Джейн Ан Кренц
Нощта на истината (1)

Първа глава

Богатата сатенена пола на сватбената рокля се разстла зад Анджи Таунсенд, когато съпругът й я хвана за ръка и я поведе по стълбите към лимузината.

Разнесоха се весели възгласи и огромното множество засмени роднини на Анджи се втурнаха на поляната и се скупчиха в шпалир от двете страни на младоженците. Хората от рода Таунсенд лесно се отличаваха в тълпата. Повечето имаха медно червени коси и очи с цвета на тропическо море, също като Анджи. Всички те участваха с неутолим ентусиазъм във всяко тържество. Това бе типично в стила на клана Таунсенд.

— Май бях забравил за тази част — промърмори Оуен Съдърленд, докато се промъкваше през тълпата, хванал за ръка Анджи.

Макар и с известно нежелание близките и роднините пропуснаха младоженците да минат, без да спират да хвърлят шепи семена и цветя в знак на благопожелание. Неколцина от поканените мъже въодушевено подмятаха съвети за първата брачна нощ, който накараха Анджи да се изчерви.

— Ти си виновен за всичко — обърна се тя към Оуен. — Ако наистина искаше тиха сватба, изобщо не трябваше да оставяш семейство Таунсенд да организира нещата. Половинчати работи при нас няма.

— Не смея да кажа, че не съм бил предупреден — призна си Оуен.

Анджи се обърна, за да помаха за довиждане на родителите си и на брат си Хари, застанали на вратата на елегантния кънтри клуб с чаши шампанско.

Майката на Анджи, една от малкото в клана Таунсенд, която не беше с червена коса, бършеше с кърпичка сълзите на щастие. Веднъж призна пред дъщеря си, че като млада е била доста сдържана и скромна. Все твърдеше, че след женитбата й за представител на рода Таунсенд, от доброто й възпитание не останала и следа.

Палмър Таунсенд, едър, широкоплещест мъж с малко шкембе, което дори официалните дрехи не бяха успели да скрият, се усмихваше на дъщеря си, изпълнен с бащина гордост. Вдигна ръката с чашата шампанско в безмълвен тост, докато съпругът й я отвеждаше към лимузината.

Хари, на двадесет и девет, три години по-голям от нея, бе широко усмихнат. Той имаше широките рамене на баща си и бе едър също като него. Бе наследил буйната огнена коса на рода Таунсенд, която при баща й вече бе поизтъняла и посребряла на слепоочията.

— Като цяло не беше лошо — въздъхна Оуен. — Приличаш на принцеса от приказките в тази рокля.

Кристално сивите му очи се плъзнаха с бърз одобрителен поглед по нея, когато униформеният шофьор пристъпи, за да отвори вратата.

Анджи усети погледа на Оуен сякаш бе жива огнена ръка. В гърдите й се надигна вълнение. Има нещо изключително жизнено в този неин съпруг, мислеше тя. Той бе толкова завладяващ и неприкрито мъжествен. От гарваново черната коса и орлов профил, и от стегнатото изваяно тяло се излъчваше някаква първична сила.

Надигналата се у Анджи топлина близна страните й, когато прочете желанието в очите му. Тази вечер Оуен щеше да я докосва много по-интимно, отколкото издаваше погледът му. Тази вечер ще я люби за пръв път. Дъхът й спря при тази мисъл.

Единствено заетостта, а не липсата на желание бе задържала Анджи далеч от леглото на годеника й до този момент. Изключително натоварената програма на Оуен и бързината, с която се разви връзката им, бяха основните причини, поради които двамата още не се бяха любили. Не биваше да забравя и арогантността, с която показа, че не желае бъдещата му съпруга да става обект на досадни клюки в местната преса или пък в кънтри клуба, където членуваха и двамата с баща й. Разбира се оставаше и закрилническото, малко старомодно отношение на мъжете в семейство Таунсенд.

Освен всичко друго, все се случваше така, че моментът не бе съвсем подходящ, мислеше със съжаление Анджи. Запозна се с Оуен едва преди три месеца, като през първите два изпитваше истински ужас от него.

