Нан Райън
Под знака на звездите (28)

Глава 27

Когато най-накрая парещите му устни я освободиха, Даян замря отмаляла и бездиханна. Главата й се отпусна върху ръката му, очите й трепнаха нервно и се отвориха. Тя погледна нагоре към хубавото мургаво лице на мъжа, който я бе целувал така, както никой не беше го правил дотогава и видя красивите му черни очи да горят с див сексуален пламък.

Една дълга, изпълнена с напрежение минута той се взира право в очите й и тя отново бе поразена от завладяващата комбинация между обещавана наслада и скрита опасност, които този странен човек излъчваше. Хипнотизирана от пламтящите черни очи, тя знаеше, че си играе с огъня, идвайки тук, но не й пукаше.

Даян тихо простена, когато Звездоброеца бавно сведе тъмната си глава и отново я целуна. Една напълно различна целувка от предишната. Сега устните му не бяха твърди, властни, отмъстителни. Бяха меки, топли и нежно галеха нейните, докато се напрегна под него в желанието си отново да почувства властната му уста притисната със сила в нейната.

Като че отгатнал мислите й, устните му се затвориха напълно над нейните в една невероятно чувствена целувка, наполовина нежна покана, наполовина — пълно обладание.

Това бе такава сладка, спираща дъха целувка, че Даян дори не разбра, че в същото време ръцете му леко се плъзнаха по раменете й и свалиха от нея бялата блуза. Устните й все още бяха притиснати в неговите, докато пръстите му се заеха с връзките на корсета над раменете й.

Медената целувка продължи и когато Звездоброеца без усилие свлече копринения корсет на кръста й. Устните им останаха прилепени, докато мургавата му длан се плъзна нагоре и нежно погали лицето й. Другата му ръка се плъзна зад гърба й. Даян чувстваше върховете на пръстите му, които галеха страните й, и хладният, твърд метал на гривната му, притиснат към чувствената кожа на гърба й.

После разтворената му длан се притисна в най-ниската част на гръбнака й и той рязко я дръпна към себе си. Даян простена от удоволствие, когато голите й, набъбнали гърди се докоснаха до неговата широка, гола гръд. Изви гръб и се притисна към топлото му тяло, колкото може повече и зърната й се стегнаха в твърди, чувствени връхчета на наслада. Останала без дъх, тя отдръпна устните си от неговите.

— О, Звяр, Звяр — задъхано прошепна тя и ръцете й припряно обгърнаха тила му, за да го придърпа по-близо. — Прегърни ме. Прегърни ме силно.

— Добре, Красавице — отвърна той с приятния си, равен, спокоен глас. — Ще те прегърна. Толкова дълго, колкото искаш.

Беше величествено.

Усещането на неговата мазна, гладка гръд, притисната толкова интимно към тръпнещите й гърди, беше прекрасно. Беше дори още по-прекрасно, когато чувствените му устни отново се впиха в нейните и той я целуна с тревожната сила на едва удържана страст. Целувка, която целеше да провокира в Даян точно реакцията, която последва.

Даян се загърчи и похотливо притисна тялото си към хлъзгавата му гръд. Жадно засмука езикът, който я мъчеше като се плъзгаше в жадната й, търсеща уста и после се отдръпваше навън.

Ако Даян вече твърде осезателно чувстваше, че и двамата са голи до кръста, то и този, който я целуваше, го усещаше в пълна сила. Стоманено твърдите зърна на белите й, голи гърди, притиснати към неговите, и покорните устни, разтапящи се под неговите, толкова силно бяха възбудили Звездоброеца, че той се изкушаваше да разкъса полата й, да смъкне припряно легинсите си и да я обладае веднага, както бяха коленичили пред огнището. Какво сладко облекчение щеше да бъде да не чака повече, бързо и алчно да вземе това, което иска, без да мисли за нейното удоволствие и после да я отпрати.

Но той не го направи.

Целувката му стана още по-страстна, той нежно галеше копринения й гръб, притискаше я плътно към себе си, докосваше я с бавни, внимателни движения, които знаеше, че ще й харесат. Търпеливо използваше времето си.

