Джейн Ан Кренц
Нощта на истината (11)

Единадесета глава

— Аз ще отворя — обърна се Оуен към Бети и закрачи бързо по коридора. — Май ще трябва да подготвиш още прибори за вечеря и да оправиш две спални за тази нощ. Роднините на жена ми пристигнаха най-неочаквано.

Бети се усмихна широко и избърса ръцете си в престилката.

— Виж ти, виж ти. Тук ще става нещо интересно.

— На твое място бих поостанал в кухнята, докато престане да лети перушина.

— Точно това смятам да направя. А ти, Оуен, ще се справиш. Имаш си жена, която ще ти помогне.

Оуен отвори вратата и се изправи пред побеснелия си тъст, гневния си баджанак и притеснената тъща.

— Каква приятна изненада — промърмори Оуен. — Тъкмо говорехме за семейство Таунсенд.

— Искам обяснение, Съдърленд — избоботи Палмър Таунсенд, преди още да е влязъл.

Хари побутна Оуен от пътя си и огледа антрето.

— Къде е Анджи? Какво, по дяволите става тук, Съдърленд? Тази сутрин ни съобщиха, че си я затворил тук, докато пуснем акциите. Някакъв кретен твърдеше, че си смятал да се разведеш, веднага щом акциите са на борсата.

— Значи някакъв кретен е излъгал — отвърна спокойно Оуен. — Влизай, Мериън — обърна се той към майката на Анджи. — Май сте пътували доста дълго.

— Няма да повярваш какво преживяхме този ден — усмихна се неуверено тя. — Палмър и Хари се побъркаха, когато получиха съобщението сутринта. Взехме самолет до Сан Франциско и наехме кола до града. Часове се мотахме по този криволичещ път, докато открием Нефритеното езеро. А Палмър и Хари не искаха да спрат, за да попитаме накъде да караме. Беше направо невероятно.

— Идвате тъкмо навреме за вечеря — отвърна Оуен.

Анджи излезе в антрето и се усмихна бодро.

— Здравейте. За какво е цялата суматоха?

— Типичната реакция на семейство Таунсенд при всяка семейна криза, миличка — обясни Мериън. — Всички са се побъркали.

— Аз не съм се побъркал — сопна й се Палмър със строго изражение. — Нито пък Хари. Само че очакваме обяснения!

— Ще ги получите. — Оуен прегърна собственически Анджи през раменете. Тя пристъпи по-близо до него, демонстрирайки без колебание близостта и предаността им.

На Палмър и Хари не им убягна незначителната, но изключително важна постъпка. Хари веднага нападна сестра си.

— Сигурна ли си, че си добре, Анджи?

— Чудесно, благодаря.

Палмър насочи поглед към Оуен.

— И какво, по дяволите, правите тук? Мислех, че сте тръгнали към някой от хотелите на Съдърленд за медения месец.

— Така беше. После плановете ни се промениха. — Зет им ги поведе към хола, ръката му все още обгърнала Анджи. — Моля заповядайте, седнете всички. Ще ви запозная с тези, с които не се познавате лично. А след това ще оправим една бъркотия.

— Не виждам никаква бъркотия — измърмори Палмър. — Интересува ме какво имаш да обясняваш. — Той кимна на Хелън и изражението му се посмекчи. — Здравей, Хелън. Колко време не сме се виждали. Едва те познах.

— Здравей, Палмър — отвърна нежно Хелън.

Оуен веднага улови краткия, но странен поглед на лицето на леля си, когато поздрави Палмър Таунсенд. Наблюдаваше я с периферното си зрение, докато представяше новодошлите. Забеляза също, че и Анджи я наблюдава скришом.

— Когато всичко това свърши — заяви Оуен, — ще вечеряме и ще си легнем. Утре сутринта двамата с Анджи ще си довършим медения месец в един от хотелите „Съдърленд“.

Анджи го погледна развеселена и заинтригувана.

— Така ли?

— Да, със сигурност. Сега, да довършим този неприятен разговор. — Оуен реши да изпробва късмета си. — Хелън, мисля, че е твой ред.

Хелън изглеждаше като зашеметена.

— Но аз нямам какво да кажа за нещо, което се е случило преди толкова много години. Вече бе нанесена достатъчна вреда. Оуен, не можеш ли да оставиш нещата такива, каквито са?

