Джейн Ан Кренц
Нощта на истината (3)

Трета глава

Накрая, вместо меч, използваха две огромни възглавници, които Анджи откри в гардероба. Само че докато лежеше будна от своята страна на огромното легло и чакаше зазоряването, на Анджи й се струваше, че възглавниците са сякаш от стомана. Бариерата, която бе поставена между нея и съпруга й бе толкова неподатлива и безмилостна, колкото и стоманения меч.

Чувстваше се нещастна. Беше гузна и наранена, и ядосана, и несигурна, просто нещастна. Най-неприятното бе, че Оуен май заспа още в мига, в който главата му докосна възглавницата.

Постъпвам правилно, повтаряше си Анджи отново и отново, докато часовете пълзяха едва-едва, нетърпимо бавно. Думите сякаш бяха рефрен. Постъпвам правилно.

Изглежда по някое време сънят я бе надвил, защото се стресна и се събуди малко преди зазоряване. Отвори очи и пред погледа й се ширна мрачният сив океан. Отначало се почувства объркана, защото не успя да разбере къде се намира, нито пък какъв е този балдахин.

— Будна ли си? — попита Оуен от своята половина на леглото.

Анджи се сви, когато чу студенината в гласа му. Ами да, каза си тя, какво очакваш след подобна нощ от мъжа, за когото се ожени вчера?

— Да.

— Планирах някои неща.

— Така ли?

— Не ми казвай, че и ти имаш планове — отвърна бавно той.

— Нямам. Не точно. Искам да кажа, че всъщност не съм мислила какво ще правим по-нататък. Знам, че всички очакват да прекараме тук няколко седмици.

— Не мислиш ли, че при тези обстоятелства ще се окаже доста неудобно?

— Не съм мислила за това — отвърна замислено тя. — Хотелът е чудесен и сега сме тук. Можем да се поопознаем през следващите две седмици.

— Анджи, нямам намерение да пропилея следващите две седмици, за да се правя на влюбен младоженец пред няколкостотин човека, които са мои служители, и които ще ни наблюдават всеки път, когато излезем от стаята — отвърна рязко той.

— Сега разбирам от къде идват трудностите — отвърна тя. — Проблемът ти е да се правиш на влюбен младоженец. Особено пък ако не си. Влюбен, искам да кажа.

— Нека разгледаме въпроса от друг ъгъл — измърмори той.

Анджи се извърна към него и се подпря на лакът. Дъхът й спря, когато го видя отпуснат на възглавницата, едър и мургав и опасен.

Оуен се бе съблякъл в тъмното миналата вечер, а тя внимаваше да не поглежда към него, докато той си лягаше. Сега забеляза, че от кръста нагоре не е облечен. Не знаеше дали от кръста надолу е облечен, защото стегнатото му тяло бе покрито с белия сатенен чаршаф.

— Анджи, слушаш ли ме?

Тя усети, че се е втренчила в широките му гърди и си мислеше как ли ще се почувства, ако прокара пръсти през острите къдрави косъмчета там. Вдигна бързо поглед и усети, че се изчервява.

— Разбира се, че те слушам.

Той я загледа и кристалните му очи се присвиха под тъмните мигли. Беше скръстил ръце зад главата си и изглежда се чувстваше съвсем удобно в непознатото легло с жената, която не му беше съвсем съпруга.

— Така, ето какво ще направим. Ще те заведа на Нефритеното езеро, докато пуснат акциите на борсата.

— Нефритеното езеро ли? Мислех си, че мащехата ти живее там. А също и леля ти и чичо ти.

— Точно така. Едно голямо щастливо семейство. Ако имаме късмет, природената ми сестра и съпругът й може да се отбият.

— Щом толкова не харесваш семейството си, защо трябва да прекарваме три седмици при тях?

— Доколкото си спомням, каза, че искаш да се запознаеш с тях. В къщата си имам кабинет. Не го използвам много, защото не ходя често там. През следващите няколко седмици ще успея да свърша малко работа, така че няма да си загубя времето.

