Нора Робъртс
Въглени в мъртвата пепел (20)

19.

След като сложи и последното парче бекон в черния тиган, Джейк разби в купата двадесетина яйца. Успя да убеди Коли да направи кафето, преди да отиде да си пусне един душ, така че и това беше нещо. Но ако някой искаше препечена филийка, то щеше да се наложи да си я приготви сам.

Той нямаше нищо против готвенето. Особено когато ставаше дума за закуска и не изискваше някакви специални умения или бомбастични рецепти. Във всеки случай всички трябваше да ядат, а изглежда никой друг нямаше достатъчно енергия или желание да си сготви храна.

Един екип, или племе, каквито и да са ритуалите и навиците му, се нуждае от гориво, за да продължи. Смъртта на един член обикновено създава нов тип близост сред оцелелите му членове. Храната беше един вид символ и нейната подготовка, поднасяне и консумация бе церемония, обща за много култури по време на скръб по една или друга причина.

Както сексът, и храната беше символ на живота. Заедно със скръбта, вината и облекчението на тези, които бяха останали живи, тя доказваше, че животът продължава, а загубата на един от тях трябва да бъде приета.

Тази принудителна близост беше временна, напомни си той, докато мислеше за Коли. Освен ако човек не работи много упорито, за да я поддържа.

Когато Дъг влезе в кухнята видя мъжа, за който знаеше, че е бившият съпруг на Коли, наведен над печката, с превързана около кръста и избелелите му джинси кърпа, да бърка в някаква купа с нещо, което му заприлича повече на градинарско гребло, отколкото на лъжица.

Беше доста странна картинка, но не по-странна от онази, която видя преди секунда, когато бе посрещнат от някакъв тип по долно бельо с прошарена сива козина по бедрата, който му показа с ръка кухнята, преди да му обърне гръб върху изтъркания диван.

Дъг прескочи две купчини на пода, които според него представляваха хъркащи хора.

Ако това беше мястото, което Коли бе избрала да живее, щеше да мине доста време, преди да я разбере.

— Извинете, че ви прекъсвам.

Джейк продължи да разбива яйцата.

— Ако търсите Коли, тя е под душа.

— О! Мислех, че всички вече сте станали.

— По това време по принцип сме станали, но днес закъсняхме. Кафето е току-що сварено.

— Благодаря — имаше няколко чаши и купи, строени на барплота. Дъг взе напосоки една и посегна към каната.

— Ако искате мляко, ей там има. Също е прясно. Взехме го на връщане от работа тази сутрин.

— Нима работите и нощем?

— Не — Джейк престана на бие яйцата и се обърна, за да разбърка бекона. — Сигурно сте наминал насам, за да видите как е тя, но май не сте чул новината.

— Какво искате да кажете с това „как е тя“? Какво се е случило?

Мигновена реакция и загриженост, отбеляза Джейк. Кръвта вода не става.

— Снощи едно момче от екипа се удави. В Дупката на Саймън. Не знаем как. Полицията продължава търсенето. Коли и аз останахме там цялата нощ. Я изтрийте тази тъжна физиономия!

— Не сте ли ужасно хладнокръвен?

Джейк го погледна над тигана.

— Трябва да запазим целостта на екипа, а той е съставен от хора. Коли и аз сме отговорни за тях. Тя го прие много тежко. Няма да й помогна много, ако се разкисна.

Той погледна нагоре, когато от тавана над тях някой изтрополи. Беше влязла в спалнята, реши Джейк. Значи имаше още минута-две.

— Някой е убил това момче — произнесе бързо.

— Току-що казахте, че се е удавил.

— Да, но някой му е помогнал. Освен това мисля, че вече двама души са мъртви само защото Коли се рови в миналото. А то не би трябвало да има нищо общо с разкопките.

Дъг пристъпи към печката и също сниши глас.

— Смятате, че Рон Долан и това момче са били убити, защото Коли търси човека, който я открадна от количката през 1974? Това вече е прекалено!

