Линда Хауърд
На ръба (2)

Втора глава

Теса се приведе към огледалото, взря се в обезцветената и подута скула и се намръщи. Обичайният й грим не бе прикрил контузията толкова добре, колкото се надяваше. Внимателно положи фон дьо тен и го разнесе, докато прецени, че удареното място почти не се забелязва.

Задръстването я забави и затова се прибра вкъщи едва половин час преди срещата, ала положението бе под контрол. Включи ролките да се загреят, съблече се, взе бърз душ и изми косата си. Докато я изсуши, ролките вече бяха горещи и тя постави няколко за повече обем. Гримирането й отне още десет минути. Свали ролките и сръчно среса косата в небрежно изискана прическа, която се завиваше около рамената. Хвърли поглед към часовника и видя, че й остават дванадесет минути — достатъчно време за обличане.

Теса не обичаше да бърза, а това рядко й се случваше, защото бе много организирана. Организацията бе застраховка срещу бързането. Знаеше мястото на всяка вещ и действията й бяха точно премерени. Ако обстоятелствата се обърнеха срещу нея и графикът й бе напълно нарушен, щеше да се разбърза, когато ставаше въпрос за служебна работа, но никога по лични причини. Бе странно, обаче почти никога не закъсняваше, сякаш дяволчетата, които объркват плановете, знаеха, че няма да им достави никакво удоволствие да я гледат как тича припряно, затова рядко се занимаваха с нея. Поне тя бе намерила такова обяснение за себе си и то много добре я устройваше.

Напръска се леко с любимия си парфюм, сложи бельото, чорапите, роклята. Роклята бе от кремава коприна с къса пола и прихлупваща се горна част с дълги ръкави, за да не й е хладно в априлската вечер. Постави перлени обеци и дълъг перлен гердан. Светлите бежови сандали я повдигнаха на десетина сантиметра и тя заприлича на изящна, гъвкава върба. Тъкмо взимаше бежовата си чантичка в тон с тоалета, и на вратата се позвъни. Тя доволно кимна. Точно навреме, поздрави се тя, като имаше предвид себе си, а не него.

Отвори му и щом го погледна в тъмносините очи, внезапна топлина се разля в тялото й. По дяволите, този мъж бе сваляч тежка категория! Само като се засмееше, забиваше жените в нокдаун. Ленивата усмивка, с която го покани да влезе, по никакъв начин не издаде чувствата й.

— Искаш ли едно питие, преди да излезем?

— Не, благодаря — той огледа малкия, уютен апартамент, пълен с удобни мебели и топло осветление, с най-различни дреболии, осеяли всяко ъгълче. — Приятно е тук. Много е уютно.

За някои хора „уютно“ щеше да е учтив начин да кажат „претрупано“, но Теса някак си усети, че е искрен. Андрю щеше презрително да изгледа удобната, но определено не модерна обстановка, но пък той така се стараеше да поддържа определен образ. Тя въздъхна. Много пъти си бе обещавала никога повече да не мисли за Андрю, но той все се промъкваше в съзнанието й от време на време. Защо ли сега се сети за него, като щеше да излиза с мъж, който напълно го засенчваше? Може би подсъзнанието й изваждаше спомена за него в опит да я държи нащрек и да я предпази от човек, много по-опасен от Андрю.

Брет караше автомобил под наем, но много луксозен модел. Беше чувала, че е галеникът на господин Картър, и вероятно бе така. След като я настани в колата, заобиколи до шофьорското място и сви дългото си тяло зад волана. Хрумна й, че при неговия ръст му трябва голям автомобил — мъж с толкова дълги крайници никога не би се чувствал удобно в спортен модел.

— Направих резервация за седем часа — съобщи той и тя долови лека ирония в обикновено непроницаемото му изражение. — Трябва да се прибереш до десет и половина. Ще издържиш ли до толкова късно?

— Ще опитам — не му остана длъжна тя.

