Джорджия Боковън
Любовни песни (15)

Петнадесета глава

Джо колебливо се спря пред магазина на Карл Висеньор в Сентръл Сити. С Карл се бе срещнала един-единствен път, а ето, че се канеше да го разпитва за подробности, засягащи приятеля му от детинство, който не биваше да узнае за този разговор.

Погледна надолу по улицата, Флорънс и Хауърд вероятно се бяха шмугнали в някой от бутиците. Имаше с тях уговорка да се срещнат след час.

Събра кураж и отвори входната врата.

Карл беше зад тезгяха и вдигна глава, когато тя влезе.

— Джо! — възкликна той и лицето му се озари от радостна усмивка. — Защо си сама? Къде остави Брад?

Джо пъхна ръце в джобовете на джинсите си и се приближи към него.

— Доколкото ми е известно, той все още е в Каспър.

— Е, радвам се, че това не ти е попречило да се отбиеш да ме видиш. Всъщност — добави Карл, докато изтриваше ръцете си в една кърпа, — не би могла да избереш по-подходящо време. Сюзън сигурно вече е приготвила обяда. Ще й се обадя да сложи още един прибор на масата.

— Може би друг път, Карл. Дойдох при теб днес, за да ти задам някои въпроси, на които само ти би могъл да ми отговориш.

Той я погледна учудено.

— Въпроси? За Брад?

— В известен смисъл са свързани с него. Човекът, за когото бих искала да поговорим, е Карен.

— Извини ме за момент.

Карл отиде до склада и след малко се върна с възпълничка сивокоса жена, която застана зад тезгяха.

— Защо не прескочим до съседното заведение да изпием по чаша кафе? — предложи после на Джо. — Там на спокойствие ще ми обясниш какво по-точно те интересува и защо.

— Добре.

Отидоха в малък безличен ресторант и седнаха на една маса в ъгъла.

— А сега вече можеш да ми кажеш за какво става въпрос — поде Карл, отпивайки от кафето, което им поднесе млада блондинка.

Джо стотици пъти бе обмисляла думите си, но когато заговори, беше объркана.

— Влюбих се в Брад — изтърси на един дъх. — И вярвам, че и той ме обича…

— Но?

Тя нервно събра нападалите по масата кристалчета захар с върха на пръста си.

— Карен стои помежду ни.

— Брад ли каза това?

— Не, той не би могъл да каже такова нещо.

— В такъв случай, какво те кара да мислиш, че още е обсебен от Карен?

— Някои детайли… начинът, по който изглежда, когато говори за нея, тонът му… Той все още изживява болката. — Джо примирено сви рамене. — Не си го въобразявам Карл. — Гласът й потрепери от вълнение. — Господи, как бих искала да не е истина!

— Какво мога да сторя за теб?

Тя направи усилие да се стегне.

— Искам да ми кажеш всичко, което би ми помогнало да намеря Карен.

Карл отново отпи от кафето си.

— Нека да си изясня нещата. Въпреки че си влюбена в Брад, искаш да откриеш Карен заради него. Така ли?

— Това е единственият начин, по който някога мога да бъда сигурна…

— Надявам се, че осъзнаваш риска, който поемаш?

— Но аз трябва да знам…

— Дали те обича повече, отколкото е обичал Карен?

— Не е толкова просто. Не желая да се привърже към мен, само защото не може да има нея.

Карл се замисли.

— Трябва ли да разбирам, че си дошла при мен, защото не искаш Брад да разбере с какво си се захванала?

— Така ще е по-лесно.

— За теб или за него?

— За мен — призна Джо.

— Какво искаш да направя?

— Просто ми разкажи за Карен всичко, което би ми помогнало да я открия.

Той потърка брадичката си.

— Имам по-добра идея. Сюзън е много прибрана. Пази цялата ни кореспонденция, откакто сме се оженили. В колекцията й има и доста писма на Брад.

— Брад ти е писал за Карен?! — възкликна обнадеждена Джоузефин.

— Във всяко писмо обстойно ни разказваше за нея. После престана да ни пише. Би трябвало да се досетим, че нещо не е наред, щом в продължение на толкова години от него нямаше никаква вест.

