Джейн Ан Кренц
Нощта на истината (7)

Седма глава

Оуен отнесе Анджи по коридора на втория етаж чак до спалнята. Там я стовари безцеремонно върху голямото легло с четири колони. Подпря се с една ръка върху богато резбованата колона и я загледа гневно и предизвикателно.

— Е? — попита той.

— Какво „е“? — Анджи се изправи и отметна косата от лицето си. Подгъна крака и приглади полата, която й стигаше до прасците така, че да скрие коленете.

— Няма ли да започнеш да пищиш? Нещо такова. Не искаш ли Лангли да се втурне да те спасява?

— Не особено. — Анджи се зае с разкопчаната шнола на косата. Пръстите й трепереха толкова силно, че не успяваше да я закопчае. Подхвърли шнолата към масичката до леглото с надеждата, че това сравнително небрежно действие ще прикрие нервността й.

Оуен нарочно постави едното си коляно на леглото. Дебелият матрак поддаде под тежестта му.

— И защо не искаш Лангли да хукне насам?

— Нямам нужда да бъда спасявана от собствения си съпруг — усмихна се приканващо Анджи, напълно наясно докъде ще ги доведе всичко това.

Жребият бе хвърлен в онзи разгорещен момент долу на терасата. Тя добре разбираше, че е дошло времето да престане да отблъсква Оуен физически. Вече знаеше, че това е единственият начин, по който той умее да общува с нея. Беше го лишила от интимността, тъй като това я излагаше на емоционален риск. Но вероятно вече бе крайно време да поеме този риск. Той бе неин съпруг и я желаеше.

Трябваше да прояви смелост тази вечер, реши Анджи. Интуицията й подсказваше, че нещата са достигнали повратен момент в отношенията й с Оуен.

— Значи нямаш нужда да бъдеш спасявана от собствения си съпруг? — Ръката на Оуен, топла, силна и решителна, я сграбчи за крака. — Ако говориш за мен, трябва да те предупредя, че все още не се чувствам като твой съпруг, Анджи.

— Като ерген ли се чувстваш?

— Не. — Той поклати глава бавно и убедено, очите му искрящи и напрегнати. — Определено не съм ерген. Чувствам се пленник в ничия земя. Желая съпругата си, но тя не ме желае.

Анджи преглътна неуверено.

— Това не е истина. Знаеш много добре, че не е вярно. Никога не съм казвала, че не те желая.

Той бавно се приведе над нея и я бутна на възглавниците. Очите му не се откъсваха от нейните.

Под искрящия поглед на Оуен, младата жена усети как у нея потръпва нещо първично и много женствено. Усети цялото си тяло като оживяло под тежестта му.

— Желаеш ли ме? — попита той.

— Да.

— Покажи ми. — Оуен прокара пръсти през косата й и я задържа неподвижна. — Покажи ми, че ме желаеш, жено. Господ ми е свидетел, че умирам за теб. Ще се побъркам от желание.

Тя видя истината в очите му. Може би той не разбираше любовта, но тази вечер Оуен можеше да напише цяла книга по въпроса на неудовлетвореното желание. Цялата му мощна мъжка страст бе насочена към нея.

„С тялото си те обожествявам.“

Оуен й беше съпруг. Тя го обичаше. Никога не бе желала някого или нещо толкова силно, колкото желаеше този мъж, когото обичаше с цялото си сърце.

— Оуен — прошепна Анджи. — Оуен, желая те. Винаги съм те желала. И ти го знаеш. — Тя видя пламъка в очите му. Постави длани от двете страни на лицето му и бавно сведе устните му към своите.

— Анджи.

Устните на Оуен покриха нейните с отчаян глад, който тя никога не бе усещала у него. В миналото бе усещала страстта в целувките му, но той винаги се контролираше. Въпреки това я бе усетила, но никога не я бе изпитвала. Тази вечер страстта на съпруга й бе огнена буря, която се готвеше да ги помете и двамата.

Оуен задържа лицето й между дланите си, докато устата му покоряваше нейната. Той нахлу зад сладката влага на устните интимно и с настойчивост, и накара всичките й сетива да пламнат.

Усети, че Оуен се надига от нея. Готвеше се да негодува, но замълча, когато почувства пръстите му на копчетата на копринената й блуза.