Анджи се изправи рязко и вдигна забързано презрамката на сребристата нощница. Забеляза, че погледът на Оуен се задържа на рамото й и предположи, че зърната й сигурно прозират под коприната. Прегърби рамене, за да не може материята да се отпуска.

— Я чакай малко — каза Анджи. — Няма да ти позволя да ме зарежеш в къща пълна с непознати за три седмици, а ти да се заровиш в документите в офиса си.

— Мисля, че това е най-логичният начин да се справим с проблема. Пък и ще имаш възможност да се запознаеш със семейството ми, а и достатъчно време, за да премислиш и решиш каквото искаше. Освен това няма да сме пред погледа на хората, докато акциите не бъдат пуснати.

— Не съм сигурна, че всичко това ми харесва. Струва ми се, че просто си решил да ме скриеш, докато новата компания си пусне акциите. Сигурно се страхуваш да не застраша лихвените ви проценти, а? Хората ще поставят под съмнение това сливане, ако някой започне да говори за нестабилния ни брак, нали?

Той сви рамене на възглавницата.

— Има и такава възможност.

— Правилно. И ако случайно попитат за сливането, ще последват и въпроси за стойността на акциите. А ако стойността на акциите е поставена под въпрос, вие двамата с татко няма да успеете да им вземете добра цена, когато излязат на борсата. А пък ако акциите не се търгуват добре на борсата, Съдърленд и Таунсенд няма да успеят да съберат достатъчно капитал, за да разширяват.

— Много точно си разбрала — отвърна грубо Оуен.

— Изобщо не съм толкова наивна по отношение на бизнеса ви, колкото всички смятат — заяви Анджи с нотка на гордост.

Оуен наклони подигравателно глава, но очите му си оставаха сериозни.

— Освен всичко друго, нямам никакво желание да даваш интервюта, на когото и да е през следващите три седмици.

Анджи побесня.

— Няма да давам никакви интервюта.

— Репортерите и противниците ни си имат начини, за да се доберат до такива невинни души като теб и да им измъкнат всичко. Ако беше влюбената жена, която си мисли, че съм красивият принц от приказките, нещата щяха да са съвсем различни. Тогава всеки пък, когато си отвореше устата, просто щеше да затвърдиш мнението, че любовта побеждава всичко. Но като те гледам в какво настроение си, нямам никакво намерение да рискувам. Искам те под ключ, докато сделката стане.

— Под ключ.

— Така се казва. Нека да предположим, че ни се иска да сме съвсем сами през следващите няколко седмици. Домът на семейството ми е на остров в средата на езеро. Никой не може да се добере без лодка и никой не стъпва на брега без покана. А можеш да си сигурна, че няма да каним, когото и да е.

— Изключително нагъл си, щом си позволяваш да говориш така. Ако даже и за минута си въобразяваш, че ще те оставя да ме заключиш, докато ти оправяш всичко около пускането на акциите на новата компания, значи съвсем си се побъркал!

— Анджи…

— Но поне за едно си прав. Нямаш нищо общо с красивия принц от приказките.

Той скочи толкова бързо, че Анджи не успя да се усети. Стисна китката й с едната си ръка, с другата запокити възглавниците, които му пречеха и издърпа Анджи на гърдите си. Очите му блестяха ядно.

— Поне това ми дължиш, Анджи. С прекалено много неща се примирих заради теб. Вече започва да ми се изяснява как точно може да е започнала онази вражда. Очевидно е, че вие от семейство Таунсенд се опитвате да се измъкнете от всяка уговорка, с която уж сте се съгласили. До този момент съм лишен от съпругата си, от първата си брачна нощ и от медения си месец.

