Нора Робъртс
Дни на промени (4)

Четвърта глава

Смяташе да посипе яйцата на очи с отрова. Според Джаки това си бе напълно справедливо. Ще слезе за закуска с хладен поглед и доволен от себе си. Дори можеше да си представи как ще е облечен — бежови памучни къси панталонки и светлосиня риза. И нито една гънка.

Тя щеше да се държи така, че с нищо да не събуди подозренията му, щеше да му сервира прекрасно приготвен канадски бекон, приятно препържен, яйца на очи и препечени филийки. Яйцата леко поръсени с цианид.

Той ще отпие от кафето. Обикновено Нейтън първо пиеше кафе. След това ще си нареже месото. И Джаки ще си сипе, така че нещата да изглеждат напълно нормални. Ще обсъждат времето. Усещаш ли, че днес е малко по-влажно? Може да завали.

След първата хапка яйца по челото й ще избият студени капки пот, докато чака… И продължава да чака.

Само след броени секунди той ще се сгърчи на пода в отчаяни опити да си поеме глътка въздух, стиснал гърлото си. Очите му ще станат огромни от удивление, след това всичко ще му стане ясно, когато Джаки се изправи над него, предоволна и усмихната. С последния си дъх Нейтън ще я моли за прошка.

Не, това не бе достатъчно хитро измислено.

Тя твърдо вярваше, че всичко на този свят се връща. Хората, които прощаваха и забравяха, лицата им озарени от блажена набожна усмивка, заслужаваха да бъдат прегазени. Не че Джаки не можеше да прощава дребните или несъзнателно нанесените обиди, но умишлените заслужаваха… Не, те направо плачеха за отплата.

Възнамеряваше да се погрижи Нейтън Пауъл да си получи заслуженото.

Каза си, че е студен като риба, че е безчувствен червей, пълен задръстеняк. Само че не вярваше на нито едно от тези определения. За свое неудоволствие трябваше да си признае, че у него бе открила и състрадание, и честност, и справедливо отношение към нещата. Може да беше строг, ала в никакъв случай не бе бездушен.

Може би, само може би, тя бе търсила да открие прекалено много в целувката. Може би чувствата й бяха по-близо до повърхността, отколкото при повечето хора, а не беше невъзможно той да не бе изпитал абсолютно нищо. Но Нейтън все пак бе изпитал нещо. Един мъж не прегръща жената така, сякаш всеки миг ще падне от ръба на висока скала, ако само се е подхлъзнал на равния тротоар.

Наистина бе почувствал нещо, а Джаки смяташе да се погрижи това чувство да се повтори и задълбочи. Така той щеше да страда и да се измъчва.

Докато смилаше пресните зърна кафе, тя си каза, че може да понесе да бъде отхвърлена. Изпита огромно удоволствие, докато смилаше зърната на прах. Именно моментите, когато някой те отхвърли, те правеха по-твърд и те караха да удвоиш усилията си. Истината бе, че не й се бе случвало често, ала Джаки се смяташе за достатъчно толерантна, за да приеме подобно нещо.

Намръщи се, когато забеляза, че водата в чайника бе завряла. Не че очакваше мъжете да й паднат в краката — но самочувствието й бе достатъчно добро, за да очаква, че от време на време някой ще го стори. В никакъв случай не очакваше обещания за вечна любов и вярност само след една прегръдка, колкото и пламенна да бе тя.

Ала, по дяволите, между тях бе припламнало нещо специално, нещо рядко срещано, нещо, което дори би могло да се нарече прекрасно. Нейтън нямаше никакво право да го подмине със свиване на рамене.

Ще си плати той, мислеше отмъстително Джаки, докато заливаше смляното кафе с вряла вода. Ще си плати за това свиване на раменете, за престорената липса на интерес, и още повече, ще си плати заради неспокойната нощ, която тя бе прекарала, докато възстановяваше в съзнанието си всяка секунда в прегръдките му.

Колко жалко, че не бе една зашеметяваща жена, мислеше си Джаки, докато затопляше тигана. Наистина впечатляваща, с високи скули и тяло като на статуя, с дълбоки сини очи и порцеланово гладка кожа. Намръщи се за момент и се опита да се огледа в покритието от неръждаема стомана на абсорбатора. Образът й бе размазан и неясен. Само за опит прибра бузите си, а след това ги отпусна отново с въздишка.

