Джорджия Боковън
Любовни песни (19)

Деветнадесета глава

Джо реши, че няма никакъв смисъл да отлага неизбежното, слезе от тойотата и се запъти към телефонния автомат. Пусна монетите, помоли да я свържат и погледна часовника си. Поне нямаше да се наложи да говори със секретарката на Брад, защото по това време тя още не беше започнала работа.

Изведнъж изпита желание да окачи слушалката, но точно тогава чу гласа на Брад и вече знаеше, че за нищо на света не би прекъснала връзката.

— Строителна компания „Тайлър“.

— Здравей… — промълви Джоузефин и се облегна на стената с омекнали колене.

— Джо?! Къде, за бога, се губиш?!

— Моля те, само не ми викай.

— Съжалявам. Просто се бях побъркал от притеснение.

— Нямаше ме само три дни — усмихна се тя. — Всъщност, ние и без това не се виждаме.

— Щяхме да се видим, ако си беше вкъщи. Позвъних ти онзи ден да ти кажа, че съм на път за Боулдър, но никой не вдигна слушалката в апартамента ти. Накрая успях да се свържа с Флорънс в бара. Тя ми даде някакво мъгляво обяснение, че си била заминала за няколко дни да се видиш с приятели.

— Точно така й обясних и аз.

— Какво става, Джо?

— Ще ти разкажа всичко, веднага щом се прибера у дома.

— О, така ли? И къде си сега?

— В Сейнт Джордж, щата Юта.

— Моля?!

— Това е дълга история. По-добре да я отложим, докато се прибера.

— И колко време ще ти отнеме прибирането?

Джо уморено прокара пръсти през косата си.

— Зависи от теб… Не мога да говоря дълго, Брад. Имам само няколко монети.

— По дяволите, Джо! Няма да затвориш, преди да ми кажеш какво става, нали?

— Мисля, че ще е най-добре да ти кажа причината за моето обаждане, а за останалото ще разговаряме по-късно.

— Какво се е случило?

— Ами… нищо особено. Ще ми направиш ли една малка услуга? Можеш ли да ми изпратиш малко пари? Например петдесет долара?

— Защо пък точно петдесет?

— Нужни са ми за бензин, за да се прибера.

Джо затаи дъх и зачака реакцията му.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че си шофирала собствената си кола през целия път до Юта?! — възкликна Брад.

— Много си е добра колата ми — нацупи се тя.

— Какво стана с парите ти?

— Загубих ги в Лас Вегас.

— Как загуби портмонето си?

— Какво те кара да мислиш, че…

— Престани да си играеш с мен, Джо!

— Двама мъже ме преследваха…

— По дяволите, знаех си, че е нещо такова! Нараниха ли те?

— Не. Успях да се измъкна. Но това не е толкова важно. Сега просто се нуждая от пари за бензин. Съжалявам, че те занимавам с това, Брад, но няма към кого другиго да се обърна.

— Няма защо да се извиняваш. Разбира се, че ще се обадиш именно на мен.

Загрижеността и топлината, които се прокраднаха в гласа му й дадоха малка надежда, но Джо безпощадно я прогони, напомняйки си, че Брад скоро щеше да се срещне с Карен.

— Вече е време да привършваме. Ако изпратиш парите сега до поискване, ще ги получа утре сутринта. Ще ти звънна, щом се прибера, за да се видим и поговорим.

— Няма да се наложи да чакаш до утре, Джо. Имам един приятел, който ми дължи услуга. Ще му се обадя да долети и да ти донесе пари още днес следобед.

— Не е нужно да правиш това. Утре…

— Позволи ми поне веднъж да постъпя така, както аз намеря за добре, Джо!

— Добре — отвърна примирено тя. — Ще посрещна приятеля ти на летището.

Последва дълга пауза.

— Джо?

— Да?

— Обичам те.

— И аз те обичам… — преглътна сълзите си Джо.

 

 

На Брад му бяха нужни четиридесет и пет минути, за да се свърже с приятеля си, с когото трябваше да лети за Сейнт Джордж, да даде инструкции на новия бригадир, заел мястото на Джак, и сам да се добере до летището. Три часа и половина по-късно той слезе от двумоторния самолет с куфарче в ръка и се отправи към паркинга на летището. Отдалеч забеляза тойотата и ускори крачките си. Когато стигна до нея, установи, че Джоузефин спи, свита на предната седалка. Вгледа се в спокойното й лице, чудейки се дали да й се накара за глупавата постъпка или да я сграбчи в обятията си.

— Събуди се, Джо — надвеси се през полуотвореното странично стъкло.

Тя тихо изстена и се обърна на другата страна. Брад се пресегна, отключи двете врати и хвърли куфара си на задната седалка. После я хвана за рамото и нежно я разтърси.