— Виж, Оуен…

— Проклет да съм, ако ти позволя да скапеш излизането на акциите на пазара, освен всичко онова, което вече развали. А ако се окаже, че нямаш желание да се държиш прилично заради мен, то тогава помисли за семейството си. Таунсенд са заложили в тази работа толкова, колкото и аз. Тръгваме за Нефритеното езеро и ти оставаш там през следващите три седмици. Ясен ли съм?

— Господи, колко си хладнокръвен!

— Опитвам се да се справя със ситуация, което може да ни доведе до катастрофа. Това се нарича контрол над бедствията. Та ти си ходеща бомба с часовников механизъм както за Съдърленд, така и за Таунсенд. И след като официално вече си Съдърленд, проблемът автоматично става мой.

— Много ти благодаря. — В очите й се надигнаха горещи гневни сълзи. — Щом трябва да ме скриеш някъде, защо просто не ме върнеш вкъщи на семейството ми? Струва ми се, че там ще съм много по-щастлива, а и те ще се постараят да не разговарям с неподходящите хора. Той я погледна подигравателно.

— Къде ти отиде достойнството, Анджи? Не ти ли се струва твърде смущаващо младоженецът да те отведе за ръка при семейството ти още на сутринта след първата брачна нощ?

Той беше прав. Анджи си представи как се опитва да обясни всичко на буйните емоционални членове на семейството си. Никой не можеше дори да предположи как биха реагирали, но поне едно беше ясно — реакцията им щеше да е шумна и бурна.

Оуен беше прав — тя все още не бе подготвена да се справи с драматичните изблици на семейство Таунсенд. Щеше да е много унизително ако възмутеният й съпруг, който имаше лед вместо очи, я отведе за ръка обратно на семейството й на сутринта след злощастната първа брачна нощ. Не беше сигурна дали баща й и брат й ще приемат обясненията й, а майка й със сигурност щеше да потъне в сълзи. Те просто нямаше да разберат, че този път, закрилата им бе дала обратен резултат. Анджи разбра, че има нужда от време, за да помисли как да се справи с фамилията си, а също и как да оправи проблема с Оуен.

Събра целия си кураж и прехвърли косата си на рамото с предизвикателен жест.

— Ще си помисля за предложението ти да прекараме следващите три седмици на твоето Нефритено езеро.

— Разбира се, че ще си помислиш. Мисли добре. Само че това ще стане по пътя към езерото. — Оуен се изправи. — Започвай да събираш багажа. Тръгваме след час.

Много по-късно същата вечер, Анджи реши, че е трябвало да обмисли и трети вариант за прекарването на следващите три седмици. Например да избяга. Да се скрие в някоя от количките с мръсно бельо в хотела. Или пък можеше да отиде на дълга разходка на брега и просто да не се върне.

Трудното щеше да е да остане скрита и незабелязана. Познаваше Оуен достатъчно добре и знаеше, че ще я проследи и замъкне обратно. Готов е на всичко, за да не бъде поставен в неудобно положение, и за да не застраши сливането, помисли си раздразнено тя.

Фамилният дом на семейство Съдърленд се бе притаил като тъмно хищно животно в малко заливче в източния край на малък гъсто залесен остров. Дълбокото Нефритено езеро се бе ширнало насред планините. Водата му имаше необичаен зеленикав оттенък, който потъмняваше под лъчите на залязващото слънце и придаваше на дълбините необятна черна отсянка, която обгръщаше от всички страни крепостта на семейство Съдърленд.

Крепост бе единствената дума, която според Анджи подхождаше на огромната мрачна къща. Имаше прозорци на три нива, но на човек му се струваше, че през тях не влиза светлина. Всичко вътре, сред тежката мрачна ламперия, бе тъмно и потискащо, от старите ориенталски килими на износените дървени подове до масивните мебели в стаите. Потискащите авокадови стени в антретата накараха Анджи да й се прииска да има в ръка кофа бяла боя и огромна четка.

Още с първата крачка в къщата, малко след залез, изпълнената с нежелание Анджи разбра, че следващите три седмици от живота й ще бъдат изключително неприятни.

