Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Cutting Edge, 1985 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Марта Арабаджиева, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 119гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- geneviev(2010)
- Разпознаване и редакция
- sanian(2010)
- Допълнителна корекция
- Xesi(2013)
Издание:
Линда Хауърд. На ръба
ИК „Коломбина прес“, София, 2001
Американска. Първо издание
Редактор: Теодора Давидова
ISBN: 954-732-036-X
История
- —Добавяне
Трета глава
Цял ден Теса насочваше мислите си към непретенциозната компания на Сами, за да противодейства на събралото се в стомаха й напрежение само от спомена за Брет Рътланд, ала той така бе завладял съзнанието й през този ден, че се чудеше дали не е объркала всичко в работата си.
— Лельо Силвър, така и не ме предупреди за мъже като него — гласно измърмори тя, сякаш леля й бе в стаята при нея, а не на другия край на континенти. — Мисля, че срещнах мъжа, в когото да се влюбя, но не е безопасно да го правя. Той е истински разбивач на сърца. И сега какво?
Приеми нещата, каквито са.
Такъв би бил отговорът на леля Силвър. Тя бе забележително романтична жена, но винаги се осланяше на здравия разум. Вероятно е била изправена пред същата дилема, когато е срещнала бъдещия си съпруг. От разказите на майка си и Силвър Теса бе стигнала до заключението, че е бил неудържим, с изгарящ чар и увлечение към Силвър, което леля й е била решена да запази завинаги. Неспирната битка продължила две години и държала в очакване на финала цели три окръга. Силвър бе спечелила, а бракът им бил също толкова бурен и страстен, колкото и ухажването. Сигурно е родова черта жените от семейството да се влюбват в женкари и нехранимайковци, помисли си тя.
Няма да се влюбя в него, яростно си каза, докато се изкачваше по стълбите до апартамента на Сами, след това се усети, че подсвирква с уста в тъмнината.
Когато отвори вратата, лицето на Сами бе зачервено от вълнение, а косата му бе разрошена.
— Теса, почакай само да видиш новия компютър, който конфигурирахме. Истинско съкровище е.
Теса доста разбираше от компютри, но само като потребител. Не знаеше абсолютно нищо за микрочипове или интерфейси, а и не се интересуваше, но се усмихна на ентусиазираното изражение на Сами.
— Разказвай — подкани го.
— Ела да видиш. И Хилари е тук.
Теса не се познаваше с Хилари, но Сами често я бе споменавал. Хилари живееше на горния етаж и бе същия компютърен маниак като него. Теса предполагаше, че са като сродни души. Видя младата жена, седнала пред компютъра, практически да се нахвърля върху клавиатурата, и това само засили първоначалното й предположение, още повече че бе руса като него. Слабото й тяло бе облечено в джинси и фланелка, а дългата й руса коса прибрана в обикновена конска опашка. На малкия й нос бяха кацнали очила, през които се взираше в екрана.
— Хилари, това е Теса Конуей. Разправял съм ти за нея, работим заедно. Теса, Хилари Башъм.
Хилари вдигна поглед, в кафявите й очи се четеше лека изненада.
— А, да, сещам се. Много ми е приятно.
— На мен също — тихо отвърна Теса.
Сами се впусна в оживено описание на новия компютър, а Хилари бе също толкова развълнувана, колкото и той. Теса слушаше и кимаше, като се опитваше да вникне в обясненията им. И двамата изглеждаха много възбудени и за да им достави удоволствие, им задаваше въпроси. Интуицията й подсказа, че Хилари е болна от любов по Сами, но е твърде стеснителна, за да му разкрие чувствата си. Разбира се, в случая със Сами човек трябваше да опъне огромен плакат и да му го посочи, за да го забележи, но дори и тогава щеше да мине седмица, преди да разбере, че става въпрос за него. Бе така погълнат от компютъра, че пропускаше всичко останало.