Докато красивата, бяла жена съвсем наивно смяташе, че да бъде бързо и грубо обладана от един дивак е нещо много вълнуващо и възбуждащо, Звездоброеца знаеше много по-добре какво да стори. Тя нямаше да изпита удоволствие от акта, ако той я обладаеше сега. Тя не бе готова още. Той щеше да почака, докато стане готова. Той самият щеше да я приготви.

Дори повече.

Устните му най-накрая се откъснаха от нейните, но останаха върху пламналото й лице. Придвижиха се по страната й към дясното ухо. Нежно ухапа крехкото бяло крайче на ухото й, после целуна чувственото място под него. Отворените му устни се спуснаха по лебедовата й шия, острите му зъби оставиха нежна диря върху ключицата й, после устните му се плъзнаха надолу.

Мургавата му глава се наклони настрана и той постави гореща, влажна целувка върху вдлъбнатината на шията й, връхчето на езика му следеше нежната извивка на костта под бледата кожа. Докато той целуваше гърлото на Даян, една от черните му плитки падна върху голата й гърда и бялата кожена лента, която пристягаше края на плитката, погъделичка твърдото й зърно.

Главата й се отпусна назад. Пламналите й от желание очи се притвориха и тя пое леко дъх. Ръцете й паднаха от двете й страни.

Устните на Звездоброеца се откъснаха от гърлото й. Той вдигна мургавата си глава. Даян отвори очи. Погледна го. Без да сваля поглед от очите й, той бавно приседна назад на пети, плъзна ръце по тялото й под мишниците и я изправи на колене. Черните му очи бавно се сведоха към бледите й, голи гърди. Даян почувства как твърдите й зърна болезнено реагираха на горещия му поглед. Тя затаи дъх и зачака. Всеки нерв от изопнатото й тяло крещеше и зовеше плътта му. Моля те, беззвучно го подканваше тя, ох, моля те.

Ръцете на Звездоброеца здраво държаха мишниците й, докато очите му галеха гърдите й. Това бяха много чувствени ръце. Той почувства върху дланите си потната роса на надигащата се в нея сексуална възбуда. Докосването до горещата влага на кадифените й подмишници бе много възбуждащо за Звездоброеца. Неповторимо, възбуждащо преживяване, което една жена не можеше да разбере. Само мъжете го намираха за вълнуващо. То бе сладко възбуждащо за Звездоброеца и докато дланите му оценяваха по достойнство копринената влага, той почувства нарастващата му ерекция да напира под тесните бели легинси.

— Красавице, сладка Красавице — прошепна той, придърпа я по-близо и се наведе да я посрещне.

Постави нежна целувка върху меката извивка под лявата й гърда. После, когато горещите му устни се затвориха над тръпнещото зърно, дъхът й замря и експлодира в бурен галон.

— Боже мой… о, Боже мой — промълви отнесено й ръцете й се протегнаха към главата му.

Бледите й пръсти се впиха в тила му. Другата й ръка страстно се вкопчи в черната плитка. Тя простенваше и се задъхваше, докато Звездоброеца целуваше, ближеше и смучеше гърдите й. Притворила очи от удоволствие, тогава Даян реши, че това, което той прави в момента, е всичко, което е искала. Нямаше нужда да отиват по-далеч. Това беше върховно блаженство. Не можеше да има по-голямо. Тя не искаше нищо повече от това да държи красивата му глава притисната до гърдите си и да чувства как чудните му устни горещо се затварят над тях. Това й стигаше.

Завинаги.

— Да, о, да — прошепна тя, като се наведе да целуне лъскавите му къдрици. — О, Звяр, толкова е хубаво… толкова-а-а-а хубаво — шепнеше нежно заровила лице в блестящите синкавочерни къдрици, които ухаеха толкова приятно. — Искам да чувствам зъбите ти — продума, когато той много внимателно, много нежно захапа зърното й и отърка зъбите си по него.

От този момент нататък на Даян всичко й се струваше като в красив, еротичен сън. Кожата й тлееше като жарава, очите й блестяха от страст. Тя бе повече от готова да остави властния си любовник да я води. Да я води, където си иска, да прави с нея каквото реши.

