Нан Райън
Под знака на звездите (21)

Глава 20

— Да… да, така е по-добре.

— Така ли, скъпи?

— Ах… ммм… сега малко по-надолу… малко по-надолу.

— Тук ли?

— О, Боже, да, да!

Стенейки леко, голият мъж се надигна на лакти. Воднистите му очи бяха притворени. Усмихна се замечтано, с нарастващо удоволствие.

Гледката на дългата, копринена коса на младата жена, разпръсната върху корема му, беше очарователна. Още по-очарователна гледка представляваше голият й, бял задник щръкнал нагоре, докато тя се навеждаше над него. Сочните й, червени устни и талантливото й езиче си играеха с нарастващата му възбуда.

— О, Боже — простена той, отпусна се назад и сграбчи изобилните й, лъскави къдрици. Взе подрязаните краища на косата й, погъделичка с тях щръкналите, кафяви зърна на гърдите си и въздъхна от удоволствие. Косата й продължаваше сладостното си мъчение върху него, а прекрасната й уста, която любвеобилно го смучеше, го възбуди до такава степен, че сърцето му заблъска лудо в гърдите и голите пръсти на краката му се сгърчиха.

Когато го доведе до крайния предел на екстаза, хубавицата вдигна глава, отметна косите от лицето си и му се усмихна широко с бляскавите си устни.

— О, бебче, ти си върхът — простена той, докато дългото му, отпуснато тяло леко потръпваше от конвулсиите на отминалата възбуда. — Боже мой, как бих искал да те взема с мен.

Усмивката й стана още по-ослепителна:

— Наистина ли?

— Ммм, да, разбира се.

Тя моментално се хвърли до него на леглото, влажните й, червени устни обсипаха загорялото му лице с целувки, а ръката й галеше широките му гърди.

— Това ще ми хареса много — изгука тя. — Много искам да дойда с теб. Наистина ли ще ме вземеш?

— Знаеш ли какво — каза той като галеше с ръка стройния й гръб. — Предлагам ти сделка. Ако успееш да го вдигнеш отново в следващите десет минути, ще те взема с мен.

Тя рязко изправи глава:

— О, скъпи, разбира се, че мога. Ще го направя.

И го направи.

Използвайки методи, с които дори и той не беше запознат, красивата жена успя само за няколко минути да му върне силата и да го възбуди дотолкова, че той нетърпеливо я хвърли по гръб, разтвори белите й крака и припряно влезе в нея. Като се подпираше на изтръпналите си ръце, той започна да я тресе с мощни, яростни тласъци.

Гъвкава като акробат тя надигна таза си, за да посрещне тласъците му и в същото време се изпъна нагоре, за да целува и хапе гърдите му. Той скоро експлодира в нея.

Все още слели тела, той се отпусна морно върху нея. Почувства ноктите й да драскат твърдия му задник. Чу я да казва:

— Как ти е името, любовнико?

— Фил Лоури — отвърна той задъхано, сърцето му диво препускаше, — но, в занаята ме знаят като Кид, Хлапето. Кид Черокий — надигна се от нея и тежко се отпусна по гръб.

— Хлапето — повтори тя. — Харесва ми. Кид. Името ми е Мери Луис Дъглас, но ми викат Сладкишчето — изкиска се и добави: — Току-що се сетих нещо смешно. Не е ли вярно, че всички хлапета обичат сладкишчета? — тя се надигна на лакът и отметна дългата си, платиненоруса коса назад върху раменете.

Той се изсмя:

— Да, бе, вярно. Всички хлапета обичат сладкишчета. Поне това Хлапе със сигурност обича своето Сладкишче.

— О, Кид — засмя се и тя, положи глава на рамото му и се притисна в него. — Кога тръгваме?

— Тръгваме?

Русата й главица рязко се изправи.

— Нали обеща, че ако успея…

— Виж какво, Сладкишче, аз се шегувах — той нежно я отстрани от себе си, седна в леглото и спусна краката си на пурпурния, плюшен килим, който подхождаше на пищната, издържана изцяло в златисто и червено спалня. — Много бих искал да те взема с мен, но не мога.

Русокосото сладкишче бързо скокна от леглото и се хвърли на колене в краката му. Ръцете й сграбчиха мускулестите му бедра.

— Но, защо? — попита тя. — Аз изобщо няма да ти преча, Кид. Мога да готвя, да свиря на пиано и…

Той се наведе и я целуна, за да я накара да замълчи. После разроши игриво платинената й коса и отвърна:

— Там, където отивам, няма нито кухни, нито пиана, сладката ми. Ще отида горе във високите местности, за да търся една изчезнала жена. Вече трябваше да съм потеглил. Но голямото, старо Хлапе, толкова много обича своето Сладкишче, че му беше трудно да се раздели с него — той я дари с най-пленителната си усмивка и добави: — Наистина трябва да вървя, скъпа. Двамата ми спътници ме чакат долу.

