Нора Робъртс
Падението на Шейн (5)

Четвърта глава

Той обви кръста й с длани. Имаше удивително тънък кръст. Сетне ги плъзна нагоре по гръдния кош и по гърба. Тръпката на възбуда, която го обзе, не го изненада. И преди му се беше случвало. Почти с всички жени. Но не очакваше, че ще го разтърси с такава сила. Не и с тази. Беше му особено приятно да се остави на вълните й.

Ребека не реагира. Нито един мускул не трепна в нея. Притисна тялото си към нейното, докато не почувства всички извивки по него.

Неочаквано му се прииска да я целуне. Да вдъхне аромата и вкуса на устните й. Не просто защото беше жена и затова я желаеше. А защото беше точно тази жена. Желаеше точно нейните устни. Тези твърди и неодобряващи го устни.

Искаше да ги накара да одобрят това, което правеше.

Но в мига, в който се наведе към тях, тя вдигна рязко брадичка и измени ъгъла.

— Експеримент, значи? И каква е твоята хипотеза?

— Какво?

— Хипотезата, казах — повтори тя, доволна, че е успяла да го изненада. Имаше достатъчно време да подготви. — Теорията ти за резултата от експеримента.

— Теорията ли? — той закова очи върху устните. Бяха наистина много привлекателни, ако човек се вгледаше в тях. — Какво ще кажеш за взаимно удоволствие. Достатъчно ли е, а, докторе?

— Може би — трябваше да внимава да не се поддаде. Това можеше да я обърка и да провали опита й да остане спокойна и безучастна. — Че защо не. Искаш да ме целунеш? Давай тогава.

— Това и ще направя.

Очакваше безумна целувка. Но той само леко докосна устните й, като нежен полъх на вятър, и захапа със зъби брадичката й. Имаше малка и много добре оформена брадичка.

После отново се върна на устните. Като шепот. Обичаше да удължава удоволствието си, както за себе си, така и за партньорката си. Изви леко долната й устна, опитвайки мекотата, вкуса, аромата. И остана доволен от това, което откри. Беше влажна и сговорчива. Може би затова престана да мисли, а се остави на удоволствието да го погълне. Премина с език по устните, разтвори ги леко и проникна зад тях.

Обзе го тъмно, разтърсващо опиянение. Устата й бе странно позната. Изненада се, защото знаеше, че я целува за пръв път, а усещането за нещо безкрайно близко не го напускаше. Сякаш беше му се случвало и преди. Тази близост бе непоносимо възбуждаща.

Тя беше тъничка. И мъничка. Елегантни мускули, тънък строен гръб, твърди малки гърди, настръхнали срещу него. Чувстваше се едновременно объркан и раздвоен. Кръвта му кипна. Минаха няколко минути, преди да осъзнае, че Ребека стои, без да мърда. Без да го докосва, без да отговаря на целувката. Без да издаде никакъв звук.

Тази абсолютна липса на отговор му подейства като шамар. Шейн отстъпи. Погледна я навъсено и видя пасивното й лице, леко заинтересованите очи и учудената нишка на устата.

— Беше много хубаво — рече тя с толкова равен глас, че той едва не подскочи. — Това най-доброто, на което си способен ли беше?

Зелените му очи потъмняха. Можеше да приеме отхвърлянето. Жените имаха право да парират мъжките опити за интимност. Но не можеше да преглътне подигравките, а тази жена… По дяволите! Тази жена му се подиграваше. Беше сто процента убеден в това.

За да си спести нови унижения, Шейн се насили да се контролира. Ако не го направеше, щеше да я сграбчи в прегръдката си отново и да даде воля на горещата страст, която бушуваше в него.

— Ще прекъснем експеримента временно. Имам работа — той кимна към телефона. — Обади се на Каси, когато свършиш.

— Благодаря. Ще те видя на вечеря.

Когато стигна до вратата, Шейн се обърна и я огледа. Тя продължаваше да стои, без да помръдне, леко подпряна на рафта. Нито един косъм от прическата й не бе разместен.

— Много си студена, Ребека.

