Джейн Ан Кренц
Нощта на истината (2)

Втора глава

Още щом пое факса от ръката на Анджи, Оуен позна емблемата на корпорация „Съдърленд“. Веднага се сети какво пише и на мига реши, че нечия глава ще отлети през следващите двадесет и четири часа. Най-вероятно потърпевшият щеше да е вицепрезидентът, който отговаряше за връзките с обществеността, въпреки че не му се вярваше именно Калхун да се изложи така. И Калхун, както и останалия персонал в хотелска верига „Съдърленд“, знаеше много добре, че когато шефът каже нещо да бъде запазено в тайна, той говори напълно сериозно. За подобни грешки наказанието бе уволнение.

Разбира се, оставаше и възможността някой от персонала на Таунсенд да е отговорен за това предварително изтичане на информация. Фамилията Таунсенд се палеха от какво ли не. При тях ги няма самообладанието и контролът на Съдърленд. И все пак всички се бяха съгласили, че новината за сливането трябва да се запази за деня след сватбата.

Палмър настояваше не по-малко от Съдърленд. Беше казал, че Анджи, с нейните романтични възгледи и липса на усет към бизнеса, — може и да не разбере защо сватбата й е съвпаднала с изявлението за сливането.

Не, семейство Таунсенд нямаха никаква причина да издадат новината, но си оставаше фактът, че факсът е изпратен от централния офис на Съдърленд в Тусон. Грешката беше допусната от страна на Съдърленд.

— По дяволите! — Оуен плъзна поглед по изявлението. — Това не трябваше да се разбира до утре.

— Не съм убедена, че вече се е разчуло — отвърна необичайно спокойно Анджи. — Изглежда е било предназначено за мен.

Оуен присви очи, когато вдигна глава от изявлението. Разбра, че никога до сега не е улавял този трепет в гласа й. Думите й почти винаги бяха придружени от неприкрити емоции — топлотата в смеха й, женското любопитство или сладкото безразсъдство и страст, но никога не бе долавял студенина.

Оуен гледаше жена си, застанала пред него, скръстила ръце на гърдите си, сякаш за да се защити. Слабичка и нежна, с огнено червена коса, стегната в кок на тила, тя го наблюдаваше, без да прикрива наранената си женска гордост.

Оуен бе като омагьосан, както обикновено, от изумителните тюркоазни очи, с леко изтеглени кранчета. Често си казваше, че Анджи прилича на някое от собствените си бижута — елегантна и женствена, но умело прикрила силата и твърдостта си.

Коприната прилепваше по извивката на гърдите й като течно сребро. Той внезапно усети надигащата се в тялото му топлина. Все пак цели три месеца очакваше първата им брачна нощ. Не толкова дълго, колкото бе очаквал сливането на „Съдърленд“ и „Таунсенд“, разбира се, но достатъчно, за да усети пропукването на удивителния си самоконтрол.

— Защо да е било предназначено за теб? — попита той, за да спечели време, докато се опитваше да прецени реакцията на Анджи. Не беше сигурен какво й се върти в главата. За пръв път не успя да разбере какво мисли тя.

— Обадиха ми се по телефона. — Тя посочи с брадичка към телефона на масичката до леглото. — Някой ми каза за сливането и ме прати да погледна пред вратата.

Оуен слушаше притихнал, докато осмисляше чутото. След това в гърдите му избухна гняв.

— Някой ти се е обадил и ти е казал, така ли?

— Да.

— Какво ти каза?

— Не съм сигурна дали беше мъж. Може да е била и жена. Но който и да беше, не каза много, само че ме използват като пионка в бизнес ходове.

Оуен изчакваше. Когато видя, че Анджи няма да каже нищо повече, той започна да подпитва внимателно.

— Това ли беше всичко?

— Не.

— Няма ли да е по-добре да ми кажеш и останалото?

Тя сви рамене. Сребристата коприна се плъзна по гърдите й при това движение.

— Нямаше кой знае какво друго. Само, че след две години семейство Таунсенд ще открият, че са изритани навън, а ти ще управляваш всичко. А, да, имаше и доста убедително предложение, че когато вече не съм ти необходима, което ще стане веднага след като акциите бъдат изнесени на борсата, ще се разведеш с мен.