— Ако не искаш да се събудиш, поне се премести така, че да мога да вляза.

Джо бавно отвори очи, „фокусира“ го и смутено сбърчи чело.

— Брад?… Какво правиш тук?

— Бях наблизо и реших да се отбия — отвърна й саркастично той.

— Но…

— Стига, Джо. Наистина ли си помисли, че ще те оставя съвсем сама тук?

Джо се изправи, разтри схванатия си врат и вирна предизвикателно брадичка.

— Досега успях да се справя с всичко сама. Не ти се обадих, защото имах нужда от бодигард, а защото ми трябваха пари!

Погледът му я обходи и се спря на разрешената й коса и на подутите й клепачи.

— Не ми приличаш на човек, който е успял да се справи с всичко. А сега ми позволи да вляза и да се спасяваме от тази жега.

Джо мълчаливо се премести до прозореца. Брад седна зад волана и хвана ръката й.

— Искам да ми кажеш какво става.

Тя побърза да я издърпа. Страхуваше се дори от най-невинното му докосване, макар че всяка частица от тялото й копнееше да бъде докосната от него, да бъде обичана от него.

— Всичко е наред. Просто съм уморена.

— Предполагам, че си и гладна.

— Не, не съм гладна. Изядох, каквото беше останало в хладилната чанта.

Брад се обърна за миг и видя спалния чувал и хладилната чанта в единия ъгъл на задната седалка. Стисна зъби, опитвайки се да овладее нервите си.

— Мога да се примиря с всичко, Джо, но мразя да ме лъжат. Не си била на гости у приятели, нали?

Джо долови болката в гласа му и ужасно й се прииска да го погали по бузата, но потисна този свой импулс.

— Не съм имала намерение да те лъжа… — промълви тихо.

— Само това ли ще кажеш?

Брад запали двигателя и излезе на заден ход от паркинга.

— Къде отиваме? — попита го тя, когато поеха на север по главния път.

— Ще потърсим бензиностанция. Нали нямаш бензин.

Тези кратки реплики бяха единствените, които си размениха, преди Брад да паркира пред хотел „Хилтън“.

— Защо спираме тук?

— Имаш нужда от сън.

Да се отрича очевидното беше безсмислено.

— И от душ — допълни Джо, стараейки се да внесе някаква непринуденост в разговора.

— Мисля, че си права.

— Кога трябва да се върнеш обратно?

— Няма да се връщам.

— Какво искаш да кажеш?! — възкликна изненадано тя.

Брад извади ключа от стартера и го пусна в джоба си.

— Идвам с теб в Боулдър.

— Не можеш да го направиш…

— Искаш ли да се обзаложим?

Джо не се сдържа и избухна.

— Какво право имаш да идваш тук и…

Брад я хвана за раменете и я разтърси. Джо се опита да се освободи, но той я държеше здраво.

— Джо, чуваш ли се какво говориш? Само преди пет часа ми каза, че ме обичаш. А сега се държиш така, сякаш не можеш да ме понасяш!

Думите му я обезоръжиха. Видя болката и объркването в очите му и знаеше, че тя е причината за това. Прехапа устни.

— Съжалявам…

— Защо не ми се довериш?

Нямаше къде да бяга, нито къде да се скрие. Трябваше да му признае цялата истина.

— Нека влезем вътре — отвърна примирено.

Брад дълго се взира в лицето й.

— Каквото и да се е случило, двамата с теб можем да се справим с всичко.

Взе ръката й и я поднесе към устните си. Джо трепна и погали лицето му.

— Първо трябва да чуеш това, което имам да ти кажа.

— Аз ще сваля багажа от колата, а ти се качвай в стаята. Ключът е на рецепцията.

Веднага щом внесе куфарите, Брад тръгна обратно към вратата.

— Ще се върна по-късно — обяви той.

Джо се намръщи.

— Къде отиваш?

— Първо правиш всичко възможно да се отървеш от мен, а сега, когато сам си отивам, се държиш така, сякаш искаш да остана.

Тя беше твърде изтощена емоционално, за да отвърне на предизвикателството му, затова само сви рамене. Брад се приближи и я прегърна.

— Нали искаше да се изкъпеш? Просто си помислих, че би желала да останеш сама.

Буца заседна в гърлото й. Обви врата му с ръце и зарови лице на гърдите му, за да не забележи напиращите в очите й сълзи.

— Не се бави дълго — прошепна тихо.

Сега, когато беше решила да не отлага повече и да му каже за Карен, всяка секунда, прекарана с Брад, беше безкрайно ценна за нея.

— Няма — обеща й той.

Наведе се и я целуна. Целувката му беше страстна и пълна с обещания.

