Нора Робъртс
Въглени в мъртвата пепел (30)

29.

— Къде би могла да отиде? — Коли се разхождаше нервно из офиса на Джейк, като на всеки две крачки спираше и разглеждаше внимателно графиката. — Няма смисъл да ходи в Шарлот, след като майка й е в ареста. Баща й е мъртъв. Дали ще рискува да напусне страната и да отиде на Кайманите?

— Може би там има пари — предположи Лана. — А парите винаги са много полезни, когато бягаш и се криеш.

— Установихме, че Карлайл е бил болен, почти инвалид — продължи Коли. — Ако организацията съществува и те все още се занимават с продажба на бебета, той едва ли е играел главната роля. Бил е стар, болен и извън страната. Умирал е. А ако повече не са въртели този бизнес, тогава защо бяха положени толкова усилия да ме спрат? Да ми попречат да го открия? Какво по-точно щях да открия? Ако го намерех и ако съберях достатъчно информация, за да я представя на властите, той щеше да бъде унищожен. Или почти. Само той ли?

— Логично е сътрудниците му също да са се страхували от разобличение — Джейк продължи да рисува в бележника си. — Загуба на репутация, вероятно обвинение и затвор. Ако бизнесът е продължавал да процъфтява, това води до страх от разкритие, обвинения и пак затвор. Както и от загуба на приходи.

— Не разбирам как можете да наричате това бизнес! — скочи Дъг. — Загуба на приходи!

— Трябва да мислиш така, както мислят те — отговори Коли. — Да гледаш на нещата от тяхна гледна точка. Само по този начин ще ги разбереш, ще проумееш — тя направи жест към Джейк, — културата и социалната структура на средата им, както би се изразил нашият антрополог.

— Собствената ти среда все още може да бъде компрометирана — Лана посочи към вратата, която водеше към дневната. — Дори не е действала сама.

— Да, но помощникът й не е от екипа — Джейк прегледа листата, пръснати върху работната му маса, провери данните и се върна отново към бележника си. — Тя успя да се вмъкне сред нас, защото имаше полезна професия и добри препоръки. Не е трудно да си направиш документ за самоличност — изисква се само малко сръчност и познания за работа с компютър, за да си създадеш връзка с университета. Разкопки като тези привличат студенти, дипломанти и пътуващи копачи. А тя имаше специфични умения.

— Фотографията — потвърди Коли. — Беше отлична фотографка.

— Може би си е вадила хляба по този начин — Дъг вдигна рамене. — Законният хляб, искам да кажа.

— Не знаеше много за разкопките, но бързо се научи. Работеше усърдно — добави Коли. — Боб и Соня бяха тук, преди да започне всичко. Те са чисти. Франи и Чък дойдоха като двойка. Тя не знаеше много, но той знаеше. Няма начин това да са първите му разкопки. Бих казала същото и за Мат. Прекалено начетен е и знае процедурата.

— Имаше и други, които идваха и си отиваха до юли, и не можем да сме сигурни за тях — Джейк остави молива. — Но тази основна група вероятно е чиста.

— Само вероятно — повтори като ехо Дъг.

— Ние работим с догадки, предположения, основани върху данни и инстинкт — подчерта Джейк. — Използваме откритото, създаваме възможната картинка, сетне правим скок.

Той взе един маркер, взе и бележника си и отиде при хронологичната таблица.

— Вярвам, че полицията ще я открие, така както ще намерят и семейство Симпсън — Лана вдигна ръце. — След като това стане, ще хванат й останалите. Вече успяхме да направим пробив в организацията. И вие получихте своите отговори.

— Има още много. Все още неоткрити — Коли спря и застана зад Джейк. — Какво правиш?

— Смесвам временните линии — твоята, на Карлайл, на Дори.

— Какъв е смисълът? — попита Дъг.

— Колкото повече данни имаме, толкова повече логични и вероятни постановки можем да създадем — обясни Коли, като разгледа новите препратки, които Джейк бе нанесъл. Данните за първия брак на Карлайл, раждането на сина му, преместването му в Бостън.

— Има голям интервал между брака и появата на бебето — забеляза тя.

— Хората често изчакват няколко години, преди да си родят дете. Ние със Стив изчакахме почти четири.

