Сандра Браун
Дръзко предложение (11)

Единадесета глава

Хейли притисна длан към устата си.

— Тайлър, тя сигурно е много разстроена от това, което чу!

— Да, сигурно — отвърна той и прокара пръсти през косата си. — Двамата с Моника не се държахме много цивилизовано, когато се срещахме. Фейт често бе свидетел на шумни скандали. Бях се заклел пред себе си никога повече да не допускам да изпита същия страх. По дяволите! Слава богу, че онази кучка си отиде, иначе сигурно щях да я убия!

— Не само Елън е виновна.

— Да не си посмяла да започваш да я защитаваш! — гневно избухна той. — Ние току-що й направихме най-голямата услуга в живота. Най-после ще й се наложи да стъпи на земята. Хората като нея най-често успяват да го направят, след като са извлекли максимална полза от такива като теб.

Хейли извърна поглед, осъзнавайки, че той е прав. Елън се бе държала като разглезено дете, каквото винаги бе била, но гневът й щеше да стихне веднага щом отново почувства нужда от сестра си. Изхвърляйки мисълта за нея от съзнанието си, Хейли се съсредоточи върху по-неотложния проблем с Фейт.

— Къде мислиш, че би могла да отиде?

— Не знам — разтревожено отговори Тайлър. — Трябва да я намеря и да поговоря с нея. Сигурно е доста разстроена.

— Не би могла да отиде далеч. Скоро ще я намерим.

И двамата нямаха представа колко погрешно бе това предположение. Той се зае да претърсва гората зад къщата, докато тя отскочи до дома на Харпърови и огледа брега на езерото. В залата за електронни игри никой не я бе виждал, а собственикът я увери, че през цялото време е бил там и не би могъл да не я забележи.

— Как изглежда тя? — запита отново човекът. — Ще видя пак наоколо.

— На единадесет години е — заобяснява Тайлър. — С кестенява коса, сресана на опашки, и очи като моите. Висока, слаба, със скоби на зъбите.

— С какво е облечена?

— По дяволите, не…

— С дънки и пуловер на червени и сини райета — бързо се намеси Хейли.

Търсенето продължи няколко часа. С всяка изминала минута тревогата на Тайлър нарастваше. Потискайки собственото си притеснение, Хейли се опитваше да го успокоява, но с това само още повече увеличаваше напрежението му. Той се обвиняваше за бягството на дъщеря си. Нейното чувство за вина беше не по-слабо. И въпреки че нито единият не вдигна назидателно пръст, двамата не смееха да се погледнат в очите.

Когато половината от следобеда изтече, а от Фейт нямаше и следа, позвъниха в местното полицейско управление и веднага започнаха претърсване на целия район. Хейли случайно дочу един от мъжете да споделя с друг възможността момичето да се е удавило в езерото и кръвта й се смрази. Слава богу, че Тайлър разговаряше с един офицер и не можа да чуе ужасното предположение.

Надвечер всички бяха обзети от паника. Полицаите не обръщаха внимание на грубия език на Тайлър, отдавайки го на естественото родителско притеснение. Хейли искаше да го успокои, но не можеше, защото предположенията за онова, което би могло да се е случило на Фейт, бяха безброй и едно от друго по-ужасни. С върховни усилия на волята се бореше да не изпадне в истерия.

Късно вечерта все още очакваха някакви съобщения от хората, които продължаваха да търсят момичето. Началникът на полицейското управление ги бе убедил да се приберат у дома, в случай че то реши да се прибере.

Хейли нервно играеше с една от обеците си и за хиляден път оглеждаше всекидневната. Тишината беше непоносима. Телефонът оставаше безмълвен. Атмосферата беше като при погребение. Не, дори по-лошо, мислеше си Хейли, неизвестността беше далеч по-страшна.