Тази вечер нямаше урок по шах. Сами бе силно превъзбуден от революцията в компютърната индустрия, която бе направил, и нищо не можеше да го отрезви. С Хилари си играеха с компютъра сякаш бе човек, отделиха повече от час, за да му дадат име и накрая се спряха на „Нелда“. Теса простена, като чу името, а Сами се пообиди, защото той го бе предложил. Хилари незабавно се обяви в подкрепа на избора на Сами и така си остана Нелда. Теса поклати глава и хвърли поглед на цялата техника у Сами. Сигурно пръска цялата си заплата за това хоби, помисли си тя. Почуди се дали изобщо му остават пари за ядене.
Сами не бе пълен светски изгнаник. Накрая почувства, че е гладен, и явно си спомни обноските, които майка му се е опитвала да му набие в главата години наред. Изчерви се, скочи и предложи да направи сандвичи и напитки, но отказа незабавното предложение на Хилари да му помогне. Изскочи от стаята и остави след себе си гробно мълчание.
Теса видя обезсърчения поглед на Хилари и забеляза как момичето внезапно се затвори.
— Къде работиш? — попита, след като стана ясно, че Хилари няма да подхване разговор.
— В една банка — Хилари срамежливо я погледна, после отново сведе очи. — Сами често те споменава. Ти си… ти си толкова хубава, колкото те описваше.
Теса се зачуди дали не е прекалила с приятелството със Сами в опита си да го приучи към женска компания.
— Много мило от негова страна, но не съм никак хубава — честно й отвърна, при което сведената руса глава отново се вдигна. — Просто е свит по отношение на жените, а аз разговарям с него и го разсмивам. Теб също те споменава често.
— Да, но това е различно. Аз съм му като другарче, с което говори за компютри — за част от секундата в кафявите й очи проблесна враждебност.
— Тогава обсъждай нещо друго, когато сте заедно — последното нещо, което искаше, бе да се забърква в някакъв триъгълник, особено когато въпросният мъж беше сляп за очевидното.
— Лесно ти е, но не всички са… кокетки като теб — Хилари избухна и нахлулият цвят обагри доста бледото й лице. Отново сведе очи, като отвратена грубостта си, а Теса въздъхна.
— Хилари, аз не представлявам заплаха за теб. Моля те, повярвай ми. Сами ми е само приятел и нищо повече.
— Въпросът е той какво изпитва към теб.
— Със сигурност не е влюбен в мен, честна дума!
Преди да успее да успокои момичето, Сами се върна с поднос с напитки. Внимателно го постави по-далеч от оборудването.
— Ще ти помогна! — Хилари непохватно се изправи и се спусна след него.
Теса се почувства излишна и викна подире им:
— За мен само един сандвич, скоро трябва да си тръгвам.
Когато отново дойдоха в стаята, Сами намръщено каза:
— Още не сме играли шах.
— Стана доста късно, а утре сме на работа — напомни му тя.
Той придоби виновно изражение.
— Май се поувлякох с Нелда.
— Беше ми приятно да говорим за Нелда — успокои го тя.
— Предполагам, че ти е било скучно, но наистина вярвам, че ще можем да намерим пазар за Нелда. С Хилари вложихме доста време и средства. Наистина си заслужава.
Компютъра ли имаше предвид или Хилари? Вероятно компютъра. Решена да го побутне в правилната посока, Теса мило каза:
— Сигурно е чудесно да имаш някой като Хилари, който оценява работата ти и се стреми към същите неща като теб.
Хилари се изчерви, но Сами не слушаше особено внимателно.
— Да, наистина е страхотна.
Възможно най-бързо, без да изглежда грубо, Теса нагълта сандвича и студената напитка, след което си взе чантата и тънкото манто.
— Наистина трябва вече да си тръгвам.
Сами я изпрати до вратата.
— Дължа ти урок по шах — каза с усмивка. — Какво ще кажеш за утре вечер?
По някаква причина Теса реши, че вече е взела последния си урок. По-добре да не причинява повече неприятности.