Карл стана, отиде до бара и плати сметката. После с Джо се върнаха в магазина му, откъдето той се обади на Сюзън.

— В момента тъкмо пече пита и едва след около час ще има възможност да се качи на тавана и да провери кутиите с писмата — обърна се към Джо, след като затвори телефона. — Поръча да ти предам, че ако нямаш други планове за днес, много би се радвала на твоята компания.

— С удоволствие бих прекарала следобеда с нея, но дойдох тук с приятели и трябва да се срещна с тях след десет минути. Дали Сюзън ще има нещо против да ми изпрати писмата, ако обещая, че ще й ги върна, веднага щом направя копия.

Карл се засмя.

— Предполагам, че се ще съгласи при едно условие — вместо да върнеш писмата по пощата, да ги донесеш лично и да останеш за вечеря.

Джо му протегна ръка.

— Задължена съм ти, Карл. Това означава много за мен.

— Надявам се, нещата да се развият така, както ти искаш.

— Благодаря. И аз се надявам.

 

 

Когато на следващата сутрин пристигна на работа, Брад я чакаше пред бара.

— Е, как мина срещата ти? — подхвърли той.

Гърлото й пресъхна. Както винаги Брад изглеждаше великолепно. Носеше сив костюм, който правеше наситеното синьо на ирисите му почти прозрачно.

За миг Джо се запита как ли биха изглеждали децата им, ако някога имаха деца. Тази мисъл я изпълни с копнеж, а после я накара да потрепери от страх. „А какво ще правя, къде ще отида, ако се окаже, че Карен е единствената жена, която има значение за него?!“

— Прекарах чудесна вечер… Не беше любовна среща — побърза да добави, забелязвайки как лицето му помръква. — Вечерях със семейството на стар приятел.

— Разбирам. Радвам се, че реши да ми кажеш истината.

— Защо?

— Защото това означава, че не съм ти безразличен. Крайно време е да осъзнаеш, че не бих идвал тук по всяко време на денонощието, ако не те обичах наистина. Освен ако не съм луд.

Брад повдигна брадичката й и нежно я целуна.

— А аз не съм луд.

Джо прокара език по устните си и от вкуса на целувката му остра тръпка на възбуда прониза тялото й.

— Не съм съвсем сигурна още. От колко време стоиш тук и ме чакаш?

— От около час.

— Защо не се отби у дома?

— Не бях сигурен дали ще съм добре дошъл.

— Не трябва да се притесняваш повече за това…

Той я хвана за раменете и се взря в очите й.

— Да вярвам ли на това, което ми казваш? Значи отсега нататък няма да имаш нищо против да ме виждаш?

Джо кимна.

— Какво те накара да промениш решението си?

— Да кажем, че просто реших да изживея пълноценно нашата връзка.

Брад се наведе и устните му чувствено докоснаха ъгълчетата на устата й, връхчето на носа, бузите и слепоочията. Дъхът му нежно погали ухото й и Джо закопня за целувката му.

— О, Брад… — промълви тихо.

Една кола навлезе в паркинга зад тях и шумът от двигателя ги върна в реалността.

— Дай ми ключа — прошепна й Брад.

Щом влязоха вътре, той отново заключи, хвана я за ръката и я поведе към задната стая. Там я прехвана през талията и я притегли към себе си.

— Сега не мога да направя с теб това, което наистина желая, но проклет да съм, ако позволя нещо или някой да ми попречи да те целуна.

— Имаме на разположение един час, преди най-нетърпеливите да забележат, че заведението не работи — отвърна свенливо Джо.

— За бога, Джо, не ме изкушавай! Не съм привърженик на прибързаните и посредствени неща. И когато за първи път се любя с теб, не искам да се ослушвам за телефонен звън или за стъпките на някой клиент. Възнамерявам с часове да изучавам тялото ти, докато го опозная като свое собствено.

Устните му докоснаха шията й.