След като външният й вид не можеше да бъде променен, щеше да се погрижи да се представи по възможно най-добрия начин. Нейтън Пауъл, мъж от камък и стомана, щеше много скоро да лази в краката й.

Чу го, че слиза, но не побърза да се обърне. Силно изрязаната блуза откриваше почти целия й почернял от слънцето гръб. За пръв път от дни наред тя бе преровила запасите си от грим. Нищо очебийно, каза си. Само малко руж и перлени сенки, колкото да подчертаят очите.

Джаки обърна глава през рамо и дари Нейтън с една от най-чаровните си усмивки. В същия момент едва се удържа да не се разсмее на глас. Той изглеждаше ужасно. Колко жалко, нали?

Истината бе, че се чувстваше още по-ужасно, отколкото изглеждаше. Тя наистина се бе въртяла в леглото си цяла нощ, докато той се бе въртял и ругал в своето. От слънчевата й усмивка му се прииска да оголи зъби и да изръмжи.

Само една целувка и нещата си продължаваха постарому, а? Искаше му се да я удуши. Нищо не беше постарому от мига, в който Джаки се натрапи в живота му. Доколкото си спомняше, не се бе усещал толкова напрегнат, и телом и духом, от тийнейджър, когато за щастие въображението му бе значително повече, отколкото опита. Сега обаче знаеше отлично за какво става дума и бе прекарал по-голямата част от нощта в мъчителни мисли.

— Добро утро, Нейт. Кафе? — Нейт? Нейт? Знаеше, че ще бъде прекалено болезнено ако започне спор, затова само кимна. — Горещо и прясно, точно както го обичаш. — Ако гласът й можеше да бъде по-мил и сладък, сигурно щяха и крила да й поникнат. — В менюто тази сутрин има канадски бекон с яйца. Всичко ще бъде готово и сервирано след само пет минутки.

Той изпи първата чаша. Остави я на плота и тя я напълни отново. Не беше пестила парфюма. Ароматът не беше нито наситен, нито тежък, ала тази сутрин му се стори малко по-тръпчив от обикновено. Да не забравиш, сякаш нашепваше парфюмът. Нейтън внимателно я огледа.

Наистина ли изглеждаше по-хубава, или само така му се струваше? Как бе възможно кожата й винаги да изглежда толкова свежа, мека? Не можеше така, не беше честно косата й почти винаги да е чорлава, но пищна и красива, независимо дали бе готвила, или се бе излежавала на канапето.

Беше готов да се закълне, че никога не бе виждал друг човек да изглежда толкова жизнен, толкова свеж рано сутринта. Вбесяваше го това, че бе толкова ведра, докато на него му се струваше, че някой блъска в слепоочията му с гумен чук.

Колкото и да се стараеше да се въздържи, погледът му плъзна към устните й. Беше се намазала с нещо, нещо, от което изглеждаха влажни и топли, точно както когато ги вкуси. Гадният басейн, помисли си той и се намръщи към нея.

— Днес ще дойде госпожа Грейндж.

— Така ли? — Джаки му се усмихна отново и започна да обръща порозовелия бекон. — Колко хубаво. Нещата наистина влизат в релси, нали? — Тя счупи яйце само с едната си ръка. — Тук ли ще бъдеш за обяд?

Когато падна в тигана, жълтъкът не се разля, а черупката бе равномерно разполовена. Хитра работа, помисли си Нейтън. Сигурен бе, че знае поне още милион хитрини.

— Тук ще съм целия ден. Трябва да проведа доста разговори.

— Добре. Тогава ще приготвя нещо специално. — Обърна се към него и го загледа с откровено любопитство. — Знаеш ли, Нейтън, изглеждаш малко уморен тази сутрин. Да не би да не си спал добре?

Каквото и да му струваше, нямаше да си позволи да изръмжи.

— Имах едни документи, които да приключа.

Джаки зацъка състрадателно, докато подреждаше закуската в чиния.

— Работиш прекалено много. Затова си толкова напрегнат. Трябва да пробваш йога. Медитацията и подходящите упражнения нямат равни на себе си, когато става въпрос човек да се отпусне.

— Работата ме отпуска.

