Джейн Ан Кренц
Нощта на истината (10)

Десета глава

Оуен погледна студено Анджи.

— Нещо смешно ли казах?

— Нищо — усмихна се напълно невинно тя, по-сигурна в любовта му, отколкото дори и в сватбения ден. В гърдите й нахлу неизмеримо щастие.

— Анджи, не съм в настроение за разни игрички — предупреди я Оуен.

— Добре, скъпи.

Той лекичко я разтърси.

— Защо тогава си се нахилила така?

— Защото стигнах едно напълно логично заключение — отвърна хитричко тя. — Сигурно ще останеш доволен като разбереш, че стигнах до това заключение, без да проявя и най-малката следа от емоционалност и без абсолютна женска интуиция или привързаност. Разчитах единствено на добрата стара логика. Точно както ти разсъждаваш, Оуен. Факти и нищо друго, освен факти.

— Анджи, за какво, по дяволите, ми говориш?

— Но искам да те предупредя — продължи тя. — Бях почти сигурна, още преди да се убедя с помощта на истинската необорима логика. Поне знам, че ще си доволен, че съм разсъждавала по твоя начин, не по моя.

— По дяволите, Анджи, ако не ми кажеш за какво става дума, ще…

— Разбира се, че ще ти кажа. Ти ме обичаш.

Той я погледна напълно слисано.

— А?

— Казах, че ме обичаш. Току-що го доказа.

— Доказах ли го?

— Ами да. — Тя му се усмихна и го прегърна през врата. — Призна си, че си отишъл в заведението този следобед, видял си ме с Джак Роулингс в една наистина компрометираща ситуация и дори и за момент не си си помислил, че мога да навредя на пускането на акциите, като му кажа, че бракът ни е фалшив.

Погледът на Оуен стана по-твърд.

— Може и да не си навредила на пускането на акциите, но беше много виновна и то по разни параграфи.

— Брей! Я ми посочи поне един!

— Импулсивност, никакъв здрав разум, да не говорим, че изобщо не си помислила за последствията. И най-вече, проявила си дразнещата си склонност да действаш сама, без дори да се допиташ до съпруга си.

— Теб те нямаше.

— Трябваше да ме почакаш да се върна — кресна Оуен.

В този момент Дъруин се появи в коридора и се намръщи дълбоко загрижен.

— Да не би нещо да не е наред?

— Няма нищо — отвърна Анджи и му се усмихна мило.

— Няма абсолютно нищо — намръщи се Оуен на чичо си. — Разговорът ни е личен.

Дъруин кимна със сериозно изражение.

— Ясно. Съжалявам, че ви прекъснах. Нали успя да отидеш навреме за уговорката си на пристанището, Анджи?

Младата жена го погледна и забеляза нетърпението, изписало се в очите му. Щастието, което я бе обзело само преди минута, й се изплъзна.

— Да, Дъруин, благодаря ти.

Оуен се освободи от прегръдката на жена си и се обърна към чичо си.

— Ти пък как разбра, че Анджи е имала среща на пристанището?

Дъруин погледна учудено племенника си.

— О, тя не ти ли е казала? Разхождах се, когато онзи младеж, Дейв й донесе съобщението, че някой иска да се срещне с нея.

— Така ли е? — попита Оуен, без да помръдне.

— Да, разбира се. Аз сам я изпратих на кея, не беше ли така, Анджи?

— Да, изпрати ме. — Анджи се пресегна и хвана ръката на Оуен. Той понечи да се отдръпне, за да освободи пръстите си. Тя усети нахлулото у него напрежение и умишлено го стисна. Той очевидно разбра намека и ръката му се отпусна.

— Стори ми се, че те видях да докарваш Анджи обратно преди малко — продължи Дъруин, приковал острия си поглед в Оуен.

Усмивката на Оуен бе студена.

— Правилно си видял — отвърна небрежно той. — Намерих я в кафенето на пристанището с Джак Роулингс. Може и да си чувал за него. Роулингс оглавява група инвеститори, които искат пакет от акциите на „Съдърленд и Таунсенд“, когато ги пуснем на борсата.

