Сандра Браун
Голямата новина (5)

Четвърта глава

— Не говориш сериозно!

Вместо отговор Тейлър свали сакото на костюма си и го хвърли на най-близкия, покрит с възглавнички стол.

Риа го гледаше слисано.

— Не мога да повярвам! Нима възнамеряваш да използваш сила? — той само се намръщи. — Защото това е единственият начин да ме вкараш в леглото си.

— Хайде, Риа, не изричай думи, които после може да ти се наложи да вземеш назад — широката усмивка разкри зъбите му.

Вече беше свалил жилетката си и се мъчеше с копчетата на ризата. Риа облиза нервно устни, като се опитваше да не забелязва колко са ловки силните му тънки пръсти.

Когато всичките копчета бяха разкопчани, той бавно извади полите на ризата от панталоните си. Мнозина актьори можеха да взимат уроци по прелъстително събличане от него. Ризата се разтвори и разкри мускулести гърди, покрити с тъмни къдрави косъмчета, които тя си спомняше твърде добре. Тези впечатляващи гърди бяха играли значителна роля във фантазиите й напоследък.

— Виж, Тейлър — каза бързо Риа, когато той пусна ризата си на пода и посегна към колана си, — това, което се случи в навечерието на Коледа…

— Беше фантастично. Защо да се преструваме, че не е било така? И защо да не му се наслаждаваме отново?

— Защото то не означаваше нищо.

— Е, и?

— Но това е… животинско!

— То-о-о-чно така — Тейлър само се засмя на гнева й. — Малко здравословна похот е добра за тялото, съзнанието и душата.

— Не мисля. Виж какво стана с мен последния път, когато си го позволих.

Вече без да се усмихва, Тейлър попита:

— Не смяташ ли, че бебето е важно?

Риа си пое рязко дъх.

— Да. Иначе щях да се отърва от него още в момента, в който заподозрях, че съм бременна.

— Бебето, ако не нещо друго, прави това, което се случи в навечерието на Коледа, специално — изражението му омекна. — Аз съм мъж, а ти си жена, Риа, и дори да отричаш чак до деня на Страшния съд, между нас има физическо привличане. Не ни е нужно никакво друго оправдание, за да правим любов — пристъпи напред. Риа направи предпазлива крачка назад. — Когато се съмняваме, законите на природата вземат връх — рече той. — Също както в навечерието на Коледа. Би било глупаво да живеем под един покрив, да се харесваме поне малко, да се желаем — смятам, че е доста — и да не се възползваме от положението.

— Но то е временно.

— Което го прави още по-хубаво. Не сме принудени да крепим брака си, а само ще се наслаждаваме на страничните облаги.

Риа вече нямаше накъде да отстъпва. Леглото, с коженото си очарование, притискаше свивките на коленете й.

— Знаем съвсем точно в какви отношения сме — продължи той. — Повечето двойки, които се женят, нямат този късмет.

— Май можеш да дадеш разумен отговор на всеки въпрос.

— Ами помисли от практическа гледна точка. Това е първата ми брачна нощ. Искам да я прекарам като младоженец. Като булка не се ли чувстваш в правото си на малко освежителен секс? — притегли я към себе си и наведе глава, за да се сгуши в голата й шия. — Можем да продължим да спорим, ако искаш, но с течение на времето… — той започна да погризва шията й, като се придвижваше нагоре, и накрая устните му застанаха точно пред нейните — … ще загубиш.

Силната му дълга и жадна целувка я накара да се почувства слаба и изпълнена с копнеж. Уви ръце около врата му, за да не падне, и благодарно изви тялото си към неговото.

— Ммм, това е хубаво.

Той я хвана отзад и я притисна още по-силно към себе си. После извади гребените от косата й и зарови лице в гъстите вълни. Откопча единственото копче на сакото на костюма й, плъзна ръце отдолу и покри гърдите й. Беше достатъчно внимателен, за да усети първоначалното й присвиване.

— Чувствителни ли са? — прошепна Тейлър.

Риа кимна. Той разтвори сакото и погледна към закръглените й гърди, преливащи от дантелените чашки на сутиена. Той целуна нежно горните им извивки, а след това неохотно вдигна глава.

— Не, няма нищо — каза бързо Риа.

Дълбоко от гърлото му се изтръгна жадно стенание. Устните му оставяха следи по нежната й, покорна плът. Той придвижи главата си на една страна и целуна зърното през дантелата.