— Не — заяви решително, но внимателно Оуен. — Не мога.

Дъруин извиси гневно глас.

— Случилото се преди трийсет години няма нищо общо с теб, Оуен. Бил си дете.

— Грешиш, Дъруин. Случилото се тогава влияе както на брака ми, така и на бизнеса ми. Тази бъркотия трябва да бъде разчистена. Нека да се разберем. Никой няма да напусне острова, докато истината не излезе. — Оуен отново насочи поглед към леля си. — Хелън?

Дъруин скочи на крака.

— Престани да я тормозиш. Можеш да проявиш поне елементарно уважение към леля си, Оуен Съдърленд. Та тя е сестра на баща ти.

Оуен усети ръката на Анджи да се плъзва внимателно в неговата. Тя го стисна доверчиво и той разбра, че трябва да продължи без промяна.

— Съжалявам, Хелън. Искам отговори.

— Знам — прошепна Хелън. — Винаги съм знаела, че истината рано или късно ще излезе. — Тя избухна в сълзи.

Дъруин забързано отиде до нея и постави кърпичка в ръката й.

— Не е нужно да му казваш каквото и да е, Хелън.

Тя си издуха носа и поклати решително глава.

— Не, Оуен е прав. Това продължи прекалено дълго. Този проблем се влачи от години, а на мен вече ми дойде до гуша.

Палмър я погледна преценяващо.

— Свързано е с мен, нали, Хелън?

— Да, така е. Съжалявам, Палмър.

Оуен забеляза, че Мериън поглежда към Анджи с вдигнати вежди, въпреки че не каза нищо.

— Добре — промълви Оуен. — Кажи ни какво се случи.

— Какво се случи ли? — повтори Хелън, вече с по-уверен глас. — Случи се така, че преди трийсет години направих една много глупава грешка. Единственото ми извинение беше, че бях още много млада. А също и непрекъснато закриляна от всички. Бях свикнала да ме глезят. Направо казано, влюбих се в Палмър Таунсенд в мига, в който го видях. И, разбира се, с типичната за всеки представител на рода Съдърленд самоувереност, убедих сама себе си, че и той е влюбен в мен.

Оуен стрелна с поглед тъста и тъщата си. Палмър изглеждаше нещастен и преизпълнен с неудобство. От Мериън се излъчваше единствено съчувствие. Хари не можеше да скрие учудването си.

— Всички бяха превъзбудени заради плановете около сливането между Съдърленд и Таунсенд — продължи Хелън. — Всички бяха изключително развълнувани и очакваха с нетърпение да видят как ще се развият нещата в бъдеще. Тогава реших, че най-романтичното нещо би било двамата с Палмър да се оженим и да съберем семействата, както и компаниите с една великолепна сватба.

— Хелън, не е нужно да казваш повече. — Дъруин стисна рамото й.

— Той е прав, Хелън. Не обръщай внимание на Оуен — подкрепи го Палмър. — Това е нещо лично. Не е нужно да разкриваш тайните си пред всички ни.

Тя се усмихна тъжно.

— Напротив. Оуен е прав. Това не са просто моите тайни. Те са повлияли на всички, по един или друг начин. Всичко останало е много просто. Отидох при Палмър и му казах, че го обичам и че искам да се оженим. Той бе много изненадан, меко казано. Изумен би било по-точно.

Палмър сведе поглед към краката си. Започваше да се изчервява.

Хелън продължи с извинителна усмивка.

— Оказа се истински джентълмен и ми отказа много любезно. Само че когато разбрах, че той не само не е влюбен в мен, а се кани да се жени за момиче, което дори не познавах, че никога не ме е възприемал за повече от бегла приятелка, аз побеснях. Тогава обърках всичко. Направих нещо, за което съжалявам цели трийсет години.

— Хелън, стига толкова — настоя Дъруин. Погали я по рамото доста неумело, но безкрайно нежно.

— Още не. — Тя докосна ръката му, а очите й се плъзнаха от Палмър към Оуен. — В ревността и яда си, реших да проваля сливането. Аз съм тази, която издаде поверителната вътрешна информация на онези финансисти. Това ги накара да се отдръпнат и да откажат паричния заем, с който щеше да се осъществи сливането. Същите тези финансисти по-късно решиха да подпомогнат разширението на курортите Таунсенд. Брат ми, естествено, реши, че това е била идеята на Таунсенд още от самото начало.