— Преди четиридесет-петдесет години подобно изчакване не беше обичайно. Шест години без дете, това е прекалено много за онова време. Лана, имаме ли данни за дейността му по осиновяванията преди Бостън?

— Мога да проверя. Взела съм всичките си дискове. Може ли да ползвам компютъра ти?

— Давай. Ще нанеса и датите на помятанията на майка ти, както и раждането на мъртвото бебе. Би било интересно да се погледне в медицинския картон на първата госпожа Карлайл, нали?

— Ъхъ. Все пак не можем да сме сигурни, че датата на раждане, която е посочила Дори, е истинската.

— Най-вероятно е твърде близка. Тя е на твоите години, Кол. Което означава, че е двадесет години по-млада от Ричард. Според моите изчисления Карлайл ще трябва да е бил на шестдесет, когато тя се е родила.

— Известно е, че спермата на седемдесетгодишните старци е все още фертилна^[1] — рече Коли. — Колко годишна е Дороти?

— Към края на четиридесетте предполагам — каза зад гърба й Дъг.

— Мисля, че е над петдесет — поправи го Лана, без да вдига поглед. — Но се поддържа добре.

Джейк кимна и продължи да смята.

— Значи може би с десетина години по-стара от Карлайл младши.

Дъг ги наблюдаваше как работят. Спомни си онази сутрин, когато приготвяха закуската. Същите движения, същият ритъм.

— Не следя мисълта ти.

— Лана? — Коли разгледа внимателно линиите, връзките и стрелките, които Джейк бе нарисувал. — Намери ли нещо?

— Да. Първата молба за осиновяване е била подадена в четиридесет и шеста. Две молби в една и съща година.

— Две години след брака му — промърмори Коли. — Достатъчно дълго. Чакай, чакай! Имал е практиката си цели шест години, преди да прояви интерес към осиновяванията? — тя отстъпи назад и огледа графиката отдалеч.

— Охо! Сега ще направим наистина голям скок — рече на Джейк. — Логична хипотеза, основана на наличните данни.

— И каква е тя? — Дъг също пристъпи към схемата, опитвайки се да види онова, което те виждаха, а той не можеше.

— Че Ричард Карлайл е бил първото откраднато от Маркъс Карлайл бебе. Но не за пари. А защото е искал да има син.

Дъг намести очилата върху носа си и ги загледа с удивление.

— И вие открихте това от този лист хартия?

— Погледни по-добре — настоя Коли. — Карлайл променя фокуса на вниманието си две години след брака, шест години след началото на кариерата си. По всяка вероятност той и жена му са имали проблеми със зачеването. Тогава е развил професионален интерес към осиновяванията, направил е задълбочени проучвания, изучил е всички плюсове и минуси на процедурата.

— Защо просто не са си осиновили дете? — попита Лана.

— Трябва да поразсъждаваш над това предположение — Джейк вдигна каната с кафе, разклати утайката и погледна умолително Коли.

— Не сега.

Той сви рамене и отново седна.

— На него му харесва да бъде отговорен, важен. Той да поръчва музиката, той да вика за сметката. Историята на неговата съпружеска невярност ни показва мъж, който използва секса и смята своите умения за част от своята идентичност.

— Неспособността да създаде дете сигурно е нанесла голям удар върху егото му — продължи разсъжденията Дъг. — Но той няма да позволи това да се разчуе, попълвайки молби и декларации. Тогава как…

— Почакай, не бързай — спря го с ръка Коли. — Пласт след пласт, постепенно. Той не иска да обяви публично, че желае да осинови дете. Това не подхожда на образа, който е създал за себе си. Но иска да има дете и е от типа мъже, които непременно искат наследник. Син. Момиче няма да свърши работа. Със сигурно е искал да знае точно кое е това дете, какво е генетичното му наследство. Не е одобрявал тогавашните закони да не се дава информация за рождените родители. Така че се е оглеждал, търсел е. Наблюдавал е всички тези хора, които са имали деца. Две, три, четири деца. Те не са стрували колкото него, били са по-малко финансово осигурени, не толкова умни, нито начетени. Изобщо били са втора класа.

— Съвпада — Лана се завъртя заедно със стола. — От информацията, която имаме за него, профилът съвпада напълно.