С безупречния инстинкт на ловец, Оуен бе постъпил много мъдро и не се опита да подтикне годеницата си към по-интимна връзка. Ухажваше я настойчиво и непринудено и успя да я привлече към себе си със сигурна ръка.

Семейството на Анджи го подкрепи с всички сили. Те бяха очаровани от мисълта, че дъщеря им може да се омъжи за Оуен. Както обикновено хората от семейство Таунсенд смятаха, че знаят най-добре къде е късметът на младата жена и не пестяха усилия да й го покажат.

Анджи добре разбираше, че причината да се отнасят с нея покровителствено и непрекъснато да я наставляват, не е само фактът, че е най-младата. По-скоро се дължеше на това, че бе единствената от семейството, която почти не проявяваше интерес и склонност към фамилния бизнес — курортите Таунсенд.

Още от малка, интересът на Анджи бе насочен към артистичните, не към бизнес средите. Липсата на усет към дейността, която всички от семейството приемаха като нещо задължително, ги бе накарала да смятат, че момичето им е наивно по рождение. Затова цялата фамилия се стараеше да закриля Анджи от трудностите, които съпътстваха крупния бизнес. Брат й Хари се подготвяше за поста на баща им — глава на империята Таунсенд, а тя можеше спокойно да се отдаде на артистичните си наклонности.

В повечето случаи младата жена търпеше покровителственото отношение на семейството и си позволяваше да тропне с крак единствено когато някой от тях се намесваше, за да подреди живота й вместо нея. Когато стана въпрос за Оуен Съдърленд, тя си призна, че поне веднъж доброжелателите от семейството са прави. Оуен Съдърленд наистина бе мъж само за нея.

Но едва през последния месец Анджи си позволи да признае, че е омагьосана от бъдещия си съпруг. Макар да й се струваше невероятно, бе усетила с пълна сигурност, че той наистина се нуждае от нея и я желае. Случи се така, че когато усещането се превърна в убеждение, не им оставаше време да се виждат. Заради някакви непредвидени бизнес дела, на Оуен му се налагаше през повечето време да отсъства от Тусон. А когато все пак изникваха възможности да се усамотят, тя откриваше, че ако не баща й, то майка й или брат й са някъде наоколо. Стори й се, че Оуен не отдава голямо значение на това.

Анджи бе изумена от реакцията си към Оуен. Съдърленд определено не беше мъжът, за когото си бе представяла, че ще се омъжи, или с когото би започнала връзка. Човек можеше да разбере защо само от един поглед, дори и днес, когато бе облечен в строг черен костюм, с посребряла черна коса, проблясваща на слънцето. Той бе висок, мургав и опасен.

Когато Палмър Таунсенд запозна Оуен и Анджи, тя изпита желание да побегне надалеч. Не защото семейство Съдърленд бяха конкуренти на рода Палмър години наред. Тя самата слабо се интересуваше от хотелиерския бизнес и намираше съперничеството за нещо глупаво.

Когато се вгледа в бездънните кристално сиви очи на мъжа и потъна в неразгадаемия му поглед, веднага разбра, че той може да се превърне в сериозен проблем. По време на тази първа среща, Анджи бе обзета от едно смътно вътрешно прозрение, което й бе напълно непонятно. Сякаш живееше в света на слънцето и в един миг господарят на подземния свят бе дошъл, за да я отведе в царството си.

Така се бе почувствала, преди да го опознае, преди да усети колко силно Оуен се нуждае от нея. Той разбира се не спомена и дума за това, докато всеки от семейство Таунсенд би обсъдил чувствата си. Бъдещият й съпруг бе изключително потаен човек и не бе свикнал да изказва чувствата си. Анджи инстинктивно усещаше, че ще мине много време преди съпругът й да събере смелост, за да й признае чувствата си. Но тя бе влюбена и готова да чака.

Той бе труден човек в много отношения. Притежаваше невероятна воля и изумително самообладание. От него струеше естествена арогантност, която силно й напомняше за баща й и брат й. Това бе арогантността, на мъжете, свикнали да властват и командват. За разлика от брат й и баща й, Оуен никога не бе изпитвал облагородяващия допир на любовта.