— Това е всеобща заблуда. — Тя постави чинията пред него, а след това бързо заобиколи плота. — Истината е, че работата завладява ума ти и не ти позволява да мислиш за другите проблеми, ала не ги премахва. Трябва ти един хубав масаж. — Джаки започна да разтрива врата и раменете му, докато говореше, доволна, че в мига, когато го докосна, той се изпъна като пружина. — Един наистина добър масаж — продължи тя, докато пръстите й натискаха и галеха, — отпуска и ума, и тялото и намалява напрежението. Малко масажно олио, тиха приятна музика и ще спиш като бебе. Я, че тук в основата на врата имаш един истински възел.

— Добре съм — едва успя да промълви Нейтън. Само след минута бе готов да пречупи вилицата, която държеше, на две. Черна магия. — И никога не съм напрегнат.

Джак се намръщи за момент, вече загубила представа защо правеше цялото това упражнение. Той да не би да си вярваше, зачуди се тя. Сигурно. Когато един мъж е под непрекъснато напрежение, той очевидно го приема за нещо нормално. Когато усети, че сърцето й трепва заради него, Джаки веднага се възпря.

— Нека просто да кажем, че има спокойни и спокойни хора. — Тя се съсредоточи над мускулите. — След като приключа, мускулите ти ще са като масло. Поне при мен е така. Имам страхотно масажно масло. Ханс се кълне в него.

— Ханс ли? — Защо му трябваше да пита, помисли си Нейтън, докато се отпускаше под умелите й пръсти, колкото и да не му се искаше.

— Масажистът ми. Норвежец е и има ръце на вълшебник. Той ме научи на техниката.

— Сигурно — измърмори Нейтън, а Джаки се ухили широко зад гърба му.

Господи, кой би предположил, че има такива мускули? Та той чертаеше проекти и се разправяше с инженери. Тя не бе предполагала, че под консервативните ризи се криеха такива прекрасни форми. Снощи, когато я прегърна, бе прекалено зашеметена, за да забележи какво хубаво тяло имаше Нейтън. Джаки прокара длани по раменете му.

— Имаш страхотно тяло — каза му тя. — Моите далтоидни мускули са ужасни. Докато се занимавах с бодибилдинг, единственият резултат беше, че се обливах в пот.

Това вече бе прекалено. Още едно стисване с тези дълги подвижни пръсти и той щеше да направи нещо доста неудобно. Като например да се разхленчи. Вместо това Нейтън се обърна на стола и хвана ръцете й в своите.

— Какво, по дяволите, се опитваш да направиш?

Джаки нямаше нищо против, че сърцето й прескочи един удар. Всъщност усещането беше прекрасно. Въпреки това тя си припомни, че отмъщението беше първата част от работата й.

— Само се опитвах да те накарам да се отпуснеш, Нейт. Когато си така напрегнат, не се отразява никак добре на храносмилането ти.

— Изобщо не съм напрегнат. И не ми казвай Нейт.

— Извинявай. Много обаче ти прилича, когато се появи този поглед в очите ти. Ето този поглед — поясни Джаки и щеше да посочи и с пръст, ако ръката й не бе стисната в неговата. — Дето казва, че първо стреляш, а после задаваш въпроси.

Щеше да запази търпение. Той си каза да брои до десет, но едва успя да издържи до четири.

— Внимавай, Джак. Тук си на изпитателен срок. Най-добре да се откажеш от игричките, които играеш.

— Игрички ли? — Тя се усмихна, ала в очите й за пръв път се появи намек за студенина. Кой знае защо, дори и това го привлече. — Нямам представа за какво говориш.

— Ами това, дето си го наклепала по устата си?

— Това ли? — Джаки нарочно прокара език първо по горната, а после и по долната си устна. — Жената има право да си слага по малко червило от време на време. Не ти ли харесва?

Нямаше никакво намерение да удостои този въпрос с отговор.

— А онова, с което си омазала очите си?

— Да не би в този щат употребата на грим да е забранена от закона? Наистина, Нейт — извинявай, Нейтън — ставаш глупав. Предполагам, не си въобразяваш, че се опитвам да те… Прелъстя? — Тя се усмихна отново, предизвиквайки го да каже нещо. — Човек би си казал, че голям силен мъж като тебе и сам може да се погрижи за себе си. — Хареса й как очите му потъмняха. — Но щом това те възбужда, ще се постарая да не си слагам нищо на устата. По-добре ли ще бъде?

