Нан Райън
Изгаряща светлина (28)

Двадесет и седма глава

Безгрижното пътуване на луксозния „Силвър Лайнинг“ даде тон за настроението на цялото сватбено пътешествие. Когато влакът пристигна в Сан Франциско, наета кола очакваше знатната двойка, за да я откара бързо от гарата до хотела.

Сабела за пръв път отиваше в голям град, затова гледаше всичко с широко отворени очи, проточваше врат и извръщаше глава насам-натам, докато колата се движеше по павираните улици между извисяващите се като кули здания. Тротоарите бяха пълни с тълпи от хора, всички забързани и нетърпеливи да достигнат там, закъдето бяха тръгнали.

В приказния хотел „Палас“ колата спря под висок стъклен купол, който покриваше вътрешния двор. Изискан портиер в ливрея, който изглеждаше като военен генерал, пристъпи напред да ги поздрави. Учтиво, той ги отведе в огромното фоайе на хотела, докато рояк пикола в униформи се понесоха към колата, за да се погрижат за багажа.

Сабела се държеше здраво за съпруга си, докато се изкачваха към разкошния ъглов апартамент на шестия етаж. Бърт се усмихваше толерантно, докато тя любопитно се спускаше от една стая в друга, крещейки като зарадвано дете на смайващите изгледи към града и залива, които се откриваха от големите и високи прозорци.

Сабела отвори високите остъклени врати на салона и излезе на балкона. Дъхът й секна от великолепната гледка на залива, озарен от залязващото слънце. Тя сграбчи с две ръце декоративния парапет, отметна глава назад и вдъхна дълбоко хладния морски въздух. До високия хотелски апартамент долетя слабият звън на трамвай.

Бърт тихо пристъпи зад нея.

Постави двете си ръце отстрани на нейните върху перилото, като по този начин я заклещи в прегръдките си. Тя се облегна на него и за момент и двамата замълчаха.

Бърт каза с нисък мъжествен глас:

— Градът, хотелът, апартаментът — всичко това ти принадлежи. Всичко, което пожелаеш, ще бъде твое. Ще те заведа, където пожелаеш. Можеш да правиш каквото искаш.

Сабела настръхна от думите му. Какво върховно нахалство! В този момент съзнанието й не бе замъглено от твърде много вино и сетивата й не бяха размекнати от неговите горещи целувки. По време на пътуването на север Сабела не беше на себе си. Той я бе държал полупияна и полувъзбудена през целия път.

Сега тя разсъждаваше ясно и омразата й се разгаряше така силно, както страстта, която бе събудил в нея. Искаше да изкрещи, че има само едно-единствено нещо, което желае от него.

Син и наследник на „Линдо Виста“!

Притиснала гръб към твърдите му широки гърди, тя постави глава на рамото му и каза:

— Ти си страшно сигурен в себе си. Богатството и властта на Бърнет достигат ли и до Сан Франциско?

— Постави ме на изпитание — отговори Бърт. — Предизвиквам те да го направиш. Постарай се да измислиш нещо, което няма да ми е възможно да ти дам.

— Ммммм. Покана за вечеря в най-големия дом в Ноб Хил.

— Това е твърде лесно, кукличке — отвърна й Бърт. Ръцете му се отделиха от парапета на балкона и обгърнаха тънката й талия. С устни върху златните й коси, той каза: — Опитай отново.

— Ще ми дадеш ли малко време да го измисля?

— Толкова дълго, колкото ти е необходимо — отвърна той. — Просто ми кажи, когато го измислиш.

— Ще ти кажа — съгласи се тя и присви тъмните си очи. Наистина възнамеряваше да измисли нещо, което дори самозвано великият Бърт Бърнет не би могъл да направи.