— Риа, кажи, че беше хубаво.

— В навечерието на Коледа ли? Да, хубаво беше.

— Понякога си мисля, че съм го сънувал.

— Нося в себе си доказателството, че не си.

— Да, така е.

Плъзна ръка към корема й и го покри, сякаш да го защити. След това задържа погледа й и усмивката му се смени с изражение на крайно желание. Потърка прелъстително хълмчето под корема й с длан и сви пръсти според формата на тялото й отдолу.

— Искам те пак. Сега.

Безмълвна и задъхана, Риа само кимна.

В тъмнината прозвуча шепот от търсещи се устни и голи тела върху кожената покривка на леглото, върху килимче от норки, върху ухаещи на лимон чаршафи.

— Не, остави перлите.

— Но това с положителност изглежда развратно.

— Съвсем вярно.

Тих смях.

— Ти си красива, Риа. Много.

— Ти също.

— Аз ли? Ами че целият съм космат.

— Аха.

— А ти си гладка като коприна. В навечерието на Коледа не ми стигна времето да ти се нагледам.

— Но пък успя да опипаш навсякъде.

— Възнамерявам тази нощ да направя същото.

— Хм, Тейлър?

— Така удобно ли ти е?

— Да.

— Сигурна ли си?

— Да.

— Харесва ли ти? — мълчание. — Риа?

— Да, да, харесва ми.

— Ако ги посмуча, ще те заболи ли?

— Не.

Тихо изсъскване от удоволствие.

— Колко си сладка!

— Не спирай, Тейлър.

— Няма.

— И не чакай.

— Помислих си…

— Моля те.

И доста по-късно върху тялото й беше излято шампанско. То потече от корема й до началото на бедрата й. Ледените мехурчета блестяха в гъстите лъскави къдрави косъмчета, преди топлите устни да ги изпият до едно. След това той я попита:

— Още шампанско? — цялото й тяло се изчерви. Тейлър се засмя: — Този път ще го пия от чаша.

— Не се оплаквам от последния път.

Той изруга тихо, наведе се над нея, обхвана лицето й с длани и я целуна яростно.

— Това е специалният ми начин за тост с моята булка — после отново я целуна. — Господи, ти си направо великолепна!

Риа се отказа от шампанското, тъй като не пиеше алкохол, откакто носеше детето. Но Тейлър си наля една чаша, облегна се, полувъзбуден и без никакво стеснение, на възглавниците, и се втренчи самодоволно в нея.

— Сигурно ще имаме много хубаво дете — каза той.

— Със сигурност с тъмна коса.

— И висок.

Тя прокара ръка по бедрото му.

— С хубави дълги крака.

— И хубав дълъг… Няма значение.

— И това също — изкикоти се Риа. — Ако е момче.

Тейлър сграбчи шепа от косата й и притегли главата й към себе си за още една изгаряща целувка. Когато се разделиха, каза:

— Чудя се дали ще бъде „той“?

— Мислиш, че е момиче?

Той сви рамене:

— За мен няма значение.

— За мен също — плъзна длан по корема си и рече замислено: — Просто искам да бъде здраво и щастливо.

— Ще бъде — увери я нежно Тейлър. — Дали ще има сини или зелени очи? Кои са доминантни?

Риа не каза нищо. Той потърка бузите й с опакото на пръстите си и проследи гънката, която се беше образувала между веждите й.

— Какво има?

Риа въздъхна и сложи буза на бедрото му.

— Просто си мислех, че не знаем какви гени той или тя ще наследи от моите родители. От истинските ми родители.

— За да създадат теб, сигурно са били идеални във физическо отношение индивиди с висока интелигентност. И поне единият от тях е имал нишка на инат и избухливост — той подръпна игриво един кичур от абаносовата й коса. — Според мен имаш индианска жилка с тези твои коси и скули — после проследи високата й скула с върха на показалеца си.

— Несъмнено. Често си мечтаех за тях — никога не се бе доверявала на никого за родителите си и се зачуди защо ли й е толкова лесно да говори с Тейлър за това. — Във фантазиите майка ми беше индианска принцеса, а баща ми — ирландски авантюрист с пронизващи зелени очи. Но родителите, за които си мечтаех, бяха спомени от прочетените исторически любовни романи, а не съвременни хора. И си представях, че някакво нещастие е отнело живота им и ме е направило сираче.

— Откъде знаеш, че не е станало така?