От друга страна, когато седна за вечеря, си помисли, че може да се наслади на факта, че и Оуен няма да прекара кой знае колко хубаво. Изглежда на него никак не му допадаше възможността да вечеря в компанията на семейството си, поне не повече, отколкото на нея.

Анджи порови из салатата си и това предизвика преценяващ поглед от другия край на дългата маса от полиран дъб. Семейство Съдърленд бяха мрачни намръщени хора, напълно противоположни на шумните й червенокоси роднини.

— Трябва да си призная, че много ни учуди като се появи така ненадейно пред вратата тази вечер, Оуен. Не че не сме очаровани да се запознаем с младата ти жена, разбира се. — Силия Съдърленд се усмихна с ледена учтивост на Анджи.

Мащехата на Оуен бе красива едра жена в началото на петдесетте, с доста страховито излъчване. Извисяваше се на другия край на масата, с осанка на родена аристократка, с патрициански черти, облечена в изящно скроена, макар строга и семпла черна рокля. Косата й бе къса, оформена в модерна прическа, а белите коси бяха така умело подчертани и сресани, че не бе възможно да се естествени. Сигурно този подходящ нюанс на сребърното, бе постигнат от умелата работа на опитен фризьор.

— Благодаря ти, Силия. — Оуен погледна бегло мащехата си. — Знаех си, че ще бъдеш очарована да се запознаеш с Анджи.

— Трябва да си призная, че всички се зачудихме защо си дошъл — продължи доста хладно тя.

— Ами да — измрънка Хелън Фултън от средата на масата.

— Да разбираме ли, че това е свързано със сливането?

Лелята на Оуен бе на приблизително същата възраст като Силия, но бе оставила косата си естествено посивяла. Бледо зелените й очи и високите скули подчертаваха принадлежността към семейство Съдърленд. Сивата рокля и перлите, й придаваха вид на скромност, но ледените отблясъци в очите издаваха, че принадлежи към хищниците. Това изражение си беше типично за рода Съдърленд, прецени Анджи.

— Можете да разбирате каквото си искате — отвърна Оуен. — Само недейте да забравяте, че тази къща е моя и имам всичкото право на света да доведа жена си тук.

— По дяволите, Оуен, значи това е истина? — Дъруин Фултън, съпругът на Хелън, погледна мрачно племенника си изпод гъстите побелели вежди. — Баща ти ти остави и къщата, и бизнеса и всичко, нали така? Чудно, какво ли би казал, ако разбереше, че си се оженил за една Таунсенд.

Косата му бе побеляла, но независимо от възрастта, раменете му бяха широки и той изглеждаше доста внушителен в сакото, което бе облякъл за вечеря. А и съвсем няма вид на оглупял от възрастта, помисли си с раздразнение Анджи.

— Май няма голямо значение какво би казал татко — отвърна Оуен със спокоен леден глас, макар и малко отегчен. — Единственото му поръчение бе да се грижа добре за бизнеса и да направя така, че никой от семейството да не разчита на социална помощ. До тук се справям много добре.

Силия се намръщи.

— Като спомена бизнеса, не мислиш ли, че ни дължиш обяснение, Оуен? Тази новина за сливането доста ни шокира. Сигурно си го обмислял месеци наред.

— Всяко сливане има нужда от грижливо планиране. А грижливото планиране се прави най-добре тайно. — Оуен вдигна чашата с вино и отпи. Очите му срещнаха тези на Анджи и й отправиха предупредителен поглед.

— Ами, трябва да си призная, че такова прибързано решение като женитбата на една Таун… за госпожица Таунсенд, е доста притеснително — измърмори Хелън. — Но да ни поднесеш и друга изненада, ни идва множко. Всички знаем, че управляваш компанията също като брат ми, без да се съобразяваш с мнението на никого. Но поне можеше да се допиташ до нас, преди да предприемеш нещо толкова драстично като едно сливане. И то ни повече, ни по-малко с Таунсенд. Дъруин е прав. Баща ти щеше да е потресен. А що се отнася до женитбата ти за една Таунсенд…

— Не се притеснявай, хотелите „Съдърленд“ ще утроят нетната си стойност само за няколко месеца — прекъсна я студено Оуен. — Така притесненията ви около сливането ще намалеят.

