Нан Райън
Под знака на звездите (42)

Глава 41

Стар преметна стремето върху седлото и затегна широкия ремък под корема на големия черен жребец. Даян разсеяно потупваше дългата шия на коня и ровеше с пръсти в гъстата му грива, но вниманието й бе насочено предимно към Стар.

Той пусна стремето обратно на мястото му, извади чифт черни кожени ръкавици от джоба си и ги сложи. После повдигна свали леко надолу черния филцов „Стетсън“ и завърза черната си копринена бандана около врата си, така че възелът да не го стяга.

Погледна към Даян и се усмихна. Протегна ръка, пъхна показалеца си в отворената яка на ризата й и я придърпа към себе си. Без да пуска яката на ризата й, той се надвеси над нея, докато устните му увиснаха на сантиметър над нейните. Поколеба се.

С длани на гърдите му, тя се повдигна на пръсти и го целуна, като го остави да почувства бързото огнено близване на езика й по меките си устни. Веднага стъпи пак на пети и леко се отблъсна.

— Има още много от това — закачливо подметна тя, — така че не се мотай в града.

Стар отново се усмихна, кимна и я пусна. Даян отстъпи назад. Той се обърна, улови се за седлото и се метна на коня. Вдигна ръката си към черния „Стетсън“, докосна леко с два пръста твърдата периферия и бавно подкара големия жребец назад.

Даян засенчи с длан очите си от силния блясък на следобедното слънце, докато той обърна коня и се отдалечи надолу по каменистата алея. На половината път до естествената входна арка от стръмни скали той спря коня. Черна звезда бавно се завъртя на място. Остана така, клатейки глава и пръхтейки, докато господарят му мълчаливо го подкара напред.

Даян почувства как пулсът й се ускорява при вида на черния кон и черния ездач, които приближаваха към нея. Жребецът пристъпваше елегантно и уверено, като добре трениран цирков кон, нейните очи останаха приковани към конника. Периферията на черната му шапка бе прихлупена ниско над пронизващите тъмни очи. Широките му рамене в снежнобяла риза и черно кожено елече изобщо не помръдваха. Стройното му тяло нито подскачаше, нито се тресеше, нито се поклащаше. Седеше идеално изправен и все пак съвсем спокоен на седлото. Юздите висяха отпуснати в лявата му ръка. Дългите му крака в изтъркани „Ливайс“ висяха свободно отстрани на коня. Ботушите му бяха извадени от стремената.

Даян дори не трепна, докато огромният жребец уверено се приближаваше срещу нея. Тя спокойно отпусна ръце край тялото си и зачака. Не трепна дори и когато рамото на коня леко закачи ръката й.

На седлото, Стар бутна назад „Стетсън“-а, наведе се, улови в дланта си брадичката на Даян и без да продума я целуна по устните.

После се вдигна обратно и препусна.

Даян гледаше след него, докато се скри от погледа й. После щастлива се втурна в къщата. Имаше да прави толкова много неща, а Стар беше казал, че ще отсъства най-много три-четири часа. Топлият слънчев следобед бе на нейно разположение, за да приготви къщата за „изключително специалната вечер“.

Последната вечер.

 

 

Във Вирджиния Сити Стар завърза жребеца на коневръза пред малката кантора на Уестърн Юниън и влезе вътре. Свали черните си ръкавици и ги пъхна в задния си джоб. От вътрешния джоб на черното си кожено елече извади две сгънати жълти телеграфни бланки.

Кимна на бледия слабичък телеграфист зад гишето и му подаде бланките.

— Трябва веднага да изпратя тази телеграма, Морт.

Четвърт час по-късно Стар излезе обратно на огряната от слънцето улица, сгъна двата жълти листа и ги пъхна във вътрешния си джоб.

Следващата му спирка беше гарата. Купи два билета за спален вагон първа класа до Сан Франциско, Калифорния. Бяха за 7.00 сутринта, събота 28 септември, 1895. Прибра ги в джоба на бялата си риза.