Едва забележима усмивка дръпна ъгълчетата на устата му.

— Ще направя всичко възможно да не заспиш — промълви с глас, преливащ от чувственост.

Сигурна бе, че ще е така! Вероятно една жена би заспала само в прегръдките му и то след като са правили любов.

— От кой точно южен щат идваш? — запита я небрежно, сякаш не бе чел досието й.

— Родена съм в Мобил, Алабама, но на тринайсетгодишна възраст с майка ми се преместихме в Тенеси при сестра й.

Това бяха голите факти. Те не разкриваха дългата борба на майка й с увреденото здраве, бедността, в която живееха, моментите, когато нямаше нищо за ядене, защото не можеше да работи. Най-накрая майка й се предаде, преглътна ината и гордостта и помоли сестра си да дойде от Тенеси да ги прибере. Дори и тогава го направи заради Теса, а не заради себе си. Цялото семейство на майка й бе против баща й и се бяха оказали прави, защото ги напусна, когато Теса бе толкова малка, че дори не го помнеше. Майка й живя само едва една година след преместването им, след това със Силвър останаха сами в старата ферма до Сивиървил.

— Защо се премести тук?

— Исках да пообиколя страната — непринудено отвърна Теса. Нямаше намерение да споделя за Андрю. Изобщо не й се искаше да заминава, но леля й Силвър я убеди. Не бягаш, увери я тя. Просто обръщаш гръб на неприятното преживяване, за да го забравиш. Е, Андрю бе помислил, че бяга, ала в крайна сметка Теса бе стигнала до заключението, че не дава и пукната пара за мнението му. Само Андрю да не бе напорист, издигащ се мениджър в компанията, където работеше Теса!

— Харесва ли ти?

— Не е лошо. Ами ти? И ти имаш провлачен акцент, но не мога да определя откъде си.

Той се изненада, сякаш не очакваше тя да задава никакви въпроси.

— От Уайоминг. С баща ми притежаваме ранчо там.

— Истинско ранчо? Не ти ли липсва?

Очите й светнаха от интерес и тя се завъртя в седалката, за да се обърне към него, при което горната част на роклята леко се разтвори, колкото да позволи на бързия му поглед да помилва нежната, начална извивка на гърдите й. Прииска му се да пъхне ръка в деколтето и да погали сатенения хълм, да накара зърното да набъбне в дланта му. Внезапно завладялото го неудържимо влечение бе неочаквано и с мъка си наложи да се съсредоточи върху въпроса й.

— Да, липсва ми.

Признанието го изненада, защото бе потиснал нарастващата потребност да се измъкне от лудата надпревара и да се върне към това, с което бе израснал — отглеждането на добитък. Старият Том се гордееше с успехите на сина си в света на бизнеса, а и Брет и не можеше да отрече, че бе изпитал удоволствие от предизвикателството. Ала вече остаряваше, старият Том — също, и когато се замислеше, нищо не му доставяше по-голямо удовлетворение от усилен ден на седлото. Почуди се какво ли би казало това фино и изискано същество, ако й сподели, че все повече му се иска да си отиде вкъщи в Уайоминг при разрастващото се стадо на Рътланд.

— Някой ден ще се върна вкъщи — тихо каза тя. — Няма да остана тук завинаги. Домът ми е старата ферма, която има нужда от боядисване, и разнебитеният обор, в който дори старата крава се боеше да влезе.

Засмя се на спомените си — това бяха мили, топли спомени, защото леля Силвър бе изпълнила старата ферма с достатъчно любов, която да приласкае младата й, объркана племенница. Леля Силвър вече не живееше в старата ферма, макар да не я бе продала, и се бе преместила в модерна къща в Гатлинбърг, но Теса възнамеряваше да я постегне и някой ден да заживее в нея. Там бе прекарала най-хубавите години от живота си.

