Нан Райън
Под знака на звездите (36)

Глава 35

Стар почувства коприненото докосване на езика й като парещ огън по плътта си. Тихо нашепнатите думи отекнаха като камбанен звън в ушите му.

— Моят любим индианец, любими мой… скъпият ми индианец, любов моя… любов моя… любов моя…

Даян почувства как жилите на китката му изтръпнаха под устните й. Докосна с върха на езика си средата на бялото „Х“, после бавно вдигна глава. Очите им се срещнаха. Нейните — замечтани, любящи. Неговите — присвити, недоверчиви.

Стар отдръпна ръката си. Бутна назад стола си и се изправи. Поколеба се за момент, после се наведе над масата и протегна ръце към Даян. Измъкна я от стола и с такава лекота я вдигна на масата, че дъхът й секна.

Даян се отпусна назад на петите си върху бялата покривка на масата. Тъмните й виолетови очи проблеснаха в очакване. Пулсът й трескаво се засили, когато дясната му ръка потъна в косите й и тънките му пръсти се вплетоха в тежките й гарвановочерни къдрици. Той дълго се взира в устните й.

Сърцето й заблъска в сладостно трепетно очакване. Мускулите играеха под бялата риза на Стар и красивото му лице издаваше огромното вълнение, което досега толкова упорито се бе мъчил да прикрие.

— Стар — прошепна тя и положи длан на гърдите му. — Моят красив индианец. Моят любим.

Стар простена.

И тогава… дълго отлаганата прегръдка, преливаща от чувства, които не можеха да бъдат объркани. Жадните му нетърпеливи устни се сляха с нейните в тръпнеща възбуда. Даян потрепери от омайната му целувка и силната му ръка, която се плъзна между тях и решително се зае с възела на коланчето на черния копринен халат.

Когато най-после устните им се разделиха, сърцата им диво препускаха, а кръвта им изгаряше вените.

— О, скъпа — дрезгаво прошепна Стар — съжалявам. Толкова съжалявам за всичко…

— Недей, мили. Няма значение. Обичам те — прошепна тя, останала без дъх. — Обичам те. Стар, наистина те обичам.

— Даян… о, скъпа…

И двамата знаеха, че няма да изтраят да се качат горе в спалнята му. Не можеха да чакат. Изгарящата нужда, която изпитваха един за друг, не можеше нито да се отрече, нито да се отложи. Те страстно се желаеха.

Тук. Веднага.

Стар се качи на масата и коленичи пред нея.

— О, Боже, желая те — каза й пресипнало. — Скъпа, искам те сега.

— Цялата съм твоя, Стар — увери го тя, като с тъга разбра, че той не й бе казал, че я обича. — Твоя, когато и където ме пожелаеш. Обичам те, скъпи.

Изведнъж изчезнаха всички обноски на добро възпитание и всички задръжки, за да отстъпят място на потисканите страсти, които се разгоряха с дива сила. И двамата бяха така нетърпеливи, че трескаво започнаха да разсъбличат другия там, на място.

Като повтаряше като молитва името му отново и отново, Даян сграбчи копчетата на бялата му риза. Нежно нашепвайки й любовни слова, Стар издърпа колана на халата и го захвърли настрани. Теменужените й очи потъмняха в лилаво с нарастване на възбудата. Даян се изправи на колене и трескаво задърпа краищата на ризата му от колана на жълто-кафявите панталони. Страстен огън гореше в тъмните му очи, докато Стар разтвори халата на Даян и го свлече назад по раменете й. Сърцето й силно туптеше в голата гръд, докато търсещите й пръсти напипаха токата на колана му и копчетата на панталоните.

Те жадно се целуваха, нежно галеха и неистово се опитваха да се освободят от дрехите, толкова нетърпеливи един за друг, че нямаше да изчакат да останат напълно голи.

Когато парещите им тела се притиснаха жадно едно в друго, единият от крачолите на панталоните му все още висеше закачен и оплетен около мокасин на десния му крак. Навит ръкав от черния халат на Даян се бе увил над левия й лакът, докато самият халат се бе свлякъл през ръба на масата.

Нямаше значение.