Изобщо не се поколеба, когато галещите му устни освободиха влажната й, пулсираща гръд и той каза:

— Красавице, искам да свалиш останалите си дрехи, за да мога да те любя както трябва.

Забравяйки, че само преди секунди бе решила, че да целува гърдите й е всичко, което е искала или от което се е нуждаела, Даян бързо отвърна:

— Ще ми помогнеш ли да се съблека?

— Аз ще те съблека — увери я той, целуна за последен път гърдите й и вдигна глава.

Даян го погледна в очите, докато неговите изумително надарени ръце намериха малките копченца на колана на полата и на фустата й. Като свлече и двете надолу към бедрата й, Звездоброеца я прихвана за нежния кръст и я изправи на крака.

Той остана коленичил пред нея. Ръцете му освободиха кръста й и се върнаха на полата. Даян затвори очи, но той й заповяда да ги отвори.

— Гледай ме, Красавице — нареди й с гърления си, равен глас. — Отвори си очите и ме гледай как те събличам.

Даян се подчини и откри, че гледката е доста вълнуваща и прекрасна. Тя просто си стоеше в сумрака на полуосветената от огъня колиба, докато най-приятният и хубав мъж, който някога бе виждала, бе коленичил пред нея и бавно, вещо събличаше дрехите й.

Без да бърза Звездоброеца свали бялата й пола, фустата и накрая дантелените, копринени гащички. Скоро всичко това лежеше безразборно нахвърляно в краката й и тя остана така гола, както се бе появила на този свят. Без следа от свян.

Звездоброеца седна назад върху петите си и започна открито да се наслаждава на пленителната й, белоснежна голота. Даян изпита удоволствие от жаркия му поглед толкова, колкото и той самият. Стройното й тяло бе съразмерно и идеално изваяно. Тя се гордееше с него. Беше в идеално здраве, имаше дългите, елегантни крака на танцьорка и поддържаше тонуса и формата си като атлетите.

Но в красивата жена, гордо изправена гола пред него, Звездоброеца не видя нито танцьора, нито атлета. Той видя най-нежните, най-елегантните, най-изобилните форми на крехка женственост, на които някога бе спирал погледа си. Видя един ангел на любовта с прекрасна гарвановочерна коса и кожа с цвят на слонова кост, за когото той беше недостоен.

Тя бе прекалено съвършена, за да може да я докосне, да я има. Би трябвало да остане на колене и да я боготвори, не да прави любов с нея. Тя бе толкова бледа и прекрасна, че той почувства глупавата необходимост да я закриля, дори от самия себе си. В същото време тя бе така естествено чувствена, толкова земна и изкусителна, че той едва се сдържаше да не я повали на постелята.

— Изключителна — повтори той това, което бе казал и преди. Това бе думата, която й подхождаше най-много. — Красавице, ти си най-изключителното произведение на изкуството, което някога съм…

— Не съм произведение на изкуството — меко го прекъсна тя. Улови ръката му и я постави под гърдите си. — Докосни ме — каза. — Докосни ме и ще се убедиш.

Ръката му се плъзна по бляскавата кожа и спря на голия й корем.

— Видя ли? Това не е статуя от камък — продължи тя, — а жена. Жена от плът и кръв. Жена, която изгаря от копнеж за теб. Единствено за теб.

— Ти си за мен. Ти си моя — тихо отвърна той и кръвта нахлу в главата му. — Ти си моя, Красавице. Само моя.

Звездоброеца знаеше, че това не е вярно, но беше твърде възбуден, за да го е грижа. Ръцете му сграбчиха тънкия й кръст. Приближи я към себе си и целуна ребрата й, пъпът й, гладкия й корем. Даян прималя при допира на горещите му устни върху тръпнещата й кожа. Бе така унесена в блаженството на целувките му, че не усети как той я вдигна и я положи на постелята до себе си.

Тя се протегна в мекото легло от пищни кожи и Звездоброеца легна до нея. Досегът на гладката кожа с чувствената й голота бе прекрасен, още по-прекрасни бяха ласките на изящните му длани върху тръпнещата й плът.