Поспря се на дървения тротоар пред гарата, постави дълга тънка пура между устните си и драсна клечка кибрит. Като прикриваше пламъчето в шепите си, поднесе клечката към върха на пурата и я запали. Облегна се за момент на един уличен фенер, като пушеше и обмисляше следващите си стъпки.

След няколко минути вече беше в кухнята на хотел „Тимбърлейн“ и разговаряше с главния готвач. Дребничкият французин с бяла престилка и дълга бяла шапка настойчиво обясняваше, че това, което иска Стар е невъзможно! Не можеше да приготви такава поръчка за по-малко от два часа. Не можеше да се направи! И при това после да опакова деликатесите така, че да бъдат отнесени вкъщи?!

Недопустимо! Немислимо! Невъзможно!

Стар спокойно изслуша развълнувания дребничък французин, който през цялото време ръкомахаше, клатеше глава и говореше възбудено. Когато тирадата най-после свърши и зачервеният готвач взе да мачка бялата си шапка в ръцете си, Стар спокойно се усмихна и си тръгна.

На вратата се спря, обърна се и каза:

— Ще се върна в пет часа. Погрижи се всичко да е готово. Bonjour Philippe.

— Ах, тези припрени американци — въздъхна Филипе след отдалечаващия се гръб на Стар. — Защо ли изобщо напуснах Париж?

Следващите двайсет минути Стар прекара върху стола на бръснарницата на хотела, докато възрастния бръснар подстригваше дългата му гарвановочерна коса. После се появи обратно на улицата освежен, но с чувството, че е полугол. Подстриганата му черна коса едва стигаше до яката на ризата. Посребрените кичури по слепоочията бяха пригладени назад.

Две преки по-нагоре по улицата Стар влезе в бижутерийния магазин на Уинстън. Звънчето на входната врата шумно оповести влизането му. Лицето на Алън Уинстън засия по-ярко от витрината с прекрасни бижута, когато Стар избра едно изключително скъпо бижу от безценната колекция.

Малката черна кутийка от кадифе потъна във вътрешния джоб на елечето му. Трябваше да посети само още едно място, преди да се върне в „Тимбърлейн“, за да вземе вечерята.

Стар излезе от главната улица, премина между две сгради и зави на север. След три пресечки зави по един тесен прашен път и започна да изкачва планината. Следвайки извивките на пътя, Стар стигна до една самотна къща високо над града.

Слезе от коня пред прекрасната жълта викторианска постройка, заобиколена от желязна ограда имитация на сребро. Пред вратата Стар свали черния си „Стетсън“, прокара ръка през косата си, хвана сребърното чукче и няколко пъти силно почука.

Широката предна врата се отвори. Един китаец прислужник се поклони и сърдечно поздрави Стар. Бялото на дръпнатите му очи съвсем се скри от широката му усмивка.

Сърдечният китаец покани Стар да влезе, после се обърна и извика с учудващо силен глас:

— Миси Рита, имате много важен посетител. Мистър Бен е тук! — после услужливо пое от Стар шапката му.

— Бен? — долетя изненадан женски глас от горния етаж. — Бен Стар?

— От плът и кръв — извика Стар, като остана да чака в началото на стълбите.

Елегантна, изключително красива червенокоса жена в пищна дълга копринена вечерна рокля от лъскава коприна се спусна по стълбите. Големите й сини очи блестяха от вълнение. Пълните й червени устни бяха извити в широка щастлива усмивка.

Спря се на второто стъпало, обви ръце около врата на Стар и го целуна по устните.

— Стар, скъпи — прошепна задъхана. — Толкова ми липсваше!

 

 

Приказно мечтание.

Последната им вечер в невадската къща щеше да бъде сбъднато приказно мечтание. Даян искаше да се увери, че всичко е приготвено както трябва.

Веднага щом Стар се скри от поглед, тя се втурна в къщата и отиде право в трапезарията. След като отвори широко всички врати и прозорци, за да влезе свежия планински въздух, тя започна да раздига разпръснатите по масата чинии от закуската.

