Линда Хауърд
На ръба (11)

Единадесета глава

Теса стоеше там, разтреперана, и умолително го гледаше. Той знаеше, че я разкъсва — сега тя бе изключително уязвима и се влияеше и от най-малкото. Тези събития я бяха променили. Преди беше безгрижна, искряща като скъпо шампанско, сега бе по-тиха, смехът бе замрял. Той се надяваше да не е завинаги. Очарованието на този весел смях бе първото нещо, което го привлече у нея, ала въпреки всичко я обичаше. Обичаше жената, а дарбата за веселие бе само част от това защо я обичаше. Ако му дадеше възможност, щеше да посвети живота си да възвърне блясъка в очите й, но първо трябваше да мине през изпитанието на решението, което само тя можеше да вземе. В този случай дори и интересите на Джошуа Картър бяха на заден план пред Тесините, защото тя най-много бе пострадала.

— Пусни я — каза тя.

Гласът й беше едва доловим, но Брет я чу. Приближи се до нея, хвана я за ръката и я задържа.

— Сигурна ли си?

Теса кимна, а Брет я сложи да седне на дивана. Сами се отпусна на един стол, сякаш внезапно костите му бяха омекнали, а може и да бяха.

Тя се вкопчи в ръцете на Брет и ги задържа все едно бяха животоспасяващи системи.

— Хилари го обича. Направила го е от любов. Мога да я разбера, защото бих направила всичко заради теб… — тя замълча, боеше се, че е казала твърде много, но разтрепераните й, накъсани думи бяха всичко, което той се надяваше да чуе, че и нещо повече. Усещаше, че Теса наистина разбира, че знае повече от тях, макар да й бяха съобщили само голите факти.

Тя отчаяно погледна Сами.

— Сами, тя те обича. Нали ти е ясно?

Той изглеждаше слисан и изтощен.

— Не мога да го проумея. Нямаше никаква причина да ревнува от теб! Най-малкото винаги си искала да ни събереш.

— Но на нея беше ли й известно? А и това е само част от въпроса. Тя вярваше в теб, в работата ти.

— Няма смисъл да дъвчем едно и също — тихо вметна Брет, а авторитетният му глас ги накара да млъкнат. — А също и да затъваш във вина. Знам го. От опит. Сега трябва да намерим приемливо за господин Картър решение. Най-малкото всички средства трябва да се възстановят. Парите са изхарчени. Какво предлагаш?

Сами дъвчеше устната си.

— Нелда може да се продаде. Мислех да я предложа на една компютърна компания, но ако не стане…

— Щом твърдиш, че за компютъра има пазар, приемам го. След като така и така си възнамерявал да го продадеш, значи няма да те лишим от нищо, освен от откраднатите пари.

По лицето на Сами се изписа облекчение.

— Сериозно ли говорите? И няма да има усложнения?

— Сложното ще е докато адвокатът се захване с проблема — отвърна сухо Брет. — Не мога да обещая, че на господин Картър ще му хареса, но според мен ще приеме. Условията ще са същите, с които извих ръцете му за Теса, та няма да рита особено.

— Много време ли ще отнеме, докато се уреди?

— Нелда трябва да се продаде и това може да отнеме време, докато изчакаш най-изгодното предложение, но юридическата страна няма да трае дълго.

Той остави Теса и изпрати Сами. Теса ги наблюдаваше и забеляза тревогата върху намръщеното лице на Сами.

— Не знам как да постъпя с Хилари — измърмори той. — Тъкмо събирах смелост да й направя предложение, а сега…

— Направи това, което възнамерявах да направя аз — посъветва го сурово Брет. — Опъни я на коляното си и й тегли един хубав бой. Това е най-малкото, което заслужава.

Затвори вратата след Сами и се върна при Теса. Бе самата нежност, когато седна до нея и притисна към себе си с притеснен поглед. Внимателно отмести косата от челото й.

— Добре ли си? Вече всичко свърши.

Тя нямаше чувството на екрана да е изписано „Край“.

Когато го погледна, знаеше, че има още въпроси, за разрешаване, но сега не бе моментът да се захваща с тях.

— Не се дръж сякаш съм от порцелан — усмихна се тя едва-едва. — Бе голям удар, но няма да се счупя.

