Нел Макфадър
Огнени сълзи (4)

Глава трета

— Всички ме гледат — прошепна Диъдри в тапицираната с кадифе ложа на балкона в Мюзик Хол. — Мисля, че е заради перуката. Повтарям ви, че не се чувствам добре като брюнетка. Всички ми се смеят.

Мадам Джулия, елегантна с черното кадифе и перлите, тихо се закиска зад ветрилото си.

— Уверявам те, че няма нищо смешно във външността ти. Всеки мъж, щом те забележи тази вечер, ще се втурне да ме разпитва за теб — коя си, откъде си, как се казваш. Тази вечер ще организирам едно малко тържество в чест на твоя „дебют“, любов моя.

Диъдри нервно я прекъсна. Не беше уверена дали е доволна от готовността, с която мадам бе приела решението й да направи кариера в публичния дом.

— Ох, може би трябваше да изчакаме няколко дни, мадам Джулия. Искам да кажа, че все пак съм неопитна за това и…

— Не така, скъпа моя, не си права. Днешният ден никога няма да се повтори, както казват хората. Кови желязото, докато е горещо, нали? — ветрилото отново прикри потайната й самодоволна усмивка. — И ти, скъпа Дийди, си причината да се поизпотят там долу в партера доста от моите изискани клиенти. Не видя ли как всички погледнаха насам, щом влязохме в ложата?

— Аз… аз като че ли забелязах някои погледи — отвърна притеснено Диъдри и побърза да изпъне дантелата около деколтето си, за да има малко по-благоприличен вид. Мили Боже, как успя да се забърка в такава ситуация? А мадам Джулия като че ли нямаше никакво намерение да й позволи да се откаже от всичко това. Може би, както бе казала Пеган, когато й забраниха да се отбива в кухнята, тяхната господарка наистина има набито око и никога не се отказва дори и от един долар.

— Ще престанеш ли да се въртиш на стола, мила моя? — прошепна мадам Джулия. — Представлението ще започне всеки момент.

— Това деколте е много дълбоко — прошепна момичето и отклони очи от втренчения поглед на един джентълмен с буйни бакенбарди, който бе в съседната ложа. Напудрената му перука навярно прикриваше една напълно оплешивяла глава. Боже мой, ами ако някой като него се появи тази вечер и пожелае да се позабавлява с нея? Можеше да се закълне, че видя как мадам Джулия му кимна тайно преди няколко минути. — И едва дишам, талията ми е много пристегната.

Тя изгледа млечнобелите гърди на девойката, които се надигаха над фината копринена рокля, червена като бургундско.

— Нито един мъж не би платил и долар за котка в чувал, мила моя — раздразнено процеди мадам. — А сега запомни какво ще ти кажа. Никакви разговори с никого, нито сега, нито след концерта. Оставила съм мой доверен човек да пази пред вратата, за да не нахълта някой в ложата. Ще се измъкнем през задната врата веднага след последната песен. О, как бих искала да беше с мен тук преди няколко години, когато мис Джени Линд гастролираше в тази зала! „Газет“ го нарече „върховно изпълнение“ и „изключително“. Та тя пееше като славей! А сега се усмихвай загадъчно, но не на някой конкретен човек, и се опитай да изглеждаш очарователна.

Диъдри се справи толкова успешно с тази задача, че в антракта мадам Джулия трябваше да препречи с едрата си фигура вратата. Поне двама от почитателите на девойката направиха всичко, което бе по силите им, за да се запознаят с мистериозната ирландска красавица. С готовност предложиха услугите си да донесат нещо разхладително от бюфета.

Но мадам Джулия беше неотстъпчива и ги пропъди безмилостно. В нейните планове нямаше място за непредвидени срещи.

 

 

Една от причините за успеха на заведението на мадам Джулия беше грижливо подготвената „селекция“. За разлика от другите публични домове в града, прочути със скандалите си, тук никога не ставаше струпване на крещяща тълпа от двата пола в салона. Мадам не търпеше разпуснатост.

През дългата си практика с най-различни мъже тя беше научила най-важния урок — всички мъже обичат експедитивността, дори и когато търсят само наслади. Затова всичко бе организирано много добре.

