Нан Райън
Изгаряща светлина (20)

Деветнадесета глава

Под огромния платнен навес, който пазеше гостите от септемврийското слънце, се чуваше весел смях и глъч. Богатата маса предлагаше изобилие от напитки и ястия, които можеха да задоволят и най-придирчивите.

Сребърните подноси бяха отрупани с нарязана шунка, печено телешко и сочни ребра. За онези, които предпочитаха морска храна, бяха приготвени варени скариди, опушени стриди и печена сьомга. Имаше и птиче месо — фазани, пържени пилета и печени патици.

Дълбоките кръгли сребърни фруктиери бяха препълнени със сладки калифорнийски портокали, жълти лимони и чепки узряло червено грозде. Имаше най-различни сладкиши и, разбира се — огромна триетажна сватбена торта.

Гигантската торта бе поставена в средата на масата. Масивен кристален съд вместваше розова на цвят течност. Върху изстудената й повърхност плуваше грациозен лебед, направен от лед.

Приготвеният пунш не бе единственото питие, което се предлагаше. Жадните гости получаваха чаши с ниагарска бира. Върху масата имаше бутилки с бордо, портвайн и мадейра, както и бърбън, шотландско уиски и бренди.

Свежият септемврийски въздух се изпълваше с аромата на ухаещи цветя, примесен с миризмата на морето.

В пет часа следобед сватбеното празненство в „Линдо Виста“ бе в разгара си.

През целия следобед пристигаха кортежи от карети. Слизащите пътници преминаваха през преддверието на старата къща към вътрешния двор, настлан с каменни плочи, и надолу по стълбите се насочваха към опънатия навес. Тъй като тълпата ставаше все по-голяма, хората се пръскаха сред окосената ливада върху високите скали с изглед към океана. Множеството от гости, усмивките върху лицата им, огромното количество ястия и питиета и смехът, който се чуваше наоколо — всичко това говореше, че сватбеното тържество е един голям успех.

Нито гордият красив младоженец, нито лъчезарната прелестна булка бяха сигурни как ще мине угощението. Независимо от това, те бяха поканили цялото население на селото в ранчото за сватбеното празненство. Всичко протичаше по предварително начертания план. Бяха извършени специални приготовления, за да се поберат присъстващите. Изобилието от храна бе предостатъчно, за да нахрани всички гости от Капистрано. Морето от шампанско, което се изстудяваше, можеше да задоволи и най-големите пиячи от Южна Калифорния.

Докато планираха сватбата и поръчваха питиетата и ястията, Бърт и Сабела се чудеха дали поканените гости ще дойдат. Виждаха се сами под големия навес, чукайки чаши за наздравица. Съмненията им се оказаха напълно неоснователни.

Предчувствията им идваха от новината за разтрогнатия годеж с Джена дьо Темпъл, която се разпространи по време на погребението на Рели Бърнет. Всички бяха единодушни, че старецът бе починал точно навреме, за да не стане свидетел на обрата на събитията. Може би ако не бе починал, това щеше да го убие!

Всички аристократи бяха вбесени.

Бедната Джена! Всички й съчувстваха и я подкрепяха. Тяхното състрадание нарастваше от сърцераздирателната й изповед за това как Бърт Бърнет я бе напуснал неочаквано. Как, недоумяваха те, може да бъде толкова коварен и безсърдечен. Всички в селото бяха шокирани от новината. Този шок нарасна, когато разбраха, че Бърт бе зарязал дъщерята на сенатора заради друга жена. За една испанка без роднини и с неизвестно потекло!

Тези, които харесваха Бърт, търсеха извинение за неговото ужасно поведение. Някои обвиняваха горещите сухи ветрове, които духаха от пустинята в началото на лятото. През целия юни не падна нито капка дъжд. Бе твърде горещо, за да се яде или спи, та камо ли да се мисли трезво. Не се чувстваше полъхът на океанския бриз. В продължение на седмици всичко наоколо бе покрито с прах.

Може би тези постоянно духащи ветрове караха Бърт да мисли така. Бяха го подтикнали да направи неща, които обикновено не би направил. Да вземе такова идиотско решение и да стане обект на сериозна критика.

Но независимо, че горещият сух вятър продължаваше да духа, хората от селото започнаха да прощават на Бърт. Въпреки поведението му, невъзможно бе да му се сърдят вечно. Старите му приятели започнаха да го навестяват. Той все пак имаше право да промени решението си относно женитбата с мис Дьо Темпъл. Та нали всички живееха в свободна страна!

Освен това кой ли би могъл дълго време да се сърди на Бърт Бърнет! Той бе дружелюбен, приятен мъж — всички го помнеха и обичаха от времето, когато беше малко закръглено бебе с големи сиви очи и широка усмивка. Още от двегодишен яздеше малкото си пони. Прегръщаше и даряваше с усмивка всеки, когото срещнеше. Бяха свидетели как това малко дете израсна и стана висок, красив мъж, който продължаваше да прегръща и дарява с усмивка всекиго.