— Ти сигурен ли си? — попита остро Силия. — Ще утроиш стойността?

— Ако стойността на акциите е толкова висока, колкото предвиждаме двамата с Палмър Таунсенд, мисля, че да. И двете семейства сме много добри в преценките. Не го забравяй, след като си решила да не проявиш дори елементарна любезност към съпругата ми.

Хелън вдигна поглед, без да крие интереса си.

— Това обяснява нещата, а също и доста особеното ти поведение напоследък, Оуен. Но ако този брак е само едно делово споразумение, защо не ни каза още от самото начало?

— Да, можехме да дойдем на сватбата ако знаехме, че това е краткотрайно споразумение, сключено в името на бизнеса — намеси се рязко Силия. — Все пак щеше да е много по-убедително ако бяхме дошли, не мислиш ли?

Анджи не посмя да помръдне, когато разбра смисъла в думите на жената.

— Беше ми казано, че сте болна, госпожо Съдърленд и за това не можете да присъствате. — Премести поглед към лелята на Оуен. — Чух, че ви е невъзможно да пътувате, защото наскоро са оперирали коляното ви, госпожо Фултън. Кажете ми, сестрата на Оуен, Кимбърли, наистина ли е на Хаваите със съпруга си, или всеки момент ще изпълзи отнякъде?

— Тя наистина е на Хаваите — отговори Дъруин. — Купи си билетите веднага след като Оуен ни уведоми, че смята да се жени за вас. Кажете ми, а какво извинение бе измислил за мен?

Оуен се намеси, преди Анджи да успее да отговори.

— Казах й, че си доста пооглупял с възрастта, Дъруин. Истината е, че си мислех да й кажа, че цялото семейство сте доста оглупели от старост, но след това реших, че Анджи и семейството й ще се замислят и усъмнят в устойчивостта на гените на семейство Съдърленд. Страхувах се да не се откаже от сватбата.

Всички около масата възкликнаха учудено.

Анджи се разкиска. Не успя да се сдържи. Нищо в този момент нямаше да успее да я разсмее така, както тази безобразно грозна забележка.

Всички на масата се извърнаха към нея.

Кикотът премина в смях. Анджи попи потеклите от очите й сълзи със салфетката.

— Моля да ме извините. Но само като си представих Оуен седнал на бюрото си, как се опитва да измисли извинения за всеки един от вас… просто ми дойде много.

Хелън я погледна строго.

— Наистина ли, госпожице Таунсенд?

Анджи напразно се опитваше да прикрие смеха си зад салфетката.

— Чакайте само, докато разкажа на мама и татко и Хари. — Забеляза, че Оуен я гледа с повдигнати вежди и смехът й стана още по-силен и тя се уплаши, че може да падне от стола.

Киселите роднини на Оуен седяха сред потискащо мълчание. Дъруин се бе изчервил, а очите му потъмняха от раздразнение. Леля Хелън изглеждаше наранена, а свитите вежди на Силия вече бяха преминали в намръщена физиономия.

— Страхувам се, че не успявам да открия хумора — започна студено тя.

— Това е едно от нещата, с които трябва да свикнете, когато си имате работа със семейство Таунсенд — обясни меко Оуен на мащехата си. — Често се случва да не реагират така, както другите очакват. И най-необикновените неща им се струват смешни. Доста емоционални хора са.

— Не приличаме на вас от семейство Съдърленд. — Анджи се бе овладяла и вече можеше да отговаря. — Семейството ти изглежда разчита на богата гама от чувства, която започва от мрачен и стига чак до потискащ, не си ли съгласен, Оуен? Обзалагам се, че си прекарвате чудесно, когато се съберете за някой рожден ден или за Коледа.

