Нан Райън
Изгаряща светлина (15)

Четиринадесета глава

Джена дьо Темпъл имаше натрапчивото предчувствие, че може да загуби Бърт, и то завинаги.

Безпокоеше се, както никога преди това. През годините на тяхната връзка тя неведнъж бе чувала за похожденията на Бърт, но някак си не се бе тревожила. Знаеше, че неговите сексуални приключения нямат нищо общо с привързаността му към нея. Разумно преценяваше, че безбройните разгулни блондинки, брюнетки и червенокоси жени не могат да попречат на техните отношения.

Неговите кратки и повърхностни приключения бяха малко или повече това, което и другите мъже вършеха. Разбира се, от уважение към нея, за да не я обиди и изложи, той си ги позволяваше само когато бе извън града. Доколкото знаеше, Бърт никога не бе имал някаква връзка с жена, която тя познаваше, жена, която живееше около Капистрано.

Това означаваше, че възможностите му за похождения наоколо бяха ограничени. Тя виждаше безсрамните покани в очите на жени на възраст от петнайсет до петдесет години, когато гледаха чаровния Бърт.

Това никога не я безпокоеше. По-скоро я радваше. Радваше се, че й завиждат, изпитваше удоволствие, че ухажват красивия й любовник в желанието си да го притежават.

А тя бе тази, която го притежаваше.

Така ли бе в действителност?

Първенството й бе отнето. Нещо не бе в ред. Някой беше примамил Бърт. Трябваше да сложи край на това.

Тези мисли тормозеха Джена, докато чакаше нетърпеливо Киско. Беше вечер. Неделя вечер.

Преди седмица бе извикала мексиканеца в апартамента си и му бе заповядала да следи Бърт, да разбере какво прави и веднага да й доложи за това. Да не казва нищо на другиго.

Джена бе сама в къщата си през тази топла неделна вечер. Разбира се, слугите й бяха тук. Баща й, сенаторът Дьо Темпъл, бе в Лос Анджелис. Заедно с дон Андрес Амаро и група величия трябваше да участват в церемонията по откриването на някаква сграда. Дон Мигел и сенаторът бяха заминали с обедния влак. Джена бе прекарала мъчителен следобед, тъй като се безпокоеше за закъснението на Киско.

Кога щеше да й донесе новините?

Погледна крехкия порцеланов часовник върху мраморната лавица. Бе девет часът вечерта. Въздъхна уморено. Защо Киско не идваше? Дали отново не бе намерил Бърт? Беше ли по следите му? Може би все още го търсеше? Дали не бе видял нещо, което иска да скрие от нея?

Сърцето на Джена заби лудо, когато накрая чу шума от ботушите му върху широката тераса пред апартамента си. Тя скочи към двойните врати, които бяха отворени в благоуханната нощ. Спря се. Дори Киско не биваше да знае колко е разтревожена.

Джена пое дълбоко дъх, седна върху дивана с прасковен цвят, оправи роклята си от жълта коприна и взе една книга от близката маса. Бързо я отвори и се престори, че чете. Високият кокалест Киско влезе през отворената врата и я извика по име.

Джена го погледна и се усмихна. Забеляза, че преди да дойде тук, Киско се бе изкъпал, обръснал и сменил дрехите си. Мастиленочерната му риза и панталоните бяха току-що изпрани и изгладени. Беше без шапка. Дългата му черна коса, причесана гладко назад, бе все още влажна от банята.

Той я погледна. Черните му очи бяха сериозни, един мускул потрепваше на белязаната му буза. Бе разбрал нещо. Нещо лошо.

Като се опита да запази самообладание, Джена каза:

— Влизай, Киско — тя постави непрочетената книга до себе си и стана. — Да ти сипя ли нещо за пиене?

Киско влезе като привидение. Както обикновено, изглеждаше странно жестока заплашителен. Джена усети, че кожата й настръхва, но се престори на напълно самоуверена, когато тръгна към вградения лъскав шкаф, върху който бяха подредени няколко гравирани кристални гарафи. Без да пита госта си какво иска, тя наля две чаши мадейра. После се усмихна мило на изтегналия се върху дивана мъж и се наведе, за да му подаде виното. Видя как черните му очи пламнаха, щом се вторачиха в деколтето й — модерната й жълта рокля бе дълбоко изрязана.

Но Джена не се тревожеше.

Тя премного се притесняваше за Бърт, за да мисли за това, че Киско се наслаждава на голата й гръд. Освен това изпитваше перверзно удоволствие, когато този мустакат мексиканец гледаше гърдите й, въпреки че пред други би отрекла това. Играеше някаква опасна и извратена игра с Киско. Не знаеше защо го прави. Този мъж не я привличаше — един обикновен работник, необразован каубой без добро бъдеще.