— Мама и татко ми казаха, че родителите ми са живи, или поне са били, когато ме осиновили.

Той плъзна ръка от главата към гърба й.

— Кой те е нарекъл Риа?

— Мама и татко.

— Казала ли си им за бебето?

Последва пауза, преди Риа да отговори:

— Не.

— А за мен?

Тя седна в леглото.

— Прости ми, Тейлър, но им казах. Споменах им, че съм се запознала с един човек и е много вероятно да се оженим.

— Те как реагираха?

— Бяха много развълнувани от възможността да имат зет. Мисля, че са се страхували, да не би да съм някоя закоравяла феминистка и кариеристка, която се надсмива над брака, дома и семейното огнище.

— Не са били много далеч от истината.

Риа му направи гримаса.

— Мама искаше да започне да планира сватбения прием и организира голяма венчална церемония в църква. Възпрях я, като й казах, че ти си изтъкнат държавен служител и искаш да се ожениш с колкото се може по-малко шум. Не ми се искаше да ги лъжа, но…

— Но по този начин можем да ги уведомим, че сме се оженили, а после да изчакаме и празнуваме годишнината от сватбата си според рождения ден на детето.

Тя се втренчи в ръцете си:

— Защо да ги нараняваме ненужно?

Тейлър повдигна леко брадичката й.

— Точно така.

— Благодаря ти, Тейлър.

Той остави чашата си с шампанско на масичката до леглото и целуна Риа.

— Късно е, а утре е работен ден.

— Да, по-добре е да поспим малко.

— Как пък не! — изръмжа той, повдигна я и я накара да яхне скута му. — По-добре да преминем към фаза две.

 

 

— Здрасти.

— Здрасти.

— Как мина денят ти?

— Чудесно. А твоят?

— Чудесно.

Двамата се изправиха неловко един срещу друг. Тейлър току-що се беше прибрал и бе заварил Риа в кухнята. Той все още носеше куфарчето си. Тя беше с престилка и държеше лъжица с дълга дръжка.

Тази сутрин се бяха успали. Сред бързането не им бе останало време да се притесняват от прекараната заедно нощ. Бяха си взели по един душ. Риа беше изпаднала в паника, преравяйки куфара си и откривайки, че е забравила половината дрехи, които трябваше да облече, вкъщи. В своята къща. Тейлър не можеше да намери любимата си вратовръзка. Риа си изгори пръста на машата за коса. След като изпиха по чаша хладко нес кафе с вода от чешмата, Тейлър изхвърча през задната врата, като само й извика през рамо, че ще се видят по-късно.

Сега това „по-късно“ беше дошло. Двамата стояха един срещу друг, без да ги притеснява времето, и всеки от тях беше любопитен, но се колебаеше да попита за мнението на другия за първите двадесет и четири часа като господин и госпожа Макензи.

— Нещо мирише на хубаво — каза той, докато оставяше куфарчето си на кухненската маса.

— Задушено месо.

— Мислех, че ще излезем да вечеряме някъде.

— Не обичаш ли задушено? — попита тревожно Риа.

— Обожавам задушеното — побърза да каже той. — Просто не ми се иска да готвиш всяка вечер.

— О, няма — Риа махна небрежно с ръка и прибра кичур зад ухото си. — Исках да се реабилитирам заради закуската тази сутрин. Или по-скоро за липсата й.

— Аз и без това не закусвам.

— Така ли? О, ами чудесно! Нито пък аз. Особено напоследък — сложи ръка на корема си. — Но ти замина на работа, без дори да изпиеш сутрешното си кафе. Това е жестоко и необичайно наказание.

Той си наложи да се усмихне на пресилената й шега.

— Колко време остава до вечеря?

— Половин час.

— Значи имам време за един душ?

— Да. Няма защо да бързаш. Вечерята ще почака, докато се приготвим.

— Добре.

Той взе отново куфарчето си и се отправи към вратата. Когато стигна до нея, се поспря, все още с гръб към Риа. После бавно се обърна:

— Риа?

Тя вдигна рязко глава:

— Какво?

Куфарчето тупна на пода. Тейлър с няколко крачки прекоси кухнята и Риа вече беше в обятията му. Двамата се целуваха като обезумели. Тя уви ръце около врата му. От лъжицата капеше сос и се стичаше по гърба му, но те нито забелязаха, нито ги беше грижа. Той я повдигна и я притисна силно до себе си. Когато я пусна, двамата се смееха задъхани.

