Нан Райън
Изгаряща светлина (34)

Тридесет и трета глава

— Готово ли е всичко? Купи ли динамита?

— Не, все още не съм.

Джена се завъртя и впери гневен поглед в Киско:

— Изпратих те в Бая, за да купиш динамит! Бил си там цели три дни и се връщаш без нищо! — с ръце на хълбоците си, тя пристъпи към високия сух мексиканец. — Какво си правил там през това време? Пилял си парите ми по някоя евтина курва?

— Не, скъпа — Киско се изсмя злобно и завъртя глава. — Харесват ми само скъпи развратници — сграбчи я за ръката и грубо я дръпна към себе си. — Красиви и богати курви като теб, любов моя.

— Мръсен копелдак! — изсъска високо тя. — Не можеш да ми говориш по този начин! Аз съм Джена дьо Темпъл, дъщерята на сенатор Нелсън дьо Темпъл, а ти… — тя направи гримаса на отвращение: — … ти си никой! Долен коняр. Работник, нает да изпълнява моите заповеди. Мога да те изгоня, когато си поискам!

— Направи го тогава! — злобната усмивка не слизаше от тъмното изпито лице на Киско. — Какво чакаш още? Изгони ме!

— Добре! — викна тя и вирна брадичка. — Уволнен си! Махай се от къщата и от живота ми…

Той заглуши думите й с грубите си ръце и страстните си нетърпеливи устни. Когато най-после я пусна, Джена усещаше слабост в коленете си и бе останала без дъх. Олюля се замаяна и безпомощно се притисна към него.

— А сега, скъпа — отвратителната усмивка разтегна дългия белег върху бузата му, — кажи ми пак, че съм уволнен.

Вкопчена в мускулестите му рамене, Джена зарови чело на гърдите му.

— Киско — проплака тя, — ти си подъл и жесток. Мразя те! Ти си чудовище.

— Имаш нужда точно от чудовище, скъпа — каза той студено. След това я отблъсна от себе си така силно, че Джена загуби равновесие, залитна и падна на пода. Изгледа я отгоре и заяви: — Ще донеса динамит, но за тези неща трябва време. А сега ще се стегнеш ли и ще се държиш ли прилично? — пръстите му се установиха върху главата й, събра кичур от черните и коси й болезнено го дръпна. — Или да накажа лошото момиче?

— Недей, Киско! Моля те! Причиняваш ми болка — тя сграбчи кокалестата му китка. — Спри! Ще се държа добре!

Ръката му пусна тъмния блестящ кичур коса и започна да я гали успокоително:

— Сега ще те възнаградя за това. Ще те любя в къщата на баща ти. В твоето собствено легло.

Джена въздъхна, обви с ръце десния му крак и каза, кимайки:

— Добре. Звучи приятно. Колко е часът?

— Пет без пет — отвърна той.

— Имаме не повече от час. Очаквам баща ми и дон Мигел Алваро да дойдат около шест часа — Джена пусна крака на Киско, седна на пети и му се усмихна прелъстително. — Прави каквото щеш с мен, но трябва да си отидеш преди…

Неочаквано силно почукване ги накара да обърнат глави към заключената врата. Джена постави пръст върху устните си, предупреждавайки Киско да мълчи, и извика:

— Да? Какво има?

— Сеньора, имате посетителка — съобщи един от слугите. — Долу чака Ани Галагър. Казва, че трябвало да ви види незабавно.

Джена въздъхна раздразнено.

— Кажете й, че слизам веднага — обърна се шепнешком към Киско: — Ще се забавя не повече от пет минути! — изправи се пред него, пристъпи съвсем близо, смело сложи ръка върху слабините му и бавно прокара пръсти между бедрата му. — Не се събличай! Достави ми удоволствието аз да сваля всичко от теб, когато се върна — усмихна му се прелъстително и го остави сам.

Втурна се нетърпеливо в източния салон на първия етаж, където я очакваше Ани Галагър.

— Ани, надявам се, че става въпрос за нещо важно! — заяви Джена вместо поздрав. — Аз съм заета жена и…

— Убедена съм, че имате време да изслушате това, което съм дошла да ви кажа — прекъсна я перачката от „Линдо Виста“, усмихвайки се като котка, която току-що е изяла канарчето.

Интересът на Джена на мига нарасна и тя седна до усмихващата се жена. Развълнувана, стопанката запита с надежда:

— Навярно се отнася за Сабела Риос? — не можеше да накара самата себе си да назове онази жена Бърнет. — Открила си нещо, което ще…

— Да! — Ани завъртя глава и заяви: — Мис Джена, няма да повярвате какво чух тази сутрин!

Джена се усмихна, очаквайки с нетърпение разказа й.

— Какво си чула? Кажи ми го! Разкажи ми всичко!

Ани Галагър си пое дълбоко въздух. Като говореше бързо и развълнувано, тя разказа на Джена как бе подслушала случайно разговора на Сабела Риос Бърнет с нейната довереничка Кармелита Ривера.

Докато Ани говореше, очите на мис Дьо Темпъл ставаха все по-огромни от удивление. Тя слушаше в захлас и усещаше как кръвта препуска във вените й, а сърцето й блъска в гърдите.

Ани Галагър най-после млъкна, усмихна се гордо и зачака младата дама да я похвали.

