Луиз Бегшоу
Дяволът в теб (38)

Тридесет и седма глава

Попи се справяше отлично. Бе надминала очакванията на Джоел Стейн и дори своите. Никой не желаеше да я приема сериозно, но това не бе неин проблем. Нямаше намерение да отстъпва на никого.

Беше млада и отказваше да се облича като по-възрастна. Никакви официални костюми с подплънки на раменете. Носеше джинси, фланелки на „Металика“ и сандали с тънки каишки и висок ток, прилепнали черни рокли или къси дънкови панталони и ризи с вързани краища. Ходеше с разпуснати коси и почти без грим и парфюм. През повечето дни слагаше само защитен крем против слънце и малко дезодорант. Това бе достатъчно.

Няколко пъти едва не я изхвърлиха. В MTV й казаха: „Не допускаме фенове във фоайето, госпожице.“ Администраторките на музикалните компании викаха охраната, а управителите на банки завъртаха очи. Не задълго.

Попи изваждаше визитната си картичка като оръжие. Тя държеше ключа към „Силвър Булет“.

— Не мога да повярвам — каза Кейт.

— Повярвай — усмихна се Попи на вокалистката. — Корицата на „Ролинг Стоун“.

Моли изглеждаше готова да заплаче. Седяха на задната седалка на лимузината на път за „Роузбоул“, където „Силвър Булет“ бях трети в списъка за фестивала „Монстърс ъв рок“, преди „Скид Роу“ и „Гънс енд Роузис“. Момичетата изглеждаха страхотно. Костюмите им отново бяха в съчетание на черно и сребристо. Беше им създала имидж, който щеше да бъде представен от престижното списание на Джан Уенър. По ирония на съдбата някога бунтарското музикално издание бе започнало да определя стандартите.

Появата на кориците му бе етикет за признание, който сякаш казваше: „Успяла група“.

— Имам още добри новини за вас — каза Попи. — Маркетинг кампанията ни се оказа много успешна и „Адско“ става номер едно.

Клер издаде гърлен звук, сякаш някой я душеше.

— Приемам това като одобрителен възглас.

Попи почувства тръпка на гордост. Харесваше тези хлапета. Мислеше за тях като за свои деца, въпреки че бяха с една-две години по-големи от нея. Тя бе променила живота им.

Добрият мениджър трябваше да разбира от всичко. Да може да избере продуцент, художници за обложка и декори и тур мениджър. Тя наблюдаваше как върви работата в студиото, дишаше във врата на спонсорите, грижеше се нейните момичета да звучат често по радиото и вдигаше телефона в три през нощта, когато Моли бе препила и някой трябваше да я измъкне от ареста.

Това бе наградата й: албумът на нейната група се разграбваше от рафтовете, MTV въртеше техен клип в „Хедбенгърс Бол“, пред хотелите се тълпяха фенове, а билетите за концерти бързо се изчерпваха. Продажбите на тениски не бяха големи, защото момчетата не желаеха да носят емблемата на дамска рок група. Но положението изглеждаше розово.

Попи се опита да не се възгордява. В края на краищата не бе част от групата и не бе участвала в сътворяването на музиката, която звучеше по KNAC. Не тя въртеше палките, флиртуваше с феновете от първия ред или позираше със секси облекло до мотори „Харли Дейвидсън“. „Силвър Булет“ бяха талантливи.

„Но не гениални“, прокрадваше се тих глас в съзнанието й. Истината бе, че само талантът не можеше да гарантира големи продажби. Това бе най-добре известно на „Мот дъ Хупъл“.

Понякога дори не бе нужен никакъв талант. Всички знаеха за случая с „Мили Ванили“. Награда „Грами“, а не бяха изпели нито един тон от „своите“ песни.

Беше необходим добър план. Тя щеше да го съчини.

Видя момичетата да се поздравяват с успеха. Със сигурност не биха го постигнали без нея.

— Ние сме „Силвър Булет!“ — Кейт размаха ръце и направи патентованото си вдигане на юмруци към небето. — Благодарим ви и лека нощ!

Групата бе изпратена с викове и битка за достъп до ръба на огромната фестивална сцена. Попи зорко следеше дали охраната се грижи никое от момичетата да не пострада. Роудитата ги посрещнаха с бутилки вода и бели хавлиени кърпи, с които да попият потта си, преди да се отправят към душовете.

— Попи.

Усети нечия ръка на рамото си. Едва не подскочи.

— За бога, Джоел, стресна ме.

— Бяха страхотни — каза Джоел Стейн. Бе облечен с шикозен костюм и носеше златен часовник, който навярно струваше четири пъти колкото годишната й заплата. — Моите момичета имат фантастични парчета.

„Твоите момичета?“, помисли си Попи, но не го изрече.

— Снимките за „Ролинг Стоун“ са утре — каза тя.

— Зная, разговарях лично с Джан. Ще работят с Ани Лебовиц.

Попи кимна, въпреки че, разбира се, вече знаеше това. Цял месец бе водила преговори.

— Имам няколко вълнуващи идеи за групата — каза Джоел. — Ще проведа съвещание с тях, когато излязат от банята.

Попи го изгледа втренчено.

— Ти ли?