Гласът му беше толкова мек, толкова контролиран, че направо можеше да я заблуди, че все още владее положението.

— Хората, които прилагат мръсни номера, сами се озовават в калта.

— И аз така съм чувала. — Джаки отметна назад глава и го погледна изпод вежди. — Ала и аз, също като теб, мога да се грижа за себе си.

В този момент разбра, че го бе подценила. Сигурно съвсем малко, но подобни неточни преценки често се оказваха фатални. Погледът, който се появи в очите му, бе толкова дързък, толкова опасен, че сърцето й прескочи един удар.

Джейк се бе появил отново и от пищова му се виеше дим.

Този път щеше да е нещо повече от целувка, независимо дали тя искаше, или не. Щеше да бъде точно както той пожелаеше и когато той пожелаеше. Нямаше да има празни приказки, нито пък щяха да помогнат омайващите усмивки.

Когато на вратата се звънна, никой от двамата не помръдна. Със силен тежък удар сърцето на Джаки заби отново. Беше спасена от звънеца. Щеше да се изкиска, ако не бе готова да се отпусне на земята.

— Това сигурно е госпожа Грейндж — заяви весело тя, една идея по-весело от нормалното. — А сега, би ли ми пуснал ръцете, Нейтън, за да мога да отворя вратата, докато ти довършваш закуската си.

Той я пусна, ала едва след като я накара да изстрада най-дългите пет секунди в живота й, през които й се струваше, че спокойно можеше да пренебрегне звънеца, за да довършат онова, което очите му й подсказваха, че иска да направи. Без да каже и дума, Нейтън я пусна, а след това се обърна към плота. Беше жалко, че вече не му се пиеше кафе, а би предпочел нещо силно и замайващо.

Джаки се измъкна от кухнята. Надяваше се яйцата му да са напълно изстинали и да са станали на кора.

 

 

Госпожа Грейндж й хареса. Когато Джаки отвори вратата, не бе съвсем сигурна как да подходи към огромната жена в пъстра рокля на цветя и гуменки до глезените. Госпожа Грейндж огледа Джаки с присвити воднистосини очи, стисна устни и каза само:

— Така, така.

Джаки разбра какво имаше предвид жената, затова се усмихна и й подаде ръка.

— Добро утро. Сигурно вие сте госпожа Грейндж. Аз съм Джак Макнамара и на Нейтън му се налага да ме търпи няколко седмици, защото сърце не му дава да ме изхвърли. Закусвахте ли вече?

— Преди един час. — След като влезе, госпожа Грейндж остави огромна платнена чанта на пода. — Макнамара. Сигурно сте роднини с онова нищожество.

На Джаки не й трябваха повече обяснения.

— Признавам веднага. Братовчеди сме. Той си замина.

— Още по-добре. — Госпожа Грейндж изсумтя и огледа хола. Въпреки че харесваше свежи цветя, беше решена да се въздържи от окончателна оценка. — И на теб ще ти кажа, каквото казах и на него. Не ходя да чистя на прасета.

— Правилно. — Усмивката на Джаки бе бърза и ослепителна. Ако милият братовчед Фред се бе опитал да очарова госпожа Грейндж, значи бе претърпял пълен провал. — Аз съм се настанила в стаята за гости, тази в синьо и бяло. Там работя, затова ако ми кажете с коя стая смятате да започнете, ще се преместя, за да не ви се пречкам. Смятам обядът да е готов към дванадесет и половина — продължи тя и на ум състави меню, с което огромното туловище на госпожа Грейндж да отслабне поне малко.

Госпожа Грейндж отново стисна устни. Много рядко се случваше работодателите да я поканят на обяд. В повечето случаи се отнасяха към нея любезно, но без да я забелязват и без да й обръщат никакво внимание.

— Аз съм си донесла сандвичи.

— Разбира се, ако ги предпочитате, ала се надявах, че ще седнете с нас. Ще бъда на горния етаж, ако ви потрябвам. Нейтън е в кухнята, а кафето е съвсем прясно. — Джаки се усмихна отново, упъти се към горния етаж и остави госпожа Грейндж да се заеме с работата си.