— Така казват всички. Благодаря за питието. А също и за експеримента.

 

 

В мига, в който вратата зад него се затвори, тя се облегна на масата. Искаше да седне, краката не я държаха, но се страхуваше, че няма да успее да премине трите крачки, които я деляха от най-близкия стол.

Никой, никога и никъде не беше я целувал по този начин.

Главата й се въртеше, сякаш току-що бе слязла от най-страшната въртележка в лунапарк. Сега, когато вече бе сама, притисна ръка към бясно биещото си сърце и пое на няколко пъти дъх, като гмуркач, който излиза на повърхността след дълго стоене под водата. Този мъж притежава истинска дарба да целува, помисли си тя. Имаше чувството, че са я потопили в дълбоко, тъмно и безвъздушно пространство и е успяла да се изтръгне навреме, миг преди да се удави.

Шейн бе особено опасен за женското съсловие. Нито една жена не бе в безопасност, когато той е наблизо.

Ребека взе чая си, наблюдавайки как ледените кубчета танцуват в чашата, и приближи ароматната напитка към пресъхналите си устни.

Поне беше устояла. Беше успяла да остане резервирана и студена, благодарение на това, че си повтаряше на ум речта на крал Хенри V в деня на Свети Криспин. Един Господ знае как й дойде на ум и откъде успя да събере сили, но това й помогна да не се предаде и да се превърне в безпомощна кукла в ръцете му. В интерес на истината по едно време бе започнала да сдава багажа, но добре че Шейн се отдръпна.

Ако беше продължил още няколко секунди, никога нямаше да довърши речта на Хенри.

— Боже мой! — прошепна Ребека и пресуши чашата си. Студената течност охлади само устата й, но не и кипналата й кръв.

Това, което току-що се бе случило, бе съвсем ново. Помисли си, че Шейн Макейд направо би паднал от изумление, ако по някакъв начин разбереше колко силно впечатление й е направил. На нея, доктор Ребека Найт детето-чудо, генийчето, девственицата.

Можеше да се поздрави, че успя да остане права и да се задържи на крака, докато главата й се въртеше поне на пет сантиметра над врата. Ако той имаше дори минимално съмнение относно невежеството й по отношение на мъжете и най-бегла представа за причината на поведението й към него, сигурно щеше да се възползва от предимствата си.

Може би от престоя й тук нямаше да излезе нищо. Тя беше абсолютно сигурна, че ще си тръгне с разбито сърце.

Беше умна жена и си даваше сметка, че е попаднала изцяло под влиянието на смъртоносния чар на Шейн Макейд. А този вид привличане обикновено завършва с истинска експлозия. Взрив. Или катастрофа. Както щеш го наречи. Най-безопасно беше да се прави на недостъпна, да го дразни, когато е възможно и никога да не му позволи да разбере колко много я привлича.

Безопасност, помисли си Ребека, оставяйки празната чаша на масата. Знаеше много добре колко отегчително е постоянно да бъдеш в безопасност.

Беше дошла в Антиетам, за да докаже нещо на себе си. Да изследва възможностите и да се възползва от тях. Шейн Макейд не влизаше в плановете й.

Домът му обаче влизаше. Ребека въздъхна още веднъж и се опита да успокои дишането си и да подреди мислите си. Тук имаше нещо за нея, беше сигурна. Все още не можеше да го почувства. Не и когато цялата й нервна система бе едно оплетено живо кълбо от голи, чувствени окончания.

Трябва да се върне тук, реши тя. Да се върне на всяка цена и да намери време, за да изследва всички възможности, които предлага фермата. Единственият начин бе да очарова Шейн и в същото време да го държи на една ръка разстояние.

Вечерята у Рийгън тази вечер може би ще бъде добро начало.

 

 

Струваше й се, че навсякъде е пълно с деца. Бебета, едва прохождащи, малко по-големи. И всичко се въртеше около тях — гукане, забележки, разправии, помиряване, плач, протекли нослета, успокояване. Из цялата стая бяха разхвърляни играчки. В ъгъла синът на Рийгън, Мейт, заедно с братовчедка си Лайла конструираха нещо с кубчета.