Като я гледаше, на Брет му бе трудно да повярва, че детството й е било пълно с лишения. Имаше вид на скъпа жена от богато, аристократично семейство, получила образованието си в някое частно училище във Вирджиния. Защо й е да се връща, след като тук живееше много по-добре?

Теса напълно одобри избрания от него ресторант. Досега не го бе посещавала, но интериорът бе притъмнен, клиентите — на дискретно разстояние един от друг, а музиката бе тиха и приятна. Поканиха ги в малка, усамотена ниша, осветена единствено от свещник с три големи бели свещи. Масата бе малка и когато седнаха, тя усети как колената им се докосват. Очите им се срещнаха през масата и бавна, унесена усмивка докосна устните му и натежа върху клепачите му. Премести краката си, докато застанаха от двете й страни, после леко ги притисна, така че прасците му прихванаха нейните. От топлината при допира му и силните мускули на прасците, пулсът й се ускори. Има крака на футболист, внезапно й дойде на ум, а собствените й крака сякаш горяха в топлината му.

На чаша много добро вино продължи да й задава дребни, невинни въпроси, на които тя с готовност отговаряше. Бе като омагьосана от властната хватка на краката му и не обърна особено внимание на учтивите, опознавателни въпроси, които леко й подхвърляше от време на време. Неизбежно заговориха за работата, тъй като бе обща тема за двамата. Нямаше вид на човек, който обича да вади мръсотията, но и бе така добре запознат с фирмата, че започна да му разказва забавни истории с колегите си, не нещо, което да им причини неприятности, а смешни инциденти, които се случват на всеки. Не пожали и себе си, посмя се на глупавите положения, в които бе изпадала, както и на всички останали случки. Той й отвърна със собствените си преживелици през годините, прекарани в Картър-Маршъл, и Теса напълно се отпусна.

Брет бе твърде невъзмутим и сдържан, за да мине за светски лъв, но в общуването си с жените, които бе пожелал, нямаше равен. Очароваше, без да излъчва заплаха, караше я да се чувства ценена, без прекалено да припира, като умело превъзмогваше всякаква вътрешна съпротива. Много силно желаеше Теса. Не защото бе най-красивата жена, която познаваше, защото не беше така. Но определено бе най-сексапилната жена, която бе срещал.

Не можеше да посочи нещо конкретно — бе по-скоро слаба, отколкото пищна, ала с чудесни форми. Обаче в меките й зелени очи блестеше весело кокетство, а широката, щедра уста бе създадена за страст. Тъмнокестенявата коса наподобяваше тежка коприна, завила се около нежните рамена. Високите, красиви скули й придаваха малко чуждоземен и екзотичен вид. Тя се шегуваше и флиртуваше — бе направила изящно изкуство от флирта. Всеки път, когато дългите, тъмни ресници упоително замрежваха веселото, дяволито пламъче в очите, тялото му се напрягаше от желание. Играеше ролята на фатална жена, ала го правеше така смело, с такава самоирония и удоволствие, та постигаше невероятен успех. Приканваше всеки да се забавлява безгрижно като нея, но сякаш не осъзнаваше какво предизвикателство бе.

Брет си я представяше в леглото под тялото си, пълните устни не засмени, а подути от целувките му, сладкото, сатенено тяло, удовлетворило страстта му. Трябва да е нежен с нея, поне отначало, помисли си, а очите му напрегнато я следяха. Фигурата й бе фина с изящни, крехки кости.

Теса вдигна очи от телешкото филе, което поглъщаше с изискан апетит, и забеляза как я наблюдава, а чувственото желание гори с нескрит пламък в очите му. Внезапно замръзна, с меки и леко потреперващи устни. Без да сваля поглед от нея, вдигна чашата с вино и отпи от богатата, тежка течност.

— Довърши си вечерята — спокойно я подкани.

— Не мога — усмихна му се, въпреки че цялата я разтреперваше. — Зяпнал си ме.

