Джейн Ан Кренц
Нощта на истината (9)

Девета глава

— Каза, че името му е Роулингс и работи за Хари и Палмър Таунсенд. Това е всичко, което знам, госпожо. — Младежът, облечен в дънки и тениска присви очи към Анджи от лодката. — Помоли ме да дойда и да ви заведа. Искал да говори незабавно с вас. Звънял по телефона, но никой не се обаждал в дома на Съдърленд.

Анджи погледна Дъруин, застанал до нея на кея.

— Знаеш ли нещо за обажданията на някой си господин Роулингс?

Дъруин направи кисела гримаса.

— Не. Но Бети има инструкции да прехвърля всички обаждания на Оуен. Нали не си забравила? Останалите дори нямаме право да вдигаме телефона в собствения си дом.

Анджи си спомни какви нареждания бе дал Оуен на семейството си. Всички телефонни обаждания трябваше да минават през него и никой извън роднините не трябваше да бъде допускан на острова без покана. Беше предположила, че нещата са се променили след онази нощ, когато двамата се любиха.

Сега, като се замисли, не можа да си спомни Оуен някога да е отменял нарежданията си. И защо да променя вече наложените правила? Всъщност в отношенията им няма съществена промяна, нали?

Разбира се, че имаше. Ако този голям, инатлив, арогантен идиот не разбираше, то поне трябваше да си помисли по проклетия въпрос.

— Ще дойда с вас, за да се срещна с Роулингс — обърна се Анджи към младежа. — После ще ме върнете ли обратно?

— Разчитайте на мен.

— Добре. — Анджи се прехвърли в лодката. — Дъруин, би ли предал на другите, че скоро ще се върна.

— Добре.

Когато лодката потегли и се отдели от кея, тя се извърна и погледна назад. Дъруин все още гледаше след тях. Бяха в средата на езерото, когато той се обърна и се насочи по пътеката към къщата. Погледна към младия човек, който управляваше лодката.

— Как каза, че ти е името? — опита се тя да надвика рева на мотора.

— Дейв. Дейв Маркъл. Семейството ми живее в онази къща там отляво на града. Работя на пристанището.

Анджи отмести косата, която вятърът бе прехвърлил пред очите й.

— Отдавна ли живееш тук?

— Винаги съм живял тук. Тази есен заминавам. Ще уча в колеж.

— Поздравявам те.

— Благодаря. — Дейв се ухили. — Нямам търпение да се махна от тази дупка, честна дума.

Анджи също се засмя.

— Сигурно познаваш семейство Съдърленд от край време.

Дейв сви рамене.

— Колкото да ги поздравя, ако срещна някой от тях на улицата. Те не са много общителни. Доста дръпнати и високомерни, ако ме разбирате. Поне възрастните са такива. Много-много не можеш да видиш нито оня надут пуяк, който управлява хотелите, нито сестра му. Дори не знаех, че Оуен Съдърленд се е оженил, докато Роулингс не се появи и не попита дали ви познавам.

— Кога се появи? Роулингс, искам да кажа.

— Не знам кога е пристигнал в града. Дойде на пристанището преди около час и каза, че търси човек, който да занесе едно съобщение до къщата в езерото. Може би да ви доведе тука, ако желаете.

Анджи разбра, че няма да успее да разбере нищо повече от Дейв. Отпусна се на седалката и загледа пристанището, което се увеличаваше пред погледа й.

След малко външният борд се удари в кея и Дейв се пресегна, за да помогне на Анджи да слезе. Тя се огледа, изпълнена с очакване. Лодката на Съдърленд бе завързана няколко метра по-надолу. От Оуен нямаше никаква следа.

— Къде е този господин Роулингс?

— В кафенето на пристанището — Дейв посочи с брадичка към запуснатия ресторант в края на кея. — Каза, че ще пие чаша кафе, докато ви чака.

— Благодаря. — Анджи тръгна по кея, изкачи се по стъпалата, които водеха към пътеката на брега и се отправи към кафенето.

Оказа се, че изобщо не е трудно да отгатне кой точно е Роулингс сред тълпата в малкото заведение за сандвичи и кафе. Единствено той беше с вратовръзка, при това копринена и отиваше на скъпия му костюм.