Преддверието на долния етаж водеше към салон, използван като „чакалня“, в който на джентълмените се сервираше по чаша шери от подбрани момичета, чиито задължения бяха само да посрещат клиентите и да се погрижат за удобството им. След това, щом някой от мъжете направеше и най-лекия намек за желанието си да се позабавлява, беше изпращан на горния етаж в „салона за оглед“. Там го поемаха други момичета и уговаряха всички условия, освен в специалните случаи, когато мадам Джулия настояваше лично да се заеме с клиента. След това мадам определяше стаята и изпращаше там избраното момиче да очаква посетителя.

Салонът за оглед беше много уютен и дискретен. През прозорец, скрит зад едно огледало, можеше да наблюдава съседното помещение, където момичетата на мадам очакваха да бъдат повикани. Така клиентът, несмущаван от никого, подбираше дама според своя вкус.

Диъдри нервно очакваше да я извикат. Това щеше да бъде краят на нейната девственост и едновременно с това — на паричните й задължения, тъй като мадам Джулия недвусмислено беше заявила, че за „първия клиент“ ще поиска по-висока цена. Момичето не смееше да погледне към мътното огледало. Вече знаеше, че това е скритото прозорче, през което ще я оглеждат клиентите. Устните й шепнеха странна молитва. „Мили Боже, може би никой няма да ме пожелае и няма да бъда принудена да изтърпя всичко това.“ Тази молитва бе последвана от „О, моля те, нека този, който ме избере, да бъде внимателен, да не е дебел и да не мирише на лошо!“

В салона, зад огледалото, мадам Джулия вече приключваше уговарянето на цената за най-предпочитаното момиче на вечерта. Бе отклонила досега три предложения за Диъдри и в момента на шега се сърдеше на доктор Джефри Маркет, че е закъснял след концерта.

— Е, Джефри, ако не беше моят най-предпочитан и постоянен клиент, нямаше да те чакам досега. Знаеш ли колко желаещи има вече за нашата скъпа Дийди, след като я видяха на концерта тази вечер?

В очите на широкоплещестия мъж със сиви бакенбарди блесна позабравен копнеж и той кимна натъжено.

— Не можех да откъсна поглед от нея през цялата вечер — Джулия едва прикри усмивката си. Бедният човек едва ли виждаше по-далеч от носа си! — Но искаш прекалено скъпо, Джулия — той се опитваше да изглежда непреклонен, от което усмивката на мадам стана още по-широка. Беше агне, което се опитва да прилича на лъв.

Джулия се наклони към него и му прошепна нещо в ухото.

Лицето на Джефри Маркет се обля в червенина.

— Все пак — дрезгаво започна той, — изплатих амбулаторията си и мисис Маркет тази вечер е на гости при сестра си в Галатин.

Без знанието на мадам Джулия, Андре Деверо се бе качил на горния етаж, преди да бъде поканен и бе оставен да чака там.

— По дяволите, Пеган, с Джулия сме стари приятели и съм сигурен, че тя ще побеснее, ако узнае, че умирам от нетърпение на долния етаж, след като вече съм решил с коя да бъда тази вечер.

— Не се ядосвайте толкова, мистър Деверо. Може би Лилиан все още е свободна — добави момичето. — Нали винаги търсите само нея.

— Тази вечер не съм дошъл за Лилиан — хладно заяви той. — Това не е твоя работа, но тази вечер в ложата на Джулия имаше едно момиче…

— О, не! — възкликна Пеган. — Значи нашата Дийди е привлякла погледа Ви, както и на всички останали мъже!

— Струва ми се, че тази вечер има повече посетители от обичайното — измърмори Андре. — Защо никога досега не съм виждал тази… Дийди?

— Може би защото мадам Джулия я пази за много специални клиенти — отвърна дяволито ирландското момиче. — Мадам не е човек, който си позволява да има любимки, но ще ти издам нещо — твърде е привързана към Дийди. Тя е тук отдавна, но едва тази вечер й позволи да се покаже.