Киско, който отдавна се бе заселил тук, живееше с брат си Санто в малка кирпичена къща зад конюшнята. Джена бе чула слухове за садистичните навици на Киско към жените.

Говореха, че е долен и брутален, когато се напие, и жените, често бягат от дома му, изплашени и засрамени. Но странното бе, че те винаги се връщаха, като че ли това, което правеше с тях, ги привличаше.

Носеше се мълвата, че белегът на бузата му е спомен от ревнива мексиканка, която дошла неочаквано в дома му късно през нощта и го видяла с красивата дъщеря на богат железничар.

Докато Киско седеше върху дивана, ръката му затрепери толкова силно, че той разля няколко капки мадейра върху черните си панталони. Джена се престори, че не забелязва това, но изпита вътрешно задоволство.

Понечи да седне до Киско, но промени решението си. Вместо това дръпна един стол във френски стил и се настани срещу него. Бе нетърпелива да узнае нещо за Бърт. Не усещаше, че покритите й от роклята колене се допираха до неговите.

Джена бавно отпи от виното си, като че ли не бързаше да чуе какво ще й каже. Да, тя наистина не бързаше. Инстинктивно знаеше, че й носи лоши новини. Почти се изкушаваше да му изкрещи: „Не, не ми казвай нищо! Моля те, недей. Забрави, че съм те помолила да следиш Бърт. Изпий си виното и се махай!“

Но не каза нищо. Единственото, което чуваше, бе тиктакането на часовника и ударите на собственото си сърце.

Киско изпи виното си наведнъж и сложи празната чаша на масата до лакътя си. Вдигна очи към нейните.

— Сеньорита Джена, по-скоро ще се оставя да ми извадят езика, отколкото да ви кажа шокиращите и отвратителни неща, които видях днес.

Киско успя да задържи усмивката си на задоволство, когато видя как красивата Джена трепна, като че ли я бе ударил. Именно тази реакция бе неговата цел. Познаваше добре жените — особено тази разглезена, красива и недостижима дама — за да разбере, че едно такова изказване ще я накара да го помоли да й разкаже всичко.

Всяка мръсна подробност.

Джена сръбна отново, глътна конвулсивно, сложи ръка на гръдта си и рече:

— Моля те, Киско, трябва да ми кажеш всичко. Всичко. Трябва да знам истината.

Киско поклати тъжно глава. Хлътналите му бузи придаваха измъчен вид на лицето му. Той сложи ръка на сърцето си и каза:

— Не искам да ви причинявам болка, моя нежна гълъбице.

Поласкана от състраданието му, Джена се наведе по-близо и протегна ръка към него. Той хвана бледите й крехки пръсти и ги стисна здраво в своите. После се наведе към нея. Лицата им се приближиха. Мексиканецът се наслаждаваше през цялото време на гърдите й.

— Както предполагахте, мила — промълви той. — Бъртън бе с друга жена. Постоянно е с нея.

— О, Господи, не! — почти изрида Джена, тъй като искрено се бе надявала да не чуе тези думи. — Как може да прави това? Та ние сме сгодени. Планираме да се оженим по Коледа — тя затвори зелените си очи в отчаяние.

Киско бе доволен.

— Не разбирам — той просто цедеше думите си — как един мъж, след като има вас, може да пожелае друга.

Джена бавно отвори очи и отчаяно промълви:

— Благодаря ти, Киско. Много си мил. Но не бива да ме щадиш. Искам да знам всичко.

— Да. Ще почна отначало. Дамата е млада и красива испанка и се казва…

— Испанка ли? — прекъсна го Джена, шокирана и ужасена. — Бърт спи с една мръсна селянка? Може би е слугиня?

Очите на Киско светнаха от гордост и злоба. Но Джена не забеляза това.

— Не, сеньорита, жената не е нито селянка, нито слугиня. Името й е Сабела Риос. Дошла е от Тускон, Аризона, преди няколко седмици. Тя е със своята компаньонка. Отседнали са в хотел „Лястовиците“ — той млъкна в очакване.

— Какво ли прави тя в Капистрано? Къде ли е видяла Бърт? Откога ли са заедно?

— Не знам какво прави тук. Изпратих Санто до Тускон, за да научи каквото може за сеньорита Риос. Не е ясно къде или кога Бърнет е срещнал младата дама, но от това, което видях този следобед… — той замълча, прехапа устни и затвори очите си, след това бавно ги отвори. — Те очевидно се познават от известно време.

— Искаш да кажеш, че е познавала Бърт, преди да дойде тук? Тогава той може би я е чакал. А днес… бяха ли заедно?