— Искам да останеш тук с мен през цялата нощ — много нежно и тихо прошепна Звездоброеца. Беше се изтегнал на една страна край нея, подпрян на лакът.

Даян погледна нагоре към лицето му.

— Да — отвърна му тя. — Разбира се, че ще остана цялата нощ. Ще остана при теб завинаги.

Той се наведе над нея и я целуна. Докато я целуваше, ръката му галеше гърдата й, палецът нежно милваше влажното зърно. Дългата, опияняваща целувка продължи и когато най-накрая свърши, ръката му не беше вече върху гърдите й, а галеше голия й корем.

Тръпнеща от глава до пети, Даян се зачуди кога ли ще свали легинсите и ще я люби. Попита го и той загадъчно се усмихна в отговор. Видя го как нарочно прокара пръсти по мазната си, бронзова гръд.

Когато пръстите му бяха достатъчно мазни, й каза:

— Красавице, нека първо те любя, без да свалям панталоните си.

И веднага го стори. Взирайки се надолу в унесените й виолетови очи, той пъхна ръка в меките, черни къдрици между краката й, присви дланта си и прошепна:

— Хайде, позволи ми да го направя, Красавице. Разтвори си краката.

Тя се подчини, хипнотизирана от втренчените в нея властни, черни очи. Задържа погледа си върху нея, докато намазнените му пръсти се плъзнаха между бедрата й и достигнаха желаното място. Дъхът й секна в гърлото, когато средният му пръст докосна най-чувствената точка на женската плът.

Изкусният му среден пръст докосваше и галеше изключително чувствената малка пъпчица с невероятна нежност и внимание. Докато правеше това, не сваляше поглед от очите й.

Даян никога не бе изпитвала такова върховно удоволствие. Пръстите му я изгаряха, очите му я изгаряха. Огънят в очите му я държеше като в транс, тя не можеше да извърне глава, не можеше да откъсне поглед от тях. Огънят в пръстите му я държеше в плен, тялото й тръпнеше от магическите докосвания на красивия й похитител.

Искаше й се това никога да не свършва. Искаше това мъчение да продължи вечно. Ставаше й все по-горещо и по-горещо. Имаше усещането, че ще експлодира.

И наистина го направи.

Върховната агония на насладата прерасна в кресчендо. После сладката експлозия. Виолетовите й очи се разшириха от учудване. Тя извика и заби острите си нокти в рамото на Звездоброеца, когато той я извиси към страховитите висини на екстаза. Очите й се затвориха, когато най-после се отпусна морно върху меката постеля от кожи. Не видя доволното изражение, което смекчи острите черти на лицето на Звездоброеца.

След няколко нежни, успокоителни целувки по пламналото й лице той стана и бързо свали белите си легинси. Изпаднала в блаженство, задоволена, Даян бавно се извърна на една страна, за да го види как се съблича. Глуповато усмихната, тя се възхищаваше на прекрасната му фигура: широките мощни гърди, тесния ханш, дългите стройни бедра, малкия стегнат задник. Бронзовото му тяло беше модел за мъжко съвършенство и страшна сила, които се излъчваха от всяка прекрасна гънка.

Естествено, това, което най-много я заинтригува от чудната му анатомия беше онази част, която тя никога не бе виждала преди. Очите й се насочиха към пулсиращата му мъжественост, която се издигаше от гъстите черни къдрици, покриващи слабините му. Моментално изтръпна от страхопочитание.

После той легна обратно при нея и започна нежно да я целува и гали, докато тя отново усети, че се разгорещява и възбужда. Звездоброеца я държеше здраво, галеше с ръка гърба и закръгления й задник, като нарочно я остави да почувства твърдостта на възбудата му върху голия й корем.

Когато влезе между разтворените й крака и я докосна, откри, че този път няма да има нужда от мазане. Тя беше влажна и гореща. Той се надигна на колене и силните му, мургави ръце разтвориха още по-широко бледите й бедра. Даян затвори очи. Той я помоли да ги отвори. Тя го направи.