Младият мъж се замисли. По време на концерта не можеше да откъсне поглед от момичето, което седеше до Джулия. Имаше чувството, че го познава. Това момиче като че ли излъчваше очарователна невинност, дори и с тази предизвикателна яркочервена рокля и гарвановочерната си коса. Половината от него се надяваше да не я намери в тази къща и че тя не е такава, каквато изглеждаше. А другата половина копнееше да я срещне, да разбере коя е тя и да си обясни защо бе така силно привлечен от нея. И да се люби с нея, колкото и да му струва това.

Значи тя е тук от седмици.

Това беше тъжно доказателство за нейната „невинност“.

— Пеган, искам да се видя с Джулия. Още сега.

— Съжалявам, скъпи. Каза да не я безпокоим — момичето му намигна и зашепна: — Тя е с доктор Маркет и аз се обзалагам, че ще измъкне добра цена за нашата Дийди.

Андре изпъшка.

— Не и с това изкопаемо!

Не и с Джефри Маркет, с неговата напудрена перука, бакенбарди и старческа походка. Перука! Изведнъж си спомни за лъскавите червени къдрици, които бе намерил под дюшека в каютата си. Тогава почувства силно облекчение от откритието, че „Диърборн“ всъщност беше момиче. Привличането, което бе изпитал, не бе противоестествено.

Бе сигурен, че онзи „Диърборн“ и тази „Диъдри“ бяха едно и също лице. Тя беше прикрила с перука остриганата си огненочервена коса. Гневът му се примеси с възбуда. В главата му се зароди мисълта как отново да се срещне с това ирландско момиче и Андре се заслуша в думите на Пеган.

— Не говорете по такъв начин за един от нашите най-мили клиенти. И независимо от това, че ми е приятно да разговаряме, аз все пак не мога да стоя тук през цялата вечер — освен ако не сте дошъл да си изберете някое момиче — добави тя и му намигна.

Андре я хвана за ръката и я спря, преди да излезе от салона.

— Аз вече си избрах. Няма нужда да стоя повече тук — той наистина вече не искаше да се среща с Джулия, тъй като бе решил да осуети плановете й относно Диъдри. — Ще взема Лилиан.

— Но вие казахте, че не искате… — върху добродушното лице на ирландското момиче се изписа учудване.

— Пеган, винаги съм мислил, че си момиче с чувство за хумор. Какво ще кажеш да ми помогнеш да изиграем една малка шега на Лилиан?

Очите й светнаха дяволито.

— О, аз и без това вече съм се провинила пред мадам Джулия. Мистър Деверо, как бих могла…

— Вземи тази кутия със сладки и този пакет с шунка, за теб са. Ще се постарая Джулия да не научи нищо.

Андре не можеше да измисли по-подходящ подкуп. Суровата „диета“, на която беше подложена Пеган, едва не я бе подлудила. Тя бе започнала дори да отмъква сурови зеленчуци от градината на мадам.

— От друга страна, не е лошо малко да се повеселим — съгласи се веднага момичето. — Каква шега сте намислили?

— Е, нали ти отговаряш тази вечер за посрещането на клиентите на горния етаж и за разпределението им по стаите?

Пеган кимна и притвори очи.

— Да, така е. Малка размяна на стаите ли? Това ли имате предвид? — очите й светнаха дяволито и тя зашепна: — Има една много хубава напудрена перука, която използвахме за посрещането на Новата година — тя е в един сандък в розовата стая.

Ударението, с което произнесе розовата стая, и смигването й му подсказаха това, което искаше да знае. Той се усмихна и целуна момичето по бузата.

— О, Пеган, ти си момичето на моето сърце. Може би ще заслужиш дори благословия на небесните светци.

— Нищо чудно да се видя лично с тях, когато мадам разбере за всичко това.

Във всеки случай тя се радваше, че такъв красив мъж като Андре Деверо ще разкрие тайнството на любовта на нейната млада приятелка, а не бедният стар Джефри. Какво значение щеше да има за мадам, ако Диъдри прекара най-важната нощ в живота си с Андре Деверо?

— Остави Джулия на мен. И за Бога, дръж я по-далеч, докато всичко свърши!

Взе парите, които той й даде, и очите й се разшириха от учудване, когато ги преброи. Привлекателният картоиграч наистина бе хлътнал по Диъдри!

— Запазете няколко красиви думи за погребението ми, когато мадам Джулия разбере, че е бил изигран един от най-старите й клиенти — мрачно промърмори Пеган. И тя побърза да съобщи на Лилиан, че нейният джентълмен ще я посети в стаята с гоблените, но не уточни името му.