— Знам. Мислех си, че предпочитам да хапна теб пред телешкото печено.

Гласът му бе така нежен и приглушен, че минаха няколко секунди, преди да вникне в смисъла на казаното, и очите й още повече се разшириха. Почувства се напълно хипнотизирана, седеше и го гледаше безпомощно като заек, втренчил се в готов за скок лъв. Теса мислено се отърси и дойде на себе си.

— Все пак си дояж печеното — смъмри го тя. — Леля Силвър все казва, че човек трябва да залага само на сигурно, така че не изпускай питомното или в този случай телешкото в чинията.

Суровите му устни заиграха в лека усмивка.

— Наистина ли имаш леля Силвър или си я измислила за развлечение?

Почувствала се господар на положението, Теса му отправи особено невинен поглед, достоен да се патентова.

— Как бих могла да си измисля леля Силвър?

— Ако ти изнася.

— Вероятно си прав — съгласи се тя с мила усмивка. — Ала в този случай не ми се налага да прибягвам до въображението си. Леля Силвър е истинската ми, жива и здрава леля.

— При която сте отишли да живеете с майка ти?

— Да. Мама почина скоро след като се преместихме в Тенеси, та с леля Силвър се сближихме повече, отколкото щяхме да бъдем иначе. Бяхме само ние двете. Фантастична е — тя ми е едновременно леля, майка и най-добра приятелка.

— Още ли живее в Тенеси?

И тази информация я бе получил от досието й, но никога не пропускаше безпристрастно да изпипа и най-малката подробност. Искаше сама да разкаже за живота си, отчасти да оправдае информацията, с която вече разполагаше, отчасти да провери дали всичко е както го бе описала в досието си или пък няма желание да отговаря на лични въпроси. Засега тя се показваше като открита, сърдечна и отзивчива жена и с всяка изминала минута той я желаеше все повече и повече.

— Притежава магазин за кукли в Гатлинбърг. Вече живее там. На старата ферма й трябва солиден ремонт, единственото отопление се състои от камината и готварската печка. На леля й бе по-лесно да се премести в Гатлинбърг, пък и там е по-безопасно през зимата. Не й се налага да шофира по заледените пътища — Теса лениво се усмихна. — Надявам се да затвори магазина за две седмици през зимата по време на мъртвия сезон и да ми дойде на гости.

Очите на Брет се изостриха от интерес.

— През мъртвия сезон ли?

— От Гатлинбърг се тръгва за Смоуки Маунтинс. Туристическият сезон е през лятото и трае до края на октомври, макар че и през зимата идват доста хора заради снега.

Той поклати глава. Роден и израснал в Уайоминг, все още не можеше да проумее защо на някого му е притрябвал сняг. Струваше му се, че всяка зима имаха повече сняг, отколкото можеше да му трябва на човек за цял живот. Караше ски, даже много добре, но никога не се въодушевяваше от този спорт, нито от нужния за него сняг. Ала усещаше как Уайоминг му липсва все повече, дори и ужасяващите зими.

Теса се засмя на изражението му.

— Когато човек живее на юг, снегът е рядкост. Не бях виждала сняг, преди да се преместим в Тенеси.

Довършиха вечерята и сервитьорът незабавно прибра чиниите, докато те спокойно допиваха виното. Теса си мислеше, че няма да има място и за десерт, но когато им докараха количката с десертите, се загледа във възхитителните торти и устата й се напълни със слюнка.

— Не мога да устоя на изкушението — въздъхна и избра десерт.

Брет отказа, но и двамата поръчаха кафе. Той бавно отпиваше от своето, докато я наблюдаваше как унищожава десерта си. За толкова слаб човек определено се наслаждаваше на храната. Тя вдигна очи към него и улови погледа му, усмихна се, прочела мислите му. Думите бяха излишни. Бе един от онези странно задушевни моменти, когато мислите бяха еднакви, и тогава се почувства така близко до него, както до никой друг преди. Той сведе очи.

