Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Cutting Edge, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 119гласа)

Информация

Сканиране
geneviev(2010)
Разпознаване и редакция
sanian(2010)
Допълнителна корекция
Xesi(2013)

Издание:

Линда Хауърд. На ръба

ИК „Коломбина прес“, София, 2001

Американска. Първо издание

Редактор: Теодора Давидова

ISBN: 954-732-036-X

История

  1. —Добавяне

Четвърта глава

Теса винаги пристигаше малко по-рано на работа и днес Сами й донесе чаша кафе преди началото на работното време.

— Не си спомням дали го пиеш със захар или сметана, затова донесох и двете — каза й и леко се изчерви, докато ровеше в джобовете си, за да извади две пакетчета захар и малка пластмасова кутийка с изкуствена сметана и отлепващо се капаче.

Тя с благодарност прие кафето. След като пролежа будна половината нощ, малко се успа и пропусна обичайната си лека закуска. Чувстваше се доста зле и само уверенията на огледалото й дадоха смелост да посрещне деня. Изглеждаше нормално, с изключение на леките кръгове под очите, обаче не се чувстваше така.

— Може да се каже, че ми спаси живота — въздъхна тя. — Благодаря, Сами. Тази сутрин нямах време за закуска.

Той пристъпи от крак на крак.

— Всъщност цяла нощ работихме върху Нелда. Хилари е чудесна, нали? Не се налага нищо да й обяснявам, вече го знае.

— Тя е идеална за теб — твърдо рече Теса.

Думите минаха покрай ушите му.

— Все още щях да сглобявам Нелда, ако Хилари не ми бе помогнала. Има някакви връзки, които могат да ни помогнат да продадем Нелда. В банката среща всякакви хора.

— Тя е чудесно момиче. И е много хубава.

Той погледна леко изненадано.

— Ами, да, но най-хубавото у нея е, че е толкова умна. Състави програмата за Нелда.

Теса се отказа. Бе опитала всичко, само дето не му направи предложение за женитба от името на Хилари. Съмняваше се, че има жена, способна да го привлече както Нелда, но проблемът бе на Хилари. В момента си имаше собствен огромен проблем за разрешаване и той бе около метър и деветдесет с виолетови очи. Не бе ли разбрала от самото начало, че с Брет Рътланд нямаше да успее да се справи?

Долови някакво движение покрай рамото на Сами и вдигна очи, след което сърцето й спря да бие за миг, когато срещна присвития поглед на Брет. Той враждебно изгледа Сами, сетне премести същия поглед върху нея.

— Добро утро — обърна се към нея, но тя усети гнева зад хладния му тон.

— Добро утро — спокойно отвърна. — Господин Рътланд, това е Сами Уолъс от компютърния отдел. Сами, Брет Рътланд.

Сами протегна ръка с бърз, неумел жест и лицето му светна в готовност.

— Много ми е приятно!

Безупречно овладян, Брет се ръкува с него.

— Често слушам за вас, господин Уолъс. Смятат ви за гений по компютрите.

Сами грейна. Обаче преди още да успее да каже нещо, Пери Смидърман се втурна в офиса, забелязал Брет. Почти забоксува, когато спря при тях.

— Господин Рътланд! — възкликна Пери с такъв фалшив ентусиазъм, че Теса потръпна заради него.

— Мога ли да ви помогна, господине?

— Да — рязко отвърна Брет. — Искам да говоря с вас насаме и реших да ви се обадя, преди да се кача в кабинета си. Бих искал да ми предоставите определена информация.

— Да, разбира се, разбира се — избърбори Пери.

— Оттук моля, към кабинета ми…

Брет кимна на Теса и Сами и се отправи към кабинета на Пери, който подскачаше около него като нервен пудел.

— Можеш ли да повярваш? — попита недоверчиво Сами. — Чувал е за мен.

Той грееше от удоволствие, а очите му блестяха зад диоптрите на очилата.