— Представлявал е родители, желаещи да осиновят дете от години. Познавал е процедурата, докторите, другите адвокати, агенциите. Бил е в един социален, кръг с тях. Хората обикновено си създават свое малко обкръжение в рамките на племето — продължи Джейк. — Образуват по-малки кръгове със себеподобни или с тези, които ще донесат знания и умения и ще бъдат полезни за групата. Използвайки тази система, той открива родители, които отговарят на критерия му. Не бърза, изчаква. Сетне със или без частна уговорка с тези родители, взема сина им. Ще заложа цялата си колекция от дискове на Уейлън Дженинкс, ако има молба или акт за осиновяването на Ричард Карлайл в съда. Но някъде със сигурност съществува фалшифициран такъв.

— Скоро след това се пренася в Хюстън. Нов град, нова практика, нова социална група.

— И тъй като номерът е проработил безотказно веднъж, тъй като получава онова, което иска, по начина, по който го иска, той вижда в него своята… Как го нарече Дороти? — обърна се Дъг към Лана.

— … мисия. Доходно хоби.

— Вижда в него възможност да посреща и задоволява нуждите на други богати и бездетни двойки по своя начин — кимна Дъг. — И да печели от това. Изглежда съвсем правдоподобно.

— Само изглежда? — попита го Коли.

— Не съвсем, но почти.

— Умно. Изглежда или не, това е логично и разумно предположение. По-нататък, някъде във времето, Ричард Карлайл открива истината. Това е причината за разрива между бащата и сина. Маркъс се отнася подло с майка му и тъй като тя не е успяла да му даде син по традиционния начин, това е задълбочило или причинило изневерите му.

— Те не са се развели, докато Ричард не е станал на двадесет — Джейк посочи точката върху линията. — Годината, в която е родена Дори.

— Защото до този момент бракът е бил изгоден за Карлайл. Но синът е пораснал. Вероятно по това време Ричард е разкрил истината. Семейството се е пропукало. Бракът е отишъл на кино.

— А Карлайл има незаконно дете от секретарката си. Това трябва да е било голям шамар за майката и сина — сега Дъг вдигна каната за кафе, но след като установи, че е празна, я остави. — Много интересна теория, но не виждам как ще ни помогне да открием къде е Дори.

— Следващият пласт — Коли отново се обърна към схемата. Сега всичко й изглеждаше ясно. Просто трябваше да отстрани последния слой почвай нещата си идваха на мястото. — Погледни отново датите. Преместването от Бостън в Сиатъл. Колкото е възможно по-далеч. Защо? Защото секретарката ти, тази, с която си бил в интимна близост, тази, която знае всичко за бизнеса ти, за криминалните ти деяния, която е била част от всичко, току-що ти е съобщила, че очаква дете. Но не твоето дете. А детето на сина ти.

— Дороти и Ричард Карлайл? — Лана скочи и отиде до Коли пред схемата.

— Какво имаме — младо, впечатлително момче, може би току-що открило, че не е онова, което винаги е смятало, че е. То е разбито — продължи да прави догадки Коли. — То е наранено. И много ядосано. По-възрастна, привлекателна жена. Ако е знаел, че баща му има връзка с нея, това само е добавило масло в огъня. Дало му е още повече хъс. „Ще му покажа аз на дъртото копеле!“ Дороти е била към края на двадесетте, работила е и е спяла с Карлайл от дълго време. Посветила му е своята младост. Може би той й е обещавал разни неща, но дори и да не е, тя със сигурност се е опитвала да бъде другата жена. Обикновената история, клишето, от което обикновено не излиза нищо. Обаче на сцената се появява синът. Млад, хубав, свеж.

— Ако предположим, че е спяла със стария Карлайл откакто е била на осемнадесет, деветнадесет години — добави Лана — и не е забременявала, значи най-вероятно той е бил стерилен.

— Или са били много внимателни и са се пазели — вметна Джейк. — По-логично е младият Карлайл да е направил детето, а не старият. Той е бил на шестдесет години и според известните данни и направените въз основа на тях предположения, никога преди това не е създавал дете.

— Значи Ричард Карлайл не е защитавал своя умиращ омразен баща, от който се е отчуждил отдавна — заключи Коли.