— Ще го смачкам този, който ти е звънял — каза Оуен. Той сви факса на топка.

— Наистина ли?

— Можеш да разчиташ на това. Няма да позволя да те разстройват така, а след това да им се размине. Анджи, нали не си приела сериозно тези глупости, че си пионка, нали?

В очите й веднага проблесна надежда.

— Искаш да ми кажеш, че всичко това е лъжа? Че няма никаква истина в това изявление? Оуен, какво облекчение. Нямаш представа колко…

Оуен въздъхна дълбоко, докато пресичаше стаята към барчето, за да си сипе чаша френски коняк, от който бе поръчал по-рано.

— Сливането е факт. Двамата с баща ти подписахме документите рано тази сутрин преди церемонията.

Надеждата в очите й угасна на мига.

— Ясно.

— Не, не ти е ясно. — Той се обърна към нея, стиснал чашата в ръка. — Търсиш несъществуващи неща в цялата тази работа.

— Така ли?

— Анджи, не ти казахме за сливането, защото всичко беше строго поверително и трябваше да го запазим до утре. Става въпрос за бизнес. Ти не си свързана с бизнеса на семейството си и нямаше причина да ти разказваме какво правим.

— Да не мислиш, че ти вярвам, Оуен? Май не сте ми казали за сливането, защото щях да се чудя защо ли се жениш за мен. Кажи ми, баща ми ли ме предложи като част от сделката? Така ли е смятал да подсигури семейството, та да не се превърне в губеща страна в тази сделка? Или просто аз съм била идеалният завършек на старата вражда? Всички в семейство Таунсенд са романтици. Сигурно много би му харесала приказката за Ромео и Жулиета с щастлив край.

— Договореностите нямат нищо общо с личните ни отношения.

— Заклеваш ли се, че ми казваш истината?

— О, Анджи, стига, знаеш, че нещата не се решават така в наши дни и дори в този век — усмихна се окуражително Оуен. — Това не е брак, сключен заради нечие удобство или както там трябва да се каже. Аз не съм мазохист. Признавам, че много исках да подпишем това сливане, но не чак толкова, че да се обвържа за цял живот с жена, която не искам.

— Но ти не си обвързан с мен за цял живот, нали? Можеш да се отървеш от мен, веднага след като пуснете акциите на борсата. Този, който ми се обади по телефона, беше прав за едно. Цялата тази история, ала Ромео и Жулиета ще се отрази великолепно на общественото мнение. Дори и на мен ми е ясно.

— Анджи, успокой се.

Тя не обърна никакво внимание на думите му и махна с ръка, за да подсили драматичното звучене на думите си.

— Вече мога да си представя заглавията в бизнес пресата. „Съдърленд и Таунсенд прекратяват старата вражда със сватба. Новата фирма си поставя глобални цели.“ На хората много ще им хареса, нали?

— Анджи, чуй ме — каза внимателно той. — Останала си с погрешно впечатление.

— Сериозно? Да не би да се опитваш да ми кажеш, че времето, определено за сватбата ни няма нищо общо с момента, който избрахте да обявите сливането? Сигурно всичко е било едно невероятно, направо удивително съвпадение.

Оуен стисна зъби. Искаше му се да прекрати този спор с няколко добре обосновани и напълно елементарни обяснения, които да успокоят Анджи, но знаеше, че е невъзможно. Злото бе сторено.

— Не е било съвпадение. Но няма и нищо макиавелистично както ти си решила.

— И как да ти повярвам? — предизвика го Анджи, без да прикрива яростта в очите си.

Оуен усети, че избухливостта, която обикновено държеше под строг контрол, е на път да излезе наяве. Опита се да обуздае чувствата си и да се справи с обичайното си спокойствие, продиктувано от разума, което бе изключително ценно в бизнеса. Нямаше причина да не му послужи и в брака, каза си той.

— Повече от година се интересувам от това сливане — обясни Оуен. — Свързах се с баща ти преди около шест месеца. Той прояви готовност да ме изслуша и започнахме разговорите. Когато се запознахме, разбрах, че искам да се оженя за теб. Двете събития нямат връзка помежду си.