Анджи го погледна любопитно, докато вървеше към него. Роулингс бе в средата на тридесетте. Беше тъмнокос, с черни очи, нащрек, с агресивното излъчване на мъж, устремил се към успеха. Когато Анджи се приближи, той се изправи.

— Госпожа Съдърленд?

— Да.

— Аз съм Джак Роулингс. Моля, седнете.

Анджи се настани срещу него в малкото сепаре.

— Да не би нещо да не е наред, господин Роулингс? Момчето, което донесе съобщението ви спомена, че работите за брат ми.

Роулингс й се усмихна обезоръжаващо.

— Не точно. Признавам, че така казах на младежа, но това беше единствено защото трябваше веднага да разговарям с вас и не можах да измисля друг начин, за да го направя. Пробвах да позвъня, но никой не се обади.

— Ясно — намръщи се Анджи. — Кой точно сте вие, господин Роулингс? Защо искате да се срещнете с мен?

Роулингс отмести чашата с кафе и скръсти ръце върху пластмасовата маса.

— Ще бъда откровен, госпожо Съдърленд. Представлявам група инвеститори, които се интересуват от закупуването на голям пакет акции от „Съдърленд и Таунсенд“, когато новата компания ги пусне на пазара.

— И какво общо имам аз с това?

— Ще бъда прям с вас. Носят се някои доста обезпокояващи слухове, че бракът ви със Съдърленд бил просто за камуфлаж. Говори се, че сливането няма да издържи дълго. Хората все повтарят, че старата вражда си е същата, както и преди, и че Оуен Съдърленд няма да успее да закрепи нещата за повече от около година.

Анджи застина на мястото си.

— Това е пълен абсурд. Къде, по дяволите, чухте всичко това?

Роулингс сви рамене.

— Така се говори, нали вече ви казах. Моля ви, разберете ме, госпожо Съдърленд. Моите хора са готови да вложат много пари. Ако сливането между Съдърленд и Таунсенд се окаже нестабилно още от самото начало и управата има непрекъснати разправии заради старата вражда, тогава моите инвеститори ще загубят много.

— Извикахте ме тук, за да разберете дали бракът ми е стабилен, така че да си направите изводите за сливането значи? — попита все още неспособна да повярва Анджи.

— Нека просто да кажем, че искам да си изясня нещата. Ако бракът ви със Съдърленд е само за пред хората, тогава да, моите хора ще се чудят дали не е така и със самото сливане. Казаха ми, че старата вражда е оставила доста горчив вкус и у двете страни.

Анджи побесня.

— Това е пълен абсурд.

— Вижте — продължи Роулингс с любезна подкупваща усмивка. — Нали разбирате проблема ми? Ако все още има лоши чувства, те ще се отразят върху управата. А ако „Съдърленд и Таунсенд“ се управлява зле, това ще рефлектира върху инвестицията на клиентите ми.

Анджи се измъкна от сепарето и се изправи.

— Много добре разбирам проблема ви, господин Роулингс. Той е, че се вслушвате прекалено много в клюките. Уверявам ви, че в този случай вътрешната ви информация е грешна. Чувствам се обвързана и омъжена за Оуен Съдърленд. Освен това ми е безкрайно неприятно, че си послужихте с лъжа, за да се срещнете с мен тук. Ако това е начинът, по който вашата група инвеститори процедира, тогава, що се отнася до мен, не горя от желание да си вложат парите със семейната компания.

— Успокойте се, госпожо Съдърленд. — Роулингс се забърза и излезе от сепарето, когато разбра, че тя си тръгва. Тръгна след нея. — Само се опитвах да разбера какво става.

Анджи дори не се обърна. Вървеше към вратата на кафенето, когато тя се отвори.

Оуен пристъпи в заведението. Погледът му веднага я откри, а след това се плъзна към мъжа, който я следваше. Анджи забеляза студените пламъци в очите на мъжа си.

Оуен направи две крачки напред и посегна към ръката на Анджи. Дръпна я към себе си.

— Какво става тук?