— Значи не съжаляваш, че си се оженил за мен, след като си имал цял ден време да помислиш? — попита тя.

— Майтапиш ли се? Не ми се е случвало да се върна вкъщи и да има задушено, откакто майка ми почина.

— Това ли е единствената причина да се радваш?

Той потърка корема си в нейния.

— Глупав въпрос, Риа — отново се целунаха. — Хайде да започнем отново. Как мина денят ти?

— Излязох от работа по-рано, отидох си у дома и напълних колата със следващата партида багаж.

— Би трябвало да те напляскам за това. Не си внасяла нищо, нали?

— Не. Вече бях изтощена.

— Не трябваше да правиш вечеря.

— Първо си починах. О, може би трябва да ти кажа, че утре един камион ще докара всичките ми растения.

— Може да се наложи да се изнесем. Няма да има място за всички ни.

Тя се усмихна щастливо и попита:

— А твоят ден как мина?

— С една дума — голяма гадост.

— Това са две думи.

— Ей, май съм се оженил за остроумно дупе, а? — сграбчи точно тази част под талията й, наведе глава и започна да я хапе по шията, докато Риа се замоли за милост. — Днес имахме закрита сесия на съвета. Имаше спречкване по въпроса за предстоящото увеличение на данъците. В офиса беше загубен комплект спецификации и клиентът вдигна адска врява, докато ги намерим — целуна я нежно по върха на носа. — И сред целия този хаос всичко, за което можех да си мисля, беше оня малък хълцащ звук, който издаваш, когато свършваш.

— Тейлър!

— „Тейлър“! — изимитира я той. — Ако не искаш да мисля за това, тогава престани да издаваш този звук.

— Или да престана да свършвам.

— Посмей само — озъби се Тейлър.

Една целувка водеше след себе си друга, докато накрая съвсем се разгорещиха.

Риа го отблъсна.

— Върви да си вземеш душ. Когато излезеш от банята, питието ти ще те чака.

По време на вечерята обсъждаха новото си семейно положение и какви последствия щеше да има то в живота им.

— Каза ли на хората в службата си? — попита я той.

— Да. Всички бяха изненадани.

— Освен Гай.

Безразличието на Тейлър не можа да я заблуди. Той беше също толкова любопитен относно реакцията на Гай за женитбата им, колкото и тя за Лиза Бъртън.

— Смятам, вече не е тайна за него чие бебе нося.

— Ако все още има някакви съмнения по този въпрос, изпрати го при мен.

Риа се наслаждаваше на ревността му, макар и да бе повече за бебето, отколкото за нея.

— Приготви се утре да ти се обадят няколко души — каза й той, докато си сипваше втора порция задушено. — Още сутринта моята секретарка даде за вестниците и радиостанциите съобщение, че съм се оженил за госпожица Риа Лавендър.

Риа остави вилицата си и го погледна тревожно.

— Надявам се това да не заплашва встъпването ти в кметска длъжност.

— Спечелих изборите съвсем честно.

— Зная, но може и да има няколко чифта повдигнати вежди.

— Мисля, че всички, които са гласували за мен, ще бъдат доволни от избора си. Ще изпитат облекчение, че вече не съм подскачащ от цвят на цвят ерген, което, както знаеш, беше обсъждано широко по време на кампанията. Женитбата ни оправдава доверието, което са ми гласували.

Риа отново беше взела вилицата си, но само побутваше храната от единия в другия край на чинията.

— Окей, изплюй камъчето.

Тя го погледна право в очите.

— Тогава в кабинета си ме обвини, че съм искала да съсипя кариерата ти. Надявам се все пак това да не се случи.

Тейлър се протегна и я хвана за ръката.

— Няма.

— Когато разберат за бебето…

— Всички ще се зарадват. Вероятно целият град ще вдигне голям шум около него. Ще бъде най-известното бебе, появявало се някога в града — погали опакото на ръката й с палеца си. — А колкото до онова обвинение, всъщност не го мислех. Просто все още се опитвах да се измъкна невредим и да се изтупам.

— Но не ми повярва, когато за пръв път ти казах, че бебето е твое.

— Да, повярвах ти.

— Наистина ли?

— И то веднага.

— Защо?

— Жена, която би си направила труда да победи някого в битка за една скарида, никога не би излъгала за нещо толкова важно като бебе — вдигна дланта и към устните си и я целуна. — Иди да си починеш. Аз ще почистя.

