Нора Робъртс
Трудна истина (12)

Единадесета глава

Настъпи истинска лудница, когато Гладис започна да ражда. Аби правеше сутрешната си проверка, баща й крачеше до нея. Земята отново бе замръзнала и едва започваше да показва признаци на нов живот. Обувките на Франк потропваха по пътеката в обичайния си жизнерадостен ритъм. На Аби никога не й омръзваше да слуша историите за живота му като пътуващ актьор. Макар да бе прекарала с него повече от половината си живот, Аби съумяваше да забрави реалността и да си внуши, че всичко е блясък, вълнение и премиери.

— Казвам ти, Аби, чудесно е да се живее така. Град след град, селище след селище. Какъв прекрасен начин да обиколиш света.

Той никога не споменаваше за неугледните заведения, пълните с дим и мирис на алкохол помещения, нито пък за напълно безразличните зрители. В света на Франк О’Хърли нямаше такива неща. Аби му бе благодарна за това.

— Вегас, какъв град. Неонови реклами, звън на игрални автомати. Хората танцуват, облечени в елегантни дрехи в осем часа сутринта. О, какво ли не бих дал да играя отново във Вегас.

— Ще играеш, татко — може би не в най-първокласния театър, може би името му няма да бъде изписано с — огромни букви на афиша, но той щеше да играе отново във Вегас. Както щеше да играе и в десетки други градове. Човек като Франк О’Хърли не можеше да спре да играе, както не можеше да спре да диша. „В кръвта е“ — често й бе казвал той и бе прав. Защото кръвта на О’Хърли кипеше и Франк бе станал преди осем часа и вървеше през двора с дъщеря си, като всъщност смяташе, че дори дванайсет на обяд не е приличен час за ставане. Това караше Аби да го обича още повече.

— Това място — той спря, но внимаваше да не поема дълбоко въздух. — Доволна си, предполагам. Трябва да си се метнала на баба си. Никога нямаше да напусне онази ферма в Ирландия — Франк потъна за миг в спомените, които бяха по-скоро мечти. — Щастлива ли си, Аби?

Тя размисли над въпроса, защото чувстваше, че отговорът е много важен. Фермата й носеше удовлетворение. Децата… Аби се усмихна, спомнила си оплакванията им, че ги изпраща на училище, когато е много по-вълнуващо да останат вкъщи. Децата й даваха корените, гордостта и любовта, които не бе в състояние да опише. И Дилън. Той й бе донесъл страст, огън и спокойствие в същото време. Дилън бе допълнил това, което липсваше в живота й. Макар да знаеше, че е само временно, струваше й се достатъчно.

— Отдавна не съм била по-щастлива — беше вярно. — Доволна съм от всичко направено тук. За мен то е много важно.

За Франк бе непонятно как някой може да бъде щастлив, закотвен на едно място. Но той винаги бе искал децата му да получат това, което желаят най-много. Нямаше значение какво е то, щом го имаха.

— Този писател… — това бе непозната земя и той опипа почвата. — Е, Аби, човек трябва да е сляп, та да не види как гледаш писателя.

— Влюбена съм в него — странно колко лесно бе да изрече думите сега, когато не бяха белязани от сянка на съжаление или страх.

— Разбирам — той тихо подсвирна. — Трябва ли да поговоря с него?

За момент тя остана като вцепенена. После избухна в смях.

— О, не, татко, не. Не е необходимо да говориш с него — Аби спря и целуна баща си по гладко избръснатата буза. — Обичам те.

— Така и трябва — той я ощипа по брадичката. — Сега мога да призная, че с майка ти се тревожехме за теб, задето живееш сама тук и за всичко разчиташ единствено на себе си. — Той се усмихна и подръпна косата й. — Всъщност майка ти твърдеше, че няма никаква причина за тревога, но аз въпреки това се тревожех.

— Наистина няма причина за тревога. С момчетата живеем добре. Точно както бихме искали.

