Линда Хауърд
Онази нощ (10)

Десета глава

Моника не бързаше да излезе от банята, тъй като чувстваше необходимост от усамотение, за да дойде на себе си. Всеки път изпитваше смътна тревога от тази самозабрава. Майкъл като че ли не изпитваше същото; винаги беше доволен и леко отнесен, когато се отдръпваше от нея. Дочу, че се размърда, сигурно за да вземе цигарите си. Не пушеше много, опитваше се да ги откаже, но след секс по-трудно се въздържаше. Днес ръката му леко трепереше и пламъчето на запалката затанцува.

Тази издайническа реакция я разнежи и тя остана в банята по-дълго, за да не забележи той. И без друго знаеше колко необуздана ставаше, когато е вътре в нея, как стене и се извива. Колкото и да искаше да бъде по-кротка, не се получаваше. Смущаваше се от звуците, от бликащата влага, но в мига усещаше само трескавата възбуда, надигаща се у нея, срамът идваше после.

С Алекс не се любеше по същия начин. С него съумяваше да се обуздае; той предпочиташе сдържаността и тя знаеше защо. Преструваше се, че на нейното място е майка й.

Не искаше да го прави с Алекс, но не се и отказваше. Не би казала, че той я принуждава, нито пък че се чувства по-добре. Обичаше Алекс, но… той беше почти като баща за нея. Не можеше да заеме мястото на татко й, никой не би могъл, но той беше най-добрият му приятел и страда много, когато баща й изчезна така позорно. Даде им рамо, за да се опрат на него или да плачат, какъвто се оказа нейният случай. Понякога в онези ужасни първи дни тя се самозалъгваше, че той е баща й, и нищо не се е променило.

Но илюзията бързо се разсея. Страшният шок в онзи ден пречупи завинаги нещо у нея и тя се примири с мисълта, че животът няма да бъде идеален. Баща й нямаше да се върне. Беше предпочел онази уличница пред семейството си. Не обичаше майка й и никога не я беше обичал.

А пък Алекс обичаше майка й. Горкият Алекс. Не си спомняше кога забеляза предаността и тъгата в очите му и осъзна как се чувства той. Беше няколко години след като изчезна баща й. В онзи ден Алекс беше придумал майка й да вечеря заедно с тях, което беше цяло чудо. Той имаше повече успех от нея и Грей. Може би заради деликатната вежливост, с която се отнасяше към майка й. Баща й никога не се беше държал по този начин с Ноел. Държеше се учтиво и възпитано, но веднага се виждаше, че това е само привидно, и на него никак не му пука. А на Алекс му пукаше.

Спомни си нощта, когато се случи за първи път. Майка й беше слязла за вечеря, но въпреки ласкателствата на Алекс беше по-депресирана от обикновено и наистина направи опит да остане с тях на масата, но почти веднага си отиде в стаята. И тогава Моника съзря безутешния му поглед и сложи ръка върху неговата, за да го успокои.

Беше студена зимна нощ. В салона гореше камината, затова се бяха настанили там. А Моника си постави за цел да смекчи този поглед в очите му. Седяха на дивана срещу камината и разговаряха за най-различни неща, а той отпиваше от любимия си коняк. Къщата беше тиха, стаята — полутъмна, огънят пращеше приятно. Навярно в приглушената светлина е заприличала на майка си. Същата вечер беше вдигнала косата си на кок, а и се обличаше консервативно като майка си.

Всички тези причини, конякът, самотата, полумракът, неговата безутешност, приликата й с майка й, доведоха до това да се случи.

Първата целувка беше последвана от втора, после от още. Той зарови ръце в косата й и изстена. Моника си спомни как се разтуптя сърцето й от страх и от болезнено състрадание. Той докосваше гърдите й почти благоговейно, но само през дрехите. Повдигна блузата й само колкото да оголи същественото място, като че ли се пазеше да не насилва скромността й повече от необходимото. Имаше смътен спомен за гола плът, която усеща, но не вижда, докато той се притискаше към нея, внезапна остра болка и бързото проникване в нея. Но неизбледнял от времето остана споменът за съкрушения му глас, нашепващ в ухото й „Ноел“.