— Това изобщо не ми прилича на почивка — каза й той половин час по-късно, когато влезе в кабинета и я завари наведена над чертожната дъска.

Между душа и вечерята беше внесъл нещата й от колата, слагайки дрехите и обувките й в масивния гардероб в спалнята и поставяйки чертожната й дъска в тази стая, както Риа го беше помолила.

— Така не те ли боли гърбът?

Тя му се усмихна през рамо, но върна отново вниманието си към дизайна, който екипираше.

— Свикнала съм — после, когато Тейлър се приближи зад нея и опря брадичка на рамото й, го попита: — Какво мислиш?

— Не прилича много на мен — отговори той, като наклони глава на една страна и се загледа със съмнение в чертежа.

— Ама че си откачен! — Риа го блъсна със задничето си и той изръмжа от удоволствие.

— Какво е това?

— Моята къща. Виж, тук е входната врата и дневната. Опитвам се да реша къде ще направя детската стая — той не каза нищо. — Тейлър?

— Не ти ли харесва тук? — попита я с нисък глас.

— Разбира се. Това е красива къща. Но трябва да ремонтирам моята, преди да се роди детето, за да имаме къде да живеем.

— О!

Тялото му беше допряно до нейното и тя чувстваше напрежението от неприязънта във всеки негов мускул. Дали не му се искаше тя да напуска, или просто не му харесваше мисълта, че ще трябва да си уговаря срещи, за да се види с детето си? Риа махна дипломатично плана, разви друг и тактично смени темата. Имаха пред себе си седем месеца, за да изработят договора си за двойно попечителство.

— Какво е това? — попита Тейлър.

— Домове с патио, което е модерният термин за къщи-близнаци. Клиентът ми ще прави три чифта.

— Като говорехме за чифтове — той плъзна ръце около нея и обхвана гърдите й с дланите си, — без сутиен ли ходи на работа?

— Разбира се, че не.

— Значи си го свалила, когато си се върнала вкъщи, за да разсейваш съпруга си?

Риа задържа въздишката, която се надигаше в гърлото й. От дланите му, които я разтриваха с кръгообразни движения, се разпространяваха чувствени тръпки и стигаха чак до нейната женственост.

— Не — каза несигурно тя. — Махнах го, защото ме стягаше. Всичките сутиени са ми отеснели, а така и нямах време да ги подменя.

— Моля те, недей да хукваш да си купуваш по-големи за моя сметка — той бутна настрана конската й опашка с брадичка и я целуна зад ухото. Палците му нежно галеха връхчетата на гърдите й. — Нашето хлапе ще бъде такъв късметлия! — после плъзна ръце под тениската й и имитира засмукващи движения с пръстите си.

— Тейлър, какво правиш?

— Казано на простонароден език, галя те. По научному това се нарича подготовка за кърмене. Но каквото и да е, дава желаните резултати.

Чувстваше зад себе си втвърдената му мъжественост. Риа отпусна глава напред и се опря с лакти на чертожната дъска.

— Днес си тръгнах много рано — каза задъхано тя. — Имам да наваксвам много работа.

Протестите й в най-добрия случай бяха изречени с половин уста.

— Продължи си работата. Не ми обръщай внимание.

Той плъзна ръце надолу към копчето на джинсите й и го разкопча. След това дойде ред на ципа.

— Но аз не мога да се съсредоточа, когато правиш такива неща! — каза Риа и изстена, когато той пъхна ръка в бикините й.

— Не мисля, че досега се беше съсредоточила единствено върху работата си — укори я нежно Тейлър.

Риа усети усмивката в гласа му и разбра, че тялото й я е предало. Тя изрече с въздишка името му. Майсторството на палеца му беше възхитително.

— Хм, Тейлър, а как се наричаше това по научному?

— Любовна игра.

Риа изпитваше подозрения относно лекотата, с която бяха преминали към брачния си живот. Беше се подготвила за деня, в който Тейлър ще се завърне у дома, раздразнен след работа. Но това никога не се случи. Беше се подготвила за деня, в който той ще се събуди в лошо настроение. Това също никога не се случи. Очакваше да открие някакъв внимателно замаскиран недостатък в личността му. Но той си остана замаскиран.

Ако се прибереше от работа по-рано от нея, чакаше я с готово питие, подлагаше възглавница под гърба й и разтриваше краката й. Ядяха повече навън, макар че тя постоянно му повтаряше, че няма нищо против да готви.