Всички ахнаха. Оуен се приведе напред и подпря лакти на бедрата си. Намръщи се замислен.

— И каква точно беше тази информация, Хелън? Как точно я получи?

Хелън сви рамене.

— Някакви счетоводни данни за един от хотелите във веригата, с който имаше проблеми. Получих информацията от секретарката. Никак не беше трудно. Чух брат ми да споменава за влошеното положение и знаех, че ще иска всичко да остане скрито и покрито до сливането. Изпратих информацията анонимно до инвеститорите и намекнах, че въпросният хотел е само един от многото, които имат проблеми. Те повярваха. Нали знаете как клюките провалят сделки.

Палмър погледна Оуен.

— Спомням си го този хотел. Мястото му не беше подходящо. Баща ти смяташе да го продаде, а по-късно така и направи. Но той никога не се отрази неблагоприятно на останалите от веригата.

Хелън сведе поглед към свитите си ръце.

— Брат ми побесня, когато финансистите най-неочаквано се оттеглиха и се насочиха към „Таунсенд“. Беше сигурен, че е имало някаква тайна сделка.

— Сигурно е мислел, че тайно съм ги убедил, че курортите на Таунсенд са по-добър вариант от слетите „Съдърленд и Таунсенд“ — отговори бавно Палмър. — Беше решил, че съм се отказал от сливането и съм използвал вътрешната информация, за да обърна инвеститорите единствено към „Таунсенд“.

Хелън кимна.

— Брат ми преобърна компанията, за да открие кой е шпионинът. Най-сетне стигна и до мен. Когато ме притисна, излязох с друга лъжа.

Палмър я погледна с присвити очи.

— Казала си му, че съм те прелъстил, за да получа информацията, нали?

— Да — призна Хелън. — Мисля, че брат ми би преглътнал няколко нечисти маневри от страна на някой конкурент. Но бях сигурна, че никога няма да ти прости за това, което му казах, че си направил.

— Затова значи ме ненавиждаше толкова много през всичките тези години. — Палмър поклати невярващо глава. — Поне вече знам защо така изведнъж ме намрази, след като сделката пропадна. Но защо не се изправи срещу мен?

— Молих го да не го прави. Казах му, че гордостта ми ще бъде унищожена. Той ме разбра.

— Гордостта на семейство Съдърленд — изломоти кисело Оуен.

Анджи му се усмихна.

— Подозирах, че в това семейство се таят много страсти.

— И то какви.

Оуен стисна ръката й по-силно.

— Май с това идва краят на студените Съдърлендови. — Погледна Хелън. — Нали не сбърках, когато предположих, че Дъруин стои зад всички случки напоследък? Ти ли беше?

— Да — отвърна тихо Дъруин. — Беше прав. Аз се опитах да направя каквото е по силите ми, за да проваля излизането на акциите на борсата. Разбрах за сватбата и за сливането прекалено късно, за да направя каквото и да е, но прецених, че ако акциите не тръгнат достатъчно добре, вие с Таунсенд може да разтурите сливането и нещата отново да си тръгнат както преди. Това беше доста несигурно, но за краткото време, е, което разполагах, нямаше какво друго да направя. Трябваше да опитам.

Палмър го погледна възмутено.

— За бога, човече, но защо? Всички ще изкараме куп пари от това сливане.

— Някои неща са по-важни от парите — отвърна гордо Дъруин. — Трябваше да се опитам да предпазя Хелън от болката, която щеше да й причини евентуалното сливане на „Съдърленд“ и „Таунсенд“. Виж, аз знаех какво точно се е случило преди трийсет години. Знаех колко страстно те е обичала някога, Палмър. Мразех те, защото й бе причинил много болка, въпреки че именно ти ми проправи пътя, за да се сгодя и оженя за нея.

Палмър се намръщи за момент, но после кимна.

— Сега те разбирам.

Хари сви рамене съчувствено.

— Ами да. Разбирам как си се чувствал. Просто е трябвало да направиш нещо, Дъруин.

