Нан Райън
Изгаряща светлина (7)

Шеста глава

Годежното парти приключи около три часа сутринта. Когато вратата се затвори след последните гуляйджии, прозяващият се и уморен сенатор каза лека нощ на Джена и Бърт и се качи в спалнята си.

Бърт искаше да си отиде, но знаеше, че не може. Сладката и щастлива Джена го повлече след себе си в слабо осветената гостна. Седнаха върху дългото, покрито с кремав брокат канапе, пред загасеното огнище. Той обхвана с ръка голите рамене на Джена.

— Толкова бе хубаво, нали си съгласен? — каза тя, като притисна тъмнокосата си глава към рамото му.

— Прекрасно — съгласи се Бърт тихо. Почувства се виновен за това, което каза. Имаше предвид красивата и тайнствена блондинка, а не самия годеж.

Като се надяваше, че Джена не отгатва мислите му, той сложи ръка под брадичката й, вдигна лицето й към своето и я целуна. Когато устните им се разделиха, младата жена дръпни черната му копринена вратовръзка. Тя бе леко отпусната. Доразвърза я, докато Бърт целуваше голите й рамене и шия. Джена въздишаше и се извиваше щастлива към годеника си. Чувствителната й кожа се затопляше от неговите целувки. Тя започна да разкопчава бялата му риза с дългите си гъвкави пръсти.

— Желая — каза тя замечтано, като разгърна ризата му и прокара нокти по гръдта му — вече да сме женени и да можем да отидем горе да се любим — надвеси се над него, наведе глава и целуна гърдите му. — Какви лицемери сме, скъпи — добави, като го ухапа нежно. — Радваме се един на друг в продължение на години. Защо да пропускаме тази нощ, когато вече сме официално сгодени? — вдигна глава и погледна сивите му очи.

— Защото — заяви Бърт със строго изражение на лицето — има някои правила за благоприличие, които трябва да се спазват.

Джена въздъхна ядосано. Да, той бе прав. Не можеха да спят заедно в нейната собствена къща, когато баща й бе там. О, как желаеше да се любят! Жадуваше с цялото си съзнание да се качи с Бърт горе и да се люби с него, докато го изтощи напълно. Имаше странното предчувствие, че е опасно да го остави да си върви.

Инстинктивно чувстваше, че трябва да бъде с него през тази съдбовна нощ. Четеше го по полузатворените му очи, по напрегнатото му тяло. Изпитваше определен сексуален глад към него. Този глад бе някак си по-див и по силен от всичко, което бе изпитала досега.

Това я изплаши. Не искаше да го оставя, без да задоволи тази си потребност. Почти бе обезумяла от страст към него. Пребори се с желанието си да забие дългите си нокти в голата му плът, докато усети кръвта му. Не можеше да понесе мисълта да го остави, без да я е обладал.

— Напълно си прав — измърмори накрая Джена, но отново се наведе, разтвори ризата му и го целуна с влажните си устни около пъпките на гърдите му. Усети, че тялото му откликна. Тогава реши, че независимо от всичко, иска да задоволи животинския му глад.

— По дяволите, Джена, недей — прошепна Бърт, заровил лице в гъстата й коса.

— Штт — промълви тя, като устните и езикът й докосваха гърдите му.

— За бога, Джена, слугите… баща ти…

— Всички спят. Никой не е буден, освен нас.

— Не — отсече Бърт. Необяснимо защо искаше по-бързо да тръгне. Желаеше да се прибере в „Линдо Виста“ на лунна светлина. — Ще си отида у дома.

Пое голата й ръка, привлече я към себе си, наведе се и я целуна, като ухапа долната й устна с острите си бели зъби.

— Добре ли си? — прошепна той. — Искам да кажа, че може би не остана доволна… — сви широките си рамене.

— Не се притеснявай, скъпи. Ще се оправя.

Бърт я целуна отново и като я поведе към голямото стълбище, каза:

— Тогава върви да спиш — леко я потупа по гърба.

Джена се засмя, събу обувките си, повдигна шумящата си пола и тръгна нагоре по мраморното стълбище. След няколко крачки се обърна и рече:

— Обичам те, Бърт. Обичам те и сега, когато сме сгодени, не искам да те деля с никого. Ти ми принадлежиш, скъпи — изпрати му въздушна целувка. — Не забравяй това.

— Отивай да спиш, Джена — подкачи я Бърт, като се усмихна.

Усмивката му изчезна веднага щом Джена се скри от погледа му. Странно защо нейното предупреждение, въпреки че не бе нещо особено, го разтревожи. Това го озадачи. Хиляди пъти му бе казвала същото, без изобщо да го обезпокои.

Бърт поклати тъмнокосата си глава, отвори тежката портална врата и бързо пое студения свеж въздух.

Не закопча ризата си, която бе леко разгърдена. Вместо това съблече сакото на смокинга си, закачи го на единия си палец и го преметна през рамо.

Потегли за дома си, доволен, че е сам. Двата черни жребеца бяха силни и напористи и Бърт ги остави да препускат в нощта. Те поеха в мощен тръс по безлюдния крайбрежен път, като колелата на каретата се търкаляха бързо, а вятърът духаше срещу препускащата кола.

Бърт вдигна лицето си срещу прохладния вятър. Косата му се развяваше и падаше в очите му. Той се усмихна от удоволствие. С една ръка продължи да откопчава ризата си и я извади от панталоните си. Усети силния вятър върху голата си гръд. Засмя се от наслада. Сивите му очи се изпълниха със сълзи, но това не му пречеше да вижда напред. Знаеше, че никога не ще може да се освободи от образа на красивата млада жена с руса коса, златиста кожа и меки женствени форми.

Бърт стигна високите железни порти на „Линдо Виста“, като се чувстваше отпуснат и успокоен от дългото и бързо каране. Кимна на пазача, влезе вътре и остави каретата на сънливия и прозяващ се слуга. Като благодари на младото момиче, той се шмугна през задната врата на къщата. Прозяваше се от умора, докато изкачваше стъпалата.

Бърт влезе в просторната си спалня на края на коридора. Не запали лампата. Бързо се съблече и се мушна в леглото си, което слугата бе оправил. Протегна се и сложи ръце под главата си, затвори сивите си очи, завъртя се, за да се настани удобно, въздъхна, отпусна мускулите си и зачака да заспи.

Но сънят му не идваше.

Не можеше да се отърве от образа на русата непозната. Започна да се върти в леглото си, виждайки красивото й лице, тайнствените тъмни очи и златистата й кожа.

— Исусе Христе, какво става с мен? — промърмори той.

Тя наистина бе красива, но какво от това? Светът бе пълен с хубави жени. Какво толкова имаше в нея? Нищо, просто нищо особено. Никога не би я забелязал, ако не беше непозната. Фактът, че не я познаваше, че не я беше виждал преди, бе причина да й обърне внимание.

Да, това бе единствената причина.

Засмя се на собствената си глупост. Всичко бе прекрасно. Бе сгоден за красива тъмнокоса жена, която го обичаше. Може би никога нямаше да види блондинката. Познаваше всеки в Капистрано. Навярно е била на гости. Сигурно след няколко дни щеше да си тръгне.

Като обърна едрите си рамене, Бърт легна по корем, сви коляно и обгърна с ръце меките си възглавници. Притисна устата си в тях и промълви:

— Съжалявам, мила, твърде късно се появи. Боя се, че вече съм обещан на друга.

Клепачите му натежаха и се затвориха и той се прозя сънливо.

Уви, мина доста време, преди да заспи.