Теса седеше абсолютно неподвижна, но Сами не долови липсата на реакция — бе твърде омаян и доволен, за да усети каквото и да е. Беше време да тръгва на работа и се понесе така небрежно навън, както бе и влязъл. Теса включи компютъра, но седеше, втренчена в мигащия курсор, без всъщност да го вижда. Брет бе сдържан както обикновено, но тя бе изключително чувствителна към настроението му и усети кипящия гняв под спокойната външност. Случило ли се бе нещо тази сутрин, което да му развали настроението, или бе сърдит, защото на влизане я бе заварил да приказва със Сами? Изрично й бе наредил да не се вижда със Сами след работно време, но сега бе в службата. Не можеше да очаква от нея да избягва колегите си. Беше абсурдна самата мисъл, че може да ревнува от Сами. Дори не бе от класата на Брет и това трябваше да му е ясно. Бе му съобщила, че Сами й е само приятел, но така се бе вторачил в него, сякаш искаше да му удари един, а бедният Сами и представа си нямаше какво става.

Ревнуваше ли Брет? Тази вероятност почти я замая от надежда. Нямаше причина да ревнува, но това не бе ли знак, че държи на нея повече отколкото бе предполагала?

Теса бе достатъчно добра и дисциплинирана в работата си и успя да свърши нещо, въпреки че с едно око наблюдаваше вратата на Пери в очакване Брет отново да се появи. Бе неспокойна и развълнувана и се усмихна на себе си, защото никой от приятелите й не би повярвал, че Теса Конуей може да се притесни заради мъж. Разликата бе, че Брет не бе просто някакъв мъж, бе мъжът, и това имаше огромно значение. Дори и с Андрю не бе изпитвала това, което сега изпитваше към Брет, а тогава Теса искрено вярваше, че е влюбена в Андрю. Разбираше, че има различни видове любов и дълбоката, ненаситна потребност, която чувстваше към Брет, далеч надхвърляше всичките й представи.

Най-накрая Брет излезе от кабинета на Пери, но я подмина, без дори да погледне в нейната посока. Теса почувства пристъп на неоправдана обида. В крайна сметка тя бе заявила, че ще й е неудобно от клюките в службата, и Брет само изпълняваше желанието й да не разкрива връзката им. Ала усети, че очакваше нещо от него — поглед, усмивка, нещо да я успокои, че не е така студен, както изглеждаше.

Каквото и да бе поискал от Пери, явно Пери не бе останал с приятно чувство от посещението му. През отворената врата на офиса му Теса виждаше как крачи напред-назад и ту извиваше ръце, ту прокарваше пръсти през оредяващата си коса. Бе чувала, че появата на Брет често имала такъв ефект върху мениджърите и началниците на отдели, и се почувства леко объркана, защото не можеше да съвмести студения и суров началник, който дереше парченца кожа от всеки провинил се, и мъжа с горяща чувственост, който я целуваше с такъв сладък огън.

Как можа да се влюби така безпомощно в човек, когото едва познаваше? За нея той представляваше загадка, личността му бе заплетен лабиринт, който копнееше да разгадае, защото усещаше, че наградата за откритите тайни на личността му щеше да бъде огнена любов за цял живот.

До обед новината, че Брет Рътланд се е срещнал, на четири очи с Пери, се разнесе из сградата.

— Какво става? — нетърпеливо попита Били на обед. — Пери загазил ли е?

— Нямам представа — сепна се Теса при тази мисъл.

— Тогава защо Рътланд се е срещал насаме с него?