И наистина, на Оуен щеше да му е много трудна да си признае, че има нужда от женска нежност в живота си. Но Анджи знаеше, че е точно така. Беше убедена, че е права. Дълбоко в себе си Оуен копнееше за нежността и взаимността, които тя щеше да му даде. Той се нуждаеше от съпруга, на която да довери и сърцето и душата си. Младата жена знаеше, че той никога не би престъпил дадена дума, особено когато ставаше въпрос за нещо толкова сериозно като брака. В това отношение много приличаше на мъжете от фамилията Таунсенд.

Днес Оуен застана пред триста човека и се врече на Анджи без следа от колебание. Докато смъртта ни раздели. Малко срамежливо, но с всичката увереност на влюбена жена, тя бе обещала вечната си вярност и преданост на Оуен Съдърленд.

Мигът, в който той постави халката на пръста й, бе най-щастливият в живота й. Бе го дарила с усмивка, с безгласно обещание за любов и вярност за цял един живот. Мъжът се бе вгледал в очите й и тя веднага осъзна, че е разбрал и оценил нейния дар.

Незнайно откъде, тъкмо когато Анджи и Оуен бяха пред отворената врата на лимузината, се появи микрофон. Журналистът редеше думите бързо като скоропоговорка, а млад мъж с видеокамера на рамо го следваше неотклонно. Анджи забеляза инициалите на един от популярните телевизионни канали.

— Съдърленд, къде ще прекарате медения месец? — попита нетърпеливо репортерът. — В някой от вашите хотели ли? Или може би в курорт на Таунсенд?

В очите на Оуен блесна раздразнение. Анджи забеляза, че той веднага успя да го потисне. Усмихна се бегло и студено на репортера.

— Мястото, където ще прекараме медения си месец, е тайна. Предполагам и сам можете да се досетите защо. Последното, което искам, е тази вечер да открия някой нагъл журналист под леглото.

Младежът с камерата се ухили, но друг журналист вече се опитваше да притисне Анджи.

— Приемете поздравленията ми за сватбата, госпожо Съдърленд. Това ще бъде страхотна новина в бизнес средите, и тук, в Тусон, нали? Добре известно е, че веригата хотели „Съдърленд“ и курортите „Таунсенд“ си съперничат от години. А сега един Съдърленд се жени за госпожица от семейство Таунсенд. Значи ли това, че слуховете за сливане са верни? Как стои въпросът с акциите? Ще пуснат ли слетите „Таунсенд“ и „Съдърленд“ акции на борсата?

Стреснатата Анджи поклати бързо глава. Микрофоните я изнервяха. Не беше свикнала с тях като Оуен и останалите от семейството. Винаги бе защитавана и пазена от нападките на медиите. Нито разбираше, нито харесваше бурното, несигурно ежедневие, в което Оуен и роднините й играеха скъпата опасна игра.

— Грешите — отвърна тя на репортера. — Тук става въпрос за сватба, а не за делово споразумение.

— Сватба, която може да донесе огромни печалби ако се окаже истина, че двете фамилии са решили да заровят томахавката и да обединят сили. Да приемем ли, че сливането ще бъде официално оповестено още днес?

— Не приемайте нищо подобно — тросна се Анджи, подразнена от настойчивостта на мъжа. — Не става въпрос за никакво сливане. Тази сватба няма нищо общо с бизнеса. Оуен, обясни им.

Той пое нещата в свои ръце, преди Анджи да е започнала да протестира отново.

— Налага се да ни извините — отвърна небрежно той, когато друг репортер протегна микрофона си. — Не искаме да изпуснем самолета. Ако искате повече информация, поговорете с бащата и брата на съпругата ми.

— Значи Палмър и Хари Таунсенд ще направят изявлението, така ли?

Анджи отметна булото от очите си и се намръщи на мъжа.

— За последен път ви казвам, че няма да има никакво изявление. Това е сватба.

