваше тъмният силует на Тайлър. Той ги чу и се обърна. Очите му се разшириха от неподправено възхищение, с което отдаваше дължимото на усилията на Хейли.

Тя потисна първоначалния порив да прикрие с ръце изобилието от плът, което плажната рокля не покриваше.

— Мисля, че сме готови — каза. Стеснението, което пролича в гласа й, беше унизително. Приличаше на младо момиче, което отива на първата си среща.

— Домът ти е прекрасен — каза Тайлър. Очите й обходиха стаята, сякаш я виждаха за първи път. Каменната камина заемаше една от стените, а панорамните прозорци — другата. Диванът и столовете бяха тапицирани в кремаво и върху тях бяха нахвърляни възглавнички в подходящ цвят. Между, килимите се виждаше излъсканият дъбов паркет. Една врата с прозорче водеше към кухнята, а в най-отдалечения ъгъл беше подреден кътът за хранене.

— Щом намираш тази стая за хубава, трябва да видиш спалнята й. Леглото й е покрито с много мека покривка с цвят на праскова. И банята й е страхотна! В нея има вана със същия цвят, както покривката. Трябва да я видиш, татко!

Сивите очи се втренчиха в лицето й и Хейли сведе поглед.

— Може би ще я видя някой ден — каза той многозначително. — Къде каза, че искаш да вечеряме, Фейт?

Въпреки че говореше на дъщеря си, очите му не се откъсваха от лицето на жената.

— На едно много приятно място — започна с подкупващ глас Фейт. — Там предлагат пица и лазаня, а в задното помещение има електронни игри.

Това привлече вниманието на Тайлър и той се разсмя.

— Моето момиче е голяма почитателка на компютърните игри — обясни на Хейли.

— Като всички в днешно време — отвърна тя на усмивката.

— Имаш ли нещо против ресторант с електронни игри в задното помещение? — попита я с извинителен тон.

— Не, разбира се. Дори мога да опитам и аз.

— Страхотно! Да тръгваме. Умирам от глад — Фейт придружи думите си с драматичен жест и всички избухнаха в смях.

След като заключи вратата, двамата се спуснаха след детето по стълбите. Той обви ръка около раменете на младата жена и я притегли към себе си.

— Може би ще трябва да променя униформата на увеселителния парк. Тази вечер си възхитителна, Хейли.

Дъхът, който опари бузата и, беше топъл и уханен и нещо в гърлото й се стегна. Нейното „благодаря“ прозвуча съвсем неестествено.

— Харесвам те с по-малко дрехи върху теб.

Безочливата забележка замени смущението й с гняв. Тя се отдръпна от него.

— Не можете да ми говорите по този начин — горещо се възпротиви.

Той се усмихна широко и белите зъби заблестяха в тъмнината.

— Разбира се, че мога. Нали не си забравила, че ще ти бъда любовник?

Хейли се опита да протестира, но той я прекъсна:

— Спести ми всичките си аргументи за по-късно, когато ще мога да ти докажа правотата си. Точно сега Фейт ни очаква.

Опита се да отмести ръката, която отново беше обхванала раменете й, но когато пристигнаха до колата, тя все още беше там. Не бе успяла да се измъкне от прегръдката му.