— Каква наглост! — прошепна заплашително Хелън. — Имате държанието на бездомно улично хлапе, госпожице Таунсенд.

Оуен се извърна към леля си със студено гневно изражение. Анджи задържа дъха си, уплашена от сблъсъка, който щеше да избухне всеки момент.

Бети, икономката, побеляла едра жена в началото на шейсетте спаси положението. Точно в този момент тя влезе и започна да вдига масата, за да сервира следващото ястие. Тя не се притесняваше от никого и шумно тракаше с чиниите и създаваше истинска суматоха. Когато стигна до Анджи й намигна съвсем открито. Анджи едва успя да сдържи усмивката си.

Моментът на сблъсъка отмина. Оуен се отпусна на стола си. Все още бе готов за битка, но бе очевидно, че няма да е той този, който ще я започне. Хелън пое чашата с вино и отпи голяма глътка.

Когато Анджи видя пред себе си печената риба, тя внезапно откри, че й е дошъл истински апетит. Тя взе вилицата с нескрито удоволствие. Рибата бе превъзходна.

— Да се върнем на сливането и предлагането на акциите, Оуен — рече направо Дъруин, решил да смени разговора. — Не смяташ ли, че трябваше да се допиташ и до нас, преди да предприемаш такава радикална стъпка?

— Не — отвърна Оуен и лапна хапка риба.

— Според мен това е противно арогантно държание — изрече накъсано Дъруин. — Баща ти поне щеше да спомене. Поне щяхме да сме наясно с намеренията му.

— Нищо подобно. Щеше да го обсъди с мен, и едва ли с някой от вас. Знаеш го много добре, Дъруин. Сега, след като татко вече го няма, аз сам вземам решения. Крайно време е хотелите „Съдърленд“ да поемат част от международния пазар, а най-бързият, най-прекият и ефикасен начин е, като се слеем с „Таунсенд“. Сега, ако нямаш нищо против, бих искал да обсъдим друго, което няма нищо общо с бизнеса. Все пак това е меденият ми месец.

— Но този брак е само временно делово споразумение, защо трябва да се преструваш, че си на меден месец? — попита Хелън и нарочно погледна Анджи.

Оуен погледна леля си.

— Изглежда си си извадила погрешно заключение, Хелън. Този брак съвсем не е нещо временно. Съвсем истински си е. Докато смъртта ни раздели и всичко свързано с тези думи. Най-добре ще е всички да започнете да свиквате с тази идея.

Анджи добре разбра, че предупреждението е насочено не само към семейството, но и към нея. Тя набърчи нос в знак на тихо негодувание и сведе поглед към рибата.

— Ако и бракът, и меденият месец са съвсем истински, защо тогава се появихте тук днес? — попита Силия.

— Заради уединението. Предполагам, че това ще бъде последното място, на което репортери, бизнесмени и аналитици биха ме потърсили. Сигурно ще обикалят един след друг хотелите и на Таунсенд, и на Съдърленд.

— Не бих ги подценявал, защото няма да е много сложно да те открият тук — предупреди го Дъруин.

Оуен се усмихна мрачно на роднините си.

— Дадох нареждане на Джефърс да не допуска хора, които не са от семейството да използват лодките и да слизат на брега без личното ми разрешение. Бети вече е уведомена да ми прехвърля всички телефонни разговори.

— Как така? — Хелън беше шокирана. — Ти ще се обаждаш, когато търсят някой от нас? Не можеш да го направиш, Оуен!

— Слушай, Оуен, не можеш да се появиш тук просто така и да започнеш да се разпореждаш с персонала — уведоми го Силия с леден глас.

— Защо да не мога. Аз им плащам заплатите — отвърна Оуен. — А и след като аз отговарям за доходите на всички ви тук, ще давам нареждания колкото пожелая, докато съм тук. Къщата е огромна. Сигурен съм, че няма да не много трудно да съжителстваме тук през следващите три седмици, без да се сблъскваме един с друг прекалено често.

