Нан Райън
Изгаряща светлина (13)

Дванадесета глава

Бърт Бърнет стоеше на скалистия връх на Поинт в хладното неделно утро. Гъстата мъгла, която идваше откъм океана, галеше гладко обръснатото му лице. Вятърът рошеше изрядно вчесаната му коса и притискаше небесносинята риза към мускулестите му гърди.

Той стоеше, втренчил сивите си очи в океана и пъхнал ръце в джобовете на избелелите си дънки. Върховете на черните му каубойски ботуши бяха на няколко инча от ръба на скалата. Беше на стотина фута височина над пясъчната крайбрежна ивица.

Мъглата бе така гъста, че Бърт не можеше да види добре под себе си, но знаеше, че е време за прилива. Чуваше как вълните се разбиват навътре в морето и след това пръскат пяната си върху скалите.

Поинт можеше да бъде опасно място в утро като това. Една погрешна стъпка в мрачната утрин, едно подхлъзване можеше да се окаже фатално.

Бърт леко потръпна при тази мисъл. Това така добре познато място беше някак си опасно за него в това студено и сиво утро.

Опасността идваше не от това, че можеше да падне от скалите, а от мистериозната руса жена, за която не знаеше нищо.

— Бърт, Бърт, тук ли си?

Той чу топлия и приятен глас, който идваше от мъглата, и всички мисли за неговата безопасност изчезнаха.

Бърт нежно я предупреди:

— Сабела, стой, където си! Не мърдай. Ще дойда при теб.

Девойката не се подчини. Ловка и смела като него, тя тръгна по посока на гласа му. След това се показа в мъглата. Бърт се промъкна към нея, спря се и учудено я погледна.

Изведнъж мъглата се разпръсна и той я видя ясно на фона на слънчевата светлина. Сивата мъгла ваеше причудливи форми наоколо, сред които се открояваше нейната прекрасна фигура. Косата й, разпусната и позлатена от слънцето, галеше лицето й. Краищата на розовата й лятна рокля се издуваха от вятъра около стройното й тяло като някакъв шарен звънец. В този прорез от светлина тя изглеждаше като че ли от друг свят, като ангел, който лети прекалено ниско над земята.

Сърцето на Бърт спря да бие за секунда, след това затуптя отново и тежко.

Той се усмихна, очарован от красотата й.

Сабела погледна високия тъмен мъж над себе си. Красивото му лице изразяваше възхищение от нея.

Тя отвърна на усмивката му.

— Не се ли гордееш с мен? — извика девойката. — Успях да стигна до върха преди изгрев.

Бърт я гледаше възхитено. Вдигна ръка към лицето й. С малкия си пръст оправи един кичур руса коса, който докосваше устата й.

— Твърдиш, че си успяла — каза той, като гледаше устните й, — а дори не си ме целунала.

Като се смееше, Сабела сложи ръце на гърдите му, повдигна се и го целуна бързо. След това каза:

— Мога ли да те помоля нещо?

Блестящите му сиви очи се плъзнаха по косата, лицето и тялото й. Нетърпеливите му ръце докоснаха бузите й, раменете и талията й.

— Можеш да ме помолиш всичко — увери я той, като леко я привлече към себе си.

— Винаги ли се усмихваш? — тя наклони главата си на една страна. — Никога ли не си нещастен?

Като продължаваше да се смее, Бърт сви рамене. След това каза:

— Не мога да страдам, ако това не е крайно необходимо — усмивката му се разшири. — Преди много години си обещах да посветя всичките си сили на живота.

Сабела кимна.

— Това харесвам у теб.

Бърт я обгърна с ръце и сплете длани зад талията й.

— Мислих много. Какво смяташ да правим тази сутрин, за да сме напълно щастливи? — той любопитно повдигна тъмните си вежди.

Сабела плъзна ръцете си върху гърдите му.

— А защо да не го направим? Нали затова и двамата сме дошли тук?

Бърт щастливо кимна. Тази красива жена очевидно гледаше на сексуалните отношения като самия него. Като на една приятна игра. И развлечение, което не ще има някакви последици.

Тя бе неговият тип жена.