Вече знаеше кой на кого е. Лайла бе дъщеря на Джаред и Савана, както и по-голямото тъмнокосо момченце, Браян. Знаеше също така, че Джаред е най-големият от братята Макейд. Адвокат, който в момента изглеждаше много непретенциозно с разхлабената си вратовръзка.

Съпругата му сигурно бе най-впечатляващата жена, която бе срещала. В напреднала бременност, с гъста черна коса, заплетена на дебела плитка, с тъмни, знойни очи, тя приличаше на богинята на плодородието.

Конър бе на възрастта на Брайън и като него мургав, но с тихата топлина и светлина в очите, като на майка си Каси. После идеше Ема, една златокоса фея на около седем години, която се промъкваше на стола зад втория си баща. Ребека реши, че е много вълнуващ и в същото време труден за обяснение начина, по който Девин Макейд обгръща раменцата на момиченцето с една ръка, а с другата придържа спящото бебе в скута си.

Братята Макейд може да бяха диви и недодялани, но досега не бе виждала мъже, така предано отдадени на семейството.

— Е, и какво мислите за Антиетам? — Рейф пристъпи внимателно сред кучета, играчки и деца, за да напълни чашата й с вино.

— Много неща — отвърна му с усмивка Ребека. — Мисля, че е очарователно, спокойно и пълно с история място.

Той вдигна вежди.

— Ще ловувате ли?

— Май никой тук не се съмнява в това — тя погледна Шейн, който седеше до Савана и я галеше по корема.

— Почти никой.

— Някои хора блокират въображението си — рече Савана и премести ръката на Шейн вляво, където бебето риташе. — Тук има места, които са бременни със спомени. Като с бебета.

— Спомени ли? — доста интересен начин на обяснение, помисли си Ребека.

Савана сви рамене.

— Насилствената смърт, причиненото страдание винаги оставят дълбоки следи. Е, обяснението ми сигурно не е много научно.

— Напротив, интересно е. Зависи от теорията, с която обяснявате нещата — отвърна Ребека.

— Мисля, че всички имаме известен опит с духове, и с отвъдна енергия, или както там му викате — започни Джаред.

— Говори за себе си — прекъсна го Шейн и отпи от бирата си. — Нямам намерение да се разхождам из къщи и да говоря на хора, които не съществуват.

Джаред се подсмихна.

— Все още ми е сърдит, защото една нощ, като деца, му изкарах акъла, когато спахме в старата дупка на Барлоу.

Понеже видя огънчето, което просветна в очите на Шейн, Девин реши да се намеси в ролята си на омиротворител.

— Изкара акъла на всички ни — рече той. — Дрънкащи вериги и скърцащи дъски. Мисля, че ти търсиш нещо по-изтънчено, Ребека.

— Да, наистина е така — изненада се приятно, когато Нейт дойде и се сгуши в скута й. Нямаше опит с децата и изобщо не знаеше какво въздействие оказва върху тях, нито те върху нея. — Просто изгарям от нетърпение да започна — добави тя, докато Нейт си играеше с гердана й.

— Вечерята е готова — обяви Рийгън, идвайки от кухнята. Лицето й бе зачервено. — Не е ли време за децата, Рейф?

— Джейсън заспа.

— Аз ще взема Лайла — Шейн хвърли дяволит поглед към Савана. — Това ще даде на Джаред пет минутки време, за да те занесе до кушетката.

— Джаред, набий го след вечеря!

— Дадено — увери Джаред жена си и стана да й помогне.

След като децата си отидоха, единственият шум остана сервирането на храната.

Голямата трапезария с високите прозорци бе удобна и уютна. А дългата черешова маса — достатъчно голяма, за да побере всички.

Менюто, което Рийгън бе избрала, се състоеше от спагети с доматен сос, пастет и препечен хляб и бе много вкусно. Освен това бе в огромно количество, можеше да нахранят цяла рота и пак да остане.

Ребека не беше свикнала със семейни вечери и лекомислени разговори, аргументи и спорове, или с две думи с приятелската атмосфера, царяща на масата. Всичко това я накара да се почувства страничен наблюдател. Но не беше нещастна от това. Едно ново преживяване, помисли си тя. Нещо, на което да се наслаждаваш и което да оцениш.