Заведе я в офиса на Електрификационна компания Макензи и я представи на всичките си служители. По пътя към къщи я дразнеше, като я уговаряше шеговито да им бутне някоя поръчка. Често бяха отбелязвали, че е странно, като се имат предвид професиите им, че никога не са работили върху един и същи проект. Изглеждаше така, сякаш съдбата нарочно ги е събрала в навечерието на Коледа. На Риа много й харесваше мисълта, че бебето, което носеше, е създадено с някаква цел.

Един ден Тейлър мина през „Бишъп и Харви“, за да я вземе за обяд. Двамата с Гай се ръкуваха, но по време на представянето във въздуха определено се чувстваше хладина. Същата нощ Тейлър беше изключително нежен и страстен в леглото. С наближаването на деня на поемането му на кметската служба често го канеха за оратор след вечеря в клубове и граждански организации. Риа винаги присъстваше на тези мероприятия с него, усмихваше се на фотографите, ръкуваше се и се запознаваше с хора заради Тейлър.

По пътя към къщи след едно такова събитие Тейлър протегна ръка и я сложи върху коляното й.

— Знам, че всичко това ти е отегчително. Ти си истински стар актьор. Оценявам отношението ти. Благодаря ти.

Риа понечи да му каже, че никога не се отегчаваше да го слуша и гледа, но се сдържа. Милите думи можеха да се разменят само в леглото, в разгара на страстта. Когато се изкушаваше да му изрази нарастващата си привързаност, си напомняше, че бракът им е нещо временно и е по-добре да запази чувствата си за себе си.

Изслушваха идеите си, смееха се на шегите си, споделяха минали сърдечни мъки. И правеха любов. Често.

Но най-изненадващ за Риа, бе дълбокият интерес на Тейлър към бебето. През първите две седмици на брака им той стана експерт по бременността, като си купи всички възможни книги на тази тема. И постоянно я обсипваше с въпроси.

Кога ще започне да се движи?

Кога ще можем да чуем пулса му?

Усещаш ли го вече?

Дали жените носят момичетата по-различно от момчетата?

Повечето от изреченията му съдържаха въпросителна дума и имаха нещо общо с бебето. Една нощ дойде при нея в леглото, където тя преглеждаше програмата си за следващата седмица. Тейлър започна да чете на глас текста под една снимка в илюстрована книга за живота на плода.

— Не е ли удивително? — попита той, учуден от току-що открития факт. После сложи длани върху корема й и изкрещя: — Хей, здрасти там! Наистина ли вече имаш пръстов отпечатък?

Риа го бутна по рамото.

— Има умствено неуравновесен баща. Поне това е сигурно.

Той започна да развързва колана на робата й.

— Престани! — извика Риа, като се смееше и избутваше ръцете му.

— Трябва да те прегледам.

— Да ме прегледаш ли?

— Да се уверя, че всичко е наред.

— Вчера ходих на лекар. Той ме прегледа и ми друсна хубавичка сметка за това.

— Но аз го правя по книга — той вдигна книгата и я размаха така, сякаш беше Светото писание в ръката на пророк. — И изобщо не взимам толкова много като доктора.

Смеейки се на щуротиите му, Риа му позволи да разтвори робата й. Отдолу беше гола. Тейлър се консултира с отворената книга и промърмори:

— Да видим сега, страница първа. Гърдите ти забележимо увеличени ли са? — той помачка нежно едната. — Бих казал, че да. С един милиметър от миналата седмица.

Риа отегчено обърна нагоре очи:

— Трябва ли да се документира и това?

— Шшт, опитвам се да се съсредоточа. Страница втора — той обърна един от широките лъскави листове. — Аха! Зърната ти променят ли цвета си? — Тейлър ги погали с пръсти. Те веднага откликнаха. — Хм. Леко. Мисля, че хлапето ще знае какво да прави с тях — но просто в случай че детето не знаеше, Тейлър му показа. Когато топлите му влажни устни я погалиха, Риа започна да се гърчи неспокойно. Изви гръбнака си на дъга, за да пъхне гърдата си по-дълбоко в устата му. Прокара пръсти през тъмната му коса и притисна главата му към себе си. Той плъзна ръка към долната част на тялото й. — Закръглен корем. Стегнат. Добре, добре — каза задъхано Тейлър срещу кожата й. — Идеално. Идеална майка. Идеална съпруга. Идеална жена.