— Вече имам планове за утре вечер, а и ти няма да си свободен! Още ще си играеш с Нелда, за да провериш дали може да извършва всичко това, което си мислиш.
Той се потърка по врата и вдигна замислено рамена.
— Вероятно си права. Имаме още много работа по нея. Какво ще кажеш за другата седмица?
— Може би — усмихна му се тя. Ще бъде толкова зает с работата си, че няма да се усети. Приятелството им се крепеше благодарение на усилията й, тя донякъде го освободи от стеснителността му.
По-късно същата вечер, когато се бе приготвила за лягане, седеше, подпряна на възглавници в леглото, с бележник в скута. Седмичното й писмо до леля Силвър съдържаше обичайната смесица от новини и коментар, а в края подметна за Брет Рътланд. Докато запечатваше плика, се усмихна на себе си. Нарочно го спомена много небрежно, съзнавайки, че антените на леля Силвър ще затрептят още щом зърне името.
Били бе донесла кафе и понички за сутрешната им почивка и току-що бяха започнали втората си поничка, когато телефонът на Теса звънна. Тя разсеяно го вдигна.
— Искам само да потвърдя за довечера. В шест и половина, нали?
До този момент не бе чувала гласа му по телефона, но нямаше начин да го сбърка. За миг затвори очи, тъй като я обзе вълна на удоволствие само от звука на гласа му.
— Да. В шест и половина.
— Обичаш ли да танцуваш?
— Ти как мислиш?
Ниският му, дрезгав смях изпълни сетивата й.
— Обуй си обувките за танци.
Когато затвори телефона, Теса почувства, че сърцето й не бие с обичайния пулс, и усети, че е останала без дъх. Дори и по телефона въздействието му я изкарваше извън контрол. Спомни си гъстата му светлокестенява коса и морскосините очи и дишането й още повече се затрудни.
— Стоиш ли си изобщо вкъщи? — автоматично попита Били.
За Теса бе нормална процедура да получава поне по едно предложение за среща на ден.
— Разбира се. В понеделник вечерта е посветена на прането.
Засмяха се и двете, но мислите на Теса вече бяха насочени към предстоящата вечер. Ще вечерят, ще потанцуват, а после какво? Ще направи ли отново опит да я люби? Боеше се, че да, но още повече се страхуваше, че няма.
Били замислено изгледа приятелката си.
— За пръв път те виждам с премрежен поглед, когато става въпрос за мъж. Имаш ли чувства към него?
— Боя се, че ще имам — осъзнала ясно признанието в тези си думи, Теса сключи внезапно разтреперилите се пръсти.
— Не искаш ли да се влюбиш? Понякога си мисля, че бих дала всичко, което имам, за да намеря истинския, подходящия мъж.
Как може точно Теса да се притеснява от някакъв мъж? От всичките й познати Теса се оправяше най-добре с мъжете, бе жена, която истински си падаше по мъжка компания. Не бе логично да е така предпазлива.
Теса не спомена името на Брет, а Били не попита, за което Теса й бе благодарна. Не бе сигурна как би се почувствал Брет, ако връзката им стане обществено достояние, но знаеше, че на нея самата няма да са й приятни клюките, които ще се излеят като прилив при пълнолуние, ако се разбере, че излиза с Брет Рътланд. Служебното му положение автоматически усложняваше връзката им. Тя нямаше никакви амбиции да се изкачва по йерархичната стълба, но това нямаше да попречи на хората да твърдят, че се опитва да пробие благодарение на успехите си в леглото, а не на тези в работата.
Чувстваше се неудобно както заради това, което започваше да изпитва към него, така и поради евентуалните служебни затруднения, и затова на вечерята не бе приказлива. Долавяше как хладният му поглед я анализира и се опитва да проникне в мислите й. По време на кафето я попита:
— Нещо разстроило ли те е?
Гласът му бе така спокоен, че едва след секунда усети стоманената нотка в него.
Тя духна горещата повърхност на кафето и сръбна.
