Джейн Ан Кренц
Нощта на истината (5)

Пета глава

На следващата сутрин Оуен затвори телефона и се отпусна на стола искрено разочарован. Загледа се умислено през прозореца на кабинета, докато обмисляше чутото от директора на отдела за връзки с обществеността.

Оуен бе много ядосан на Калхун, когато се обади. Беше сигурен, че ще уволни някого, преди да приключи разговора. След като поговори с Калхун, реши да изчака да се събере още малко информация и тогава да вземе окончателно решение. В интерес на истината, никой от централния офис нямаше понятие, че е изтекла информацията за сливането.

Макар и само за момент, Оуен бе склонен да повярва на Калхун.

Случаят остави много въпроси, а Оуен бе твърдо решен да научи отговорите. Въпреки всичко, каза си той, бедата е сторена, а на главата му висеше по-наложителен проблем. Този проблем беше бракът, който бе брак само на хартия.

Почукването на вратата бе кратко и властно. Оуен се зачуди кой от роднините му е дошъл да го притиска в ъгъла.

— Влез. — Дори не си направи труда да се обърне, когато вратата се отвори.

— Или ме закарай през езерото до Джейд, или ще си открадна лодка и ще отида сама — заяви драматично Анджи.

Оуен се стресна и завъртя стола към нея. Носеше прилепнали дънки и яркозелен пуловер. Огнената й коса бе закрепена на тила със златна шнола. Стоеше изправена пред него и от позата й се излъчваше предизвикателност.

— Защо искаш да ходиш до Джейд?

— Защото ще полудея, ако не се махна поне за малко от този затвор. — Усмихна му се предизвикателно. — Само си помисли как ще го приеме финансовата преса, Оуен. „Хотелски магнат заключва жена си на самотен остров и тя полудява“.

— Аз съм този, който ще полудее. — Той се изправи бавно. — За твое сведение, в Джейд няма абсолютно нищо. Има няколко малки магазинчета, хранителни стоки, кафене и бензиностанция.

— Не се сърди, но това звучи много по-интересно, отколкото всичко тук. Идваш ли с мен, или да измъкна лодката изпод носа на горкия Джефрис?

— Ако наистина искаш, ще те закарам до Джейд.

— Не искам точно това. Иска ми се да си тръгна и никога повече да не стъпя тук. И тъй като това не е в кръга на възможностите ми за следващите три седмици, ще се задоволя с едно отиване до Джейд.

Оуен я погледна и се зачуди как е възможно всичко, което преди изглеждаше толкова хубаво, да се обърне наопаки.

— По дяволите, Анджи, непрекъснато ти повтарям, че нещата между нас не могат да продължават така.

— Ще съм готова след петнадесет минути — отвърна Анджи и бързо се стрелна навън, щом той направи крачка към нея. — Трябва да взема нещо от кухнята.

— Какво по-точно?

— Обядът за пикника, който Бети ни е приготвила.

Анджи изчезна по коридора и остави Оуен да гледа удивено след нея. Замисли се над нещата за няколко минути, а след това излезе от къщата и се отправи към пристана.

Джефрис се мъчеше с един извънбордов двигател. Мълчаливият работник дори не вдигна поглед от това, над което работеше с малка кутия машинно масло.

— Към града ли ще ходите? — попита той.

— Да. Имаш ли нужда от нещо?

— Не. Вземете голямата моторна лодка. Върви страхотно. Чичо ви е бърникал във всичките мотори. Измислил как да ги нагласи така, че да не цапат толкова. А и харчели по-малко бензин. Изглежда добре се е справил.

— Дъруин още ли се прави на тенекеджия?

— Нали го знаете? Винаги го е правил.

— Така си е. — Оуен остана загледан в работата на Джефърс няколко минути.

— На младата дама ще й се отрази добре да се откъсне от това място за няколко часа. Бети казва, че в къщата е доста напрегнато.

— Всичко ще се оправи.

— Може би да, а може би не.

— Джефърс, ти си истински слънчев лъч, знаеш ли?

— Дрън-дрън. Взел си много от баща си, момче. Интересно дали младата госпожа ще успее да те накара да поомекнеш.

Оуен се намръщи.

— Няма защо да омеквам. Имам нужда от време, за да сложа нещата, където им е мястото тук.

— Щом казвате. — Джефрис отново се прегърби над кутията машинно масло.