— Това е господин Роулингс — отвърна веднага Анджи. — Представлява някакви инвеститори, които се интересуват от акциите на „Съдърленд и Таунсенд“.

— Много добре знам кой е. — Оуен прикова Анджи до себе си и препречи пътя на Роулингс. — Ако имаш някакви въпроси, говори с мен, Роулингс. Съпругата ми няма нищо общо със семейния бизнес.

— Ей, я стига, Съдърленд. Просто си върша работата. Знаеш много добре. Това си е бизнес.

— Как ли пък не. Сега съм на меден месец. В момента бизнесът не ме интересува. — Оуен отправи интимна усмивка на Анджи, която не успя да заличи следите от огъня в очите му. След това отново погледна натрапника. — Съвсем официално заявявам, че не ми харесва начинът, по който си вършиш работата. Може би ти с малката си групичка ще се насочите към някоя по-интересна мръвка.

— Не ми ги пробутвай тия, Съдърленд — отвърна другият мъж. — Моите хора имат достатъчна наличност за инвестиране. Имаш нужда от тези пари.

— Съдърленд и Таунсенд не се нуждаят от групата ти. И двамата го знаем много добре. Акциите ни ще се продават като топъл хляб още от първия ден и ти го знаеш. Опитите ти да смъкнеш цената са напълно безсмислени. Сега се разкарай, преди да съм те хвърлил в езерото.

— Виж, тук съм, защото получих сигурна информация. Имам право да знам дали това сливане е истинско и дали ни очакват проблеми. От много места чувам, че старата вражда още не е угаснала.

— Напротив, мъртва е. — Оуен отново подхвърли на Анджи една от опасните си усмивки. — Ние с Анджи вече сме я погребали, нали скъпа?

Анджи усети как пръстите на мъжа й се впиват в ръката. Тя успя да се усмихне сладко, съвсем като любяща съпруга на меден месец.

— Но, разбира се, скъпи.

— Враждата вече е стара работа — каза небрежно Оуен. — Така или иначе, никога не е била кой знае какво. Просто един начин да се привлече общественият интерес. В миналото изпълняваше добре предназначението си, но сега вече нещата се промениха. Хотелите „Съдърленд“ и курортите на Таунсенд ще се развиват по-успешно заедно.

— Не ми представиха нещата по този начин — измърмори Роулингс.

Оуен сви рамене.

— Значи не са ти ги представили както трябва. Сега двамата с жена ми се прибираме. Както вече ти казах, сме на меден месец. Имаме и по-добри забавления от деловите разговори.

Без да се обръща назад, Оуен потегли Анджи навън. Не каза нищо, докато вървяха към кея, където бе завързана моторницата. Подаде й ръка, за да се качи и скочи леко след нея. След това запали двигателя и се отправи напред.

Минута по-късно вече пътуваха към острова. Анджи седеше притихнала, без да смее да каже и дума, защото усещаше опасното настроение на Оуен. Косата й се вееше на вятъра. Разсеяно отметна кичур, докато отново си припомняше сцената с Джак Роулингс.

Към средата на езерото Оуен угаси мотора. Ревът му притихна до пърпорене, а моторницата продължи да се плъзга към острова много по-бавно.

Оуен се извърна и погледна Анджи.

— Добре, какво по дяволите ставаше там?

— Същото, което и ти си помисли. Роулингс искаше вътрешна информация за сливането. — Анджи го наблюдаваше притеснено.

— Това ми е ясно. Искам да разбера как стана така, че ти се оказа с него в кафенето. И как пресече езерото?

— Това е доста интересна история — отвърна Анджи. — Сега като си помисля, наистина е доста любопитна.

— Това ми е повече от ясно.

— Роулингс изпрати едно момче с лодка до острова, за да ми каже, че някой, който работел за брат ми, искал да говори с мен.

Ръката на Оуен стисна кормилото.

— Трябваше да му натикам зъбите в гърлото.

— Момчето каза, че Роулингс се опитал да се свърже с мен по телефона, но така и не успял. — Анджи се вгледа в сериозния профил на Оуен. — Има ли такова нещо?

— Не. Никой не е звънял. — Оуен внимаваше, защото приближаваха острова.