— Ясно. — Дъруин присви очи и премести поглед от Анджи към Оуен и обратно. — Струва ми се доста странно, нали?

— Не бих казал. — Оуен подхвана ръката на жена си. — Но определено не ми се струва етично. Роулингс я е подмамил със съобщение, че работи за брат й. Анджи, естествено, веднага е тръгнала, за да разбере какво има. Скоро, обаче усетила, че това е измама. Роулингс се е опитвал да измъкне от нея поверителна информация. Тя пък му казала да си гледа работата. Нали така, Анджи?

— Разбира се.

Дъруин се намръщи на Оуен.

— И ти й вярваш?

— Ми да — отвърна Оуен. — Тя ми е жена. Защо да не й вярвам.

Погледът на Дъруин стана гневен.

— Тя е от семейство Таунсенд, затова. Но както забелязвам, си прекалено хлътнал, за да забележиш това, което ти е под носа. — Той се отдалечи, без да каже нищо повече.

Анджи усети спокойствието, което обзе съпругът й. Погледна го. Той се взираше след чичо си с мрачно изражение.

— Оуен?

— Дай да се махнем от този проклет коридор.

Поведе я към кабинета и затвори вратата. Младата жена седна и се загледа в мъжа си, докато той се отпускаше в огромното кресло зад бюрото.

— Не бива да си вадиш прибързани заключения, Оуен.

— Дъруин стои зад всичко. Няма кой друг да е. — Оуен насочи поглед към пейзажа навън. — Натрупал е горчивина, защото никога не е бил допускан до управлението на веригата. Бесен е от години, а сега не може да ме понася, защото не съм му предложил значим пост.

— Не можеш да си сигурен, че е той.

— Сигурен съм.

— Как разбра?

Оуен я погледна подигравателно с крайчеца на окото си.

— Сама го видя преди няколко минути. Мислеше си, че се караме, защото съм те заварил да говориш с Роулингс.

— Но ние наистина се карахме точно заради това.

— Така е, но не бях стигнал до заключението, което Дъруин очакваше. Бях ядосан, че си се оставила да те подведат. Дори не съм и допускал, че ще се споразумееш с онзи мръсник. Но Дъруин нямаше търпение да чуе, че си се опитала да продадеш семейство Съдърленд. Той е нагласил тази среща, Анджи.

— Ами другите случаи? Факсът, който получих след сватбата? Телефонното обаждане, когато ме убеждаваха, че ще се разведеш с мен веднага след като акциите са на борсата.

Оуен кимна навъсено.

— Включи и тях. Той е бил тук на Нефритеното езеро седмици наред. Това е абсолютно сигурно. Ти сама каза, че сливането е било пазено като държавна тайна. Никой нямаше представа, освен мен, родителите ти и Хари.

Погледът, на Оуен се премести замислено към компютъра на бюрото.

— В днешни дни не са ти необходими шпиони вътре в компанията, за да разбереш какво се готви. Не и ако знаеш как да работиш с компютър. На Дъруин дори не му се е налагало да излиза от къщата, за да разбере новините, или за да подготви онези случки.

Анджи проследи погледа му.

— Искаш да кажеш, че го е направил с помощта на компютъра?

— Гледай. — Оуен се наведе и натисна няколко клавиша. След това се облегна назад и зачака да види какво ще се появи на екрана. — В днешно време имаш нужда само от компютър и телефон. Трябваше да се сетя много отдавна. Било е направо очевидно.

Анджи се изправи и се приближи до бюрото. Разгледа докладните записки, които се появиха на екрана.

— Какви са тези неща?

— Информацията за сливането не беше в компютъра до последната седмица от преговорите и то единствено заради секретността — обясни Оуен. — Точно преди сватбата уведомих вицепрезидента по връзките с обществеността, за да може да пусне изявлението и да се оправя с пресата. След като Калхун получи инструкциите си, нещата вече престанаха да са тайна.

— Защото е започнал да изготвя докладни записки и изявления на компютъра.

— Точно така. Знаех, че съществува възможност информацията да стигне до знанието на финансовите среди. Дяволска работа, вече се носеха достатъчно слухове заради годежа ни. Не си ли спомняш онези репортери, които ни причакаха до лимузината в деня на сватбата?