Бърт се наведе и целуна влажните устни на Сабела. Постепенно целувката му стана особено чувствена. Изведнъж мъглата се вдигна и слънцето огря и позлати студените води на Тихия океан.

Когато усети топлината върху гърба си, Бърт откъсна устните си от тези на Сабела, хвана ръката й и я повлече след себе си надолу по скалистата пътека. Когато стигнаха вързания жребец, той го отвърза и хвърли юздите върху животното. Качи се върху дорестия кон, като се усмихна на Сабела.

Бузите й розовееха, но не от слънцето. Устните й бяха подпухнали от целувката му. Големите й тъмни очи блестяха обещаващо и предизвикателно.

Полу на шега, полусериозно той каза:

— Не трябва да те водя със себе си. Трябва да те оставя тук.

— Точно това трябва да направиш — отговори тя дръзко, — но няма да го сториш.

— Твърде сигурна си, мис Риос.

— Не — отвърна му тя, флиртувайки с големите си очи. — Сигурна съм в теб, мистър Бърнет.

Отговорът се понрави на Бърт. Той отметна тъмнокосата си глава и се засмя. След това посегна и сграбчи Сабела, вдигна я и я постави на седлото пред себе си.

— Какво да правя с теб сега?

— Можеш отново да почнеш да ме целуваш.

Страстната му целувка я остави почти без дъх. Разбра, че ще й бъде трудно да устои на този решителен мъж, който очевидно имаше голям опит с жените. Но щеше да издържи.

Сега и после, докато стане негова жена.

 

 

Това неделно утро постави началото на една главозамайваща седмица за страстния и нетърпелив Бърт. Когато църковните камбани забиха и всички започнаха да се събират за служба, той водеше Сабела надолу по брега към едно усамотено заливче. Докато в старата църква отчето поучаваше енориашите си да не се поддават на изкушение, Бърт правеше всичко възможно, за да убеди Сабела да се поддаде на изкушението.

Но тя нямаше да го направи.

Лежеше в обятията му на разстланото одеяло в скрития залив. Само на няколко ярда от разбиващите се вълни те прекараха топлото пролетно утро в смях, целувки и въздишки, милувки и закачки.

Някъде по обяд Сабела рязко се дръпна от прегръдката на Бърт и седна, като го остави объркан и замаял от страст. Тя се повдигна на колене и се отпусна назад върху петите си.

— Не мога да остана повече тук — каза девойката като извинение.

Бърт пъхна ръката си под дългата й пола. Тънките му пръсти обхванаха левия й глезен.

— Ще останеш.

Той легна по гръб. Черната му коса бе разрошена, а карираната му риза — разкопчана. Агресивно плъзна ръка нагоре към прасеца й.

— Няма да те пусна. Не и сега — каза той, като правеше кръгове с палеца си по вътрешната страна на коляното й. — Моля те, остани още малко.

Сабела решително поклати глава.

— Това, което можем да правим, е само да се целуваме и галим — отвърна тя, като кръстоса ръце върху гърдите си. — Ако остана, искаш ли да поговорим?

— Разбира се, скъпа. Обещавам.

Бърт я стисна за крака и я накара да коленичи до него. После седна срещу нея. Хвана я през кръста и я привлече към себе си. Зарови глава в меката тъкан, която покриваше гърдите й. Дъхът му бе горещ и проникваше през роклята й.

Тя потрепери.

Като зарови ръце в косата му, Сабела го предупреди:

— Обеща, че ако остана, ще си поговорим.

— Разбира се, любима — измърмори Бърт, като я целуна страстно там, където гърдите й се разделяха. — Ще говорим за това как да се любим.

— Така ли? — бутна го силно, скочи на крака и избяга.

 

 

Към края на седмицата Бърт просто мислеше, че загива.

Красивата и загадъчна Сабела Риос бе всичко за него. Направо щеше да полудее. Беше безнадеждно влюбен. Напълно очарован. Постоянно се измъчваше от мисълта да я притежава.

Незадоволеното желание разгаряше страстта му. Остави работата си в ранчото и прекарваше дните си със Сабела. Измисляше странни извинения, за да се наслади на топлите звездни нощи заедно с нея.

Кръвта му кипеше. Водеше обекта на страстните си желания в скрити романтични места, обладан от мисълта да я прелъсти.