Тайлър седеше на дивана, вперил поглед в пода между широко разтворените си колене. Главата му беше приведена ниско. Косата му беше разрошена. Бръчките около очите му изглеждаха по-дълбоки от изписаната върху лицето му тревога. Обувките му бяха изкаляни от дългото безполезно ходене из гората.

Имаше нещо странно затрогващо във вида на мъж, арогантен и самонадеян като Тайлър Скот, който сега седеше напълно сломен и отчаян. През целия ден Хейли бе устоявала на порива да се приближи до него, да го докосне, да го прегърне. Ала страданието му я разтърси, защото дълбоко го обичаше.

Кога се бе случило това? Снощи, когато той бе пожелал тялото й и тя му се бе отдала с готовност? Когато бе решила да дойде с него на тази кратка почивка? Не, много преди това. Кога? Или то се бе таило в нея отдавна, очаквайки да намери сили да го признае? Не си спомняше да е вземала конкретно решение да се влюби в него, но беше сигурна, че го обича може би още от първия миг, в който той и бе заговорил.

Наистина ли той бе мъжът, когото бе очаквала цяла вечност?

Бе обикнала този мъж от мига, в който той бе спрял върху нея сивите си очи, изпълнени с раздразнение и… И с какво още? Какво в лицето му я бе променило завинаги?

Но каквото и да я бе накарало да се влюби в него, когато и да се бе случило това, то беше вътре в нея, обсебваше я изцяло и я караше да изпитва радост, която напираше да бъде изразена. И може би точно това бе сторили за миг, защото той вдигна глава към нея. Нямата молба в зачервените очи докосна душата й.

— Хейли?…

Не остана глуха за зова му. И осъзна какво бе коствал той за мъж като Тайлър. Изговаряйки само името й, той я молеше за помощ.

— Тайлър, Тайлър… — прошепна и притисна главата му към гърдите си. В жеста й нямаше страст, а само отчаяние. И нужда от утеха и необходимост от допир до друго човешко същество.

Ръцете му се обвиха около нея и тя нежно погали отпуснатите рамене. Наведе глава и целуна посребрените слепоочия и челото му. Всичко, което би могла да даде, вече принадлежеше само на него.

Само защото го обичаше толкова силно, тя му бе позволила да я унижи и нарани повече, отколкото всеки друг, но сега това нямаше значение. Той имаше нужда от нея. И тя можеше да му помогне. Немислимо беше да му откаже. Точно както му бе отдала тялото си предишната нощ, сега му предлагаше силата на духа и душата си.

— Тайлър — каза и опря бузата си до главата му. — Тайлър, обичам те.

За миг затаи дъх. Двамата застинаха неподвижни. Беше ли я чул? Беше ли шокиран? Или отвратен? Той бавно вдигна глава. Тогава, когато й се струваше, че не би могла да понесе напрежението повече, погледна в дълбоките сиви очи, които я пробождаха като рапира.

Преди някой да успее да проговори, външната врата се отвори тихо. Металната брава леко щракна. Тайлър извърна глава по посока на звука, изпълнен с отчаяна надежда. Хейли скочи от дивана и колебливо тръгна към кухнята.

Фейт се появи в коридора, който свързваше двете стаи. Сълзите бяха оставили мръсни следи по бузите й. Дънките и бяха мръсни и раздрани. Ала не видът й бе това, което ги накара да занемеят, а изпълнените й с омраза очи.

— Фейт — започна Тайлър и въздъхна облекчено.

— Къде беше?

— В гората.

— През цялото време? Не чу ли, когато те викахме?

— Чух. Но не се обадих. Не исках да ме намерите. Не исках да се връщам тук. Исках да умра.

Тайлър бе тръгнал бързо към нея, но изречените с толкова злоба думи го накараха да спре. Погледна неразбиращо дъщеря си. Ръцете му се отпуснаха безпомощно. Искаше му се да се хвърли към детето си, да го прегърне здраво и да го увери, че вече е в безопасност у дома, но омразата на Фейт го зашемети. Обърна се за помощ към Хейли. Тя се взираше в момичето също толкова объркано.