— Помня ги, и още как — отвърна сухо Анджи.

— Бяха ни виждали достатъчно често с баща ти и брат ти и слуховете бяха плъзнали. Клюките никак не ме притесняваха. В подобни случаи те могат да се окажат дори полезни.

— Защо?

— Повишават интереса сред инвеститорите. С Хари и Палмър преценихме, че няма да навреди ако… — Оуен спря и се намръщи.

— Ако аз не разбера ли? — довърши с медено гласче тя.

— Нямаше как да ги чуеш през седмицата до сватбата — обясни Оуен. — Беше така погълната от подготовката. А Хари и Палмър казваха, че така или иначе, не обръщаш кой знае какво внимание на бизнеса.

— Напоследък интересите ми доста се разшириха.

— Много смешно — изръмжа той. — Искам да кажа, че този компютър и интересът на Дъруин към всякакви джаджи, веднага разкриват как е разбрал какво става. Сигурно се е научил как се използва компютър и как да влезе в база данни на Съдърленд.

— Ами факсът?

— Много просто. — Оуен започна да барабани с пръсти по бюрото. Веднага щом е разбрал, че факсът е пристигнал, просто се е обадил по телефона и е набрал стаята в хотела. — Ръката на Оуен се сви в юмрук. — И това е собственият ми чичо.

— Добре — въздъхна Анджи. — Вече знаем как би могло да стане. Но все още не сме разбрали защо.

— Нали ти казах защо? Дъруин е разгневен и изпълнен с омраза години наред, защото татко не му се доверяваше и не го назначи на някой важен пост в компанията.

— Но той се интересува от хотелите, както и всички останали от семейството. Защо тогава ще застрашава акциите? Тук става дума за много пари.

Оуен сви рамене.

— Години наред е таил злобата си.

— Мисля, че не само това, Оуен. — Анджи замълча за момент, за да помисли. — Свързано е със старата вражда, това не е просто омразата на чичо ти към баща ти. Бети нали ти каза, че това не е било просто една провалена сделка?

Оуен се намръщи.

— Няма никакво значение защо Дъруин е толкова изпълнен с омраза. Достатъчно ни е да знаем, че е имал мотив и… — той кимна към компютъра — възможност.

— Не само той, това важи и за всички останали тук. И докато не направи на зет си предложението, сестра ти и мащехата ти също имаха мотив. Дори и леля ти мрази семейство Таунсенд. Всеки един от тях е имал достъп до компютъра. Ким и Глен също са имали възможност да ползват компютър, докато са били на Хаваите.

— Леля Хелън няма и понятие от компютри. Тя не е на ти с техниката като чичо. Нито пък Силия и Ким. Глен може и да се е справил, но това е много малко вероятно. Няма никаква причина да саботира сливането.

Анджи погледна Оуен.

— Какво смяташ да правиш?

Оуен притихна за момент, докато очевидно обмисляше стратегията си.

— Ще се изправя срещу Дъруин. Ще му кажа, че знам какво става. Ще му кажа да престане веднага или двамата с Хелън ще се окажат без доходи.

— Оуен, може би има по-добър начин да се справиш. — Тя приседна на ръба на бюрото.

Оуен се обърна към нея.

— Я виж ти! Какво предлагаш?

— Мисля, че трябва да откриеш защо чичо ти го е направил. След това може би ще решиш да постъпиш по начин, различен от баща си. Няма да ти навреди, ако дадеш на Дъруин място в борда на „Съдърленд и Таунсенд“.

Устата на мъжа се отпусна от изненада. Успя веднага да се овладее.

— Да не си полудяла?

— Оуен, моля те, помисли. Ще можеш да го държиш изкъсо ако реши да създава някакви неприятности. Но по моя преценка, проблеми няма да има. Сигурна съм, че ще те подкрепя каквото и да решиш.

— Не мога да повярвам! Първо ме караш да правя предложение на Глен Лангли, а сега и на Дъруин. Анджи, престани да ми казваш как да си управлявам компанията и семейството!