Когато след няколко минути Анджи се появи, понесла в едната ръка кошница, нахлупила широкопола сламена шапка, Оуен беше готов с моторната лодка.

Той погледна кошницата с храната, докато помагаше на Анджи да се качи в лодката, но се въздържа и не каза нищо. Чувстваше, че ако покаже и най-малкия признак на надежда заради това, че си е направила труда да организира малък пикник, Анджи може и да изсипе съдържанието на кошницата през борда. Вече не знаеше в кой момент какво да очаква от нея.

И все пак тази работа с пикника е добър знак, каза си той, докато отвързваше лодката. Вече беше по-весел, отколкото преди малко. Реши отново да повдигне въпроса за брака им, но този път щеше да постъпи по-хитро.

— Знаеш ли, Анджи — каза той, когато лодката потегли, — много мислих.

— Внимавай! Не съм сигурна, че мисленето е една от силните ти страни. Именно умните ти мисли ни вкараха в тази каша. — Тя притисна сламената шапка с ръка, когато моторницата започна да пори гладката вода на езерото. Цялото й внимание бе насочено към малкото градче на другия бряг.

— Много смешно. — Оуен й хвърли яден поглед. — В интерес на истината, Анджи, сегашното състояние на нещата не е много нормално.

— Не може да бъде. — Тя извади огромни слънчеви очила от чантата си. Сложи си ги и се взря към брега. — Щеше да стане страхотна снимка. Жалко, че не си взех фотоапарата.

— Анджи, говоря сериозно. — На Оуен му се искаше да не се налага да повишава глас, но тя нямаше как иначе да го чуе над рева на мотора — Погледни обективно на нещата. Хем сме женени, хем не сме. Поне все още не сме. Това предизвиква напрежение и несигурност във връзката ни?

— Вярно?

Той я погледна с раздразнение и видя, че все още е загледана в отсрещния бряг.

— Скъпа, сарказмът няма да ни отведе никъде.

— Докато акциите не бъдат пуснати, така или иначе няма да стигнем до никъде. — Тя го погледна. — Затова ти предлагам изобщо да не се опитваме да обсъждаме този въпрос.

— Неразумна си и нарочно се правиш на инат.

— Имам право да съм неразумна и да се правя на инат. Аз съм засегнатата страна, нали не си забравил?

— Ами аз? — поинтересува се Оуен. — Аз пък съм младоженецът, който още не е консумирал брака си. А ти ми говориш за засегната страна.

— Малко си кисел, защото не стана така, както искаше.

— Дяволски ядосан съм, защото още не сме имали първа брачна нощ.

— Сексът не е всичко, Оуен — каза превзето строго Анджи.

— Но със сигурност е началото, когато става въпрос за брак.

— Крайно време е да се примириш, че невинаги става твоето. Нещата тук ще се променят малко.

Оуен се напрегна, за да се овладее. Трябваше да запази спокойствие и да мисли логично, ако искаше да спечели тази война. Логиката му подсказваше, че рано или късно Анджи ще бъде победена от собственото си непостоянство. Основното тук бе самообладанието. Той го владееше, а тя — не.

— Може и да си права — съгласи се Оуен, докато изключваше мотора и отвеждаше лодката към малкия кей. — Може би наистина съм свикнал да постигам своето в повечето случаи. Сигурно това се е превърнало в навик. Вече толкова време вземам решенията в хотелите „Съдърленд“, че ми идва отвътре да го правя и в други аспекти на живота.

Анджи го погледна с подозрение.

— Щом си признаваш, това е крачка в правилната посока.

— Благодаря ти. — Оуен се постара гласът му да прозвучи убедително смирено. Това за него бе напълно неестествено и ненормално.

Тя се усмихна колебливо.

— Не е толкова изненадваща. Арогантността ти. И баща ми, и брат ми притежават от нея в голяма доза. Понякога успяват да изкарат от кожата и мен и мама.

— Може би и тримата се чувстваме длъжни да защитаваме жените, на които държим — внимателно отбеляза Оуен, докато спираше лодката на кея.

— И мама казва така. Но според мен не е права. Мисля, че мъжете са си арогантни по рождение.

До тук с хитрия подход, помисли си Оуен, докато изскачаше от лодката, за да я завърже.

