Нан Райън
Изгаряща светлина (43)

Четиридесет и втора глава

— Скъпи мои приятели — каза сенатор Нелсън дьо Темпъл, прегърнал с едната си ръка Джена, а в другата вдигнал чаша шампанско, — дъщеря ми Джена и аз желаем на всички вас честита нова година!

— Честита нова година! Честита нова година! — понесоха се викове сред музиката и смеха. Блестящата тълпа вдигаше тост за хиляда осемстотин осемдесет и първа година.

Сенаторът изпи до дъно шампанското, целуна леко дъщеря си по бузата и вече възнамеряваше да слезе от украсения с цветя подиум, когато Джена го хвана за ръката и го дръпна обратно.

— Почакай, татко — каза тя, усмихвайки се тайнствено. — Имам нещо важно, което ти трябва да съобщиш.

Сенатор Дьо Темпъл сбърчи вежди разтревожено. Какво го очакваше още? Все още не вярваше, че тя няма нищо общо с разрушаването на бента на Дриймо Дро. Боеше се да чуе какво е намислила дъщеря му сега. „Трябваше, помисли си той тъжно, да я възпитавам по-строго, когато растеше.“

Притеснен, сенаторът кимна и вдигна ръце, за да въдвори тишина. Необходими бяха няколко минути, за да могат веселяците в балната зала на семейство Дьо Темпъл да замлъкнат. Когато най-после всички насочиха вниманието си към сенатора, Джена прошепна нещо на ухото на баща си.

Той зина от изненада и изумление. Преди да успее да каже и дума, представителният усмихнат дон Мигел Андрес Амаро си проправи път през тълпата и се качи на подиума, присъединявайки се към бащата и дъщерята. Усмихнатият испанец на средна възраст гордо зае мястото си до Джена и плъзна късата си ръка около кръста й.

Удивеният сенатор най-после успя да проговори. Успокоен и неописуемо доволен, той се прокашля, след това щастливо обяви на любопитните гости:

— Приятели мои, това наистина е една честита нова година! Красивата ми дъщеря току-що ми съобщи, че тази вечер се е съгласила да стане съпруга на скъпия ми приятел дон Мигел Андрес Амаро!

Възклицания, писъци, викове и подсвирквания последваха удивителното съобщение. Бурни аплодисменти приветстваха чаровно усмихнатата Джена, която се обърна към ниския набит гранд и силно го целуна по пълното лице.

Един час по-късно тя целуна мъжа отново, докато двамата стояха сами в зимната лунна нощ на балкона на все още пълната бална зала. Тази целувка беше неговата награда, дето й бе обещал онова, което тя желаеше повече от всичко друго. Беше го помолила да се махнат от сковаващата скука и задушаващото тесногръдие на Сан Хуан Капистрано! Тя искаше да се забавлява. Да се среща с интересни нови хора. И да води светски живот. Желаеше да се премести в Лос Анджелис.

Дон Мигел бързо се съгласи. Той увери бъдещата си съпруга, че ще й построи най-великолепната къща на крайморския булевард и ще я снабди с ескадрони от прислужници, които да задоволяват всяка нужда и желание на своята прекрасна господарка.

— Мигел, мой скъпи Мигел! — каза Джена с нежен момичешки глас, прокарвайки пръсти нагоре — надолу по широките ревери на черния му смокинг. — Има само едно мъничко нещо… — тя прекъсна по средата думите си, преструвайки се, че се стеснява да продължи.

Пълничките ръце нетърпеливо притиснаха талията й и разтревоженият мъж попита:

— Какво е то, скъпа? Трябва да ми кажеш! Ще направя всичко, което пожелаеш.

— Казвали са ми, че в града има много опасности.

— Ти няма да си застрашена! Аз не бих…

— Как можеш да си сигурен? Забрави ли, че хладнокръвните бандити отидоха в ранчото посред бял ден и хвърлиха във въздуха бента на Дриймо Дро?

— А, да, да — измърмори дон Мигел, кимайки:

— Искам да взема с нас в Лос Анджелис моите доверени Киско и Санто. С тях ще се чувствам много по-сигурна там, те ще ме пазят, когато съм сама.

— Джена, моя скъпа гълъбице. Ти никога няма да бъдеш сама! Аз винаги ще бъда до теб.

Ръцете й се плъзнаха по дебелия му врат и Джена сключи пръсти зад главата му.

— Знам, но… в онези редки ужасни случаи, когато ти няма да бъдеш с мен…

— О, любов моя! Разбира се! Ти трябва да ги вземеш с нас, аз настоявам за това! И всеки друг, когото би поискала.

— Никого друг — каза Джена, като му се усмихна сладко. — Ти си твърде добър с мен, Мигел. Целуни ме, скъпи!

Когато големият стенен часовник удари три часа, Джена отново целуваше Мигел. Нетърпеливо го целуваше за лека нощ в празното преддверие. Когато устните му се опитаха да се задържат върху нейните малко по-дълго, тя се отдръпна и се изсмя, сякаш бе шокирана и притеснена.

Мигел се извини незабавно.

— Скъпа — промълви той. — Прости ми! Ти си толкова красива, че се забравям — вдигна едната й ръка към устните си, целуна дланта й и не видя раздразнението и скуката в очите на Джена. После продължи: — Броя дните и нощите. Изгарям от нетърпение да ми станеш съпруга!

— И аз — отвърна тя, насочвайки го умело към изхода.

Масивният мъж с блестящи очи не бе успял да стигне чакащата го карета, когато Джена се втурна по стълбището към апартамента си. Промъкна се в затъмнената, огряна от камината стая и нетърпеливо се огледа наоколо. Киско не се виждаше никъде. Тя начаса се разгневи. След това чу шум от вода. Усмихна се отново и се запъти към просторната баня.

Усмивката й стана още по-широка.

Сребърен свещник с шест запалени свещи седеше на пода до ваната от розов мрамор. Трептящата им светлина падаше върху изпитото белязано лице и мокрите космати гърди на тъмния мъж, който лежеше в пълната с пяна вана.

С пура, стисната здраво между белите му зъби, Киско повдигна мократа гъба и каза вместо поздрав:

— Изкъпи ме.

Джена се подчини, смеейки се. Бе застанала на колене и гальовно прокарваше гъбата по гърба му, когато чу Киско да казва с неочаквано нежен глас:

— Омъжи се за мен, Джена, за да мога да се нанеса тук, при теб. Омъжи се за мен!

— Да се омъжа за теб? — тя не вярваше на ушите си.

— Да. Защо не? Какво ще загубиш? Бърт Бърнет няма да се върне. Освен това ние с теб си приличаме. Омъжи се за мен, скъпа!

Джена се пресегна, сграбчи кичур от влажната му черна коса и привлече главата му назад върху гърдите си.

— Да не си луд? Не мога да се омъжа за теб!

— Защо не можеш?

— Защото ти нямаш никакво положение, нито пари.

— Нямам, но ти имаш.

— Но не достатъчно — каза тя, — съгласих се да се омъжа за дон Мигел Андрес Амаро.

— Господи! И ще ме зарежеш заради този дебел дърт гранд?

— Заради този дебел, богат и могъщ дърт гранд — поправи го тя със смях. И добави: — Но няма да те зарежа. Никога! Вземам те с мен, глупако. Нищо няма да се промени между нас. Ще бъдеш в моя апартамент — пусна косата му, хвърли гъбата във ваната и се изправи. С ръце на хълбоците, Джена му нареди: — Сега излизай от ваната и отивай в леглото ми, преди да съм решила нещо друго.