— Само че аз имам дял и в двете. Защо да си мълча?

— Защото и понятие нямаш какви ми ги говориш. — Оуен се изправи. — Повече не искам никакви съвети от теб, ясно ли е? Аз сам решавам тук!

— Знаеш ли, докато все още сме на тази тема, струва ми се, че трябва да прехвърлиш къщата на Силия. Баща ти й я е обещал. А ти не я искаш. Дори я мразиш.

— Да прехвърля къщата на Силия? Господи, ти май не усещаш кога трябва да спреш, а?

— Само си разсъждавах на глас — усмихна се подкупващо тя.

— Тогава престани да разсъждаваш, дявол да го вземе.

— Добре, Оуен.

— Говоря ти сериозно, Анджи. Да не би да си мислиш, че не съм забелязал как се опитваш да ме манипулираш напоследък?

— Не е вярно. — Тя го погледна ужасена. — Изобщо не съм се опитвала да те манипулирам.

— Я стига!

— Казвам ти истината. Само ти подхвърлих няколко предложения, а ти, като разумен човек, ги обмисли. Това е всичко. Много добре разбирам, че не мога да те манипулирам и не мога да те накарам да направиш нещо, което не искаш. А и никой не е в състояние да го направи.

Очите му се присвиха. Той се облегна назад и я повика с пръст.

— Ела тук — нареди тихо той.

Притеснена от новия блясък в очите му, тя се плъзна от бюрото и пристъпи към него.

— Защо? Какво си намислил?

— Ела и ще ти кажа.

— Не ми харесва блясъкът в очите ти, Оуен Съдърленд.

— Ела тук, Анджи.

— Не и преди да си ми казал какво си намислил.

— Елате тук, госпожо Съдърленд. — Гласът на Оуен стана по-дълбок, по-нежен и галещ като разтопен мед. Очите му задържаха нейните така завладяващо, сякаш я бе уловил за ръката.

Анджи усети пъплещата в тялото й възбуда. Усети и неговото желание и то я привлече като магнит. Пристъпи още крачка към него и се усмихна.

Ръката на Оуен нежно обви китката й. Изправи се и я привлече към гърдите си, с другата ръка притиснал бедрото й. Застана разкрачен така, че тя остана между краката му.

— И какво сега? — попита Анджи, а гласът й трептеше от очакване. — Какво искаш, Оуен?

— Кажи ми, че ме обичаш. — Ръката му се плъзна към тила й.

Искането му я учуди. Съвсем не бе очаквала подобна молба. Тя се поколеба.

— Защо да ти го казвам? Ти не се интересуваш от любов.

— Искам да ми го кажеш. — Той лекичко докосна устните й със своите, влагайки безмълвната си молба в това докосване. — Не си ми го казвала от сватбата.

— Не съм имала причина да го кажа. — Тя обви врата му с ръце, усетили силата и излъчващата се от него горещина.

— Сега имаш. — Той целуна веждата й, а след това и върха на носа й.

Анджи потръпна, когато нещо топло и живо се загнезди в нея.

— Не виждам защо да го правя. Ти самият не си ми го казвал.

— Сега говорим за теб, Анджи, не за мен. — Той стегна с бедра нейните, за да не може да се дръпне. След това започна бавно да разкопчава копчетата на ризата й. — Я сега да видим кой кого манипулира?

— Оуен, не е честно.

— Реших, че искам да ми кажеш, че ме обичаш.

— Защо?

— Приятно ми. — Той отвори ризата й и пъхна ръка, за да обхване гърдата й.

— Оуен, почакай…

— Кажи ми го, Анджи. — Устните му се плъзнаха по шията й, отместиха яката и се спряха на голото й рамо.

— Оуен, престани. Какво се опитваш да направиш? — Анджи се опита да се съпротивлява, но разбра, че той ще я измъчва сладко и продължително докато не се предаде.

— Кажи ми го, Анджи. — Ръцете му се спуснаха към колана на дънките.

Тя чу спускането на ципа. Вече тръпнеше, тялото й бе възбудено и чувствително. Дишаше учестено, опитвайки се да се владее.