— Съпругата ми е права. Днес е сватбата ни — повтори Оуен, докато изчакваше жена си да седне в лимузината. — А пък младоженецът започва да става нетърпелив. Трябва да потегляме.

Качи се до младата си жена. Шофьорът затвори вратата с решителен жест и забързано заобиколи огромната кола, за да заеме мястото си зад волана.

Когато лимузината потегли, Анджи се извърна и помаха за последен път на майка си, баща си и брат си, които все още стояха на вратата на кънтри клуба. Майка й махаше за довиждане с кърпичка. Баща й бе широко усмихнат, а до него червената коса на Хари искреше под топлото слънце в пустинята. В следващия миг, и двамата мъже бяха обсадени от множеството репортери и камери.

— Беше подличко от твоя страна да насъскаш журналистите по татко и Хари. — Анджи се отпусна на седалката и се извърна усмихната към Оуен.

— По-добре те да му мислят, отколкото аз. Днес имам да мисля за по-важни неща. — Ръката на Оуен покри малката й длан. Повдигна я към устните си, а очите му не се откъсваха от нейните, докато не долепи устни към семплата златна халка на пръста й. Неговият пръстен бе широка златна халка, напълно подходяща за мъжко бижу и изключително точно подбрана за притежателя. Анджи сама бе измислила дизайна специално за него.

Оуен погледна мрачно към обикновения пръстен, който й бе подарил.

— Трябваше да те оставя сама да измислиш дизайна.

Тя веднага поклати глава. Погледна пръстена и си помисли, че въпреки удоволствието да създава бижута, въпреки удоволствието, с което бе обмисляла халката на Оуен, каквото и да направеше за себе си, нямаше да излезе по-добро и съвършено от семплата халка, подарък от съпруга й. Именно семплият дизайн й допадаше най-много. Освен това тя приемаше сватбения си пръстен не просто като някакво бижу. За нея той бе древен символ и щеше да го цени като такъв.

— Не, нямаше да е същото — каза разпалено тя. — Обичам този пръстен, защото ти си го избрал и ми е подарък от тебе.

Устните на Оуен леко потръпнаха. Задоволството му бе очевидно.

— А мен, госпожо Съдърленд? И мен ли обичате?

— Знаеш, че те обичам. — Напълно спонтанно Анджи се приведе напред и го целуна по твърдите устни.

— Ммм. — Очите на Оуен проблеснаха, когато тя откъсна устни от неговите. — Да не забравиш какво си ми казала?

— Как бих могла?

— Правилно. Няма да ти позволя да забравиш. Не и след всичко, което трябваше да изтърпя.

Когато долови странните нотки в гласа му, тя леко наклони глава, но не можа да измисли как точно да го попита какво има предвид. Сигурно щеше да й каже, че е имал предвид точно това, което е казал. Мъжът й бе много затворен, с изумителен самоконтрол и тя си бе обещала, че ще уважава и ще се съобразява с тези негови качества. Той щеше да се промени. Анджи бе сигурна, че много скоро любовта ще разруши издигнатите от самия него прегради.

— Май онзи репортер имаше право — промърмори тя и погледна през единия от леко затъмнените прозорци към грижливо поддържаната зеленина на голф игрището. — След сватбата бизнес средите ще има да се чудят известно време за бъдещите планове на Съдърленд и Таунсенд, нали?

Оуен сви рамене, докато развързваше елегантната черна папийонка.

— Няма значение какви ги пишат. На Хари и Палмър им е все тая, а честно казано и на мен.

Анджи се намръщи.

— Просто е дразнещо, че някои хора възприемат брака ни като делово споразумение.

Оуен я стрелна с поглед, докато се пресягаше към бутилката шампанско, оставена да се охлажда в купа на конзолата пред тях.

— Баща ти ме предупреди, че имаш романтични наклонности. Просто трябва да се примириш, че хората ще говорят известно време. Няма как да се избегне. Всички в този бизнес са наясно, че Съдърленд и Таунсенд са съперници от години.

Анджи му се усмихна кисело.

— Да, така е. Но е пълна нелепост, нали?