 

 

Джо излезе от банята, увита в една хавлиена кърпа, и отиде в спалнята да си вземе сешоара. Тъкмо отваряше куфара, когато се появи Брад с голяма книжна кесия в ръце.

— Не те очаквах толкова скоро… — рече смутено тя и намести кърпата, която беше започнала да се смъква от гърдите й.

— Помислих си, че сигурно вече умираш от глад.

Брад остави кесията на масата и се приближи до нея. Вдигна ръка и отмести една влажна къдрица от челото й.

— Имаш ли представа, какво ми причини, като изчезна така внезапно?

Джо потръпна при мисълта за собствената си глупост и безразсъдство.

— Аз никога…

Топлите му устни докоснаха кадифената кожа под ключицата й.

— Ти никога какво, Джо? — прошепна той, вдишвайки свежия упойващ аромат на тялото й.

Джо инстинктивно понечи да го отблъсне, но не намери сили за това в себе си. Желаеше го отчаяно. През ума й мина мисълта, че поне веднъж в живота си трябваше да извърши нещо, водена от чисто егоистични подбуди. Не биваше да се отказва от възможността да се люби с Брад. От тази любов щеше да й остане споменът, който щеше я стопля в самотата и болката на идните дни.

Плъзна длан по тила му и го притегли по-близо до себе си.

Той тихо изстена и я прегърна.

— Джо, това не е мястото, където си представях, че ще го направим — дрезгаво й прошепна.

— Не говори, не сега…

Джо не искаше да мисли, а само да чувства.

Устните им се срещнаха и се сляха. Езикът на Брад потърси и вкуси сладостта на нейните. Тялото й се изви към неговото така страстно, че той онемя от възбуда. Трескаво развърза кърпата и тя се свлече на пода.

Погледът му жадно обгърна едрия й бюст, извивката на талията, заоблените й бедра.

— Такава красота не бива да остава скрита! — възхитено възкликна Брад и прокара мъчително бавно пръст от брадичката към шията й.

Гърдите я заболяха от копнеж да бъдат докоснати. Джо затаи дъх в очакване. Когато най-сетне дланите му ги обгърнаха и нежно ги притиснаха, от гърлото й се изтръгна стон на наслада. Палците му намериха тръпнещите им зърна и започнаха да ги потриват, докато те се втвърдиха и набъбнаха.

Джо почувства как цялото й тяло пламва.

— Брад, искам…

— Какво искаш, Джо?

Той се взря в замъглените й очи.

— Какво да направя, за да ти доставя удоволствие?

— Искам да те почувствам в себе си…

Брад се усмихна и посегна към копчетата на ризата си.

— Остави това на мен — помоли го Джо.

С треперещи пръсти тя започна да разкопчава ризата му. После я свали от раменете му и я пусна в краката си. Сякаш преживяваше чудо, докато изучаваше широките му мускулести гърди, докато прокарваше пръсти по тъмния мъх, който ги покриваше. Ласките й го накараха да простене от удоволствие и това още повече засили желанието и възбудата й. Леко стисна връхчетата на гърдите му и те настръхнаха и се втвърдиха. След това Джо се зае да ги гризе нежно със зъби. Целият наелектризиран, Брад шумно си пое дъх, повдигна брадичката й и потърси устните й. Целувката му беше замайваща. Той й даваше, а после вземаше от нея, изискваше безмилостно и неуморно, докато и двамата потъваха в забрава, в море от наслада. Джо му предлагаше прелестта си и Брад пиеше от нея.

И неусетно, но безвъзвратно болката от дългите години на самота и отчаяние се стопяваше и изтичаше от сърцето му.

Джо са изви в дъга към него. Дланите му обходиха гърба й, обгърнаха талията, после притиснаха хълбоците й. Галеше я унесено, сякаш за да съхрани завинаги усещането за допира до голата й плът.

— Брад, джинсите ти… — прошепна умолително Джо.

Той я пусна и се отдръпна назад.

— Да не би да ти причинявам болка?

Джо се усмихна и го погледна многозначително.

— Не, не в това е проблемът…

Брад разкопча колана и се освободи от джинсите, а след миг и от слипа си. Джо пристъпи напред и той отново я прегърна. Топлината й го изгори. Лумнаха пламъци и в съзнанието му. Беше забравил каква е невероятната радост да правиш любов с човек, когото обичаш. Държеше Джо в ръцете си и всичко това не се случваше във въображението му, а беше реалност.

Дишането й се учести, когато той се наведе и устните му едно по едно намериха нетърпеливо вирнатите й зърна. Наслади се на вкуса им с език, а след това и зъбите му започнаха своята влудяваща игра с тях.

— О, Брад!