— Той е защитавал дъщеря си.

— Въпросът беше, къде може да е отишла тя? — Джейк очерта кръг около името на Ричард Карлайл върху схемата.

— Отговорът е — при татко.

— Ако дадеш тази история на ченгетата, те ще те вземат или за луд, или за гений — Дъг изпусна въздуха от гърдите си. — Но ако я приемат и я подхвърлят на Дороти, тя може и да се поддаде.

— Чакай да напиша всичко върху хартия — Лана дръпна ръкавите си. — Да я направим обективна и възможно най-подробна — този път тя вдигна каната с кафе и я разклати. — Но преди това искам да приема една доза кофеин.

— О, господи! Омръзна ми от вас. Добре, сега ще направя! — Коли грабна каната с неудоволствие и излезе, след което намали темпото, когато стигна до дневната. По героичните звуци на хъркането разпозна Дигър. А под купчината дрехи в ъгъла можеше да бъде само Мат.

Знаеше, че двете влюбените птички Чък и Фран си бяха направили гнездо в стаята горе, а Лео бе заел другата. Макар че бе съгласна с анализа на Джейк за екипа, тя се качи горе и надникна в стаите, за да преброи главите. Доволна от видяното, слезе в кухнята и започна да прави кафето.

— Всички ли са тук? — попита Джейк зад гърба й. — Предположих, че си ги преброила. Защото ако не си, аз ще го направя.

— Всички са тук, преброени и проверени — тя сложи малко сол в кафето, наля вода и сложи кафе машината на котлона. — Ако сме прави, системата включва три поколения. Дали Ричард Карлайл е взимал участие или не, той си знае. Има нещо ужасно в цялата работа. Предаването на злото от бащата на сина, от сина на дъщерята.

— Властен баща, използващ влиянието, силата на личността си, семейната лоялност. Това е структурата, върху която предишните поколения са изграждали живота си. Били са възпитавани с тези качества.

— А Ричард е разкрил, че е в същото положение, в което съм и аз? Много по-лошо, защото родителите му, или поне баща му, е знаел. Знаел е и е дирижирал положението. Сам го е осъществил. Как се е примирил да участва в прикриването на истината? За да продължи да се възползва? Не разбирам.

Джейк отиде при нея и нежно погали насинената й буза.

— Знаеш толкова добре, колкото и аз, че средата и наследствеността подпомагат формирането на индивида. Природа и възпитание. Той е имал възможност за избор, но е избрал път, различен от оня, които ти си поела. Твоите гени, възпитание и чувство за самоличност не биха позволили това.

— Бих ли защитавала баща си обаче? Бащата, когото познавам и обичам? Ако открия, че е чудовище, бих ли го защитавала?

— Аз знам отговора. А ти?

Тя въздъхна и посегна да вземе чисти чаши.

— И аз го знам. Не съм способна на това. Може да се разкъсам на части, но няма да го направя.

— Ти намери онова, което търсеше, Коли.

— Така е. Сега то е извадено на показ. Трябва да го направим достояние на всички. Нямаме друг избор.

— Не — той я хвана за раменете и я целуна по главата. — Нямаш.

Телефонът иззвъня и Коли се обърна.

— По дяволите, часът е два сутринта! Кой може да е? Дънбрук слуша.

— Здрасти, Коли.

— Здравей, Дори — Коли грабна молив и започна да пише на стената до телефона. „Повикай полиция. Проследете обаждането.“ — Как е носът ти?

— Ужасно боли. И повярвай, скъпо ще ми платиш за това.

— Моля, заповядай. Може да направим още един рунд.

— Не се съмнявай в това. Но ще трябва ти да дойдеш при мен.

— Къде и кога?

— Мислиш се за много умна, изобретателна и проницателна. Хвърлях мрежите си върху теб седмици наред. И все още ги хвърлям. Хванах майка ти, Коли.

Кръвта спря да се движи във вените й.

— Не ти вярвам…

Последва смях, изпълнен със сарказъм.

— Ще ми повярваш и още как! Не се ли питаш коя майка? Не искаш ли да знаеш?

— Какво искаш?

— Колко си готова да платиш?

— Кажи ми какво искаш и ще ти го дам.