— Не толкова, колкото си мислите. Тя ще слезе тук след минута. Не й трябва повече, за да облече риза и джинси. Така че ще прекъсна разговора ни. Не искам да остава сама, дори и за час. Когато не съм в състояние да бъда с нея, вие ще го правите.

— Нима мислите, че някой се опитва да я нарани?

— Мисля, че колкото по-близо стига до истината, толкова повече някой се опитва да я спре. Няма да позволя на никой да я нарани, нито пък вие, защото така сте възпитан. Братът, особено по-големият брат, трябва да се грижи за сестра си. Фактът, че обстоятелствата са ви отнели тази възможност през изминалите години, ще ви направи само още по-убеден да изпълните ролята си като възрастен.

— Значи трябва да ви помагам да я опазим, защото така изисква възпитанието ми?

— Да, и заради кръвната връзка, която вече чувствате — „нали точно поради това си така объркан — каза си Джейк, докато наблюдаваше лицето му. — Объркан, но вече притеснен.“ — Защото тя е жена, а във вашата природа и възпитание е заложено да се застъпвате за жените. И защото я харесвате.

Според Дъг това вече беше прекалено.

— А каква е вашата причина?

Джейк вдигна тигана от огъня.

— Моята причина всеки миг ще слезе по стълбите и ще започне да ми се кара защо не съм сложил сирене на яйцата.

Той свали кърпата от кръста си и я използва, за да хване горещата дръжка на тигана, докато изливаше все още цвъртящата мазнина в празна консерва от боб със свинско.

— Оставих на Лео да събуди заспалите охлюви, които са се пръснали из цялата къща — рече Коли, като влезе в кухнята. — А, Дъг! — рече изненадано тя. — Какво правиш тук? Как си?

— Джейк току-що ми съобщи за случилото си. Ти добре ли си?

— Да, само леко замаяна — тя го погледна и протегна ръка. Джейк сложи грамадна чаша кафе в нея. — Чух, че си бил извън града.

— Върнах се вчера, минах покрай разкопките, но ти беше заета.

— Аха. Сложи ли сирене на тези яйца? — попита тя Джейк, като същевременно отвори хладилника, за да извади сиренето оттам.

— Не всеки обича сирене с яйцата си — защити се Джейк и намигна на Дъг.

— Сигурна съм, че всеки обича сирене с яйцата си — тя бутна към него сиренето и се завъртя, за да вземе хляба. — Сложи малко върху моята порция, пък ако попадне и върху порцията на друг, толкоз по-зле за него.

Дъг наблюдаваше как Джейк протегна ръка за ножа, който тя извади от чекмеджето, сетне Коли постави филийките в тостера и взе чинията, която той й подаде.

Беше като синхронизиран танц, помисли си той, в който всеки от танцьорите знае ритъма на другия и стъпките, които следват.

— Наминах оттук, за да ти донеса нещо, което купих от Мемфис.

Настъпи момент на объркване, което се изписа върху лицето й, преди да се усмихне.

— Барбекю?

— О, не — Дъги подаде малка кафява торбичка. — Сувенир от Грейсленд.

— Ти си ходил в Грейсленд? Винаги съм искала да го посетя. Дори нямам идея защо. Уау, погледни Грейстоун, та това е затварачка за бира „Елвис“!

— Ти никога нямаш достатъчно.

Джейк разгледа най-задълбочено червената джаджа.

— Най-добре я дръж по-далеч от Дигър. Той обича хубавите затварачки.

— Тази няма да му я дам — тя пристъпи към Дъг, колебаейки се какво да стори. Кое, по дяволите, беше правилно? Може би трябваше да го прегърне или да го целуне? — Благодаря — каза тя, като се ограничи с потупване по рамото.

— Няма защо — а ние двамата, помисли си тъжно Дъг, дори не знаем стъпките на своя танц. — Най-добре да тръгвам.

— Закусвал ли си? — Коли отвори чекмеджето и извади лопатка, докато Джейк постави тигана с яйцата в средата на масата.

— Не.

— Защо не останеш да закусиш с нас? Има достатъчно, нали, Джейк?