Киско кимна.

— Днеска си ги видял заедно, така ли? Къде? Какво правеха?

Мексиканецът я погледна с болка на лицето.

— Наистина ли искате да узнаете?

— Заповядвам ти да ми кажеш — Джена замига раздразнена. — Не крий нищо от мен.

Той въздъхна, скочи на крака, прекоси стаята и си сипа друга чаша вино. С гръб към нея, започна:

— Бърнет прекара миналата нощ в хотел „Мисията“. Към обяд се прибра в „Линдо Виста“ и след два часа отново излезе — Киско се обърна и тръгна към дивана. Седна така, че кръстосаните крака на Джена останаха между коленете му. — Дамата, за която говорим, сеньорита Риос, напусна хотел „Лястовиците“ около три часа. Тя взе оседлания си дорест жребец от конюшнята на Пакстън Дийн и потегли на юг от града.

— За да се срещне с Бърт, така ли?

Киско кимна.

— Той я чакаше на своя жребец в беседката сред лозята, южно от града. Тръгнаха заедно на югоизток, като предполагаха, че никой не ги вижда.

— Но ти бе там и ги проследи?

— Да. През целия път през долината към подножието на Шоколадовите планини. Когато накрая спряха и слязоха от конете, аз се изкачих на една скала точно над поляната, където бяха. Сигурна ли сте, че искате да продължа?

— Напълно. Трябва да знам.

Киско едва се сдържаше. Беше нетърпелив да разкаже това, което бе видял. В действителност щеше да каже повече, отколкото бе видял. Не искаше да признае, че двамата не бяха правили любов. По дяволите и двамата! Беше ги наблюдавал в продължение на часове с бинокъл и не се бе случило нищо, освен целувки и боричкане. Очевидно Бърнет не бе голям любовник. Със сигурност не бе успял да събуе кожените панталони на блондинката.

— Веднага щом легнаха на земята — подхвана тихо той, — те започнаха да се целуват страстно — Джена въздъхна отчаяно. — Никога не съм виждал двама, които толкова да се желаят. Само за секунди се съблякоха голи. След това Бърнет се настани между почернелите от слънцето крака на блондинката и започнаха да го правят. Жената успя да стигне до оргазъм почти веднага.

Отчаяна, Джена свъси вежди.

— Ти тогава ли си тръгна или почака, докато се облякоха?

— Ах, сеньорита Джена, те не се облякоха. Току-що започваха.

— Искаш да кажеш, че го правиха няколко пъти?

— Много пъти — Киско остави празната си чаша настрани и започна да брои на пръсти. — Първо го правиха, като тя лежеше под него. След това жената се качи върху него, а той легна по гръб. Това е вторият път. После легнаха един зад друг…

— Боже Господи! — проплака Джена.

— Стават три пъти, така ли? Чакайте да помисля… а, да, сега си спомням. Бърнет се изправи, вдигна красивата блондинка от земята, сложи краката й на кръста си и я облада. Тя като че ли много хареса тази поза, защото пъшкаше и го викаше по име. Колко пъти станаха? Четири. След това той сложи жената на тревата, а тя бе толкова изтощена, че не можеше да се движи, дори не можеше да повдигне ръцете си.

— Млъквай! — изкрещя Джена, като скочи на крака. — Не казвай нищо повече! Нито дума! — тя трепереше силно от възбуда, беше свила дланите си в юмруци и плачеше.

Киско бързо стана. Никога не бе виждал Джена толкова ядосана. Това бе и неговата цел. В този момент бе твърде уязвима. Имаше нужда от ласки и разтуха. Протегна ръце и я привлече към себе си, като се надяваше, че тя ще иска да отмъсти на Бърнет и да му се отдаде. Клин клин избива!

Той погледна над главата й в масивното огледало, което беше закачено над камината. Там видя отражението на голямото и удобно легло. Представи си как прави любов с годеницата на Бърнет на това легло, в тази благоуханна нощ.

— О, Киско — проплака Джена, притиснала се до него, заровила лицето си в гърдите му, — какво ще правим сега? Не мога да загубя Бърт. Не мога. Как бих могла да го задържа? Не знам, не знам. Кажи ми какво да правя?

Киско искаше да извика: „Ела с мен на леглото, мила моя! Направи това и никога повече няма да си спомняш за този мъж.“ Но не каза нищо.

— Почакай, почакай, знам какво да направя! — Джена вирна чернокосата си глава и се отскубна от прегръдката на учудения Киско. Като сочеше неспокойно към отворените врати, което означаваше, че той трябва да напусне веднага, очите й светнаха и тя каза високо: — Знам точно какво трябва да направя.