— Сигурен ли си.

Той се озърна рязко, очите му очите му строги и предизвикателни като на ястреб.

— Да не би пак да ме обвиняваш, че лъжа.

Анджи бавно поклати глава, без да спира да го наблюдава. Спомни си за гордостта му и какво й беше обещал.

— Не. Ти ми каза, че никога няма да ме излъжеш. Вярвам ти.

Част от гнева му се стопи.

— Хубаво. Постигнали сме, значи някакъв напредък. Доволен съм и на малките благоволения. По дяволите, Анджи, не трябваше да се хващаш на този евтин трик. Баща ти и брат ти бяха прави, когато казаха, че си прекалено наивна, когато става въпрос за бизнес.

Тези думи я вбесиха.

— Изобщо не съм наивна. Ако хората понякога си правят труда да ме информират, нямаше да се хващам на евтини трикове. Но никой не ми казва нищо, нали? Държите ме на тъмно и се ядосвате, когато започна да се лутам сама и стигна до някое погрешно заключение.

— Точно така, ти се луташ. Трябваше да използваш здравия си разум по отношение на Роулингс. Трябваше да разбереш, че нещо не е наред, още когато този кретен ти е изпратил съобщението, че работи за брат ти.

— Престани да се заяждаш с мен, Оуен. Реагирах напълно нормално и разумно, като се имат предвид обстоятелствата.

— И какви по-точно са тези обстоятелства?

— Човекът каза, че се е опитвал да се свърже с мен по телефона. Много добре знам, че си наредил на Бета да прехвърля всички обаждания на теб. За мое добро, разбира се. Защото съм наивна и така нататък.

— Я се успокой, Анджи. Прекалено много се вълнуваш.

— Не мога да не се вълнувам. Такава съм си, или вече си забравил? Освен това, не ми е приятно да ми крещиш като на някой служител, който е сгазил лука.

— Но ти наистина сгази лука — настоя Оуен.

— Не беше моя вината.

— Вината беше твоя. — Той се обърна и се намръщи, стъпил здраво в поклащащата се лодка. Насочи пръста си към нея. — Трябваше да проявиш повече разум, а не да скочиш в лодката на първия непознат. Първо, трябваше веднага да заподозреш, че нещо не е наред в това съобщение. Трябваше да ме изчакаш да се върна, преди да се втурнеш да проверяваш какво става. Използвай здравия си разум, дявол да го вземе.

— Ядосан си само защото се страхуваш, че може да съм казала нещо, което да навреди на пускането на акциите — прошепна Анджи.

— Грешиш. Точно сега и пет пари не давам за проклетите акции. Ядосан съм заради този кретен Роулингс, че се е опитал да те използва, а ти си се оставила да те подведе точно както е искал.

Анджи вдигна брадичка.

— Мисля, че ще е най-добре да оставим тази разправия за по-нататък, когато станеш малко по-разумен.

— Разумен ли? Искаш да съм разумен в подобна ситуация.

— Да.

— Ами тогава мисли, уважаема госпожо. — Той отново включи двигателя. Машината изръмжа. — Ще довършим този разговор по-късно — надвика той шума. — За едно поне си права. Сега не е моментът за разправии. Както е тръгнало, след малко може и да те оставя да доплуваш до острова.

Оуен все още бе раздразнен, когато пристигнаха. Поне беше успял да овладее лошото си настроение. Докато завързваше лодката, си мислеше колко лесно успява Анджи да промени настроенията му. Когато бе с нея, от разумен, решителен и спокоен, се поддаваше на мъжката си ярост само за един миг.

Когато откри Анджи в онова кафене с Роулингс, направо му причерня пред очите. Цяла сутрин бе мислил над това, че тя не иска да му признае, че го обича. Това си беше просто един детински прозрачен опит да го манипулира. Каза си, че най-доброто в случая е да се преструва, че не забелязва. Беше убеден, че решението му е правилно. Анджи бе прекалено отстъпчива и емоционална, за да издържи дълго. Рано или късно, докато лежеше в прегръдките му, щеше да се изпусне. Щеше да каже думите, които той толкова искаше да чуе. А когато ги кажеше, Оуен щеше да се поздрави, че е спечелил тази малка, безмълвна битка.