— Лесно е да се каже, но един баща смята, че да се тревожи за дъщерите си е сериозна работа. Шантел… е, тя ми създаде доста тревоги като беше по-малка, така че предполагам, сега сме превъзмогнали този етап. А Мади може да се справи с приказки с всяко нещо под слънцето.

— Също като баща си.

— Също като баща си — ухили се мъжът. — Но ти беше различна. Не съм имал никакви проблеми с теб като дете, а после… — той замълча. Не беше честно, нито редно да й каже за часовете, които бе прекарал в агония, премисляйки какво бе преживяла. Макар да бе състрадателен човек, той не скърбеше за зет си. Молеше се единствено дъщеря му да намери душевно спокойствие. — Но сега като знам, че ще имаш мъж до себе си, добър стабилен мъж, ако съм преценил правилно, ще бъда спокоен.

Ранният утринен вятър прошепна в косата й. Беше топъл, почти целебен. Какво значение имаха няколко седмици.

— Дилън няма да остане тук, татко.

— Но ти току-що каза…

— Зная какво казах — тя ритна малко камъче от пътечката и си пожела да можеше да се отърве също той лесно и от други пречки. — Той няма да остане, татко. Този живот не е за него. А аз не мога да замина, защото това е животът, който искам за себе си.

— Никога не съм чувал такива глупости.

Тя отвори вратата на обора и макар Франк да не възнамеряваше да влиза, видя се принуден да последва дъщеря си. Той бе водил семейството си през цялата страна. Нима не бе способен да отведе своята Аби там, където тя вече искаше да отиде?

— Влюбените хора правят някои корекции, не жертви — Аби знаеше, че баща й не вярва в жертвите. — Компромиси и други такива неща, Аби. Нямаше такова нещо с другия… — той не можа да изрече името на покойния й съпруг. Гърлото му просто се стегна. — Защото трябват двама души, за да се направи компромис. Ако само единият се нагажда, все едно да разтегляш гумен пръстен. Или ще отхвръкне, или ще се скъса.

Тя се вгледа изпитателно в него. Той не беше красив мъж, но бе интригуващ, със стройно тяло и одушевено лице. Често играеше клоун, защото смяташе, че е създаден да носи смях. Но не беше глупак.

— Ти си много мъдър, татко — Аби го целуна отново и си спомни всички пъти, когато той се бе озовавал до нея, щом тя се спънеше. — Дилън не е като Чък. И започвам да осъзнавам, че аз не съм като жената, омъжила се за онзи безотговорен човек.

— Какво изпитва този мъж към теб?

— Не зная — тя запали лампите. — Предполагам, не искам да зная, защото това може да усложни ситуацията. Не се тревожи — Аби сложи ръце на раменете му. — Казах ти, че съм щастлива тук. Не търся мъж, който да се грижи за мен, татко. Това вече съм го правила преди.

— И той не се справи.

Аби се разсмя и пак го целуна. Когато Франк О’Хърли се ядосаше, това бе забележително представление.

— Той не съумя да се грижи за мен, а аз просто не можах да се грижа за него. Знаеш много добре, че бракът не е за това. Съпрузите са екип, както вие двамата с мама.

— Двете момчета имат нужда от мъж около себе си.

— Зная — непрекъснато я измъчваше чувство на вина за това. — Не мога да им дам всичко.

Той замълча, защото усети в гласа й лекото разкаяние, очевидната вина. Хвана ръцете й и ги стисна.

— Възпитала си ги прекрасно. Всеки, който твърди обратното, ще си има работа с Франк О’Хърли.

Аби се разсмя, спомнила си няколко улични скандала. Той може да беше дребен, но умееше да се бие.

— Защо вместо това не ми помогнеш да нахраня конете?

Той се отдръпна леко, застанал нащрек.

— Не съм сигурен, че ще мога, Аби, аз съм градско момче.

— Хайде, ела, ще видиш жребчето.

