Нан Райън
Под знака на звездите (10)

Глава 9

Даян и Кид Черокий стигнаха с велосипедите си до мястото, където реката Плат се сливаше с Чери Крийк. В началото ездата бе спокойна и приятна, но после Кид направи грешката да предизвика Даян на състезание. И тъй като тя бе изключително горда и самостоятелна, не се поколеба да приеме хвърлената ръкавица.

Завъртя педалите тъй сякаш самият дявол бе по петите й, тя полетя по прашния път, а косите й се развяха назад. Успя да държи преднина пред Кид до едно сенчесто място край Чери Крийк. Изтощена, но доволна от победата си, тя скочи от колелото и го пусна на тревата. Останала без дъх тя се отпусна на земята и тутакси се излегна на свежата трева.

Разсмя се тържествуващо, вдигна ръце над главата си и дълбоко си пое дъх. Бе доволна от излета, от прекрасната топла утрин и от страховития пейзаж наоколо. Отново избухна в смях като видя как Кид се приближава и останал без дъх едва се крепи на седлото, а огромните му гърди тежко се издигат.

Спря на няколко метра от нея, преметна крак над рамката и остави велосипеда да падне настрани. Целият плувнал в пот той приближи мястото, където лежеше Даян. Погледна я, попи потта си с опакото на дланта и се отпусна на колене до нея.

— Спечелих — усмихна му се тя. — Спечелих.

— Не — поправи я той. — Не спечели ти — той се просна по корем до нея. — Аз спечелих.

— Ти! И защо мислиш така?

Все още задъхан той се усмихна.

— Ами ти толкова много искаше да спечелиш, че съвсем остана без сили.

— Е и? Ти и това не направи.

Той поклати глава и се усмихна. Изправи се и докосна долната й устна с показалец.

— Сега си толкова изтощена, че мога да правя с теб каквото си поискам. Не можеш да се съпротивляваш.

— Не бъди толкова сигурен — отвърна тя все така усмихната.

— Смятам да те целуна, Даян Бюканън — предупреди я той със същата усмивка.

— Зная — отвърна тя, без да отделя поглед от зелените му очи. Ръцете й бяха все така отметнати назад.

Кид положи ръка на тесния й кръст и леко я прегърна. После се наведе и я целуна, устните му бяха топли и жадни. Ръцете на Даян не се обвиха около врата му, но тя все пак отвърна на целувката му.

И веднага след като Кид вдигна русата си глава, постави ръце на широките му гърди и леко го избута. После седна и рече:

— Умирам от глад. Хайде да скачаме на велосипедите и да отидем да обядваме в рибния ресторант на Пел.

Но скочи на крака само тя, а Кид остана седнал на земята. Поведението й го изуми. Бе свикнал целувките му да имат по-дълготраен ефект. Жените обикновено примираха от блаженство под ласките му. Зелените му очи се присвиха, когато Даян весело се затича и се метна на колелото си. Имаше неприятното чувство, че вироглавата чернокоса красавица смята отново да се състезава с него.

И тази неприятна възможност никак не му хареса. Обзе го гняв и желание да я сграбчи в прегръдките си, да я смъкне от колелото, да я хвърли на меката лятна трева и да я целува докато не прогони от главата й тия детински идеи и не я накара да стене името му.

Той тежко въздъхна. Не можеше да направи това. Трябваше да обърне гръб на гордостта си и внимателно и вещо да я привлече към себе си, да я омае. Тя не бе просто една от жените, които искаше да вкара в леглото си. Тя бе Даян Бюканън, единствената внучка на полковника. Явно безсърдечната малка кучка обичаше да си играе с огъня. Е, той нямаше нищо против.

Кид отново се усмихна, изправи се, отупа тревата от панталоните си и побърза да се качи на велосипеда си и да настигне влудяващо красивата жена. За пръв път бе твърдо решен да не проиграе картите си. Полковникът бе привързан към него. Бе убеден в това. През двете години откак бе в трупата полковникът неведнъж го бе измъквал от затруднени положения. И вместо да му опява старият шоумен гръмко се смееше и го тупаше по гърба. „Кид, напомняш ми за това какъв бях като по-млад. Да, преди да се оженя за сладката си жена, за Рути, си бях първокласен скандалджия“, казваше той.