А сега, ако успееше да предотврати срещата с мадам Джулия, преди да уреди размяната на двете момичета, може би щеше да доживее до сутринта — а само сутрин можеше да се наяде до насита.

Мисълта за храната й напомни за щедрия подарък на Андре. Тя се зае с изпълнението на задачата си с блажено изражение на лицето. А освен това бе сигурна, че ще направи голяма услуга на своята приятелка, да не говорим, че и Лилиан щеше да стане за смях.

Колкото до господарката, Пеган не се безпокоеше чак толкова много. Щеше да й вдигне петминутен скандал, а след това щеше да поклати глава, отчаяна от невниманието й. А накрая щеше да се присъедини към всеобщия присмех по адрес на Лилиан.

Сърцето на Диъдри замря, когато на вратата леко се почука.

— Влезте… влезте — прошепна тя.

Въпреки че не чу поканата, мъжът отвори вратата и Диъдри видя силуета на мъжа, с когото трябваше да прекара вечерта. В полумрака на стаята, осветена само от една свещ, успя да забележи бялата напудрена перука и дъхът й спря.

О, Господи, това трябва да е мъжът, който я бе гледал с широко отворени очи от съседната ложа. Тогава, в залата, не изглеждаше толкова висок. И можеше да се закълне, че сега беше по-широкоплещест, но нима би могла да забрави онази противна перука! Девойката се опита да се усмихне приветливо. Подпря се на канапето пред камината, коленете й се подгъваха и се принуди да седне. Едва не събори кофичката с лед и бутилката френско шампанско в нея, от онази специална марка, която мадам пазеше за по-специалните си гости.

— Ще… ще желаете ли чаша шампанско? — ръцете й трепереха, докато наливаше искрящата течност в една от най-изящните високи чаши на Джулия. — Огънят в камината е много приятен. Може би обичате да е топло в стаята — тя се изчерви. Дали трябваше да говори по този начин?

— Много ми харесва всичко тук — познатият баритон едва не я принуди да изпусне бутилката.

Андре Деверо!

Диъдри занемя от изненада. Дали и той е разбрал коя е тя? Сви се в сянката на високата облегалка на канапето, ужасена от мисълта, че може да я грабне за ръката и да я отведе със себе си.

— Шампанското…, вие ми предложихте да изпием по чаша, не помните ли?

Девойката протегна чашата и извърна лице, когато той протегна ръка, но ръката му я прегърна. Младият мъж бавно пое чашата, без да пуска другата си ръка от кръста й, и поднесе напитката към устните си, докато я гледаше с напрегнат поглед.

— Обърни се с лице към мен, Диъдри — нежно промълви той.

— Откъде знаете името ми? — прошепна тя, без да смее да го погледне в очите, тръпнеща в очакване на най-лошото.

Андре протегна ръка и смъкна перуката й.

— Ах!… — възкликна младият мъж, докато оглеждаше късата й огненочервена коса. — Та значи ти си моят малък приятел Диърборн. Трябваше да се срещнем по този доста странен начин — пъхна ръка в джоба си и извади кутийка за емфие, от която измъкна един лъскав огненочервен кичур. — Мисля, че си забравила нещо в каютата ми — и той поднесе кичура към главата й. — Виждаш ли? От твоята коса е. В името на Бога, знаеш ли, че ме накара да се чувствам като глупак?

— Аз… съжалявам. Работата е в това, че… е, постъпих глупаво… Но не избягах от вас онази нощ заради това, което си мислите. Обещах ви, че ще ви върна парите, и ще го направя.

Андре огледа стаята — уютната камина, шампанското, канапето, на което се е била излегнала Диъдри, преди той да влезе, и повдигна вежди.

— Мисля, че това е по-добре, отколкото да бъдеш камериерка. Всъщност смяташ ли, че баща ти би одобрил това, с което се занимаваш тук?

Тя предизвикателно вдигна глава. Нямаше представа колко привлекателна изглеждаше на светлината на огъня, с огнените си къдрици, с тъмносините си очи, издаващи двояки чувства от срещата с Андре Деверо в тази обстановка.