Реши, че това, да говорят за едно и също нещо едновременно и един през друг е много стимулиращо. Двете по-големи деца, които се хранеха заедно с възрастните, разсипваха соса по таблите и върху себе си, но никой не им се караше. Няколко пъти почувства в скута си топлия език на кучето, очакващо да получи спагети или друго подаяние.

Не можеше да следи разговора през цялото време. Той прескачаше от бейзбола и резултатите от последните мачове към есенната реколта, от никненето на зъбки на бебетата към градските клюки, като през цялото време бе разнообразяван от куп несвързани с тези теми други реплики.

Това я изуми, направо я заслепи.

Спомените от вечерите в собственото й семейство бяха като за нещо спокойно, подредено и неизменно. Сега можеше да каже отвратително традиционно. По време на вечерята се поставяше една тема за разговор, която се обсъждаше от всички възможни страни. Самата вечеря не продължаваше никога повече от час. Също като в училище, начумери се при спомена Ребека. Като в един добре организиран, възпитан, идеален клас. В края на часа тя трябваше да се оттегли в стаята си и да продължи своите учебни занимания.

При тези мисли се почувства необяснимо нещастна.

— Яж.

— Какво? — обърна стреснато глава и видя пред устните си вилица с навити спагети. Отвори автоматично уста и я пое.

— Чудесно — Шейн набоде още и й ги подаде. — Хайде пак.

— Мога да се храня и сама — объркана и ядосана, тя се отдръпна назад.

— Явно не можеш. Беше така заета да се оглеждаш наоколо, сякаш си попаднала на чужда планета — той посегна към бутилката с вино и наля в чашата й, преди да успее да реагира. Никога не бе пила повече от две чаши на вечеря. — На извънземни ли ти приличат Макейдови от гледна точка на науката, докторе?

— Изглеждат интересни — отговори хладно Ребека. — От всяка една гледна точка. Ти как се чувстваш като член на едно толкова динамично семейство?

— Не съм мислил по този въпрос.

— Всеки мисли за семейството. Откъде иде, как се развива и накъде върви.

— Това става естествено — той си сервира още от общото блюдо.

— Но ти, като най-млад…

— Ти какво, да не ми правиш психоанализа, докторе? Сигурно ще ни трябва кушетка и часовник, навит за двадесет минути прием.

— Просто говоря с теб — изведнъж осъзна, че пулсът й е ускорен. Направи усилие да се успокои, като отпи от виното. — Защо не ми разкажеш за сеното, което се каниш да косиш?

Той наведе глава. Знаеше кога жените дърпат юздите, и знаеше и как да се освободи от това.

— Утре ще взема сенокосачката. Можеш да дойдеш и да видиш сама. Пък и да дадеш едно рамо. Две допълнителни ръце никога не са излишни, пък били те и слабички като твоите.

— Звучи привлекателно, но мисля, че ще имам друга работа. Апаратурата ми пристигна — тя също си взе още спагети. — По-нататък, когато дойда у вас, сигурно ще намеря време да ти помагам. Всъщност, очаквам с нетърпение да те наблюдавам и изследвам в естествената ти среда.

— Така ли? — той се обърна и я изгледа. Сложи ръката си на облегалката на стола и така докосна рамото й. Нейното бързо, инстинктивно отдръпване успокои донякъде засегнатото му самочувствие.

Шейн леко се наведе към нея.

— Ако искаш толкова много да ме изучиш, защо не дойдеш с мен още тази нощ? Можем да…

— Шейн, престани да флиртуваш с Ребека — извика Рийгън от другия край на масата.

— Не флиртувам. Просто разговарям. Нали?

— В известен смисъл, да.

— Той не може да държи нито ръцете, нито очите си далеч от жените — Савана отмести преполовената си чиния встрани. — Умните не го приемат насериозно.

— Значи голям късмет, че Ребека е от тях — додаде Девин. — Просто е много тъжно да гледа човек как някои глупачки пърхат около него и падат право в краката му.