Те се взираха един в друг, когато той влезе в нея. Остана за момент абсолютно неподвижен, гледаше прекрасната жена и осъзнаваше, че я желае с примитивната нужда да я има изцяло, да я направи своя завинаги. Даян гледаше нагоре към суровия, красив мъж, който бе дълбоко в нея и разбра, че той наистина е много опасен — един горд мъжкар, който имаше огромна власт над нея.

И двамата почувстваха необходимостта да вземат нещо за себе си обратно от другия. И двамата не бяха в състояние да го сторят. Звездоброеца започна бавните, чувствени движения на любенето и Даян инстинктивно надигна таза си, за да посрещне дълбоките му тласъци. Движеха се в идеална вътрешна хармония, като че ли всеки от тях много добре познаваше тялото на другия.

Даян сграбчи с ръце твърдите бицепси на опитния си любовник и изцяло му се отдаде. Магическите усещания, които този божествен бронзов любовник разпалваше в нея, бяха страшни в своята неповторимост. Тя разбра, че иска да го има за себе си, само за себе си. Копнееше да му каже, че му принадлежи, и той е неин, само неин и тя иска той да остане в нея завинаги.

Звездоброеца се подпираше на дланите си и с бавни, ритмични движения влизаше дълбоко в нея, после излизаше почти до края. Той възнамеряваше да поддържа бавното, спокойно темпо. Искаше да доведе прекрасната си любима до оргазъм отново и отново, преди той самият да стигне освобождаването. Искаше да покаже на тази приказна, бяла богиня, че не е груб дивак, който се изпразва на минутата, щом падне между краката на жена.

Но палещата сладост, която го обгръщаше нежно, заплашваше да наруши самоконтролът, на който винаги бе разчитал. Той не можеше да повярва. Почувства, че не може да се контролира. Имаше опасност да изгуби този свой самоконтрол и да премине ръба.

Звездоброеца бързо извърна поглед от красивото пламтящо лице, не искаше да гледа повече забележителните виолетови очи. Захапа вътрешната част на устната си, сякаш за да се самонакаже. Мълчаливо започна да си повтаря думите на една дълга песен на шошоните, която знаеше от малък.

Нищо не помогна. Той наближаваше края и не можеше да направи нищо, за да го спре.

Даян разбра какво става с него и почувства триумфалното ликуване на женската мощ. Очите й останаха широко отворени, докато той безсилно притвори своите в блаженство. Тя нетърпеливо забърза движенията на таза си, за да ги нагласи към неговите дълбоки, мощни тласъци. Видя чертите на красивото му лице да се разтапят, видя вените да се издуват върху високото му чело и бронзовата шия, чу гърленото му стенание на задоволство.

После, когато той се строполи върху нея, нежно обгърна главата му с ръце и я притисна към гърдите си. Дишаше тежко, пот се стичаше по стройното му тяло, сърцето му диво се блъскаше в голата й гръд.

Звездоброеца се срамуваше. Беше ядосан и изплашен. Срамуваше се от себе си. Беше ядосан на нея за това, че толкова лесно го извади от контрол. Но преди всичко се страхуваше от самата нея, от силата, с която го държеше.

Даян галеше гърба му и целуваше лицето му. Скоро той надигна глава. Тя му се усмихна и нежно го побутна по гърдите. Той не се усмихна в отговор.

— Не — каза й — нека остана в теб. Нека се възбудя отново, за да ти доставя удоволствие.

— Но ти вече ми достави удоволствие — промърмори тя и отново се опита да се освободи.

Той не й позволи. Целуна я и я принуди да отвори устните си под неговите. Продължи да я целува, докато и двамата започнаха да се възбуждат отново.

Този път Звездоброеца я люби дълго и умело. Забавяше всеки път, когато тя се доближаваше до края и забързваше всеки път, когато тя започваше да се успокоява, докато най-накрая тя започна да крещи, да го моли, трескаво да хапе копринената плът на рамото му, изпаднала на върха на сексуалната истерия.

Чак тогава, той я освободи.