Изглежда не разбра, че е първият й мъж. В съзнанието си той не беше с нея, а с майка й.

А в своето съзнание тя не беше с него, Бог да й е на помощ, а с баща си.

Беше толкова перверзно, че още се отвращаваше от себе си. Никога не беше чувствала сексуално привличане към баща си и изобщо не знаеше какво е сексуално желание, преди да се появи Майкъл. Но подтикната от обърканите емоции през онази нощ, си беше помислила, че може би няма да ги напусне, ако му даде онова, което майка й не желае. Ето как зае мястото на майка си, предлагайки сексуално себе си като подкуп, за да задържи баща си вкъщи. Нещастният Алекс… нещастната тя. Бяха заместители един на друг за нещо, което никога нямаше да имат. Фройд би написал цял научен труд върху нейния случай.

Но онази нощ беше последвана от много други вече седем години. Въпреки че като се замислеше, не бяха чак толкова много. Майкъл беше правил любов с нея за една година много повече пъти, отколкото Алекс за седем. Алекс се държеше гузно и извинително, но пак я търсеше, безпомощен срещу необходимостта да се преструва, че ще прегръща Ноел. Моника не му отказваше облекчението, от което се нуждаеше. Той никога не я приближаваше, ако Грей си беше у дома, а само като заминеше нанякъде по работа.

Последният път беше точно преди два дни. Грей тръгна за Ню Орлиънс и тя отиде вечерта в кантората на Алекс както обикновено и той я облада на дивана. Никога не продължаваше дълго. Никога не разсъбличаше нея или себе си. Седем години я търсеше и обладаваше по един и същ начин, но нито веднъж не го видя гол, само зърна няколко пъти пениса му. Държеше се все така извинително, но беше безсилен пред потребността да прегръща Ноел, затова прегръщаше нея, все едно наистина е майка й. Чувстваше се гадно, затова свършваше на бърза ръка, Моника се измиваше и си отиваше вкъщи.

С Майкъл не беше така. Още не разбираше какво го привлече у нея и как тя се отпусна, та отношенията им стигнаха толкова далеч. Той беше роден и израснал в Прескът и тя го познаваше откакто се помнеше, но съвсем бегло. Той беше с пет години по-възрастен от Грей и когато Моника завърши гимназия, той вече беше заместник-шериф. Беше се оженил за гаджето си от гимназията и му се бяха родили две момченца. С жена си бяха като сраснали един за друг и после тя неочаквано го напусна. Премести се да живее в Богаласа и след две години се омъжи повторно. Синовете му в момента бяха по на седемнайсет и осемнайсет и той се разбираше много добре с тях.

„Майкъл се разбира с всички“ — помисли си тя с усмивка. Затова спечели изборите за шериф, когато преди три години старият Дийз най-после се пенсионира. Наистина беше страхотен, презираше костюмите за сметка на униформата и лъскавите обувки за сметка на ботушите. Беше висок като върлина, със светлоруса коса, дружелюбни сини очи и лунички по носа.

Един ден преди около година беше в града и реши да обядва в барчето на кметството, където правеха най-хубавите хамбургери в околността. Майка й щеше да остане потресена от такъв плебейски вкус, но Моника обичаше хамбургери и понякога си хапваше. Седеше на една маса, когато Майкъл влезе, взе си хамбургер, тръгна си, но внезапно се спря до нея. Поиска разрешение да седне и тя смутено се съгласи.

В началото беше скована, но Майкъл умееше да стопява ледовете. Много скоро започнаха да се смеят и да разговарят така непринудено, сякаш бяха приятели от детинство. Почувства се неловко само още веднъж — когато я покани на вечеря, а Моника съзнаваше, че майка й няма да одобри подобна покана. У Майкъл Макфейн нямаше и следа от аристократичен произход. Но тя се съгласи и за нейна най-голяма изненада той сам приготви вечерята. Опече пържоли на скара в задния двор. Живееше в малката ферма, където беше израсъл, а най-близкият съсед беше на два километра. Моника се почувства умиротворена от тихото усамотение на неговия селски дом.

