Нан Райън
Изгаряща светлина (40)

Тридесет и девета глава

Докато пътуваха към къщи следващия следобед, Сабела засрамено си припомняше събитията от изминалата нощ. Изчерви се при мисълта колко пъти и по колко различни начина бе позволила на Бърт да прави любов с нея. Позволи си да погледне скришом към него. Разположен на седалката до нея, той държеше хлабаво поводите с една ръка. От крайчеца на устата му се подаваше тънка кафява пура и през притворените му сиви очи пълзеше облаче прозрачен тютюнев дим.

Бърт беше без шапка и на челото му бе паднал кичур черна коса.

Сабела усети как пулсът й се ускори. Непозволена топлина я заля и тя разбра, че страните й се зачервяват. С раздразнение отмести поглед. Устните й се свиха в сурова линия.

Физическата сила и животинският магнетизъм на Бърт бяха могъщи. Твърде могъщи, реши Сабела. Тя ги ненавиждаше. Ненавиждаше Бърт. Ненавиждаше го за това, че имаше власт да я възбужда само като я погледнеше или докоснеше. Ненавистта й нарастваше всеки път, когато той успяваше така лесно и изкусно да я прелъсти.

В главата на Бърт се въртяха подобни мисли. Той също си спомняше страстното любене през изминалата нощ и това караше сърцето му да тупти силно и да усеща болка в слабините. Стараеше се да не поглежда към Сабела.

Русата й красота и женското й лукавство бяха могъщи, той знаеше това. Твърде могъщи. Ненавиждаше ги. Ненавиждаше Сабела. Ненавиждаше я за това, че имаше власт да го възбужда само като го погледнеше или го докоснеше. Ненавистта му нарастваше всеки път, когато тя успяваше без никакво усилие да го накара да я желае.

Двамата пътуваха в каретата в слънчевия декемврийски ден, без да се поглеждат един друг. Не разговаряха. Не се докосваха. Въпреки това, напук и на двамата, обземаше ги все по-нарастващо желание. Болезнена страст, която не можеха да овладеят. Сексуално желание, което — макар и неизказано — присъстваше осезаемо в тях. Чувството беше толкова силно, гладът им един за друг така голям, че Сабела не зададе никакъв въпрос, когато Бърт рязко изви колата от главния път. Хваната здраво за седалката, тя се молеше в душата си съпругът й да побърза, да подкара по-силно конете. Сърцето и биеше лудо в очакване.

Тя гледаше как Бърт нетърпеливо насочи конете по неравното поле към горичка от евкалипти. Слабото му лице беше като издялано от камък, а погледът му — вперен в гъстите и високи дървета пред тях. Изглеждаше едновременно опасен и привлекателен и това я възбуждаше страхотно. Сабела изгаряше от желание да премахне с целувки напрежението от устните му, да прокара нетърпеливите си пръсти по широките му голи гърди.

Стигнаха до евкалиптовата горичка. Бърт веднага забеляза тясна пътека във видимо непроходимия гъсталак и насочи каретата право към нея. Клоните на дърветата се огъваха и чупеха по гърбовете на изплашените коне и по каретата. Разлетяха се орляци птици, прах и листа.

Бърт успя с усилие да задържи конете. Черната карета спря под дебела сянка, напълно скрита от пътя, намиращ се на стотина ярда по-надолу. Захвърли юздите, без дори да ги преметне през халката на капрата, и протегна ръце към Сабела.

Тя моментално се оказа в прегръдките му, нетърпелива колкото него да се любят. Целуваха се пламенно, с широко разтворени усти и езици, които се милваха и се бореха за надмощие. Това не беше сдържана, сладко разгаряща се страст, а изригване на вулкан от желание. Сабела обгърна с ръце врата на Бърт и зарови пръсти в косата му. Жадните й устни не можеха да се откъснат от неговите, въздишаха и стенеха в устата му, а нежните му пръсти тръгнаха по познатия път под широките й поли.

Устните им най-после се разделиха след дългата влудяваща целувка. И двамата се задъхваха. Гледаха се в очите. Сабела нетърпеливо разкопча ризата на Бърт, а неговата търсеща ръка се пъхна под фустата с волани и погали корема й. Устните му отново бяха върху нейните, горещи й настойчиви, докато Бърт нетърпеливо дърпаше връзките на дантеленото й френско бельо.

Притисната към седалката на каретата, Сабела галеше раменете и голите гърди на Бърт, а ноктите й дразнеха твърдите гъсти косми. Устата му се движеше властно върху нейната. Тя не можеше да разбере как той винаги успяваше да я разсъблече без усилие.

Когато дантеленото бельо стигна до коленете й, пламтящите устни на Бърт се откъснаха от нейните и той повдигна тъмната си глава. Сивите му очи приличаха на жарко разтопено сребро, когато се вгледаха в нейните, и тя видя, че той вече не може да чака. Без да му мисли, Бърт разкъса прекрасното бельо. При този звук Сабела изпита невероятна радост от пълното си освобождаване.

Тя се задъха от удоволствие, когато Бърт отметна роклята и фустата й, разголвайки я пред изгарящия си поглед и вълшебното си докосване.

Дишането й се ускори и стана накъсано. Чувстваше тялото си възбудено, почти болезнено напрегнато. В същото време то беше станало така гъвкаво и податливо, че нейният смел и страстен любим можеше с лекота да прави с нея каквото си поиска.

Устните му разпалваха огън, който бързо се разливаше на вълни по цялото й тяло. Сабела се отпусна назад. Клепачите й натежаха и тя затвори очи. Дишаше бавно, като се молеше неистово този бавен огнен поток да не стихва никога. Без неговия разхлаждащ балсам тя със сигурност би изгоряла.

— Бърт! Бърт! — викаше Сабела, докато блестящите й от нега очи се отваряха и затваряха, а тялото й се извиваше, конвулсивно. Експлозията на страст и екстаз беше толкова силна, че тя можеше да я чуе, освен че я чувстваше. Оглушителен гръм буквално разтърси каретата под нея, а ехото остана да звучи в ушите й.

В блаженството си Сабела осъзна, макар неясно в началото, че някъде наблизо бе станала истинска голяма експлозия.

Бърт продължаваше да притиска топлата си уста към пулсиращата плът на Сабела. Целуваше я, любеше я до крайния момент, в който викът й заглуши всичко останало и тя неистово отблъсна лицето му от себе си, неспособна да понесе повече ласки. Бърт на мига вдигна тъмнокосата си глава, плъзна се на кожената седалка и грабна поводите, мълвейки:

— Исусе! Бентът Дриймо Дро!