— Абсолютно.

— На мен не ми трябва много и за щастие, обичам сирене върху яйцата си.

— Тогава грабвай една чиния — нареди му Коли.

В това време Джейк отиде вдясно и отвори фурната, откъдето извади бекона, който предварително бе запържил.

— Лео ми каза да дойда направо тук — рече Лана, която неочаквано се появи на вратата на кухнята. — Дъг, видях колата ти отпред. Предполагам, че вече си чул какво се е случило.

— Значи грабвай две чинии — нареди му Коли, докато зареждаше още филии хляб в тостера. — Трябва ли ни адвокат?

— Лео има известни съображения. Тук съм, за да ги обсъдим. А също и официалната версия. Както, и за всичко останало — тя вдигна ръце. — Това е ужасно! Не знам какво да кажа. Говорих си с Бил вчера следобед. Той позволи на Тай да му продъни ушите с онази еленова кост.

— Къде е Тай? — попита Дъг, като й подаде хартиената чиния от купчината върху барплота.

— Какво? А, той е с Роджър. Не мисля, че мога да преглътна каквото и да е. Просто искам да говоря с Лео.

— Когато аз готвя, всички ядат — заяви Джейк, извади огромен буркан с желе от грозде от хладилника и го подаде на Коли. — Ти по-добре си намери място, преди ордата да се изсипе тук и да не остане нищо за теб. Тогава ще се наложи да стоиш права. Колко сме, Дънбрук?

— Роузи и Дигър са на разкопките. Така че, ако броим гостите, ще бъдем единадесет.

Те влизаха и излизаха, облечени и разсъблечени в различна степен. Някои си слагаха от храната и се отдалечаваха с чиниите си. Други си намираха място покрай дългата издраскана маса, която Роузи бе открила на една разпродажба и домъкнала в къщата.

Но Джейк беше прав. Когато той бе сготвил, всички ядяха.

Коли се бе съсредоточила върху храната, като внимателно я бодеше с вилицата, след което механично я слагаше в устата си. Дори не се включи в разговора, когато Лана започна да обсъжда правните положения с Лео.

— Гражданите може да ни заставят да спрем — рече Соня. Тя си отчупи парченце препечен хляб и го натроши над яйцата, които едва бе докоснала. — Имам предвид полицията или градския съвет, или други сродни власти. Може да поискат да преустановим разкопките.

— Дружеството за защита на природата купи земята — успокои я Лана. — След няколко седмици ще бъдем официални собственици. Като член на дружеството, говорих с друг отговорен негов член тази сутрин. Мога да ви уверя, че никой не ви обвинява за случилото се. Работата, която вършите там, не е свързана със смъртта на Били Макдауъл.

— Той умря, докато всички бяхме там. Ние просто си седяхме — продължи Соня.

— Щяхте ли да седите, ако знаехте, че е в беда? — попита я Джейк.

— Не, разбира се, че не.

— Щяхте ли да направите всичко, което можете, за да му помогнете, ако знаехте, че се нуждае от помощ?

Тя кимна.

— Но не сте знаели, затова не сте помогнали. Разкопките бяха важни за него. Не мислиш ли?

— О, да — тя се размърда, като разбърка яйцата си с вилицата. — Той винаги говореше с такъв ентусиазъм за тях, въодушевяваше се от всяка нова находка. Ако не говореше за работата си, говореше за Коли — тя млъкна, премигна и погледна виновно към Коли. — Извинявай.

— Няма защо.

— Според много култури и общества — продължи Джейк — човек изразява уважението си към мъртвите, като продължава тяхното дело. Така че ние ще продължим да копаем.

— Нямам намерение да забърквам каквито и да е неприятности — намеси се Дори. — Но я си представете, че родителите на Бил започнат дело. Срещу собственика на земята, срещу екипа, срещу ръководителите на екипа. Хората правят подобни неща заради един счупен пръст, така че е твърде вероятно да го направят и заради Бил. Как този вид правни неприятности ще се отразят върху отпускането на субсидия? Може ли процедурата да бъде спряна?