— Все повтаряш да не фамилиарнича с хората — каза Теса невинно. — Какво очакваш, да отида при него и да му кажа: „Господин Рътланд, скъпи, какво правиш тук?“

— Никой няма да се изненада — възропта Били. — И най-вероятно той ще каже: „Госпожице Конуей, скъпа, защо не излезем на вечеря, за да ти разкажа всичко?“

Да, може да го каже, помисли Теса и се усмихна. Сигурно е първокласна глупачка, но копнееше времето да мине, за да го види отново, макар и със съзнанието, че не е в особено добро настроение, а бе труден характер дори и в добро настроение. Обаче искаше да го види, искаше да сложи глава на силните му гърди и да погълне близостта му, както цветето поглъща слънчевите лъчи. Познаваше го от по-малко от седмица, а той се настани така трайно в мислите й, че вече й бе трудно да си спомни какъв бе животът преди, когато го нямаше високият мъж със светлокестенява коса и морскосини очи, който засенчи всички останали познати мъже и превзе мечтите й денем и сънищата нощем. Имаше ли вече и един миг, когато да не мисли за него? Едва ли. Дори и когато спеше, той оставаше в съзнанието й. Заспиваше с мисълта за него и се събуждаше в продължение на същата мисъл, сякаш през цялото време е бил до нея.

— Отново замрежи поглед — каза Били, докато я наблюдаваше. — Който и да е той сигурно е голяма работа.

Теса затаи дъх.

— Така е.

— Брет Рътланд е, нали? Усмивката ти преди малко, когато го обсъждахме… Не мога да я опиша.

Нямаше смисъл да отрича, тъй като в този момент бе неспособна да овладее изражението си, а и нямаше намерение да крие чувствата си към него. Не се срамуваше от любовта си, чувстваше се възвисена от нея, сякаш сега бе по-жива от всякога.

— Да — призна тихо.

Били усилено разсъждаваше.

— Онзи ден в асансьора ли се запозна с него?

— Да. Същата вечер излязохме заедно. Снощи също.

— Излизали сте два пъти и смяташ, че си влюбена в него? В Секирата? Теса, няма двама души, които да си подхождат по-малко отколкото ти и Брет Рътланд! Ти си душата на всяка компания, а той — виж сама. Влиза някъде и се възцарява мълчание.

Този Брет бе за пред хората. Били никога няма да разбере какъв неустоим чар излъчва насаме, как съсредоточава цялото си внимание към жената и изисква същото от нея. Ала Теса бе познала целувките му, бе почувствала огъня му, напиращ към тялото й, и никога нямаше да го възприеме като студения, безмилостен изпълнител на специални задачи, който се отчиташе единствено пред Джошуа Картър.

— Нали ще си остане между нас? — помоли тя Били. — Твърди, че не му пука кой знае, но няма да е приятно всички да започнат да клюкарстват за нас.

— Разбира се — с готовност се съгласи Били и се протегна да я потупа по ръката. — Не си избрала лесен характер, по когото да си паднеш, нали?

— Естествено, че не — меките устни се извиха в кисела гримаса. — Лесните бяха твърде… лесни.

Били осъзна, че се грижи за Теса, откакто по-младата жена се бе преместила в Лос Анжелис, но никога досега не бе имала предчувствието, че Теса може да си докара сериозни проблеми. Още преди да свикне с различията между Тенеси и Калифорния, Теса възприемаше всичко с висок дух и чувство за хумор. Брет Рътланд обаче можеше да пречупи светлия дух на Теса със студената си жестокост, ако Теса го обичаше твърде много, а той нея — твърде малко. Били погледна загрижено приятелката си.

— Ако имаш нужда от мен, просто вдигни телефона и се обади — предложи й. — За теб винаги имам напитка, свободно легло и рамо, на което да поплачеш, самостоятелно или в комбинация.

— Благодаря ти. Знам, че винаги мога да разчитам на теб — Теса топло се усмихна на приятелката си. — Не бъди така намусена! Досега никога не съм падала по гръб, нали?

— Досега не си се и влюбвала — отвърна Били. — Любовта може да се окаже ад, повярвай ми.