Изтегната по гръб върху дългата маса, с красивия Стар горящ над нея, тя почувства как я обзема сладостно задоволство. Помисли си, че ще припадне, когато Стар бързо влезе в нея, невероятно горещ и твърд. Приказен. Главата й лежеше върху дланите му, пълните й разтворени устни бяха съвсем близо до неговите.

Веднага щом потъна дълбоко в нея, Стар обви дългите й крака около гърба си, наведе се и целуна разтворените й устни. Даян простена в устата му, стегна с бедра тънкия му кръст и се изви нагоре към него, за да приеме тласъците му. Стар искаше същото.

Той плъзна длани нагоре по нежните страни на тялото й до под мишниците. Изправи се на колене, вдигайки я със себе си. С горещите си устни все още впити в нейните, той седна назад върху петите си, разтвори коленете си и намести Даян върху твърдите си бедра.

Най-после тя откъсна горящите си устни от неговите. Дишаше тежко и учестено. Лицето й пламтеше. Обви с ръце врата му и потръпна от удоволствие, когато той сведе глава към гърдите й и парещото връхче на езика му затрепка върху набъбналото й зърно. Тя вдъхна дълбоко свежия аромат на чистата му гарвановочерна коса и със сила притисна надолу таза си върху твърдата пулсираща плът, която бързо нарастваше в нея.

Стар вдигна глава. Пое дълбоко дъх и искрено си призна:

— О, Боже, толкова си добра. Толкова добре ме любиш, скъпа. Толкова е хубаво.

Даян се усмихна доволно, стисна с ръце тила му и се наклони назад, за да погледне в изгарящите му черни очи. Силните му ръце бяха на кръста й, насочваха я, водеха я, притискаха я към него. Няколко приказни секунди двамата се наслаждаваха на невероятното удоволствие да се наблюдават един друг, докато извършваха древното тайнство на любовта.

Беше истинска наслада, която нямаше равна на себе си. Даян поглъщаше с очи променящото се изражение върху красивото лице на Стар. Любовта искреше от прекрасните му тъмни очи. Те й разкриваха душата и сърцето му. Той изживяваше същото неповторимо удоволствие, загледан в нея.

Беше вълшебно.

Удоволствието им бързо нарастваше и много скоро началните тръпки на споделения им оргазъм започнаха. И двамата в прекрасно здраве, с идеално поддържани тела, които се движеха като добре смазани машини, те се любеха енергично и възвишено. Докато полилеят над тях къпеше в мека светлина гъвкавите им, парещи тела и силният нощен бриз къдреше тежките завеси през отворения прозорец, без да може да охлади страстта им, Даян и Стар диво, необуздано и безсрамно се любеха върху масата в трапезарията.

— Стар, о, Стар… — Даян се задъха, когато коремът му притиснат в плоския й стомах се сгърчи в еротичен спазъм.

— Да, скъпа, да — прошепна Стар с ръце върху заобления й ханш. Тласъците му ставаха по-бързи, по-дълбоки.

Даян пое дълбоко въздух и се притисна към него. Чувстваше как вибрациите от тласъците заливат цялото й тяло. Ръцете й се вкопчиха във врата му, лилавите й очи се разтопиха и тя извика, когато двамата едновременно стигнаха върха със страховит разтърсващ спазъм.

Когато най-после тръпките от експлозията престанаха, лицето на Даян бе зачервено, косата й бе влажна на слепоочията. Главата й се отпусна върху рамото на Стар и тя притисна длани в потните му гърди. Известно време останаха така, притиснати един в друг, задъхващи се, като се опитваха да нормализират дишането си.

Докато ръката му нежно галеше гърба й, Стар въздъхна и се усмихна в разбърканата й черна коса. С лице притиснато в извивката на шията му, нежно целувайки влажната му кожа, Даян също започна да се усмихва. Стар улови китките си зад гърба й. Тялото му започна да се тресе от смях. С нарастваща усмивка, Даян вдигна глава, погледна красивото му засмяно лице и също започна да се смее.