— Много се тревожихме за теб, Фейт — заговори жената. — Баща ти се поболя от тревога. Мислихме, че ти се е случило нещо ужасно.

— На вас не ви пука за това! — изкрещя Фейт. — На никого не му пука, дори да умра! Никой не ме харесва! Дори и майка ми не ме искаше. Непрекъснато ми говореше, че съм глупава и грозна. През цялото време искаше да бъде с приятелите си и никога с мен! — извърна се яростно към баща си: — И ти не искаше да дойда да живея при теб. И ти ме мразиш! Мислиш само за работата си, за тъпите бизнес срещи и за вечните телефонни разговори! Би желал изобщо да не съм се раждала!

Гърдите й се разтърсваха от ридания. Хейли се трогна от това детско отчаяние, но преди да успее да каже нещо успокоително, Фейт се обърна към нея:

— И ти се преструваше, че ме харесваш, но това беше лъжа. Надявах се, че би могла да останеш да живееш с нас, да ми бъдеш майка, но ти се отнасяш толкова лошо с татко. Ако се бе обърнала да го целунеш поне веднъж, вместо да се държиш така студено и надменно всеки път, когато те докосваше, той може би щеше да ти предложи да останеш с нас. Снощи през цялата вечер се преструвах пред Ким и семейството й, че ти си ми майка. Непрекъснато ми говореха колко си красива. Толкова отчаяно исках да ми бъдеш майка! Но сега не искам, защото вече не мисля, че си красива. Даже мисля, че си грозна. Ако беше добра към татко, той нямаше да се целува с онова момиче. Мразя те! Мразя те! — извърна се към Тайлър и продължи: — И теб те мразя! Мразя всички, всички! — с тези последни думи хукна към стаята си и тръшна вратата след себе си.

Тайлър не изчака дори секунда и веднага тръгна след нея. Хейли го настигна и хвана ръката му.

— Не, Тайлър, остави я да се наплаче.

— Хмм. Тя няма право да говори с двама ни по този начин и имам намерение да й го кажа. Нито пък ще й се размине това, че едва не полудях. Крайно време е да научи, че си има своите отговорности и трябва да се отнася сериозно към тях. След това, което направи днес, й се полага наказание.

— Какво ще правиш?

— Ще я напляскам.

— Не! — извика Хейли и го задърпа за ръката. — Не, Тайлър, тя е разстроена.

— Аз също съм разстроен.

— Но ти си зрял човек. А тя толкова често е била травмирана. Моля те. Изчакай малко. Тя не разбира…

— Значи е крайно време да й обясня — отвърна той и освободи ръката си.

Хейли изчака, докато чу вратата на стаята на Фейт да се затваря след него, и излезе навън. Нощният въздух беше студен и бе започнало да вали, но тя не забелязваше. Водата в езерото бе неподвижна, но го нямаше отражението на кръглата луна. На небето се бяха струпали облаци. Магията бе продължила само една нощ.

Как всичко бе успяло да се обърка за толкова кратко време? Или се бе заблуждавала? Наистина ли бе сбъркала, като беше обикнала Тайлър? Действително ли бе обикнала и дъщеря му? И ето че сега тези двама души, които обичаше повече от всичко на света, страдаха от това, че се бе намесила в живота им.

Беше обвинила Тайлър, че е използвал детето си, за да се доближи до нея. Но нима тя не бе направила същото? Не беше ли използвала Фейт, за да се добере до бащата? Дори не се бе замисляла върху това, преди гневната тирада на Фейт.

Осъзнала катастрофалния ефект от намесата си в живота им, Хейли се отпусна край брега на езерото и притисна чело към присвитите си колене. Съвсем несъзнателно бе разрушила непоправимо крехките Отношения между Тайлър и дъщеря му. Фейт обвиняваше баща си, че не се бил оженил за Хейли, без тази мисъл изобщо някога да е минавала през съзнанието му. А на нея се сърдеше, задето не се бе отнасяла добре с Тайлър. Изглежда, всички бяха загубили.