Да, може, и Теса вече се бе горила от пламъците й, но малкият пламък, запален от Андрю, не бе нищо и сравнение с адския огън, който Брет разгаряше само с влизането си в стаята. Леко объркана, защото никога не се бе съмнявала в любовта си към Андрю, вече започваше да се чуди дали не е била само привързана към него. Просто не можеше и да има сравнение между онова, което изпитваше тогава, и чувствата й към Брет. Изпитваше неудържимо желание да се хвърли в прегръдките на Брет и никога да не се откъсва от тях, да се притиска така, докато плътта й се слее с неговата, докато престанат да бъдат две отделни личности, а станеха част един от друг, вечно свързани с плът, сърце и разум. Когато не бе с него, се чувстваше самотна, а през целия си живот досега никога не е била самотна. Често се случваше да е сама, но се радваше на самотата, така както на приятелската компания, но сега усещаше странна непълнота.

Той дойде да я вземе вечерта и от един поглед Теса разбра, че е ядосан. Гневът му не бе бурен, но бе още по-мощен поради самообладанието му. По гърба й полазиха ледени тръпки, когато го погледна в присвитите очи.

— Ако нямаш намерение да скъсаш с Уолъс, просто си кажи. Не обичам да ме лъжат.

— Не съм те излъгала — твърдо отговори тя. — Сами е приятел, нищо повече. Работим на един етаж и непрекъснато се засичаме. Не мога да се крия от него под бюрото.

В погледа, който й отправи, имаше нещо първично. Докосна нежната й брадичка с корави, слаби пръсти, лек допир, който въпреки това я потресе със собственическото чувство.

— Никога не ме лъжи — отсече той, наведе се и я целуна.

Сякаш не го бе вкусвала от цяла вечност, усети как устните му алчно се вкопчиха в нейните и вдигна ръце, за да обгърне рамената му. Леко разтреперана, отдала се на насладата, която я завладя в отговор на едва доловимото докосване, го целуна с целия сладък огън, на който бе способна. Най-после той вдигна глава, очите му пламтяха, а по челото му бяха избили ситни капчици пот.

С напредването на вечерта напрежението помежду им се засили. Колкото и да обичаше морски деликатеси, Теса само побутваше омара си, тъй като всяко нервно окончание улавяше сигналите на чувствената му възбуда, а у нея се натрупа горещ копнеж да му отвърне. Караше я да се чувства наистина желана, сякаш досега не бе и подозирала собствената си женственост. С него бе примитивна и наситеността на чувствата я плашеше, ала бе и подмамена от силата им. Бе отминал моментът, когато още можеше да избяга. Може би бе станало твърде късно от мига, когато се бе взряла в синята красота на очите му.

— Да прекараме утрешния ден заедно — внезапно предложи той и за пръв път в живота си постави личните планове пред служебните. Чакаше го работа, обаче тя загуби значение пред необходимостта да задълбочи връзката с Теса. Когато видя как Сами Уолъс се навърта около нея сутринта, го обхвана такава безмилостна ярост, че бе готов да удуши нещастника. Никога преди не бе изпитвал собственическо чувство към жените, но и те му се отдаваха толкова лесно и бързо, че можеше да оцени само физическото удоволствие. Теса обаче не му се бе предлагала. Бе го примамила със съблазнителна усмивка и засмени очи, после отлетя от докосването му. Бе мъж и ловец. Щеше да я има, и то скоро.

— Добре — съгласи се Теса, въпреки че бе по-скоро заповед, отколкото покана. Очите й обходиха суровото, грубо лице и стягането в гърдите й я предупреди, че пак е забравила да диша.

Той тихо изруга, думите звучаха като едва доловимо ръмжене. На лицето й се изписа нежно изражение на давещ се, от което тялото му се стегна от копнеж.

— Да си тръгваме — рече рязко, скочи на крака и я издърпа от стола. Тя не се възпротиви, мълча, докато той плати сметката, после леко се облегна на него на излизане.