Когато усети, че се затруднява, разбра, че не само тя трепери от желание. За Оуен е толкова нетипично да проявява несръчност, мислеше си с нарастваща почуда тя. Кой знае защо това, че съпругът й бе напълно лишен от чувствен финес в този важен момент, я очарова и той й стана още по-мил.

— Тъпи копчета — измърмори Оуен. Отказа се от опитите си да ги разкопчае и дръпна рязко нежната блузка.

Анджи потисна изуменото си възклицание, когато копчетата се разлетяха навсякъде из стаята.

— Господи, Оуен!

— Всичко е наред — увери я грубо той, докато я целуваше горещо и настойчиво по шията. — Ще ти купя колкото блузи искаш, кълна се. — Погали гърдата й, а палецът му се спря на зърното. — Сто блузи, милион блузи. Просто ме остави да те докосвам, сладката ми. Имам нужда да те докосвам, да те усещам. — След това устата му се спусна върху гърдата й.

Анджи си пое рязко дъх, а пръстите й се забиха в раменете на Оуен. Тя се изви към него, когато ръката му се плъзна по корема към извивката на бедрото.

— Да, любима. Да. Ще бъде толкова хубаво, Анджи. Толкова прекрасно! — Оуен откри закопчалката на полата, направи един или два опита да я разкопчае и накрая заряза опитите. Ръцете му се плъзнаха по-надолу. Откри подгъва на полата и събра досадната дреха на кръста й.

Младата жена потръпна, когато усети пръстите му по вътрешната страна на бедрото си. Дишането й се ускори, щом той разтвори краката й със своя. Панталоните му й се сториха изключително груби, когато докоснаха кожата й. Смътно усети, че го е стиснала здраво и се е надигнала към него, устремена към по-интимно докосване.

— Анджи, кажи ми отново, че ме желаеш. Кажи ми го.

— Желая те. Желая те. Желая те! — Тя покри твърдата му брадичка и силната шия с кратки лакоми целувки.

Оуен се опита да напипа и накрая откри края на копринения й чорапогащник. Смъкна го от бедрата и после чак до глезените. Когато най-сетне тя се отърва от чорапите си, той плъзна ръка по крака й, докато накрая бе на сантиметри от горещата й влажна женственост.

След това с нисък гърлен стон, той я откри и я покри с ръка.

— Оуен. О, моля те, Оуен. Моля те. — Тя се извиваше под ръката му. Усещаше го как я дразни с пръсти и си помисли, че ще полудее. Притисна се към него, без да спира да го моли за още.

Всичко се случваше прекалено бързо и тя не можеше да мисли трезво. Сякаш бе попаднала в разгара на гръмотевична буря.

— Да, скъпа. Толкова е хубаво. Знаех, че ще е така. Гореща и мека, и възбудена. — Докато говореше, той плъзна един пръст в нея, а палецът му галеше тайното подуто местенце, скрито сред тъмните косми между бедрата. — Готова си за мен. Искаш го толкова, колкото и аз.

Анджи извика приглушено. Всеки нерв в тялото й бе обтегнат от напрежение. Знаеше, че Оуен го усеща. Чу възклицанието му от задоволство, когато чу смъкването на ципа.

— Оуен? — Тя отвори очи и го погледна с премрежен поглед.

Той наблюдаваше лицето й в напрегнато очакване.

— Сега, скъпа. Тази вечер. Толкова си красива, толкова готова за мен. Не мога да чакам повече, за да те направя своя съпруга.

— Да.

Тя затвори очи и пръстите й отново стиснаха раменете му, докато той бавно навлезе в нея.

Изпълни я постепенно и докрай, наслаждавайки се на усещането.

— Да не те нараних? — Челото на Оуен бе овлажняло от пот.

— Не, никога.

Анджи тръпнеше, докато го приемаше в себе си. Почувства се така, сякаш е поела всичко, и желанието му, и мъжката му сила, самата същност на Оуен Съдърленд. Сега, в този момент, той й принадлежеше изцяло и тя бе убедена, че също му принадлежи.

Вече навлязъл дълбоко в нея, Оуен обхвана лицето й между дланите си. В един безкраен миг, той се вгледа в нея с очи искрящи от вълнение и на Анджи й се прииска да заплаче и да се разсмее от щастие.