— Бърт — промълви Джена. — Трябва да кажа на Бърт. Трябва да…

— Знам, че днес господин Бърнет е в Капистрано — заяви слугинята. — Имаше съвещание с управителния съвет тази сутрин.

— Днес сутринта? Но сега е вече пет часът следобед!

— Следобеда — продължи Ани — той трябваше да има дълъг разговор в хотел „Мисията“ с един господин от Лос Анджелис. За някаква хид… хидро работа. Нещо за водата.

— Значи Бърт е все още в града?

— Почти сигурна съм, че е там. На закуска го чух как каза на Кепи Рикс, че нямало да се прибере по-рано от седем вечерта, така че…

— Хулио! — Джена скочи и хукна по коридора, викайки дългогодишния прислужник. — Хулио, ела тук веднага!

Възрастният човек остави чашката си с току-що сипано кафе на кухненската маса и излезе, тътрейки крака, в коридора.

— Си, сеньорита?

— Хулио, трябва да отидеш в хотел „Мисията“. Там ще намериш Бърт Бърнет! Кажи му, че трябва да дойде тук незабавно! Въпрос на живот и смърт е!

— Въпрос на живот и смърт! — повтори Хулио и тъмните му очи примигаха.

— Да! Ако му позволиш да си тръгне от града, преди да е дошъл тук, ще те изпратя в най-отдалеченото кътче на Мексико. До края на живота си ще работиш на полето под адското слънце!

— Си, си — промълви изплашеният човек и се запъти тромаво към вратата.

Ани Галагър се приближи по коридора.

— Надявам се, че ви бях от помощ, мис Дьо Темпъл — жената се надяваше да получи някаква награда за усилията си, например предложение да се завърне с хубава надница в имението на сенатора.

— Върви си! — каза Джена разсеяно. — Трябва да се преоблека, преди да е дошъл Бърт — тя се засмя почти истерично и промълви, сякаш на себе си: — Той наистина ще има нужда някой да го успокоява!

Тичайки нагоре по стълбите и по коридора към своя апартамент, Джена трескаво планираше предстоящата вечер. Когато с Бърт останат насаме, ще му каже как неговата пресметлива кучка го е изиграла. В този момент ще трябва да има подръка някакво силно питие, за да уталожи болката му. Разбира се, тя самата също ще направи нещо за това. Баща й и дон Мигел Андрес Амаро да вървят по дяволите! Могат да вечерят и без нея. Джена предполагаше, че цялата нощ ще е ангажирана с Бърт.

Влетя в апартамента си, затръшна вратата зад гърба си и първото нещо, което видя, бе Киско — изтегнат върху розовото канапе, той бе провесил крак през страничната облегалка. Джена бе забравила напълно за него и се вбеси, когато го видя в салона си.

— Какво си мислиш, че правиш? Не можеш да останеш тук! Ще те види някой!

— Скъпа — промълви, — ела при мен да ме съблечеш!

— Да те съблека? Бълнуващ ли? Трябва да си вървиш! Тръгвай веднага! — нареди му тя. — Очаквам гост след малко.

— Джена, любима, ти току-що имаше посетител. Сега е ред на нас двамата!

— Не, Киско, сега е само мой ред — усмихна се самодоволно. — Ще си вървиш ли или да повикам слугите да те изхвърлят оттук?

Усмивката на Киско беше не по-малко самодоволна от нейната:

— Има един-единствен начин — каза той многозначително — да ме махнеш оттук — ръката му беше върху копчетата на панталона.

— О, за Бога! — извика тя, отчаяна, че не може да го изгони от къщата.

Джена бързаше много. А той — не, разбира се. Нарочно се въздържаше, отлагайки върховната точка, която тя така старателно се опитваше да постигне. Ухилен злобно, Киско я наблюдаваше, като се питаше колко дълго би могъл да издържи така. Започна да брои минутите. Забавлявайки се, вдигна поглед към часовника върху полицата на камината. Пет минути… Шест… Седем… Рецитираше наум любимите си испански балади, за да отвлече вниманието си.

Десет минути… Дванадесет… Петнадесет…

Изминаха двадесет и една минути, преди мексиканецът най-после да се смили над Джена и да се отдаде на екстаза. Съсредоточавайки вниманието си изцяло върху онова, което правеха, той много скоро вече стенеше и се потеше от удоволствие.

Джена вдигна глава и с искрящи от гняв очи просъска:

— Кучи син! Направи го нарочно!

— Какво съм направил, скъпа? — попита той невинно, повдигайки рамене. — Не разбирам за какво говориш!

Тя скочи на крака.

— Би ли се разкарал, моля! — нетърпеливо посочи с ръка към балконската врата. — Разкарай се и не се появявай, докато… о, за динамита просто забрави!

— Не ни трябва динамит? — Киско се надигна и спокойно закопча черния си панталон. — Защо? Какво се е променило, драга?

— Всичко! — възкликна тя радостно. След това заяви направо: — Връщам си мъжа обратно!

— Кого? Бърт Бърнет ли? — Киско се изсмя цинично. — А как възнамеряваш да се отървеш от прекрасната Сабела Бърнет?

Докато го избутваше нетърпеливо към вратата, самоуверената Джена облиза с розовото си езиче ъгълчето на устата си и заяви тайнствено:

— Приготвила съм стръвта и капана.