— Старата вражда ли? Не бих я определил точно така. — Оуен й подаде чаша шампанско. — Имало е и полза от нея през годините. Хората от рекламата натрупаха добър актив в стремежа си да представят всяка една от компаниите за по-добра от другата.

Тя бързо извърна глава.

— Говориш така, сякаш небезизвестната вражда в хотелиерския бизнес вече е останала в миналото.

— Донякъде е така. — Оуен вдигна чашата си към нейната. — Може пък да се окажем Ромео и Жулиета, които ги очаква щастливо бъдеще. Току-що се ожених на единствената дъщеря на съперника си, не е ли така?

Анджи прехапа устни и се замисли над думите му.

— Така е. Но това няма да промени политиката на нито една от двете вериги, или греша? Нямам предвид това да стане веднага, а постепенно?

— Има ли някакво значение?

— Не. Разбира се, че няма — увери го бързо младата жена. Хотелиерският бизнес бе последното, за което й се искаше да говори. Тя отново се усмихна. — Така или иначе, хотелите „Таунсенд“ никога не са ме интересували много.

— Знам — отвърна сухо Оуен. — Родителите ти и Хари веднага ми казаха. Разбрах, че още на три си започнала да рисуваш и да проектираш разни неща, а те не са се опитвали да те спрат.

Анджи сведе поглед към ръцете си, преплетени върху полите на великолепната сватбена рокля.

— За щастие баща ми си има Хари и той успешно върви по стъпките му, защото аз никога нямаше да съм особено добра в този бизнес. Надявам се, че семейството ти и приятелите ти няма да очакват от мен да стана експерт.

Оуен се пресегна и улови брадичката й между палеца и показалеца си. Обърна главата й към себе си и срещна очите й. Погледът му бе хладен и красноречив.

— Никой не очаква от теб да проявяваш какъвто и да е интерес към хотелиерството. По дяволите, това е последното, което искам. Гледай си дизайна на бижута, бъди моя съпруга и остави сделките на мен, става ли?

Тя кимна, изпълнена с облекчение.

— Става.

— Днес е сватбеният ни ден — добави многозначително той. — Последното, което ме интересува са хотели „Съдърленд“ и курорти „Таунсенд“.

Анджи се усмихна неуверено.

— Разбирам. И не мен не ми се говори за бизнес. Оуен, толкова съм щастлива.

— Радвам се — усмихна се доволно той. — И аз съм щастлив.

— И все пак, къде ще прекараме медения си месец? — попита го тя със закачлива усмивка.

Оуен вдигна вежди с небрежна арогантност.

— В хотел на Съдърленд, разбира се. В новия, на калифорнийския бряг, близо до Сен Луис Обиспо. Нали не си си мислила, че ще избера някой от хотелите на Таунсенд?

Анджи се разсмя и се отпусна на седалката. Силната му ръка я обгърна и привлече.

— Разбира се, че не съм. Последното, което някой от семейство Съдърленд би направил, е да отседне в курорт на фамилията Таунсенд.

Оуен целуна извивката на рамото й, която бе дискретно очертана от сърцевидното деколте на сватбената рокля. Устните му бяха топли и възбуждащи до топлата й кожа.

— Само че тази вечер някой от семейство Таунсенд ще спи в едно от леглата на Съдърленд, а когато на сутринта се събуди, вече няма да е от фамилията Таунсенд.

Анджи потръпна и знаеше, че тази тръпка е предизвикана от желанието й. Стори й се необичайно, че това огнено чувство я накара да почувства лек хлад.

Това, без съмнение, е от напрежението на сватбата, каза си тя.

Когато вечерта фирменият самолет се приземи, на летището ги очакваше друга лимузина. Слънцето залязваше в огнен ореол на фона на неравния калифорнийски бряг. Докато Анджи и Оуен пътуваха на запад към великолепния нов хотел на Съдърленд, комбиниран с минерални бани, започна да се спуска кадифен мрак.

Хотелът бе кацнал на скалистия бряг над морето. Беше чудесен с кристално сините басейни, грижливо поддържаните градини и екзотични архитектурни решения. Към хотела имаше и голф игрище, и тенис кортове, също и всички удобства за почитателите на минералните бани. Светлините на различните ресторанти мигаха примамващо до нощния клуб и бара край басейна. Хотелите „Съдърленд“ бяха известни с това, че предлагат един напълно завършен малък свят.