След като се нахраниха вкусно, танцуваха кънтри, обикаляйки бавно дневната и тя се отпусна дотам, че му разреши да я отведе с танцова стъпка до спалнята. Подобен развой на събитията не беше предвиждала, дори не й хрумна, че ще направи такъв опит. Но той започна да я целува, целувките му бяха горещи и бавни и за пръв път в живота си усети тръпката на желанието да се надига дълбоко в тялото й. Изплашена от онова, което се случваше, както и от бързината, въпреки всичко стоеше в спалнята му и го остави да съблече дрехите й, после да свали сутиена й. Никой никога не беше виждал гърдите й разголени и на всичкото отгоре Майкъл не само ги видя, но ги и засмука. Изпита влудяващо удоволствие. Отпуснаха се на леглото. При него нямаше боязливо напомпване с едва смъкнати панталони. И двамата бяха голи, прегърнати до болка, и онази тръпка избухна в необуздано желание, което и досега я плашеше.

Една дама не би се държала по този начин, но пък Моника си знаеше, че не е дама. Цял живот се мъчи да бъде като майка си, за да спечели обичта й, но никога не оправда очакванията. Майка й щеше да се потресе и отврати, ако знаеше, че дъщеря й прекарва доста часове всяка седмица в леглото на Майкъл Макфейн — шерифа, сякаш са се свършили другите хора — и се чукат като зайци.

Понякога Моника негодуваше срещу предразсъдъците, които й бяха втълпявани от люлката. Грей не беше обект на ограничения. Майка й като че ли го беше отписала от раждането му; той беше мъж и тя очакваше да се държи като животно. Тъй като беше дама, не се занимаваше със сексуалните лудории и на двамата — баща и син. Подобни неща не представляваха интерес за нея и предполагаше, че дъщеря й също няма да проявява интерес.

Но не се получи, макар че Моника се стараеше. Стараеше се искрено през първите двайсет и пет годи ни от живота си. Дори след като майка й се отчужди от тях, когато баща й изчезна, Моника продължи да се държи по същия начин, надявайки се, че ако спазва благоприличие, майка й няма да се чувства толкова зле.

Но винаги беше копняла за нещо повече. Ноел обикновено беше толкова резервирана и студена, идеална и недостъпна. Баща й беше сърдечен и любящ, прегръщаше я, бореше се с нея въпреки неодобрението на майка й от такава непристойна шумотевица. Грей беше по-земен и от баща си; у него гореше страст, която Моника беше усетила още от малка.

Спомни си един случай, когато Грей се беше върнал вкъщи от училище и разговаряха на масата след вечеря. Той се изтягаше на стола си с онази негова грация на леопард и се смееше, описвайки лудориите на футболистите и имаше… беше й трудно да го изрази с думи… нещо като първична и необуздана чувственост в главата, ръцете. Погледна майка си и видя, че тя се е вторачила в него с погнуса, сякаш той беше някакво отвратително животно. Беше животно, разбира се, здраво, буйно момче в пубертета, чието тяло беше напомпано с тестостерон. Но нищо отблъскващо нямаше у него и Моника се почувства възмутена.

Грей беше прекрасен брат. Не знаеше какво щеше да прави без него в онзи страшен ден, когато баща им ги напусна. Толкова се срамуваше от своя опит за самоубийство, че се закле повече никога да не проявява слабост, за да не бъде бреме за Грей. Битката беше жестока, но удържа обещанието, което даде пред себе си. Само като погледнеше тънките белези на китките си, и си припомняше болезнено каква е цената на слабостта.

Сблъсъкът с Фейт Девлин на паркинга пред магазина така я потресе, че за пръв път от много дълго време се поддаде на стария си навик да тича при Грей за всеки свой проблем. Възмути се от себе си, че рухна, когато съзря тъмночервената коса с толкова наситен цвят като на вино. В един безумен, шеметен миг си помисли, че баща й се е върнал, защото ако Рене беше тук, тогава и той със сигурност беше тук.