През цялата сутрин Джаки чуваше бръмченето на прахосмукачката и тежките тътнещи стъпки на гуменките на госпожа Грейндж, докато се движеше нагоре-надолу. Стана й приятно, когато разбра, че шумът и суетнята не й пречат да се съсредоточава. Според нея истинският писател трябваше да притежава достатъчно въображение, за да не се влияе от такива неща. Към обяд вече бе готова да изпрати Джейк и Сара на ново приключение.

Джаки реши за обяд да направи салата от грухана пшеница и магданоз. Пусна радиото, започна да танцува и да реже останалите съставки, припяваше си и се опитваше да си представи дали бе много трудно да избягаш на бандити. Когато Нейтън влезе, тя намали музиката, а след това остави купата на плота.

— Искаш ли айскафе?

— Чудесно. — Отговорът му бе небрежен, но той не сваляше очи от нея. Само една погрешна стъпка и бе готов да се спусне към нея. Не бе сигурен какво точно би могъл да нарече погрешна стъпка, нито пък какво точно щеше да направи, след като се спуснеше към нея, въпреки това бе готов.

— Може ли да ползвам телефона по-късно, ако нямаш нищо против, разбира се? Ако е с провинцията, ще го платя от моята кредитна карта.

— Добре.

— Благодаря. Май е време да започна да посявам семето, което ще предизвика падението на Фред.

Нейтън замря с вилицата в уста.

— Какво семе?

— Не ти трябва да знаеш. О, здравейте, госпожо Грейндж.

Подразнен от прекъсването, Нейтън се обърна към чистачката.

— Госпожо Грейндж?

— Сядайте тук — покани я Джаки, преди Нейтън да има възможност да продължи. — Надявам се това да ви хареса. Казва се табуле. Много е популярно в Сирия.

Госпожа Грейндж отпусна едрото си тяло на един стол и загледа подозрително купата.

— Нали няма разни измислени работи вътре?

— Не, разбира се. — Джаки постави чаша айскафе до купата. — Ако ви хареса, ще ви дам рецептата да я направите у вас. Нали имате семейство, госпожо Грейндж?

— Момчетата ми са вече големи. — Жената предпазливо опита първата хапка. Ръцете й, отбеляза Джаки, бяха почервенели от работа. Не носеше и пръстени.

— Имате синове?

Госпожа Грейндж кимна и отново гребна салата.

— Четирима. Двама са вече женени. Имам си три внучета.

— Три внучета! Това е чудесно, нали, Нейтън? Имате ли снимки?

Жената отново загреба. Никога не бе опитвала подобно нещо. Не бе студено месо с ръж, въпреки че доста приличаше. Много вкусно.

— В чантата ми са.

— Ще ми бъде много приятно, ако ми ги покажете. — Джаки седна и чистачката остана между двама им с Нейтън. Той ядеше, без да казва и дума, също като човек, настанен на официална вечеря при напълно непознати. — Четирима сина. Сигурно се гордеете с тях.

— Добри момчета са. — Едрото й строго лице поомекна. — Най-малкият е в колеж. Ще става учител. Той е умен, никога не ми е създавал грижи. Другите… — Тя се поколеба, след това поклати глава. — Така е с децата. Много хубава салата, госпожице Макнамара. Много.

— Казвайте ми Джак. Радвам се, че ви харесва. Искате ли още кафе?

— Не. Най-добре отново да се залавям за работа. Искате ли да занеса тези ризи на химическо, господин Пауъл?

— Много ще ви бъда благодарен.

— Ако няма да използвате кабинета си, ще отиде първо него да почистя.

— Много добре.

Тя се обърна към Джаки, очите й озарени от приятелско изражение.

— Не се притеснявай, че ще ми пречиш горе, мога да работя около тебе.

— Благодаря. Не се притеснявай. Аз ще вдигна. — Тя стана, за да събере купите, когато госпожа Грейндж излезе. Нейтън се намръщи над ръба на айскафето си.

— Какво става тук?

— Моля? — Джаки го погледна, докато прехвърляше останалата салата в по-малък съд.

— Тази работа с госпожа Грейндж. Какви ги вършеше?

— Обядвахме. Имаш ли нещо против да й дам останалата салата да си я занесе у тях?

— Не, нямам. — Той си извади цигара. — Ти обикновено с прислугата ли се храниш?