— Сериозно?

— Напълно. Когато разбрахме, че ще има и сватба, и сливане, със семейството ти решихме, че ще е добре за бизнеса, ако съчетаем двете. Не можехме просто така с лека ръка да пренебрегнем ефекта, който това щеше да окаже върху общественото мнение, още повече, че скоро очаквахме и пускането на акциите на борсата.

Анджи вирна гневно брадичка, а тюркоазните й очи святкаха.

— Защо никой не ми каза?

Оуен отпи от коняка.

— Защото знаехме, че ще реагираш точно както сега. Ти си дизайнер, човек на изкуството, не си бизнес дама. Палмър и Хари се съгласиха с мен, че сигурно веднага ще си направиш цял куп погрешни заключения. Майка ти смяташе, че може и да разбереш ако ти се обясни както трябва, но мнозинството надделя.

— Не мога да повярвам. Все едно че сте свикали борда на директорите и сте поставили бъдещето ми на гласуване.

Оуен стисна зъби.

— Анджи, направихме го за твое…

— За мое добро ли — довърши тя мисълта му. — Да, знам, Оуен, мразя хората да решават кое е добро за мен. И кога трябваше да разбера за деловата страна на нашия брак?

Оуен въздъхна.

— Утре сутринта.

Тя го загледа втренчено.

— И защо да чакаме чак до тогава? Какво значение има?

— Тогава щеше да си моя съпруга във всеки смисъл на думата — напомни й тихо той. — Щеше да си разбрала със сигурност, че чувствата ми към теб нямат нищо общо с бизнес уговорките.

Очите й се разшириха.

— Мислил си, че ще съм толкова зашеметена от великолепните ти умения да ме любиш, че нямаше дори да успея да събера две и две, когато разбера за сливането? Сигурно си се надявал, че до утре ще ме докараш в някакво състояние на сексуално опиянение. Боже господи! Знам, че си мислиш, че съм една емоционална романтичка, но не съм никак глупава.

Той поклати глава и се усмихна.

— Никога не съм казвал, че си глупава. Много ценя интелигентността ти. — Оуен погледна многозначително пръстена си.

— А също и таланта ти. Но нямаш бизнес усет, Анджи. Сама си го признаваш.

— Я ми кажи нещо друго — изстреля думите Анджи. — Щеше ли да ме ухажваш и да поискаш да се оженим, ако не се интересуваше от сливането на двете компании? Щеше ли да има сватба, ако не беше придружена от подходящите делови предложения?

— Анджи, говориш безсмислици — отвърна търпеливо той. — Никога нямаше да се запознаем, ако не си бях наумил да направя това сливане. Семействата Таунсенд и Съдърленд никога не са били близки, докато баща ми беше жив. Враждата е много полезна като начин за задържане на общественото внимание, но в никакъв случай не е била рекламен трик. Съществувала е наистина от почти тридесет години и сигурно все още щеше да е в разгара си ако баща ми не беше починал преди две години и не бе оставил веригата хотели „Съдърленд“ на мен. Сметнах, че — е крайно време тази вражда да бъде прекратена и баща ти се съгласи с мен.

— Било е лудост — прошепна тя. — Години на лудост. Винаги съм се чудила кой е започнал всичко това.

— Има връзка с опита да се слеят двете компании преди трийсет години. Сделката се провалила, а семейство Съдърленд загубило някои от важните си финансови поддръжници, които по-късно насочили интересите си към Таунсенд. Моят баща обвинил твоя. Твоят баща пък си мислел, че всичко е по вина на моя, когато сделката се провалила. Дори и след всичките тези години, никой не може да каже със сигурност къде са се объркали нещата, а за мен всичко това няма значение.

— Сигурен ли си? — попита тя.

— Напълно. Изобщо не ме интересува какво е станало преди трийсет години. Интересува ме бъдещето на компанията ми, не миналото. Шапка свалям на баща ти, защото е готов веднага да прекрати враждата. Моят баща дори не би помислил. Господ ми е свидетел, че сме се карали неведнъж по този въпрос.