— Имаш троха на устната — каза й тихо, а Теса бавно и внимателно прокара език по устните в търсене на заблудената троха.

Морскосините му очи потъмняха до черно.

— Още е там. Наведи се да я махна.

Теса се усмихна и покорно се наведе, за да може той да махне трохата с пръст. Той спря за миг, като я изгаряше с тъмния огън на погледа си, после бавно се наведе, подобно на човек, воден от някаква неуправляема сила. Разстоянието помежду им се съкрати, а очите на Теса разшириха, докато се превърнаха в огромни зелени езера, меки и дълбоки. Едва ли имаше намерение да я целуне? Устата му нежно докосна нейната, откри трохата, а езикът му я хвана. Теса потръпна под лекия допир, изпълнена с вкуса му, а топлината и ароматът на кожата му я обгърнаха. Почувства се като парализирана, напълно неспособна да се откъсне. Бе завладяна от него, сякаш я бе обгърнал с ръце и притиснал до стройното си, здраво тяло, макар да я бе докоснал само с устни и то така леко и нежно, че едва усети.

Той се отдръпна, огънят в очите му бе станал още по-силен, погледът не се откъсваше от лицето й. Изражението му остана непроменено, ала изострените й възприятия доловиха слабите, почти незабележими сигнали на нарастващата му възбуда. Кожата сякаш се бе опънала още повече върху мъжествените скули, устните му станаха по-червени и плътни. Тя запулсира с гръмовните удари на сърцето му, сякаш тялото му определяше ритъма и на нейното. Горещината му я примамваше, влечеше я към него.

— Готова ли си да тръгваме? — попита той, а дрезгавият му глас бе още по-дрезгав от обикновено.

Теса си представи как безгрижно и сляпо навлиза още по-дълбоко в тъмното море на изкушението. Това няма да е по силите ми, помисли си със слабо отчаяние, после хвърли предпазливостта на вятъра и кимна в знак на съгласие.

— Да. Бих искала да се прибера.

Дори не я хвана под ръка, докато отиваха към колата, но напрежението вибрираше помежду им. Теса хвърли поглед към сдържаното му лице и се почуди как човек с такъв железен самоконтрол може същевременно да излъчва примитивна, огнена чувственост, която обезоръжи инстинктивната й предпазливост, още преди да бе предприел нещо по-недвусмислено. Мимолетният допир на устните му в ресторанта едва ли можеше да мине за истинска целувка, ала дори и това бе предизвикало вълни от удоволствие из цялото й тяло.

Бе изумена от наситеността на чувствата си. И Андрю не бе пожелавала така силно, а го бе обичала. Нито пък бе изпитвала физическо желание към Уил, но при Уил бе увлечение, а не любов. Бе свикнала да привлича мъжете, това не й представляваше усилие и го приемаше като част от характера си. Приемаше го безгрижно, забавляваше се и й бе приятно да знае, че и мъжете в живота й се забавляват, като самата нея. Животът бе създаден за смях, флирт, шеги и танци, за забавления. Също и за любов, но бе наясно, че любовта не идва така лесно като смеха.

Теса бе слънчево създание, любвеобилна и сияйна, мъжът до нея беше сдържан, дори малко мрачен, макар че на няколко пъти бе успяла да събуди пламъчето на смеха в очите му. Въпреки топлите, златни кичури в косата и огъня на чувствеността му, бе, човек, който таеше дълбоко мислите си, бе студен и овладян. Изпълни я копнеж, сякаш внезапно се оказа непълна, обзе я желание да се слее с него.

Ами ако се влюбя в него, внезапно се изплаши тя и го погледна с нескрита тревога. Не бе като другите мъже — с него нямаше да е господар на връзката, както е било досега. Щеше да вземе всичко, което бе способна да му даде, цялата слънчева светлина и сладки тайни, а не бе сигурна дали щеше да й предложи нещо в замяна. Осъзнаваше, че го привлича физически, но той внимателно таеше чувствата и мислите си. В това отношение бе напълно неуверена в себе си, а не бе свикнала да се движи като в подвижни емоционални пясъци.

