Нан Райън
Изгаряща светлина (21)

Двадесета глава

Тя не можеше повече да отлага. Беше настъпил решителният час. Часът, от който се страхуваше през последните десет години.

Слънцето отдавна бе залязло. Ярките звезди блещукаха на тъмното нощно небе. Пъстроцветни японски фенери бяха окачени в огромното имение. Те осветяваха опънатия навес и големия двор зад него.

В средата на окосената ливада триетажният фонтан плискаше студена вода в кръглия басейн. Две млади дами, които очевидно бяха пили повече шампанско, газеха в кристалночистата вода.

Сабела завиждаше на безгрижния им детски смях. Искаше да отиде при тях. Искаше да влезе във фонтана, да се смее и подскача, докато стане време да се прибере у дома си.

Това бе нейният дом. Няма да остане с тълпата. Ще прекара нощта тук с… с…

Усмихна се тъжно, като наблюдаваше смеещите се Синтия Дъглас и Джени Дезмънд, двете момичета, които бе срещнала случайно в магазина за шапки миналата пролет. Сега те се плискаха във фонтана.

Бяха се върнали наскоро от Сан Франциско. Веднага бяха разбрали, че Бърт се бе отказал от Джена дьо Темпъл заради нея. И двете й довериха, че са доволни. Сега те се забавляваха, смееха се и се пръскаха във водата. Бяха вдигнали роклите си над коленете. Група млади мъже ги окуражаваше отстрани.

Танците започнаха малко след свечеряване върху един специално построен дансинг с изглед към океана. Духовият оркестър, който свиреше през целия следобед, бе сменен от малък струнен оркестър. Музикантите бяха облечени в елегантни вечерни костюми.

Мелодиите бяха бавни. Тоновете бяха меки и приглушени.

Сабела бе танцувала с толкова много хора, главата й се въртеше, а краката й бяха подути. Но въпреки всичко желаеше да остане през нощта, да танцува и да се смее. Да говори с хората. Сред тях се чувстваше сигурна.

Но се бе договорила с дявола и сега бе време да плати за това.

Като танцуваше в обятията на своя съпруг под звуците на романтична балада, Сабела отклони вниманието си от двете девойки във фонтана, вдигна глава към Бърт и го погледна в сребристосивите очи. След това тихо каза:

— Скъпи, остави ме за половин час.

Бърт леко потръпна. Докато Сабела очакваше часове на ужас и страх, той бе изпълнен с най-щастливи мисли. Стисна нежно ръката й, усмихна се и я целуна по слепоочието. Допирайки устните си до челото й, прошепна:

— Моя любов! Предоставям ти целия си живот!

Той я сгуши до себе си, след това я пусна. Остана в средата на дансинга и сви ръцете си в юмруци. Проследи с обожание как тя грациозно повдигна полите на сватбената си рокля и тръгна самоуверено през тълпата.

Почувства се горд и изпълнен с любов, когато видя, че група от развълнувани млади жени я последва към къщата. Вълнението зарази всички гости, когато Сабела мина под навеса и след това излезе от другата страна.

Беше стигнала покрития с каменна настилка вътрешен двор. Изкачи се царствено по стълбите и след това се обърна. В ръката си държеше леко увехналия сватбен букет от кремави орхидеи и рози.

Всяко неомъжено момиче искаше да я докосне. Синтия Дъглас и Джени Дезмънд, боси и засмени, се опитаха да стигнат до нея.

Сабела се усмихна лъчезарно на всички жени, които се бяха събрали. Леко ги подразни, като понечи да хвърли букета си. След това го метна във въздуха, завъртя се и изтича в къщата. След нея се чуха женски крясъци, викове и смях.

Когато влезе вътре, лъчезарната усмивка изчезна от лицето й.

Мина през големия тих коридор и се изкачи по главното стълбище. Като че ли вървеше към гибелта си. Чудеше се дали ще понесе ужасното изпитание, което й предстоеше. Каза си, че няма друг избор.