— Коя е тази жена? — раздразнено попита Сладкишчето.

— Дамата, за която ще се женя — отвърна съвсем непринудено Кид. — И ако тя научи, че съм бил тук в Булдорадо Бордело и съм опитвал от сочното си, малко сладкишче — той се наведе и я целуна по нацупените устни — ще бъде страшно ревнива.

— Надявам се да е така — каза Сладкишчето. — Какво се е случило с тази жена? От къде си сигурен, че ще я намериш?

— Ще я намеря — отвърна Кид, като се надигна и посегна към панталоните си. — Спомняш ли си, че ти говорех за онова шоу, което притежавам, шоуто от Дивия Запад? — Сладкишчето приседна назад върху петите си и кимна. — Е, за да ми отмъсти един от моите изпълнители, индианец, отвлече моята годеница с гарвановочерната коса — обу си панталоните.

Сладкишчето се изправи на крака и се обърна към него:

— Какво си му сторил, за да иска да си отмъсти като…

Пренебрегвайки въпроса й, той я прекъсна:

— Попаднахме на добра следа. Един собственик на ранчо, на около четири мили южно от Булдорадо каза, че са идвали в имението му. Откраднали са един жребец от хергелето му. Ще мога да ги проследя.

— Добре, Кид — каза Сладкишчето, като навиваше на пръста си една дълга руса къдрица. — Тогава по-добре бързай.

Кид се ухили:

— Само не ми казвай, че малкото ми сладкишче бърза да се отърве от мен.

Тя му се ухили в отговор.

— Не, просто си мислех за възлюблената на сърцето ти.

— Вината не беше нейна — отвърна той, — така че каквото и да се случи аз все пак ще я искам.

— Разбира се, Кид, но не точно това имах предвид — изумрудените й очи проблеснаха лукаво, когато продължи: — Сигурен ли си, че тя още ще си спомня за теб, след като изпита дивашкото любене на онзи индианец?

Усмивката на Кид моментално изчезна. Загорялото му от слънцето лице се наля с кръв. Яростно посегна и сграбчи усмихващата се жена за косите. Сладкишчето изпищя от изненада и болка, когато Кид насила я придърпа към себе си, намотавайки дългата й, руса коса около ръката си.

— Боли… причиняваш ми болка — простена тя и очите й се наляха със сълзи.

— Така ли? — изръмжа Кид. Здраво притисна голото й тяло към себе си и със сила изви главата й назад, докато уплашените й очи срещнаха неговите. — Наистина ли ти причинявам болка?

— Да! Ох, да — отвърна тя, като се бореше безуспешно да се откопчи.

— Много добре — каза той. — Доволен съм. Дойдох тук за удоволствие, а не да слушам тъпите ти забележки относно половия атлетизъм сред индианците.

— Но, аз се пошегувах — каза тя. — Нямах предвид…

— Не се е родила още червенокожата мутра, която може да ми отнеме жена — рече той. — Чу ли? Чу ли ме, кучко?

— Да… да, чух — изхлипа тя. — Моля те…

— Любене и наказание. От това се нуждаят жените. Всички жени. Това ги държи в правия път.

Сладкишчето изпищя, когато той рязко я дръпна за косата, извъртя я и я блъсна напред. Тя се блъсна в грубата, дървена табла на леглото и се строполи на пода. Остана там, стенеща от болка, докато Кид спокойно се дооблече.

Когато свърши, той пристъпи към нея и я побутна по ребрата с върха на ботуша си.

— Ставай — изкомандва. Тя бавно надигна глава, отметна косата си и погледна нагоре към него. Сълзи се стичаха по зачервените й страни. Беше скована от страх. — Казах да станеш!

Кид изправи хлипащата жена на крака. Тя потръпна несигурна в намеренията му, когато той я привлече към себе си.

Целуна я. Беше дълга, бавна целувка, с отворена уста. Когато свърши, Сладкишчето вече не хлипаше. Прегърна го. Притисна се към тялото му. Кид успокоително галеше стройния й гръб и дългата, платинено руса коса. Тя напълно се отпусна в топлата му прегръдка.

Когато тя въздъхна и уморено се сгуши в него, той се усмихна и я отблъсна от себе си. Завъртя я и силно плесна с отворена длан голия й задник. Тя изпищя, строполявайки се отново на пода.

Вече на вратата Кид подхвърли през рамо:

— Грижи се за себе си, Сладкишче.