— Здравейте, госпожо Оуен Съдърленд — прошепна той. Гласът му бе невероятно нежен, но в него ясно личеше задоволството.

Би трябвало да е ужасена от това задоволство, помисли си мрачно Анджи. Но в действителност не беше. Сигурно защото освен задоволството бе забелязала и негласното обещание за обвързаност.

Оуен й се отдаваше тази вечер със същата настойчивост, която изискваше.

След това той започна да се движи в нея и Анджи забрави всички свои мисли. С приглушено възклицание тя се отдаде на вихъра, който я понесе.

Анджи се размърда в прегръдката на Оуен малко по-късно. Понечи да се обърне и усети, че полата й е събрана на кръста. Блузата й все още беше на нея, разтворена, откриваща едната й гърда и само частично прикриваща другата. Чорапогащникът й лежеше на пода до леглото.

Оуен се бе проснал до нея, прегърнал я собственически с едната ръка, а другата подпъхната под главата му. Единият му крак лежеше върху нейния. Усети грубата тъкан на панталона му върху крака си.

Анджи гледаше преплетените им тела. Ципът на Оуен все още беше свален. Ризата му бе само наполовина разкопчана. Забеляза възбуждащите остри къдрави косъмчета, които се промъкваха през разкопчаната риза и панталон.

— Май точно така изглеждат нещата след сцена на необуздана похот, какво ще кажеш? — Той все още не бе отворил очи.

— Май да. Ако трябва да сме честни, е точно така — усмихна се Анджи. — Сега като го каза, се чувствам направо изтощена.

Оуен отвори едното си око.

— Не го бях планирал точно по този начин.

— Знам как го беше планирал. Щеше да има шампанско, рум сървис и младоженски апартамент. Не си ли спомняш, че бях там. — Анджи плъзна пръсти под ризата му.

— Как да не помня. — Устата на Оуен леко се изкриви. Отвори и двете си очи и там проблесна лениво задоволство. — Нещата не вървяха точно по план, но няма значение. — Ръката му се спусна по голия й крак. — Сега вече всичко е наред.

— Така ли?

— А-ха. — Дланта му подхвана главата й и привлече устните й към своите. Целуна я бавно, упойващо, с дълбока нежност и настоятелност. — Всичко е просто чудесно. Беше крайно време. Накара ме да чакам прекалено дълго, жено.

— Оуен…

— Шшт. — Той се претърколи върху нея и я притисна между ръцете си. — Все още не сме приключили с първата си брачна нощ.

— Наистина ли?

— Наистина. Но не се притеснявай. Този път ще го направим с малко повече класа. По дяволите, този път дори ще си сваля панталоните.

Следващия път, когато Анджи се размърда и се протегна в прегръдката на Оуен, тя усети, че той е напълно буден, с поглед забоден в притъмняващия таван. Веднага усети промяната в настроението му.

— Оуен? Какво не е наред?

Ръката му стисна нейната, за да я успокои.

— Не, скъпа. Просто си мислех. Това е всичко.

— За какво? За нас ли?

— Не.

Анджи се намръщи в настъпващия мрак.

— Много благодаря.

Той извърна глава и я погледна учудено.

— Какво искаше да кажеш с това? Защо трябва да мисля за нас? Нещата сега са наред. Най-сетне бракът ни влезе в нормалните си релси. Всичко между нас е уредено.

— Ясно, разбирам. Всичко е уредено. Просто така?

Той събра косата й в ръка и я подръпна нежно.

— Я ме целуни!

Тя се подчини и сведе устни, за да докосне неговите. Той лекичко задържа долната й устна, а след това я привлече и задълбочи целувката.

— Вече ти казах — промърмори Оуен. — Всичко между нас е уредено. А си мислех за онова, което ми каза, докато бяхме на терасата.

— Онова, което те превърна от цивилизован мъж в пещерняк ли?

Той подмина определението й.

— Да предложа работа на Лангли.

— Това ли било?

— Да. Това. Защо го каза, Анджи?

— Сигурно ако се опитам да ти обясня, пак ще избухнеш — отвърна тя.

— Поне опитай.

— Добре, слушай. Мисля, че трябва да предложиш на Глен добро място в компанията. Можеш да го направиш. Имаш властта да назначаваш, когото прецениш, на който и да е висок пост.