— Анджи…

— Какво се е случило между семействата Съдърленд и Таунсенд преди всичките тези години, Оуен? — Анджи се измъкна от лодката стиснала шапката и кошницата.

— Казах ти, че не знам. — Оуен се наведе, за да й подаде ръка. — Татко никога не говореше много за това.

— Мислиш ли, че леля ти и чичо ти знаят цялата история?

Оуен се намръщи.

— Може би. През годините пускаха отровни стрелички. Но ми е трудно да кажа дали знаят със сигурност какво се е случило, или просто са проявявали лоялност към баща ми.

Анджи свали тъмните очила и го загледа изпод огромната периферия на шапката.

— Ти не си ли любопитен?

Оуен сви рамене.

— Когато започнахме да обсъждаме сливането, попитах баща ти съвсем директно. Той се закле, че не е наясно с тази история. Всичко, което знаеше бе, че първото сливане се е провалило, когато хората, които осигурявали средствата, се оттеглили. Каза, че семейство Таунсенд поели цялата вина, но нямало истинско обяснение. За него това е вече история, а и аз мисля, че е точно така.

Анджи се замисли.

— Не съм толкова сигурна, Оуен. Струва ми се, че семейството ти преживява случилото се преди трийсет години, все едно, че е станало днес.

— Казах ти, че моето семейство е напълно различно от твоето. Семейство Съдърленд са злопаметни. — Оуен пое кошницата от Анджи и стисна ръката й. Издърпа я на клатушкащия се кей и я поведе към брега. — Какво си сложила вътре? Тежи поне един тон.

— Пикникът няма да е хубав, ако не вземеш всичко. — Анджи се поколеба. — Искам да те питам за семейството ти, Оуен.

— Забрави семейството ми.

— Няма как да го забравя — сопна му се тя. — Благодарение на теб те са ме наобиколили от всякъде.

Оуен изруга приглушено.

— Искам да кажа да забравиш онова, което е станало преди трийсет години. Вече няма никакво значение.

— Не съм много сигурна.

Той я погледна и реши да смени темата.

— Добре дошла в красивия град Джейд. — Той посочи с ръка към шепата малки стари магазинчета. — Какво ти се прави първо? Ако искаш да отидем да видиш как проверяват маслото на бензиностанцията? Или предпочиташ да отскочим до хранителните стоки? Доколкото разбрах скоро са инсталирали нов фризер. Може пък да е интересно.

— Нека да повървим, става ли?

Оуен сви рамене.

— Както кажеш.

— Стига да не повтарям, че искам да си отида, нали? — Тя го погледна предизвикателно.

— Точно така — изръмжа Оуен. Повървя до нея, без да казва нищо, съсредоточавайки се над тактиката си. Най-сетне любопитството му надделя. — Колко ти предложи Хелън, за да се оттеглиш тихичко, след като пуснем акциите на борсата?

Анджи го погледна бързо и изпитателно.

— Ти откъде знаеш?

— Постъпката й беше повече от очевидна. Поне един от тримата щеше да пробва. Вчера сутринта ви видях с Хелън и прецених, че нея са я избрали, да ти направи предложението.

— Разбирам. Ти си бил голям циник.

— Просто съм реалист.

Анджи въздъхна.

— Не спомена сума. Просто не стигнахме до там.

Оуен кимна.

— Сигурно се надява, че ще предявиш огромни претенции при един развод.

— Тя ме предупреди, че от теб ще успея да измъкна много по-малко, отколкото ако приема нейното предложение. Каза, че нямам никакви шансове, ако се изправя срещу тебе в съда.

— Този въпрос не подлежи на обсъждане. Ние няма да се развеждаме, Анджи. Рано или късно ще успеем да се справим с тази каша.

Тя не отговори. Просто продължи да върви смълчана до него, докато излязоха от градчето и навлязоха сред дърветата, които обграждаха езерото от всички страни.

— Това място ми се струва добро — обяви най-сетне Анджи и спря.

Оуен се огледа. Стояха върху одеяло от борови иглички, близо до брега на езерото.

— Добро за какво?

— За пикник, разбира се. — Тя пое кошницата от него и я остави на земята.

Оуен я наблюдаваше как изважда карирана покривка и я разстила на земята. След това клекна до кошницата и започна да подрежда най-различни интересни сандвичи и хрупкави закуски.

Оуен седна на покривката.

— Тази риба тон май ми е позната.

