Нан Райън
Под знака на звездите (12)

Глава 11

Въпреки нежеланието си Даян спази уговорката си за вечеря с Кид след шоуто. И въпреки това се измъкна по-рано, като се извини, че я боли глава.

Всъщност я болеше сърцето.

В душата й цареше смут. Бе решила да освободи Червенокожия, и с това решение я обзе някаква странна смесица от покой и паника. Бе убедена в правилността на решението си и това й даваше покой. Но това щеше да е ужасен удар за Полковника и многострадалната трупа и я караше да се чувства ужасно.

Бе дошла от Вашингтон с единственото намерение да помогне на дядо си в любимото му шоу. И като отвореше вратата на клетката, тя щеше да затръшне вратата на надеждата под носа на Полковника.

Даян се мяташе в тясното си легло. Не можеше да заспи. Беше се разделила с Кид преди часове. Сигурно наближаваше три или четири сутринта. В койката в другия край на стаята Кейт Тексас лежеше по гръб, тихо похъркваше и издаваше странни свиркащи звуци с носа си. Това още повече изостри нервите на Даян.

Тя въздъхна, седна в леглото, погледна към Кейт и изскърца със зъби. Отметна завивките, стана и взе копринения халат от леглото. В тъмнината се промъкна до малката дневна и плътно затвори вратата зад себе си.

Облече синия халат, пусна косата си и се приближи до входната врата. Отвори я, подаде глава навън и се огледа. Бе толкова късно, че дори луната бе залязла, а звездите бързо избледняваха. Бе много тъмно. Всички вагони в редицата също бяха тъмни.

Цялата трупа спеше.

Даян върза колана на синия си халат и излезе навън. Августовската нощ се оказа изненадващо студена, а тя беше доста леко облечена. Бледосиният й халат и нощницата бяха от най-фина коприна и дантели. Силният и студен източен вятър с лекота преминаваше през ефирната тъкан. Тя вдигна реверите на халата си и потрепери.

Даян знаеше, че трябва да се обърне, да влезе във вагона и да си легне.

Но въпреки това слезе от стъпалото и се втурна боса към северния край на арената, който се мержелееше в тъмнината. Нито веднъж не погледна назад. Бе убедена, че всички спят.

Почти всички спяха.

Но в един тъмен вагон на края на редицата Стари очи бе съвсем буден. Старият вожд Юте бе седнал в любимото си кресло пред един отворен прозорец и в утринния хлад се взираше в миналото си. Широкото му, некрасиво лице бе напълно безизразно.

И изведнъж замъгленият му поглед се изясни, когато силуетът на една стройна чернокоса жена прекоси полезрението му. Той сграбчи протритите облегалки на креслото си, наведе се напред и присви очи.

После беззвучно промърмори „Малката сърничка“. Той с невярващи очи я проследи как уверено заобиколи арената и изчезна в тъмнината. После отново прошепна „Малката сърничка“ и се замисли дали да тръгне след нея.

Стана от креслото си и придърпа шареното одеяло по-плътно около голите си рамене. Но отново седна. Малката сърничка бранеше свободата си със зъби и нокти, а освен това имаше избухлив нрав. Щеше да побеснее ако я последваше. Тя вече не беше дете. Бе зряла жена. Зряла жена, която е тръгнала нанякъде по среднощ облечена в нощница.

Стари очи тежко въздъхна. Бе разбрал какво става. Малката сърничка постоянно бе в компанията на Кид Черокий. И явно сега отиваше при него. Старият вожд жално поклати глава. Бе жалко да гледа как едно момиче, което обичаше като свое, дава живота си в ръцете на човек като Филип Лаури. Той просто не заслужаваше Малката сърничка.

Беше казал на Полковника. И то още в самото начало, когато Лаури се присъедини към трупата, че е амбициозен и безпринципен и сигурно ще си имат неприятности с него. Но Полковника бе харесал Лаури и не слушаше никого. И сега той изглежда напълно одобряваше връзката между Малката сърничка и Кид.

Така му се падаше.

Вождът стана, отметна одеялото и трескаво започна да се облича. Тихо се измъкна от стаята си в непрогледния мрак.

 

 

Когато стигна до клетката на Червенокожия, Даян примираше от студ и умора. На един стълб до близката конюшня висеше фенер. Кръгът жълтеникава светлина осветяваше само единия край на клетката на дивака там, където тя се допираше до тази на пумата.

Даян спря и се втренчи в невероятната гледка. От Червенокожия се виждаха само два мускулести крака опънати на пода на клетката. Осветеният кръг свършваше точно до бедрената му препаска. Босото му стъпало се опираше на решетката там, където тя граничеше с клетката на лъва.

И колкото и невероятно да изглеждаше до стъпалото му се допираше една мека космата лапа. Даян проследи лапата до границата на осветения кръг. Виждаше се мускулестото рамо на лъва. Не можа да сдържи усмивката си.

Даян дълго стоя под фенера, притихнала, неподвижна.

Червенокожия долови присъствието й в тъмнината преди още да е подушил парфюма й. Той тихо обърна глава. И от тъмнината я видя как го наблюдава.

Косата й, черна като нощта, искреше в синкави оттенъци на светлината на фенера. Лекият бриз развяваше косата й около прекрасното й лице и деликатните рамене.

Очите на Червенокожия се спуснаха по дългата й алабастровата шия. Обшитите с дантели ревери на халата й леко се бяха разтворили. Пред търсещия му поглед се откриваше извивката на пълните й гърди, за момент му се стори, че зърна бледа, заоблена плът.