— Посочи ми поне една разумна причина, поради която да трябва да предлагам работа на Лангли.

— Ще ти дам три причини. Първите две са Силия и сестра ти Ким. Те ще се зарадват много повече, отколкото би могъл да си представиш. Вече се чувстват достатъчно отритнати и изолирани от завещанието на баща ти. А ти, като отказваш да приемеш съпруга на Ким, още повече задълбочаваш това чувство. Ако направиш предложение на Глен, така и Ким, и Силия ще усетят, че уважаваш желанията им, че ги обичаш. Това ще бъде страхотен жест от твоя страна, Оуен.

— Компания като хотелите „Съдърленд“ не се управлява със страхотни жестове.

— Нищо няма да ти стане от един-единствен жест. Можеш да си позволиш да го направиш.

— Каза, че причините да направя на Лангли предложение, са три. Коя, значи е третата?

Анджи се усмихна, когато усети вкуса на победата.

— Можеш да направиш жеста си без всякакви притеснения, защото Глен ще ти откаже.

— Какво ще направи?

— Нали ме чу? Глен няма никакво намерение да работи за теб. Не го упреквам. Сигурно ще се окажеш ужасен шеф. Но това в случая няма никакво значение. Той е получил страхотна оферта от някаква инженерна фирма в Сиатъл и смята да приеме.

— Наистина ли? — попита подозрително Оуен. — Защо тогава трябва да участвам в тази шарада и да му правя предложение?

— Нали ти казах? Заради Силия и Ким. Глен ми спомена, че Ким направо се топи от мъка, че не си давал никакъв знак, че си готов да приемеш съпруга й.

— Нея пък какво я интересува? — измърмори Оуен.

— Защото си големият й брат, разбира се. Напълно естествено е да търси одобрението ти. Аз съм по-малка сестра, Оуен. Много добре знам какво говоря. Глен иска ти да направиш този жест единствено заради Ким. След това любезно ще ти откаже и ще приеме работата в Сиатъл.

— Лангли ли ти каза всичко това?

— Да. Тази вечер, докато си говорехме на канапето.

— И ти му повярва?

Анджи най-сетне усети, че предложението й е прието доста скептично. Намръщи се.

— Разбира се, че му повярвах. Защо му е на Глен да ме лъже?

— За да направиш точно това, което ти направи.

Анджи веднага стана сериозна.

— Оуен, как можа да кажеш подобно нещо?

— Много лесно. Имам малко по-голям опит с мъже като Лангли от теб, скъпа. Ти си била защитена от всичко и от всички. Напълно естествено е да си толкова доверчива. За съжаление Ким има същия проблем. Тя също се е хванала на въдицата на Лангли.

Анджи седна в леглото, а гневът отново я обзе.

— Я ми кажи истината, Оуен. Имаш ли някакво доказателство, че Глен се е оженил за сестра ти заради връзката й с хотелите „Съдърленд“ или го подозираш така, по принцип?

— Няма нужда да търся неопровержими доказателства. Той й завъртя главата, без да й остави възможност да се опомни. Ожениха се по-малко от три месеца след като се запознаха. След два месеца Ким започна да ме преследва да осигуря работа на Лангли във веригата хотели. Я ми кажи ти, това не е ли малко подозрително?

— Значи той й е завъртял главата, така ли? — усмихна се бавно Анджи. — За три месеца, казваш? Ами май и с мен се случи същото, нали не бъркам?

Оуен се намръщи.

— Не се опитвай да сравняваш нещата, Анджи. Те просто са различни.

Анджи стисна устни и се замисли.

— Да видим сега. След бързо тримесечно ухажване, веднага след сватбата, се разкрива, че младоженецът проявява сериозен интерес към бизнеса в семейството на булката. Ако питаш мен, това е много подозрително. Сега вече ми е пределно ясно защо беше толкова притеснен. Всъщност, вече съм наясно как си се чувствал.

— По дяволите, Анджи, не започвай. Поне тази вечер не ми се слуша за това.

— Както кажеш, Оуен.

Той я погледна уморено.

— Така вече е по-добре. — Когато тя не започна да спори, той бавно се усмихна и се протегна към нея. — Много по-добре.