— Оуен?

— Да? — Той вдигна поглед от намотките на жълтото найлоново въже. Анджи слизаше умислена от лодката.

— Как разбра, че съм в кафенето с Роулингс?

Ръцете на Оуен застинаха на въжето. След това се изправи и й подаде ръка, за да й помогне.

— Някакво момче на пристанището ми каза, че си отишла да се срещнеш с някого.

— Това сигурно е бил Дейв.

— Точно така. Дейв. — Оуен я погледна, докато стоеше пред него на кея. — Защо?

— Просто се чудех.

Той постави ръце на хълбоците си и я загледа.

— За какво точно си се чудила, Анджи?

— Ако трябва да сме честни, стори ме се, че тази случка е доста интересно разположена във времето — отвърна бавно Анджи.

— Продължавай.

Тя се намръщи.

— Добре. Виж сега. Ти тръгваш от острова с твоята моторница и след малко получавам съобщение, че някакъв представител на брат ми се опитва да се свърже с мен.

— Роулингс може да е наблюдавал острова с бинокъл. Щом видял, че моторницата потегля, сигурно е предал съобщението на момчето. Знаел е, че това е единственият му шанс да те намери сама.

— Правилно. — Анджи прехапа долната си устна, замислена над това разсъждение. — Той обаче спомена какво говорели всички.

— Какво говорят? За старата вражда ли?

— Да. Съвсем не беше убеден, че тя е останала в миналото и каза, че това много притеснявало инвеститорите. Враждата можела да причини неприятности между членовете на новата управа.

Оуен сви рамене.

— Ако нещо ги притеснява, могат да подминат офертата ни. Не се тревожа, че ще загубим групата на Роулингс. Тази сутрин позвъних в главното управление. Бизнес средите направо са полудели по новината за барака ни и за сливането. Вярвай ми, към акциите на Съдърленд и Таунсенд проявяват огромен интерес.

— Не исках да кажа това, Оуен.

— Какво искаше да кажеш?

Тя го погледна много сериозно.

— Вечерта след сватбата някой нарочно се опита да ни развали отношенията като ме накара да видя предварително копие от изявлението за пресата за сливането.

— И много добре си свърши работата този някой — изсумтя Оуен. — Всеки път, когато се сетя, че прекарах първата си брачна нощ с възглавница между мен и жена ми, направо полудявам.

— Това е изключително трогателно — отвърна сухо Анджи. — Но ти така и не разбра мисълта ми.

Той скръсти ръце.

— Хайде обясни ми.

— Искам да кажа, че някой очевидно се опитва да навреди на сливането. Не смяташ ли, че е по-добре да откриеш кой го прави?

— Да не би да мислиш, че не правя нищо по този въпрос? — попита тихо той.

— Ами? — Тя наклони глава на една страна. — Имаш ли някакви идеи?

Той отпусна ръцете си и ги пъхна в джобовете.

— Още не ми се иска да ги обсъждам.

— Защо?

— Защото още не съм сигурен. — Той сам улови раздразнението в гласа си и си наложи да се успокои.

— Страхуваш се, че някой от роднините ти стои зад всичко това, нали? Страх те е, че ще се окаже заговор вътре в семейството.

В първия момент почувства изкушението да отрече. Но Анджи го наблюдаваше с ясните си тюркоазни очи и разбра, че тя интуитивно е стигнала до заключението, до което бе стигнал и той след дълго и мъчително обмисляне.

— Да, мътните го взели. Точно така.

Анджи нежно докосна ръката му.

— Всичко е наред, нали знаеш. Не е нужно да ги защитаваш пред мен. Аз също съм част от семейството, нали не си забравил?

Той я погледна.

— Не мислех по този начин.

Тя се усмихна лекичко, в очите й бе събрана топлота.

— Не се опитвай да ме закриляш и да ме държиш настрана. Можем да се справим заедно. Аз съм ти жена.

— Все още не се чувствам напълно уверен — отвърна той.

— Уверен в какво?