— Не е. Тази е от новия улов. Бети я приготви специално за нас тази сутрин. — Анджи му подаде един сандвич, а след това си взе и тя. Подпря се на лакът и се загледа към огромната къща на острова в средата на езерото. — Кой е построил тази крепост, която наричаш дом, Оуен?

Оуен проследи погледа й.

— Прапрадядо ми. Дошъл от запад, за да забогатее. Успял с добитък. А след това заминал на изток, за да си търси жена. Заради нея построил тази чудовищна къща. Винаги е била част от семейното наследство. Някой ден ще я продам на човек с фантазия, за да я превърне в хотел.

— Няма ли да я присъединиш към веригата „Съдърленд“?

Оуен се намръщи.

— Как ли пък не. Ще ми струва цяло състояние, ако искам да е на нивото на другите хотели. Не си струва усилието.

Анджи наклони глава.

— Май не обичаш много тази къща?

— Не. Не е и много удобна за бизнес. Двамата с татко никога не прекарвахме много време тук. Но след като се ожени за Силия, започнахме да идваме по-често.

— Силия обича ли къщата?

Той се усмихна кисело.

— Струва ми се, че я възприема като старото семейно имение или нещо подобно. Приятно й е да се прави на гранд дамата тук. Татко й се подиграваше много. Затова и никога не продаде острова. Но него вече го няма и мога да се отърва от нея.

— А казал ли си на Силия и на леля си и чичо си, че се каниш да продаваш?

— Не съм го обсъждал с тях.

— Няма да им стане много приятно.

— Няма — съгласи се Оуен. — Само че не са те хората, които плащат сметките за това чудовище.

— Но ти можеш да си позволиш да ги плащаш.

Оуен се намръщи.

— Не е там работата. Къщата не може да се поддържа икономично и затова искам да се отърва от нея. Стига да успея. Господ знае дали ще успея на този свит пазар.

— Всичко ли разглеждаш от гледна точка на икономичността му, Оуен?

Той усети, че пред него е заложен капан.

— Не, не всичко.

— Ами жена ти? Ще очакваш ли жена ти да е икономична? Говорим напълно хипотетично.

— Това не е хипотетичен въпрос. — Той остави сандвича, протегна ръка и хвана брадичката й с края на пръстите си. Тя не направи опит да се отдръпне. — Вече си имам жена. И поне в момента, тя изобщо не е икономична. Но въпреки това не смятам да се отърва от нея.

Анджи не каза нищо. Огромните й очи проучваха лицето му. Оуен изчака за момент, а след това бавно наведе глава. Даде й възможност да избегне целувката, но тя дори не се опита.

— Анджи… — Името й прозвуча като тихо ръмжене заради надигащата се чак до устните му страст и той бавно я положи по гръб.

Усети първоначалното й отдръпване, но след това ръцете й бавно се плъзнаха около врата му. Все още ме желае, каза си той със задоволство. Колкото и да го предизвикваше, все още реагираше със страст, когато я вземеше в прегръдките си. Обля го вълна от облекчение.

— Анджи, скъпа, всичко ще бъде наред — прошепна до гърлото й Оуен. Вече бе възбуден, а стегнатите дънки го караха да усеща напрежението още по-силно.

— Оуен, не бива да го правиш. Знам, че не трябва.

— Спокойно, мила. — Той плъзна ръка по бедрото й. — Не бива да забравяш, че сме женени. Така трябва да бъде.

— Все още не. Първо трябва да уточним толкова много неща помежду си. А аз трябва да знам със сигурност…

Той пъхна ръка под зеления пуловер и откри едната й мека гърда. Анджи възкликна и всичко, което искаше да каже, бе забравено в този миг. Оуен пъхна крака си между нейните. Дрехите й го караха да се чувства безкрайно нетърпелив. Всичко, и копчетата, и циповете, сякаш се бяха наговорили да му пречат. Най-сетне усети, че Анджи се опитва да се измъкне от ръцете му.

— Спри, Оуен.

— Анджи, успокой се. И двамата го искаме. Естествено е да го искаме. Женени сме. Успокой се, скъпа. — Той я успокои с целувки, които стигнаха чак до острото деколте на зеления пуловер. Под него палецът му се плъзна по зърното й и Оуен си помисли, че ще полудее от желанието, което изпитваше.