Тя се насочи към първото отделение, когато инстинктът я накара да отиде до това на Гладис. Бързо отвори вратата и се натъкна на раждащата кобила.

— Какво има? Какво става? — баща й буквално подскачаше зад нея. — Болна ли е? Заразно ли е?

Аби се разсмя, докато оглеждаше кобилата.

— Да имаш бебета не е заразна болест, татко. Иди в кухнята, намери в указателя телефонния номер на ветеринаря и му се обади.

Франк изстреля серия от ирландски и американски ругатни.

— Трябва ли ти вода? Гореща вода?

— Просто се обади на ветеринаря, татко. И не се тревожи. Вече съм опитна в тези работи.

Той забърза навън и не се върна. Аби и не очакваше. Бе изпратил Дилън, а за изненада на Аби и Шантел надникна зад него.

— Да се подготвим ли да припадаме?

— След малко. Татко обади ли се на ветеринаря?

— Аз се обадих — Дилън застана до нея. — Франк се втурна в кухнята да иска вряла вода. Мисля, че майка ти го успокоява. Как е Гладис?

— Добре — Аби вдигна поглед към сестра си. Шантел бе хладна и елегантна както винаги, облечена в широк панталон и копринена блуза. — Рано си станала.

Шантел само сви рамене, без да си дава труда да обяснява, че когато животът ти се върти около телефонни обаждания в шест часа сутринта, развиваш навика да ставаш рано.

— Не можех да пропусна най-интересната част — обзета от състрадание към кобилата, тя приклекна. — Мога ли да направя нещо?

— Почти е готово — обяви Аби.

И двамата с Дилън изродиха второто жребче, помагайки си един на друг. Шантел присви очи. Може пък да беше сгрешила в преценката си за него, помисли си тя. Но не бе свикнала да греши в преценките си за мъжете.

— Какво става?

С разрошена от съня коса, облечена в гащеризон, в който се губеше, Мади пристъпи в обора.

— Трябва да донеса съобщение на фронта. Ветеринарят изглежда е отишъл на адрес. От службата му се опитват да се свържат с него, но вероятно ще отнеме време — тя се прозя широко. — Татко сложи тенджери с вода на всички котлони. Ако ветеринарят не се появи скоро, заплаши, че ще повика бърза помощ. Не можеш дори до чаша кафе да се добереш в кухнята.

— Готови сме да изплетем четири малки розови терличета — рече Шантел и се изправи.

— Само погледни — Мади сънено се взря в жребчето. — Ей, чакайте, никой да не мърда. Ще отида да си взема фотоапарата. В курса по танци няма да повярват — тя се втурна навън.

— Е, след като интересната част свърши, мисля да се върна в къщата и да накарам татко да изхвърли част от тенджерите с вряла вода. Умирам за кафе — Шантел излезе, оставяйки след себе си изкусителния аромат на парфюма си.

— Семейството ти е невероятно — прошепна Дилън.

— Да. — Аби изтри потта от челото си. — Зная.

 

 

Когато Мади предложи да пояздят, Аби пренареди задачите си за деня и оседла Джуд. Дилън работеше, а родителите й не проявиха интерес, така че щяха да бъдат само трите, както често се бе случвало в миналото. Загледа се как Мади уверено нагласява стремето и се обърна към Шантел.

— Имаш ли нужда от помощ?

— О, смятам, че ще се справя — Шантел пристегна ремъците на малката кобила.

— Мисля, че никога не си яздила — Аби внимателно провери седлото. — Но Матилда е кротка.

Шантел оправи яката на блузата си.

— Ние само ще повървим.

Щом излязоха навън, Мади се метна на седлото с пъргавината на опитна ездачка. Шантел се поколеба, засуети се и най-сетне успя да яхне кобилата. Аби реши да язди близо до сестра си.

— Можем да тръгнем по този път. Върви покрай източната страна на имението, където след няколко седмици ще засеем овес.