Брет улови мимолетния страх, проблеснал в очите й, и се почуди за причината. От какво ли се боеше? Определено не се страхуваше от него като мъж, бе така съблазнителна и кокетна. Веждите му се сключиха и за миг се намръщи, но веднага смекчи изражението си. Щеше да разреши всичките й гатанки в крайна сметка.

Паркира колата до тротоара при апартамента й и погледна часовника си.

— Десет часа е, Пепеляшке. Прибра се жива и здрава.

Тя се подсмихна, но бързо стана сериозна. Дали бе в безопасност? Още не бе сигурна и нямаше да бъде, докато не го изпрати да си ходи. Ами ако пожелаеше да остане? Вече бе разбрала, че най-трудният момент, в опита си да го контролира, е сама да се овладее. Щом бе успял да я разтопи с една неуловима целувка, какво ли щеше да стане, като включи обаянието си на пълна мощ?

Докато вървяха по алеята, ръката му небрежно се спря върху кръста й, ала дори този допир ускори пулса й.

— Дай ми ключа — прошепна той. Извади го от чантичката и му го подаде. Той отключи и влезе, още преди да измисли как да го спре. Стоеше на прага и го наблюдаваше как включва всички лампи и проверява стаите. — Всичко е наред — каза й с лека усмивка.

— Тази проверка за сигурност нещо обичайно ли е? — попита, като вниманието й внезапно бе завладяно от любопитство.

Очите му наподобяваха дълбок океан със златни лъчи, които танцуваха и тя почувства сините вълни.

— Да — отвърна й лаконично и се приближи до нея, все още застанала на вратата. Хвана я за ръка, придърпа я навътре и бутна вратата. Обгърна лицето й с твърдите си, топли ръце, повдигна го нагоре и се вгледа в щедрите устни и бавното трептене на гъстите, тъмни ресници. Макар и така нежно, лицето бе страстно, и той пожела да вкуси устните й върху своите.

Обгърна с ръце здравите му китки и той усети лекото потръпване на тялото й. Без да каже и дума, наведе глава и покри с уста нейните, долавяйки как меката сладост потръпва и се разтваря. Целуна я още по-силно, като наклони главата й още повече, за да притисне устата си към нейната и задълбочи ласката. Никой не можеше да целува така сладко и упоително като него и тя извика вътрешно, защото се боеше, че ще я нарани, ако даде израз на чувствата си, ала също така се страхуваше, че няма да успее да се защити.

Повдигна уста от нейната на милиметър, и тя усети сладкия му дъх с вкус на вино над устните си, когато й каза с дрезгав, приглушен глас:

— Целуни ме така както аз теб. Дай ми езика си. Веднага. Искам да ме целунеш така както знам, че можеш.

Отново залепи пламенно уста върху нейната и с лека въздишка Теса се подчини на сладкото, еротично настояване. Целуна го сякаш й принадлежеше, сякаш имаше пълно право върху него, пълното право да изисква всичко. С устни и език предяви това право, като го целуна дълбоко, забравила необходимостта да пази себе си. Откритата му, гореща чувственост преодоля бариерите от смях, с които възпираше прекалената близост на другите, и проникна в скритата, страстна сърцевина на женствеността й. Теса бе жена с дълбоки запаси от любов и страст, които очакваха да бъдат подарени на мъжа на живота й. Тя осъзнаваше стойността на любовта си. Нямаше намерение да я прахоса за една неангажираща, мимолетна връзка, независимо колко привлекателен е мъжът. Досега винаги бе успявала да запази необходимото самообладание, но сега усещаше как й се изплъзва, почувства как му отдава първия вкус от огнената магия на страстта си.