— Така е. Хората гледат да спестят пари, откъдето могат — след това изречение Мат се размърда и си взе още бекон. — Просто смятам, че Дори има право. В нашия сръдлив, обидчив, материалистичен и егоистичен свят е много лесно да се премине от емоцията към сметките. Кой трябва да плати за това, че страдам, и колко мога да получа?

— Оставете притесненията в случая на мен — успокои го Лана. — Моят съвет в момента е да продължите, така както смятахте досега. Свържете се с полицията и с медиите, но преди да давате изявления пред когото и да било, искам да се консултирате с мен или с друг адвокат.

— Трябва също така да създадем система за охрана — Лео отстрани чинията си и посегна за чашата с кафе. — Никой няма да ходи сам в гората по което и да било време. Онези членове от екипа, които остават през цялата седмица тук, ще си поделят нощните дежурства на терена. Не по-малко от двама души на смяна. Не бива да губим повече хора.

— Ще направя график — предложи Коли.

— Добре. Тази вечер трябва да се върна в Балтимор, но ще бъда тук в средата на седмицата. Мисля, че ще е най-добре днес да почиваме. Всеки, който остава, да бъде готов за работа утре.

— Аз имам лична работа във Вирджиния — Коли погледна към Джейк. — Дори и двете гургулици от Западна Вирджиния може да сменят Роузи и Дигър днес следобед. Ще сложим Боб, Мат и Дигър нощна смяна. А аз ще изготвя всекидневен график от утре.

— Аз ще почистя тук, преди да си тръгна — изправи се Соня. — Знам, че онова, което казваш, е вярно — обърна се тя към Джейк, — но не мога просто така да пренебрегна смъртта на Бил. Не знам дали ще се върна. Съжалявам, че оставям всичко, но не знам дали ще успея да го преодолея.

— Вземи си няколко дни почивка — предложи Коли. — Аз също трябва да свърша някои неща. Да комплектувам докладите и всички филми от вчера до края на деня.

Коли отиде в офиса на Джейк, за да разпечата статията за Симпсън, да приготви списъците, както и диаграмата, която изготвиха с Джейк.

— Какво има във Вирджиния? — попита Дъг, като застана на вратата.

— По-точно кой е там. Някой, с когото трябва да говоря.

— Това… дали има връзка с Джесика?

— Да — тя сложи папката в чантата си. — Ще ти съобщя, като се върна.

— Идвам с теб.

— Джейк ще дойде с мен. Ще се оправя.

— Идвам с теб — повтори Дъг и се отмести малко, защото Лана също се мушна покрай него. — За какво става дума?

— Получих информация, която трябва да проверя.

— Значи тръгваш с нея? — попита Лана.

— Да.

Тя погледна часовника си и се намръщи.

— Нека да попитам Роджър дали ще се справи с Тай, докато ние се върнем.

— Какво означава това „ние“? — попита строго Коли.

— Мисля, че означава екип. Нали сме екип? Аз съм правната част от него. Само да се обадя по телефона и после можете да ме пишете в списъка с пътниците.

— А ако се наложи да направя нещо незаконно? — промърмори Коли, докато Лана вадеше мобилния си телефон.

Тя пъхна косата си зад ухото и се усмихна.

— Значи определено трябва да бъда някъде наблизо.

 

 

Коли не можа да се пребори да седне зад волана, така че трябваше да се задоволи с пасажерското място в автомобила на Джейк, вместо в собствената си кола. За да има достатъчно време да се муси в мълчание, Коли подаде папката на Дъг, така че двамата с Лана да се запознаят с документите в нея на задната седалка.

Но тишината продължи кратко време, защото те започнаха да я бомбардират с въпроси.

— Вижте какво, всичко, което знам, е там вътре. А онова, което смятам да открия, е във Вирджиния.

— Винаги е много крива, когато не се е наспала добре — намеси се Джейк. — Нали, любов моя?

— Я млъкни и си гледай пътя!

— Е, видяхте ли? Какво ви казах.