— Искам да усетя вкуса на гърдите ти…

Брад задъхано започна да целува ключиците й. Джо сплете ръце на тила му и го притисна силно към себе си. Усети го да разкопчава малките перлени копченца на деколтето й и с движение на тялото си го насърчи да побърза. Когато ефирната коприна на сутиена й остана единствената преграда между жадната й млада плът и дланите му, тя нежно насочи лицето му към улейчето между едрите й гърди. Влажните му топли устни я накараха да потръпне от желание и й доставиха удоволствие, което граничеше с болка.

Джо притвори клепки и от гърлото й се изтръгна вик, който в същия миг бе заглушен от вездесъщите устни на Брад. Езикът му нахлу в кадифената пещера на устата й и поде своята омайваща игра с нейния.

Тя се изви в дъга и безпаметна се отдаде на горещите му ласки. Имаше чувството, че потъва в розова мъгла. Искаше й се да изкрещи от разочарование, когато Брад внимателно и нежно я оттласна от себе си.

— Имах прекалено голямо доверие в себе си — продума дрезгаво той. — Само още една минута и безупречният ми имидж на безстрастен мъж щеше да се разбие на парчета.

Джо отпусна глава на рамото му и се опита да нормализира дишането си.

— Не бих казала, че си безстрастен…

— Защото нямаш никаква представа какъв бях, преди да те срещна.

Тя го погледна и Брад видя в очите й такава любов, че краката му се подкосиха.

— До колко часа ще работиш?

— Затварям в шест.

— Имам да свърша някои неща в Денвър днес, но ще дойда в апартамента ти, веднага щом се освободя.

— Да приготвя ли вечеря?

Брад се усмихна и започна да закопчава роклята й.

— Само ако сметнеш, че ще имаме нужда да се подкрепим с нещо — отвърна лукаво.

Джо отново задиша учестено.

— Денят сигурно ще ми се стори безкраен…

Той я целуна по шията.

— Но затова пък нощта ще бъде неповторима, любов моя.

 

 

След разговора си с Бастър Холистър, Флорънс окачи телефонната слушалка и нададе радостен вик. После се забърза към гардероба, изгаряйки от нетърпение да съобщи на Джоузефин какво бе открила във връзка с парите на Мейбъл от продажбата на къщата. Облече се за броени минути, среса се, грабна чантата си и излезе в антрето.

Един син лист хартия, пъхнат под входната врата, привлече вниманието й. Усмихна се и се наведе да го вземе. Хауърд имаше навика да й оставя любовни послания на всевъзможни места. Разгърна листа, но вместо познатите едри завъртулки на Хауърд, видя сбит, наклонен почерк. Започна да чете и лицето й пребледня като платно.

„Скъпа Флорънс,

Смятам за свое задължение да ти съобщя, че онова, което става между теб и Хауърд Уейклин, е известно на твоите приятели. Отначало не ни се вярваше, че можеш да се забъркаш в нещо толкова отвратително, но бяхме принудени да приемем този факт, тъй като миналата, нощ си била видяна да влизаш в апартамента на Хауърд и да излизаш оттам едва на сутринта.

Не ми е приятно да ти го казвам, но ако не сложиш край на това, ще бъдем принудени да се обърнем към домоуправителя и ще бъдеш посъветвана да напуснеш жилищната кооперация. Сигурна съм, че след като поразмислиш добре за поведението си и за евентуалните последствия, които ще се отразят на нас, твоите приятели, ще разбереш, че имаме право.

Ти и Хауърд сте нарушители на моралните устои. Ние се чувстваме отговорни пред обществеността на Боулдър и ще отстояваме благоприличието като пример за младежта на града ни, дори и ако трябва да се лишим от компанията на близки хора.

Но аз съм уверена, че няма да се стигне до тази драстична мярка. С възрастта все повече осъзнаваме, че е много по-ценностно да изживееш оставащите ти години в едно общество от отзивчиви съседи, отколкото да жертваш всичко, което притежаваш, заради един-единствен човек.

Твоя приятелка.“

Зави й се свят и Флорънс се подпря на стената, за да не рухне. Всичко чисто и красиво между нея и Хауърд беше омърсено. Някой тесногръд, злобен човек се беше намесил в живота й с намерението да изпепели щастието й.