— Не исках да те карам да го правиш, обаче не бях сигурен, че ще взема разумно решение. Каквото и да бях предприел, винаги щях да се съмнявам в мотивите си.

— А ако бях казала да я дадеш под съд?

В очите му се върна суровият, каменен израз.

— Щеше да искаш същото, което и аз.

Изглеждаше заплашителен — суров мъж, който нямаше да търпи да застрашават нещо или някого, когото смяташе, че притежава. Това заключение, вместо да я изплаши, я изуми. Такова бе отношението му към нея. Не бе вина, а израз на нещо, което бе доловила, когато за пръв път я люби. Не ставаше въпрос за мимолетно удоволствие, а за притежание в най-изначален смисъл. Бе станала негова и затова й бе толкова бесен, когато беше решил, че е предала него и доверието му. Дори и преди да разбере, че е невинна, бе започнал да действа за освобождението й. Невинността или вината й нямаха значение — бе негова и щеше да го понесе. Затова и даде на Сами този доста примитивен съвет.

— Щеше ли да ме набиеш? — попита го със строг поглед.

Той не се разкая.

— Мислех си го. Съмнявам се, че щях да стигна дотам, защото не мога съзнателно да те нараня, ала от тази мисъл ми ставаше по-леко. Но в случая със Сами… Това момиче може да отнесе най-големия пердах в живота си. Когато кротките се ядосат, нищо не може да ги спре. Това вълнува ли те? Толкова ли лесно прощаваш?

— Не е така. Много по-земна съм — отговори му възбудено. — Искам да отида и да й ударя един. Обаче всичко се проточи много дълго и искам да приключи. Нека Сами се оправя с нея. Искам да оставя случая зад гърба си и да го забравя. Освен това, ако я беше дал на прокурор, Сами също щеше да пострада, а не заслужава.

Той тихо въздъхна, отмести ръката си от нея и я остави да се чувства леко вцепенена. Наведе се напред с мрачно изражение и опря длани на бедрата си.

— Щом си толкова великодушна към хора, които не са ти близки, защо не можеш да си великодушна и с мен? Защо не можеш да ми простиш и да ми дадеш втора възможност? Не те моля за време, а за истинска втора възможност — пое дълбоко въздух в очакване на реакцията й.

Теса се вторачи в него, поразена от думите му, защото бяха самата истина. Наистина се показа по-великодушна към непознат човек, отколкото към него, а го обичаше повече, отколкото бе смятала за възможно да обича някой или нещо. Ала тъкмо защото го обичаше толкова много, липсата му на доверие я бе наранила много по-дълбоко от подмолната постъпка на Хилари. Хилари не означаваше нищо за нея, освен че един от приятелите й държеше на нея.

Значи това бе любовта, помисли си с болка. Не само да прощаваш, а да поемеш риска любовта ти да е споделена. Беше се разбеснял, само когато сметна, че го е предала, но дори и тогава, когато първоначалната болка бе преминала, бързо задейства в нейна защита. Макар и уверен във вината й, бе й простил и протегнал ръка.

Това беше любовта и тя нямаше избор дали да му се довери или не, защото не можеше да живее без него.

Бе мълчала доста дълго време и устните на Брет се свиха в сериозна черта. Оставаше му да изиграе последната си карта, последна възможност да я убеди в любовта си, че ще направи всичко възможно да я защитава. Ако и сега не разбереше мотивите му, не знаеше какво повече да направи, защото бе последният му коз.

— Теса, подадох оставка.

Тя рязко трепна и цялата пребледня.

— Но ти ми каза, че няма защо да се притесняваш за работата си!

— Така е. Защото нямам такава. В понеделник напуснах, а оставката влизаше в сила след приключване на тази задача. Сделката, която сключих с Джошуа — каза той внимателно, — бе в замяна на свободата ти, да продължа от време на време да го консултирам. Така поне се изрази той. Означава, че ще ме вика за лесни поръчки като посредничество при стачки, промишлен шпионаж и неща от този род. Но през по-голямата част от времето възнамерявам да съм с теб в ранчото и да отглеждам деца и добитък.

Сърцето й биеше като лудо в гърдите, не можеше дъх да си поеме.

— Това предложение за женитба ли е? — попита го настойчиво.