— Колко време Симпсън е бил личен лекар на майка ти? — Лана измъкна бележник от чантата си и започна да пише в него.

— Откъде да знам. Може би поне до 1966.

— И по онова време не е бил женен за Барбара Халоуей?

— Не. Мисля, че това е станало най-вероятно към 1980. Той е по-стар от нея поне с двадесет години.

— И според твоята информация тя е работила в Окръжната болница „Уошингтън“ от юли или август 1974 до пролетта на следващата година и е била на етажа на родилките, когато Сюзан Кълън е лежала там. През пролетта на следващата година се е преместила. Не знаеш къде.

— Точно това смятам да науча и можеш да се обзаложиш, че известно време между пролетта на 75-та и 78-ма е прекарала в Бостън — тя се обърна, за да ги погледне. — Все още е работила в Хагерстаун, когато Джесика Кълън е била отвлечена. Човек не може да забрави такова нещо. Никой в градчето не го е забравил. Но когато говорихме с тях през юли, това беше новина, която изненада и нея, и съпруга й. И по всичко изглеждаше, че не се преструват.

— Може да е било случайно — Лана продължи да пише, — но съм съгласна с теб.

— Случайно е друг път! Я погледни датите, погледни и съвпаденията и тогава много лесно ще възстановиш картинката от събития. Халоуей е била в организацията на Карлайл. Един от основните му медицински източници. Сестра на личния гинеколог. Тя получава известие, че той търси бебе, за предпочитане момиче. Най-вероятно поръчката е пристигнала с основните физически изисквания на клиента, може би и нещо свързано с наследствеността, физическите черти. Сюзан Кълън е родила момиченце, което е отговаряло на търсенето.

— Но те не са взели бебето повече от три месеца — намеси се Дъг.

— Дори и най-отчаяната двойка би се усъмнила, ако поиска дете за осиновяване и го получи на другия ден. Изчаквате няколко месеца, уверявате се, че бебето е здраво и няма медицински проблеми. Имате време да изучите детайлно програмата на семейството, навиците, разходките. И изчаквате подходящия момент, като трупате допълнителни доходи по време на периода на изчакване.

— Тя трябва да е жената, която е отвлякла бебето — рече замислено Дъг. — Онази, която е била там, на мястото. Имала е възможност да наблюдава родителите ми, нас. Имала е време да разучи базара и как да се измъкне най-бързо оттам.

— На мен ми звучи логично — съгласи се Коли. — Родителите ми разказаха, че медицинска сестра ме е занесла в кантората на Карлайл.

— Други фактори? — намръщи се Лана. — Джесика вероятно не е била единственият кандидат. По-вероятно е да са имали предвид още две или три други бебета. Ако приемем, че Барбара Халоуей е била основната фигура, трябва да има и други бебета момиченца, родени по същото време и отговарящи на изискванията. И най-вероятно тя не е била единственият доставчик. Трябва да е имало и други като нея в различни болници в страната. Джесика е единственото бебе изчезнало в този район, но Карлайл, според всички предположения и подозрения е осигурил доста голям брой бебета в продължение на няколко години.

— С всяко ниво, което достигаш при разкопките, откриваш все повече данни, правиш нови връзки и попълваш картината — обади се Джейк. — Халоуей е нашата последна находка.

— Изкопахме я, запечатахме я и й сложихме номерче — добави Коли.

— Очевидно трябва да бъде разпитана — Лана подчерта няколко пъти името на Барбара Халоуел в бележника си. — Дори ако вашата информация е прекалено умозрителна и построена върху догадки, мисля, че имаме достатъчно основание да се обърнем към полицията. Не мислите ли, че е по-вероятно тя да проговори на официален разпит пред властите вместо пред вас?

Коли погледна Джейк и се усмихна доволно, когато той я прегърна за миг с една ръка.

„Аха, няма начин значи“, поклати глава Лана.

— Е, добре. Вие какво всъщност смятате да правите — да я вържете на стола и да я малтретирате, докато не си признае?