— Баща ми повече няма право да одобрява или не одобрява постъпките ми. Нито вие имате това право.

Андре я хвана за ръцете и я притегли към себе си. Лицата им почти се докосваха.

— Аз не съм изцяло против присъствието ти тук — нежно започна той, макар че в очите му заигра някакъв пламък, който въобще не беше нежен. — Платил съм доста, за да бъда с теб тази вечер, скъпа моя… Диъдри. Достатъчно, за да си уредиш всички сметки с мен. Но те предупреждавам — не искам да хвърлям парите си на вятъра — по лицето му като че ли премина някаква сянка. — Все пак — промърмори той — ти работиш от доста време за Джулия, така че знаеш да се отплатиш на един мъж за… парите му… — устните му се докоснаха леко до страните, до брадичката, до устните й.

Обхваната от силно вълнение, Диъдри безуспешно се опитваше да разбере какво не бе наред в думите му, но не можеше да се съсредоточи.

— Мистър Деверо — прошепна тя — шампанското… то е много скъпо.

— Както и ти — прошепна й мъжът. Устните му погалиха малкото й ухо. След това целунаха нежно нейните. Свали напудрената си перука, и я захвърли до нейната.

— Ето че сега сме без маски, само ти и аз — без измислени имена, без всякакъв фалш, а след малко ще бъдем и без дрехи. И те предупреждавам, че очаквам сладка отплата за отчаянието, което изпитах, когато мислех, че съм увлечен по онова проклето мърляво момче. Сладка… сладка отплата, мили мой Диърборн.

Останала без дъх от страстните му целувки и шокирана от желанието му, тя се опита да протестира, когато устните му се спуснаха към гърдите й.

— Аз… вие много бързате. Ами шампанското — отчаяно промълви момичето. — Ще се стопли от огъня.

— Също и аз — отвърна Андре, докато Диъдри се опитваше да играе ролята на домакиня. Не пое чашата, която тя му протягаше с трепереща ръка, а впи устни в дълбоката трапчинка на оголеното й рамо. — Напълни това сладко местенце с шампанско и аз с радост ще изпия цялата бутилка, глътка по глътка — езикът му описваше кръгове по бялата й кожа и предизвикваше странни усещания у нея.

Диъдри притвори очи, пое дълбоко дъх и изпи до дъно шампанското от чашата, която той беше отблъснал.

— Чувствам се малко замаяна — промълви младото момиче, като се чудеше дали тези малки мехурчета не са причината да й се струва, че таванът започна да плува.

— Чудесно — прошепна Андре. — Значи трябва да ти помогна да стигнеш до това великолепно легло.

Той я взе на ръце и я понесе към голямото легло с балдахин и четири колони. Внимателно я положи върху атлазената покривка.

Диъдри затвори очи в очакване на неизбежното.

Но нищо не се случи. Когато отново отвори очи, Андре лежеше до нея, подпрял брадичка с две ръце и я гледаше развеселено.

— Какво има? — тихо попита тя. — Нещо… не ме ли харесвате?

Очите на младия мъж заиграха възбудено. Господи, тя го предизвикваше като истинска артистка! Само един месец бе в тази професия и вече успешно играеше ролята на невинна девственица. Бе забравил за спонтанното желание да я закриля, което бе почувствал още при първата им среща. Въпреки че мадам Джулия имаше щедро сърце, все пак не бе склонна към раздаването на милостиня. Всички момичета, които живееха при нея, трябваше да си заслужат парите.

— Ти все още си напълно облечена. Може би, ако свалиш дрехите си…

Диъдри се изчерви.

— Аз… мислех, че мъжете обичат сами да правят това — неуверено изрече тя.

Нещо проблесна в очите му и той каза малко по-рязко:

— Може би някои мъже обичат това. Но тук сме само ти и аз — забрави ли? Аз съм платил и трябва да изпълняваш моите желания. Бих искал ти сама да свалиш дрехите си — усмихна се леко. — Аз веднъж се съблякох пред теб, не помниш ли? Сега е твой ред.

Момичето се смути още повече.

— Да, но сега е съвсем различно.

— Наистина е различно — съгласи се Андре и погледите им срещнаха. — Ако тогава знаех това, което знам сега, щях да настоявам да се изкъпеш с мен.