Оуен се събуди малко преди зазоряване. Полежа притихнал, наслаждавайки се на топлото меко тяло на Анджи, сгушено до него. Усещането бе чудесно. Така и трябваше да бъде. Тя бе негова. Неговата съпруга.

Обърна глава, за да я погледа в утринния сумрак. Косата й бе като оплетен огнен език на фона на възглавницата, тъмните й медни ресници бяха притворени, скрили тюркоазните очи. Меките й устни бяха леко отворени, мамещи за целувка, дори и в съня. Възбуждащата й женствена миризма сякаш подраска с нокти по него и го възбуди.

Оуен се замисли дали да не я събуди, за да се любят отново. След това си спомни колко много му бе дала през изминалата нощ. С искрено неудоволствие реши да не бъде егоист и да я остави да поспи.

Определено не се бе проявил като джентълмен миналата нощ, помисли си той докато се измъкваше внимателно изпод завивките. Първата му нощ с Анджи не бе преминала както бе възнамерявал. Но тази сутрин, всичко това вече нямаше значение. Бракът им бе консумиран. Двамата с Анджи бяха мъж и жена.

Усети прилив на възторжено задоволство, докато влизаше в банята и пускаше душа. Не успя да си спомни кога за последен път се е чувствал толкова добре. Когато стъпи под душа, по устните му играеше доволна усмивка.

Двадесет минути по-късно, все още усмихнат, той слезе енергично по стълбите и влезе в трапезарията. Бети подреждаше кафеника и панер с прясно опечени кифлички на масата.

— Добро утро, господине.

— Добро утро, Бети. — Оуен седна и взе кафеника. Ароматът на прясно смляно и сварено кафе, беше невероятен. — Между другото. Една дума към мъдрите. Ако искаш да останеш тук, докато се пенсионираш, предлагам в бъдеще да не коментираш навиците и предпочитанията ми с другите в къщата.

Бети се усмихна със задоволство.

— Не можеш да ме уволниш, Оуен Съдърленд. Повече от трийсет години работя за това семейство. Помня те още от времето, когато се промъкваше и накачулваше стол върху стол, за да достигнеш до буркана със сладките.

— Сигурен съм, че този спомен извиква сълзи на умиление в очите ти, Бети, но вече не ми се налага да крада сладки. Просто се протягам и ги взимам. И то толкова, колкото пожелая.

— Безмилостен, значи, а? Това ли се опитваш да ми кажеш? — изхихика се Бети, очевидно, без да изпитва и капчица страх. — Я си спести заплахите, бе момче. Хич не можеш да ме уплашиш. И ако искаш да знаеш защо казах на сестра ти, че двамата с младата ти жена не спите в едно легло, ще ти кажа.

— Добре, де. Защо каза на Ким?

Бети се ухили доволно.

— Защото много добре знаех, че веднага ще стигне до ушите ти, разбира се. Реших, че тогава ще направиш нещо по въпроса. А още щом влезе преди малко, по изражението ти личеше, че тази нощ си се заел с проблема.

Оуен успя да направи кисела гримаса.

— Решила си, значи, да се направиш на Купидон, така ли да разбирам?

— Така, я. Веднага разбрах, че нещо между теб и госпожата не е наред. Виждаше се, че е лудо влюбена в теб, но се чувства доста несигурна. Когато разбрах, че дори не спите заедно, тогава реших, че това до голяма степен е част от проблема.

— Така ли е наистина?

— А-ха. Дадох ви малък тласък. Трябва да ви ритне човек по пустата Съдърлендовска гордост.

— Бети, просто имаш късмет, че тази сутрин съм в добро настроение. Не мога да ти кажа нищо повече. — Оуен си взе една от горещите кифлички, разряза я и я заля с мед.

— Добро настроение значи? Една добра жена може да направи това за съпруга си. А няма съмнение, че си си намерил много добра жена. — Бети взе подноса и се упъти към вратата.

Оуен веднага прецени, че не може нищо да каже за това нейно заключение. Захапа кифличката. Беше чудесна. Изяде я и посегна за нова.

Глен Лангли влезе прозявайки се. Видя кифличките на масата и седна.

— Добро утро, Съдърленд. Всичките кифлички ли смяташ да изядеш?

— Можеш да си вземеш една.