Но баща й не се виждаше наблизо, а само Рене, много по-млада, отколкото беше, когато замина, което беше истинско безобразие. Личност толкова порочна и долна като Рене Девлин трябваше да носи греховете си изписани на лицето, за да видят всички каква е. Но лицето, обърнато към Моника, беше изящно, с прекрасен тен, без нито една бръчка. Същите мечтателни зелени очи, плътните чувствени устни… изобщо не се беше състарила.

За секунди се превърна в нараненото, безпомощно момиче, каквото беше преди, и хукна при Грей.

Само че не е била Рене, а Фейт Девлин и Грей прояви странно желание да използва влиянието си срещу нея. Моника смътно си я спомняше — кльощаво девойче с коса като майка си, но това нямаше значение. Щом я съзря, я връхлетя внезапна болка, нахлуха спомени, почувства се както преди предадена и отритната. Оттогава се страхуваше да ходи в града, за да не срещне Фейт и да не се отворят старите рани.

— Моника? — долетя ленивият глас на Майкъл. — Да не заспа там, скъпа?

— Не, оправям се — извика тя и пусна водата за по-голяма достоверност. Погледна се в огледалото. Не изглеждаше зле за своите трийсет и две години. Лъскава черна коса, без нито един бял косъм. Лицето й беше с деликатна конструкция като на майка й, но имаше черните очи на Руйяр. Не беше напълняла и гърдите й бяха стегнати и твърди.

Майкъл се излягаше гол, когато тя излезе от банята, и лицето му светна. Протегна ръка към нея.

— Ела да те прегърна — повика я и сърцето й се преобърна. Тя легна до него и се притисна в топлата му прегръдка. Той въздъхна доволно, като я почувства отново до себе си, и сложи голямата си ръка върху гърдата й. — Крайно време е да се оженим.

Този път сърцето й не се преобърна, а почти спря да бие. Надигна се и го погледна с кръгли от учудване очи.

— Д-д-да се оженим ли? — заекна тя, после запуши с две ръце устата си, за да сдържи истеричния смях. — Майкъл и Моника Макфейн! — не се сдържа и избухна в смях.

Той се захили.

— Прозвуча, сякаш сме близнаци. Ще го понеса, ако и на теб не ти пука — погали зърното на гърдата, като се наслаждаваше на реакцията от неговата милувка. — Но ако имаме деца, имената им трябва да започват с която и да е буква, само не с „М“.

Сватба. Деца. О, Боже! По неизвестни причини ни кога не си беше представяла, че той ще пожелае да се ожени за нея. Дори си мислеше, че никога няма да бъде булка. Преди дванайсет години животът й застина на едно място и тя не смяташе, че това ще се промени.

Но нищо не остава в статично положение. Даже скалите се трансформират от вековете и природните стихии. Алекс не наруши еднообразния ритъм на нейния живот, но Майкъл го прониза като комета.

Алекс. О, Господи!

— Зная, че не мога да ти предложа кой знае какво — говореше Майкъл. — Положително не си свикнала да живееш в къща като тази, но ще я преустроя. Само ми кажи какво искаш.

Още един шок. Трийсет и две години беше живяла в имението на семейство Руйяр. Помъчи се да си представи, че живее на друго място, и не успя. Преди дванайсет години основите на живота й се разрушиха и оттогава не понасяше промените, даже относително незначителните, като например купуването на нова кола. Преди пет години Грей най-после успя да я накара да преобрази спалнята си. Направо й прилошаваше от подредбата за малко момиченце, но от перспективата за промени й ставаше още по-зле. Когато се върна от зъболекар един ден, завари декоратор, доведен от Грей. Тапетите вече бяха смъкнати, а килимите изнесени. Независимо от това плака три дни. От живота й, преди баща им да ги напусне, не оставаха почти никакви следи и на нея й беше тъжно да се откаже от всичко. След като престана да плаче и декораторът свърши работата, тя хареса страшно много стаята си. Промяната беше благотворна.

— Скъпа — обади се Майкъл. — Съжалявам! Предположих… помислих си, че…

Затисна устата му.