Ръцете му се отдръпнаха от лицето й. С едната си ръка я обгърна и притисна към себе си с желязна мощ, която я накара да потръпне, като осъзна колко е силен. Другата му ръка хвана косата й на тила и я дръпна леко, колкото да държи главата назад, без да й причинява болка. Отново отлепи устни от нейните, дишането му бе накъсано, а очите изгаряха от желание.

Теса потрепери, усетила вълнението му. Притисната до него, долавяше всяка опъната фибра на тялото му. Осъзнаваше, че трябва да каже нещо шеговито, с което да го разсмее и разчупи настроението, но не успя да измисли нищо сполучливо.

— Това ли искаше? — промълви най-сетне, но гласът й бе така подрезгавял и приглушен заради собственото й желание, че думите излъчваха по-скоро покана, отколкото леката насмешка, която целеше.

— Това е само част от всичко — призна й задъхано и поднови целувките.

Сетивата й отбелязаха дрезгавината в гласа му и разбра, че колкото повече се възбужда, толкова по-нисък и дрезгав става гласът му, докато накрая заприлича на ръмжене. Вкопчила се в едрите му рамена, безпомощно даде на устата му всичко, което търсеше, свободата, дълбочината, отклика на собствената си уста. Учеше я на силата на физическото желание, караше я да го иска така както никога преди не бе пожелавала мъж, тъй дълбоко и неудържимо, че се превръщаше в отчаяние.

Брет от опит знаеше, че спонтанният й отклик показва готовността й да му се отдаде. Макар слабините му да пулсираха тежко, съзнанието му бе спокойно, когато съзнателно пъхна длан в деколтето на роклята, обгърна топлата коприна на гърдата й и с удоволствие откри, че формите й са по-пищни, отколкото очакваше, имайки предвид колко крехка и стройна бе. Леко загрубелият му палец докосна кадифеното зърно и нежно го превърна в твърда, безсрамна, малка бучка.

Теса рязко се отдръпна от него.

Инстинктивната й реакция изненада както нея самата, така и него. Примигна объркано, после го погледна сякаш не осъзнаваше какво се е случило. Очите й бяха станали огромни, лицето й леко пребледня.

— Не го очаквах — промълви малко безпомощно.

Брет скръцна със зъби от смесено чувство на ярост и безсилие. Цялото му тяло изгаряше от копнеж, ръцете му трепереха от желанието отново да усети сладката й плът под пръстите си.

— По дяволите, трябваше… — започна гърлено, но спря, преди да е стигнал твърде далеч, преди мъжкото му достойнство да го накара да каже нещо, което не искаше. Имаше намерение отново да се срещне с нея, макар тази вечер да не завърши според очакванията. Все пак щеше да я има, а си и помисли, че ще успее да измъкне още информация за колегите й.

Теса притисна разтреперани пръсти към устните си.

— Знам. Съжалявам — продума едва-едва. — Не исках нещата да стигат… Ти ме изненада, когато докосна… ох, по дяволите.

Погледна я изпитателно. Цялата трепереше, а в огромните очи откри нещо подобно на страх — като този, който бе забелязал по време на вечерята, и внезапно бе изпълнен със силно любопитство. Не, трябваше да я успокои, да й вдъхне увереност, за да не откаже повторна покана от негова страна.

Пое дълбоко въздух, за да успокои накъсаното си дишане и овладее гласа си.

— Всичко стана много бързо, нали? — тихо попита той.

Теса също се овладя.

— Не искам никого да провокирам и не спя с всеки срещнат. Не вярвам в случайните връзки. Все пак се познаваме едва от днес. Не исках да допускам това да се случи.

— Разбирам — насили се да се усмихне той, кратка, мрачна усмивка. — Ала не мисля, че във връзката ни би имало нещо случайно. Вероятно ще счупим стрелката на скалата на Рихтер.