— Ще засеете овес? — кобилата на Шантел стоеше неподвижно, докато младата жена лениво се оглеждаше. — Колко провинциално.

Мади се засмя.

— Хайде, госпожице Холивуд, нека да пояздим.

Шантел се понамести върху седлото.

— Не, госпожице Ню Йорк, нека се надбягваме.

Аби зяпна, когато Шантел пришпори с пети кобилата и се втурна напред. Мади започна да крещи предупредително, сетне осъзна, че не е необходимо. Шантел се смееше и яздеше прекрасно.

— Винаги пълна с изненади — подхвърли Мади.

Аби пришпори Джуд.

— Какво чакаме?

В продължение на километър тя препуска волно, с лекота спазвайки ритъма на Мади. Връхлетяха я спомени от детството. Шантел и тогава беше водачката. Въпреки бъркотията от разписания на влакове, автобуси и еднодневни ангажименти, трите се караха и играеха като всички останали деца. Бяха заедно още отпреди раждането си. Нищо не бе в състояние да промени това.

Спряха, засмени и задъхани, на върха на хълма, където ги чакаше Шантел.

— Къде си се научила да яздиш така? — попита Мади.

Шантел изпъчи гърди.

— Миличка, като гълташ витамини и тичаш по петнайсет километра на ден, това не означава, че си единствената О’Хърли със спортни възможности — Мади изсумтя и тя се ухили. Холивудската актриса изчезна и Шантел се превърна в обикновена жена, която се забавлява от шегата. — Тъкмо приключихме снимките за уестърн, Уайоминг около хиляда осемстотин и седемдесета — тя отметна глава и извъртя очи. — Кълна се, прекарах на седлото повече време, отколкото който и да е конекрадец. Бедрата ми отслабнаха с два сантиметра.

Аби дръпна юздите на Джуд, който отстъпваше настрани.

— Не всичко е бляскави премиери и обеди в „Ма Мезон“, нали?

— Не — тя сви рамене. — Но човек прави това, в което е най-добър. Нали и с вас е така?

Аби огледа земята, която толкова упорито се бе борила да задържи.

— Да отглеждам децата си и да сея овес. Да, мисля, че това правя най-добре.

— Не мога да кажа, че ти завиждам, но ти се възхищавам.

Трите подкара конете ходом. Шантел бе в средата, Аби отляво и Мади отдясно. Както бяха свикнали да излизат на сцената.

Мади подръпна юздите, за да изравни коня с тези на сестрите си.

— Спомняте ли си, когато играехме в онова малко заведение точно извън Мемфис?

— Където всички клиенти пиеха чист бърбън и изглеждаха така, сякаш могат да сдъвчат сурово месо? — Аби отметна глава и се загледа в небето. — Господи, трудно е да се повярва, че сме преживели това.

— Да сме го преживели? — повтори Шантел и потърка нокти във велуреното си яке. — Миличка, та ние имахме невероятен успех.

— Да, онази нощ бяха счупени шест бутилки, доколкото си спомням.

Мади се разсмя при спомена.

— На премиера винаги си представям, че излизам да играя в заведението „При Мици“ в Мемфис. Казвам си, че каквото и да се случи, не може да е чак толкова лошо.

— Какво ще правиш, като се върнеш? — попита Аби. — Наистина ли напускаш „Парка на Сузана“? Изглежда ще се играе дълго на Бродуей.

— Повече от година все едни и същи танци, едни и същи реплики — Мади дръпна юздите на коня, щом животното прояви интерес към храстите отстрани на пътя. — Исках нещо ново и както се оказа, една пиеса е в процес на работа. Ако намерят продуцент, ще започнем репетиции след няколко месеца. Аз съм стриптийзьорка.

— Какво? — попитаха в един глас Аби и Шантел.

— Стриптийзьорка. Събличам се. Образът е великолепен, жена със свободен дух и морал, която среща мъжа на своите мечти и се преструва на библиотекарка. И не, няма да разголвам целия си талант на сцената. Искаме да привлечем и семейства сред публиката.