Скоро Сабела започна да вярва, че нейният съпруг наистина е способен да изпълни всяко нейно желание. Достатъчно бе само да спомене нещо, за да го получи на секундата. Само няколко дни след пристигането им в Сан Франциско тя вече притежаваше десетки нови рокли, четири елегантни тоалета за опера, няколко изключителни бижута, дълго бяло хермелиново палто, купища дантелено френско бельо, ръкавици, обувки и шапки. Дори чифт английски бричове от тъмносин велур и копринена блуза в същия цвят, високи лъскави черни ботуши и плетен камшик като допълнение към тоалета.

В театъра и операта те бяха неизменно в най-добрите частни ложи. В ресторанта имаха най-хубавите маси. Сабела не знаеше какъв капан да устрои на своя съпруг, не успяваше да измисли нещо, което той да не може да й даде. Все пак се опита.

— Знаеш ли какво искам да правя тази вечер? — каза тя един късен следобед, докато се излежаваше във ваната.

Бърт стоеше с гръб към нея в другия край на огромната баня и се бръснеше. С кърпа на раменете и насапунисана брада, той потърси погледа й в огледалото.

— Нямам ни най-малка представа — отвърна, като с бързо движение прокара острия бръснач по бузата си. — Каквото и да е, кажи ми и аз ще го направя.

— Искам — заяви тя, като повдигна дългия си крак от пяната и го насочи към тавана — да вечеряме в „Клифхаус“.

— Това ли е всичко? — Бърт повдигна въпросително голите си рамене.

— Само двамата — поясни тя лукаво, убедена, че този път го е хванала в капана. Беше сигурна, че дори един Бърнет не притежава властта да ангажира в последната минута цял известен ресторант. — Не бива да има никой друг в ресторанта.

Един час по-късно те бяха сами в елегантната зала за хранене, обслужвани от цял ескадрон учтиви, усмихнати келнери. Поднесена им беше свежа зелена салата в порцеланови чинии, както и чаши с изстуден пунш от шампанско. Топли френски хлебчета и подсладена сметана бяха следващото блюдо. После им сервираха крехкото говеждо филе, печените картофи и френския грах, които Сабела бе избрала от менюто. Мозелско вино придружаваше ястията.

Десертът бе ароматен сливов пудинг с конячен сироп.

Бърт отмести сладкиша, без да го докосне, запали дълга тънка пура и се облегна на стола, за да наблюдава как неговата великолепна съпруга отначало подозрително опита, а след това лакомо се нахвърли върху гъстия крем. Докато я изучаваше през облака синкав дим от пурата, той отново се удиви на невинността й. Тя беше естествена, наивна и безкористна.

И абсолютно пленителна.

— И така, любима — каза той, когато Сабела най-накрая въздъхна и остави лъжицата в празната чинийка от пудинга, — какво е следващото ти желание.

— Много си добър в тази игра — призна тя, като сбърчи чело. — Не мислех, че ще успееш този път.

Бърт се засмя и протегна ръка през масата, за да хване нейната.

— Казваш го така, сякаш си почти разочарована, че успях.

Сабела си наложи да се усмихне.

— В никакъв случай. Сега да видим. Бих искала да отида в най-долнопробния и най-посещаван вертеп на Барбъри Коуст — усмивката й вече изразяваше задоволство. Този път го бе хванала натясно. Той не би посмял да я заведе на такова опасно и греховно място.

— Това би трябвало да е „Златната въртележка“ — каза Бърт.

— Добре! Заведи ме в „Златната въртележка“ веднага!

Тя вдигна брадичка предизвикателно и скръсти ръце на гърдите си. Премига учудено, когато Бърт хвърли кърпата за хранене на масата, блъсна стола назад и стана.

След час те минаха през черните, тапицирани с кожа врати на шумния бар на „Пасифик стрийт“, известен като „Златната въртележка“.

Когато след триседмичен престой младоженците си тръгнаха от Сан Франциско, Сабела все още не бе успяла да поиска от Бърт нещо, което той да не може да й даде. Беше видяла всички забележителности, беше ходила навсякъде, беше правила всичко, което можеше да се измисли там. Всичко най-трудно достижимо, за което бе помолила, й бе предоставено. Всяко глупаво желание бе изпълнено. Всяко пожелание за развлечение бе задоволено.