— Почакай, нека поговорим затова. Разбирам, че си ядосан, защото си мислиш, че се опитвам да те манипулирам. Кълна се, че не е така, Оуен.

— Тогава ми кажи, че ме обичаш. — Той пъхна ръка под бикините й.

Тя си пое рязко дъх.

— Добре, може би се опитах да те попритисна малко. Но не съм искала да те манипулирам. Просто да те насоча. Искаше ми се да се замислиш над чувствата си, да разбереш какво изпитваш към мен.

— Кажи го, Анджи. — Пръстите му се спускаха към топлата сърцевина, като не преставаше да целува врата й.

— Помисли и от моя гледна точка, Оуен. Очевидно за теб е проблем да признаеш най-съкровените си чувства пред себе си, а какво тогава остава да го направиш пред някой друг. Но аз знам, че чувствата ти… Ау…

— Обичаш ли ме, Анджи?

— Престани, Оуен. Някой може да влезе и да ни завари така.

— Ако някой влезе, ще се обърне и веднага и ще излезе. — Той измъкна ръката си и пъхна крака си между нейните. — Обичаш ли ме, Анджи?

Повече от това не можеше да направи, за да го накара да й признае любовта си, помисли си Анджи. Когато станеше въпрос да се отстоява нещо, той проявяваше много повече твърдост от нея. Нямаше равен на него в това отношение.

— Обичам те, дяволите да те вземат! — Анджи обхвана главата на Оуен с длани и го целуна отчаяно и нежно. — Обичам те, обичам те, обичам те! А ти също ме обичаш, Оуен Съдърленд. Признай си.

Той пренебрегна страстната й молба. Вместо това устата му покри нейната, изпепелявайки устните й. Мъжката му страст покори Анджи и я привлече в окото на бурята. Желанието на Оуен бе всепоглъщащо и настойчиво.

Също като любовта му, каза си тя, когато я пое на ръце и я отнесе на канапето. Само да можех да го накарам да го признае.

Вратата на кабинета се отвори без почукване. Хелън нахлу в стаята.

— Оуен? Оуен, какво става? Току-що говорих с Дъруин и той ми каза, че си заварил Анджи да говори с някой си Роулингс и че ти… О, боже господи!

Анджи лежеше по гръб на канапето. Затвори очи и изстена, опитвайки се да събере двете половина на разкопчаната риза. Оуен, коленичил на канапето се обърна и изгледа злобно леля си.

— Извинете ме — каза студено Хелън, но не направи и крачка, за да излезе. Остана на мястото си, загледана в двойката с гняв и неодобрение.

Оуен леко се поизправи и я погледна разсеяно. Застана така, че да прикрие жена си и да е между нея и леля си.

— Какъв ти е проблемът?

Хелън вдигна предизвикателно брадичка.

— Настоявам да разбера какво става тук.

Той прокара пръсти през косата си, жест, който Анджи вече бе разбрала, че показва едва сдържано неодобрение.

— След като ме питаш, ще ти кажа. Готвех се да се любя с жена си. Да не би да имаш нещо против?

Хелън се изчерви и сви устни.

— В момента неприличното ти поведение никак не ме занимава. Наистина ли Анджи е предавала вътрешна информация за новата корпорация на този човек?

— Не. — Той напъха ризата в дънките си и погледна развеселен възрастната жена. — Да не би да си мислиш, че щях да се любя с нея ако я бях спипал, че ме продава.

— Един господ знае какво би направил? Очевидно е, че те е прелъстила — каза неодобрително тя. — Дъруин е прав. Ти просто играеш по свирката й. А те бях предупредила как семейство Таунсенд умеят да мамят хората. Но кой да слуша? Ти никога не слушаш другите. Мислиш си, че знаеш всичко. — В очите на Хелън блестяха сълзи.

— Хелън… — Оуен пристъпи към нея.

— Заминавай при евтината си прелъстителка, дето ти се води жена. Хайде, давай. Скоро ще откриеш какви са семейство Таунсенд. — Тя се обърна и избяга от стаята като тръшна вратата след себе си.