Той я наблюдаваше как нервно разкопчаваше корсажа си.

— Е? — бе обзет от нетърпение, макар че изпитваше наслада от тази бавна и чувствена игра. Момичето майсторски играеше ролята на девственица. В него се надигаше необуздано желание.

Диъдри най-после се справи с копчетата, свенливо погледна към леглото и остави роклята да падне в краката й. Очите му потъмняха, когато долната фуста последва роклята. Девойката затвори очи, останала само по долна риза. „Не мога да направя това“ — помисли си тя.

Но преди да успее да каже нещо, ръцете на Андре я привлякоха в силна прегръдка. Устните му се впиха в голото й рамо. Младото момиче почувства как и последната дреха се свлече от тялото му.

— Не мога да чакам повече — прошепна той, като притисна горещото си и стегнато тяло към нейното. Сега и той беше без дрехи. Тя усети как космите на силните му гърди погалиха нейните гърди и се шокира от неочакваната възбуда. Двамата се озоваха в леглото. Андре искаше да я поведе по пътя на страстта, което за нея бе също толкова непознато усещане, както и вкусът на шампанското. — О, Диъдри. Сладка… сладка, измамна, лъжовна Диъдри…

Бавно, с наслада целуваше очите, устните и ръцете й, докато накрая цялото й тяло запламтя. Изпитваше такива объркани чувства, че бе зашеметена от това. Младият мъж като че ли бе лишен от срам. Когато отблъсна лицето му от едната си гърда, той веднага се насочи към другата.

— Нямаш ли поне малко срам? — прошепна шокираната девойка. Никога не си беше представяла, че любовта е нещо толкова вълнуващо. Досега наивно бе мислила, че мъжът обладава жената, което й причинява лека болка, целува я един-два пъти и всичко свършва с това. Но сега с Андре изпитваше нещо съвсем различно — едновременно срамно и възбуждащо.

— Сега не е времето да изпитвам срам. „Какви любовници бе имала досега?“ — ядосано се питаше той. — Един акт набързо, после обличане и едно кратко: „Благодаря, мадам“.

Диъдри бе прелестно създание. Той не можеше да си представи мъж, който да не би искал да възбуди чувственото й тяло.

— Страстта е най-честното нещо на този свят, скъпа Диъдри. Наслаждавай й се, отдай й се, стани част от нея.

„Мисля, че вече съм се отдала“ — помисли си тя, докато устните му отново намериха пътя към нейните. Не разбираше неговото желание да гали бедрата й и се зачуди дали вече е станала истинска уличница, тъй като тялото и бе залято от силна възбуда.

Андре откъсна устни от нейните. От възбудата гласът му прозвуча дрезгаво.

— За Бога, ти си истински разкош, Диъдри. Вкусна си и си благоуханна като зряла праскова. Тялото ти е като на френска куртизанка, а лицето ти е като на Рафаелов ангел. Бих искал да съм… — едва не каза: „Аз бих искал да бъда първият мъж в живота ти.“ Вместо това изрече: — Искам само да бъда толкова млад и свеж, като измисления Диърборн.

Диъдри се запита срамежливо дали няма да бъде прекалено нескромно, ако пожелае отново да я целуне. Като че ли отгатнал мислите й, той я обсипа с ласки и отпусна глава на възглавницата до нея.

Обърна нежно лицето й към себе си и очите им срещнаха. Лицата им почти се допираха. Неговото бе потъмняло от страст, когато прошепна:

— Усещам пламъка в теб, Диъдри. Ти си страстна жена — устните му се доближиха плътно до нейните и продължи с дрезгав глас: — Искам да ме целуваш, докато те галя, моя сладка Диъдри.

Притисна устните си към неговите и почувства радостта му от нейната реакция.

— Точно така, скъпа моя. Отпусни се, за да ме… ох, да… точно така. Да!

Ръката му нежно, но настоятелно галеше възбудените зърна на гърдите й, после бавно се плъзна надолу по тялото й към нежните косми между стройните бедра. Дъхът й секна, когато опитната му ръка изтръгна непознати усещания, които сякаш избираха от най-скритите кътчета на тялото й. Изохка безпомощно, когато той нежно разтвори краката й.