— Добре, добре. Никак не е зле. Никак, ама никак — Анджи се огледа предпазливо и одобрително, докато слизаше от лимузината. — Всъщност почти толкова забележително, колкото и курортите на Таунсенд.

— Млъквай, жено — изръмжа Оуен. — Нали не си забравила, че вече си една от семейство Съдърленд?

— Странно, но не се чувствам като Съдърленд.

— Ще се почувстваш утре сутрин. Аз ще се погрижа.

Анджи се изчерви под настойчивия му поглед, изпълнен с чувствени обещания.

Час по-късно тя стоеше на терасата към изумителния апартамент за младоженци, украсен в сребърно и златно, и се взираше към обгърнатия в пелената на нощта Тих океан. Беше си сложила сребърната рокля, която майка й избра специално за случая. Не беше нито нощница, нито пък вечерен тоалет, но коприненият пеньоар караше Анджи да се чувства прелъстителна и женствена. Единственото бижу на нея, освен халката, бе чифт издължени обеци, които достигаха почти до голите й рамене. Беше ги проектирала сама.

Великолепният апартамент за младоженци бе празен. Оуен изчезна преди няколко минути, за да се види за малко с управителя. Каза й, че ще вечерят в стаята веднага щом се върне.

Анджи пое дълбоко уханния нощен въздух. От събуждането си тази сутрин, за пръв път оставаше сама. Обзе я спокойствие.

Фамилията Таунсенд бяха шумни и буйни, винаги готови да се впуснат в някое тържество, независимо дали бяха на гости или похапваха на софрата след погребение. Въпреки че празненствата им бяха в кръвта, не бе тайна, че те всички са силно привързани към семейството. Едно от нещата, които майка й и баща й харесаха в Оуен, бе, че не му се носи славата на женкар. А също и не се появяваше много често на светски събирания. Рядко посещаваше такива места и сигурно очакваше и жена му да се съобразява. За Анджи това бе добре дошло.

Но имаше нещо дребно, което я притесняваше през последните три месеца. До този момент не се бе запознала с никой от семейството на младоженеца.

Мислеше си, че това е просто неприятно съвпадение от неподходящо избран момент и никакъв късмет. Главната квартира на хотелите Съдърленд бе преместена в Аризона само преди година, но единствено Оуен се бе преместил на юг.

Тя не знаеше почти нищо за миналото му. Майка му бе починала, когато бил съвсем малък, а баща му загинал в самолетна катастрофа преди две години. Останалите от семейство Оуен бяха мащехата му, сестра му, която бе на Хаваите със съпруга си, малко поизкуфели чичо и леля, които не можели да пътуват, защото единият претърпял наскоро операция на коляното. Те всички живееха в Калифорния. Оуен й бе разказвал, че домът им е на остров в средата на Нефритеното езеро в планините северно от Сан Франциско. Беше споменавал, че мащехата, с леля му и чичо му, прекарват много време там. Освен тези неща, Анджи не знаеше нищо друго.

Струваше й се необичайно, че се омъжва за този мъж, без дори да е виждала семейството му, мислеше си тя, докато се взираше в тъмнината. Още по-необичайно бе, че абсолютно никой от семейство Съдърленд не успя да дойде на сватбата на главата на семейството. Палмър Таунсенд бе напълно незаинтересован, когато тя повдигна въпроса и заяви, че няма начин да отложи сватбата, за да могат двете семейства да се опознаят.

— Няма да се притесняваш заради старата вражда, Анджи — бе настоял Палмър. — Оуен Съдърленд пипа с желязна ръка както в семейството, така и в хотелската си верига. Те ще постъпят както им нареди. А той ще настоява да те приемат с отворени обятия. А дори и да са малко разтревожени, че се жени за момиче от семейство Таунсенд, какво от това? Ще живеете тук в Аризона, не в Калифорния. Няма да се налага да се виждаш със семейството му много често.