— Не съвсем. Малко съм объркана. Предполагам не желаеш колегите да разберат, че сме излизали.
— Не ми пука кой знае колко.
— Знам, че тревогата ми е преждевременна. В края на краищата сме излизали едва два пъти и това не означава…
— Напротив, означава — прекъсна я, като се протегна към нейната ръка. Постави ръката си върху масата с дланта нагоре и погледна нежните пръсти, отпуснати в дланта му. Контрастът между ръцете им бе очевиден и не бе само в явната разлика в размерите. Неговите бяха силни, издължени и здрави, с дълги пръсти и къси, чисти нокти, върховете на пръстите бяха загрубели и загорели от слънцето. Нейните ръце бяха слаби и нежни, костите така крехки, че пръстите изглеждаха полупрозрачни, овалните нокти бяха лакирани. Не носеше пръстени.
— Омъжвала ли си се? — попита я внезапно, загледан в ръцете без пръстени.
— Не.
— Била ли си сгодена?
Отпи от кафето, преди да му отговори.
— Два пъти.
Очите му се присвиха.
— Какво стана?
— И в двата случая разбрах, че не ги обичам достатъчно.
— В определен момент си вярвала, че ги обичаш, нали?
Тя въздъхна и отмести поглед. Нямаше особено желание да обсъжда неуспешните си годежи, които според нея бяха толкова лошо нещо, колкото и един провален брак, но долови решимостта му да измъкне подробностите.
— Първия път бе увлечение, което сбърках с любов, това е. Бях в университета, а Уил бе студент по медицина. Искаше незабавно да се оженим. Вече бе решил да прекъсна обучението си и да го издържам, докато следва. Върнах му годежния пръстен.
Наблюдаваше я много внимателно, проследяваше всеки нюанс на изражението й, който преминаваше през лицето й.
— А втория път? — попита, определил Уил като маловажен, тъй като усети нежеланието й да продължи.
— Андрю — бавно продължи тя, принудена да му отговори. — Стори нещо, което ме нарани, а аз не го обичах достатъчно, за да му простя.
След няколко секунди мълчание Брет разбра, че няма да му даде по-подробно обяснение. Ръката му стисна по-силно нейната.
— Кажи ми — настоя той. Слабата светлина над главата му придаваше цвят на тъмно злато на светлокестенявата му коса и хвърляше сенки върху лицето му, от което то ставаше по-сурово и опасно.
Ръката й неспокойно се размърда в неговата.
— Не обичам да отварям старите рани. Вече не мисля за това. Събрах счупените парчета и продължих напред.
— Кажи ми — прошепна той с очи тъмни като нощ.
— Изневери ми — прости думи, старомодни думи, ала за нея бяха епитафията за любовната връзка. Със сърцето си Теса бе дала вярност и очакваше същото в замяна. Андрю я бе предал, бе й обещал вярност, а й даде единствено измама.
Очите на Брет обгърнаха шията, рамената, гърдите й, с поглед горещ като милувка.
— Какъв глупак. Защо му е на някой да спи с други жени, като може да те има до себе си всяка нощ?
Теса го погледна и се изчерви заради начина, по който я гледаше. Все още хванал ръката й, той се изправи.
— Да танцуваме — покани я.
Покорно прие обятията му, благодарна за невероятната сила, която я обгръщаше, и за топлината на тялото му. Мъжественото въздействие на силния му чар я разтрепери, но също така се чувстваше в безопасност в прегръдките му, сякаш мощта му държеше целия свят на разстояние. Обгърна рамената му с доволна въздишка.
— Добре ли мина урокът по шах? — прошепна той и леко докосна с устни меката й коса и слепоочие.
Тя се засмя, притисната до врата му.
— Така и не стигнахме до това. Сами бе толкова развълнуван покрай новия си компютър, че не можеше да мисли за нищо друго.
— Какъв е този нов компютър?
— Нелда. Кълне се, че ще направи революция в компютърната индустрия и може би е така. Надявам се, заради него. Сигурно е вложил цяло състояние в техниката, с която разполага у дома си. Не виждам как му остават пари за ядене.