— А ти, Шантел? Ще си починеш ли? — попита Аби.

— Кой може да издържи това? След десет дни започват снимките на една минисерия. Чели ли сте „Непознати“?

— Господи, да, чудесна е. Мислех… — Мади изведнъж млъкна и се ококори. — Ще играеш Хейли. О, Шантел, каква чудесна роля. Аби, ти чела ли си книгата?

— Не, вече не ми остава много време да чета — рече простичко, без злоба.

— Говори се за тази…

— Мади — Шантел я прекъсна, докато минаваха под голям клонест бряст. — Не й разказвай цялата книга. След няколко месеца ще можеш да гледаш филма, удобно разположена пред телевизора.

Вече не й се струваше необичайно да се сгуши на канапето в дневната и да гледа сестра си на екрана на телевизора.

— Мислех си, че няма да се снимаш повече в телевизията — подхвърли Аби.

— И аз така мислех, но сценарият е толкова добър. Пък и би било интересно да се върна — тя рядко признаваше, че обича предизвикателствата. Толкова трудно бе изградила образа на хладна и недостъпна жена. — Не съм работила за телевизията откакто заснех рекламите за шампоана за чувствителна кожа и вълшебната паста за зъби.

Вече се бяха отдалечили доста от къщата и Аби изглеждаше спокойна. Мади и Шантел се спогледаха. За съгласието не бяха нужни думи.

— Ами ти, Аби? — Шантел дръпна юздите и отстъпи встрани, поставяйки Аби в центъра. — Каква е историята за теб и Дилън Кросби?

— Историята е това, което Дилън е дошъл да напише — отвърна Аби. — Аз трябва да му я разкажа, или поне части от нея.

— Това, което изпитваш към него, улеснява ли нещата?

Аби се замисли над въпроса на Мади. Не бе необходимо да казва на сестрите си, че е влюбена. Те го чувстваха почти толкова силно, колкото и тя.

— В известен смисъл. Възнамерявах да… Е, смятах да реконструирам фактите. Това не се харесва на Дилън, защото само като ме погледне, разбира дали съм откровена с него. Така че трябва да му кажа истината.

Шантел усети, че я обзема гняв.

— Каза ли му каква кучка е Джанис Рокуел? Как се отнасяше с теб и момчетата след смъртта на Чък?

— Това няма никаква връзка.

— Аз пък бих искала да го прочета черно на бяло — обади се Мади. — Това, което направи тя, беше престъпление.

— Това, което направи тя, си беше съвсем законно — поправи я Аби. — Само защото не беше редно, не означава, че е било незаконно. Както и да е, стана по-добре, че се махнах от пътя й. Влязох във форма.

— Мисля, че той трябва да знае всичко — настоя Шантел. — Всички подробности, всички гледни точки. Богатата майка на автомобилния състезател оставя вдовицата и децата на произвола на съдбата.

— О, Шантел, не беше чак толкова лошо. Не сме били без пукната пара.

— Точно толкова лошо беше — поправи я сестра й. — Аби, ако имаш намерение да му се довериш, трябва да му кажеш абсолютно всичко.

— Права е — Мади замълча за момент. Слънцето грееше приятно, долавяше се мирисът на свежата трева, но тя усещаше, че сестра й се измъчва. — Мислех, че цялата идея е грешка, но след като ще бъде изпълнена, трябва да бъде изпълнена както трябва. Виж какво, зная, че има много неща, които не си ни казала. Не си длъжна да го сториш. Но не мислиш ли, че ще се почувстваш по-добре, по-свободна, ако накрая излееш всичко?

— Не мисля за себе си. Свикнала съм да живея с това. Мисля за децата.

— Смяташ ли, че те не знаят? — тихо попита Шантел.

— Не — тя сведе поглед към ръцете си, изричайки това, което бе избягвала от дълго време. — Те знаят, не подробностите, но усещат настроението. А рано или късно ще научат и това, което не знаят. Просто искам Дилън да го напише с достатъчно състрадание, така че като пораснат, да могат да приемат всичко.