Направи кисела физиономия, когато отнесе мръсните чинии и чаши в кухнята. Купища мръсни чинии покриваха масата и всички плотове, дори печката. Мивката също преливаше от тях. Даян въздъхна и остави последната купчина на пода.

Запретна ръкави и се залови за работа.

Мина повече от час, докато и последната чиния бе измита, подсушена и прибрана. Белите й ръце бяха порозовели от дългото киснене в горещата вода, лицето й лъщеше от пот, а гарвановочерната й коса се бе сплъстила на врата й.

Направи кратка почивка на сенчестата веранда. Седна на стълбите и привърза косата си над главата. Чу мощен гърлен рев, който идваше наблизо от гъстата борова гора. Тя се усмихна, вече не се страхуваше от огромната пума. Зачуди се какво ли я е разтревожило. От яростните ревове, които надаваше, можеше да се предположи, че нещо я безпокои.

Но Даян нямаше време да мисли за това.

Бързо се върна вътре, където усърдно избърса и излъска тежката мебел в трапезарията, докато тъмното дърво заблестя. От едно чекмедже в скрина извади тъмночервена покривка от дамаска и внимателно я застла върху дългата маса. Без да има нужда излъска два орнаментирани тежки сребърни свещници, постави ги на подходящите според нея места върху масата и сложи две дълги нови бели свещи.

Даян зареди масата за двама с най-доброто, което можа да намери. Чинии от крехък бял порцелан, посребрени по краищата. Прибори от тежко английско сребро и искрящи кристални чаши.

Отстъпи назад с ръце на кръста да се наслади на добре свършената работа. Върна се до масата, наведе се и леко донамести една супена лъжица от страната на Стар.

Усмихна се. После се намръщи. Щракна с пръсти, когато я осени идеята, че на масата трябва да има цветя. Като развълнувано момиченце, Даян се втурна навън в градината с кошница в ръка. Беше коленичила сред храстите и береше снежнобелите камбанки на момината сълза, когато отново чу планинският лъв да ръмжи и съска някъде наблизо, сред планинския гъсталак. Вдигна глава и се огледа, но не видя нищо. Присви рамене и продължи да бере цветчетата.

Прекрасните диви цветя, изкусно подредени във високата кристална ваза, допълниха приятния вид на идеално подредената маса. Даян кимна одобрително и доволна от себе си излезе от трапезарията. Излезе в широкия коридор и погледна високия стенен часовник.

Четири часа!

Даян се втурна нагоре по стълбите, разкопчавайки ризата си в движение. През цялото време, докато сапунисваше и миеше косата си, Даян чуваше усилващото се ръмжене на гигантската котка отвън. Пумата ръмжеше с нарастващо раздразнение.

Гола до кръста. Само с черните панталони, Даян излезе на терасата, за да изсуши косата си на слънцето. Седна на тапицирания диван, наведе глава надолу между коленете си и се зае да бърше с кърпа и реши мократа си коса.

Мощният рев на пумата, който се разнесе съвсем наблизо, я накара да вдигне глава. Даян скочи на крака. Прикри гърдите си с влажната бяла кърпа и се приближи до парапета. На малка полянка, отвъд задната ограда, се появи едрата котка с тъмното ромбоидно петно на шията. Въртеше се неспокойно напред-назад, ревеше с пълни гърди и клатеше величествената си глава.

— Хей — викна Даян на огромния звяр, — какво, по дяволите, става с теб?

И веднага разбра.

Едва бе изрекла думите и на полянката се появи красивата по-малка, женска пума. Тя нарочно обиколи в кръг около ръмжащия мъжкар, изсъска му, после се отдалечи на няколко метра, погледна през рамо и легна на земята.

Даян бавно свали кърпата и я сложи на парапета. Остана така, загледана, не смееше да помръдне. Елегантната женска изпитваше огромно удоволствие да тормози и измъчва възбудения мъжкар.