Оргазмът й беше дълбок и разтърсващ. Тя изкрещя и се вкопчи в него и се разплака. Сълзи на радост и изумление се стичаха по парещите й бузи. Звездоброеца я целува, ласкаво й шепна успокоително, докато тя престана да се тресе в ръцете му. Много нежно той излезе от нея, отпусна се на постелята и грижовно я прегърна.

След сладката пауза на мълчаливото блаженство, Даян продума притиснала лице към шията му:

— Трябва ли да си вървя сега?

— Още е рано, скъпа. Ние едва сега започваме да се любим — отговори лениво той, затворил очи.

— Ммм — въздъхна тя и се сгуши в него. След минута и двамата потънаха в сън.

Даян се събуди след няколко часа. Извърна глава и видя Звездоброеца дълбоко заспал до нея. Спомените за това, което бяха правили, веднага завладяха съзнанието й. По-скоро за това, което тя беше направила. Тя бе споделила с този приятен индианец най-съкровеното, най-интимното нещо, което може да съществува между двама души. Тя вече съжаляваше за това, срамуваше се.

Не че не беше прекрасно. Беше. Беше великолепно. Много по-великолепно, отколкото тя изобщо някога си бе представяла, че може да бъде. Виолетовите й очи бавно се плъзнаха по стройното, голо тяло на спящия и тя се изпълни със съжаление. Сега вече знаеше и най-интимните тайни на това прекрасно, великолепно тяло, но не знаеше нищо за самия човек.

Нищо, освен това, което Златна звезда й бе разказвала, и това, че е индианец от племето шошони, който я бе отвлякъл.

Даян бавно се отдръпна от него, като внимаваше да не го събуди. Припряно се заоблича, навличайки дрехите върху голото си тяло, без да обръща внимание на мазните следи, които той бе оставил по него.

Веднага щом се облече, излезе навън. Само една мисъл се въртеше в главата й. Да избяга. Трябваше да избяга от този мургав, властен мъж сега, преди да е станало невъзможно късно.

Даян прибяга през смълчаното село в търсене на кон. Щеше да препусне сега, още тази нощ, да избяга далеч и да забрави, че всичко това изобщо се е случвало някога.

 

 

Звездоброеца бавно се разбуди, усмихна се, протегна се и посегна към Даян. Очите му се отвориха. Изправи се седнал, огледа се наоколо и равните му бели зъби изскърцаха. Веднъж щом любопитството й е било задоволено, тя не е понесла мисълта, че наистина е спала с индианец.

Като се надяваше, че греши, че тя просто се е върнала при баба му, за да запази приличие, Звездоброеца стана и навлече белите си легинси. Запъти се към колибата на баба си, но изведнъж се закова на място, когато забеляза Даян да се качва на едно петнисто пони.

Да, тя наистина беше като останалите! Като всички други бели жени, които някога бе познавал. Търсеха вълнуващи преживявания, затова се пъхаха в ръцете му и се наслаждаваха на трепетната възбуда да се любят с един дивак. Да опитат забранения плод. Една вена запулсира на челото му, когато се втурна да я пресрещне.

Даян забеляза тичащия към нея Звездоброец, забеляза и мрачното изражение на лицето му. Моментално вцепенена от страх, тя се опита да го прегази. Точно когато кончето връхлиташе върху него, той отстъпи встрани и в последната секунда светкавично стрелна ръката си, улови юздата и закова понито на място. Грубо смъкна Даян от седлото.

— Не е ли малко рано за следобедната езда, Красавице? — попита той. В гласа му имаше и гняв, и обида.

Смутена и изплашена, тя успя да отвърне:

— Пусни ме! Искам да си вървя! Не искам да… Няма да се върна в твоята колиба! Няма да ти позволя да… да… — думите замряха на устните й пред обвинителния поглед на пронизващите му очи. Тя сведе глава.

Той я сграбчи за ръката и ядосано я заведе до колибата на баба си.

Вече пред входа, той пристъпи към нея, улови брадичката й, повдигна я към лицето си и студено каза:

— Ако изобщо някога се озовеш отново в ръцете ми, само една дума ще е достатъчна. Думата е „не“. Не. Това е всичко, което трябва да кажеш. Не. Ако наистина го мислиш, кажи го. Не. И аз ще спра.