Тя го погледна и повдигна едната си вежда.

— Защо не? — Всички отговори, които му идваха наум, бяха надути и снобски, затова Нейтън просто сви рамене и си запали цигара. Джаки видя колко бе притеснен и не каза нищо повече. — Госпожа Грейндж разведена ли е, или е вдовица?

— Моля? — Той изпусна дима и поклати глава. — Аз пък откъде да знам? Как разбра, че е едно от двете?

— Защото говори за синовете и внуците си, ала не спомена нищо за съпруг. Следователно, елементарно, мой скъпи Нейтън, че просто такъв няма. — Накрая пъхна още един последен крутон в устата си. — Аз мисля, че е разведена, защото вдовиците обикновено продължават да си носят халките. Никога ли не сте говорили по този въпрос?

— Не. — Той се замисли, загледан в кафето. Кой знае защо, никак не му се искаше да си признае, че през петте, не, вече почти шест години, откакто жената работеше за него, не беше имал никаква представа, че има синове, при това четирима, дори три внучета. — Това не бе включено в характеристиката й, а аз не исках да любопитствам.

— Пълни глупости. Всеки обича да говори за семейството си. Чудя се от колко ли време е сама. — Тя се зае с кухнята, повдигаше буркани, почистваше плотовете. Пръстените й издаваха богатство, а ръцете й разкриваха самоувереност. — Не мога да се сетя за нищо по-трудно от това, да отглеждаш сама децата си. Ти замислял ли си се?

— За какво да съм се замислял?

— За семейство. — Джаки си сипа още една чаша, за да я занесе горе. — Щом се сетя за деца, и се превръщам в традиционалистка. Бяла дървена оградка, гараж за две коли, каравана, ей такива неща. Учудена съм, че не си женен, Нейтън. След като ти самият си такъв традиционалист.

Той се намръщи, като я чу.

— Много добре усещам кога ме обиждат.

— Сигурно. — Тя докосна лекичко бузата му с върха на пръстите си. — Но няма защо да се срамуваш от това, че си традиционалист. Аз ти се възхищавам, Нейтън, честна дума. Има нещо много мило в мъжете, които винаги знаят къде са им чорапите. Когато се появи подходящата жена, ти ще си изключителната награда за нея.

Ръцете му обгърнаха кръста й, преди да успее да се отдръпне.

— Някога да си ти чупили носа?

Изпълнена с възторг, Джаки му се усмихна широко.

— Досега не са. Искаш да се бием ли?

— Защо не опитаме това?

Тя се озова върху него, докато той седеше на стола. Джаки загуби равновесие и трябваше да го стисне за раменете, за да не падне по очи. Не бе очаквала Нейтън да е толкова бърз, нито пък да постъпи точно така. Преди да бе решила как да го отблъсне и дали изобщо да го отблъсква, устните му бяха върху нейните. Беше нажежена до червено целувка.

Нямаше представа защо го направи. Това, което наистина му се искаше да направи, това, за което копнееше, бе да я застреля. Естествено не можеше да направи подобно нещо, затова не му оставаше друг избор.

Вече не можеше да си обясни защо бе решил, че целувката ще бъде отмъщение. Тя не се съпротивляваше, макар и той да разбра от начина, по който пръстите й се стегнаха, че бе била много по-изненадана от него самия.

По дяволите, та Нейтън не беше от мъжете, които подмятат жените насам-натам. Въпреки това за Джаки бе най-добрият вариант. Сякаш бе… Предопределено да се случи. Можеше да го обмисля часове наред и да разсъждава, докато накрая му станеше ясно. След това можеше да я докосне и да обвие всичко в логика.

Не я желаеше. Беше болен от желание по нея. Дори не я харесваше. Беше очарован от нея. Мислеше, че е луда. Започваше да се убеждава, че и той самият бе луд. Беше сигурен, че във всяко нещо има установен ред, някаква система. Докато не се запозна с Джаки.

Впи зъби в долната й устна и чу тихия, приглушен стон. Очевидно животът не бе точно установена система.

Сама си го бе изпросила, каза си тя. И, слава Богу, беше си го получила. Мислите за отмъщение, как да го накара да страда и да се топи, изчезнаха от ума й, когато се отдаде на целувката. Беше чудесно, сладко, разтърсващо, жарко, невероятно, точно както си бе представяла, че трябва да бъде при истинската целувка.