— Да не си посмял да се принизяваш до мен — изрече тя тихо и яростно, чувствайки физическа болка от това, че той дори за миг би си помислил, че е прекалено добра за него. Обратното беше вярно; Майкъл беше прекалено добър за нея. Само преди два дни лежа на кожения диван в кантората на Алекс и го остави да я чука. Грозна дума. Грозен акт. Нямаше нищо общо с начина, по който я любеше Майкъл. Не изпитваше нищо, освен жал и облекчение, когато се свършеше.

Ако Майкъл научеше за Алекс, повече нямаше да я пожелае. И как би могъл? През изминалата година той вярваше, че се среща само с него, докато през цялото време тя се беше чукала със стар семеен приятел, както и през шестте години преди това.

Изобщо не изпита вина към Алекс, когато Майкъл стана неин любовник. Не се чувстваше обвързана с него, пък и на какво отгоре. Той всъщност даже не го правеше с нея, а с майка й. Но се терзаеше от чувство на вина, когато отиваше при Алекс, тъй като изневеряваше най-подло на Майкъл. Трябваше да каже на Алекс, че е крайно време да престанат да се срещат, но дълбоко в себе си се боеше. Ако повече не го допуска до себе си, и той ли ще изчезне? И ако се случеше, имаше ли някакво значение? Вече не беше нараненото, объркано момиче и нямаше нужда от баща… или от негов дубльор.

Но какво щеше да стане с майка й, ако Алекс престанеше да идва вкъщи? Той я обичаше, но щеше ли да понесе да я вижда, отнесена и недостижима за него, ако му се отнемеше илюзията, че прави любов с нея?

— Обичам те — промълви тя и от очите й закапаха сълзи. — Просто и през ум не ми е минавало, че ще поискаш да се ожениш за мен.

— Глупавичката ми — той избърса сълзите й. — Трябваше ми година, за да се осмеля, нищо повече.

Тя успя да се усмихне.

— Дано не ми отнеме година, за да се осмеля да кажа „да“.

— Толкова ли е страшно, а? — попита той и се разсмя.

— Понасям трудно всяка промяна.

Перспективата да каже на майка си за Майкъл я ужасяваше. Грей естествено знаеше за него; не беше тайна, че се срещат, но никой не подозираше, че правят любов от година насам. Майка й не излизаше в града, нямаше приятелки, които да й идват на гости, затова не знаеше нищо за събитията напоследък. Нямаше да й се понравят по два параграфа. Първият беше, че идеята Моника да се омъжи за когото и да било нямаше да й се хареса, защото девствената й дъщеря щеше да стане обект на отвратителни мъжки действия. Вторият беше, че мъжът е Майкъл Макфейн, което никак нямаше да й се хареса. Семейство Макфейн бяха бедни фермери открай време и очевидно не бяха от класата на Грейсън и Руйяр. Фактът, че Майкъл е шериф, нямаше да го издигне в очите й. Той беше обществен служител на заплата — добра, но нищо особено.

Освен това трябваше да каже и на Алекс.

— Всичко ще бъде наред — каза Майкъл утешително. — Ще започна преустройството на къщата. Ще го завърша, да кажем, след шест месеца. Тъкмо ще имаш време да свикнеш с идеята, как ти се струва?

Тя вдигна поглед към любимото лице и отговори:

— Да.

Да, на всички планове. Сърцето й лудо биеше. Ще се пребори. Ще каже на майка си и ще понесе храбро леденото й неодобрение. Ще каже и на Алекс, че повече няма да се среща с него. Сигурно ще го натъжи, но той ще разбере. Не може да изостави майка си. Беше глупаво да го предположи. Ще прецени фактите с погледа на възрастен човек, а не като изплашено момиченце. Алекс не остана приятел, защото тя му разреши да вкара своя пенис в нея. Той беше законен представител на Грей и приятел на семейството още преди да се роди. Вероятно е придобил само навик да я използва. Може би ще бъде доволен, ако се появи извинение, за да престане. Може би също като нея се чувства виновен.