Коли изпружи крака. Джейк започна да почуква по волана, а Дъг се загледа съсредоточено през страничния прозорец.

Лана въздъхна дълбоко.

— Нямам достатъчно пари в себе си, за да платя гаранцията на няколко лица, обвинени в нападение — Коли се наведе напред, — нека аз да говоря с тях. Нали съм адвокат? При това добър оратор. Може да направя така, че да изглежда все едно знаем повече, отколкото казваме. Знам как да ги притисна.

— Искаш да опиташ с нея кротко и благо? Тогава непременно я попитай кого изпратиха в Мериланд и дали изобщо знаеха името на Бил Макдауъл, когато го убиха.

— Убиха ли? Но аз мислех, че… О, господи! — Лана трескаво зарови в чантата си за телефона.

— Спокойно, Тай е добре — рече Дъг, докато гледаше какъв номер набира. — Дядо няма да позволи да му се случи нищо лошо.

— Разбира се, че не. Аз просто искам да… Ало, Роджър? Не, нищо лошо — тя протегна ръка и се успокои, а Дъг сплете пръсти с нейните.

— Нямах намерение да те плаша с призраци — рече Коли, когато Лана затвори телефона.

— Но го стори много успешно. Няма значение, благодаря ти. Лесно е да мислиш за това като за нещо станало преди години и да забравиш за момента. Трябва да отидете в полицията.

— След като говорим със семейство Симпсън. Ще дам на шериф Хюит цялата информация, която имаме. Смятам, че ще му помогне — като забеляза сплетените им ръце, Коли се извърна назад и попита: — А вие, деца, спите ли вече заедно?

— От къде на къде ти дойде наум да питаш? — стресна се Дъг.

— О, просто се опитвам да упражнявам сестрински контрол. Нямах възможност да бъда до брат ми, да наблюдавам фазите на ухажването и така нататък. Просто се оказах другаде. Е, как върви сексът? Добре?

Лана прокара език по зъбите си.

— В интерес на истината.

— Не й казвай нищо!

— Момчетата винаги се изнервят, когато момичетата говорят за секс — подхвърли Коли с насмешка.

— Аз не съм от тях — Джейк протегна ръка и я потупа по бедрото.

— Ти си грешка на природата, но трябва да призная, че Грейстоун, ето, този тук, наистина е добър в леглото.

— Не искам да слушам — обади се Дъг.

— Аз говоря на Лана. Нали знаеш как някои мъже са добри само в едно нещо? Уж са страхотни в целувките, но имат ръце като на риба или издръжливост на деветдесетгодишен астматик.

— Да знам. Със сигурност знам — Лана щракна химикалката си и я пъхна обратно в чантата.

— Е, нека ти кажа за Грейстоун. Той е добър във всичко. Има страхотни устни, знае всички онези малки трикове. Има наистина умели ръце. И почти успява да прикрие безбройните си недостатъци, както и досадните си и дразнещи качества.

Лана се наведе напред и сниши глас.

— А Дъг носи очила за четене. С рогови рамки.

— Шегуваш се! Роговите рамки направо ме убиха. Носиш ли ги със себе си? — тя се наведе назад и побутна Дъг по коляното, но получи в отговор само един смразяващ поглед.

— Започваш да си мислиш, че не е било толкова лошо, че са ме откраднали от количката, нали?

— Чудя се как да ги уговоря да те откраднат още веднъж.

— Стига де, тъкмо намерих пътя обратно! Хей, Грейстоун — много си мълчалив.

— Наслаждавам се на заяждането ти с някой друг, освен с мен. Почти стигнахме, Дъг.

— Само помнете, че аз съм главната — рече Коли, когато Джейк насочи колата към изхода на магистралата. — Вие тримата сте ми за подкрепа.

— Изживява се като Кинси Милон — промърмори Дъг.

Нищо подобно, чувстваше се повече като Сигърни Уивър от „Пришълецът“. Искаше да сече и да пали. Но потисна гнева си, докато Джейк караше по алеята. Яростта и темперамента не биваше да я заслепяват. Разсъдъкът й трябва да бъде ясен. Коли излезе от колата, отиде до предната врата и натисна звънеца.