Анджи се обърна с гръб към него, разкривайки нежния врат и великолепната й коса. Погледът му се плъзна жадно по изящната линия на гърба й. Той наблюдаваше потрепването на сребърната коприна по леко заоблените бедра и пръстите му стиснаха чашата. Това е първата ни брачна нощ, помисли си той.

— Оуен, искам да те помоля за нещо. Много е важно. Истинската причина никой от семейството ти да не дойде на сватбата, да не би да е защото всички като баща ти не могат да забравят враждата?

— Старите кавги трудно отмират — въздъхна той. — Моето семейство по нищо не прилича на твоето. Родът Съдърленд съвсем не са непосредствени хора с отворено съзнание.

— Мислиш ли, че ще ме харесат, когато ме опознаят? Разчитал ли си на чара и на личните ми качества, за да ги спечеля?

— Не ме интересува дали ще бъдат спечелени. За мен е важно да се отнасят към теб с необходимото уважение като към моя съпруга — отвърна внимателно Оуен. „И ако някой от тях не го стори, зарече се безмълвно той, ще му прекъсне издръжката, която идваше от веригата хотели «Съдърленд». Това беше в неговата власт“.

— От друга страна, защо трябва да се запознават с мен, след като може изобщо да не нося името Съдърленд след пускането на акциите? — попита Анджи с изумително безизразен глас.

Оуен усети, че гневът отново го завладява и е готов да избухне. Не беше свикнал с това чувство и то никак не му хареса. Винаги успяваше да се владееше, също и бизнеса си, и околните. Никой не можеше да манипулира Оуен Съдърленд.

Баща му го бе научил как да държи под контрол всяка ситуация, в която се окажеше. И в този брак нямаше да бъде по-различно. Щеше да поеме нещата в свои ръце. А първата стъпка бе да запази самообладание.

— Мисля, че това е вече прекалено — отвърна хладно Оуен. — За последен път ти казвам, Анджи, не съм се оженил за теб заради сливането.

— Защо се ожени за мен? — попита тя. Не се обърна, за да го погледне. Ръцете й все още бяха кръстосани пред гърдите.

— Защото исках да си моя жена.

— Оуен, обичаш ли ме? Обичаш ли ме истински? — попита с изтънял глас Анджи, без да се обръща. — Никога не си ми го казвал, нали? Изглежда съм си въобразявала прекалено много. Все си повтарях, че ти е трудно да говориш за чувствата си, но май съм търсила извинения, защото бях толкова влюбена.

Чашата с коняк изтрещя подобно на пистолет, когато Оуен я стовари върху барчето. Прекоси бързо стаята, хвана Анджи за раменете и я обърна към себе си. Видя как красивите й очи се разшириха от учудване и очакване.

— Не е нужно да ми търсиш извинения — рече остро той. — Ожених се за теб. Ти си единствената жена, на която съм предлагал брак. Ти си всичко, което съм искал и желал да открия в съпругата си и го разбрах в мига, в който те видях. Двамата с теб сме започнали заедно това и ще успеем. Имаш думата ми.

— Само ако бях сигурна…

Той се вгледа в тюркоазните очи, изпъшка разочаровано и я привлече в прегръдката си. Покри тръпнещите й устни със своите, преди да е довършила мисълта си.

Оуен нарочно използва собственото си желание, за да събуди страстта у Анджи. Беше сигурен, че ще успее. Тя го приемаше така добре през последните няколко седмици. Бе сладка и страстна, на самата граница на пълното отдаване. Оуен бе искрено щастлив, че я разпалва така. Всяко негово докосване бе нежно и премерено, тъй като не искаше да се възползва от нея. Но вече започваше да губи търпение.

А тя беше негова съпруга. Имаше право да очаква взаимността, която тя нямаше търпение да му предложи. Ако само успееше да я отведе до леглото, тогава всичко щеше да си дойде отново на мястото. В това, беше сигурен.

— Оуен! Оуен, моля те…

Той долови желанието в мекия умоляващ вик и усети как тя се обляга на него. Меките й гърди се притиснаха в неговите. Ръката й се плъзна към врата, а устните й се разтвориха, когато той задълбочи целувката.