В кабинета стана тихо. Анджи внимателно се изправи, възбудата й напълно изчезнала. Остана смълчана за малко.

— Оуен, има нещо, което не знаем. Много повече от огорчението на Дъруин, че за него не се е намерила работа в компанията. Гневът на леля ти е прекалено силен и е насочен изцяло към семейството ми.

Оуен все още гледаше затворената врата.

— Мислиш ли, че е била замесена в това, което се е случило преди трийсет години?

— Вече не знам какво да мисля. — Тя се изправи. — Само знам, че трябва да разберем какво се е случило, преди да продължим.

— Силия? — Оуен вдигна въпросително едната си вежда.

— Едва ли ще може да ни помогне повече от Бети. Но можем да пробваме.

— По дяволите с цялата тази работа — каза той. Оправи дрехите си и се упъти към вратата. — Ще ги събера всички заедно и ще изясним нещата веднъж и завинаги.

— Оуен, почакай. — Тя се опита бързо да се пооправи и забърза след него. — Не съм сигурна, че идеята ти е добра.

— Точно сега анализите ти за положението не ме интересуват много — повиши глас през рамо той, докато крачеше по коридора. — Искам отговори и то веднага. Иди да намериш Силия. Кажи й след пет минути да е при мен в хола.

— Но, Оуен…

— Отивай, Анджи.

Тя се поколеба. Може би е прав. Може би е крайно време нещата да се изяснят. Само ако успее да ги накара да проговорят.

— Добре.

Десет минути по-късно, тя седеше сковано на канапето до прозореца. Наблюдаваше израженията на новите си роднини, докато Оуен изчакваше мълчанието да натежи достатъчно.

Всички бяха развълнувани. Патрицианските черти на Силия бяха стегнати от тревога и загриженост. Дъруин и Хелън седяха напрегнати на столовете си, в израженията им стаена горчивина и нещо като страх.

Оуен, застанал до прозореца, изглеждаше строг, безмилостен и напълно спокоен. Анджи се зачуди дали така се държи и когато свиква заседанията на управителния съвет. В този момент бе доволна, че не работи за него.

Съпругът й остави секундите да текат мъчително бавно, докато наблюдаваше езерото. Нощта се спускаше бързо. На далечния бряг премигваха първите светлини. Нефритеното езеро бързо се променяше от тъмно зелено в черно. Най-сетне се обърна към останалите.

— До гуша ми дойде от тази стара вражда между Съдърленд и Таунсенд. Много добре разбирам, че разни инциденти, които се случиха напоследък имаха за цел да ме скарат с Анджи, и че са режисирани от някой в този дом.

Дъруин се направи на обиден.

— Как смееш да ни обвиняваш?

— Вярвай ми, че след като изложа фактите, обвиненията сами се подреждат. — Той погледна чичо си. — Само пълен глупак не би забелязал. Семейство Таунсенд са напълно невинни.

— Не твое място нямаше да съм толкова сигурен — измърмори Дъруин.

— Дъруин — Гласът на Оуен бе ледено спокоен. — Зная кога и как са направени нещата. Ясно ми е, че компютърът в кабинета ми е бил използван. Единственото, което не знам със сигурност е защо някой толкова много държи да провали сделката с Таунсенд. Ти не би ли желал да ми кажеш?

— Изобщо не знам за какво говориш — сопна се възрастният мъж и закова поглед в езерото.

— Говоря за случилото се преди трийсет години.

Хелън изпъна рамене.

— Защо не попиташ семейство Таунсенд?

— Вече го направих — отвърна тихо Оуен. — Палмър Таунсенд ми каза, че няма представа как са се объркали нещата тогава. Вярвам му. Знае само, че сделката по сливането се е провалила в последната минута и че баща ми повече не му е проговорил.

Дъруин присви очи.

— Палмър Таунсенд знае много добре какво е станало. Дяволите да го вземат, той е причината за всички неприятности.

Анджи бе възмутена.

— Това не е вярно.

Оуен я стрелна недоволно.

— Тихо, Анджи. Ще стигнем до дъното на нещата. Сега не е моментът да защитаваш семейството си. Запази емоциите за по-късно.