Силното му тяло се притисна към нейното и тя сякаш полетя надолу в някаква пропаст, мека като кадифе. Бе разтърсена от раздираща болка, примесена с изненада, и след миг двамата се сляха в едно. Диъдри почувства как той проникна в нея с все по-нарастваща страст. Усети ръцете му, които я обгърнаха и притиснаха силно. Андре потръпна и се отпусна. Диъдри остана да лежи безмълвно разтреперана под него.

— Боже мой, аз не знаех. Диъдри, аз наистина не знаех! Кълна ти се, мислех, че си… О, Господи, момиче! Защо не ми каза, че си девствена? По дяволите тази Пеган! Тя ми каза, че си тук от цял месец. И аз, разбира се, си помислих… А и Джулия! Показваше те на концерта като нещо за продан!

Той я прегърна. Сърцето му все още биеше до пръсване от екстаза на мъжкия му триумф. Но все още не разбираше нищо. Как можеше да бъде девствена, след като работеше за Джулия от един месец?

— Тази вечер ми е за пръв път. Досега работех като домашна прислужница — чувстваше се странно, като че ли говореше за друг човек, а не за Диъдри О’Ший. Дали всички жени се чувстваха така след първия път?

Андре се прокле тихо. Чувстваше се като мръсник. Но ако не беше той, с нея тази вече щеше да бъде онзи глупак, доктор Маркет.

— Защо, Диъдри, защо? Защо момиче като теб доброволно се е заело с този занаят? Бог ми е свидетел, че си достатъчно красива, но мисля, че след пет години ще се съсипеш! Ще свършиш зле, момичето ми!

— Вие сте картоиграч — отвърна тя. — И вие също можете да свършите зле. Защо не сте останали в плантацията при брат си?

Младият мъж се усмихна тъжно.

— Аз съм картоиграч по параходите, защото това е рисковано, възбуждащо и защото мога да спечеля пари.

— Е, и аз реших да се захвана с тази професия точно по същите причини — неговият нравоучителен тон я раздразни. Какво право имаше Андре Деверо да я гледа отвисоко заради професията, която си бе избрала, когато и неговият начин на живот не беше по-добър? Продължи безгрижно: — Всъщност мога да реша да стана съдържателка на публичен дом, като мадам Джулия. Или може би ще намеря богат, привлекателен джентълмен, който ще поиска да се ожени за мен… — не можа да измисли нищо друго. Просто искаше да му покаже, че няма право да се бърка в живота й.

— В публичен дом? — засмя се той. — Не е много вероятно. Диъдри, сигурна ли си, че искаш точно това?

— Да — излъга момичето, като си припомни ужаса, който бе изпитала, когато мислеше, че доктор Джефри Маркет ще дойде в стаята й. Не беше сигурна, но не желаеше Андре да разбере. — Тази професия е по-добра за мен, отколкото да бъда цял живот домашна прислужница или да работя на полето.

— Тогава, ако си абсолютно сигурна, бих искал отново да те любя — видя как лицето й се сви и попита: — Много ли те нараних?

— Не… не много — неохотно отвърна тя. Младият мъж се засмя и я целуна по нослето.

— Не било чак толкова много! Предполагам, разбираш, че за мен е въпрос на чест да не оставя нещата така — ръцете му погалиха къдриците й и той нежно я погледна. — Всъщност не е заради моята чест. Искам отново да бъда с теб. Но само ако и ти ме желаеш.

Не след дълго Диъдри разбра, че тялото й я предаде окончателно. Андре се възползва от това и не престана да я гали, докато не изтръгна от нея признанието, че и тя го иска толкова силно, колкото и той нея.

И в мига на кулминацията тя изкрещя неприлично, като истинска ирландка. Диъдри се засрами от себе си, но нейният любовник остана очарован…

 

 

Андре се усмихна при вида на спящото момиче. Изглеждаше очарователна с момчешки късата си коса. Бе сложила ръцете под главата си и приличаше на заспало дете. Но тя беше истинска жена, помисли си той и си припомни чувствата, които бе предизвикала в него.

Облече се тихо, без да я буди, пристъпи на пръсти до леглото и нежно я целуна.