— Да, и на мен ми действа много потискащо — ухили се Шейн. — Направо не мога да вървя по този килим от женски трупове. Миналата седмица Луиза Тъли ми донесе цяла торта. Направо ме уби.

Рейф изсумтя.

— Бедата е там, че голяма част от жените си мислят, че пътят към сърцето му минава през стомаха. А то въобще не е така. Той минава през… Ох! — извика той през смях, защото Рийгън го срита здраво под масата. — През разума! Исках да кажа разума, скъпа.

— Сигурна съм — рече невъзмутимо жена му.

— Шейн винаги целува някой — намеси се компетентно Брайън и избърса устата си със салфетката вместо с ръкава, защото зърна погледа, който майка му му хвърли.

Доволна от обрата на разговора, Ребека се наведе и се усмихна на момчето.

— Наистина ли?

— Ами да. Във фермата, в парка, насред улицата. Някои се кикотят — той завъртя очи. — Ние с Кон мислим, че е гнусно.

Шейн имаше правило на нападението да отговаря с нападение, затова се обърна към племенника си.

— Хайде, хайде. Аз пък чух, че Джени Мец ти е хвърлила голям бой.

Брайън почервеня от изцапаната си със сос брадичка до върха на косата.

— Не е вярно!

Но унижението и естественият страх от момичетата го накараха да млъкне. Джаред погали доведения си син по главата и смени темата на разговор.

От мястото си Ребека видя как Шейн се наведе към Брайън и започна да му говори тихо, което накара момчето да се усмихне. Почти бяха приключили с вечерята, когато откъм един от бебешките монитори долетя плач.

След разгорещени дебати, Ребека отиде в кухнята. Бебетата трябваше да бъдат успокоени и приспани. Децата също. Тя успя да убеди домакините, че е по-добре да се захване с миенето на чинии, отколкото с някоя от тези задачи. Пък и в края на краищата беше приятелка, а не гостенка, нали така?

Докато работеше, чуваше гласовете от трапезарията и други звуци откъм мониторите, които бяха инсталирани и в кухнята. Някои високи, други по-тихи и нежни. Успокоителни, утешителни. Едно ежедневие с традиции. Чу как Рейф говори на Нейт, докато го слага да спи. Чу Рийгън да приказва нежно на бебето.

Някой, сигурно Девин, спокойно, но твърдо нареди на децата да приберат разхвърляните играчки. Джаред показа глава през вратата на кухнята с извинение, че Савана се чувства много изморена и трябва да вървят.

Ребека му махна с ръка за довиждане. Беше сигурна, че ако някой види купищата чини чаши, тигани, тенджери и каква ли не посуда, най-малкото ще се уплаши и няма да знае откъде да започне. За нея обаче това бе само една нова задача и при това забавна.

В този момент се появи Шейн с ръце в джобовете.

— Май ще е най-добре и аз да запретна ръкави.

— Няма нужда — отвърна Ребека, докато се чудеше как да подреди всичко в миялната машина с математическа педантичност. — Ще се справя и без теб.

— Всички са заети с децата си или с бременните с жени. Целият съм твой — той наистина запретна ръкави. — Ти какво се мотаеш? Ще ги миеш ли, или ще ги гледаш цяла нощ?

— Мисля как да ги подредя — доволна от това, че реши как да го направи, тя започна да ги нарежда. — А ти какво правиш?

— Ще измия тиганите.

Тя спря за миг и присви очи, докато осмисляше думите му.

— Така ще стане по-лесно. Имам опит, повярвай ми.

Ребека вдъхна лимоновия аромат на сапуна, който сипа в машината. Отдръпна се и се сблъска с Шейн, което я накара да подскочи.

— Много е тесничко тук — рече той с усмивка.

За да го избегне, тя отиде от другата страна на миялната машина.

— Флиртуването призвание ли е за теб, или провокация?

— Просто удоволствие.

— Аха. Не е ли трудно, особено в градче като това, да си играеш с жените?

Предполагам, че е, ако се отнасяш с тях като с гумени топки, а не като с човешки същества.