Силия сякаш не бе чула думите му.

— Колко високомерно, нетърпящо възражения изказване. Баща ти винаги казваше, че къщата ще бъде моя. Знаеш, че бе така.

— Значи е трябвало да ти я остави на теб, вместо на мен — отвърна Оуен без следа от неудобство.

Силия се загледа в заварения си син с красноречиво мълчание, но след това изглежда реши, че няма никакъв смисъл да продължава този спор. Затова насочи студените си сиви очи към Анджи.

— Ами вие, госпожице Таунсенд? Доколкото разбирам приемате всичко това единствено заради парите, които ще получите в резултат на пускането на акциите?

Анджи отправи поглед към другия край на масата с любезна усмивка.

— На мен ли говореше, Силия? Ако е така, значи правиш грешка. Сега вече името ми е госпожа Съдърленд. Госпожа Оуен Съдърленд. Вече не съм госпожица Таунсенд.

Последва ново напрегнато мълчание. Този път то бе разчупено от гръмкия смях на Оуен.

— Трябва да ви предупредя — обясни той широко усмихнат. — Ако притиснете някой от семейство Таунсенд в ъгъла, ще ви отвърнат на удара.

Това бе един от малкото случаи, когато Анджи бе чувала съпругът си да се смее на глас. Обърна се и го погледна учудено, заедно с всички останали на масата. Той стана, а смехът все още напираше у него и й подаде ръка.

— В тази връзка, мисля, че е време да им кажем лека нощ. Ела с мен, госпожо Съдърленд. Все пак меденият ни месец още не е приключил. Време е да си лягаме.

Анджи се изчерви от бляскавия му собственически поглед. Сгъна салфетката, както я бе учила майка й преди години, изправи се и подаде ръка на Оуен.

Пръстите му стиснаха ръката й многозначително и тя веднага усети прилива на жарки чувства у него, но както обикновено, безизразното му арогантно лице прикри всичко.

Той я изведе от потискащата трапезария с тъмна ламперия и я поведе по широките стълби към втория етаж на огромната стара къща.

— Полюсите май се оформиха — отбеляза Оуен, когато бяха стигнали средата на стълбището. — Както изглежда, двамата с теб ще трябва да се изправим срещу останалата част от семейството.

— Така ли?

— Страхувам се, че е точно така. Съжалявам. Тук много-много не ме обичат, както предполагам и сама си разбрала, въпреки че съм от това семейство. — Стигнаха до площадката и той я поведе по коридора към спалнята, която трябваше да делят. Анджи се замисли над думите му.

— Знаеш ли, Оуен, не ги възприемам точно като семейството ти.

— Така ли? А как тогава?

— По-скоро като твои храненици, като твоя отговорност. Така ми се струва.

Той я погледна учудено, докато отваряше вратата на стаята. След това бавно кимна.

— Те са точно това. Още докато бях дете, татко все ми казваше, че един ще бъда отговорен за всички от фамилия Съдърленд. Казваше, че те са неразривна част от постигнатото. Остави ми ги тези проклетници на мен, завеща ми ги с целия бизнес. Понякога ми се иска да бях станал астронавт.

 

 

Два часа по-късно, Оуен лежеше на огромното легло с четири странични подпори, което навремето бе принадлежало на баща му и се вслушваше в шумовете, които долитаха от съседната стая. В малкото холче към апартамента, известно време цареше тишина. Преди това Анджи бе обикаляла напред-назад, но след това изглежда бе полегнала или заспала на канапето.

Оуен усети, че няма да успее да заспи скоро, като усещаше напрежението в слабините си. Тази мисъл го подразни. Не беше нормално един младоженец да прекарва сам втората вечер от медения си месец.