— Напълно обяснимо, Дъруин — измърмори Мериън. — Много добре разбирам защо си го направила, Хелън. Несподелената любов може много да нарани човек и да го принуди да направи глупави неща.

— Доста драстична постъпка — отбеляза Силия. — Но предполагам, че всеки би проявил разбиране.

— Напълно — добави Анджи. — Горката Хелън. Колко ли ужасно е било. А ти, Дъруин, да проявиш такава преданост и да я защитаваш, за да не се налага да се сблъска с баща ми и да бъде унижена!

Хелън се усмихна тъжно на Дъруин.

— Цялата работа е, че става въпрос единствено за гордост, не за любов. Малко след като всичко това се случи, разбрах, че Дъруин е истинската ми любов. Но тогава вече се страхувах да призная истината. Щеше да е изключително унизително, а и беше вече късно, за да се оправят нещата. Надявах се всичко да се забрави. Но не стана така.

Оуен огледа лицата на всички в стаята. Изстена и отпусна глава в дланите си.

— Може ли някой да ме измъкне от всичките тези емоции. Дори и баща ми им се е поддал. Не мога да повярвам, че съм заобиколен от хора, които проявяват такова разбиране и се държат така сякаш нищо не е станало, въпреки че преди трийсет години важни делови решения са били взети под влиянието на жажда за мъст и несподелена любов.

— Недей, Оуен — намеси се Анджи и го погали съчувствено по рамото. — Прекалено много драматизираш, скъпи. Не е чак толкова зле.

Той вдигна глава и в погледа му проблесна гняв.

— Не било чак толкова зле? Ти да не си луда? Направо е невероятно, че и двете корпорации са просъществували толкова дълго, след като са ги управлявали такива емоционални хора. И как, по дяволите, ще управляваме новият „Таунсенд и Съдърленд“ с борд, съставен от хора, които пламват от едното нищо и реагират толкова пламенно на всичко?

Всички в стаята обърнаха очи към него. Оуен продължаваше да гледа страшно. Анджи се усмихна победоносно.

— Значи ще включиш хора от твоето семейство в борда? — попита Палмър, преизпълнен с любопитство.

— Защо пък не? — отвърна Оуен. — Ти, като президент, и аз, като изпълнителен директор, имаме право да назначим равен брой хора в борда, нали така?

— Правилно.

— Ти със сигурност ще включиш Хари и то възможно най-бързо.

— Разбира се, а също и жена ми. Иска ми се да съм сигурен, че до мен има хора, на които мога да разчитам, ако с теб се спречкаме — обясни Палмър.

— Така ли? Ами, тогава, аз пък искам хора, на които аз да мога да разчитам, когато се спречкаме, Палмър. — Оуен погледна чичо си. — Ще ми е нужна такава преданост, каквато си проявил към леля Хелън през тези тридесет години, Дъруин. Какво ще кажеш? Ще приемеш ли място в борда на директорите?

Дъруин изглеждаше стреснат, а след това сякаш се притесни, неспособен да скрие искреното си удивление.

— Ами аз… Да. Да, разбира се. Ще се радвам да окажа помощ на новия борд. — Той се изправи и се усмихна широко на съпругата си.

— Ами ти, Силия? — прехвърли той поглед на мащехата си. — Ако си в борда, ще можеш да се грижиш за интересите на Ким в компанията. Сигурно скоро ще имаш и внуци. Не искаш ли да защитаваш бъдещето им?

— Чувствам се изключително поласкана, Оуен. — Тя го погледна внимателно. — Но всъщност аз не знам почти нищо за това как се управлява компания като „Таунсенд и Съдърленд“.

— Нещо ми подсказва, че ще научиш бързо. А аз вече знам, че си изключително предана на интересите на семейство Съдърленд. Това е от голямо значение. Между другото, след като споменах внуци, исках да ти кажа, че можеш да им оставиш тази къща. Твоя е. Татко би искал да е така. Просто не се е погрижил да го упомене в завещанието. Знаеш какъв беше.

— Той искаше ти да се грижиш за всичко — усмихна се Силия и кимна. — Благодаря ти, Оуен. Много ти благодаря. И приемам мястото в борда.

Оуен се обърна към Хелън с въпросителен поглед.

— Не, благодаря — отвърна тихо тя. — Нямам нужда от място в новия борд. Вярвам, че и ти, и другите ще се грижите за интересите на семейството. Май предпочитам да прекарвам времето си с благотворителни проекти, ако нямаш нищо против.