— Оуен, казах ти да спреш. Гледат ни — изсъска Анджи. Настойчивите й думи най-сетне достигнаха до него.

Той вдигна глава.

— Какво, по дяволите?

Звукът на мотора на някаква лодка най-сетне достигна до него. Погледна през рамо и най-сетне забеляза ухилените тийнейджъри в една моторна лодка, тръгнали на разходка покрай брега. Той изруга отново, кратка думичка, която много красноречиво изразяваше чувствата му точно в този момент.

Хлапетата се разкискаха шумно и подадоха газ на моторната лодка, стрелвайки се навътре в езерото.

Оуен бързо се изправи на крака.

— Един женен мъж не би трябвало да преживява подобно нещо — изръмжа той. — Би трябвало да може да се люби с жена си на спокойствие.

— По-добре, че ни прекъснаха. — Анджи се изправи бързо и започна да прибира всичко в кошницата. — Честно, Оуен, все още не съм готова за подобно нещо. Казах ти, че искам да почакаме. Много ще съм ти задължена ако престанеш да ме прелъстяваш при всеки удобен случай. Просто не е честно.

Той я погледна, без да крие яда се.

— Не било честно, така ли? Аз съм ти съпруг, по дяволите. Ще те прелъстявам колкото поискам.

Анджи поклати глава и затвори кошницата.

— Предпочитам да не го правиш — въздъхна тя. — Не мислех, че ще има проблем.

— Сега пък за какво говориш?

— Толкова се подразних, когато разбрах за сливането и за пускането на акциите, че си помислих, че няма да мога да се справя с физическата страна на връзката ни.

— Искаш да кажеш, че си си въобразявала, че ще успееш да ме отблъснеш, защото си ми сърдита, така ли? — Оуен усети как настроението му се връща, щом разбра смисъла на признанието й. По устните му плъзна бавна усмивка.

— Нещо такова.

— Но не можеш да ме отблъснеш, нали, съкровище? Желаеш ме толкова силно, колкото и аз тебе, а когато си в прегръдките ми, както преди няколко минути, направо се разтапяш. Също като топъл мед в някой летен ден. Така и трябва да бъде, Анджи. Аз съм ти съпруг. Защо непрекъснато се съпротивляваш?

— Мога да те отблъсна и ще продължа да го правя — заяви надменно тя, докато се изправяше. — Ще продължа, докато не преценя, че съм доволна от нашата връзка във всяко отношение.

— Престани да казваш „връзка“. Ние сме женени. В гласа му вече нямаше горчивина.

Оуен усети, че вече се чувства много по-добре, отколкото през всичкото време след първата брачна нощ. Трябваше да опита това физическо въздействие още снощи, каза си той. Довечера на всяка цена ще има нов подход към непокорната си жена. Сексът, не хитростта, щеше да даде разрешението на проблема.

Анджи го погледна ядосано.

— Изтрий тази самодоволна усмивка от лицето си, Оуен Съдърленд. Не съм чак толкова лесна, да знаеш. Щях да те спра, дори и да не се бяха появили онези момчета.

— Да, скъпа.

— Няма да те оставя да използваш… — тя облиза долната си устна — физическото привличане между нас, за да ме манипулираш.

— Дори не си го бях помислил. — Оуен се наведе и вдигна покривката, на която бяха седели, и започна да я сгъва. Надяваше се, че това, което върши ще скрие искриците смях и задоволството, които сигурно личаха в очите му.

— Говоря сериозно, Оуен.

— Чух те, миличко. — Той прибра покривката и вдигна кошницата. — Готова ли си да се връщаме? — Усмихна й се най-невинно. — Или предпочиташ да продължим разходката?

— Готова съм да се прибера в оня затвор — измърмори Анджи.

— Хей, погледни откъм добрата страна. Поне не те карам да си слагаш колана на целомъдрието. Тъкмо обратното.

Анджи остана мълчалива, докато прекосяваха езерото на връщане. Тази сутрин бе тръгнала, уверена в себе си, сигурна, че владее положението. Като върна назад мислите си, тя разбра, че среднощната среща с Оуен по-миналата нощ й бе вдъхнала опасно самочувствие.

Беше усетила страстната гордост у съпруга си и си бе казала, че той сигурно крие и други страсти. Тя добре разбираше както страстта, така и гордостта. Можеше да се справи с тези две властващи чувства. Поне така си мислеше.