Над главата й Брет присви очи, докато съхраняваше тази информация в паметта си. Ръцете му автоматично се стегнаха около нея и я притиснаха по-плътно, така че гърдите й прилепнаха към мускулестия му гръден кош.
— Каза ли му, че повече няма да има уроци по шах?
— Не се наложи. Толкова е погълнат от Нелда, че изобщо няма да забележи.
— Как така се сближи с него? Не е твой тип.
Теса леко се стегна в ръцете му.
— Той е много мил, защо да не е мой тип?
Тя рядко приемаше навътре мнението на другите, но не можа да преглътне думите на Брет. Правеше я така уязвима, че дори не искаше да мисли за това. Какъв според него бе нейният „тип“?
— Никога няма да е душата на компанията — студено каза Брет. — Какъвто и технически гений да е, ще можеш да го въртиш на малкия си пръст, без изобщо да се усети. Ако решиш непрекъснато да си с него, до една седмица ще ти дойде до гуша.
Тя го загледа, като се опитваше да прочете мислите му зад непроницаемите, загадъчни очи. Бе нещо повече от безгрижно момиче и искаше той да го проумее, да открие жената зад веселата и повърхностна фасада. Нима мислеше, че търси само забавления, че харесва хора, които са също така общителни като нея?
— Никога не ми е скучно със Сами — отвърна с овладян глас, който прикриваше леката обида, насъбрала се в нея. — Той много ми допада, независимо дали е мой тип или не.
Ръката му бавно се сключи около кръста й, придърпа я така близо до себе си, че стегнатото му тяло бе като отпечатано върху меката й фигура.
— Той не е от значение, след като вече няма да се виждаш с него. Желая те и ще те имам. И с никого не деля.
Теса се сепна от твърдата, решима нотка в гласа му. Бе свикнала да я преследват, но Брет бе мъж, който не само преследваше, а и хващаше плячката си. Крехките пеперудени крилца ще са беззащитни пред силата му, ала не би се чувствала заплашена, ако знаеше, че може да му се довери. Дали я желаеше заради самата нея или искаше да я завладее заради предизвикателството, което представлява, да хване крехката и изплъзващата се пеперуда, просто за да може да се похвали, че за известно време му е принадлежала?
Може би част от съмненията се изписаха на лицето й, в ясните зелени очи, защото той плъзна смело ръка надолу и обхвана ханша й, като принуди бедрата й да се притиснат към неговите по такъв предизвикателен и собственически начин, че от устните й изскочи вик на изненада.
— Свиквай — провлачено каза той и в морскосините му очи проблесна нещо заплашително.
С пламнало лице Теса припряно се обърна да провери дали са го видели, но никой не им обръщаше внимание и цветът започна да избледнява. Вечерта, започнала така спокойно, започваше да излиза от контрол.
— Моля те, искам да се прибирам — заяви кротко тя.
— Сигурна ли си? Още е рано.
— Сигурна съм. Нека да тръгваме.
Може би беше глупаво да бяга от обществено на уединено място, но почувства, че може да се владее по-добре без присъствието на други хора. Той не бе мъж, който да насили някоя жена — не се страхуваше, че вечерта ще приключи като състезание по борба. Дори и провокиран от начина, по който го целуна при първата им среща, бе проявил повече разбиране от всеки друг мъж при дадените обстоятелства. Проблемът бе, че когато я целуна, не искаше той да спира. Никога. А сега около него се носеше чувствена решимост, от която пулсът й хвръкна. Ако продължеше да настоява, щеше ли да се предаде? Бе слаба, защото много искаше да го направи. Искаше да е в прегръдките му и да му се отдаде. Огромното физическо привличане, което от самото начало изпита към него, бързо се засилваше. Започваше да се влюбва в него въпреки предупрежденията на здравия разум. Осъзнаваше, че е жив изтребител, мъж с такъв изявен сексапил, че вероятно не помни имената на всички жени, с които е бил.