Стигна площадката на втория етаж, поколеба се, затвори очи за момент и нервно прехапа долната си устна. Отвори очи и пое дълбоко дъх, като се насили да върви. В началото на широкия коридор, който водеше към северното крило на къщата, отново се спря. Започна да трепери толкова силно, че зъбите й затракаха, а тялото й се покри със студена пот. Стисна зъби и решително сви очи.

Сабела повдигна полите на бялата си рокля и тръгна по тихия коридор. Когато стигна последната врата, тя се спря за момент, като отлагаше влизането. Отлагаше да влезе в луксозните стаи, където я очакваше нощ на ужасите.

Посегна към блестящата сребърна топка, като отново се потресе от мисълта, че ще трябва да прекара една мъчителна нощ тук. Попаднала бе в капан, като осъден затворник. Щеше да бъде заключена с тъмнокосия влюбен непознат, който бе с по-голяма физическа сила от нея и който, ръководен от страстта и желанието си, можеше да се държи по-скоро като животно, а не като човек.

Сабела завъртя сребърната топка, отвори тежката врата и влезе вътре.

— Пресвета Дево! — промърмори Кармелита, като се втурна към нея. — Къде беше? Чаках те толкова много време — като поклати прошарената си глава, набитата мексиканка хвана Сабела, обърна я към себе си и започна да откопчава атлазената й булчинска рокля.

— Все още е твърде рано — отговори й Сабела.

— Вече е девет часът. Забрави ли колко години ти трябваха, за да се научиш на добрия етикет в такива случаи? Знаеш много добре, че гостите не могат да напуснат преди булката и младоженеца! Някои от възрастните сигурно са страшно уморени.

— Те не са единствените, които са уморени — каза Сабела.

След като Кармелита разкопча роклята й, тя извади нежните си ръце и я смъкна надолу.

— А сега я прескочи — Сабела пое ръката на Кармелита, за да се освободи напълно от роклята. — Банята те чака отдавна. Може би вече е изстинала. Ще звънна за…

— Не, недей — Сабела поклати глава. — Така е добре.

Кармелита забеляза разтревоженото й лице и нежно каза:

— О, малката ми — след това утешително я прегърна. — Можеше да не преживяваш всичко това! Има все още време. Можем да се измъкнем, докато другите…

— Не! — Сабела се дръпна от прегръдката на Кармелита. — Няма да тръгнем, докато не взема със себе си единствения син на Бърт Бърнет! — добави тя, като събличаше дантеленото си бельо. — Тъй като това е невъзможно да стане, без да му позволя… — преглътна трудно. — Моля се само да съм една от онези жени, които имат късмета да забременеят през сватбената нощ!

Кармелита, която бе по-възрастна и по-мъдра, свъси вежди:

— Недей да разчиташ на това. Може да са ти необходими седмици, месеци и дори години, преди да…

— Не! — отсече Сабела. — Не казвай това! Майка ми е забременяла с мен веднага, щом като се е омъжила. Същото ще стане и с мен. Знам, че това ще стане. Трябва да стане.

Докато Сабела се къпеше във ваната, Кармелита махна виненочервената покривка от масивното легло. Сгъна пухената завивка и отметна края на копринения чаршаф. Изправи няколкото възглавници, обточени с дантела, и ги опря до таблата на леглото, след това намали светлината на матирания настолен абажур. Премести кристалната ваза с кремави рози от бюрото на нощното шкафче. После обиколи спалнята, за да види дали всичко е готово, дали всички прозорци са отворени, както бе поискал мистър Бърнет.

Стаята бе покрита с плюшен килим. Тя го прекоси и отвори голямата стъклена врата, която водеше към балкона. Пое дълбоко дъх в студената нощ и усети морския полъх. След това отиде и видя множество гости, които се въртяха наоколо, смееха се, говореха и пиеха.

Очите й бързо намериха младоженеца. Той бе по-висок и по-едър и, разбира се, по-красив от останалите господа. Прекрасен мъж според Кармелита. Бърт каза нещо на един кръг от мъже, засмя се, след това си проправи път през тълпата. Кармелита се обърна и влезе бързо вътре.