— Ами да. Смятам да съм бащата на децата ти и искам работата да е законна — целият му свят се крепеше на отговора й, а не можеше да проумее изражението й. Започна да се поти. — Обичаш ли ме толкова, че да ми простиш?

Тя се изправи, подтикната от внезапното желание да направи нещо, да не стои на едно място.

— Това никога не е било проблем — промълви накъсано. — Толкова силно те обичам, че май мога всичко да ти простя. Това не означава, че ще ти се размине — добави тя да не би да бъде разбрана неправилно. — Значи само, че ти прощавам.

Нещо в лицето му се промени — морскосините очи светнаха, сякаш запалени от вътрешен огън.

— След като ме заля с гореща лимонада? И ме удари по главата?

— Или като те изхвърля от леглото.

— А, не, миличка, не говори така. Ако съм някъде, то ще е в леглото с теб. Но щом ми прощаваш, какъв беше проблемът?

— Опитвах се да реша дали да те приема, без да съм сигурна в любовта ти или да изчакам да се уверя — смело му отвърна.

Той скочи на крака, извиси се над нея, широките му рамена закриха светлината.

— Искаш ли да ти покажа какво е да си жена на собственик на ранчо?

Внезапно тя се превърна в предишната Теса, дългите й ресници бавно се спуснаха, за да прикрият живия блясък в зелените очи.

— Защо не? — провлече палаво тя, от което слабините на Брет се превърнаха в разтопена лава.

С дрезгав вик я метна на рамо и я отнесе в спалнята.

 

 

Някои мъже не могат да разберат кога са щастливи, помисли си той подир един час. Бе пуснала в действие целия си чар, предизвикваше го, примамваше го и изобщо го подлудяваше, и макар да осъзнаваше, че тя го манипулира, нищо не можеше да направи.

Бе се подпряла над него, прекрасните й гърди почиваха върху окосмения му гръден кош и чудесно му отвличаха вниманието. Прокарваше пръст през къдравата му коса, после го премести по ухото, устата, шията му, през рамото и надолу по ръката, по тялото, по бедрото му… Това, което постигна с един пръст, бе невероятно. Размърда се нетърпеливо, обмисляйки дали да я преобърне по гръб и довърши каквото бе започнала, но тя не спираше да говори.

— Искам да се оженим в Тенеси — прошепна тя, захапа брадичката му с белите си зъби, после целуна ухапаното място. — В старата ни черква в Сивиървил при леля Силвър. Нали искаш баща ти да ни е кум?

— Не ме интересува — измърмори с диво нетърпение, рязко седна и я отмести от гърдите си. Протегна се към нея, ала тя се отдръпна, хвана ръката му, приближи пръстите му до устните си и засмука всеки един поред.

Гласът й звучеше замечтано.

— Искам да ти покажа фермата, старите коларски пътища. Според мен Гатлинбърг е най-хубав през пролетта и лятото. Ще обиколим всички старовремски занаятчийници на Глейдс Роуд, ще се разходим из планината. Искам да ти покажа целия резерват. Ще посетим Чимнис, Кейдс Къв и Дядовата планина. Искам за последен път да видя хълмовете…

Той затисна устните й с длан и спря потока от думи.

— Теса, скъпа, да! Ще се съглася с каквото кажеш. Ще се оженя за теб, където искаш, пред колкото души желаеш и ще извървя пеша пътя от Тенеси до Уайоминг с теб, ако настояваш. Това достатъчно ли е?

Зад ръката му се чу подозрителен звук и той погледна зелените очи, изпълнени със смях, блеснали по любимия му начин. Тя си играеше с него, усети се той, нарочно го подлудява от очакване, и я обичаше заради женствената й сила да го постигне. Ако не беше така уверен в намерението й да го задоволи докрай, щеше да избухне в гняв, но сега просто падна обратно на леглото и гърдите му тежко се надигаха.

Бе си го изпросил. Тя бе точно това, което желаеше, с всеки дяволит, великолепен сантиметър от тялото си. Сигурно е полудял, като си помисли човек какво преследване ще бъде, докато са живи. После той се засмя и преди отново да му се изплъзне, протегна мускулеста ръка и я събори на леглото. Бързо легна върху нея, разтвори краката й и я облада.

— Пада ти се, задето ме предизвикваш — каза й и ненаситно я целуна.

По прекрасното й, екзотично лице, сияещо от любовта му, се появи доволно изражение.