Оуен кимна, оценил проявата на доверие.

— Благодаря.

— Ей, ами аз? — скочи Анджи и размаха ръце, за да привлече вниманието на Оуен. — И аз искам да съм в новия борд на директорите. Аз ще заема мястото, което Хелън не иска. Ще бъде забавно. Имам страхотни идеи за компанията, включително и за ново лого.

Оуен чу изпъшкването на Хари и Палмър. Направи се, че не ги чува и се обърна към развълнуваната си съпруга. Реши да пробва с необоримата си логика.

— Нали не си забравила кариерата си на дизайнер на бижута?

— Не съм, но знам, че мога да се справя с две кариери — отвърна бързо тя.

— Анджи, скъпа, и ти, и останалите притежавате дялове в новата компания. Това ще ви дава възможност да казвате мнението си за начина на управление. Не е нужно да участваш в борда.

— Но, Оуен…

— След като толкова много знаеш — избухна Оуен и заряза логиката, — ти спиш с изпълнителния директор. Какво още искаш?

— Това изобщо не е същото — продължи да настоява тя, изчервена от смеха на останалите. — Поне ми дай възможност да опитам. Сигурна съм, че ще се справя блестящо като член на борда. Ще присъствам на всяко съвещание и ще участвам във всички комитети и в каквото трябва.

— Това е сигурно — усмихна се бавно Оуен. — Ще съм напълно откровен, Анджи. Ще те обичам до края на живота си, може и повече, но първо трябва Хадес да замрази подземното си царство, преди да те допусна в борда на директорите на „Съдърленд и Таунсенд“. Нещо ми подсказва, че ще причиниш повече неприятности, отколкото е необходимо, дори и само като акционер.

— Оуен! — устните на Анджи се разтвориха от удивление. Очите й се разшириха от удоволствие. — Какво каза току-що?

— Нали ме чу?

— Оуен, ти наистина ме обичаш. Знаех си го.

Оуен едва успя да се стегне, преди Анджи да се хвърли на врата му.

— О-па — измърмори той и веднага я прегърна. Тя се притисна в него, задушавайки го с целувки, докато останалите акционери от семействата Таунсенд и Съдърленд ликуваха.

Бети влезе в хола и завари представителите на двете семейства да се смеят гръмко. Улови погледа на Оуен над главата на Анджи и се усмихна широко.

— Сигурна бях, че какъвто и да е бил проблемът, една добра жена ще успее да го оправи. Вечерята е сервирана. Нямам търпение да видя семействата Съдърленд и Таунсенд седнали да вечерят заедно.

 

 

На следващата вечер Анджи стоеше на терасата на младоженския апартамент в един от познатите хотели „Съдърленд“. Вечерният ветрец разстилаше коприната на сребърния й пеньоар. Подпря се на лакти на парапета и се загледа към далечния хоризонт над Тихия океан. Дългите й сребърни обеци лекичко се поклащаха.

Представяше си създаването на нежно извито колие от тънко сребро, което щеше да улавя и отразява нюансите на сумрака. Скоро отново ще се заеме със скициране, реши тя.

От две седмици бе изоставила дизайнерските си проекти и усещаше, че работата й липсва. Изкуството й бе част от нея самата и когато не се занимаваше, се чувстваше загубена и доста неспокойна.

Обърна се веднага, щом чу, че вратата на апартамента се отваря. Оуен се приближи, понесъл бутилка шампанско и две чаши. Беше облечен в черния официален костюм и бялата риза, с които бе и по време на вечеря.

Спря, за да затвори и заключи вратата. След това погледът му се плъзна по елегантната стая в сребристо и бяло, докато най-сетне откри Анджи застанала на терасата. Тръгна към нея и със свободната си ръка разхлаби вратовръзката. Усмивката му бе ленива и топла, изпълнена с чувствени обещания.

Анджи потръпна под топлия поглед, все едно, че съпругът й я бе докоснал. Наблюдаваше го как се приближава и пристъпва като гъвкавите котки в джунглата, силен и грациозен. Веднага видя любовта и желанието в очите му и си помисли колко силно го обича.