— Ти и аз — призна той. — Имаме официален документ, на който пише, че си ми жена. Носиш моята халка. Отведох те в леглото си, но има нещо, което все още липсва.

— Какво още искаш? — попита го тя:

— Не знам.

Анджи вдигна вежди. След това се усмихна.

— Кажи ми, когато го измислиш. Междувременно се опитай се държиш с мен като със съпруга. Нека да ти помогна, да разчистим тази каша.

Искаше му се да спори с нея. Искаше му се да настоява да му признае, че го обича, че е негова, също както и преди онази объркана първа брачна нощ. Само че не можеше да измисли как да повдигне въпроса тук на глупавия кей.

Ще чака, обеща си Оуен. Беше готов да чака, докато вкара Анджи в леглото си тази вечер. Може би тогава ще успее да измисли как да оправи нещата между тях. Изглежда най-добре се разбираше с Анджи в леглото.

— Оуен?

— Няма нищо за разчистване — отвърна хладно той. — Все още няма. — Хвана я за ръката и тръгна по кея.

— Оуен, моля те, не ме карай да си мълча. Това също е проблем.

— Това е бизнес, Анджи.

— Не, не е. Става въпрос за семейството. Знаеш, че е така.

Оуен изстена, усетил, че няма да успее да я отдалечи от проблема, но и сам не беше вече сигурен, че иска. Разбираше проблемите в бизнеса, но не успяваше да разбере семейните проблеми. Точно тях умееше да разплита Анджи.

— Свикнал съм да се справям сам с подобни неща — отвърна й Оуен.

— Знам, но вече не си сам. Имаш мен, нали не си забравил?

Той се усмихна бавно.

— Как мога да забравя?

— Точно така. Както ти сам каза веднъж, двамата сме свързани завинаги. Мисля, че трябва да съберем всички факти и да видим какво ще излезе — продължи Анджи.

Оуен се замисли над думите й.

— Проблемът е, че не разполагаме с много факти. Но през всичкото това време имам усещането, че който стои зад тези проблеми е някой от милото ми любящо семейство. Никой друг не би посмял да направи опит да провали сливането.

— Но и никой от семейството не би рискувал последиците от един провал — изтъкна Анджи. — Поне не и финансово. На всички ще им е много по-добре като акциите се изкупуват успешно.

— Това е така — съгласи се Оуен и я погледна. — Но ми се струва прекалено очевидно, че който прави тези опити има още нещо наум, не само финансовата страна.

Анджи кимна.

— Някой се опитва да подпалва старата вражда. Този някой предпочита да изгуби възможните приходи от сливането, отколкото да види как Таунсенд и Съдърленд заравят томахавката.

Оуен въздъхна.

— Силия, Дъруин или Хелън. Един от тримата е.

— Силия не е била тук преди трийсет години.

— Не, но предполагам си чувала старата приказка за този, който е по-голям роялист и от краля. А тя е изключително предана на паметта на татко. Може и да се е заела да навреди на сливането, защото е знаела, че татко ще е против.

— Ами леля ти и чичо ти?

— Не знам. Също като татко и те винаги отказват да говорят за това, което се е случило преди трийсет години.

— Защо не попитаме Бети?

Оуен се намръщи.

— Бети ли?

— Нали още тогава е работила за семейството?

— Тъкмо е била постъпила на работа. Но едва ли е била наясно какво е ставало в ядрото на семейството.

— Ще се учудиш като разбереш колко много знае прислугата за ядрото на семейството. Нека поговорим с нея.

Оуен се поколеба, но след това реши, че няма да е зле да опитат.

— Добре.

 

 

Бети посегна към свистящия чайник. Вдигна го от печката и изсипа врящата вода в каната за чай.

— Разбира си, че знаех, че се е случило нещо ужасно. Никой не говореше за това и всички се бяха умълчали дни наред. — Тя погледна Оуен, докато пренасяше каната на масата. — Леля ти плака много. Баща ти беше бесен. Дъруин често се срещаше с Хелън и щяха да се сгодяват. Мисля, че и той знаеше какво става. Държеше се доста необичайно.