Бе мълчалива по пътя за вкъщи, той — също, макар от време на време да усещаше втренчения му поглед върху себе си. Само да можеше да прочете мислите му! Но той ги пазеше много добре и тя нямаше представа какво желае, освен очевидното физическо удовлетворение. Цял живот няма да е достатъчен, за да го опознае човек, помисли си тя. Бе така непроницаем, хладен и сдържан, дори и в страстта си. Жената, която разчупи самоконтрола му, ще се окаже с вулкан в ръцете си, ала Теса потръпна от възбуда при мисълта да бъде тази жена.
Отново влезе в апартамента преди нея и провери всички стаи, преди да й върне ключа. Тя стоеше неподвижно, предпазлива, докато той се приближаваше към нея. Лека усмивка докосна изрязаната му уста, когато постави ръка под брадичката й и повдигна лицето й към себе си.
— Ти, красива магьоснице — прошепна и топлият му дъх погали лицето й. — Мъжете стават като мека глина в ръцете ти от игричките на флиртуване и съпротива. Флиртувай, колкото искаш, мила, но ще прекратя предизвикателната ти съпротива. Целуни ме. От два дни съм като луд при мисълта за устните и вкуса ти.
Устните му я докоснаха с леки, възбуждащи целувки.
— Целуни ме — отново й нареди, после не й остави избор и силно залепи устни върху нейните, езикът му проникна надълбоко и й позволи да опита опияняващия му вкус. Очите й се затвориха в горещ прилив на удоволствие, ръцете й стиснаха рамената му.
Стояха преплетени, устните им алчни и прилепнали, докато Теса не се почувства замаяна от липсата на въздух и се отдръпна. После сведе глава и я опря на рамото му. Желанието, копнежът бяха зашеметяващи, а при натиска на тялото му усещаше силната му възбуда, въпреки това той сякаш очакваше знак от нея. Не можеше да му го даде — за нея физическата любов означаваше отдаване, а не бе достатъчно сигурна в чувствата си след едва две срещи, за да му позволи такава близост. Нежно потърка врата й и успокои напрежението в опънатите й сухожилия.
— Да си лягаме — прошепна той, целуна слепоочието и раковината на ухото, прекара върха на езика си по очертанията на ухото, което разпрати вълни от удоволствие по тялото й. — Знам, че го смяташ за прибързано, но изчакването нищо няма да промени. Ще бъдеш моя, и двамата го знаем.
Тя затвори очи, измъчвана от желание и нерешителност. Бе толкова топъл и силен, така го желаеше, че цялата се бе превърнала в неудовлетворен копнеж.
— Страхувам се, че ще се влюбя в теб — изтърси тя, а гласът й заглушен от рамото му издаваше, че лъже. Наистина се страхуваше, защото вече бе късно. Бе толкова влюбена в него, че нямаше връщане назад и никакви укори от страна на здравия разум нямаше да променят това. Бе го очаквала цял живот. Не би могла да спре прилива на чувствата, както не можете да спре да диша.
Брет замръзна. Дори и ръката му в ямката на врага й замря. Любовта в романтичния смисъл на думата не съществуваше за него и не я и желаеше. Докато тя не произнесе тази дума, изобщо не му бе хрумнало подобно нещо. Когато я изведе за пръв път, бе по две причини — защото искаше да спи с нея и за да я разпита за другите служители на Картър Енджиниъринг. Физическото му желание така се засили, че огънят го изгаряше, не можеше да спи и неспокойно се мяташе в разбърканите завивки, а тялото му бе напрегнато и безпомощно. Тя възбуди любопитството му както никоя друга жена до тогава. Бе едновременно смела и предпазлива, приканваща и съпротивляваща се. За пръв път в живота си възневидя мисълта за други мъже. Не искаше тя да се вижда със Сами Уолъс не защото го подозираха в злоупотреби. Искаше през цялото време да е само негова, всичките й целувки да са само за него, ядеше го някакво първично собственическо чувство. При мисълта за двамата, за които е била сгодена, му се искаше да я разтърси, задето ги бе допуснала толкова близо до себе си, та дори е имала намерение да се омъжи за тях.