— Наистина ли? — провлече тя. — Чудесно.

 

 

По голямото легло се разля лунна светлина, която огря стая с излъскан дървен под, покрит с ръчно тъкан килим. Леглото бе дълго и широко, достатъчно да побере огромния мъж, проснат върху него. Теса седеше в леглото с ръце върху колената и брадичка, опряна на тях. Едва тази сутрин се ожениха, а Брет почти не й остави време да събере багажа си и я пришпори към Ноксвил, за да хванат самолета. Прегърна леля Силвър и се разплака, защото знаеше, че този път заминава завинаги. Домът й вече щеше да е в Уайоминг, а не в Тенеси. Силвър също се разплака, но бащата на Брет, я сграбчи в яките си ръце и я целува, докато забрави всякакви сълзи.

— Ела ми на гости — изръмжа на смаяната жена в прегръдките си. — Страшно ще ми е приятно.

Дълбокият му глас придаде друго значение на думите, а може би това бе истинското, защото Том беше едър, силен, изпечен стар женкар.

Полетът беше дълъг, от Ноксвил през Чикаго до Денвър, после до Шейен, а последния етап от пътуването изминаха с техния самолет. По това време Теса изтощена и свита на седалката, заспа здрав сън. Брет я разтърси и събуди, едва когато самолетът се приземи на пистата в ранчото. Пътят от прашната писта до къщата не бе дълъг и докато пристигнат, вече бе съвсем будна. Брет я пренесе на ръце през прага и направо в спалнята, а усмихнатият Том качи куфарите им.

— Имаме си отделна баня — съобщи Брет и отвори вратата към помещението. — Гладна ли си или предпочиташ да се изкъпеш и веднага да си легнеш?

Теса се протегна и прозя.

— Защо да не се изкъпя, после да хапна, а след това да си легна? Как ти се струва?

— Прекалено дълго — измърмори той. Погледна с копнеж голямото легло.

— Бедничкият ми, изморен ли си? — измърка тя.

— Не.

— Гладен ли си?

— Да.

Бе съвсем ясно, че мъжът й не мислеше за стомаха си. Тя бавно разкопча блузата си и я свали, после разкопча сутиена и го пусна.

— Защо не вземеш душ заедно с мен? — предложи му невинно. — Ще спестим време.

Очите му се присвиха, а ръцете посегнаха към копчетата на ризата.

— Надявам се да не си много гладна, миличка, защото вечерята може да се позабави. Всъщност ще стане чак за закуска.

— Можеш да ме заведеш долу за среднощна закуска — каза тя, като събличаше полата си.

— Става.

Сега наистина бе гладна, а отдавна бе минало полунощ. Ръката му докосна гърба й, но тя не се стресна. Дългите му пръсти нежно се спуснаха надолу.

— Мечтаех за това през първата нощ, когато те любих — неговият дрезгав глас бе нисък и я погали като милувка. — Спеше в обятията ми, а аз си представях какво ли ще е да те любя в това легло и да те прегръщам, след като сме свършили. Тогава взех решение да се оженя за теб.

Тя се обърна към него, прегърна го и зарови лице в гърдите му.

— Беше ли толкова хубаво, колкото във фантазията ти?

Той се засмя.

— По-хубаво. Този път ти беше будна.

— Достатъчно хубаво, за да го направим пак?

— Това е най-глупавият въпрос, който съм чувал.

— Не е безцелен. Щях да изтъкна, че ако искаш да поддържаш силите ми, ще трябва да ме храниш.

— Добре, госпожо Рътланд, намекът е разбран.

Той стана и обу панталоните си. Започна да ги закопчава, после я погледна как се мъчи да оправи оплетената си нощница. Дори и на лунна светлина забеляза сладко подутите й устни, разрошените коси.

Имаше вид на влюбена жена, която бе изцяло обичана.

— Радвам се, че си ми жена — каза й простичко.

Теса остави нощницата и облече само халата, като здраво завърза колана около нежната си талия.

— Аз също — промълви и го прегърна.

Ужасната, кошмарна седмица бе останала в миналото, където й бе мястото. Тя се бе променила — да, но той също. И двамата бяха свалили бариерите, защото между тях нямаше място за прегради. Как да не вярва на този мъж? Можеше да му повери не само живота си, но и любовта си.