— Боже, колко съм ти задължен. Сигурно господарят на имението се чувства щедър тази сутрин. — Глен си взе една и си наля кафе.

Оуен не обърна внимание на това и продължи да дъвче умислено.

— Ти наистина ли искаш да работиш за мен?

Глен го погледна изненадано.

— Не, разбира си. Не се обиждай, Съдърленд, но мисля, че ще се окажеш кофти шеф. От теб искам единствено предложение за работа. И искам да го направиш пред Ким.

— Анджи твърди, че ако ти направя предложението, ти ще го откажеш. Каква гаранция имам, че наистина ще ми откажеш?

Глен сви рамене.

— Абсолютно никаква. Ще го направиш пред свидетел, а именно пред сестра си. Ако си променя мнението и реша да приема предложението, тогава ще трябва да ме търпиш.

— И аз от това се страхувам.

— Разбирам те напълно — каза Глен. — Прав си да се притесняваш. Повярвай ми, Съдърленд, може и да си най-ужасният изпълнителен директор, но ти обещавам, че ако ме вземеш в борда като служител, ще ти стъжня живота.

Оуен се усмихна бавно, веднага разбрал заплахата.

— Да, сигурен съм, че ще го направиш. Защо се ожени за Ким?

— По обичайната причина. Влюбих се в нея още първия път, когато я видях. Разбрах, че най-доброто, което мога да направя, е да я грабна веднага, ако не исках да я изгубя. Не исках да й оставям прекалено много време да мисли. Дай на някоя жена достатъчно време тя ще измисли всевъзможни проблеми, а мъжът има да си бие главата как да ги разреши. Разбираш ли какво искам да кажа?

Оуен веднага се сети какво бе преживял през първата си брачна нощ. Намръщи се.

— Много добре те разбирам.

— Така и предположих. Прецених как стоят нещата при Ким и семейството ви и реагирах веднага. Знаех, че ти ще се окажеш най-голямото препятствие. Омагьосах Ким и се оженихме, без да й давам възможност да се тормози за одобрението ти.

— Защо реши, че няма да те одобря?

— Ти си по-големият й брат, нали? По-големите братя рядко одобряват хората, за които се женят сестрите им. Ами че и аз имам по-малка сестра. Много добре знам какво говоря. Това, да кажем, си беше напълно нормално, но Ким бе загубила баща си само преди две години. Това означаваше, че баткото ще е поел и задълженията на баща. И щеше да се окаже, че човек не може да вземе този изпит.

— Затова реши да прескочиш някой и друг етап от трасето с вихрено ухажване и бързичък брак.

Глен срещна погледа на Оуен.

— Точно така. Сега, разбира се, сам трябва да си сърбам попарата. Поне жена ми е до мен и не се налага да бързам, за да ти доказвам истината.

— По дяволите — каза Оуен.

— Да, разбирам те. И все ми се струва, че двамата с теб имаме много повече общи неща, отколкото предполагаш. Мисля, че действаме по един начин.

— Действай на секундата, свърши каквото трябва да се свърши, а бъркотията остава за после, така ли? — Оуен изяде и последната си кифличка. Скръсти ръце и ги подпря на масата.

— Нали точно това правиш в момента? — попита тихо Глен. — Разчистваш бъркотията? Както разбрах, не идваш много често тук на Нефритеното езеро. След като си довел и жена си, а си знаел, че няма да я посрещнат с отворени обятия, значи си попаднал в безизходица. Сигурно нещо свързано със сливането. Близо съм, нали?

Оуен не отговори.

— Готов съм да се споразумея с теб, Съдърленд. Направи ме предложение, наистина добро предложение. Ще го откажа и ще отведа Ким оттук. Поне така ще имаш един проблем по-малко.

— Ами ако тя не пожелае да тръгне с теб, Лангли? — попита внимателно Оуен. — Ким настоява ти да работиш в хотелиерския бизнес. Също и майка й.

— Просто ще трябва да поема риска. Разчитам на факта, че ме обича, и че знае, че и аз я обичам. Мисля, че ще ми повери бъдещето си.

Оуен изруга тихо и се отпусна назад. Напъха ръце в джобовете си и протегна крака от едната страна на масата. Лангли беше мъжко момче. Много повече, отколкото бе предполагал. Оказва се, че преценката на Анджи е била правилна.