Бе захладняло и Теса обърна зачервеното си лице към свежия вятър. Чувстваше се сгорещена, сякаш вътрешната й пещ работеше с пълна мощ и й се прииска да свали дрехите си, които като че внезапно я сковаха. Той отключи вратата на колата, отвори я, настани я вътре, а Теса пое дълбоко дъх и потръпна. Как би могла да овладее дивият си копнеж? Той я изгаряше, превърна тялото й в кипящ котел от любов и желание. Когато той седна зад волана, тя промълви с унесен глас:

— Брет — и протегна ръка към него.

Той рязко се дръпна от допира на ръцете й върху гърдите му.

— Караш ме да губя контрол — предупреди той с нисък, груб глас. — Искам да те съборя върху седалката и веднага да те обладая. По дяволите, ако нямаш същото намерение, не ме предизвиквай, защото се движиш по тънък лед.

Тя едва въздържаше сама себе си, но долови напрегнатото предупреждение в гласа му и се отдръпна, стиснала ръце в скута си в стремежа да овладее нуждата да го докосне. Наистина ли мислеше, че само си играе с него? Веселото момиче вече не се смееше, а обичаше, желаеше, страдаше. Защо описваха любовта като върховно щастие, когато носеше такава болка? Чувствата й към него бяха тъй силни и дълбоки сякаш по-голямата част от нея същността й бе отнета и поставена в ръцете му. Такава любов бе като меч и обичайки Брет, тя несигурно балансираше по острието му. Не бе безопасно да го обича. В любовта си към него рискуваше нещо повече от сърцето си, рискуваше живота си, защото това бе той за нея и ако с него станеше нещо, светлината на живота й щеше да изчезне, а смехът й щеше да заглъхне. Любовта към такъв мъж бе плашеща, но Теса осъзна, че с Брет защитните бариери от остроумие и смях са безполезни. Унищожаваше ги с наситената си мъжественост и отприщи дълбоката страст в нея. Винаги се бе смятала за способна на всеотдайна обич, но преди Брет нямаше представа колко всеотдайна.

Караше малко по-бързо и когато хвърли поглед към него, забеляза стиснатата му челюст и чувствената му уста, изписала мрачна линия. Изглеждаш суров и опасен, не беше мъж, с когото една жена може да си играе. В по-първобитна епоха сигурно щеше да я метне през рамо и отнесе. Теса отново го погледна и я побиха тръпки, защото на лицето му бе изписана жестокост, която малко я стресна.

Когато пристигнаха до апартамента й, взе ключа, отвори вратата и й отстъпи да влезе. Теса включи осветлението и се обърна към него, но когато той затвори и заключи вратата, забрави какво искаше да каже. Затаи дъх с вдигнат към него поглед. Клепачите му бяха чувствено притворени, поради което се виждаше тънка морскосиня ивица, ала намерението му не бе трудно за разбиране. Без дума да обели, той свали сакото, развърза вратовръзката, като я издърпа от яката, и захвърли непотребните дрехи върху облегалката на един стол.

— А сега — прошепна й дрезгаво, без да сваля поглед от нея — ела и ме докосни.

Заслепена, Теса отиде в обятията му.

Устата му бе ненаситна и груба, ала нейната не се отлепяше, изпълнена с трепетен екстаз, който искаше всичко, което можеше да й даде. Ребрата й пукаха от почти бруталната хватка на ръцете му, но пак не можеше да се притисне достатъчно плътно до него. Изпита болка от омразното разделение на телата им. Дочу дрезгаво скимтене, което не разпозна като свое, но Брет го долови и всичко мъжко у него откликна на тези женски звуци на удоволствие. Той я положи върху ръката си, устните му оставиха нейните и описаха пътека надолу по гладката й като мрамор шия и още по-надолу до твърдата изпъкналост на гърдите й. Залепи устни върху плътта й и дори през роклята тя усети влажната му горещина и толкова остро желание, което сякаш я прерязваше.