— Искам моята майка! — гласът й се извиси във фалцет. Дивата ярост, която прозвуча в него, сви стомаха на Коли. — Ще ми я дадеш ли, кучко? Ти разби нейния живот, сега аз ще разбия твоя.

— Те само я разпитват — Коли се хвана за барплота, защото се разтрепери. — Може би вече са я пуснали.

— Лъжкиня! Още една лъжа за майка ми и ще използвам този нож, който държа в ръката си върху твоята.

— Не я закачай! — страхът и ужасът преминаха със студени пръсти по гръбнака й. — Не я наранявай, Дори — тя хвана ръката на Джейк и я стисна здраво. — Кажи ми какво искаш да направя и аз ще го изпълня.

— Ако се обадиш в полицията, смятай, че е мъртва. Обади се и ще я убиеш.

— Добре. Никаква полиция. Това е между мен и теб. Разбирам. Може ли да говоря с нея? Моля те, дай ми да говоря.

— „Може ли да говоря с нея, моля те“ — имитира я Дори. — Сега говориш с мен! Аз дирижирам парада, кучко! Аз съм шефът!

— Добре, добре, ти си — с големи усилия Коли успя да запази гласа си спокоен.

— Ще говориш с мен. Ще говорим за плащането, за онова, което трябва да направиш. Само ти и аз. Ще дойдеш сама или ще я убия. Ще я убия, без да се замисля. Бъди сигурна, че ще го направя.

— Ще бъда сама. Къде?

— При Дупката на Саймън. Да си там след десет минути или започвам да режа. Чу ли ме? Десет минути и часовникът започва да брои отсега. По-добре побързай!

— Мобилен телефон — рече Джейк в минутата, когато затвори. — Ще се опитат да засекат координатите.

— Няма време. Хванала е майка ми. Господи, даде ми само десет минути — Коли скочи към вратата.

— Почакай. По дяволите, не може да хукнеш, без да помислиш.

— Даде ми десет минути, за да стигна до езерото. Мога да успея само ако тръгна веднага. Хванала е майка ми. Ще я убие, ако не отида веднага. Сама. За бога, Джейк, дори не знам коя точно майка е при нея.

Той задържа ръката й, сетне извади ножа от ботуша си.

— Вземи това. Ще бъда зад теб.

— Не можеш! Тя ще…

— Трябва да ми вярваш — отново хвана ръката й. — Нямаме време за нищо. Трябва да ми вярваш, както аз ти вярвам.

Тя го погледна в очите и скочи.

— Побързай — каза и затича към колата си.

По гърба й се стичаха струйки пот, докато натискаше газта на роувъра до почти опасна скорост по тесния, криволичещ път. Когато гумите изсвистяваха, тя натискаше още по-силно. Когато погледнеше към светещия циферблат на часовника си, сърцето й спираше.

Можеше да бъде лъжа или капан. Въпреки това Коли караше по-бързо, отколкото позволяваше разумът, съсредоточена върху светлината на фаровете, които разсичаха тъмнината.

Стигна за девет минути.

На полето, във водата и в гората не се виждаше никой. Тя излезе от колата и се прехвърли през оградата.

— Дори! Тук съм. Сама съм. Не я наранявай!

Тръгна към езерото, към дърветата, докато страхът се плъзгаше по гърба й като бучка лед.

— Това е нещо, което трябва да разрешим двете. Ти и аз! Можеш да я пуснеш да си върви. Аз съм тук.

Забеляза светлината на фенерче и тръгна към него.

— Ще направя каквото искаш.

— Спри, където си! Чудесно се справи. Постигна добро време. Но си могла да повикаш ченгетата по пътя.

— Кълна се, че не съм. За бога, тя ми е майка! Няма да рискувам живота й, за да те накажа.

— Ти вече го направи. И за какво? За да докажеш колко си умна? Е, не си чак толкова, нали?

— Това беше моят живот — Коли пристъпи напред, макар че краката й трепереха. — Просто исках да знам как и какво се е случило с мен. Ти не би ли искала, Дори?

— Стой там, където си. Дръж ръцете си, така че да мога да ги виждам. Маркъс Карлайл беше голям човек. С въображение. И много по-умен от теб. Дори мъртъв пак е по-добър от теб.