Ето че сега трябваше да се изправи срещу факта, че и сега, също както и преди, все още е подвластна на омайващата чувственост на Оуен. Внимавай, отправи тя предупреждението към себе си. Трябваше да съхрани душевното си равновесие в тази непостоянна, непрекъснато променяща се ситуация. Много се страхуваше да не изгуби малката си преднина като се поддаде на любовните ласки на съпруга си.

Когато навлязоха в малкото заливче, забелязаха, че на малкия кей пред къщата на Съдърленд е вързана още една лодка. Оуен се намръщи, когато я видя.

— Гости ли са дошли? — попита нетърпеливо Анджи. Нямаше нищо против да види поне едно приятелски настроено лице, помисли си тя.

— Още членове на семейството. — Оуен слезе от лодката и се пресегна да помогне на Анджи. — Доведената ми сестра и мъжът й. Сега ще стане забавно.

— Доколкото разбирам, не си говориш с тях.

— Напротив, говорим си. Двамата с Ким се разбирахме много добре. Само че нещата доста се промениха, откакто тя се ожени за Глен Лангли преди шест месеца.

— Защо? Не ти ли харесва Глен?

Оуен сви едното си рамо и тръгна по пътеката към голямата къща.

— Проблемът с Лангли е, че Ким и Силия смятат, че той трябва незабавно да бъде включен в управата на хотелите „Съдърленд“ и то само защото се е оженил в семейството ни. Очевидно и Лангли смята така.

— А ти не — отбеляза Анджи.

— Не, по дяволите. Той е инженер. Никога не е работил хотелиерския бизнес.

— И според теб се е оженил за Ким, за да си дръпне дял от хотелите ви, така ли?

Оуен я погледна.

— Мисля си, че това е една много добра причина, за да се ожени за нея.

Анджи се усмихна.

— Не ти ли е минавало през ум, че има и минимална вероятност да се е влюбил в нея? Или в това отношение си приличате прекалено много?

Оуен Спря рязко и застана пред нея, а очите му блестял гневно.

— И какво, по дяволите, трябва да означава това?

Стресната от внезапната промяна в настроението ми.

Анджи отстъпи крачка назад.

— Просто се чудех дали не се съмняваш, че зет ти е влюбен в сестра ти, само защото ти не вярваш в любовта?

— Господ да ми е на помощ, Анджи…

— Оуен, та ти почти си призна, че не си влюбен в мен. Въпреки това се ожени за мен. До какво заключение трябва да стигнем? Че сигурно си се оженил заради бизнеса. Как, такъв случай, можеш да обвиняваш Глен Лангли, че се оженил за сестра ти?

— Вече си прекалено близо до ръба, госпожо! — Изражението на Оуен бе заплашително. — Съветвам те да престанеш да подмяташ какво би трябвало да чувствам или да не чувства, преди да си отишла прекалено далече. Нали каза, че не искаш да те манипулирам със секс? Добре, само че аз нямам никакво желание да бъда манипулиран с думи. Ясно ли ти е?

— О, да, Оуен. Мисля, че двамата с теб се разбираме прост чудесно. Май хората ще се окажат прави, че опознаваш истинен един мъж едва след като се ожениш за него. — Анджи се плъзна покрай него и тръгна към вратата.

Пое си дълбоко дъх едва когато разбра, че е далече от Оуен. Мислено потри чело от облекчение. Май този път наистина прекали.

— Гледай ти, гледай ти — чу тя провлечен мъжки глас, по който ясно личеше, че притежателят му се забавлява. — Ти сигурно си последната придобивка на фамилията. Приятно ми е да разбера, че не съм единственият, който е проявил достатъчно смелост, за да се ожени за някой от семейство Съдърленд. Аз съм Глен Лангли.

Анджи вдигна поглед и се усмихна, когато видя хубавия мъж с пясъчно руса коса, застанал на най-горното стъпало пред вратата. Глен Лангли изглеждаше спокоен, атлетичен и бе облечен в спортен панталон и пуловер. Лицето му бе открито, със сини очи, които наблюдаваха света със съчетание от ирония и насмешка. Той веднага й допадна. Напомняше й за брат й Хари.

— Аз съм Анджи — усмихна се тя. — Сигурно вече са ти казали коя съм и защо съм тук.