Нерешително почука на вратата на мадам Джулия. Боеше се да й признае какъв номер й бе изиграл, но беше решил да говори с нея за Диъдри. Тя беше добра жена. Може би щеше да разбере, че това момиче не е подходящо за проститутка.

— Е, кой е, по дяволите? — Джулия беше облечена с пеньоар, лицето й бе обилно намазано с крем, а косата й бе увита с шарена кърпа. Опита се да затвори вратата, но Андре се засмя и влезе в стаята.

— Джулия, изглеждаш очарователно! — той се отдръпна, за да избегне запратената по него възглавница. — Виж какво, трябва да говоря с теб. Става дума за Диъдри О’Ший.

Ядът й, предизвикан от факта, че един мъж я бе видял неглиже, се смени с приветлива усмивка.

— О, моята сладка Дийди. Ти, както и всички мъже снощи, искаш да говориш с мен за малката. Е, мисля, че след тази нощ тя ще бъде по-разумна. Сигурно се е убедила след прекараната нощ с онзи мил стар глупак Джефри, че не става за този занаят! И тъй като той е импотентен, все още не е късно за моята Дийди да си промени решението.

Андре остана смаян.

— О, Боже! Импотентен! Тогава бих искал да те попитам какво търси този мъж в твоето заведение?

— Не е заради това, което си мислиш. Джефри е мил и леко изкуфял, но никога не би си позволил някои от онези гадории, които чувам, че се вършат в дома на Джъстин. Не, той само иска да прегръща и милва някое малко момиче и да си представя, че отново държи на коленете си починалата си дъщеричка.

— О, Боже! — отново възкликна Андре и закри лицето си с ръце.

Грешно разбрала реакцията му, жената продължи:

— Предполагам, че ти звучи странно, но всичко това е много трогателно. Момичето, което се грижеше за нашия Джефри, напусна миналата седмица. Когато му казах, че и Диъдри е изгубила наскоро баща си и трябва някой да я утеши… — Джулия най-после разбра, че Андре въобще не се забавлява от нейния разказ за доктор Джефри Маркет. — Андре, за Бога, какво ти е? Изглеждаш като човек, който току-що е застрелял любимия си кон.

Той я погледна и красивото му лице стана напрегнато.

— Джулия, искам да ти кажа нещо, което може би ще те накара да полудееш. Но първо ми обещай тържествено, че няма да си го изкарваш на Пеган.

Седна бавно, без да откъсва поглед от лицето му.

— Ще го реша, след като разбера какво е направила.

— Тя не е виновна, повярвай ми. Аз съм виновен — тогава ще си го изкарам на теб. А сега ми каже какво е станало. Нещо за Диъдри О’Ший ли? Не знаех, че я познаваш.

— Да, за нея е и аз наистина я познавам. Е, не точно нея, но, по дяволите, остави ме да започна отначало!

Тя остана спокойна, когато Андре свърши с разказа си. Или поне той мислеше така.

Но това бе, преди да стане невъзмутимо от стола и да извади от едно чекмедже на скрина малък пистолет със седефена дръжка. Насочи го право към главата му и процеди с блеснали от гняв очи:

— Махай се оттук! И кракът ти да не е стъпил повече в моята къща! Или, кълна се, ще те застрелям! — тя отиде до скрина, извади пачка банкноти и ги пъхна в джоба му. — Ето парите, които тя ти дължи. Сигурно сега ще си напълно доволен, мръснико!

Когато той си излезе, мадам Джулия прибра пистолета, отпусна се на стола и заплака — не толкова за изгубената невинност на Диъдри, колкото за това, че всичко бе част от нейната жалка професия. И сега това сладко, чувствително момиче бе станало част от всичко това.

Плачейки, повдигна поглед и видя отражението си в огледалото. И изведнъж се засмя. Каква комична гледка е представлявала в очите на Андре Деверо, едно дебело бостанско плашило с пистолет в ръка. Спомни си, че пистолетът не беше зареден и се засмя още по-силно. А след малко си представи и физиономията на Лилиан, когато е открила в леглото си стария немощен Джефри вместо Андре…!

Джулия се смя до сълзи. По дяволите, животът понякога можеше да бъде много труден, но смехът помагаше по-лесно да го понасяме!