Езикът му се плъзна в устата на Анджи и той бавно прокара ръце по гърба й. Тя въздъхна тихо и затвори очи. Усети бедрата й до своите, а възбуденото му тяло се напрегна още повече, обзето от огнено, непреодолимо желание.

Оуен бе напълно покорен от страстта си. Искаше да доближи Анджи до леглото, да смъкне сребристата коприна и да я обладае. Вдъхна аромата й, отчасти парфюм, отчасти мириса на женска възбуда и разбра, че вече е овлажняла, готова да го приеме, изпълнена с трепет…

Не можеше да чака повече. Тя се притискаше в него. Оуен я вдигна в ръцете си и се отправи към огромното бяло легло с балдахин. Можеше да мисли единствено за неустоимото си желание да направи Анджи своя съпруга във всеки смисъл на думата. Това бе първата им брачна нощ и в гърдите му бушуваше огън, подпален от жена му.

На сутринта ще разбере, че желанието му към нея не е имало нищо общо със сливането на Съдърленд и Таунсенд. Щеше да я убеди в леглото. С тялото си те обожествявам.

— Оуен…

— Тихо, миличка. Ще говорим утре сутрин. Всичко е наред. Довери ми се, Анджи. Всичко ще се нареди чудесно. Така трябва да бъде между нас.

Той я положи на леглото и се приведе, за да плъзне тънките презрамки по рамото й. Анджи не помръдна, когато той смъкна тънката ефирна материя до кръста и разкри гърдите й. Пое рязко въздух, когато видя розовите зърна.

Лекичко пое едното между пръстите си и внимателно го стисна. Анджи пое рязко въздух и той усети тръпката, която я разтърси, сякаш сам бе изпитал същото.

Мъжът се усмихна и се отпусна. Не спираше да я наблюдава, докато разкопчаваше ризата си. Анджи лежеше и го гледаше с нарастващо учудване, готовност и любопитство, което го караше да я приласкае и да й даде увереност, въпреки че копнееше да потъне в нея.

Само след минути щеше да е негова.

Почукването на вратата стресна Оуен толкова силно, сякаш бе докоснал необезопасена жица, по която тече ток.

— По дяволите!

— Обслужване по стаите, господине — чу се нечий глас от другата страна на вратата.

Оуен затвори очи в миг на диво раздразнение. След това веднага възвърна самообладанието си и дори успя леко да се усмихне на Анджи.

— Сигурно ни носят вечерята. Когато я поръчвах, си мислех, че може да огладнеем. Май съм направил грешка. Не мърдай, скъпа. Аз ще се погрижа.

Той отиде до вратата и я отвори със замах. Младият келнер се стресна и се усмихна притеснено.

— Моля да ме извините, господине, господин Съдърленд. Ами, поръчали сте вечеря, господине, нали? — запелтечи той.

— Точно така. Аз ще се справя по-нататък. Няма да имаме нужда от помощта ти. Сами ще си сервираме.

Оуен се отнесе с търпение, припомняйки се, че винаги имаше подобен ефект върху персонала, когато отсядаше в някой от своите хотели. Сигурно тази вечер изглеждаше още по-страшен от обикновено. Усещаше, че е намръщен.

— Да, господине, господин Съдърленд. И… главният готвач ви изпраща поздравленията си.

Келнерът се отдръпна и се изчерви до ушите, когато забеляза в какъв вид са дрехите на Оуен.

— Съжалявам, че ви обезпокоих. Моля уведомете ни, ако желаете нещо.

— Разбира се — отвърна сухо той. Бутна количката в стаята и затвори вратата.

Обърна се и погледна към Анджи, седнала на самия край на леглото, стиснала полите на сребристата рокля. Тя не вдигна очи към него.

— Не е нужно веднага да вечеряме — предложи той. — Храната няма да изстине.

— Не! — Тя скочи. — Аз… Много съм гладна. Не хапнах почти нищо на приема. А и не можах да закуся. Честно казано, май целия ден не съм слагала нищо в устата си.

— Анджи…

— Ето, ще ти помогна.