Освен това Бърт не се криеше, след като развали годежа си с Джена дьо Темпъл. Макар да знаеше добре, че всички говорят за него, той спокойно яздеше в селото, за да го видят. Беше приятелски настроен и дружелюбен, както винаги. Игнорирайки неодобрителните погледи и приказки, които предизвикваше неговата поява, спокойно вървеше по дървения тротоар към хотел „Лястовиците“, като се усмихваше и кимаше на пешеходците.

Романтиците в Капистрано разбираха Бърт, когато го виждаха с красивата млада жена, която бе изместила Джена дьо Темпъл. Когато гледаше Сабела Риос, очите му се изпълваха с такова обожание, че за всички бе ясно, че тя е обладала сърцето му. Очевидно той се бе влюбил безнадеждно за първи път.

Всяка жена, която срещаше красивата двойка, тайно мечтаеше да бъде обожавана поне малко по начина, по който този красив чернокос мъж със сребристи очи обожаваше Сабела. По същия начин всеки мъж мечтаеше да бъде обичан от жена като красивата и златокоса Сабела Риос.

И сега, през този топъл септемврийски ден, вечните романтици и тези, които не бяха такива, приеха поканата, за да дойдат в „Линдо Виста“ и присъстват на сватбеното тържество на Бърт Бърнет и Сабела Риос.

Всички бяха тук — освен сенатора Дьо Темпъл и дъщеря му Джена.

В разгара на веселбата Кепи Рикс стоеше сам и настрани от тълпата. Беше опрял крак на стария каменен кладенец и бе кръстосал ръце върху гърдите си. С присвити очи следеше облечената в бяло булка.

Внезапно Кепи потрепери под топлото следобедно слънце.

Сред високия смях и глъч, изобилното ядене и пиене, музиката и веселието, разтревоженият надзирател на ранчото се питаше за хиляден път дали не бе сбъркал, като не бе казал на Бърт за шокиращата изповед на Рели Бърнет в предсмъртния му час. Може би трябваше да информира нищо неподозиращия Бърт за това коя бе тази красива жена?

Бе смятал да му каже, но не го направи. Беше решил да му разкрие истината веднага след погребението на Рели Бърнет.

Но не го направи. Просто не можеше. Бърт току-що бе погребал баща си. Моментът не бе подходящ, за да му съобщи това, което знаеше. Беше сигурен, че то ще причини по-голяма болка на скърбящия син. Реши да почака седмица или най-много две и след това да разговаря насаме с младежа.

Не го направи.

Два дни след погребението Кепи срещна Сабела Риос и това промени всичко. Независимо от нещата, които знаеше за нея, той бе напълно очарован. Не можеше да повярва, че тя крои някакви тайни планове. Бе сладка, много красива млада жена, напълно влюбена в Бърт.

Изглеждаше толкова открита и честна. Не се държеше като жена, която крие нещо. Уж нехайно, той се опита да я поразпита.

Вместо да отклони въпросите му, тя искрено се зарадва на интереса му към семейството й. Разказа с подробности за майка си и баща си, за живота си в малкото ранчо в Аризона. Свободно му предостави всякаква лична информация, без изобщо да се колебае.

Понякога се опитваше да я подведе или пък да я ядоса. Хвалеше безцеремонно „Линдо Виста“ и обширните земи, които семейство Бърнет притежаваше. През цялото време се мъчеше да забележи и най-малката промяна й изражението на лицето й. Нищо подобно не забеляза.

Въпреки това сега Кепи се безпокоеше, като гледаше великолепната млада жена, облечена в бяла атлазена рокля. Мисис Бъртън Дж. Бърнет. Разтревоженият надзирател поклати среброкосата си глава. Възмущаваше се от себе си. Не само че не бе попречил на бракосъчетанието, но той самият бе предал Сабела на Бърт по време на ритуала.

— Аз си нямам никого — бе казала тя със затрогваща сериозност, изгаряйки го с големите си тъмни очи. — Бих те приела като собствен баща.

Днес, на обедното бракосъчетание в старата църква на мисията, той се бе почувствал като неин баща.

След края на кратката церемония пасторът бе попитал:

— Кой ще предаде булката на младоженеца?

Кепи си спомни, че в гърлото му заседна буца, когато отговори:

— Аз ще го направя — и постави ръката й в тази на Бърт.

Надзирателят въздъхна тежко. След това се усмихна, отхвърляйки мъчителните си съмнения, и разхлаби вратовръзката си. Протегна се и взе чаша шампанско от подноса на минаващия сервитьор. Отпи бавно.

Всичко ще се оправи. Може би Сабела Риос и Бърт Бърнет не са се срещнали случайно. Може би съдбата ги е събрала. Може би русокосата блондинка с лице на ангел е намерила Бърт с най-възвишени намерения. Може би тя е влюбена в Бърт, така както и той в нея. И може би Бърт никога не бива да знае…

— Кепи? Кепи Рикс, къде си? — топлият мелодичен глас прекъсна мислите му. Той я погледна. Сабела се усмихваше на фона на слънчевата светлина. Застанал до нея, Бърт я бе прегърнал през кръста. Тя махна ръка и извика: — Ела тук, Кепи. Ще режем тортата.