— Точно така. Ти си последната бизнес придобивка на Оуен, ако слушаш роднините му. Само че аз не им обръщам много внимание, те всички са отегчителни и мрачни хора.

— Значи и ти си забелязал?

— Проблемът им е, че прекалено много са загрижени за безценните хотели. Опитвам се да откъсна Кимбърли от този навик.

— Забележителни думи — измърмори Анджи, когато Оуен се приближи и застана до нея. — И на мен ми минаха такива мисли през главата.

— Здравей, Лангли — поздрави Оуен и повдигна едната си вежда. — Как е на Хаваите?

— О, Съдърленд! — Глен поздрави Оуен с приятелско кимване. — На Хаваите беше чудесно, докато не открих какво беше прихванало Кимбърли, за да настоява да тръгнем така ненадейно. Едва след като пристигнахме разбрах, че си уведомил всички, че ще се жениш. Както виждаш, прибрахме се по-рано. Съжалявам, че изпуснахме събитието.

— Не се притеснявай. Никой от семейството не си направи труда да дойде. Вярвай ми, това изобщо не ме притесни. Никак не ми липсваха. Къде е Ким?

— Вътре. Говори с майка си. — Глен погледна през рамо към тъмния коридор. — Ето я и нея. Ким, скъпа, запознай се със снаха си. Вече се извиних, че не сме отишли на сватбата.

Красивата млада жена, която застана до него се изчерви. Кимбърли Лангли бе висока и слаба. Носеше сиви панталони и кремава риза, която подчертаваше елегантността и патрицианското й излъчване. Тъмно кестенявата й коса бе късо подстригана. Тя кимна кратко на Анджи.

— Здрасти. Мама и леля Хелън тъкмо ми разказваха за теб.

— Предполагам, че не са казали нищо хубаво — отвърна весело Анджи.

Оуен погледна предупредително сестра си.

— Съвсем официално го казвам, Ким, очаквам да се отнасяш с уважение към Анджи. Тя ми е съпруга и всеки, който не се отнася към нея подобаващо, ще отговаря пред мен.

— Никой не спори, големи братко — отвърна веднага Кимбърли. — Всички разбираме, че положението е доста сложно за засегнатите. В името на компанията, мисля, че ще успеем да се държим прилично, докато акциите излязат на борсата.

— Защо ли имах предчувствие, че ще представиш нещата по този начин? Ще бъда в кабинета си ако някой реши, че има нужда от мен. — Оуен се качи по стълбите, заобиколи Кимбърли и влезе в къщата.

Кимбърли го проследи с очи, а след това се обърна, за да разгледа Анджи.

— Надявам се да си била наясно в какво се забъркваш, когато си се оженила за брат ми?

— Истината е, че не знаех — призна Анджи широко усмихната. — Но научавам много бързо. Винаги е приятно да си заобиколен от семейство, което те кара да се чувстваш добре дошла и желана, нали?

— Мама беше права. Наистина си доста груба. — Кимбърли се завъртя на пета и се стрелна в къщата.

Глен изчака жена му да изчезне от погледа им и прикова сините си очи в Анджи. Подигравателността бе изчезнала, изместена от сериозно изражение.

— Бих искал да се извиня от името на жена си. Уверявам те, че става такава единствено когато е със семейството си. Вече стигнах до заключението, че Съдърлендови изваждат наяве най-лошото у всеки. Винаги когато дойда тук, се чувствам като аутсайдер.

— Разбирам те. — Анджи се качи по стълбите. — И аз имам това чувство още от самото пристигане.

Глен се разсмя и я последва вътре.

— Не мога да ти опиша колко се радвам, че се запознахме, Анджи. Нещо ми подсказва, че скоро ще открием много общи неща. Предлагам да обединим сили и да се опълчим срещу тези мургави мрачни Съдърлендови. Какво ще кажеш?

Анджи се усмихна, доволна, че е открила едно приятелско лице в потискащата къща.

— Дадено.

В този момент усети как косата на тила й настръхва. Плъзна поглед надолу по коридора и видя Оуен застанал на вратата на кабинета, пъхнал палец под колана. Знаеше, че е чул думите на Глен за обединяването на силите срещу семейство Съдърленд.

За броени секунди Оуен задържа погледа й. Лицето му не изразяваше нищо. След това, без да каже и дума, той влезе в кабинета и тихо затвори вратата.