Ала той не желаеше да влага чувства. Любовта бе алчна и изискваща и не искаше подобна емоционална близост. Съзнанието му винаги оставаше незасегнато, винаги под контрол, и предпочиташе всичко да остане така. Бе виждал твърде много мъже да се превръщат в пълни глупаци в името на някакво объркано чувство, което наричаха любов.
Теса вече бе превзела мислите му, а би трябвало умът му да е посветен единствено на работата. Образът на очакващото го стройно, копринено тяло върху белите чаршафи непрекъснато изгаряше разума му, нахлуваше в мислите му, когато най-малко очакваше. Отвличаше го от тайната игра на котка и мишка, която с Евън играеха с крадеца, и искаше да я вземе, да й се насити, за да може да я изхвърли от съзнанието си и да довърши започнатата работа.
Мисълта, че може да се влюби в него, го разтърси. Какво ли ще бъде, ако тази красива и привлекателна жена му принадлежи? Бе ли способна да обича или само си играеше с думата? Наистина ли бе обичала мъжете, за които е била сгодена? Какво бе казала за този, който й бе изневерил? Че не го е обичала достатъчно, за да му прости? Може би за нея бе само игра — да примами мъжа все по-дълбоко и по-дълбоко в капана на чара си. Същевременно обаче мисълта го възбуди подобно на нежния й парфюм, който достигаше до носа му, а после изчезваше.
Теса правилно изтълкува мълчанието му и яростно се пребори с внезапно опарилите я сълзи, като внимаваше да не вдига глава от рамото му.
— Защо веднага не сложим край на всичко? — прошепна. — Не съм сигурна дали ще мога да овладея нещата от своя страна и предпочитам да приключим, преди да бъда наранена — после добави по-безгрижно: — Винаги можем да кажем, че сме се отървали леко.
Той постави ръце на рамената й, отдалечи я от себе си, за да вижда лицето й, а веждите му се смръщиха.
— Не — отсече, без да осмисли причината да отхвърли предложението й, ала нямаше как да я пусне да си отиде. Смехът й щеше да звъни в ушите му, докато е жив, щеше да усеща болката от неудовлетворения копнеж.
— Моля те — погледът й бе много ясен и прям. — Казах ти, не спя с всеки срещнат. Нямам случайни връзки. Мога много да дам на един мъж. Не съм само за игри и забавления и очаквам много от мъжа. Ако не желаеш да се раздаваш, тогава ме остави.
— Какво очакваш от един мъж? — попита грубо, като отново я притисна до себе си, защото не можеше да понесе разстоянието помежду им.
— Приятелство, страст, вяра, доверие, вярност — рязко поклати глава. — Любов.
— Твърде стар съм да вярвам в приказки, миличка. Любовта е просто дума, която хората подхвърлят като извинение, задето са се направили на глупаци — коравите му ръце стиснаха до болка рамената й. — Желая те и ти ме желаеш. Да се задоволим с това.
Тя отново поклати глава, но преди да успее да отвърне, той се наведе и я целуна, бавно, силно и дълбоко, и тя отново стана безсилна пред черната магия, с която омайваше плътта й. Ръцете му се плъзнаха по тялото й, докоснаха гърдите, бедрата, ханша, и сякаш с докосването си я беляза. Когато се отдръпна, лицето му бе потъмняло, а очите изгарящи.
— Размисли тази вечер. Утре в седем ще дойда да те взема.
— Няма смисъл — промълви безсилно, но едва ли я чу. Вече излизаше, а тя дълго време остана в средата на стаята с наведена глава и затворени очи. Той нямаше да допусне тя да играе на сигурно и се почуди дали ще съумее да преживее поредна неуспешна връзка.