Но не чу нищо в отговор, освен късните песни на птиците и далечното бръмчене на косачка някъде от другата страна на улицата.

— Ще проверя в гаража — предложи Джейк, докато тя натискаше звънеца още веднъж.

— Може да са излезли да обядват навън. Неделя е. Или пък да са на тенис — предположи Лана.

— Не. Те знаят какво става. Знаят, че съм говорила с хора, които може да си спомнят за Барбара. Изобщо не си пия коктейла, нито играят бридж в клуба.

— Гаражът е празен — докладва Джейк.

— Значи ще влезем.

— Почакай — Дъг сложи ръка върху рамото на Коли. — Дори ако пренебрегнем факта, че е ден, счупим вратата и влезем, място като това сигурно има алармена система. Чупиш прозореца, отваряш вратата и ченгетата пристигат, преди да си открил каквото и да било. Ако изобщо има нещо за криене.

— Писна ми от твоята логика!

Тя заудря с юмрук по вратата.

— Те не могат да знаят, че ще дойда! Не и толкова бързо.

— Почакай. Хайде да помислим. Дъг има право за съседите — Джейк погледна към къщите от другата страна на улицата. — Висша класа, богаташи, сто процента с охранителни системи. Но селото си е село и винаги си има клюкарка. Някой, който се занимава само с това да знае какво правят другите. Защо не се поразходим? Ще почукаме на няколко врати и учтиво ще разпитаме за нашите приятели Симпсън.

— Добре — Коли успя да възвърне спокойствието си. — Ще вървим по двойки. Двойките са по-малко подозрителни. Джейк и аз ще започнем от южната страна, а вие с Дъг от северната. Колко е часът?

Тя погледна часовника си, докато обмисляше разни идеи.

— Е, времето е малко напреднало, но ще казваме, че сме били поканени да пием по едно питие с Барб и Ханк. И понеже не сме ги открили, се тревожим да не се е случило нещо или да не сме разбрали в кой ден точно сме били поканени.

— Ще го направя с вдъхновение — Джейк хвана ръката й и сплете пръсти с нейните, но тя се отдръпна. — Нали сме двойка, забрави ли? Една хубава, безвредна, приятна и не излъчваща заплаха двойка, загрижена за приятелите си Барб и Ханк.

— Всеки, който вярва, че ти си безвреден, значи е глух, ням и сляп.

Лана и Дъг тръгнаха в обратна на тяхната посока.

— Не ми приличат на разведени и не се държат като такива — рече той.

— Така ли? А според теб как трябва да се държат разведените?

— Не така. Наблюдавах ги, докато приготвяха заедно закуската. Беше като хореография. Забелязах и как се държат в колата. За всички е ясно, че се разбират, без да произнасят и дума. Когато искат, обменят мисли.

— Например, когато Коли започна да те дразни, за да ме отклони от тревожните ми мисли?

— Той знаеше, точно какво прави тя. Не знам какво става между тях, но се радвам, че е тук. Ще я пази и наглежда.

Дъг натисна звънеца на първата къща.

Докато стигнат до третата врата, Джейк и Коли вече имаха напълно правдоподобно звучаща история и всичко течеше гладко като по мед и масло. Жената им отвори толкова бързо, че Джейк веднага разбра, че ги е наблюдавала.

— Извинете, че ви безпокоя, мадам, но ние с жена ми се чудим къде са семейство Симпсън.

— Сигурна съм, че не сме разбрали правилно деня, скъпи — рече Коли, като погледна тревожно към дома на Симсънови.

— Просто искам да съм сигурен, че всичко е наред. Бяхме поканени да наминем за по едно питие — обясни той на жената, — но те не отговарят.

— Всички вие четиримата сте били поканени да пийнете аперитив у Симпсън?

— Да — потвърди Джейк, без да му мигне окото и се усмихна. Така значи, наистина беше наблюдавала къщата. — Братът на жена ми и неговата годеница решиха да проверят в другата посока на улицата, ако някой може да ни помогне.