По време на незабравимата, изпълнена със страст нощ, той й бе нашепвал любовни думи. Беше я накарал да изпадне в екстаз и после нежно я беше приспал, но нито веднъж не бе й казал думите „Обичам те!“. Завинаги щеше да остане тайна как той самият бе приел нейното признание, тъй като имаше намерение да си тръгне още на следващата сутрин. Не би могла да си позволи връзка с Тайлър, щом това беше толкова пагубно за щастието на Фейт. Нито пък той.

Изправи се и тръгна обратно към къщата. Вратата на спалнята на момичето бе все още плътно затворена, но отвътре се чуваше тих говор. Влезе в своята стая и се заключи. Изведнъж я обзе мрачна, ледена самота. Но сега тя й се струваше още по-ужасяваща, защото вече бе имала възможност да познае и споделената радост.

Съвсем изтощена, тя се приготви да си легне. Осъзнавайки, че ако не го направи, ще бъде принудена да мисли за работата си в парка и за това дали би могла да работи с Тайлър; за това какво трябва да прави с Елън и как ли ще продължава да живее без мъжа, когото обичаше. Хейли се поддаде на изкушението и се сгуши сред ленените чаршафи. Няколко минути след като положи глава на възглавницата, тя заспа.

 

 

Първото нещо, което видя, когато отвори сънено очи на другата сутрин, беше едно обуто в дънки коляно, само на няколко сантиметра от матрака.

Рязко седна в леглото и придърпа завивката върху себе си. Върху тениската му бе щампована емблемата на увеселителния парк.

— Какво правиш тук? — запита строго.

— Седя си на стола и те наблюдавам, докато спиш — каза Тайлър, като я гледаше изпод падналия над челото му кичур коса.

— Изобщо не е смешно.

— Не съм искал да те разсмивам. Ти ме попита какво правя тук и аз ти отговорих.

— Как влезе? Снощи заключих стаята.

— Отключих я.

Хейли се изкашля и попита:

— А Фейт? Как е тя?

— Много е добре — отвърна той и се усмихна за първи път. — Всъщност тя е страхотна!

Хейли почувства как в очите й напират сълзи на благодарност, задето нейното появяване не бе развалило отношенията им.

— Напляска ли я?

— Да — бавно отговори Тайлър. — Накарах я също да се обади в полицията и да им се извини, задето им създаде толкова главоболия. След това си поговорихме. Тя ми каза, че отдавна е трябвало да я напердаша и съжалява, че не съм го сторил. Фейт не знаеше колко много я обичам, Хейли. Някак си не мога да го разбера, но тя ме увери, че е така.

— От гледна точка на едно дете, чиято майка се е интересувала повече от светския живот, и чийто баща е прекалено погълнат от работата си, и което на всичко отгоре никога не е ходило на пикник, никак не ми е трудно да разбера защо се е чувствала пренебрегната и нежелана.

— Няколко пъти я уверявах, че я обичам и вече никога няма да допусна да го забрави. Едва ли веднага всичко ще потръгне гладко, но смятам, че кризисният момент в отношенията ни беше снощи.

Хейли кимна и се усмихна. Той не откъсваше поглед от нея и я караше с неудобство да осъзнава присъствието му в стаята си.

— А сега какво искаш?

Той пренебрегна въпроса й и запита на свой ред:

— Истина ли е онова, което ми каза снощи малко преди Фейт да се появи?

За един кратък миг погледът й срещна неговия и веднага се върна към поръбения край на одеялото.

— Това вече няма значение.

Той стана от стола, приближи се и хвана раменете й. Улови я за косата и повдигна главата й. Тя го погледна изплашено.

— Имаш досадния навик да омаловажаваш точно най-важните неща. Истина ли е онова, което ми каза? — в тона му се долавяше същата настойчивост, която бе изписана и върху лицето му.

— Да.