Цялото й тяло потрепери и отвърна на желанието му. Той безмълвно я вдигна и я отнесе на леглото. Джо разтвори бедра и понечи да го притегли върху себе си, но Брад внимателно се освободи и легна до нея. Все още не беше готов да се потопи в любовния акт.

От устните й се отрони тих стон на разочарование и той го заглуши със страстна целувка. Джо отново изстена, изви тялото си и го потърка о неговото. Ръката му се спусна по плоския й корем, спря се за малко върху златистата коприна на венериния й хълм и продължи пътя си още по-надолу. Нежно разтвори меката влажна плът, която откри там, и потъна в съкровените чувствителни недра на женствеността й. Погали я. И пак. И пак. Удоволствието, което й достави, накара Джо да се задъха. Ханшът й инстинктивно започна да се движи в отговор на интимните му милувки, докато се нагоди към ритъма им.

— Да… — прошепна тя, когато натискът му стана още по-настойчив. — По-дълбоко! Моля те…

Брад усети, че напрежението в тръпнещата под пръстите му зажадняла плът бе станало неудържимо, и че Джо беше повече от готова да го приеме в утробата си. Коленичи между бедрата й и с мощен тласък я прониза с невероятно еректиралия си пенис.

Откри неизмерима наслада, която взриви всяка негова фибра. През еуфорията, обзела съзнанието му, проблесна мисълта, че в любовната игра двамата бяха идеалните партньори.

Джо се почувства така, сякаш се носеше в някакъв буен водовъртеж от страст и плам. Дори начинът, по който Брад й произнасяше името, й доставяше безкрайна сладост. Отначало бавно, а после с бездиханна скорост екстазът изпълни тялото й и се съсредоточи в една-единствена точка. Чу Брад да изрича името й за последен път, преди светът й да експлодира на мощни вълни…

По-късно, когато се притискаше отмаляла и все още потна към него, Джо си даде сметка за онова, което предстоеше. Някакво непреодолимо собственическо чувство завладя цялото й същество и за момент беше убедена, че Брад можеше изобщо да не научи за съществуването на Карен. Изкушението бе голямо, но успя някак да го потисне. След като бе убедила Карен, че Брад все още я обича, Джо беше разрушила всяка възможност да запази местонахождението на тази жена в тайна. Ако не кажеше на Брад, в края на краищата Карен сама щеше да го открие.

От върховете на екстаза и насладата тя пропадна в дълбините на отчаянието. Не се сдържа и се разхлипа. Прегърна Брад през кръста и се сгуши на рамото му.

Внезапната промяна, настъпила у нея, го стъписа и по гърба му пролазиха тръпки на смразяващ страх. Няколко мъчително дълги минути той я държа в обятията си, заслушан в безутешните й хлипания. Чувстваше как собствената му увереност отслабваше с всяка капнала нейна сълза, докато накрая беше вече напълно сигурен, че прекрасният сън, който току-що бяха изживели, е свършил. Че е дошъл краят на мечтите му.

— Мисля, че е време да поговорим — прошепна в ухото й.

Джо изчака да се увери, че няма да последва нов порой от сълзи, после седна в леглото и придърпа чаршафа върху гърдите си.

— Открих Карен заради теб — заяви без всякакви предисловия.

Настъпи мъртвешка тишина, която трая сякаш цяла вечност.

— Не съм сигурен, че те разбрах правилно…

Брад седна до нея и прокара ръка през косата си.

— Мисля, че много добре ме разбра.

— Но, как…

— Подробностите не са от значение.

Съзнанието му най-после възприе смисъла на думите й и сърцето му замря. Бавно спусна крака от леглото, пресегна се за джинсите си и ги обу. „Карен се е появила?! Нима е възможно?!“ Закрачи напред-назад из стаята, после рязко се обърна и се втренчи в Джо.

— Откъде си сигурна, че наистина е тя?

Джо подви колене и опря брадичката си върху тях.

— Говорих с нея.

Смесица от безсилие и гняв изпълниха цялото му същество.

— Защо?!

Джо се ужаси от безмерната болка, която се изписа върху лицето му. Когато реши да му каже за Карен, бе очаквала от него всичко друго, но не и такава реакция.

— Защото трябваше да бъда сигурна…

— Какво те кара да се съмняваш, че те обичам? — почти извика Брад. Отиде до прозореца, дръпна завесите и се загледа навън.

Когато заговори отново, гневът му бе отстъпил място на някакво неестествено спокойствие.

— Мислех, че ме обичаш, Джо.

— Обичам те… — отвърна тя с пресъхнало гърло.

— Но не достатъчно, за да се бориш за мен, така ли е?

Джо пребледня като платно, осъзнавайки, че Брад никога нямаше да разбере онова, което бе сторила.