Сабела бе неумолима.

Тя не бе заслепена от страст или любов. Не можеше да отрече, че изкусните опияняващи целувки ускоряваха пулса й, но сърцето й оставаше студено, разумът й работеше само в една определена посока.

Под магнетичния чар и красотата на този мъж Сабела виждаше Бърт Бърнет такъв, какъвто бе в действителност. Един ловък мошеник. Безсърдечен крадец. Омразен враг.

— Позволи ми — мърмореше Бърт, докосвайки шията й с горещите си устни, — позволи ми, скъпа.

— Не, Бърт, не — повтаряше Сабела. Беше изрекла тези думи хиляди пъти през последните дни.

Отново бе неделя. Една цяла седмица бе изминала от онова мъгливо утро на Поинт.

Стояха и се прегръщаха върху покрития със зеленина склон на платото. Беше по залез-слънце. Бяха на мили от най-близката къща. Яздиха в продължение на часове, за да стигнат тук.

Бърт бе гол до кръста. Ризата му лежеше в краката им. Бялата блуза на Сабела бе разкопчана, дългите й краища висяха извън кожените й панталони. Бе гола отдолу.

Отново отказваше да бъде негова и отчаяно се опитваше да се закопчае, докато Бърт се мъчеше да й попречи. Сабела успя да се закопчае донякъде, докато горещите му устни докосваха лицето й.

Той целуваше бузите, клепачите й и шепнеше възбуждащо:

— Сабела, моля те, съблечи блузата си, това е всичко, което желая.

Целуна горната й устна, като леко я ухапа.

Преди да може да му отговори, той я целуна толкова страстно и горещо, че и двамата забравиха къде са. Бавно се свлякоха на колене, устните им се сляха, сърцата им забиха силно. Сабела като че ли забрави за копчетата на блузата си.

Но не и Бърт.

Тя обви ръце около врата му и се притисна до него. Смело вмъкна езика си в устата му, възбуждайки го. Усети, че той потръпна. Тялото й също потръпна в ответ.

Откакто се срещаха, се бяха целували хиляди пъти. Но тази целувка бе по-различна от другите. Имаше много причини за това. Никога не бяха отивали толкова далеч от погледа на всички. В това красиво усамотено място в подножието на Шоколадовите планини им се струваше, че никой не бе идвал тук преди тях, че бяха сами в целия свят. Това сигурно скалисто място възбуждаше сетивата с примитивната си красота.

Слънцето залязваше. Сабела коленичи върху кадифената поляна, затвори тъмните си очи и въздъхна, изпитвайки неописуемо удоволствие от продължителната целувка и трепетно щастие.

Започваше да се смрачава.

Не само красотата на този див рай или топлината на устните на Бърт караха кръвта й да кипи в жилите й. Имаше нещо повече. Изведнъж тя разбра, че блузата, която отчаяно се опитваше да закопчае, бе напълно разтворена.

Разголените й гърди докосваха голата плът на Бърт. Зърната й бяха станали две огнени точки, разкъсвани от изгаряща болка. Единствената й надежда да угаси този страшен пламък бе да се притисне по-близо до тази мускулеста мъжка плът. Единственият балсам за тази сладка болка бе да притисне зърната си в окосмената му гръд.

Сабела инстинктивно изпъна гръб и притисна набъбналите си гърди към горещата плът на Бърт.

Той изпъшка от удоволствие.

Докато се наслаждаваше на сладостта на устните й, Бърт плъзна ръката си под отворената блуза на Сабела и привлече девойката по-плътно към себе си. Ушите му писнаха и той изпъшка в екстаз, когато твърдите й като диамант зърна се впиха в плътта му. След малко устните му щяха да бъдат върху гърдите й, пиейки от белотата им.

Бе сигурен, че са съвсем сами в това усамотено място. Можеха да правят всичко, което пожелаеха. Това, което ги очакваше, бе изключително възбуждащо — да се любят на това място, като единственият свидетел щеше да бъде залязващото слънце.

Устните им се разделиха. Дишайки тежко, Бърт седна на петите си, без да се откъсва от Сабела.

— Да, малката ми — промърмори дрезгаво той. — Да…