Напълно заситили страстта си, двамата се смееха на абсурдността на ситуацията. Изведнъж им се видя страшно смешно това, че са коленичили голи върху застланата в бяло маса в официалната трапезария. И се смееха. Смееха се на себе си. Смееха се един на друг. Смееха се с по детски чиста и неприкрита радост.

Със зачервени лица и стичащи се по бузите сълзи, те уморено се отпуснаха върху масата. И продължиха да се заливат от смях. Смяха се, докато не почнаха да ги болят коремите. Смееха се, защото бяха заедно, защото бяха щастливи, защото се обичаха. Смееха се, защото можеха да се смеят. Защото нямаше кой да ги чуе, нямаше кой да ги види, нямаше кой да си помисли, че напълно са се побъркали. Смееха се, защото тук, в тази приказна усамотена планинска къща бяха свободни да се смеят, свободни да се любят върху масата в трапезарията. Или на пода в дневната. Или пък вън на балкона, ако пожелаеха.

Така че лежаха върху масата, преплели голите си тела, смееха се, целуваха се и клатеха глави, изцяло погълнати от радостта и очарованието на свободата си.

Най-накрая Стар се изкашля, прочисти гърлото си и каза:

— Мислиш ли, че вече можем да се качим в моята спалня?

— Можем да опитаме — отвърна Даян без изобщо да е убедена, че наистина ще се справи.

Стар се изтърколи в седнало положение и протегна ръка към нея. Тя седна до него и отметна косата от лицето си. После отново избухна в смях, забелязвайки, че Стар е с един мокасин и усуканият крачол на панталоните му все още виси от глезена му.

Стар се засмя заедно с нея, изрита мокасина във въздуха и проследи с очи полета му през стаята. После провеси крака от ръба на масата, размота панталоните си, нахлузи ги на двата си крака и се плъзна от масата в тях. Закопча панталоните на плоския си тъмен корем и се обърна към Даян. Застанала на колене тя навличаше черния копринен халат. Огледа се за коланчето и го видя да виси закачено на един сребърен свещник върху бюфета.

— Стар, ще ми подадеш ли кола…

— Не — прекъсна я той, вдигна я на ръце от масата и я изнесе от стаята. Премина през всекидневната, влезе във фоайето, изкачи се по мраморните стъпала, продължи до края на дългия коридор и влезе в стаята, която Даян още не бе виждала.

Неговата спалня.

— Стар — възкликна Даян, когато той ритна с крак вратата, която се затвори след тях, — това твоята стая ли е?

Той кимна и каза:

— Моята. И твоята. Нашата.

— Скъпи, тук е… тук е приказно — тя се размърда, като искаше той да я пусне, за да може да разгледа стаята.

Никога преди не бе виждала нещо, което можеше да се сравни с просторната спалня на Стар. Цялата задна стена бе от бляскави стъклени прозорци. Над рамото му тя погледна навън през стъклената стена към извисяващите се борове и назъбените скали, посребрени от лунната светлина. Видя как листата на дърветата потрепваха от хладния нощен вятър, как облаците плуваха в небето.

— Стар, пусни ме… искам да…

— Утре, сладка моя — отвърна Стар, като с решителни крачки пресичаше стаята.

Стигна до огромното легло. Като продължаваше да държи Даян с една ръка, с другата отметна пищната завивка от кожи на лисици в края на леглото и разгърна копринените чаршафи. Без да я пуска, съблече черния й халат, пусна го на жълто-кафявия плюшен килим, наведе се и нежно положи Даян в средата на леглото.

Когато се изправи, за да свали панталоните си, Даян седна и се огледа наоколо с широко отворени очи. Докосна високата табла на леглото, облицована с плюш и коприна в ръждивокафяво. Коприна в същия цвят покриваше стените на цялата спалня.

— Стар — каза тя, — никога не съм виждала толкова голямо легло. Половин дузина души могат спокойно да спят в него.

Протегна крака и отърка палците си в облицованата с мека кожа срещуположна табла.

— Не и докато притежавам тази къща — каза Стар с ниския си равен глас, докато лягаше до нея.

Даян му се усмихна лъчезарно. Но, когато той протегна ръка, за да я придърпа към себе си, постави длан на гърдите му и каза:

— Не мога ли малко да поразгледам, Стар? Знаеш, че никога не съм била в тази стая — лежаха настрани с лица обърнати един към друг.