Поел по нагорнището Кид трескаво кроеше планове. Планове за това какво да предприеме с младата жена, която с лекота се носеше пред него. Откакто бе постъпил в трупата, той с нетърпение очакваше деня, в който полковника и мисис Бюканън щяха да остареят толкова много, че да не могат да пътуват.

Скоро след като се запозна с прекрасната Даян, внучка и единствена наследница на възрастната двойка, го озари идеята, че ако той се ожени за Даян, старците може би ще побързат да се оттеглят от бизнеса. Да, никак нямаше да е зле да се ожени за внучката. Тя бе много красива и той бе убеден, че може да я укроти и да я превърне в съпруга, каквато всеки мъж би желал. Сладка. Грижовна. Всеотдайна. Търпелива. Покорна. Готова безропотно да понася изневерите му.

Да, определено бракът с Даян Бюканън бе отговорът на всички въпроси. Така щеше да получи и шоуто и момичето.

Кид се изравни с Даян. Когато тя го погледна, той й отвърна с най-подкупващата си усмивка и рече:

— Даян, не исках да те уплаша… там долу.

Изящните й вежди се повдигнаха, а в теменужените й очи проблесна подигравателен смях.

— Кид, и да искаш не можеш да ме уплашиш.

Въпреки че се засегна от резкия й отговор, предвидливо запази тази обида в тайна. Той покорно я последва до града, като непрестанно бъбреше и всячески се стараеше да привлече вниманието й. Нахраниха се до насита в рибния ресторант на Пел и после той отново я последва надолу към арената.

Това, че Даян се отправи директно към клетката на червенокожия не бе съзнателно. Или поне се помъчи да се убеди, че не бе съзнателно. Но секунди след пристигането на арената, тя неуверено спря велосипеда точно пред клетката му и с нетърпеливи очи го потърси.

Слезе от велосипеда и се приближи до решетките. Червенокожия се бе излегнал вътре.

— Страхотия, а? — долетя отзад гласът на Кид. Той захвърли колелото си и също се приближи и застана до лакътя на Даян. — Същинско изкопаемо. Мръсен, див неандерталец от каменната ера.

Червенокожия, легнал в дъното на клетката, лениво се обърна, хвърли им отегчен поглед, протегна разтворените си крака и сплете пръсти зад врата си. Устните му образуваха тънка черта. Размърда мускулите на трупа си и коремът му хлътна под бедрената препаска.

— Даян, стой далеч от това място, освен ако аз не съм с теб — предупреди я Кид. — Защото ако се освободи…

— Да, разбира се… — промърмори Даян, без да намери сили да отлепи очи от изтегнатия индианец. Той с нищо не издаваше, че изпитва някакво чувство. Абсолютно никакво. А дали изобщо чувстваше нещо? Можеха ли да кажат или да направят нещо, за да привлекат вниманието му?

Даян разбра, че това, което се кани да направи, е безразсъдно, дори грубо, но страшно желаеше да възбуди Червенокожия от Планините. Да изтръгне от него някакво чувство. Без да отделя очи от него, тя се приближи до Кид, обви длан около огромната му ръка, започна да мачка масивния му бицепс и измърка:

— Прекарахме прекрасна утрин заедно, нали, Кид. Прекрасно е да сме заедно сами, далеч от хорските очи — гласът й бе нисък и изкусителен.

Кид бе едновременно трогнат и смутен.

— Разбира се. Жалко само, че не продължи малко повече.

Даян се усмихна и притисна глава към рамото на Кид. През цялата сутрин не бе си позволила такъв флирт. Нежно се смееше и стискаше масивната му ръка, притискаше се към него. Погледна Кид в очите и се повдигна на пръсти, за да му прошепне на ухо нещо, което Червенокожия да не чуе. А това, което прошепна, бяха просто безсмислени глезени думички, но големият рус мъж се усмихна и закима в знак на съгласие. Изглежда това му доставяше голямо удоволствие.

Докато така си бъбреха и флиртуваха Даян, крадешком хвърляше по един поглед на индианеца, който лежеше на не повече от три метра от нея. И когато видя, че черните му очи са затворени, а гърдите му ритмично се повдигат, тя се почувства засегната.

Дивакът дълбоко спеше!

Огорчена, незнайно от какво, тя рязко се дръпна от Кид.

— Стана късно. Трябва веднага да се прибирам.

Кид бе поразен от тази бърза промяна на настроението й.