Мускулите на голия му корем се изопнаха. Опря длани на голия под на клетката.

В този момент я облъхна внезапен порив на вятъра. Тя инстинктивно затвори очи и с усилие запази равновесие. Хлабавият възел на колана на халата й мигновено се развърза. Вятърът подхвана халата и го развя зад нея. Поръбените с дантели поли на нощницата й пърхаха над голите й колене. Тя хвана кола, на който висеше фенера, за да запази равновесие.

И застанала така светлината на фенера ясно открояваше формите на стройното й тяло през ефирната коприна. Червенокожия видя как зърната на гърдите й, втвърдени от студа изпъкваха под тъничката пижама. Меката коприна се увиваше около тънкия й кръст, прилепваше към бедрата й и съблазнително открояваше тъмния триъгълник между тях.

Докато с едната ръка се държеше за стълба, а с другата се мъчеше да извади една песъчинка от окото си, Даян не допускаше, че Червенокожия е буден и е впил поглед в нея.

Вятърът леко се укроти. Тя пусна стълба, най-сетне успя да извади песъчинката и здраво стегна колана на халата си. После вдигна глава и отново погледна Червенокожия.

И замръзна на място.

Пръстите й се обвиха около шията й, а очите й се разшириха от ужас. Червенокожия се бе изправил, голите му рамене и тъмната коса грееха на светлината. Гледаше я. Лицето му бе безизразно. Жестоките му устни бяха стиснати в тънка линия. Изглеждаше зловещо, също както гарван на надгробен камък.

Страхът изведнъж облада Даян. Тя панически отстъпи и се запрепъва в подпорите на дъсчените конюшни. Излезе от осветения кръг, без да го изпуска от очи. Той се изправи в целия си исполински ръст и напрегнато впи очи в мрака. Търсеше я.

Дори и да беше окован и затворен и напълно неподвижен, в него имаше нещо жестоко и непредсказуемо. Даян дълбоко си пое дъх. Замръзваше от студ и едновременно с това я обливаха горещи вълни. Примираше от страх без никаква видима причина. Почувства как й прималява, как е на път да изгуби съзнание.

Лицето й гореше.

Заплахата, която излъчваше червенокожия, а тя бе съвсем осезаема, беше изцяло сексуална. И едва след това идваше страха от внезапно насилие. Въздухът бе наситен с този еротичен страх. И Даян, въпреки че ужасно се страхуваше от свирепия, неукротен звяр, не можеше да устои на тази съблазнителна заплаха.

Трепереше неудържимо. Стоеше там, скрита в сянката, и се чудеше дали ще е безопасно да се приближи към клетката. Или да си тръгне. И то на момента. И да зареже глупавия си план да го освобождава.

Не.

Не, беше нечовешко да го държат затворен. Той бе диво и свободно същество, което трябва на воля да се скита из любимите си планини. Също както великолепната пума в съседната клетка. И двамата трябваше да живеят на свобода. И двамата щяха да живеят на свобода. И то скоро.

Даян стоеше в мразовитата нощ и гледаше суровата красота на Червенокожия, който бе хванал пречките на клетката си. Мощните мускули танцуваха под бронзовата му кожа сякаш цялото му тяло крещеше за свобода. Не можеше да устои на този зов. Не можеше.

Това бе една несправедливост, на която трябваше да се сложи край.

Това и щеше да направи. Все още не беше сигурна кога и как, но щеше да ги освободи и двамата.

Червенокожия бавно се отпусна на пода. Обви дългите си ръце около коленете и склони глава. Дългата му коса падна над голите му ръце. Така изглеждаше много по-малко заплашителен. Дори уязвим.

Даян внимателно приближи. Той моментално вдигна глава. Подуши въздуха също като диво животно. Бе доловил аромата на тялото й. Тя с усилие на волята направи още една крачка. Смело се приближи досами клетката и очакваше всеки момент да се нахвърли върху й и да я уплаши до смърт.

За нейно облекчение звярът остана седнал. Протегна дългите си крака, кръстоса ги и после скръсти ръце на гърдите си. Тя се приближи още малко. Той не отместваше поглед от нея. Почувства се омагьосана. Погледите им се срещнаха.

След дълга и напрегната тишина Даян попита:

— Ако те пусна, нали нищо няма да ми направиш?

Червенокожия не отговори. Отпусна ръце. С дългите си тъмни пръсти докосна лентата на врата си. Тъмните му очи проблясваха. Издаде някакви отчаяни хъркащи звуци, но не произнесе ни една дума.

Даян поклати глава. Той не разбираше. Или може би разбираше. Трябваше да се увери. Опита по друг начин. Опита се да го подразни, да го ядоса.

Никаква реакция.

Придоби кураж. Започна да флиртува с него, да го съблазнява. Навлажняваше устните си с върха на езика, цупеше се, пращаше му въздушни целувки от половин метър разстояние. Пое си дълбоко дъх, изпъчи гърди, постави ръце на хълбоците си и изнесе единия крак в предизвикателна поза.

Нищо.

Тя се усмихна и завъртя глава така, че пищната й коса се спусна над едното рамо. Взе един кичур и го подаде на слисания индианец, за да го разгледа отблизо. Тя смело провря ръка през решетките, докато сърцето й примираше от страх.

Отново никаква реакция.

Само странно красивите очи, които не се отделяха от нея. Тъмни блестящи очи, до които никога не се беше приближавала толкова много. Студени, преценяващи очи, които я омагьосваха. Дълбоки, бездънни очи, които понякога изглеждаха тъмносини, а не черни.