Освен че изобщо не се радваше, тя бе едновременно ядосана и уплашена. Вбесяваше я това, че невидимата магическа пръчица, която Бърт Бърнет размахваше, за да постигне своето, е била открадната преди много време от неговия баща.

Плашеше я това, че Бърт упражняваше такава власт без никакво усилие. Пълното му надмощие и дълбочината на любовта му към нея бяха показателни и за това какъв силен враг би могъл да бъде. Тя се питаше със страх какво би могъл да й направи, ако научеше истинската причина, поради която се бе омъжила за него. Трепереше при мисълта да открадне от него единствения му син. В слънчевата неделна утрин, когато „Калифорния Старлайт“ започна своето пътуване на юг, Сабела внимателно се вглеждаше в своя съпруг. Това бе един от изключително редките моменти, когато Бърт не й обръщаше внимание, тъй като бе погълнат от четенето на „Сан Франциско Кроникъл“.

Сабела замислено го изучаваше, без той да забележи. Един непослушен кичур с цвят на черен кехлибар бе паднал върху високото му чело и му придаваше безгрижен вид на момче. Притворените сиви очи с невероятно дълги черни мигли можеха да променят цвета, както и изражението си. Беше ги виждал да стават светло сребристи, тъмносиви и с цвят на въглен — в зависимост от промяната в настроението му. Тези прекрасни очи можеха да бъдат игриви, проницателни или страстни.

Носът му беше правилен и съвършен, сякаш изкусно изваян от гладък камък. Издадените високи скули намекваха за далечни индиански предци. Устните му бяха чувствени и пълни, но по мъжки твърди. Той беше удивително красив мъж, чийто безгрижен чар на момче, което е ту добро, ту лошо и праща всичко по дяволите, го правеше още по-красив. През Сабела премина приятна тръпка само от това, че го гледаше. Не беше планирала да се чувства по такъв начин спрямо Бърт Бърнет. Тя не го обичаше. Наистина не го обичаше, но не можеше да отрече силното си влечение към него, по отношение, на което бе почти безпомощна.

Лицето й внезапно пламна при ясния спомен за интимните неща, които бе вършила с този красив мъж.

Бе объркана и разочарована от себе си. Разбира се, далеч, преди да дойде в Сан Хуан Капистрано, тя знаеше, че нейният план изисква неприятната жертва да прави любов с един чужд човек, когото презира.

Но това не беше неприятно. Почти й се искаше да е неприятно. Така би било по-лесно да помни през цялото време единствената цел, поради която правеше любов с него. Дявол да го вземе, защо Бърт трябваше да бъде толкова красив, така мъжествен, толкова добър във всичко, което правеше!

Бърт внезапно захвърли вестника си, обърна се и изгледа смръщено Сабела.

— Мили Боже! — възкликна високо той и се плесна с ръка по челото. Сърцето й се сви от уплаха и тя се вгледа в Бърт с широко отворени тревожни очи.

— Какво е станало?

— Не съм те целувал вече цял час! — каза той и се засмя палаво, като се пресегна към нея. — И ти ще ме глобиш за това с пренебрежително отношение.

Бърт я целуна. Сабела също го целуна. Последвалите разгорещени целувки скоро ги отведоха в леглото. Поразена от дълбочината на чувствата на Бърт и шокирана и уплашена от неговата изгаряща страст, младата жена знаеше, че той казва истината, когато промълви, че не може да й се насити.

Бе чувала, че се счита за упадъчно и срамно да се прави любов посред бял ден, но тя и Бърт вършеха такива прегрешения ежедневно. Важното беше, че колкото по-често правят любов, толкова по-скоро тя ще зачене дете от него.

А след това никога повече няма да му позволи да я докосне.