— Ако си мислиш, че ще седя и ще оставя чичо ти да напада баща ми, значи си се побъркал — изстреля тя гневния си отговор.

— Мисля — отвърна спокойно той, — че ще седиш мирно и кротко, докато разбера всичко. Последното, от което имам нужда е демонстрация на Таунсендовския темперамент.

Беше прав и тя го знаеше. Замълча и се задоволи само с един гневен поглед.

Оуен се извърна към чичо си.

— Дъруин, мисля да започна с теб. Кажи ми какво се случи преди трийсет години.

— Не виждам защо трябва да ровим в миналото — опъна се той.

— Ами да кажем — каза Оуен със спокоен, но заплашителен глас, — че или ще ми разкажеш, или ще трябва да си търсиш нов източник на доходи.

Възрастният мъж го погледна потресен.

— Да не би да заплашваш, че ще ни лишиш от дела на Хелън в „Съдърленд“?

Анджи изстена и затвори очи. Останалите гледаха невярващо Оуен. Шокираните им лица не подействаха на съпруга й.

— Ето че започваш да разбираш, Дъруин. Говори.

Дъруин се изправи вдървено.

— Добре, щом настояваш. Само че това, което ще чуеш никак няма да ти хареса.

— Започвай, Дъруин.

Дъруин погледна Хелън, а след това отново се обърна към племенника си.

— Много просто. Таунсенд никога не е възнамерявал да осъществи истинско сливане. Смятал е подмолно да завладее веригата „Съдърленд“. Когато нещата приключели, нашата компания е щяла да бъде погълната от курортите на Таунсенд и ние щяхме да останем на сухо.

— Хайде сега опитай с друга версия, Дъруин — предложи Оуен.

— Това е истината — изломоти той. — Баща ти откри, че Таунсенд купувал дялове на Съдърленд чрез трето лице. След като се сдобиел с достатъчно, щял да наложи сливането да стане по неговите правила. За малко да успее. Само че баща ти се усетил навреме и го спрял. Този опит струвал цяло състояние на семейството ни, защото след това се налагало да се изкупят обратно. Известно време нещата били доста напечени, но всичко се оправило.

— Брат ми успя да предугади този нечестен заговор — вметна Хелън. — В последния момент. След това взехме две решения. Първото бе веригата никога да не губи контролния си пакет, а второто — никога повече да не се доверяваме на семейство Таунсенд.

Оуен поклати отвратено глава.

— Това са пълни глупости. Нали не очаквате да ви повярвам?

Силия се намръщи.

— Откъде знаеш, Оуен?

— Защото от чисто любопитство проверих архива на дялови продажби отпреди тридесет години. Баща ми не е бил глупак. Той винаги е държал петдесет и един процента. Никога не е бил обект на подмолно изкупуване. Само че има нещо, което го е накарало да си промени мнението за сливането с Таунсенд, а аз искам да знам какво е то.

— Да не би да твърдиш, че лъжа за това, което се е случило преди трийсет години?

— Да — отвърна Оуен. — Точно това твърдя. Въпросът е защо го правиш.

Последва тишина. Неспособна да срещне погледа на никой от другите, за да види болката там, Анджи се извърна към езерото. Забеляза малък скутер, който бързо се насочваше към острова. Намръщи се, когато видя трите фигури в него.

— Оуен — каза внимателно тя.

— Не сега, Анджи.

— Мисля, че си имаме компания — продължи тя.

— Какво искаш да кажеш? — той се обърна и проследи погледа й.

Малката лодка изключи двигателя си, когато наближи. Бързо се опря в късия кей. Светлините на навеса разкриха познатото лице на мъжа, който скочи от скутера. Другите двама излязоха по-бавно и тръгнаха по пътеката.

Светлините на терасата се отразиха по червената коса на Хари Таунсенд и решителните сериозни лица на майката и бащата на Анджи.

— Гледай ти, гледай ти — измърмори Оуен. — Точно това ни трябваше. — Семейство Таунсенд идват да спасят Анджи от съдба, по-лоша дори и от самата смърт. Знаете ли какво? Това вече е последната капка.