Оуен каза нещо подобно, когато тя повдигна въпроса и пред него.

— Не се тревожи заради семейството ми, Анджи. Жениш се за мен, не за тях.

— Да кажеш, че майка му и баща му не искат да дойдат на сватбата, миличка, би било съвсем друго — изтъкна майката на Анджи. — Говорим за хора, които не са му толкова близки.

— Ами мащехата му? — напомни й Анджи.

— Май не са много близки. Оуен е отгледан почти изцяло от баща си, доколкото знам. А и не забравяй, че хората във всяко семейство са различни. Очевидно е, че Съдърленд не са толкова емоционални и общителни като нас. Виж Оуен. Спокоен и студен като камък.

Анджи не беше убедена, че са прави, но бе твърде влюбена, за да спори. Сватбата се състоя в деня, определен от Оуен.

Ето че сега, за добро или за зло, всичко бе приключило. Анджи отново погледна пръстена. За добро или зло? Думите й прозвучаха нетипично мрачно за вечерта след сватбата. По гърба й отново плъзна необичаен хлад.

Белият телефон на стъклената масичка до леглото иззвъня и разчупи тъгата, породена от несигурността. Доволна, че резкият звук е прекъснал мислите й, Анджи пристъпи през френския прозорец и вдигна слушалката.

— Ало?

— Госпожа Оуен Съдърленд ли е?

Гласът бе сух, леко дрезгав, сякаш човекът от другата страна умишлено се стараеше да звучи по-глухо.

— Анджи е. Искам да кажа Анджи Съдърленд. — Изпита странно усещане, докато произнасяше новото си фамилно име.

— Поздравявам ви, госпожо Съдърленд. Надявам се да останете доволна от сделката, която сключихте. Поне семейството ви е доволно.

— Моля?

— Кажете ми, как се чувства човек, когато го използват като разменна монета в такава крупна сделка? Надявам се да сте проявили достатъчно разум, за да подпишете предбрачно споразумение. Поне да си получите каквото ви се полага. Ако сте пропуснали, горко ви, госпожо Съдърленд.

— Кой се обажда? За какво, по дяволите, говорите?

— Излиза, че съм прав. Май наистина не знаете нищо за плановете, които са направили съпругът ви и баща ви? Колко сте наивна. Бяха ми казали, че сте наивна. Твърдяха, че сте артистична натура и не обръщате внимание на нещата в бизнеса. Тъкмо работа за Оуен Съдърленд.

— Ако веднага не ми обясните за какво говорите, ще се оплача в полицията.

— Той ще се разведе с вас, веднага щом пуснат акциите на борсата. Този брак между Ромео и Жулиета е само за пред хората, въпреки че семейство Таунсенд си мислят, че е съвсем истински. Таунсенд са толкова емоционални, нали? Дори и когато сключват сделки. Веднага захапаха щом Съдърленд пусна стръвта.

— Моля ви, кажете ми за какво става дума.

— Как за какво? За бизнес, госпожо Съдърленд. Нима не разбирате? При Оуен Съдърленд всичко е само единствено бизнес.

— Престанете!

— Помислете малко. Сватбата, новината, че дългата вражда е прекратена, та тези нещо ще привлекат огромно внимание към акциите, които излизат на борсата другия месец. Инвеститорите направо ще полудеят от радост.

Дрезгавият глас вече се бе превърнал в съвсем обикновен разказвач.

— Семейството ви си въобразява, че са се справили с враждебния неприятел, но скоро ще открият, че са прецакани. Мислят си, че могат да се справят с един Съдърленд, но изобщо не са в неговата категория.

Анджи си каза, че трябва да затвори телефона. Това бе просто едно злобно анонимно обаждане. Но ето че предупредителната тръпка отново я полази. Нещо не беше наред. Усещаше го.

— След две години, а може и по-малко, семейство Таунсенд ще открият, че нямат никаква власт в новия управителен съвет. Оуен Съдърленд ще ръководи всичко. След това ще е само въпрос на време, представителите на семейство Таунсенд да бъдат заличени от картината.