Устата му се притисна към нейната настойчиво и подканящо. С помощта на езика си разтвори устните й и проникна между тях така пламенно, че дъхът й секна. Когато вдигна главата си, тя се отпусна назад върху възглавниците и пое въздух с усилие.

— Когато излязохме от стаята й снощи, Фейт нямаше търпение да ти се извини. Искаше да те увери, че изобщо не е мислила онова, което ти наговори. Видяхме, че си заспала и решихме, че почивката ти е по-необходима от обясненията. По-късно днес тя ще дойде да ти каже колко много означаваш за нея.

Хейли поклати глава, вперила невиждащ поглед в чаршафите, които мачкаше нервно.

— Аз си отивам, Тайлър. Мисля, че така е най-добре.

— За кого? — запита той и като повдигна брадичката й, я принуди да го погледне в очите.

— За всички ни.

— Не. Не и за Фейт. Не и за мен.

— Мисля…

— Мислиш прекалено много, мис Аштън. И това е най-големият ти проблем — целуна я отново. Тази целувка беше лишена от страстта на предишната, но беше далеч по-мила. Вдигна глава и я прониза с поглед, натежал от онова напрежение, което бе забелязала и предишния ден, когато му бе казала, че го обича.

— Всичко бе решено в момента, в който ти заговори за любов, Хейли. Аз така и не успях да ти кажа колко те обичам. Но ти го знаеш, нали?

Беше й невъзможно да затвори, затова просто поклати глава.

— Как би могла да не знаеш? — запита той, искрено изумен. — Защо според теб те преследвах толкова упорито? Защо мислиш, че не можех да стоя далеч от теб, без да те виждам повече от няколко часа?

— Ти ме накара да повярвам, че интересът ти към мен е чисто сексуален и нищо повече — обясни тя и започна да си играе с копчетата на ризата му, откопчавайки ги едно по едно.

— Отначало може и да е било така, но всичко се промени, след като се върнах от онова служебно пътуване, по време на което разбрах, че не мога да живея без теб. Тогава проумях, че не си само временно увлечение. Впрочем подобна мисъл ми мина през ума още първия път, когато те видях — отново повдигна брадичката й с пръсти. — Обичам те, Хейли. Кажи, че ще се омъжиш за мен.

— Тайлър — прошепна тя и обви ръце около врата му. — Обичам те, обичам те, обичам те! Толкова отдавна искам да ти го кажа.

— От колко отдавна? — запита той и плъзна устни по шията й.

— Струва ми се, откакто те видях за първи път.

— Но как би могла да се влюбиш в грубиян като мен?

Тя се разсмя и разроши косата му.

— Не знам, но колкото по-груб ставаше, толкова по-силно се влюбвах в теб.

— И ще ми помагаш в работата, нали? Толкова добре се справяш в парка. Нямам търпение да те въведа и в някои от останалите дейности на корпорацията.

— А служителите ти няма ли да се противопоставят на намесата на съпругата на шефа?

— Винаги бихме могли да живеем в грях — намигна й Тайлър. — Тогава ще бъдеш само любовница на главния.

— За нищо на света. Отсега нататък ще бъда като верига около врата ти. Впрочем, Фейт… Тайлър, а тя къде е?

Той се разсмя на виновното й изражение.

— Въпреки тревожната нощ, двамата с нея се събудихме рано. Тя предложи аз да поговоря с теб пръв, преди да дойде да ти се извини за всичко, което ти наговори. Обадих се на семейство Харпър, разказах им една скалъпена история и ги попитах дали бих могъл отново да разчитам на гостоприемството им. Те ще бъдат щастливи да се порадват на компанията й, докато отидем да си я приберем днес следобед. А утре ще се оженим. Надявам се Фейт да успее да запази тайната дотогава. Нямаше търпение да я разкаже на всеки срещнат.

Хейли се облегна назад и кръстоса ръце пред гърдите си.