Теса мислеше, че отдавна е надраснала периода на изчервяването, но цветът, обагрил бузите й, бе от възбуда, а не притеснение. Погледът му почти я изгори, а най-болезненото бе, че още го желаеше, точно както си представяше той. Тялото й бе реагирало инстинктивно, независимо от съзнанието и разума, а плътта й веднага го прие за достоен партньор.

— Утре. За вечеря.

Не можеше да откъсне очи от него.

— Не мога. Сами Уолъс се мъчи да ме научи да играя шах.

Брет си припомни дочутия в асансьора разговор и фотографската му памет извади образа на Сами Уолъс — слаб, рус, изобщо не подхождаше на тази сладка, южна красавица.

— Добре — мрачно се съгласи. — Вдругиден тогава. И не казвай „не“.

— Нямах и намерение — никога извън релси за дълго време, Теса бе възвърнала достатъчно присъствие на духа и го дари с бавната си усмивка, от която му спираше дъхът, докато проследи началната извивка на устните в очакване да разцъфне докрай. — Сигурно притежавам повече смелост, отколкото разум.

Нямаше настроение за смях, но пламъчето в очите й го подкани да се присъедини към шегата, насочена срещу нея. Не искаше да се смее, искаше да я заведе в леглото, а натрупаното в тялото му напрежение му подсказа, че ще трябва да вземе студен душ преди лягане.

— Ще те взема в четвъртък вечер. В шест и половина?

— Да, чудесно.

Той се запъти към вратата, но се спря и отново я погледна със сериозно изражение.

— Този Сами Уолъс означава ли нещо за теб?

— Той е много симпатичен и стеснителен човек, а също така е и гениален. Учи ме да играя шах.

Защо му даваше обяснения? Ала от погледа му стана ясно, че обяснението не го задоволи.

— Не си прави повече срещи с него или с който и да е друг, освен мен.

Очите й се разшириха от собственическата заповед.

— Като първобитен ли ще се държиш с мен? — запита го подозрително.

— Ако се наложи. Не трябваше да ме целуваш по този начин, ако не искаше да предявявам права — много внимателно хвана брадичката й с ръка и я целуна бавно и настойчиво. — Не го забравяй.

След като си тръгна, Теса свали грима и разреса косата си, после облече тънката си нощница и се пъхна в леглото. Имаше здрав сън, който нищо не можеше да смути, и тази вечер не бе изключение. Заспа незабавно, но подсъзнанието й отново и отново повтаряше вечерта в сънища, които не приключиха с допира на ръката му върху тялото й.

 

 

Очите на Евън бяха изморени и зачервени от работата през нощта, както и от мнимата дейност, извършвана през деня, но умът му още работеше на пълна скорост. Бе напълно увлечен в тайното им издирване на виновника.

— Снощи получи ли полезна информация от госпожица Конуей? — попита разсеяно, когато Брет влече в кабинета.

— Отбелязах си няколко неща — отговори Брет и извади малко тефтерче от джоба на сакото си. Информацията, която бе записал, бе от значение само за него и Евън. Трябваше много предпазливо да я разпитва, защото Теса не бе клюкарка, но бе извлякъл изненадващо количество информация от шеговитите й истории.

Евън прочете бележките и намръщено добави информацията към досиетата, които съставяше за всеки заподозрян, а на този етап това бе практически всеки.

— Какво имаш за Сами Уолъс? — попита бавно Брет, мръщейки се на себе си, докато задаваше въпроса. Не му се нравеше собственическата ревност, която изпитваше. С никоя жена преди не я беше изпитвал и не искаше да я изпитва.

Евън тръсна глава.

— Истински компютърен гений — отвърна бавно. — В апартамента си има система, годна да бъде използвана от ЦРУ. От това, което открих за него, е заподозрян номер едно. Защо питаш?

Брет вдигна рамене, очите му бяха напрегнати. Ако Уолъс е главният заподозрян, ще направи всичко възможно Теса да няма повече вземане-даване с него.