— Какво искаш да направя? — очите й най-сетне се приспособиха към тъмнината. Видя Дори — лицето й беше грозно от синини, подутини и злоба. Изкривено от омраза. Но почувства и нещо друго — присъствието на още някой, там, в края на гората. — Кажи ми какво искаш от мен?

— Да страдаш! Стой, където си! — Дори отстъпи назад в сенките. След секунда нещо се претърколи напред и спря до ръба на езерото.

Коли зърна кичур руса коса и бледа кожа и понечи да скочи към овързаната с въжета фигура.

— Не мърдай! Ще я убия! Стой там или ще я убия! — Дори вдигна пушка. — Я виж какво имам тук! Казах ти, че имам нож, нали? Сбъркала съм. Прилича на пушка. Всъщност, изглежда точно като онази пушка, с която почти щях да пробия дупка в главата на сексапилния ти бивш съпруг. Можех да го направя, знаеш, нали?

Тя вдигна фенерчето си и я заслепи така, че Коли трябваше да закрие очите си с ръце.

— Щеше да е лесно. Вече бях убила Долан. Стана случайно, нещастен случай. Имах намерение само да го чукна лекичко. Когато го видях да се промъква, точно както аз се промъквах, импулсивно реших да му дам един урок.

Тя се разсмя и подритна овързаната фигура в краката си. Коли си помисли, че чува съвсем тих стон и се помоли наум.

— Но се оказа, че съм го ударила по-силно, отколкото имах намерение. Реших, че ще е най-добре да го бутна в Дупката на Саймън. Надявах се, че ти ще опереш пешкира, но не стана.

„Ще бъда зад теб — беше й казал Джейк. — Вярвай ми.“ Да, тя му вярваше. Трябваше да остане спокойна и да му вярва.

— Ти запали кантората на Лана.

— Огънят пречиства. Кой дявол те накара да я наемеш? Не трябваше да започваш да душиш и да ровиш за неща, които нямаха никакво значение за теб.

— Бях любопитна. Пусни я да си върви, Дори! Няма смисъл да я нараняваш. Тя не е виновна за нищо. Аз го направих.

— Бих могла да те убия — Дори вдигна пушката и се прицели в гърдите й. — Тогава всичко ще ти бъде все едно. Но не ми е достатъчно. Не ми стига това отмъщение.

— Защо уби Бил? — Коли пристъпи, докато Дори отстъпи.

— Беше ми под ръка. И освен това задаваше прекалено много въпроси. Не беше ли го забелязала? Това какво е, онова какво е, къде отиваш, какво правиш! Страшно ме дразнеше. Интересуваше от специализациите, от обучението ми. Къде съм учила, какви дипломи имам. Не си гледаше работата, а си пъхаше носа в нещата на другите. Също като теб. А, я виж какво намерих!

Дори изрита с крак още веднъж и друга овързана и превита на две фигура се изтърколи към водата.

— Нали ти казах, че съм хвърлила мрежите си. Разбра ли какво исках да ти кажа? Хванах и двете ти майки.

 

 

Джейк се приближи откъм източната страна на гората. Тихо и безшумно, без каквато и да е светлина, както само той можеше.

Да я пусне да тръгне сама, беше най-трудното нещо, което някога бе правил в живота си.

Той се наведе и наостри уши, за да долови и най-тихия звук. Очите му шареха в мрака, за да забележат и най-слабото движение.

Когато чу гласовете, сърцето му подскочи, но потисна импулса си да скочи и да изтича към тях. Беше въоръжен само с един кухненски нож. Това бе най-близкият предмет, който грабна, преди да напусне къщата, защото нямаше време за губене.

Смени посоката и тръгна към гласовете. И спря, защото видя очертанията на човешки фигури до едно дърво.

Фигурите не бяха прави, осъзна той и запълзя към тях, като ги предупреди да мълчат.

Две фигури, двама мъже. Бащите на Коли бяха вързани за дървото, а устите им бяха запушени с кърпи. Главите им клюмаха на гърдите.

Джейк отново вдигна ръка, когато дочу приглушено дишане зад гърба си.

— Вероятно са упоени — прошепна той. — Срежи въжетата — той подаде ножа на Дъг. — Остани при тях. Ако дойдат на себе си, погрижи се да пазят тишина.