Тя внезапно се отпусна към него, тъй като колената й омекнаха и краката й се подкосиха. Също толкова бързо той я вдигна на ръце, пренесе я на няколко крачки до най-близкия стол и се настани там с нея в скута си. Теса отвори замаяни от любов очи, зелените им дълбини бяха замечтани, докато го гледаше. Ръцете й се увиха около силния му врат.

— Направих всичко възможно да не се влюбвам теб — прошепна му с копнеж, неспособна да скрие любовната си тайна, — но не успях.

При думите й през него премина силна тръпка. Нямаше значение колко други мъже бяха чували това обяснение в любов от чувствената й уста. Нямаш значение дори и това, че никога не бе търсил женска любов. Винаги е бил студено безразличен към всякакво породено от него чувство на отдаденост, докато не се появи Теса. Бе несрещано до този момент предизвикателство. Не бе заради съпротивата, която му бе оказала, защото всъщност не се бе съпротивила. По-скоро му бе убягвала, бе го оставила да зърне женското й богатство, а после бе отлетяла. Беше изключително женствена и инстинктивно я пожела. Бе жена, която прилягаше на страстната му мъжественост. В любовта си към него тя му се отдаваше и изобщо не бе склонен да я остави.

Постави лявата си длан под гърба й и изви тялото й, за да посрещне гладното господство на устните му, а със свободната си ръка започна да откопчва редицата ситни копченца, които се спускаха по роклята. Теса трепна в обятията му, но не се възпротиви. Не искаше да спира, искаше вечно да я люби. Бе разбрала, че има време за раздаване и време за получаване. Сега бе неин ред да дава. Щеше да се отдаде цялата на мъжа, когото обича, без принуда, с цялата любовна щедрост, на която бе способна. Сърцето й така бурно блъскаше в гърдите, че почувства замайване, а в стремежа си да поеме въздух извърна глава от целувката му и му разкри нежната, фина извивка на шията си. Той я проучи с горещи устни и Теса издаде тих вик на удоволствие. Желаеше го; така се нуждаеше от него, че изпитваше вътрешна болки, и се вкопчи в него с отчаяни пръсти.

— Не бързай, не бързай — прошепна той, като освободи рамената й от роклята. — Нека това да продължи дълго. Да съблека това, за да мога да те виждам. Искам да останеш гола и да те докосвам навсякъде.

Измъкна ръце от ръкавите, отпусна се в люлката на ръката му и го остави да се наслаждава на гърдите й, които повдигаха тънката коприна на бялото й бельо. Не бе сложила сутиен и тъмнорозовите пъпки на втвърдилите се зърна бяха ясно очертани, малките връхчета молеха за вниманието му. Задиша по-тежко и бързо, когато я повдигна и смъкна роклята надолу през ханша й, след което я издърпа през краката й. Лежеше в скута му и очите му прогаряха плътта й, докато бавно се плъзгаха по тялото й. Останала бе по комбинезон, бикини в тон с него, нежен дантелен колан за жартиери, копринени чорапи и сандали с висок ток. Ръката му премина по тялото й, изучавайки очертанията му, погали краката в копринени чорапи чак до глезените. Бавно събу сандалите и ги пусна на земята. После пръстите му се върнаха нагоре по краката. Напипа ластика на жартиерите и лицето му стана грубо от почти бруталното желание.

— Трябва да бъдеш държана под ключ — продума гърлено, без да сваля поглед от пътя, изминат от ръката му. Пръстите му се свиха при ластика на бикините и той ги дръпна надолу, откривайки малката вдлъбнатина на пъпа. Обходи го нежно с пръст и тъй като още неразкритите съкровища на тялото й го подмамиха, ръката му се придвижи нагоре към гърдите й. Той я погали, а ръката му изгаряше плътта й. Те се замята в скута му, желаеше да съблече комбинезона й и да докосне голото й тяло.

— Моля те — тихо промълви, извила се към него.

— Какво искаш? — прошепна той. — Това ли?