Вложи цялото си сърце, всичко от себе си. Този мъж можеше да я дари с обич, да я приеме. Не бе глупачка, нито пък някоя наивница. Усети у него нещо неизречено. Усещането бе невероятно, неповторимо, точно както го описват поетите, същото, заради което са се водели войни. Някои хора цял живот чакаха да го изпитат. А и не всеки успяваше да го открие. Джаки вече го познаваше, обви врата на Нейтън с ръце, готова да отдаде всичко от себе си. Никакви въпроси, никакви съмнения.

Нещо се случваше. Той го усети, някъде отвъд страстта, отвъд желанието. В него настъпи промяна, ново начало, някакво стремление. Когато устните й бяха върху неговите, когато тялото й се разтапяше в прегръдките му, Нейтън можеше да мисли само за настоящия момент. Това бе лудост. Никога не бе мислил за днешния ден, без да предвиди какво ще бъде утре. Ала сега, в този момент, искаше единствено и само тя да е до него. Да я вкусва, хапка по хапка. Да я докосва и открива всяка извивка. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за нея.

Това бе лудост. Съзнаваше го, страхуваше се, дори докато я притискаше по-близо до себе си. Потъваше в нея. Беше невероятно еротично усещане, когато отпусна прегръдката. Трябваше да сложи край, на всяка цена, преди този заряд, който набъбваше в него, да е станал толкова голям, че да не може да бъде контролиран.

Дръпна я от себе си, наложи си да е твърд, смяташе дори да прояви жестокост. Ако му се усмихнеше, вместо да се свие, той знаеше, че бе готов да падне на колене. Знаеше, че трябва да й каже, че всички уговорки отпадат, че е крайно време да си събере багажа и да си заминава. Само че не можеше да го изрече. Колкото и да си повтаряше, че иска Джаки да се махне от живота му, не можеше да й го каже.

— Нейтън… — Възбудена, замаяна, вече влюбена, тя постави длан на бузата му. — Нека да освободим госпожа Грейндж за остатъка от деня. Искам да съм с теб.

Думите заседнаха в гърлото му, облада го нов прилив на желание. Никога не бе познавал по-открита в чувствата си жена, по-откровена по отношение на желанията си. Джаки го плашеше до смърт. Остави си още един миг. Не можеше да си позволи гласът му да прозвучи несигурно или пък тя да забележи, че бе готов да й се поддаде.

— Не прибързваш ли? — Сякаш целувката не бе нищо повече от една обикновена целувка, той я остави да стъпи на крака. Не бе усетил колко много топлина бе събудила в него Джаки, докато не спря да я докосва. — Едва ли една връзка е в твой интерес, или в мой, като се има предвид каква уговорка имаме. Въпреки това ти благодаря. — Тя пребледня и Нейтън разбра, че бе отишъл прекалено далече в стремежа си да не показва нищо. — Джаки, не исках да го кажа така, както прозвуча.

— Така ли? Както и да е. — Тя бе удивена, напълно слисана, че я заболя толкова много. Винаги бе мечтала да се влюби, дълбоко, сляпо, красиво. Значи така се чувстват хората, помисли си, когато пристисна ръка към стомаха си. Нека това чувство да си остане само на поетите.

— Джак, чуй ме…

— Не, предпочитам да не те слушам. — Когато му се усмихна в този момент, той разбра колко специална бе била искрената й усмивка. — Не е нужно да ми даваш обяснения, Нейтън. Беше само едно предложение. Аз би трябвало да ти се извиня, че ти се натрапих.

— По дяволите, не искам извинение.

— Не? Чудесно, защото сигурно щях да се задавя с него. Вече е крайно време да се залавям с работа, но да не пропусна. — Съвършено спокойна, тя взе чашата с айскафе и я изсипа в скута му. — Ще се видим на вечеря.

 

 

Работеше като полудяла и почти не забелязваше, че госпожа Грейндж се бе заела да смени чаршафите и да избърше прахта от мебелите. Беше удивена и бясна, че бе готова да се разплаче. Не че имаше нещо против да си поплаче. В някои моменти това дори й бе по-приятно, отколкото една пиянска истерия. Но знаеше, че ако се поддадеше този път, нямаше да й олекне.