— Не разбирам за какво говорите.

— Естествено, че не разбираш, наивна малка глупачке. Защо поне веднъж не се опиташ да си отвориш очите за истината? Я си задай един въпрос. Защо си му на Съдърленд, след като си изпълниш предназначението? А, и още нещо. Погледни пред вратата на стаята. Ще намериш нещо много интересно.

Анджи не се поколеба нито миг. Пусна слушалката върху вилката така, сякаш бе докоснала змия. Трябваше да затвори веднага, повтаряше си тя. Оуен ще побеснее, когато му разкаже какво се е случило.

„Защо си му на Съдърленд, след като си изпълниш предназначението?“

Анджи дори не усети кога е прекосила дебелия бял килим и е стигнала до вратата. Завъртя топката със студените си пръсти и отвори.

Точно пред вратата бе оставен плик. Анджи го вдигна и го загледа като замаяна. Вътре намери факс на отдела за връзки с обществеността на веригата „Съдърленд“. Бележката, написана в горния десен ъгъл уточняваше, че изявлението трябва да бъде задържано до деня след сватбата, а после да се препрати до борсовите аналитици, до бизнес ежедневниците и редица други медии.

„Верига хотели «Съдърленд» и курорти «Таунсенд» оповестиха сливането си днес. Двете водещи хотелски вериги, съперничили си за първото място, обединиха сили, за да обърнат поглед към глобално разширение. С цел разширяване на капитала, новата корпорация, която ще бъде известна с името «Съдърленд» и «Таунсенд», ще пусне на пазара акциите през следващия месец.

Това сливане се очакваше от запознати с въпроса и от борсовите агенти, още от обявяването на годежа между Оуен Съдърленд, президент и главен изпълнителен директор на хотели «Съдърленд», и Анджела Таунсенд, дъщеря на Палмър Таунсенд, преди няколко седмици. Сливането бе официално подписано в деня на сватбата.

Оуен Съдърленд и Палмър Таунсенд заявиха, че тази сватба е предвестник на нова ера в развитието на хотелските вериги.“

Анджи остана загледана в известието, докато раздвижване в другия край на коридора не я накара да вдигне поглед. Една от камериерките буташе количка в дъното и се усмихна любопитно, когато видя Анджи пред отворената врата.

— Добър вечер, госпожо. Имате ли нужда от нещо?

Анджи поклати разсеяно глава и направи крачка навътре в стаята. След това се сети за нещо.

— Почакайте, ако обичате. Случайно забелязахте ли кой остави това пред вратата ми?

Камериерката поклати глава.

— Съжалявам, госпожо. Никого не видях.

— Благодаря ви.

Анджи затвори вратата и се облегна на нея, стиснала изявлението. Пое си дълбоко въздух и се опита да мисли.

Не може да е истина! — мислеше отчаяно тя. След това си припомни репортерите от сватбата и как Оуен най-спокойно ги бе изпратил да разговарят с брат й и баща й.

Баща й и брат й. Сигурно са планирали всичко това седмици наред заедно с Оуен. Подобни крупни сливания не се правеха просто така по нечия прищявка.

Напълно в стила на семейство Таунсенд бе да решат да не притесняват наивната малка Анджи с досадни подробности от сделките, напомни си тя, обзета от горчивина. Всички до един харесваха Оуен и това им беше достатъчно. Както обикновено си мислеха, че знаят кое е най-доброто за Анджи.

Анджи се втурна към белия телефон и започна трескаво да набира къщата на родителите си. Никой не се обади.

Вратата на стаята се отвори точно когато оставяше слушалката. Обърна се рязко и видя пред себе си Оуен.

— Анджи? Какво има, миличко? — Оуен се бе преоблякъл в изискан сив панталон и бяла риза. Той влезе тихо и затвори вратата. Намръщи се щом забеляза угриженото й изражение. — Изглеждаш така, сякаш си видяла призрак.

— Видях това — прошепна тя. Подаде му изявлението с треперещи пръсти. — Май има някои дребни подробности, свързани със сватбата ни, които сте забравили да споменете пред младоженката.