Нан Райън
Изгаряща светлина (41)

Четиридесета глава

Оглушителната експлозия грубо разтърси спокойния следобед, мощният гръм раздрънча металните черчевета на старата, солидно изградена къща.

— Всемогъщи боже! Бентът Дриймо Дро! — изрева Кепи Рикс и като тресна чашата си на кухненската маса, скочи на крака.

— Господи — промълви уплашено Кармелита Ривера. — Какво става? Случило ли се е нещо? — тя също скочи от масата.

Двамата пиеха заедно следобедното си кафе, отдадени на приятелски разговор.

— Скъса се бентът на Дриймо Дро — поясни й Кепи и отчаяно затърси шапката си. — Току-що се скъса.

— Скъса се? Как е възможно?

— Някой го е вдигнал във въздуха!

— Не! — възкликна уплашено Кармелита, като му подаде широкополата шапка, оставена на празния стол. Последва го разтревожено до задната врата. — Кой може да направи такова ужасно нещо?

— Един Господ знае… — Кепи грабна шапката и я нахлупи на главата си. — Някой отвратителен, злонамерен копелдак… с твое извинение, Кармелита!

— Кепи, какво означава това? — тя последва навън разтревожения надзирател. Импулсивно сложи ръка върху рамото му. — Ако бентът се е скъсал, това е много лошо, нали така?

— Направо унищожително! — призна той, потупвайки разсеяно пълничките пръсти върху рамото си, и бързо се отдалечи.

Кармелита остана под силното слънце. Засенчила с ръка очите си, тя наблюдаваше как грубоватият Кепи изтича към конюшнята с бързината на много по-млад мъж, отколкото бе в действителност.

 

 

— Намери ми динамит! — беше казала Джена.

Е, кучката трябва да е доволна от това, каза си Киско, когато гръмката експлозия проехтя в долината. Вдигнал мощен бинокъл към присвитите си очи, мексиканецът с белязаното лице се наслаждаваше на деянието си от добре прикрит наблюдателен пост, намиращ се на половин миля от бента. Тънките му устни се извиха в доволна усмивка. Киско бе изчакал там сам, напрегнато отброявайки секундите до мига, в който трябваше да се осъществи планираният взрив.

Динамитът бе избухнал точно в три часа, както бе планирано.

Киско видя с очите си как каменният бент се разпадна. Изграждането му бе отнело месеци на тежък, изтощителен труд на множество поробени индианци.

Киско го бе разрушил сам за секунди.

Е, не го бе направил съвсем сам. Накарал бе Санто да извърши мръсната работа — поставянето на пръчките динамит и пр. Но именно Киско бе онзи, който измисли цялата дяволия и взриви динамита. Той се усмихна със задоволство, когато мощната детонация разпрати наоколо дъжд от едри камъни, а към небето се отправи плътен облак прахоляк. Изсмя се високо, когато водата се надигна през зиналия кратер, появил се след разрушителната експлозия. Понесъл на вълните си клони от дървета, парчета от скали и всевъзможни боклуци, Коронадо Крийк незабавно се върна в някогашното си корито и шумно се спусна към Тихия океан.

В огромното стопанство на „Линдо Виста“ нямаше да отива нито капка от водите му.

Бууутууууууууууууум!

 

 

Силата на взрива беше толкова голяма, а грохотът от експлозията така оглушителен, че Джена подскочи стресната, въпреки че го бе очаквала. През целия следобед бе седяла като на тръни.

Три часът. Точно навреме.

Тя скочи със свито сърце от розовото канапе и притисна ръце към страните си. Разтрепери се и почувства, че остава без дъх и ще припадне. Всъщност не бе и помислила колко огромно ще бъде поражението, нанесено от такава експлозия. Боеше се да излезе навън и да види какво става. За миг съжали за прибързаното си решение да взриви бента, тревожно поклати глава и отчаяно се запита: „Какво направих? Господи, какво направих…“

Разтреперана, зарови лице в дланите си. Зачака да се появят сълзи на срам и разкаяние.

Очите й останаха сухи.

Времето минаваше.

Слабостта и тревогата й изчезнаха. Джена вдигна глава и изпъчи гърди. Много добре знаеше какво е направила! И бе дяволски доволна от стореното!

Усмихна се. След това започна да се смее. Накрая се разтанцува. Носеше се в шеметен танц из спалнята си и се смееше щастливо. Чувстваше се прекрасно. Превъзходно! Не бе изпитвала такова щастие от седмици, от месеци. А защо пък да не се чувства щастлива? Защо да съжалява за случилото се, когато вината не е само нейна?!

Не, тя няма вина! Виновен е Бърт Бърнет! Копелето си бе получило точно онова, което заслужаваше. Джена беше много доволна, че успя да му отмъсти!

Разбира се, нещата можеха да бъдат и много по-различни. Бе дала на Бърт още една възможност, но той не се бе възползвал от нея. Джена бе смятала, че щом му каже ужасната истина за лицемерната му съпруга — а именно, че Сабела Риос се е омъжила за него единствено за да се докопа до „Линдо Виста“ — той веднага ще се разведе и ще падне на колене пред бившата си годеница.

Не го бе направил.

Сега бе вече късно. Бърт нямаше да получи повече шансове. Джена бе останала твърде дълго търпелива, снизходителна и милостива. Но повече няма да бъде такава! Време бе най-после да помисли за себе си.

Джена продължаваше да се върти и да танцува из стаята, като едновременно с това събличаше дрехите си. Очакваше Киско да се появи до един час. Беше му обещала, че ако експлозията е успешна и Коронадо Крийк повече не тече през земята на Бърнет, ще му се отплати сърдечно. А той със сигурност ще се радва на всеки миг от нейната, благодарност.

Джена се понесе с танцова стъпка към леглото.

— Бум! Бум! Бум! — каза тя напевно. — Бум! Бум! Бум! — повтори, като повдигна роклята си и подскочи въодушевено няколко пъти. — Бум! Бум! Бум! — стигна до кревата, завъртя се и седна.

С вдигнати поли, тя размаха крак високо във въздуха, свали единия от сините си копринени жартиери, нави го около пръста си и след това го захвърли. Проследи със смях как той прелетя през стаята. Свали и самия чорап от дългия си крак и го пусна небрежно на килима.

— Бум! Бум! Бум! — извика отново, като се хвърли по гръб в леглото и размаха ръце над главата си. — Чу ли това, Бърт? — попита тя притихналата стая. — Чу ли бумтенето, което ще превърне твоето скъпоценно ранчо „Линдо Виста“ в пустош, която не струва пукната пара?