Тя не знаеше кой знае колко за бизнеса и хотелите, но той беше готов да признае, че разбира много повече от задружността в едно семейство, отколкото него самия.

Когато няколко минути по-късно Ким влезе, той все още мислеше за това, а Глен продължаваше да си пие кафето. Тя се отправи директно към съпруга си, целуна го лекичко, а след това седна и си сипа кафе.

— Добро утро, Оуен — поздрави го студено тя.

— Здрасти, Ким.

— Хубаво се изложи снощи.

Той реши, че настроението му тази сутрин е все още много хубаво, за да се остави да бъде развалено.

— Оженил съм се за момиче от семейство Таунсенд. Те стават доста колоритни, когато се развълнувани или възбудени. Затова пък ние от семейство Съдърленд сме много по-твърди. Пламваме с дяволски огън, когато някой засегне гордостта ни, не съм ли прав?

Ким го гледаше несигурно.

— Какви ги говориш, Оуен?

— Няма значение. — Оуен взе решение. — Тъкмо се канех да предложа на мъжа ти поста на вицепрезидент в инженерния сектор на новата компания „Съдърленд и Таунсенд“. Може да започне работа веднага и да подготви необходимото за първия ни съвместен хотел в южната част на Тихия океан. Работата ще бъде свързана с доста пътуване и местене, докато тече строежа, но ако искаш можеш да пътуваш с него.

Вилицата на Ким издрънча на чинията.

— Оуен, ти сериозно ли говориш? — Тя го гледаше и не можеше да повярва. — Наистина ли?

Той вдигна очи към Лангли и задържа погледа му.

— Познаваш ме, Ким. Никога не говоря просто така. Глен получава поста, стига да го иска. Нещо ми подсказва, че ще свърши чудесна работа за „Съдърленд и Таунсенд“.

— Оуен, та това е чудесно. Знам, че няма да съжаляваш. — Ким скочи от мястото си, заобиколи масата и прегърна бурно брат си. — Благодаря ти, Оуен. Много, много ти благодаря.

Оуен забеляза, че в очите на сестра му блестят сълзи. Усмихна се едва-едва.

— Ей, дечко, всичко е наред. Това е най-малкото, което мога да направя за член от семейството.

— Да, бе — засмя се Ким. Изпълнена с щастие, тя пусна Оуен и се върна на мястото си. — Това е страхотно, нали, Глен?

— Да — каза Глен. — Наистина е страхотно. Само че има нещо дребно.

Ким се намръщи.

— Какво нещо дребно?

— Получих по-добро предложение в Сиатъл. Истината е, че предпочитам да работя над системите за самолетен контрол, отколкото да се мъча с климатиците на хотела или дори инсталацията им. Много съм задължен на брат ти, но ще откажа предложението му.

— Но, Глен…

Оуен прекъсна недоволните думи на Ким.

— Предложението е добро, Лангли — отвърна тихо той. — Ако не беше, просто нямаше да ти го направя. Както казах преди малко, никога не казвам нещо просто така.

Глен се усмихна.

— Знам. И много ценя това твое качество. Но си мисля, че ще е по-добре ако двамата с Ким се преместим в Сиатъл.

Оуен се изправи.

— Разбрах те. Обсъдете го. Каквото и да решите, аз съм съгласен. Ще се видим по-късно.

Денят е чудесен, мислеше си Оуен, докато излизаше от къщата на утринното слънце. Не си спомняше Нефритеното езеро някого да е било в точно този великолепен синьо-зелен цвят. Дори и планините изглеждаха по-живописни тази сутрин. Не бяха толкова мрачни и заплашително надвиснали. За пръв път атмосферата около Нефритеното езеро не го накара да се почувства като в клетка.

Оуен извърна поглед към прозореца на голямата спалня. Беше отворен. Видя, че Анджи се е надвесила и гледа езерото. Беше се увила в халата си, а косата й, още оплетена от съня, леко се стелеше по раменете й. Когато усети, че той я гледа, му се усмихна и му прати въздушна целувка.

Оуен се усмихна широко и й махана с ръка. Веднага забеляза, че тя се изчерви.

Тръгна бавно по пътеката и си заподсвирква. Насочи се към навеса, за да види какво прави Джефрис.