Плъзна ръка под комбинезона и обгърна гърдата й, като с палец потри втвърденото зърно и сякаш го запали.

Теса простена и се изви към него.

— Да. Да.

Започна тъй силно да трепери, че цялото й тяло се разтресе. Той я приласка, като я притисна по-плътно към твърдото си тяло, а ръката му продължи да милва гърдите й.

— Спокойно, мила — напевно промълви. — Ще ти дам каквото искаш. Докосни ме. Кажи какво точно искаш.

Първото бе лесно изпълнимо. Ръцете й и без това бяха привлечени от него и тя ги постави върху гърдите му, усетила огъня на тялото му през ризата. Но второто… Какво можеше да му каже, когато знае само, че го желае така силно, та умираше от върховна болка? Бе обградена от силата му, от сексуалността му.

— Не знам — прошепна несигурно, вкопчена в него. Пое дълбоко и накъсано въздух. — Не знам какво да направя.

Сините му очи бяха потъмнели и изглеждаха почти черни.

— Миличка, много добре знаеш какво да направиш. Знаеш какво искам.

— Там е проблемът, че не знам — събрала цяла си смелост, Теса му се усмихна нежно и несигурно. — Всъщност знам какво искаш, но не знам как точно да го направя.

Брет замръзна, очите му горяха, втренчени в нейните. Размисли върху същността на казаното, а тъй като бе силно възбуден и остро долавяше всяка нейна реакция, зададе въпроса направо.

— Теса, била ли си някога с мъж?

— Не — ръцете й погалиха лицето му. — Обичам те и искам да си първият.

Особен спазъм премина през лицето му. Той скочи на крака, като все още я държеше в ръцете си.

— Ще ти покажа — промърмори дрезгаво той. — Ще се погрижа за теб, мила. Няма от какво да се боиш.

Бързо отиде до спалнята й, блъсна вратата с рамо, прекоси стаята и я положи на леглото. Включи нощната лампа и тя се вгледа в суровото му лице. Вече не изглеждаше студен и отчужден. Изгаряше от желание, в съзнанието му не бяха останали никакви други мисли. Нежно съблече останалите й дрехи и я остави да лежи гола на леглото, а тя направи инстинктивно движение да прикрие тялото си от напористия му поглед.

— Не, искам да те погледам — помоли той и задържа ръцете й над главата, докато погледът му обходи всеки сантиметър от нея. Бе невероятно, че тази прекрасна и нежна женственост никога досега не се бе разкривала пред ненаситни мъжки очи. Бе невероятно, че никой мъж преди него не бе прониквал в сладките й дълбини. Бе невероятно, но и за миг не се усъмни в думите й. Невинността й бе част от нейната неуловимост. Липсата на сексуален опит я бе накарал да възпре ласките му, когато една по-опитна жена би се предала пред изкушението със съзнанието за очакващото я удоволствие. А тя бе негова, само негова. Някакъв изначален инстинкт, какъвто не осъзнаваше, че притежава, го подтикваше да я бележи като своя, така че друг мъж да не посмее да наруши владението му. Той се изправи и започна да се съблича.

Теса го гледаше, устата й бе пресъхнала от възбуда, очите й гладно наблюдаваха как сваля дрехите с една по една. Не бе осъзнавала колко е мускулест. Когато хвърли ризата си, тя се изуми от релефните мускули под гладката, загоряла кожа. Гръдният му кош бе широк и мощен с мускули като въжета и леко къдрави, тъмни косми. Коремът му бе плосък и стегнат, а краката притежаваха силните мускули на ездач. Легна и се надвеси над нея, като я придърпа към себе си, а очите на Теса се разшириха, когато невероятния му ръст я засенчи. Това, че бе гола в леглото с него, я накара ясно да осъзнае разликата в техния ръст и сила. Бе безпомощна пред силата му. Ако изобщо успяваше да овладее положението, то бе, защото той позволи.