Ребека кимна и продължи да подрежда съдовете. Помисли си, че би било интересно да се задълбае по-сериозно в разсъжденията на един женкар.

— Ще уточня. Не е ли опасно да завързваш връзки и да ги скъсваш в малък град, където всички се познават и всеки знае за другите всичко?

— Не, ако го правиш както трябва. Това поредното изследване ли е, докторе?

Тя трепна и цялата се обля с червенина, защото този път беше уцелил десетка.

— Извинявай. Имам ужасния навик да събирам частите на нещо. Като видиш, че работите вървят натам, просто кажи: „Я стига, Ребека!“

— Я стига, Ребека.

Понеже не последва ужилване от негова страна, тя се засмя и продължи да нарежда чиниите.

— А какво ще кажеш, ако ти призная, че имаш ужасно приятно и интересно семейство и ми беше много хубаво с вас?

— Приемам. Аз много ги обичам. Всички.

— Вижда се — тя го погледна. — И освен това си мисля, че ти, освен женкар си и нещо повече. Приятно ми беше да ви гледам заедно. Отношенията ви, разговорите, които водите, сигналите, които прелитат помежду ви.

Той постави още един тиган в мивката.

— Това ли правеше, когато те засякох по време на вечеря? Наблюдения върху семейство Макейд в естествената му среда?

Усмивката й повехна.

— Не. Всъщност си мислех за нещо съвсем друго — почувства се неочаквано неспокойна. Взе една мокра кърпа и отиде до печката. — Трябва да говоря с теб за възможността да работя във фермата. Знам, че си имаш програма, задължения и личен живот. Няма да се меся в нищо. И няма да ти преча.

Но го правиш, помисли си Шейн. Всъщност само това правиш. Усещаше, че крие нещо. Бързата сянка на тъга, която премина в очите й преди малко го убеди, че е прав. Умираше за жени, които имат тайни. И умираше да ги разгадава.

— Казах на Рийгън, че можеш да дойдеш. И държа на думата си.

— За мен е достатъчно да знам, че няма да ти преча и няма да те карам да се чувстваш неудобно — когато отново го погледна, очите й сякаш бяха леко влажни. — Ти ще си навън, на полето през повечето време, нали? Ще косиш сено, ще го пластиш… Или нещо друго.

Или нещо друго. По дяволите, тази жена му играеше по нервите. Всъщност и двете. Защото беше сигурен, че в нея има скрити две жени. И той бе очарован и заинтересован и от двете.

Макар че не бе приключил с миенето, Шейн взе кърпа и избърса ръцете си. Може би причината бе шията й. Такава една тънка и бяла. Направо крещеше да бъде галена, докосвана, целувана. Или странните златисти очи, в които като облаци преминаваха чувства и емоции. Или собственото му его, все още наранено от заядливия й отговор тази сутрин на летището.

Но каквото й да беше, беше твърдо решил да го открие. И да го докаже на нея, а вероятно и на себе си.

Затова приближи към нея изотзад. И следвайки импулса си, се наведе и притисна устни към непреодолимо привличащата го трапчинка на врата й. Тя трепна и подскочи. Колкото изненадан, толкова и поласкан, той я хвана за раменете и я обърна към себе си.

— Не толкова студена този път — промърмори сякаш на себе си Шейн и покри устата й с целувка, която бе образец на умение и практика.

Нямаше време да мисли, нито да се защитава. Устните му я объркаха. Краката й омекнаха, а кръвта й закипя като врящо гърне. Никога досега не бе усещала толкова много емоции наведнъж. Топлото жадно докосване на устните му, твърдите, уверени ръце, които се движеха по тялото й, миризмата на лимон, сапун и… на мъж.

Мозъкът й просто отказа да работи. Затова пък тялото й отговаряше безпогрешно. От гърлото й се изтръгна нисък звук. Не можеше да спре треперенето, топлината и непоносимото желание, които я изпълваха и превръщаха всичко в разтопена лава. Избухването на едно удоволствие следваше друго, после друго, докато не остана нищо.