Тя се стрелна към количката и започна да вдига сребърните капаци от платата. От артишока, златистия холандски сос и котлетите от риба меч, се понесе апетитна миризма.

— Изглеждат безкрайно вкусни, нали?

Оуен сдържа ругатнята си, усетил, че вълшебството вече е изчезнало. Само допреди малко Анджи бе готова да се предаде на чувственото удоволствие, а сега изведнъж се превърна в кълбо от нерви. Устата му се изкриви, докато послушно се приведе над количката с вечерята.

— Искаш ли да вечеряме на терасата — попита я любезно той.

— Да. Звучи чудесно. — Тя отнесе рибата до масичката от ковано желязо и стъкло навън.

Оуен я последва бавно и пое дълбоко нощния въздух, за да успокои превъзбудените си сетива.

— Ще падне мъгла — отбеляза небрежно той.

— Нали? Малко е хладно.

— Можем да вечеряме и вътре, ако предпочиташ.

— Не, не, тук е чудесно — побърза да отвърне тя. — Няма да стане студено изведнъж. А и има голямо очарование, когато мъглата започне да приижда от океана, нали?

— Ако обичаш мъгла.

— Да. Всъщност обичам.

Тя седна на края на стола си и започна да сервира от платата.

Оуен седна и я загледа със задоволство и лек присмех в очите.

— Анджи, защо стана толкова неспокойна изведнъж? Целувал съм те и преди. Все ми се струваше, че ти е приятно. А това, все пак, е първата ни брачна нощ.

— Моля те, Оуен, може ли да говорим за нещо друго?

— Само да не е за първата ни брачна нощ, това ли искаш?

— Да, по дяволите.

Той прие разгорещения й отговор с лениво спокойствие и посегна към една хрупкава питка.

— Както кажеш, скъпа.

Колкото по-неспокойна ставаше Анджи, толкова повече се отпускаше Оуен и си повтаряше, че всичко ще бъде наред. Тя бе огнено създание с гореща кръв и затова бе в неизгодно положение, когато трябваше да се справя с уравновесен човек, който се владее до съвършенство.

Оуен знаеше, че владее положението, когато тя е нервна. Единствено когато заговори хладно и пресметливо, го хвана неподготвен. В онзи момент наистина не знаеше как да постъпи.

Храниха се мълчаливо в продължение на няколко минути. Оуен не направи нищо, за да разсее напрежението. Нека се поизпоти малко, реши той. Когато най-сетне я вземеше в прегръдките си, тя щеше да му се отдаде с пълна готовност и това щеше да сложи край на проблема. Най-важното, когато си имаш работа с нервни неспокойни създания като Анджи, бе да запомниш, че те самите са най-злия си враг.

Оуен си бе взел парче бри от платото със сирената, когато Анджи най-неочаквано остави ножа си, скръсти ръце в скута и се отпусна назад на стола.

— Добре, Оуен. Доста помислих, докато вечеряхме и взех някои решения.

— Това е много интересно.

— Ще съм ти задължена, ако се въздържаш от саркастични забележки. Говоря напълно сериозно.

— Да, сериозно е, когато се любиш за пръв път. Съгласен съм, но си мисля, че ще успея да се справя.

— Оуен, моля те, това не е някакъв фарс.

— Зная, скъпа. Но ти почти го превърна във фарс, нали така?

Тя стана рязко, а роклята от течно сребро обгърна стройното й тяло. Приближи се до парапета и се вгледа в обвития в мъгла океан.

— Разбрах, че не мога да взема рационално разумно решение за бъдещето на връзката ни тази вечер.

— Не е и нужда да вземаш решения — каза тихо Оуен и остави ножа за сирене. — Решението бе взето днес, когато сложих пръстена на ръката ти пред триста свидетели.

Тя поклати бързо глава, но не се обърна към него. Ръцете й стискаха парапета.

— Изглежда тази вечер не успявам да мисля трезво. Нима не разбираш? Чувствам се объркана и уплашена. Имам нужда от време, за да обмисля всичко.

— Разбирам. — Оуен най-сетне разбра накъде води този объркан разговор. Той захвърли салфетката с избродиран монограм и стана. Пресече терасата и застана точно зад Анджи, но дори не я докосна.