Трябваше внимателно да действа, иначе всичко щеше да се разкрие. Пред нея се очертаваше нормален, щастлив живот и тя трябваше да се държи твърдо и разумно, за да не погуби тази прекрасна възможност. Последния път Рене Девлин разруши мечтата й…

Мислите й взеха друга насока. И както темпераментно я прегръщаше Майкъл, пред очите й изплува едно лице с мечтателни зелени очи и чувствена уста, която подлудяваше мъжете. Ето я Рене в образа на дъщеря си.

Фейт трябваше да се махне. Майка й ще бъде много по-доволна, ако нея я няма в града. А може и да се отнесе по-благосклонно към Моника, ако сама принуди Фейт да замине. Ами ако и Майкъл се намеси…

Побутна го по голото рамо.

— Има един проблем.

Той я пусна и въздъхна разочаровано. Причината за неговото разочарование потрепваше под слабините му.

— Какъв?

— Мама.

Той отново въздъхна.

— Няма да й се хареса идеята да се омъжиш за мен ли?

— На нея не й харесва идеята да се омъжвам за когото и да било — отговори Моника. — Нямаш представа как ще се разстрои.

Той се слиса.

— Защо, за бога?

Моника прехапа устни от неудобство, че трябва да извади наяве семейните тайни.

— Защото това означава, че ще спя с теб.

— Разбира се, че ще спиш… — сега той се притесни. Сигурно си спомни клюките за споразумението между майка й и баща й. — Предполагам, че не са й по вкуса такива неща.

— Тя ненавижда безумно самата идея. Само появата на Фейт Девлин в града вече я разстрои — Моника внимателно го насочваше към своята цел. — Ако Фейт се махне, мама ще бъде много по-благоразположена. Грей се опитва да я принуди да напусне, но твърди, че положението не било както преди и не може да направи кой знае какво.

За нейно учудване Майкъл замълча и стана сериозен.

— Представям си какво му е. Аз също не мога да изгоня това момиче.

Моника се отдръпна, обезпокоена от поведението му, съвсем противоположно на намеренията й. Беше очаквала той да разбере за какво става въпрос веднага.

— Тя е Девлин! Щом я погледна и ми прилошава…

— Тя не е направила нищо нередно — отбеляза Майкъл с разумен тон, който я накара да стисне зъби. — Всички други от семейство Девлин не бяха стока и създаваха неприятности, но не и тя.

— Тя прилича много на майка си. Мама ще се поболее, ако разбере, че жена от Девлинови се е върнала да живее в града.

— Няма закон, който да й забранява да живее, където пожелае.

Той като че ли не желаеше да схване същността на въпроса, затова реши да бъде откровена:

— Нима не можеш да измислиш нещо? Грей си трае, но ти все ще намериш начин да я изгониш.

Майкъл поклати глава и тя се отчая.

— Бях там през онази нощ — каза сдържано той, сините му очи станаха резервирани и мрачни, — когато ги изхвърлихме от съборетината. За другите от семейството не ми пукаше, защо да не се отървем от тях, но Фейт и малкото момченце… те страдаха. Аз често се сещам за тях и досега. Никога няма да забравя лицето й и се обзалагам, Грей също. Вероятно заради това е по-мек този път. За нищо на света не бих й причинил отново нещо подобно.

— Но мама… — Моника млъкна. Беше излишно да настоява. Той наистина не можеше да разбере, тъй като не живееше с майка й и не знаеше как нейното ледено неодобрение я пронизваше чак до костите. Прикри тревогата си и му се усмихна. — Няма значение, ще се оправя с мама някак.

Но как? Никога не успя да отмине с пренебрежение пагубните неща, които говореше майка й. Грей обичаше майка им, но въобще не й обръщаше внимание. Моника още се чувстваше малкото момиченце, което ужасно се стараеше да живее според изискванията на майка си и все не успяваше.

Този път трябваше да успее, иначе щеше да загуби Майкъл. Ще каже на Алекс, че повече няма да се среща с него, и по някакъв начин ще се отърве от Фейт Девлин. Майка й ще се почувства толкова щастлива, че няма да има нищо против Моника да се омъжи.