— За бога, Джейк! Тя е хванала и двете!

— Знам.

— Идвам с теб — Дъг погали с ръка вързаните ръце на баща си, след което подаде ножа на Дигър. — Пази ги.

 

 

Сърцето на Коли беше свито и вцепенено като камък. Майката, която я бе родила, и майката, която я бе отгледала и възпитала. Сега животът и на двете зависеше от нея.

— Ти… ти си права. Хвърлила си мрежите си върху мен. Но не си го направила сама, нали? Къде е баща ти, Дори? Можеш ли да покажеш лицето си, Ричард? Или ще продължиш да се криеш?

— Виж ти! Досетила си се! — Дори махна със свободната си ръка и се ухили широко. — Хайде, татко! Излез, присъедини се към купона.

— Защо не ни остави на мира? — Ричард излезе и застана до дъщеря си. — Защо не остави тайната заровена в земята?

— Ти нали точно това направи? Прие фактите, примири се. Никога не потърси истината. Колко време живя в неведение, Ричард? Колко дълго се чуди? Как можа да допуснеш това да се случи? Ти си като мен. Той те е откраднал. Не ти е дал никакъв шанс. Друг шанс.

— Направил го е за добро. Какъвто и да беше, той ми осигури добър живот.

— А на майка ти?

— Тя не знаеше. Или не искаше да знае, което е същото. Аз си отидох. Разделих се с него и с онова, което правеше.

Ръцете й бяха влажни от пот и готови да извадят ножа от ботуша. Беше готова да убие, за да спаси майка си. Майките си. Да убие без колебание.

— И според теб това беше достатъчно? Знаел си и не си направил нищо, за да го спреш.

— Аз самият имах дете, за което да мисля. Имах свой собствен живот. Защо трябваше да разбия всичко с един скандал? Защо моят живот трябваше да бъде унищожен и да отиде на вятъра?

— Но не ти си отгледал това дете, а Дороти. С голямото влияние и помощ на Маркъс.

— Грешката не беше моя — настоя Ричард. — Бях само на двадесет години. Какво трябваше да направя?

— Да бъдеш мъж — с периферното си зрение тя забеляза, че Дори гледа Ричард. „Внимателно, продължавай да ровиш внимателно!“, нареди си Коли. — Да бъдеш баща. Но ти си му позволил отново да се намеси и да я вземе от теб. Той я е превил, Ричард. Как можеш да стоиш и да позволяваш това да продължава? Да бъдеш част от него? Как можеш да я защитаваш, когато знаеш, че е убийца?

— Тя ми е дете. Нищо от онова, което се случи, не бе по нейна вина. Той беше виновен и аз няма да позволя тя да пострада.

— Правилно. Не беше по моя вина — съгласи се Дори. — А по твоя, Коли. Ти сама се забърка — тя погледна към телата на двете жени в краката си. — И тях също.

— Единственото, което трябва да направиш, е да се махнеш за няколко седмици — рече Ричард. — Да изчезнеш, за да се обърка полицейското разследване. Така ще мога да изведа Дори на безопасно място. И ще уредя освобождаването на Дороти. Без теб, те ще загубят най-важната си връзка. Само това искам от теб.

— Тя това ли ти каза? С тези аргументи ли те нави да шпионираш край къщата, да й помогнеш да взриви фургона? С това ли те убеди да й помагаш тази вечер? Толкова ли си сляп, че не можеш да видиш истината? Тя се интересува единствено от това да причинява болка? Иска само отмъщение!

— Никой друг няма да пострада — настоя Ричард. — Моля те да ми дадеш време.

— Тя ще те излъже, татко — тръсна коса Дори. — Ще каже онова, което искаш да чуеш. Искаше дядо да си плати. Искаше мама да си плати. Всички да си платят. Но сега тя ще плаща.

Дори клекна и опря дулото на пушката в едната руса глава.

— Дори, недей! — извика Ричард, докато на Коли не и стигна дори въздухът, за да изкрещи.

— Коя ще спасиш? — тя изрита другата фигура във водата. — Ако скочиш за онази, ще застрелям тази тук. Ако се опиташ да спасиш тази, другата ще се удави. Труден избор, а?