— В такъв случай ти си бил напълно сигурен в отговора ми, щом си казал на Фейт, че ще се оженим още преди да си ме попитал.

— Тя ме увери, че ще приемеш. Подсказвала й го нейната женска интуиция.

— И наистина ли е щастлива?

— Почти колкото и аз.

Хейли се усмихна и докосна устните си с пръсти.

— А какво ще правим днес, докато дойде време да приберем Фейт?

— Не ти ли казах? Трябва да се връщаш на работа — отвърна той и стана от леглото. Без да откъсва очи от нея, започна да съблича дрехите си. — За днес задължението ти ще бъде да направиш шефа си щастлив!

— И какво трябва да сторя, за да остане той доволен?

— Ще караме по азбучен ред.

Съвсем гол и много възбуден, той легна до нея и я взе в прегръдките си. Целувката му беше дълбока и обещаваше нови и нови удоволствия.

— Сама ли ще свалиш това или да ти помогна? — подръпна тениската й Тайлър.

— Помогни ми.

Самодоволната му усмивка я накара да подозира, че е направила неподходящ избор. Той намери края на дългата фланелка, вдигна го до кръста й, после по-нагоре — до началото на гърдите, и като склони глава, потърка с нос памучната тъкан върху втвърдената й плът.

Бавното плъзгане на устните му по кожата й я подлудяваше. Ръцете й потънаха в гъстите му коси. Бедрата й го обхванаха здраво, когато той се настани между тях. Продължаваше да милва цялото й тяло, все още затоплено от съня.

Постепенно целувките му станаха по-дълбоки и по-настойчиви. Ръцете му потърсиха мястото, навлажнено от играта на езика му. Повдигна леко гърдите й и погали с палци пламналите до болка зърна. Допирът му я завъртя в огнения водовъртеж на желанието и тя почувства слабост в краката и стягане в гърлото си.

— Моля те. Тайлър, моля те…

— Не още, любов моя — изхлузи тениската през главата й. — Днес няма да бързаме. Имаме на разположение цял един живот, за да се любим. Ще си позволя малко да те поглезя.

— Толкова си красив — измърмори тя и зарови пръсти в космите на гърдите му. Вдигна глава и целуна гладката мургава кожа и втвърдените му зърна. После бавно плъзна длани по ханша и към основата на бедрата му.

— Май си научила урока прекалено добре — изстена той. — Караш ме да полудявам от желание, Хейли — огледа голото й тяло. — И ти си много красива — застана на колене, наведе се и започна да обсипва с целувки корема й.

Когато стигна до бикините й, улови нежната дантела със зъби и ги смъкна около бедрата й. Дъхът й секна, щом почувства устните му на мястото, скрито преди малко от тях. Удоволствието беше почти непоносимо. Струваше й се, че всеки момент ще умре и ще се прероди отново. Точно преди да се хвърли презглава към бездната, извика името му.

Повдигайки се леко над нея, с един мощен тласък той изпълни болезнената, тръпнеща празнина в нея.

— Обичам те, Хейли. Обичам те.

Около тях се посипаха звезди, но те бяха по-живи откогато и да било преди. И дори когато всичко свърши, той не се отдели от нея, а остана да се наслаждава на топлината на тялото й. Целуна я зад ухото и попита:

— Имаш ли нещо против да живееш в Атланта?

— Не, щом и ти ще живееш там.

— Ще купим къща, която ще ни харесва и където ще си изградим нов живот заедно. И тримата — устните му игриво докоснаха нейните. — Или четиримата. Или колкото там ще станем.

— Тайлър? Какво имаш предвид? — учуди се тя и леко го отблъсна назад.

Той се разсмя.

— Че Фейт вече планира да си има цял рояк братя и сестри.

— Но аз дори не знам дали мога да имам деца.

— Разбира се, че можеш — нежно я успокои той. — Ти правиш всичко много добре, Червенокоске — любовта струеше от очите му, докато й говореше. — А някои неща правиш особено добре.