— И колко време ще ти е нужно, за да разбереш, че наистина си женена за мен?

— Докато акциите се появят на борсата — отвърна тя тихо, но решително.

На Оуен му причерня пред очите. В този миг той едва не изпусна нервите си. Трябваха му няколко секунди, за да се овладее, но дори и когато вече бе сигурен, че се контролира, не посмя да я докосне.

Наложи си да говори бавно, да не би случайно да не е разбрал ясно.

— Какво точно се опитваш да ми кажеш, Анджи?

— Че не искам ние да… Не искам да консумираме брака си, преди Съдърленд и Таунсенд да пуснат акциите си на борсата.

Оуен не можа да повярва на ушите си.

— Ще ги пуснем чак следващия месец. Има цели три седмици.

— Знам.

Той обгърна раменете й с ръка. Бавно и нежно, потискайки желанието да даде воля на напиращия гняв и едва сдържаното желание, той я обърна към себе си.

— Искаш да кажеш, че няма да легнеш с мен, преди да си разбрала дали този, който ти е звъннал тази вечер, е казал истината, така ли?

Тя кимна безмълвно.

— И как, според теб, трябва да се чувствам аз, Анджи?

Красивите й очи се напълниха със сълзи.

— Съжалявам. Но, Оуен, толкова ме е страх. Позволих и на теб, и на семейството си да ме накарате да избързам с този брак, а сега вече се чудя дали не съм допуснала огромна грешка. Нали знаеш какво казват за прибързаните бракове?

— Не си направила никаква грешка.

— Нима не виждаш? Вие със семейството ми сте крили сливането от мен. Телефонното обаждане и изявлението сякаш ме смазаха тази вечер. Накараха ме да разбера колко наивна съм била по отношение на връзката ни.

— Скъпа, това не е вярно.

— Вярно е. Само помисли, та аз дори не те познавам достатъчно добре, Оуен. Не си ме запознал със семейството си, да не говорим, че нямам представа какви са чувствата ти към мен. Имам нужда от малко време.

— Ако трябва да сме точни, трябват ти три седмици, нали така? Искаш да си сигурна, че няма да подам молба за развод, след като акциите са на борсата. Искаш да се убедиш, че ухажването и сватбата не са някой хитър бизнес замисъл.

— И това също — призна тя задавено. — Преди всичко, искам да съм сигурна, че постъпвам правилно.

— Анджи, не забравяй факта, че родителите ти одобриха брака ни. Баща ти и брат ти не видяха нищо гнило в това сватбата и сливането да станат по едно и също време. Знаеш много добре, че семейството ти никога не би одобрило да се омъжиш за мен, ако не са били сигурни, че ще си щастлива.

— Знам, но не мога да преценя колко убедителен си бил, когато си им казал, че наистина ме цениш. Нима не разбираш? — Гласът й стана по-висок, когато се развълнува. — Точно в това е проблемът. Има прекалено много неща, които не знам за теб.

— Какво например? — попита Оуен.

— Искам да се запозная със семейството ти и да разбера защо никой от тях не си направи труда да дойде на сватбата. Искам да помисля защо скри сливането от мен. Сякаш ме е завъртяла някаква вихрушка, а сега искам да стъпя здраво на земята и да взема някои решения за връзката ни.

— И смяташ, че няма да можеш да мислиш трезво, ако спиш с мен ли? — попита той. Пръстите му все още стискаха рамото на Анджи. — Това ли е?

— Да, това е.

— По дяволите, Анджи — измърмори той. — Изобщо не знаеш какво правиш.

— Така е. Затова имам нужда от време, за да помисля.

Оуен поклати глава.

— Нямах предвид точно това. — Извърна я нежно към себе си. Тялото й бе напрегнато и стегнато, но той усети трепета й. Зачуди се какво ли би станало ако я целуне. Тя отвръщаше така жадно на целувките му… — Семейството ми, скъпа, едва ли ще ми бъде най-добрата реклама. Срещам се с тях колкото е възможно по-рядко.

— Оуен, това е ужасно — прошепна тя, скрила лице в ризата му.