— Дори, за бога! — помоли я Ричард и направи крачка напред, но замръзна на мястото си, когато тя вдигна пушката към него.

— Стой там и не мърдай! Ти си прекалено милозлив. По дяволите, нека и двете да потънат — тя бутна и второто тяло във водата и се прицели в Коли. — Докато ти гледаш.

— Върви по дяволите! — готова да получи куршум, Коли понечи да скочи.

Долови някакво движение и отвлечено си помисли, че това сигурно е Джейк. Беше във въздуха, над водата, когато прозвуча изстрел.

Почувства остро парване и болка в рамото, но вече беше във водата и отчаяно плуваше към мястото, където бе зърнала да потъва първата фигура.

Все още не знаеше коя от двете.

Но знаеше, че няма да може да спаси и двете.

Напълни дробовете си с въздух и се гмурна. Сега беше сляпа, слизаше все по-надолу във водата и се молеше за някаква следа от движение, за някаква форма.

Дробовете й горяха, крайниците й натежаха и се вкочаниха в студената вода, но тя продължи да се гмурка все по-надолу. И когато зърна някаква сянка, стисна зъби и с все сила се оттласна.

Сграбчи нечия коса и я задърпа. Нямаше време да използва ножа. Затова хвана въжето и го използва, за да дърпа тялото, докато се издига към повърхността. Дробовете й щяха да се пръснат, мускулите й изнемогваха от тежестта, но тя дърпаше мъртвата тежест с ръка.

Когато пред очите й затанцуваха светлинки, Коли се помоли това да е отражението на луната във водата. Плуваше, като се бореше да не бъде завладяна от паниката, която я обземаше и щеше да я повлече надолу. Ботушите й сякаш бяха пълни с олово, а дясната й ръка трепереше от напрежението.

Въздухът й свърши. С последни сили Коли се противопостави на отчаяната нужда на тялото си да диша, но силите й отслабнаха и тя започна да потъва.

Изведнъж някакви ръце я хванаха и я издигнаха към повърхността.

Тя се давеше, кашляше и плюеше вода, докато въздухът, благословеният въздух напълни дробовете й. Но все пак успя да отблъсне слабо Джейк, който плуваше заедно с нея към брега.

— Остави ме! Върви за другата! Другата падна на няколко крачки по-нататък. Моля те!

— Дъг вече я търси. Всичко е наред. Вдигни я. Хайде да я извадим. Хвани я!

Тя си помисли, че говори на някой на брега, но не можеше да види на кого. Пред очите й танцуваха бели точки, които станаха червени. Ушите й бучаха. Почувства как я поемат нечии ръце, докато сама се опитваше да изпълзи.

Коли падна до неподвижното тяло и отметна косата, полепнала по лицето. Беше Сюзан.

— О, господи! О, мили боже! — тя отправи отчаян поглед към езерото. — Джейк, моля те, помогни на Дъг!

— Дръж се! — той отново скочи във водата.

— Диша ли? — с треперещи пръсти Коли се опита да напипа пулса. — Мисля, че не диша.

— Дай на мен — Лана я отстрани. — Три лета съм била спасител — тя отметна главата на Сюзан и започна да й прави изкуствено дишане уста в уста.

Коли веднага се изправи и се втурна към водата.

— Не — Мат вдигна пушката, с която пазеше Дори, която лежеше с лице към земята. Ричард седеше до дъщеря си, хванал главата си с две ръце. — Не го прави, Кол. Защото някой друг ще трябва да те спасява. Полицията идва — рече, като чу воя на сирените да пронизва въздуха. — Линейката също. Извикахме ги веднага след като чухме изстрела.

— Майка ми — Коли погледна към езерото, сетне към Сюзан. След което се свлече на колене, когато на повърхността му се показаха три глави.

Зад себе ся чу накъсана кашлица.

— Тя диша! — извика Лана.

— Някой да среже тези въжета — опитвайки се да не плаче, Коли изтича, за да издърпат Вивиан на брега. — Срежете проклетите въжета!

Една ръка се показа над водата и хвана китката на Коли.

— Всичко е наред — рече Дъг.

Коли му подаде ръка и го издърпа.

— Всичко е наред — повтори тя.