Беше се надявал, че тази вечер няма да е толкова неспокоен, след като Анджи не спеше в същото легло, но очевидно грешеше. Беше се вслушвал в шумовете, които долитаха от нея, а въображението му рисуваше живи картини, които съпътстваха звуците, докато тя се събличаше, за да си ляга.

В действителност, помисли си мрачно той, се оказа прекалено лесно да си представи високите й стегнати гърди и елегантните стройни бедра. До болка желаеше да види как припламва страст в красивите и очи и да наблюдава великолепната й червена коса, разстлана по възглавницата. След това се замисли за всички онези случаи, когато можеше да я направи своя, и които не бе използвал и му се прииска да се ритне сам.

На времето тактиката на внимание и изчакване му се струваше изключително подходяща. През двата месеца бе разбрал, че когато е край него, Анджи става неспокойна като сърна през ловния сезон. Беше я ухажвал ненатрапчиво, тъй като не искаше да я притиска повече от необходимото. В същото време се налагаше да действа бързо заради изявлението за сливането. Двамата с Таунсенд се бяха разбрали да пуснат изявлението едновременно със сватбата. Но това не бе единствената причина да прояви внимание към Анджи, защото бе открил, че когато е с нея, изпитва силно желание да я защитава от всичко и от всички. Това бе съвършено ново усещане за него.

Но най-голямата му грижа бе да направи Анджи своя. Оуен бе убеден, че в мига, в който постави пръстена на ръката й, всичко останало ще си дойде на място.

Едва сега разбираше колко много е грешал.

Беше поел страхотен риск като я доведе на Нефритеното езеро, след като нещата се объркаха предишната вечер. Не му се обмисляше отново всичко, което бе казал и на нея, и на другите. Нямаше нищо вярно. Беше измислил тази глупост за усамотението на момента. Тази къща можеше да предложи всичко друго, но не и усамотение, докато Силия, Дъруин и Хелън си вряха носовете навсякъде. Когато се ожени за Анджи нямаше никакво намерение да я остави да прекара дори и една вечер под същия покрив със Силия и другите.

Беше истина, че къщата е удобна, за да отбие атаките на хората от бизнес средите през следващите три седмици. Но Оуен добре разбираше, че е могъл да намери начин да осигури спокойствие и усамотение за себе си и жена си, без да се налага да остава със семейството.

Тази сутрин, когато се събуди след неспокойната първа брачна нощ, Оуен бе взел необичайно импулсивно и необмислено решение. Искаше му се да накара Анджи да приеме истинността на брака им. Най-бързият начин, реши той, бе да я накара да се почувства като истинска госпожа Оуен Съдърленд.

Силия, Хелън и Дъруин бяха постъпили точно според очакванията му и го нападнаха още щом двамата с Анджи прекрачиха прага. Оуен, разбира се, много добре знаеше, че ще стане точно така. Беше неизбежно, като знаеше отношенията между членовете на семейството.

Постъпката му бе огромен риск, но си струваше.

Простена и се обърна в огромното легло. Загледа се през прозореца към зората, която нахлуваше над езерото.

Искаше му се да принуди Анджи да започне да се възприема като негова съпруга и знаеше, че няма по-бърз начин от това да я накара да избере на чия страна да застане. Тази вечер бе издържала блестящо първото си изпитание. Съществуваше и възможността тя да застане на своя страна. Точно в това беше целият риск. Можеше да настоява, че е Таунсенд и можеше да се изправи срещу всички тях, включително и срещу съпруга си.

Но тя не го стори. Оуен бе хвърлил заровете и бе спечелил.

„На мен ли говореше, Силия? Ако е така, значи правиш грешка. Сега името ми е госпожа Съдърленд. Госпожа Оуен Съдърленд.“

— Рано или късно — измърмори Оуен на сенките, — ти наистина ще бъдеш госпожа Оуен Съдърленд. Ние ще имаме нашата първа брачна нощ, Анджи. И когато това стане, ще ти докажа, че никога не си била част от делово споразумение.