— Хей, чакай… ще дойда с теб.

— Не. Ти трябва да върнеш велосипедите в Браун Палас. Нали? — тя се обърна и си тръгна.

Той се намръщи, почеса се по главата и се провикна след нея:

— Ще вечеряш ли с мен довечера след шоуто? — никакъв отговор. — Моля те, Даян. Вечеряй с мен!

— Добре — извика тя през рамо без дори да го погледне.

 

 

Кид Черокий опита какво ли не, за да привлече вниманието на красивата Даян Бюканън. Прахосваше цялото си свободно време в опити да я омагьоса, да я очарова, да я впечатли с мъжествеността си. Един ден я заведе на разходка с файтон из градския парк. Друг път я заведе в предпланините, където си устроиха пикник на пищната зелена трева на хиляда фута над града.

Неотлъчно я придружаваше при безкрайните й обиколки на магазините. Тя бе различна от другите участнички в шоуто, които бе познавал. Не го водеше в скъпите магазини с надеждата да й купи нещо. Стигаше й да зяпа по витрините. Това му се стори очарователно.

Разведе я из най-изисканите ресторанти на Денвър, включително и в шикозния „Тортини“ с усамотените му уютни салони, тъмната и тайнствена корабна кръчма на „Браун Палас“ и пищната трапезария на хотел „Уиндзор“ с кристалните огледала, застлания с мрамор под, брюкселски килими и ръчно изработени мебели.

Заедно посетиха Гранд Опера Табор, пищния паметник, който покойния крал на среброто бе издигнал в своя чест. Скитаха се из обширния замък Рихтхофен, построен от пруския благородник барон Уолтън фон Рихтхофен. Отбиха се в пивоварната Тиволи Юниън и опитаха пенливото и ароматно пиво. Опитаха възлютивите фосфатни соли в дръгстора на Макмахън и посетиха една неделна мелодрама във великолепния театър Бродуей. Дори една вечер след полунощ си опитаха късмета на рулетката в Интерокеанския клуб.

Храбрата и осведомена Даян се опита да убеди Кид да я отведе в квартала на червените фенери. Той отказа. Тя бе огорчена. Бе чувала за Мати Силкс и Джени Роджърс и какво ли не би дала, за да хвърли само един поглед на гиздавите къщи по „Маркет Стрийт“.

— Ходил ли си някога там? — попита тя.

— Разбира се, че не — гласеше светкавичния отговор. Тайно се надяваше, че няма да се изчерви при спомена за чудните мигове на златния трон при Джени Роджърс.

Кид Черокий затрупваше Даян със сантиментални подаръци, комплименти и внимание, както не бе правил с никоя друга жена. Но не беше лесно да впечатли Даян Бюканън. Тя далеч не бе като сладичките и глуповати селски момичета, които се тълпяха около арената с блеснали от възхита очи и си мечтаеха за романтика и приключения.

Даян Бюканън бе видяла света. Като дете, от петгодишна, за нея се грижеха частни наставници. Бе обиколила света, бе срещала влиятелни хора от всички кръгове. Бе седяла на коленете на кралица Виктория, когато трупата беше на турне в Европа, бе канена в Белия дом от трима различни президенти.

Като зряла жена Даян непрестанно бе заобиколена от дузини богати и красиви млади мъже, които се бореха за вниманието й.

Тя нямаше да падне в обятията му така, както той се надяваше.

Но и той нямаше намерение да се отказва. Залогът бе прекалено висок.

Полковник Бюканън стоеше твърдо зад Кид. Кид бе успял да хвърли прах в очите на стареца. Почти всичко, което бе разказал за миналото си, бе чиста измислица. Той с лекота лъжеше. Цял живот бе лъгал и то с непрестанен успех. Така че полковникът не виждаше Филип Лаури, наречен Кид Черокий в истинската му светлина. Кид бе амбициозен и безскрупулен и не уважаваше колегите си. Но въпреки това притежаваше всички качества на преуспяващия мъж.

Старият шоумен бе забелязал, че младата двойка бе станала почти неразделна. И му беше приятно. Мисълта, че ще може да омъжи буйната си и вироглава внучка, силно го привличаше. И с блеснали от дяволитост сини очи той даде на Кид един безценен съвет как да спечели красивата му внучка.

— Само мъж с желязна воля, горещо сърце и нежна душа може да укроти Даян Бюканън.