— Но ти не знаеш какво точно се е случило? — Оуен я наблюдаваше как сипва чай и на тримата.

— Знаех само, че е нещо свързано с бизнеса, и че всички полудяват, когато чуят името Таунсенд. — Тя вдигна едната си вежда и погледна към Анджи. — Не се обиждай.

— Сега името й е Съдърленд, не е Таунсенд — каза Оуен. Така че не се притеснявай, че ще я обидиш.

Анджи взе чашата.

— Не му обръщай внимание, Бети.

— Правилно. — Бети ги погледна замислено. — Знаете ли, трудно може да повярва човек, че лошите чувства са се запазили след всичките тези години. Никога не разбрах какво точно стана. Сделки се провалят едва ли не всеки ден. Тук съм достатъчно дълго и знам, че е така. Никой не пази лошите спомени и няма зъб на друг цели трийсет години.

— Възможно е, ако не става въпрос само за бизнес — прошепна Анджи. Погледна към Оуен. — А и вече преценихме, че тук не става въпрос само за бизнес.

— Точно така — съгласи той и погледна Анджи в очите. — За някой в това семейство, нещата са прекалено лични.

— Иска ми се да ви помогна — каза Бети. — Всичко, което знам, е, че семейство Таунсенд причиниха много мъка тук преди трийсет години. Що се отнася до мен, крайно време е старата вражда да бъде погребана и забравена.

— Вече е погребана — каза Оуен. — Само че някой не иска да я забрави.

— Скоро всичко ще свърши — предрече Бети и погледна многозначително Оуен. — Винаги съм знаела, че проявяваш много повече здрав разум от баща си. Той беше добър човек в много отношения, но за някои неща човек просто не можеше да се разбере с него. Когато ставаше въпрос за семейство Таунсенд, например.

— Знам — каза Оуен и се усмихна на Анджи. — Невинаги е лесно да се справиш с някой от това семейство. Трябва да притежаваш специални умения и усет.

Анджи му се оплези. Той се разсмя.

Петнадесет минути по-късно, след като не бяха научили нищо ново, Оуен пое ръката на жена си и двамата излязоха от кухнята.

— Сега какво? — попита тя докато вървяха по мрачния коридор.

— Не съм сигурен. Би трябвало да събера всички и да ги изправя един срещу друг. Все от някого ще излезе истината.

— Можеш да причиниш много болка, ако постъпиш така.

— Пет пари не давам дали ще причиня болка на този, който е виновен. Не и след това, което се случи днес следобед.

Анджи го погледна.

— И с какво случката днес е по-неприятна от останалите?

Оуен спря в средата на коридора. Постави ръце на раменете й.

— Нима не разбираш какво се случи днес?

Анджи сбърчи чело.

— Разбирам. Някой очевидно е казал на Роулингс, че бракът ни е фалшив. Това е още един опит да се разклати излизането на акциите.

Той изстена заради лековерието й.

— Само отчасти. Това, което някой се е опитал да направи, е да ни скара, Анджи. Двамата с теб.

— За какво говориш?

— Та ти наистина си наивна. Слушай, пак ще ти го обясня. Не беше никаква случайност, че ми казаха как си отишла в кафенето с Роулингс. Някой е искал да си помисля, че му продаваш вътрешна информация, може би дори, че се опитваш да направиш сделка с акциите. Някой се опитва да ми докаже, че дори и след толкова години нещата не са се променили, че на член от семейство Таунсенд не може да се има доверие.

Очите на Анджи се разшириха от изненада. След това там избухна гняв.

— Каква наглост — изломоти тя. — Какво подмолна, гнусна и противна наглост. Нагласена работа. Значи аз е трябвало да приличам на предателка.

— Точно така. Сега вече схвана — каза Оуен. Не успя да сдържи киселата си усмивка. — И ти се чудеше защо ние големите мъже шовинисти те смятаме за малко наивна, а?

— Просто съм била напълно невинна — беснееше тя.

— Господи, аз ли не знам — рече нетърпеливо той.

Тя мигна изненадана. След това по устните й плъзна усмивка. Една чудесна, самодоволна, истинска женска усмивка.

— Знаел си значи, а? — попита тя.