Първата му мисъл бе на задоволство. Била безразлична! Как ли пък не! Беше гореща. Тръпнеща. Стенеща. Беше всичко друго, но не и безразлична. Жената, която целуна сутринта, бе студена, учудена и подигравателна. Тази тук не беше. Тази беше… Удивително топла. Можеше да целува сладката й уста до безкрайност. Толкова мека, копринена, възбуждаща. Мозъкът му се изпразни от всякаква мисъл, когато плъзна ръце под пуловера й и откри, че под него няма нищо. Единствено гладка, хладна кожа.

Тя се изви и простена. Въздухът свърши, когато той обхвана с ръцете малките й твърди гърди. Пръстите му галеха зърната. Ребека преглътна с мъка.

Ръцете й се вдигнаха и обгърнаха шията му, после паднаха безпомощно, сякаш отсечени класове, и се предадоха.

Шейн леко отстъпи и подпря ръце от двете й страни, докато разглеждаше лицето й. То пламтеше, очите й бяха затворени, дишането й бе бързо, накъсано и излизаше по много еротичен начин от устните й.

Помисли как ли би изглеждала на земята, ако я положеше там. Тази картина го накара да стисне по-здраво печката. Ръцете го заболяха от усилие.

— Добре — каза тихо той, повече отбранително, отколкото триумфално, въпреки че всичко в него се бе свило на топка от желание. — Мисля, че този път резултатът е по-различен.

Ребека все още не можеше да овладее дишането си, камо ли да отговори нещо свързано. Само поклати глава, докато тялото й продължи да се измъчва от конвулсии.

— Е, докторе? Какви са теориите? — не знаеше защо е толкова сърдит, но чувстваше как гневът му расте. После стихва, докато я гледаше пред себе си безпомощна, объркана и уплашена. — Може би ще трябва да опитам пак.

— Не — успя да произнесе Ребека. Помисли си, че животът й зависи от тази кратка думичка. — Не. Мисля, че доказа твоята теория.

Шейн дори не знаеше каква бе собствената му теория. Може би нещо като тест или забавление, но със сигурност не подхождаше за този случай. Знаеше само, че желае тази жена и желанието му бе непоносимо.

Преди мислеше, че желанието е нещо като дишането и причинява толкова неудобство и дискомфорт, колкото и липсата на въздух.

Сега се измъчваше. Направо го болеше и то много силно.

— Ти… Остави ме! — успя да каже Ребека.

— Когато съм готов. Чакам твоята хипотеза. Или сега ще бъде извод, заключение? Любопитен съм, Ребека. Как ще реагираш следващия път, когато те целуна? И коя от двете Ребеки ще бъде с мен, когато те занеса в леглото?

И тя не знаеше. И не бе сигурна, че ще може да му отговори. Добре че Рейф показа глава на вратата на кухнята и това спаси положението.

Той спря, прецени ситуацията с един поглед и се намръщи.

— За Бога, Шейн!

— Излез!

— Това е моята къща!

— Тогава ние ще излезем — хвана Ребека за рамото и направи две крачки.

Обзе я паника и това й даде сили да се възпротиви.

— Не! — успя да каже тя. След което премина между двамата мъже и излезе от кухнята.

— Какви ги вършиш, по дяволите? — попита ядосано Рейф. — Беше я приклещил до печката като на пусия. А тя бе побеляла като платно. Откога си започнал да плашиш жените?

— Не съм я плашил.

Но съвсем ясно осъзнаваше, че я беше уплашил и за няколко минути изобщо не му пукаше от това. Всъщност беше развълнуван. А това бе нещо ново за него.

— Не исках. Нямах намерение. Просто така се случи — объркан, Шейн прекара треперещи пръсти през косата си. — По дяволите, изтървах се.

— Може би ще е по-добре да стоиш настрани от нея, докато се оправиш.

— Може би.

Тъй като очакваше от брат си да спори, както винаги досега, Рейф учудено го изгледа. И едва сега забеляза, че е точно толкова блед, колкото бе и Ребека преди малко.

— Ти добре ли си?

— Не знам — Шейн поклати глава. — Ама че проклета жена! Най-проклетата!