Мъжете от тълпата започнаха да свиркат и да реват, когато Бърт тръгна към къщата. Всеки от тях държеше по една бутилка под мишница. Очите им палаво светеха.

— Дай му моето име, Бърт — провикна се един от тях. — Хей, Бърт, да те събудим ли за закуска? — подразни го друг.

Всичко бе на шега и Бърт също го прие така. Когато стигна стъпалата на вътрешния двор, той се завъртя, усмихна се по момчешки и каза:

— Приятели мои, мисис Бърнет и аз ви благодарим за това, че дойдохте. Има премного храна и напитки, оркестърът все още свири. Останете колкото искате — засмя се и смигна. — Но аз трябва да ви пожелая лека нощ.

Думите му бяха съпроводени от пронизителни свиркания и бурни аплодисменти. Усмивката не изчезна от лицето му, докато влизаше. Бърт тръгна към кухнята. Взе две бутилки с тънките си пръсти и кимна на сервитьора, който бе облечен в бял жакет. Той веднага донесе сребърен съд с лед и пое двете бутилки шампанско от Бърт, като едната остави настрани, а другата пъхна в леда. След това я подаде на Бърт.

— Ти си добър човек, Томас Мак Цайър. Напомни ми утре да повиша заплатата ти — каза, все така усмихнато, Бърт.

Кармелита отиде да предупреди Сабела, че трябва да побърза, защото Бърт идва. Младоженката вече обличаше мекия си бял халат, когато чу тежки удари по вратата. Двете жени замръзнаха и се спогледаха. След това мексиканката прегърна Сабела и забърза към гостната на апартамента. Почака там докато я чу да казва:

— Влизай, Бърт.

Кармелита излезе в коридора, когато Бърт отвори вратата и пристъпи в спалнята.

Той затвори вратата с мускулестото си рамо, след това се облегна на нея със сребърния съд с шампанско в една ръка и две високи чаши в другата. Погледна младата жена, която сега му бе съпруга.

Тя бе облечена с атлазен халат, украсен с фина дантела. Русата й коса падаше свободно върху нежните й рамене и гърба й. Светлината от лампата описваше ореол около лъскавите и къдрици. Тя го гледаше с големите си очи, които излъчваха едновременно девственост и предизвикателство. Нямаше съмнение, че бе най-красивата жена, която Бърт познаваше. Желаеше я с толкова страст, че едва не изтърва сребърния съд в желанието си да я прегърне. Ръцете му трепереха. Искаше му се колкото се може по-бързо да махне дрехите й и да я вземе гола в ръцете си.

— Скъпа, нали не съм те притеснил — промълви нежно той.

— Не, съвсем не — отговори му Сабела. Коленете й трепереха, сърцето й лудо биеше.

Бърт се движеше с котешка походка. Като го гледаше изплашено, Сабела си мислеше, че никога преди това не го бе виждала толкова тъмен, страшен и голям. Той бе едър мъж, а тя се чувстваше толкова малка и беззащитна в негово присъствие. Тръгна насреща й. На две крачки от нея остави сребърния съд и чашите за шампанско върху нощната масичка до леглото. Обърна се с лице към Сабела, приближи се, усмихна се и сложи ръце върху раменете й.

— Ще вдигнем ли тост, мила?

— Да, разбира се — каза тя, като кимна. Преглътна конвулсивно. Само ако можеше да изпие цялото шише! Може би тогава щеше да понесе това, което я очакваше.

Бърт съблече тъмното си сако и го хвърли на близкия стол. Хвана черната си копринена вратовръзка и я дръпна леко, за да я разхлаби. След това откопча горното копче на бялата си риза.

Сабела наблюдаваше колко бързо и нетърпеливо Бърт съблече сакото си, дръпна връзката си и разкопча яката си. Дали няма да бъде безразсъден към нея? Дали няма да сграбчи халата й и да го хвърли, като я остави гола и объркана?

Бърт й подаде чаша шампанско. След това взе своята, вдигна я, погледна Сабела право в тъмните искрящи очи и каза:

— Нека нашите утрешни светли дни бъдат така сладки, както първата ни брачна нощ.