— Моят брат и аз сме стари семейни приятели на Барб и Ханк — Коли веднага възприе историята, подхваната от Джейк, сякаш беше самата божия истина. — Всъщност нашият баща и доктор Симпсън са стари познати. Той изроди брат ми и мен. Баща ми също е лекар. А брат ми се сгоди наскоро. Точно поради тази причина сме тук, за да отпразнуваме годежа му.

— Не разбирам как ще празнувате, като ги няма.

Коли стисна ръката на Джейк.

— Извън града ли са? Но… за бога! Сигурно сме объркали деня! — обърна се тя отново към Джейк. — Когато говорихме преди няколко седмици, те не споменаха нищо за пътуване.

— Тръгнаха неочаквано — рече жената. — Как казахте, че се казвате?

— О, извинете ни — Коли подаде ръката си. — Ние сме семейство Брейди, Майк и Каръл. Надявам се, че не ви безпокоим, госпожо…

— Фисъл. Няма нищо. Струва ми се, че съм ви виждала вас двамата тук, у Симпсън, преди известно време?

— Да, разбира се. В началото на лятото. Тъкмо се преместихме от изток. Много е приятно да се видиш със стари приятели, нали? Вие казахте, че са заминали неочаквано. Да не се е случило нещо? Някакво нещастие? О, Майк, дано нищо лошо не се е случило със… — (Как, по дяволите, беше името на дъщеря му?) — … с Анджела.

— Не казаха нищо подобно — успокоена от чутото, госпожа Фисъл излезе малко напред. — Видях ги да товарят багаж на колата, когато излязох да взема сутрешния вестник. Ние се грижим тук за съседите си, така че отидох и ги попитах да не се е случило нещо. Доктор Симпсън каза, че решили да отидат до къщата им в Хемптънс и да останат няколко седмици там. Видя ми се странно, защото взеха и двете коли. Той обясни, че Барбара искала да кара своята. Взеха багаж за повече от година, ако питате мен. Но Барбара, тя обича дрехите. Странно, как е забравила, че ще идвате? Тя не пропуска такива неща.

— Сигурно ние не сме разбрали правилно. Не казаха ли кога ще се върнат?

— Както казах, заминаха за няколко седмици. Той е пенсионер, както знаете, а тя не работи. Така че могат да идват и да си отиват, когато поискат. Бяха излезли и товареха багажа около десет тази сутрин, дори и Барбара му помагаше, а тя обикновено не го прави! Никога няма да я видите да става преди обяд в неделя. Сигурно са бързали, за да избегнат задръстването по магистралата.

— Пътят до Хемптънс е дълъг — съгласи се Коли. — Благодаря. Ще се свържем с тях по телефона.

— Майк и Каръл Брейди значи — промърмори под нос Джейк, докато се връщаха на улицата. — Ние сме бандата на Брейди?

— Това беше първото, което ми дойде наум. Видя ми се прекалено стара, за да ги е гледала и не ми заприлича на типа, който би следил „Шоуто на Ник“ посред нощ. По дяволите, Джейк!

— Знам какво ще ми кажеш — той вдигна ръката й и целуна пръстите.

— Смяташ ли, че са отишли в Хемптънс?

— Колкото и да са бързали, не мисля, че Симпсън е толкова глупав, че да каже на градската клюкарка къде отиват.

— Аз също. И според мен те никога няма ще се върнат.

— Скрили са се някъде. Но където и да са, оставили са някаква следа. Ще ги открием.

Тя само кимна и изгледа гневно празната къща.

— Хайде, Каръл! Да приберем Алис и децата и да се връщаме у дома.

— Добре, добре — промърмори Коли и тръгна с него. Ако се налагаше да преглътне този провал, а очевидно се налагаше, трябваше да се контролира, за да вижда нещата в истинската им светлина. — Я кажи, мислиш ли, че Каръл Брейд беше гореща мацка?

— Какво говориш! Ти се шегуваш. Та от нея направо пушек се вдигаше!