— По-късно — отвърна й той, като приглади черната й коса зад голото й рамо. — Точно сега искам да те любя.

— Скъпи, ти само това правиш — лилавите й очи проблеснаха на слабата светлина.

Стар се усмихна, преметна дългия й строен крак върху хълбока си и каза:

— Не, скъпа, не е така. Искам да те любя истински. Да те любя така, както заслужаваш да бъдеш любена — ръката му бавно се плъзна нагоре по бедрото й, по хълбока до основата на гърба. — Целуни ме. Целуни ме, Даян.

Устните им се докоснаха и Даян разтвори своите, за да приеме целувката му. Стар й отвърна с изгаряща, дълга нежна ласка. Чувствените му пръсти галеха надолу-нагоре гърба й, докато устните им останаха слети. Даян дълбоко въздъхна и Стар продължи да я целува страстно, нежно, като й даде да разбере, че разполагат с всичкото време на света.

Той нежно галеше раменете й, гърба й, задника й, докато най-накрая ръката му се плъзна между меките, заоблени бузи. Даян се изви, въздъхна и вдигна коляното си нагоре към хълбока му. Безкрайно бавно и нежно той плъзна ръката си още по-напред и започна да я гали. Даян откъсна устни от неговите. Отпусна се назад върху възглавницата и погледна в тъмните му проблясващи очи.

— Обичам те, Стар — каза задъхано. — Правиш ме толкова щастлива.

— Аз искам да те направя щастлива, сладка моя — отвърна меко той, — и в леглото, и извън него. Независимо дали ще останеш при мен за цял живот, или ще ме напуснеш утре…

— Никога няма да те напусна — тя се задъха и очите й се притвориха в блаженство.

Сега пръстите му се плъзгаха по-лесно, заради топлата влага, която струеше от нея. Той бе напълно възбуден, но и твърдо решен да не бърза, да удължи удоволствието и да го превърне в дълго, сладко блаженство.

След малко Стар стисна бедра и издаде напред таза си, за да позволи на Даян да почувства твърдостта на пулсиращата му възбуда. Чу я да затаява дъх.

Ласкавата му ръка я пусна, когато тя обви ръце около него. Обърна се по гръб и го привлече върху себе си. Той взе ръката й в своята и я пъхна между голите им тела. Отдръпна своята. Нейната свенливо се сключи върху него. Цялото й тяло потръпна от удоволствие, когато горещата твърда сила неволно се разтърси от допира на нежните й пръсти. Възхитена, тя пое дълбоко дъх и го насочи в себе си.

Стар я любеше бавно и внимателно. Обладаваше я сладостно и нежно. Изчакваше я. Заученият му самоконтрол отново работеше. Добре бе научен. Искаше да научи и тази красива жена. Искаше и да се учи от нея.

Като задържаше и удължаваше удоволствието, Стар нарочно изчака, докато Даян бе толкова възбудена, че започна трескаво да шепне името му и да надига бедра, за да го поеме колкото се може по-дълбоко в себе си. Едва тогава я освободи.

— Сладка моя — шепнеше той, докато усилваше ритъма на тласъците си и я повдигаше към себе си.

— Стар, о, Стар — извика тя и се вкопчи в раменете му, лилавите й очи бяха широко отворени от почуда.

— Да, скъпа. Да, сладка моя. О, да… Даян.

— Ста-а-а-ар — извика тя, когато най-сладкият върховен подарък на любовта щедро й бе дарен от мъжа, който обича.

Даян му върна услугата, като се убеди, че Стар също получи полагащото му се щастие. И той наистина го получи. Жадно прие безценния дар на върховния миг на любовно блаженство. Даян изпита чудна смесица от женска гордост и нежна закрила, здраво вкопчена в Стар, докато той се разтърси в пълно освобождение, зовейки името й. И тогава Стар направи Даян най-щастливата жена на земята.

— Обичам те, Даян — каза той и най-сетне ниският му равен глас трепереше от вълнение. — Обичам те, сладка моя. Обичам те. О, Боже мой, Даян, скъпа, обичам те!