Оуен спря до нея. Остави бутилката и чашите на малката масичка от ковано желязо. Отвори шампанското с бързи и точни движения. След това сипа в двете чаши и подаде едната на Анджи. Повдигна собствената си за тост.

— За вас, госпожо Съдърленд.

— И за вас, господин Съдърленд.

Оуен изчака Анджи да отпие от искрящото шампанско. Пое чашата от нея и я остави на масичката.

Плъзна ръка около кръста й, хвана се за парапета и я погледна в очите, докато тя стоеше пленена в ръцете му.

— И сега какво, госпожо Съдърленд? — Целуна я бавно, без да бърза и я остави да почувства безкрайното му желание и обич.

Анджи се усмихна и обви врата му с ръце.

— Какво, господин Съдърленд?

— Мисля — отвърна Оуен, устните му притиснати до гърлото й, — че ни чака нещо недовършено.

— Така ли? — Тя потръпна под разтапящите бавни и настойчиви целувки. Отпусна глава назад и остави косата си да се спусне свободно по раменете. — Какво е това недовършено нещо?

— Първата ни брачна нощ.

— О, това ли? — Тя се разсмя и очите й се плъзнаха по копчетата на ризата му. — Трябва ли да свикаме заседание на управителния съвет, за да одобри това сливане или смяташ, че ще успеем и сами да се справим?

— Бордът на директорите на „Съдърленд и Таунсенд“ вече го одобри единодушно. Мисля, че и сами ще успеем да се справим с подробностите. — Устните на Оуен покриха нейните. Тоя я взе на ръце. Прекоси стаята и я остави на леглото.

Когато Анджи го погледна, видя, че погледът му се е спрял на сребърната коприна на роклята, обвила бедрата. Усмихна се на изражението му, протегна се към него и сграбчи двата края на вратовръзката. Подръпна ги лекичко към себе си.

Оуен се засмя дрезгаво и се остави тя да го привлече на леглото. Отпусна се върху нея и прекара пръсти през косата й с онзи чудесен познат жест.

— Кажи ми, че ме обичаш, Анджи!

— Обичам те, Оуен. Ще те обичам цял живот. — Тя докосна изрязаната му челюст с нежните си пръсти.

— Много добре, защото смятам да те държа до себе си цял живот, каквото и да се случи. — Той хвана ръката й и целуна златната халка. — Обичам те, жено. Завинаги.

— Завинаги.

 

 

Десет месеца по-късно, Оуен поспря колебливо пред вратата на болничната стая. Носеше единадесет червени рози в едната ръка и огромен официален плик в другата. Дори не се опита да скрие доволната си усмивка, когато влезе. Стаята бе отрупана с подаръци от семействата Съдърленд и Таунсенд. Розови панделки и шарена опаковъчна хартия се търкаляха навсякъде.

Анджи вдигна поглед от бебето в ръцете си. Усмихна се, очите й озарени от любов и щастие. Изглежда уморена, помисли си загрижено Оуен. Но не можеше да не признае, че никога не е виждал нещо по-красиво от жена си с бебето им в ръце. Анджи погледна цветята.

— Оуен, прекрасни са. Какво носиш в този плик?

— Първия дял акции на детето от „Съдърленд и Таунсенд“. — Оуен отвори плика и извади сертификата, издаден на името на Саманта Хелън Съдърленд. — Дали ще й хареса този подарък?

Анджи се разсмя.

— Когато завърши гимназия, ще бъде възхитена. Можеш да си сигурен. С темповете, с които се качват акциите напоследък, сигурно с нейните ще може да завърши право или медицина.

— Може пък да реши да стане следващият изпълнителен директор на „Съдърленд и Таунсенд“ — Оуен се наведе, за да се порадва на бебето. Саманта не отвори очи, но малкото юмруче стисна здраво палеца му. Оуен се разсмя щом забеляза силата и решителността в малката ръчичка. — Знае как да държи нещата, които иска.

— Също като баща си — съгласи се Анджи.

— Точно така — каза Оуен и погледна жена си. — Винаги ще бъдеш до мен, госпожо Съдърленд. Никога не го забравяй.

— Няма — каза Анджи. Усмихна му се също както в сватбения им ден, когато бе поставила пръстена на ръката му.

Усмихна се с тази усмивка, която той щеше да вижда до края на живота им.