Как бе възможно той да не притежава елементарна чувствителност, да реши, че тя му предлага просто секс, едно бързо търкаляне в сеното. И колко глупаво от нейна страна да реши, че бе влюбена.

За любовта бяха нужни двама. Знаеше го. Нима и в този момент не изливаше сърцето си в роман за чувствата и желанията на един мъж и една жена. Техните чувства не бяха породени от една целувка, а събудени с времето.

Това е тя, същата Джак, обвини се тя. Все още вярваше, че всичко в живота става лесно и безпроблемно. Имаше нужда някой да я срита и си го беше получила. Ала заслужила или не, не й ставаше по-малко унизително от това, че ударът бе нанесъл Нейтън.

Госпожа Грейндж прочисти гърлото си за трети път, докато потупваше възглавниците на Джаки. Щом тракането по пишещата машина спря, тя веднага взе думата.

— Бързо пишеш — подзе. — Секретарка ли си?

Нямаше защо да си изкарва мрачното настроение на чистачката, каза си Джаки и се насили да се усмихне.

— Не, всъщност пиша книга.

— Наистина ли? — Заинтригувана, госпожа Грейндж се приближи до края на леглото, за да подпъхне покривката. — Много обичам хубавите книжки.

Госпожа Грейндж бе първият човек, на когото Джаки казваше за писането си, и която не повдигна вежда и не погледна към тавана. Доволна от отговора й, тя се завъртя на стола. По дяволите този Нейтън, помисли си. Джаклин Р.Макнамара бе дошла да пише книга и смяташе да го направи.

— Имаш ли достатъчно време, за да четеш?

— Това ми е любимото занимание, след като цял ден съм била на крак, да седна и да прочета нещо хубаво. — Госпожа Грейндж пристъпи към нея и почисти прахта от настолната лампа. — Каква книга пишеш?

— Любовен роман, исторически романс.

— Сериозно? Много ги обичам любовните романи.

— Всъщност това ми е първият. Около един месец правих проучвания и събирах информация, дати, ей такива неща, а след това започнах.

Жената плъзна поглед към пишещата машина, а след това отново към лампата.

— Сигурно е като рисуването. Не искаш никой да наднича, преди да си готова.

— Шегуваш ли се? — През смях Джаки подви крака под себе си. — Нямах търпение някой да прочете какво съм написала. — Стига да не е някой от семейството, помисли си тя и прехапа долната си устна. Вече бяха станали свидетели на достатъчно неща, които бе започнала, и така и останаха недовършени. — Искаш ли да погледнеш първата страница? — Джаки вече я бе извадила от купчината и й я подаде.

— Я да видя. — Госпожа Грейндж пое листа и го задържа далече от очите си, за да може да фокусира буквите. Четеше със стиснати устни и присвити очи. След малко въздъхна три пъти, но Джаки усети, че това бе смях. Нищо, абсолютно нищо не можеше да я зарадва повече. — Започваш доста гръмко, а? — В очите на госпожа Грейндж личеше и възхищение, и одобрение, докато гледаше листа. — Само една престрелка може така да прикове вниманието.

— И аз така се надявах. Това естествено е работен вариант, ала върви бързо. — Тя си взе страницата и я загледа. — Надявам се да имам достатъчно, за да изпратя в издателството след около две седмици.

— С удоволствие ще я прочета цялата, когато приключиш.

— И аз — разсмя се Джаки и прибра първата страница на купчинката. — Всеки ден поглеждам колко съм написала и не мога да повярвам. — Малко колебливо постави длан върху работното си копие. — Все още не знам какво ще правя, когато я приключа.

— Ще трябва да започнеш нова, нали? — Госпожа Грейндж вдигна кутията с препаратите и излезе.

Тя, разбира се, беше права, каза си Джаки. Независимо дали печелиш, или губиш, животът не приключва с първия опит. Едва ли някой знаеше това по-добре от нея. Ако нещо се получеше, не биваше да го изоставяш. А когато нещо не ставаше, ако го искаш, трябваше да упорстваш.

Обърна се отново и се усмихна на наполовина напечатаната страница на машината. Чудесно можеше да приложи тази философия към писането. А след като вече я бе приела, можеше да я приложи и върху Нейтън.