— Да, знам. Казвам го единствено, защото вие Таунсенд наистина държите на семейството. Но това не означава, че при всички е така.

— Нима не разбираш? Рано или късно ще ми се наложи да се запозная с тях. Трябва да знам какво ме очаква.

— Анджи, искам да ми се довериш поне за това. Нека аз да се занимавам със семейството ми и бизнеса. Ти просто бъди моя съпруга и всичко ще бъде наред.

— Забравяш нещо, Оуен — отвърна тихо тя. — Телефонното обаждане тази вечер доказва, че ти не си в състояние да отделиш нашата връзка от бизнеса на Съдърленд и Таунсенд.

Тя имаше право, и Оуен знаеше това много добре. Беше запазил в строга тайна избора си на хотел, където да прекарат медения месец, също както двамата с Палмър бяха пазили в строга тайна сливането. Но ето че някой бе научил и двете тайни и ги използваше, за да отчужди Анджи от него.

— И освен това, струва ми се много съмнително, че ще можем да пренебрегнем семейството ти — продължи Анджи. — Колкото и да ти се иска.

— Поне можем да опитаме — измърмори той.

Тя се размърда неспокойно до него и вдигна поглед. На слабата светлина, която се промъкваше от стаята, очите й проблеснаха студено.

— Има и още нещо, което трябва да решим, Оуен. Нещо, за което не се бях замисляла много сериозно до тази вечер.

— По дяволите. Списъкът, който си ми приготвила започва да става досаден. За какво друго, освен за семейството ми и бизнеса, и почтеността ми имаш нужда да мислиш?

Тя си пое дълбоко въздух и го погледна, сладкото й лице много по-сериозно, отколкото той някога го бе виждал.

— Трябва да знам дали наистина ме обичаш. Всъщност това е единствената точка от списъка като се замисля. Всичко друго, за което се сещам произлиза от този основен въпрос. Трябва да знам отговора.

Всичко у него се стегна.

— Вече ти казах Анджи, ти си всичко, което искам, и което съм търсил в една съпруга.

— Да, но обичаш ли ме? Точно това трябва да разбера. А след това искам да знам дали ще го признаеш и пред мен, и пред себе си. Трябва да съм наясно дали чувствата ти към мен са само резултат от физическо привличане и добре пресметната финансова полза.

— По дяволите, Анджи…

Тя сви рамене.

— Вече реших, че ще отложим първата си брачна нощ, докато не разберем със сигурност на какво се основава връзката ни и колко ще продължи.

Оуен стисна зъби.

— Разбирам. И къде точно смятате да прекарате тази вечер, госпожо Съдърленд?

Тя премигна и погледна притеснено към стаята.

— Ами това е хотел. Сигурно има достатъчно свободни стаи.

Оуен напрегна цялата си воля, за да потисне гнева си. Приближи лице до Анджи достатъчно близо, за да види тя ясно колко е ядосан.

— Проклет да съм, ако позволя на жена си да застане на рецепцията на някой от хотелите ми и то в навечерието на първата ни брачна нощ, само за да поиска друга стая, за да не се налага да спи с мен.

Анджи прехапа устни.

— Не искам да те унижавам.

— Изключително мъдри думи.

— Разбирам, че ще бъде доста неудобно ако се разбере, че не сме прекарали нощта заедно — прошепна извинително тя.

— Доста неудобно значи? Ще стана за смях пред целия персонал, да не говорим за всички в този бранш.

— Налага се да спазваме някакво приличие, нали? — сопна се тя. — Все пак всичко опира до бизнеса. Всички знаят, че става въпрос за стотици хиляди, може би милиони долари в акциите на Съдърленд и Таунсенд. Ако нямаш нищо против, ще спя на шезлонга.

— Ще спиш на проклетото легло — изсъска през зъби Оуен. — А също и аз. Ще поставим сабя или нещо също толкова подходящо между нас. Така урежда ли ви, госпожо Съдърленд?

Анджи го погледна предпазливо, очевидно разбрала, че стъпва по много тънък лед.

— Да, благодаря ти — отвърна с изключителна любезност тя.