— А той изпитва ли съчувствие? — попита Шантел.

— Да — усмихна се Аби и отново се отпусна.

— А какви са чувствата му към теб? — продължи Шантел.

— Държи на мен — по негласно споразумение те обърнаха конете и поеха към къщата. — И не само на мен, и на децата. Но това няма да има значение, щом ангажиментът му приключи. Той ще си отиде.

— Тогава трябва да го накараш да остане.

Аби се усмихна на Мади.

— Ти си взела целия оптимизъм. Шантел — цялото коварство.

— Много благодаря — Шантел подкара коня по-бързо.

— Мади просто може да вярва силно, че някои неща ще се случат. Ти ги предизвикваш да се случат. Аз само размесвам картите, които са ми били раздадени, докато получа най-хубавата възможна ръка. Не мога да накарам Дилън да остане, защото ако той ме помоли, не съм в състояние да тръгна след него. Вече не съм импулсивното осемнайсетгодишно момиче. Имам две деца.

Шантел изложи лице на вятъра. Завладя я усещане за пълна свобода, каквото не можеше често да си позволи.

— На първо място, не виждам защо трябва да го караш да остане. Някои жени придават твърде голямо значение на мъжа, който трябва да запълни живота им. Хубаво е сами да си го запълнят, тогава мъжът може да се окаже приятна добавка.

— Говориш като жена, която разбива мъжките сърца — отбеляза Мади.

— Аз не разбивам сърца — усмихна се бавно Шантел. — Само оставям по някоя и друга синина.

— Както и да е — продължи Мади, — само защото двете е теб не сме готови за семеен живот, това не означава, че Аби няма право да мие мръсни чинии и някой да й изхвърля боклука.

— Интересно определение за сериозна връзка — промърмори Аби. — Като единствената от нас, която някога е била омъжена, се чувствам упълномощена да заявя, че в съпружеските отношения има нещо много повече.

— Почакай, Аби — Шантел разтревожено дръпна юздите и забави кобилата. — Кой говори за брак? Не казвам, че не трябва да прекарваш добре с него, да се наслаждаваш на връзката ви, но не може сериозно да смяташ да наденеш отново оковите.

— Още едно интересно определение — отбеляза Мади и накара Аби да се разсмее.

— Ако смятах, че можем да опитаме и да намерим добра опорна точка за компромиси, сама щях да му предложа.

— Тогава действай — слънцето заигра в рошавите коси на Мади. — Ако го обичаш, ако той е човекът, когото искаш, защо очакваш проблеми?

Шантел тихо се разсмя.

— Огромният опит на тази жена с мъжете се ограничава до танцьорите, които по цял ден стоят пред огледалата и се възхищават от себе си.

— Дилън не е танцьор — изтъкна Мади, без да се обиди.

— А актьорите, с които ти си прекарваш времето, не могат да осъзнаят кои са всъщност след цял ден, прекаран на снимачната площадка.

Аби поклати глава и едва успя да потисне смеха си.

— Май е по-добре и трите да останем неомъжени.

— Амин — рече Шантел.

— Пък и кой има време за романси? — подхвърли Мади. — Между уроците по танци, репетициите и сутрешните представления съм прекалено уморена за вечеря на свещи и рози. Кой има нужда от мъже?

— Миличка, зависи дали говориш за постоянни спътници, или временни придружители.

— Започнала си да вярваш на клюките за себе си — рече Аби, щом зърнаха къщата.

— Че защо да не вярвам? — повдигна вежди Шантел. — Всички останали вярват — тя със смях пришпори кобилата и полетя напред.

— Проклета да съм, ако ме победи отново! — Мади се стрелна като куршум след нея.

Аби се забави за миг, колкото да се усмихне, преди да смушка Джуд, знаейки, че силният кон скоро ще я изведе пред сестрите й.