Очите й се изпълниха с инстинктивния страх, който изпитва всяка жена при първия си контакт с мъж. Брет го долови и го обзе нежност. Наведе се над нея и започна нежно да я целува, сладки целувки, които не разкриваха силата на страстта му. Независимо какво му струваше, нямаше да бъде груб с нея. Щеше да има време за по-бурна любов после, но не и сега, не и първия й път. Все още целувайки я, започна бавно да я запознава с ласките си.

Скоро Теса отново се извиваше в ръцете му, тялото й бе като в пожар от бавните милувки, които изгаряха плътта й. Той опозна сладките й кътчета и всички те усетиха магията на опитните му пръсти. Тя заби нокти в рамената му, със замъглено от страст съзнание. Не можеше да мисли, можеше само да се извива, докато се опитваше да познае още от влудяващото удоволствие, което й доставяше. Ръката му се намираше между краката й и правеше такива неща, че дълбоко в нея се натрупа непоносимо напрежение. То се засилваше все повече и повече и тя изхлипа при неудържимо силното чувство, от което щеше да експлодира.

Брет се надигна и интимно се намести между бедрата й. Подхвана ги с мощните си ръце, задържа я неподвижно и мъчително бавно прободе девствеността й.

Теса извика, като усети как я изпълва, но не осъзна, че е издала звук. В прегръдката му намери нещо повече от болка, което изтри всичко от ума й, с изключение на тялото й и необузданото желание, което я обзе, докато я обладаваше. Това не бе просто и естествено физическо действие. Това бе акт на притежаване, изковал връзка между тях, която изплете нишката на сливане на двете им същности. Тя отдаде и той взе, но, взимайки, разбра, че естеството на всичко се е променило. С всеки бавен тласък я белязваше като своя, но нишките, които я привързваха към него, също така привързваха и него към нея. Той потръпна от силното удоволствие, а всеки сантиметър от тялото му бе изгорено от огнената й сладост. Спря за момент, за да възвърне изплъзващия му се контрол.

На светлината от лампата лицето й изразяваше едновременно болка и възторг, очите й бяха затворени, а дъхът й накъсано влизаше и излизаше. При вида й нещо в гърдите му се сви.

— Причинявам ли ти болка, любов моя? — прошепна разтревожено, без да осъзнава, че за пръв път и живота си използва тази дума.

— Не — простена тя, а тялото й се люшна към неговото. — Да… не знам. Брет, няма да мога да издържа, чувствата ме разкъсват…

— Шшт, няма нищо — успокои я, като поднови бавните движения, които го възпламеняваха. — Отпусни се, мила. Аз съм тук, ще се погрижа за теб. Хайде любима, хайде.

Задвижи се в нея, стиснал зъби, за да се овладее, а цялото му внимание бе съсредоточено върху нея и следеше всяка нейна реакция. Голото му тяло блестеше от пот, а светлокестенявата коса бе станала мокра и тъмна.

Главата на Теса се мяташе напред-назад и тя извика в забрава. Не съществуваха думи, които да опишат огромните чувствени вълни, които внезапно я обзеха отвътре и я накараха да се повдигне нагоре. Извика името му. След това вече нямаше думи, нямаше нищо, освен пълното отдаване на невъзможното усещане, което той породи с невероятната си мъжественост. Смътно осъзна движенията му, неудържимата сила, и чу дълбоките, хрипливи викове на удовлетворението му.

В последвалата тишина лежаха заедно в мълчаливо изтощение, а лицето му бе сгушено в шията й. Теса приглади косата му, нежно погали гърба и рамената му, макар че бе много изморена и почувства как се унася в сън. Но преди да заспи, трябваше да му каже нещо.

— Обичам те — прошепна сънено, словесен подарък, който спонтанно се отрони от сърцето й. „Брет… любов.“ Двете думи бяха станали взаимозаменяеми за нея. Незабавно заспа, като дете, доверчиво сгушено в ръцете му.