Тя се отърколи, протегна се, замърка гърлено. Мъжкарят тръгна напред. Внимателно заобиколи женската. Повече не можеше да чака и бързо се стрелна напред. Женската изсъска предупредително и светкавично го перна с лапа по муцуната.

Той гневно изрева и отстъпи назад, после глупаво реши да опита отново, но резултатът беше същия. Женската не беше готова и докато не станеше готова, нямаше да му позволи да се приближи до нея.

Даян се обърна и лицето й започна да се изчервява. Върна се на дивана и се сети, че е забравила кърпата на парапета.

Не се върна да я вземе.

От интимната сцена и звуците, които бе видяла, тя знаеше, че всеки момент хапещата и съскаща женска ще стане покорна и любяща и ще приеме възбудения мъжкар. Даян влезе вътре, за да ги остави на спокойствие.

Вътре в слънчевата спалня тя неспокойно се заразхожда напред-назад. Чувстваше се странно възбудена. Нервите й бяха изопнати. Дишаше тежко. Зърната на голите й гърди се втвърдиха в чувствени, твърди пъпки. Галеща еротична тръпка премина през тялото й.

Леко замаяна и с омекнали колене, Даян се отпусна в един люлеещ се стол. Провеси крака от една от страничните облегалки и огледа стаята. Погледът й се спря на голямото легло. На устните й веднага заигра глуповата усмивка.

Приятно развълнувана и леко възбудена от сцената на сексуалната драма, която се разиграваше отвън, Даян жадно си представи страстните любовни сцени, които щяха да се разиграят тук тази вечер. Докато мечтателно се взираше в примамливото широко легло и си представяше как лежат на него голи двамата със Стар, навън се възцари тишина. Дъхът й се учести, Даян бавно вдигна ръка и докосна с пръсти набъбналото зърно на гърдите си. Очите й се притвориха.

Веднага скочи и отвори очи, когато краткото тихо спокойствие навън експлодира в гърлените ревове, ръмженето и съскането на женската, която оповестяваше завършването на любовния акт.

Даян преглътна и припряно посегна към захвърлената си риза. Стана, бързо закопча ризата и излезе на терасата, за да взема забравената кърпа.

Усмихна се, когато видя женската пума да лежи на същото място. Задоволената лъвица се прозяваше лениво, биеше земята с дългата си опашка и се търкаляше по гръб, като размахваше лапите си с оголени нокти във въздуха. Огромният мъжкар внимателно я наблюдаваше и благоразумно се държеше на разстояние.

Даян доизсуши косата си на слънце и слезе долу, за да провери още веднъж последните приготовления.

Вече нямаше какво да прави, освен да чака Стар.

Той се върна малко след шест. Разседла жребеца и влезе в къщата с огромна кошница в едната и голяма кутия под другата ръка. Остави кошницата и шапката си на масата в кухнята, скри кутията зад гърба си и излезе в коридора. Там срещна Даян.

— Стар, косата ти! Подстригал си се! — бяха първите й думи.

— Не можех да се появя утре в големия град като дивак — усмихна й се. — Сега затвори очи и протегни ръце — тя бързо се подчини. Стар постави кутията в ръцете й. Даян отвори очи. — Целуни ме и новата вечерна рокля е твоя — каза й той.

Тя го целуна с кутията между тях.

— Не ми казвай как изглежда — предупреди го. — Искам да бъде пълна изненада.

Стар се усмихна, кимна с глава, извади двата билета за влака и й ги показа.

— Билетите ни до Сан Франциско — пусна ги в една сребърна купа на дългата маса в коридора. — Хайде да се качим горе, да се изкъпем хубаво и…

— Не — Даян силно поклати глава. — Аз ще се облека в стаята за гости. Ти се приготви в нашата стая — тя бавно запристъпва назад. — Така ще бъде много по-вълнуващо. Точно в осем часа ще слезем за вечеря.

— Скъпа — каза й той, като гледаше как тя силно притиска кутията към гърдите си, — ще броя минутите.