„Силвър Булет“ бяха нейна група. Тя свикваше съвещания.

— Можеш да дойдеш, ако искаш — нехайно каза Джоел.

Попи водеше вътрешна борба, докато край нея цареше хаос.

Роудитата тичаха към сцената, за да свалят техниката на „Силвър Булет“ и да инсталират тази на „Скид Роу“. Стейн й изпращаше недвусмислени сигнали, но не я бе грижа. Най-добре би било да си мълчи. Явно той очакваше именно това.

— „Силвър Булет“ са мое откритие, Джоел. Аз уредих снимките за „Ролинг Стоун“. Аз ги представлявам от година насам и провеждам съвещания с тях.

— Доколкото ми е известно, те са звезди на „Дрийм Мениджмънт“ — погледът му я предупреди да не спори повече. — Свърши чудесна работа, Попи, но момичетата…

„Момичетата, точно така“.

— … стигнаха до етап, на който аз мога да им бъда по-полезен от теб. Готови са да преминат на следващото ниво. Искам да започнеш да мислиш за компанията, може би да избереш друга група, която да поемеш. Какво ще кажеш за „Хайуей“? Трябва им нов тласък и може би ти си най-подходящият човек, който може да им го даде.

„Хайуей“? Скапаните „Хайуей“? Тийн поп групичка, която Джоел бе изфабрикувал като отговор на „Ню Кидс он дъ Блок“? „Хайуей“ бяха преминали с няколко години възрастта за това и залязваха. Петнадесетте им минути слава изтичаха.

Фалшиво му се усмихна.

— Ще си помисля, Джоел.

Попи си тръгна от фестивала рано. Бе толкова ядосана, че ако останеше още малко, щеше да избухне, а ако се скара с Джоел, не би постигнала нищо и само би изглеждала слаба. Не желаеше момичетата да я видят разстроена.

Не бе твърде притеснена. „Силвър Булет“ щяха да останат лоялни към нея и да искат да продължат заедно. Все пак Джоел бе зает с „Грийн Дрегън“ и другите си мултиплатинени гиганти, които бяха по-важни от „Силвър Булет“, и момичетата го знаеха. В краен случай щеше да ги накара да избират между двамата, а клиентът винаги имаше право.

Опита се да си каже, че това е просто бизнес, но бе бясна.

Попи се качи в новото си БМВ и се върна в офиса си. Влезе с гневна походка, затръшна вратата и грабна жълт бележник и химикалка. „Всяка криза е извор на нови възможности“, казваха хората. Много добре. Джоел й предлагаше нещо, с което би трябвало да се задоволи. Но вече не й бе достатъчно.

Искаше по-голямо парче от пая. На обложката на всеки албум да бъде отпечатано нейното име, не само „Дрийм Мениджмънт“, а „Попи Алън от Дрийм Мениджмънт“. По-голям дял от мениджмънта. И никаква намеса от страна на Джоел.

„Може да съм млада — помисли си Попи, — но съм добра. «Силвър Булет» ме обичат. Той не може да ми ги отнеме“.

 

 

— Не! — Стейн поклати глава. Само веднъж, но категорично. — Нещо друго, Попи? Бих се радвал да чуя идеите ти за „Хайуей“.

Попи се постара да запази хладнокръвие. Стоеше в офиса на шефа си. Беше типичен за Ел Ей безоблачен ден, с хладен бриз, който смекчаваше силната слънчева светлина. Клоните на палмата отвън до прозореца му тихо шумоляха.

Но в офиса атмосферата изстиваше. Много бързо.

— Искаш да се включиш в играта точно когато моето откритие…

— Откритието на „Дрийм“.

— Аз свърших цялата работа, Джоел. Изведнъж групата ми стига до номер едно, появява се в „Ролинг Стоун“ и когато всички трудности са преодолени — не успя да прикрие нотката на самодоволство в гласа си, — обермениджърът Джоел Стейн идва и обира лаврите? Няма да стане. Не е честно.

— Не е честно — подигравателно я имитира Джоел. — Слушай, хлапе. Дадох ти шанс. Нима се мислиш за новоизлюпена фея, която с магическа пръчка е превърнала тези момичета в звезди? Не би стигнала доникъде без името „Дрийм“ и моя опит. Всички се съгласяваха да разговарят с теб само защото си от „Дрийм“. Моята компания и моята репутация издигнаха групата. Ти използва тези инструменти по най-добрия начин. Искам да го направиш отново с „Хайуей“.

— Да ти кажа ли какво мисля за „Хайуей“? Без мен. Край — сопна се Попи.

— Предаваш ли се?

— Не желая да бъда мениджър на скапани банди. Имам своя група, която сама открих.

— Тази група има договор с мен — Джоел размаха пръст срещу нея. — Или моята воля, или ничия, принцесо.

— Момичетата дори не те познават. Няма да се съгласят.

— Напротив — бе усмихнат до уши. — Изложих пред тях плана си за преминаване от поддържане на това ниво към издигане до следващото. Всички са „за“.

— Глупости! — почти изкрещя Попи.

— Стига, стига, скъпа — Джоел побутна телефона си към нея. — Не се пали излишно. Сама им се обади. Ще видиш.