Разкъсваше се между инстинкта за самосъхранение и желанията на дълбокото си, страстно сърце, което я съветваше да протегне ръце и да го сграбчи, така здраво да се увие около него, че никога да не успее да я изкара от сърцето и мислите си. Нямаше, никакъв шанс, ако се страхуваше да поеме риска. Любовта даваше, а не искаше, и тя искаше да му се отдаде. Може би умът му не бе познал любовта, но тялото щеше. Боеше се, ала бе твърде късно за страх.
Евън уморено разтърка очи, после се върна към купчината компютърни разпечатки пред себе си.
— Така съм изморен, а тук нищо не се връзва — промърмори той.
Брет погледна часовника — бе малко след полунощ. С удоволствие прие изключителната концентрация, която се налагаше от разследването — така отвличаше мислите си от безсилното желание, и от празното легло. Ала и той бе уморен и изпитваше натрапчивото чувство, че нещо му убягва, нещо, което щеше да забележи, ако не бе така изморен, ако част от мислите му не витаеха около Теса. Дявол да я вземе, защо непрекъснато мислеше за нея? Бе като всички останали жени въпреки усмихнатите очи и изгарящите целувки.
— Пропускаме нещо — измърмори. — То е тук под носа ни и го подминаваме.
— В момента и „Боинг“ да мине покрай носа ми, трудно ще го забележа — прозя се Евън и захвърли молива. — Този човек е истински гений. Защо не му предложиш премия, ако ни каже как го прави?
— Убеден ли си, че е Уолъс? — попита Брет, като му хвърли бърз и сериозен поглед.
— Във всеки случай е някой, който умее да използва всички възможности на компютъра.
— Теса спомена, че у дома си имал техника, която струва цяло състояние. Знае всички кодове за достъп, може да влезе в мрежата, когато пожелае.
— Проверих рапортите на охраната, доста често работи до късно, но по дяволите, нищо не мога да открия! — яростно избълва Евън.
— Всичко е тук, но още не сме анализирали докрай данните.
Брет стана и неспокойно закрачи из хотелската стая. По, дяволите, започваше да му омръзва този живот с куфари по хотели. Копнееше за кристалния, чист, планински въздух, миризмата на пушека от горящото в камината дърво, бушуващата сила на кон под себе си. Раздвижи широките си рамене сякаш опъваше невидими вериги, а раздразнението от работата го измъчваше.
Евън също стана и раздвижи схванатите си мускули.
— Стига толкова за днес. Пред нас са почивните дни. Тогава ще свърша много повече работа, без да се преструвам цял ден, че проучвам системи и опции. На сутринта пътувам за Сан Франциско, но най-късно в събота сутринта се връщам. Искаш ли нещо от офиса?
— Не — разсеяно отвърна Брет, гледайки през прозореца морето от светлини, разпрострели се докъдето поглед стига. Подобно на Ню Йорк Лос Анжелис никога не спеше. В ранчото при падането на нощта животните заспиваха, хората — също.
След като Евън се прибра в стаята си, Брет остана на прозореца, но вече не виждаше светлините. Тялото му усещаше натиска на меката й плът и той стисна зъби. Желаеше я. Нямаше нужда да извиква името й — в сравнение с нея всички останали жени губеха лице, самоличност, дори пол.
Погледна с отвращение хотелското легло, осъзнал, че няма да може да заспи, когато най-накрая си легне. Леглото в ранчото бе голямо и широко и внезапно си я представи там, меката й, тъмна коса, разпиляна на възглавницата му, докато тихо спеше, завивките, закрили голите й рамена, за да я предпазят от хапещия мраз на ранното пролетно утро. Разтърси глава, за да изтрие картината, но тя остана в него, а заедно с нея и още един тревожен образ — на дългите зимни нощи, на това как я люби в същото легло със съзнанието, че на следващата нощ пак ще е негова.
Намръщи се. Няма да допусне така да го завладее. Ще я люби и ще я забрави, защото тогава ще разбере, че е съвсем същата като останалите жени, които бе имал и забравил.